Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Водопадите  (Прочетена 839 пъти)
bars_i
Гост
« -: Декември 09, 2010, 19:45:48 »

                                                                   Ниагарският Водопад

Всеки, който попадне в Северна Америка, не пропуска да предприеме и вълнуващо пътуване до красивия Ниагарски водопад /Niagara Falls/. Това неслучайно е една от най-популярните туристически дестинации в цял свят.

Мащабният водопад е разположен в американския щат Ню Йорк, на едноименната река и в непосредствена близост срещу град Ниагара Фолс. Географското разположение е най-общо в източната част на Северна Америка на границата между САЩ и Канада.

Тази огромна водна забележителност се е образувала преди около 12 000 години вследствие от топенето на ледниците, образували и големите северноамерикански езера. Водите на едното от тях – Ери, са се насочили към по-долното езеро Онтарио.

Макар и не особено висок, водопадът Ниагара е много широк и е най-големият в Северна Америка. Падащите води издълбават речно корито, което не позволява огромните водни маси да се оттичат извън него. Самото ждрело се разширява с около 30 см на година.

Ниагарският водопад е световно известна туристическа атракция, като в същото време е ценен източник на хидроелектрическа енергия и предизвикателен проект за опазване на околната среда. Водите задвижват мощни водноелектрически турбини, които произвеждат ток за южната част на провинция Онтарио в Канада и за западната част на щата Ню Йорк.

Ниагарският водопад се състои от три части: Хорсшу, Подковата или просто Канадския водопад, Американски водопад или наричан още Катарактата и по-малкия Брайдъл Вейл. Канадският водопад има сърповидна форма, като е с височина 54 м, а водният му дебит е с около девет пъти по-голям от този на американския си еквивалент.

Наричат Ниагара още „Онгуиара”, което от индиански означава „гръмотевичен грохот”. Природната забележителност е известа още и като „Световната столица на каращите меден месец”.

Най-добре може да се любувате на Ниагарския водопад, ако предприемете туристическа обиколка с корабче. Ако имате смелост може да се качите на едно от тях, което ходи до самото подножие на Подковата. Разбира се съществува възможност да се насладите на величествените гледки пеша, сред красивите паркове с изглед към падащите води, преминавайки по специално изградените мостове.



* Niag715[1].jpg (71.25 KB, 800x591 - видяно 157 пъти.)

* niagara_falls[1].jpg (29.83 KB, 468x213 - видяно 144 пъти.)

* niagara_photo[1].jpg (23.43 KB, 300x200 - видяно 136 пъти.)

* niagarafalls[1].jpg (19.69 KB, 300x199 - видяно 145 пъти.)
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #1 -: Декември 09, 2010, 20:13:08 »

                                                     Водопадът Виктория

    Големият английски пътешественик Дейвид Ливингстън се готви за ново пътешествие по Замбези в Южна Африка. Туземците товарят брашно от просото дуро, гребците оглеждат и проверяват готовността на лодките за път, а Ливингстън приготвя своите дневници, карти и уреди. Най-после всичко е готово за път и той дава знак за почивка.
   


    В този момент от близкото село се чува писък на жени, плач на деца. За туземците и Ливингстън става ясно, че жестоки ловци на роби и алчни търговци връзват с дебели въжета негри от близкото село, за да ги откарат на пазара, а оттам далеч от родния им край. Верният защитник на африканските народи Ливингстън застава срещу търговците на роби, протестира срещу търговията с хора, но трябва да отстъпи пред оръжието им. Туземците и Ливингстън изпращат веригите от роби с овлажнени и наведени очи.
    Утрото заварва Ливингстън на път. Още в първите дни прочутият изследовател отбелязва в своя дневник, че река Замбези протича през слабо наклонена равнина и затова по време на дъждовния период от декември до април образува от двете си страни много блата. На места тя не може да преодолее твърдите скали и затова има много прагове и водопади.
    Гребците на Ливингстън установяват, че в горното течение реката е широка 100-300 м, но непосредствено пред най-големия африкански водопад (при сегашния град Ливингстън) поради вливането на много притоци се разширява до 1800м. Течението на Замбези е бързо – 6 км в час и е много шумно. Водата е прозрачна със синкавозелен цвят. В дълбоките вирове Замбези е богата на риба, а в плитките – на крокодили и хипопотами. През втората седмица от пътуването по реката на разстояние 25 км от величествения водопад туземците и Ливингстън виждат пет бели облачни стълбове, които се вдигат над околната гора и като, че ли се сливат с облаците.
   
    В следващите дни се чува все по-ясно и по-силно глухото бучене на падаща вода, шум наподобяващ рева на безспирно плискащи се край брега грамадни вълни. Цялата местност се тресе от могъща невидима сила. Пътешествениците плават сред чудно хубава, величествена местност. Ноември е, но тук дърветата са обкичени с цвят, а тревата е сочна и зелена. Над високата до 4 м трева се издигат папрати, които имат вид на дървовидни растения, виждат се гигантски виещи се лиани, дебели колкото корабно въже, прехвърлени от дърво на дърво. Извисяват се със своите перести листа грациозни палми, махагонови дървета и огромни боабаби с клони, дебели колкото стъбло на дърво. Топлината и влагата, тези могъщи двигатели в растителното царство, проявяват и тук своето влияние. Тази своеобразна по красота влажна тропическа гора се среща само в обсега на падащата от водопада роса и се нарича „парк на водопада”. На туземците и Ливингстън им прави впечатление, че нито една птица не живее и не пее тук, в тази оросявана от водните стълбове на водопада гора. Много рядко птицата носорог и други малки черни птици летят от брега до островите и обратно, но те всички избягват влажната гора.
    Хората на Ливингстън са вече на 800 м от водопада. Гребците, прокарвайки умело лодката между водовъртежите, довеждат Ливингстън до скалистия, обрасъл с гъста растителност бряг, недалеч от издатината, от която скача вода до самия ръб на пропастта. Оттук видният пътешественик наблюдава водопада с напрегнато и съсредоточено лице. На няколко метра зад него са негрите, по чиито лица е изписано учудване, възхищение, благоговение и страх. Ливингстън установява, че произходът на този могъщ водопад се дължи на напречна на реката дълбока цепнатина в базалтовите скали. Пукнатината представлява бездна, в която падащата вода сякаш се губи някъде в недрата на земята. Гледката е незабравима. Огромни водни струи, слели се подобно на водна завеса, се спускат от около 120 м височина в дъното на пропастта със страшен грохот. Тук в този ад водата ври, кипи, клокочи и накрая се преобразява подобно на паднал сняг във воден прах или гъст бял облак. От бездната водните капчици под формата на стълбове се издигат на 180 м височина. Сутрин слънцето позлатява тези водни стълбове и ги украсява с цветовете на двойна и тройна дъга, а привечер хвърля пурпурно червени лъчи и им придава алена украса. При светла лунна нощ водопадът изглежда още по-красив и тайнствен. Гледайки тази дивна красота, човек не вярва, че това е създание на природата.
   


    След водопада Замбези сякаш укротена и уморена, отново събира водите си. Тук коритото и е много тясно – 40-60 м, затова дълбочината и е голяма. Бреговете на реката на това място са високи до 180 м и почти недостъпни за човека. Само голям брой маймуни с изкусна ловкост се катерят по тях. Този участък на реката също изобилства с прагове и водопади. Над тези теснини сега е прехвърлен огромен железопътен мост.
   


    Ливингстън и придружаващите го туземци са щастливи, че са открили един от най-големите и красиви водопади в света. Те го наричат в чест на тогавашната английска кралица Виктория, но местното население го нарича Мосисятуня, което значи „дим който гърми”. След наблюдението и изследването на водопада Ливингстън и негрите се установяват на лагер край Замбези. На всички се полага почивка. Не почива само Ливингстън. В своя дневник той записва впечатленията си от видяното и данни от изследванията. След като прави съответните астрономически изчисления, той нанася върху картата точното очертание на околните планини по средното течение на реката. Това е първото изобразяване на Замбези върху карта.



    Днес ние знаем, че река Замбези извира от платото Лунда и като приеме южна и югоизточна посока, навлиза през просторните савани и влажни тропични гори на Ангола в Замбия. Устието и представлява делта с много ръкави. Дължината на реката е 2 660 км, малко по-малка от тази на Дунав, в ширината в долното течение достига 5-8 км. Плавателна е само в отделни участъци – от 250 до 450 км.





* 58_1[1].jpg (42.62 KB, 435x309 - видяно 139 пъти.)

* 58_2[1].jpg (34.25 KB, 435x326 - видяно 137 пъти.)

* 58_3[1].jpg (32.47 KB, 435x326 - видяно 141 пъти.)

* 58_5[1].jpg (38.71 KB, 435x326 - видяно 138 пъти.)

* timthumb[2].jpg (57.84 KB, 635x400 - видяно 150 пъти.)
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright