Духовно развитие

          

Страници:  1 [2]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Опасността за децата индиго  (Прочетена 6395 пъти)
fatima
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 16


« Отговор #15 -: Април 28, 2011, 21:07:29 »

Родителите се опитват да наложат своят модел на поведение и идеали.За децата индиго това е трудно за приемане и това често води до агресия.То при всички деца е така,но за по-чувствителните ,каквито са те е непоносимо.
Активен
ИВЕВЕ
Гост
« Отговор #16 -: Август 24, 2011, 12:26:37 »

Определено е добре да имаме богата обща култура, но школските знания, които сме длъжни да изучаваме прекрачват границата. Вместо да се учат необходими неща, които ще ни бъдат и практически полезни - чужди езици, български, литература и история, най-вече. Истината е, че върху тези предмети се набляга в пъти по-малко, въпреки изпитите, по-големия брой часове.
Изминалата година много си патих в училище, защото явно усмивката ми не беше достатъчно широка.
Все още влизам в листата на отличниците, въпреки че аз от трети клас не съм отваряла учебник. Една част мързел, но предимно липса на мотивация и нежелание да се съобразя с прищявките на майка ми, на учителите и останалите "силно заинтересовани от образователния ми процес".
В крайна сметка имам глава на раменете, но явно за никого това не е достатъчно.
Абсурдните методи на оценяване, липсата на минимално уважение към учениците от учители /респективно, и обратното/ безспорно нанасят тежък удар на връстниците ми.
На мен, едно нищо и никакво хлапе с уж отлични оценки, ми е отвратително, какво ли е на едно индигово създание с несравнимо желание и чувство за справедливост!
Колкото до смисъла от бележници... Субективни оценки в хронологичен ред, това е. Излишно е да повтарям колко нелепо бива оценяването в днешно време. Просто ще спомена, че на таз годишния кандидат-гимназиален изпит, в най-елитното за града училище, в което съм и аз, квесторите много любезно раздаваха отговорите... Дали някой би отказал?
Така стоят нещата по всеки един предмет, на всяко едно контролно или дори обикновено изпитване.
На този етап никой не е способен да ме убеди, че двойките по български, които имах първия срок, на фона на цялостната неграмотност и невежество са заслужени. Нито шестиците по предметите, за чието съществуване едва ли съм знаела...
Това се случва и ние, учениците, трябва да го променим. Но всичките ми опити бяха увенчани с неуспех. Гонене от част, слаби оценки... Предни години и до директор се е стигало.
Доста се отплеснах от темата, извинете.

Цитат
И така децата стават надути и се мислят за нещо повече. Наблюдавала съм мои съученици (отличници) как се държат. Мислят че са по-добри от другите, по-готини и незнам-си-още какви. А когато се случи да имат 5-ца тея откачат, готови са да се скарат с учителя/-ката само и само, за да имат по-висока оценка!! Има много други начини децата да се стимулират да учат.  Но докато образователната ни система (а и не само!) се управлява от неудачници нищо няма да стане!
Бе не съм сигурна, че и на тези привидно "надути" личности им е много приятно. Отхвърлени, неразбрани от съучениците си, , обект на завист и подигравки, пришпорвани от родителите...
Не звучи прекрасно, както от страни изглежда.
Активен
Финист
Финист
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 142


WWW
« Отговор #17 -: Август 24, 2011, 18:37:15 »

Двойките ти са абсолютно заслужени!
Щом не си способна да играеш глупавата примитивна "игра" на тия дето те заобикалят, значе не си по-напред от тях в нищо, и е напълно правилно да те одвойкат.

Мога да направя същите заявления като теб за живота ми в началното, гимназията и университета, но няма! Не мисля че това ще ми прави чест. Точно обратното - винаги съм се опитвал да уча още и още, дори когато ми е било тъп... и ако един учебник ми е бил скучен, и не съм го отварял, винаги, винаги съм отлитал до библиотеката и съм изчитал всички книги по темата на съответния учебник... което не ми пречеше пак да получавам двойки, естествено!

До деня в който разбрах, че има ИСТИНСКИ ЖИВОТ в който са нужни ИСТИНСККИ ЗАДЪЛБОЧЕНИ ЗНАНИЯ, и за него ми е необходимо да хода в библиотеката... а има и лигня наречена "обучителен преподавателен процес". и тия двете нямат нищо общо, само дето се случват на едно и също място - и ако искам да съм ОТЛИЧЕН УЧЕНИК В ЖИВОТА, трябва да съм успешен и в двете... и така започнах да чета учебниците "като лисиците".(За който не знае, в училището на лисиците отличен се пише не за знания, а ако успееш да излъжеш учителката). И тъй казвал съм на преподавателката си по история че втората световна е най-хубавото което се е срлучвало на човечеството... и съм получавал отличен след като съм го доказвал "с думи и факти"(ха!). Казвал съм в час по физика че материята не същестува, и съм го доказвал(с някакви измислици на база електромагнетизъм), и са ми писали отличен, казвал съм в час по литература че "гарваните са единствените победители в стихотворението на левски"(о дааа, още помня как изкарах ДВЕ шестици за тая изцепка, макар и за която за малко да ме одвойкат преди "да набера инерция" )

Така че: йох, момиче, сичко е какту требва!
Активен
Strannik
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 27

« Отговор #18 -: Декември 04, 2012, 20:51:30 »

Тези прозрения може да са донякъде верни, но всички знаем, че са "открити" и написани от някой бивш двойкар и тройкаджия. Защото и те имат комплекс както отличниците - различен, но го имат. Лошо нещо са комплексите, а още по-лошо е това, че често ги лекуваме за сметка на чуждото психично здраве. Тъжен
Активен
Ru Alfa
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 315


« Отговор #19 -: Декември 04, 2012, 23:13:18 »

Лошо нещо са комплексите, а още по-лошо е това, че често ги лекуваме за сметка на чуждото психично здраве. Тъжен

За съжаление е точно така. Много често хората избиват комплексите си върху другите около тях. А това не е никак хубаво. Животът ни поднася изненади непрекъснато- и хубави и лоши. Ежедневно сме подложени на изпитания, понякога много тежки и неприятни. Срещаме всякакви хора, някои от които се отнасят зле с нас, други добре и ако сме по-чувствителни всичко това може много да ни повлияе. Но не бива това, което се случва да ни озлобява, и да ни кара да се държим грубо с околните. Просто трябва да го преглътнем и да продължим напред с гордо изправена глава, показвайки, че сме израснали духовно достатъчно, за да не позволяваме на подобни неща да ни влияят.
Активен
Страници:  1 [2]   Нагоре
Отиди на:  



Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright