Духовно развитие

          

Страници:  1 [2]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Разпознаване на знаците в живота ни  (Прочетена 5132 пъти)
Арелия
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 8

« Отговор #15 -: Март 17, 2011, 21:05:32 »

Знаците...
Започнах да ги забелязвам все повече....
Пример от преди три дена. Говоря с един познат (почти не го слушам, де). Казва ми, че детето му е родено на 08.08 - запомних го защото той се замисли кой месец е осмия.
Половин час по- късно, на друго място, говоря с друг човек относно височината на хората и тъй като съм висока казах, че харесвам високи мъже.

Един час по-късно, на съвсем друго място се запознавам с мъж висок 2.05 м. Хареса ми от пръв поглед.
На следващия ден разбрах,че е роден на 08.08.
За съжаление повече не го видях.... Но все още не губя надежда, точно заради знаците :-)
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #16 -: Март 18, 2011, 10:26:33 »

Аз нямам толкова явни знаци, като гореописаните, но имам други, уловени от моята логика.
 Примерно, аз съм роден на 2-ри август, 1996 година, по-стария календар се пада Илинден. Ако не го бяха местили календара, и ако си бяхме останали със истинския, като сърбите, щях да се казвам Илия. Да спомена, че Св. Илия е светеца, който почитам най-много. Всеки знае, че на старият Илинден морето взима "своя курбан", винаги има удавници на 2-ри август, заради странно мъртво вълнение. То самата дата, 2-ри август, е една от най-наситените дати с исторически събития и емоции.
 Та преди 4 годни като ходих в Несебър, реших да се поплицикам на плиткото. Е, аз не мога да плувам, понеже имам страх да не взема да се удавя(много силен страх), и така реших на плиткото. Ама нали да се правя на смелчага пред себе си, отидох на по-дълбоко... на толкоз дълбоко, че водата ми стигаше до устните. За мнозина това е плитко, но за мен, хич невисок и неплуващ човек, беше страшно. Накрая се обърнах и с ужас видях, че едвам виждам брега, вълните пречеха. Стреснах и си викам: "Дай да се връщам". И така тръгнах назад, назад към брега, ама по едно време усещам как една вълна ме заля и потопи във водата. Отскочих от дъното, но друга вълна пак потопи. И така няколко пъти. Накрая въпреки, че отскачах от дъното със все сила, установих, че не изплувам. Бях в смъртоносен капан. Тогава си помислих, че ще умра, ама се усетих, че не трябва да умра, не мога просто да умра и започнах да се боря... никакъв ефект... молех се, но накрая дъното под краката ми пропадна и аз разбрах, че ще загина...
  И изведнъж усетих мощна вълна, изпод краката ми, да ме издига на повърхността. Появи се друга, трета, още и още вълни и накрая бях понесен на гребена на една вълна, която ме изхвърли на брега... Бях спасен, но знаех, че това не беше случайно...
  Като много малък, още като бебе, имах видения - едва ли съм луд още оттогава, но съм сигурен, че тези видения бяха истински - виждал съм дявола, виждал съм ангели да слизат от небето, имал съм странни кошмари, водели са ме на врачки и тем. подобни, и до днес имам спомени от някакво реене в небето... знаете, спомняш си, че спиш в детската градина, но помниш и нещо друго - как летиш отвъд нея... А аз се кълня, че ги помня тези реения в небето. Като малък съм имал спомени от минали животи... и до днес ги имам, ако си напрегна паметта - помня железница, от тея първите, която препуска в нощта, помня пустинен район, а там как една жена ме изпраща на училище...не знам...  Усмивчица Тези знаци са много накъсани..., но аз ги свързвам...
 
Активен
Sita
13
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 344

« Отговор #17 -: Март 18, 2011, 22:41:00 »

Аз нямам толкова явни знаци, като гореописаните, но имам други, уловени от моята логика.
 Примерно, аз съм роден на 2-ри август, 1996 година, по-стария календар се пада Илинден. Ако не го бяха местили календара, и ако си бяхме останали със истинския, като сърбите, щях да се казвам Илия. Да спомена, че Св. Илия е светеца, който почитам най-много. Всеки знае, че на старият Илинден морето взима "своя курбан", винаги има удавници на 2-ри август, заради странно мъртво вълнение. То самата дата, 2-ри август, е една от най-наситените дати с исторически събития и емоции.
 Та преди 4 годни като ходих в Несебър, реших да се поплицикам на плиткото. Е, аз не мога да плувам, понеже имам страх да не взема да се удавя(много силен страх), и така реших на плиткото. Ама нали да се правя на смелчага пред себе си, отидох на по-дълбоко... на толкоз дълбоко, че водата ми стигаше до устните. За мнозина това е плитко, но за мен, хич невисок и неплуващ човек, беше страшно. Накрая се обърнах и с ужас видях, че едвам виждам брега, вълните пречеха. Стреснах и си викам: "Дай да се връщам". И така тръгнах назад, назад към брега, ама по едно време усещам как една вълна ме заля и потопи във водата. Отскочих от дъното, но друга вълна пак потопи. И така няколко пъти. Накрая въпреки, че отскачах от дъното със все сила, установих, че не изплувам. Бях в смъртоносен капан. Тогава си помислих, че ще умра, ама се усетих, че не трябва да умра, не мога просто да умра и започнах да се боря... никакъв ефект... молех се, но накрая дъното под краката ми пропадна и аз разбрах, че ще загина...
  И изведнъж усетих мощна вълна, изпод краката ми, да ме издига на повърхността. Появи се друга, трета, още и още вълни и накрая бях понесен на гребена на една вълна, която ме изхвърли на брега... Бях спасен, но знаех, че това не беше случайно...
  Като много малък, още като бебе, имах видения - едва ли съм луд още оттогава, но съм сигурен, че тези видения бяха истински - виждал съм дявола, виждал съм ангели да слизат от небето, имал съм странни кошмари, водели са ме на врачки и тем. подобни, и до днес имам спомени от някакво реене в небето... знаете, спомняш си, че спиш в детската градина, но помниш и нещо друго - как летиш отвъд нея... А аз се кълня, че ги помня тези реения в небето. Като малък съм имал спомени от минали животи... и до днес ги имам, ако си напрегна паметта - помня железница, от тея първите, която препуска в нощта, помня пустинен район, а там как една жена ме изпраща на училище...не знам...  Усмивчица Тези знаци са много накъсани..., но аз ги свързвам...
 
Най-накрая още някой, който помни поне малка част от последния си живот. Усмивчица
Активен
десислава10
Гост
« Отговор #18 -: Май 02, 2011, 19:42:30 »

Интересна тема! За знаците научих от един автор, който описва много добре темата отвъд материалния свят. От години вече те са станали част от живота ми. Не се питам има ли ги, гледам да мълча пред другите, защото зная, че те не разбират. И гледам да бъда нащрек, защото макар да ги виджам, понякога правя грешните изводи. Но разбираш смисъла едва на края на случката... Та, авторът, за който казах, пишеше така: винаги, когато започваш нещо, във всяко едно начало, ти ще получиш "карта" на това, което има да се случи. Това е карта от Духа, карта съставена от знаци - част от ежедневието. Трябва, казваше той, да помниш какво ти се случва в началото на едно дело, защото после то ще ти послужи като карта какво има да става. Дори да не разбираш, казва, просто трябва да помниш. Обикновено, казва, знаците са по 3. Когато не съм сигурен за някой знак, просто изчаквам и наблюдавам какво ще се случи. В книгата бяха описани историите на такива хора, които следели дали ще има нови знаци покрай някой знак, който им е направил впечатление. Изчакват и наблюдават, търсят причината за знака, това, което Духът иска от тях - защо им го показва еди кое си, какво очаква от тях да направят с това еди кое си...
Вярно е. Колкото повече усещаш света около себе си, колкото повече обръщаш внимание и потискаш хаотичните и логични мисли, толкова по-ясно и често виждаш знаците. Понякога имам чувството, че целият свят около мен е жив и говори с мен постоянно. Само дето аз не винаги разбирам, понякога и не забелязвам... Примери - колкото си искаш. Както казах, вече не се питам истина ли е, а се старая да оцелея, бидейки нащрек и опитвайки се да разбера правилното послание на света около мен.
Последен фрапиращ случай в моя живот.
Пътувахме с колата на мой познат. Трябваше да изчакаме майка му, бяхме в нейното село, при роднини. Тръгнахме по здрачкаво. Още преди да излезем от селото, пред нас излезе тълпа цигани. Никога преди не бях виждала толкова смелост и наглост у тях пред лицето си, с явна заплаха. Вървяха срещу нас и препречиха пътя на колата, бяха агресивни. Единият се изправи директно срещу стъклото, държеше бутилка с алкохол. С жест на заплаха вдигна бутилката, сякаш да удари стъклото на колата. Не можех да повярвам, че това е възможно. После съжалих, че не обърнах внимание на толкова явен жест от страна на Духа, а той ни предупреди - едно към едно ни предупреди какво ни чака. Моят урок от това беше, че не е достатъчно да наблюдавам само за себе си, но дори и когато съм с друг човек, а знакът може да касае него. Моят познат караше с разрешената скорост, но за това, което се случи, и в конкретната ситуация, скоростта се оказа фатална. Перфектен шофьор, с перфектно поддържана кола, защото е маняк на тази тема, заклет трезвеник, без да е бил стресиран, от нищото блъсна човек. От тъмнината се появи фигура и докато се усетим, се стовари върху нас. Първо го нямаше, а в следващия момент - се появи пред нас. После разбрах защо не сме я видели тази фигура - тъмни дрехи, без светлоотразител на колело. Беше пиян циганин, който вървял по края на пътя; миг преди да мине нашата кола покрай него, нещо го е накарало да направи крачка в страни. Тя му струваше живота. Всеки на наше място щеше да го блъсне, просто е имало да се случи на моя познат. Мислих после много, сверявах фактите, разбрах, че му беше писано на онзи човек. В мига, в който се прекатури през нашата кола, от другата страна минаваше с бясна скорост скъпа кола. И в тъмнината, и при тая скорост, без да види къде минава дори, втората кола го премаза този човек. После известно време нямаше други коли, сякаш някой го накара този шофьор да мине точно тогава с тази скорост... Случката беше страшна. Но днес, след като се направи цялата процедура, моят познат беше оправдан. В крайна сметка, сега се замислям, че дори краят на онази случка с циганите пред колата /знакът, за който пиша/, показа изходът от цялата ситуация за моя познат. В онзи момент помислих, че циганите ще нападнат колата, ще я чупят, ще ни спрат. Но те просто ни гледаха лошо, престориха се, че ни заплашват и ни оставиха да отминем. После се ядосвах на себе си, как можах да не обърна внимание! Толкова явни знаци - циганите насочени към нас с тази агресия, усещането за сериозна заплаха. Друго "съвпадение" - докато правеха оглед на колата след инцидента - стоехме там за да дойде МВР, линейката - от двете страни на пътя се стичаха куп цигани, които направо бяха готови да ни разкъсат като видяха какво е станало с техния човек, не знам как не го направиха, Някой не им даде тази власт над нас, Бог не го разреши... Бутилката, с която замахна циганинът към нас - толкова явен знак! И после: пиян циганин се стовари върху нас. Интересно е, че преди да тръгнем от селото, с моя познат си говорехме на тема за предстоящия му живот, казах му неща, които имаха общо с това, което му предстоеше. Просто се залисвахме с разгадаване на рождените дати и тълкуване на името по науките на Дънов... По пътя преди инцидента майката на моя познат разказа случай с българин, който бил принуден да се защити от лош човек - циганин. Полицията не го защитила нашия човек, и когато онзи дошъл нагло в дома му, българинът го гръмнал. Да, ама него го осъдили, за разлика от времето, в което той се нуждаел от закрилата на МВР...
Активен
sunsea
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 70

« Отговор #19 -: Май 28, 2011, 18:15:04 »

От сутринта  в главата ми натрапчиво са  две думички: коагулация и екстраполация, което приех като един вид знак. Изобщо си нямах на идея какво означават. При проверка получих следния резултат:

Екстраполация - Умствена операция, с която една закономерност или практически опит се прилага и в съседни области за правене на умозаключения.

Коагулация - Процес, при който колоидалните частици се уедряват, слепват под въздействие на молекулните сили на сцепление; пресичане.

Сега си блъскам главата как точно да си разтълкувам това. Някой, ако има предположение ще се радвам да го сподели
Активен
andromeda3213
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 40


« Отговор #20 -: Май 28, 2011, 22:05:37 »

При мен пък знак е числото ''3''
Родена съм на 13(петък) Усмивчица;имам близначки родени на 23-и,които се появиха... ей, така без някой да е очаквал (нямаме и в двата рода);мъжът ми е роден на 30-и,в училище бях трети номер;живея в блок 313....и т.н.т

Активен
prikazka
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 93

« Отговор #21 -: Май 31, 2011, 08:28:53 »

И на мен ми се случва често  да ми се развият нещата  прекрасно.
Ако нещо не е така както съм планувала, започвам да чета знаци и съм сигурна че имам Урок в този миг  който не бива да бъде пренебрегнат.

Глината преди да се изпече и да се получат хубави грънци се меси....
Ако всичко ти е наред...значи не те месят и няма да стане хубав предмет в последствие...
Активен
shining_star
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 733

« Отговор #22 -: Май 31, 2011, 10:27:19 »

И на мен ми се случва често  да ми се развият нещата  прекрасно.
Ако нещо не е така както съм планувала, започвам да чета знаци и съм сигурна че имам Урок в този миг  който не бива да бъде пренебрегнат.

Глината преди да се изпече и да се получат хубави грънци се меси....
Ако всичко ти е наред...значи не те месят и няма да стане хубав предмет в последствие...


Като не е наред, това показва, че нещо трябва да направиш, нещо да промениш.

За знаците, аз моите повечето не си ги разчитам...и като си видя знак /хубав/ и все си казвам: ейй, какъв хубав знак, ще излезе на добре.....а не става така. А ти твоите как ги виждаш? Когато поискаш, или когато ти се даде? Как ги разчиташ?
Активен
prikazka
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 93

« Отговор #23 -: Май 31, 2011, 16:48:36 »

В повечето случаи интуитивно усещам  че е дошло време за промяна, за действие и започвам да "слушам" и да "гледам"......тогава изслушвам много внимателно хората които срещам, наблюдавам ситуациите.
Случвало се е да прочета цитат случайно от нещо и той е бил "за мен"...понякога си задавам въпрос, идва детето и ми дава отговора със своя въпрос...
Онази вечер бях разколебана , тъжна...и тогава дочух моята песен, която ми дойде като по поръчка "от горе".....винаги получавам знаци....но се старая да нямам очаквания...
« Последна редакция: Май 31, 2011, 16:57:03 от Маргало » Активен
ChaoS
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 2

« Отговор #24 -: Май 17, 2012, 21:34:42 »

Поздравления! Страхотна тема и наистина важна!
Според мен трябва да се доверяваме повече на интуицията си (дали дадена ситуация е знак и как бихме могли да го разгадем), просто се усеща. Тея неща не трябва да се насилват (примерно да е нещо като фикс-идея постоянно да се следи за такива), случват се от само себе си, а ние просто трябва да ги запомним. Първата асоциация, която ни дойде на ум най-вероятно е най-вярната, защото после почваме да разсъждаваме, включва се и логическа мисъл и въображение, които според мен са много вредни за правилното разгадаване на знаците. Съвпаденията най-вероятно не съществуват или по-скоро се срещат много по-рядко от знаците. Просто  има все още неразкрити знаци, които в повечето случеи ги наричаме съвпадения. Но също така и не бива да си втълпяваме (знаци и заключения), защото така има вероятност да подействаме на събитията чрез силата на мисълта . . .
Лично аз постъпвам по следният начин : Никога не се зоря за нищо, по принцип ми се случва случайно да забелязвам каквото и да е, и мисля , че точно това е чара на знаците-случайността (или сякаш нещо в мен крещи: "Погледни натам!" и аз просто си го слушам това нещо Ухилен ). И после си казвам само едно О.К. и си продължавам, а то все си остава някъде из паметта. И по някое време идва момента, в който този спомен за случката изниква ей така, готов, разгадан, зареден с определни емоции и енергия и чак тогава вече бих могла да знам какво ще се случи. Е разбира се има и някои неща, които се разбират веднага (дали веднага им е момента или са достатъчно ясни,че да нямат нужда от "отлежаване" - идея си нямам Ухилен)
Също така държа да отбележа, че не ми звучи полезно да се стряскаме,напрягаме и да живеем в страх от даден извод или знак, може просто да не сме го разгадали правилно или да не е бил отправен лично към нас . . .   Усмивчица
Хайде със здраве и с пожелания за много успешни практики !!!
Активен
Страници:  1 [2]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Признаци за разпознаване на Кристалните деца « 1 2 3 4 »
Други деца на новото време
delfin 50 22671 Последна<br />публикация Декември 23, 2011, 03:09:09
от Ariam
Признаци за разпознаване на Звездните деца
Други деца на новото време
delfin 8 6091 Последна<br />публикация Май 15, 2011, 17:25:58
от Eona Lightholder
Символите и знаците около нас
Езотерика
OM 8 8742 Последна<br />публикация Февруари 16, 2012, 15:58:09
от dayana
Мъдрости за живота
Обща тематика
Evolution 8 17342 Последна<br />публикация Август 14, 2012, 23:54:03
от The One
За индиго хората и знаците.
Децата индиго
Sita 0 2334 Последна<br />публикация Април 30, 2011, 22:34:30
от Sita

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright