Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 [2] 3 4   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Как се преодоляват страхове  (Прочетена 6245 пъти)
Nadi
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 36


  • Град: София
  • « Отговор #15 -: Януари 27, 2011, 11:29:04 »

    Здравей,
    Загубих се покрай празниците. Деца, работа...Все хубави неща.
    Благодаря ти, че ме подканяш да разкажа, защото често се приема като реклама.
    Не е лесно да си психолог в БГ.
    Аз лично като дете сама се справях, беше за мен ужасяващо. Започнаха, когато бях около 4 години. Спахме в леля ми и над леглото имаше един страхотен силно тиктакащ часовник. Това при мен беше отключващия момент.
    Имах чувството, че ме поглъщат или аз поглъщам всичко около себе си. Чувах звуците ужасно забавени и отчетливи. Името си, дори мислите ми започваха в същия такт да звучат в главата ми. С годините нещата се задълбочиха и когато съм сама и учех, или просто седях на тико се пренасях в това състояние и с тези картини, които ме ужасяваха. Това, което правех, когато бях малка е да се будя и да не смея да заспя. После реших, че аз контролирам мислите си и си самовнушавах, че не е страшно, че аз избирам какво да сънувам. За през деня пусках музика и започвах да си пея и да се движа. За съжаление това се отразяваше на оценките ми, защото страшното идваше, когато трябваше да насоча вниманието си и да съм състредоточена.
    Разбира се, Родителите и учителите ми решиха, че ме е хванал мързела и за това съм си развалила успеха. Аз все още не смеех да кажа на никой за тези си състояния, защото и без това ми казваха, че само глупости говоря и съм със много силно въображение, което трябва да обуздая))
    Активен
    Nadi
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 36


  • Град: София
  • « Отговор #16 -: Януари 27, 2011, 11:44:42 »

    За състарените лица - виждам ги и до днес, но само когато съм под силно физическо или психическо натоварване, т.е. когато съм капнала от умора. Когато бях малка ужасно се плашех и започвах да мигам насреща. В пубертета се чудех дали познавам този човек и как за толкова кратко време се е променил толкова много. Чак, когато поотраснах и започнах да се занимавам с мистика открих, че това си е способност, която аз не умея да контролирам. Вече не мигам насреща на хората от страх какво ми става)) А наблюдавам с интерес.
    Рядко дете в пубертет би се обърнало за помощ към родителите си. За съжаление това е възраст, в която сме много чувствителни и работата ни е да отхвърлим знанията и възможностите на родителите си, за да открием нашата визия за света.
    Особено силно изявено е при деца, които са били под силна опека и закрила от родителите и такива, за които не са се грижели особено.
    Родителите, обаче, не трябва да бият отбой. Но много деликатно да предложат на децата си подкрепата. С много уважение към случващото се с детето. Все пак него го е страх. Ние колкото и да се притесняваме и страхуваме за него, реално то е "жертвата".
    Всеки от нас знае какво е да си свръх сетивен и да влезеш в асансьор с 5 човека. Не дай си от тези пет 2ма да са агресивни и 2ма да са страхливи...
    Това, което аз бих направила е да посъветвам, ако е поне над 10 години детето, е да му се обясни, че всеки човек го е страх от нещо и всеки има своите страхове. Въпреки това, ние сме тези, които контролираме мислите си, ние ги викаме - следователно и ние ще ги отпратим. Хубаво е детето да свикне с тази мисъл и щом усети, че започва да се страхува от нещото да каже стиге. Помага и почукване в нещо, някъде. Искам, обаче, да кажа на майката, че зад всеки страх се крие причина. Нещо, което го отключва. Посъвтевайте се с квалифициран психолог. Има доста, които се интересуват и от индиго свят и мистични школи. Ако детето Ви е над 12-13 дори е по-добре да го заведете на такъв.
    С интерес ще следя темата.
    Активен
    KaTeRlEjKa
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 46


  • Град: Варна
  • хм.......

    WWW
    « Отговор #17 -: Февруари 11, 2011, 14:15:24 »

    Здравейте! От моя личен опит мога да споделя, че и аз на по ранна възраст бях така ярост , нерви, затварях се в себе си.... Но колкото и да говорех с какви ли не психолози нямаше ефект. Страховете ме поглъщаха....и най-големия проблем общуването. Сякаш им говорех на друг език. Минаха години на мъки смяна на училища и какво ли не докато накрая не стигнах до повратната точка в която сякаш осъзнах къде е проблема...и как да го реша... и започнах да се уча на как да живея в този свят. Проблема е такъв, че то (детето) трябва само да осъзнае какво става за да няма объркване. Трябва малко по-малко да разберете, какво чувства какво мисли и да му помогнете да стигне до прозрението без натиск. Същото е  и със страховете. Усмивчица (въпреки че аз още спя на светната лампа) Пожелавам ти успех! Показвай му че го обичаш... това е най-важното!
    Активен

    hm.....
    PetyaNikolova
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1

    « Отговор #18 -: Март 08, 2011, 14:52:26 »

    Как се нарича тази способност да виждаш състарени лица?  Усмивчица
    Активен
    Nadi
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 36


  • Град: София
  • « Отговор #19 -: Март 09, 2011, 13:46:03 »

    Нямам представа))
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #20 -: Март 09, 2011, 21:15:58 »

    Как се нарича тази способност да виждаш състарени лица?  Усмивчица
    Ти виждаш ли? Усмивчица
    Активен
    Strannaa
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 9


    « Отговор #21 -: Декември 26, 2011, 20:46:21 »

    Здравейте. Бих искала да споделя един метод срещу страховете. Споделям, защото съм на 12 и се страхувам от почти всичко. Едва спя през нощта, защото ме е страх от нещо, което дори не виждам. Просто знам, че има някаква опасност около мен. Тогава леля ми ми разказа за жена, нейна приятелка, която е учила различни видове хипноза. Тази жена е умеела да прави хипноза, чрез която се връща в предишните си животи. Мисълта ми е, че в "пътуванията" си е видяла нещо, което я накарала да се затвори в себе си и да се страхува от всичко. Оттогава обаче, тя изпробвала нещо, което не мислила, че ще подейства. Представяла си е, че се намира в голям кръг, направен от аурата й. Представяла си е, че който докосне този кръг, просто ще бъде отблъснат и никой няма да стигне до нея. Оттогава аз изпробвам този метод и действа. Просто затварям очи и мислено рисувам един син и леко прозрачен кръг, който ми вдъхва смелост.
    Друго което съм пробвала и ми помага е да си пея. Когато съм сама започвам да си тананикам нещо и просто си казвам "пея ли, никой няма да ме докосне, опиянен от звука" и оттогава съм забелязала, че пея ли си, не виждам хората по същият начин. По принцип виждам всеки като подозрителен. какво имам предвид ли ? Просто не вярвам на всеки. Особено когато видя мъж, просто мозъка ми не изключва опцията, той да е много опасен за мен. Но тананикам ли си, някаква глупава мелодия и достатъчно тиха, за да не я чуват, но аз да я чувам, се чувствам защитена.
    Може да споделите това с детето си, обяснете му подробно ! Мисля, че може да му помогне, но всичко е до втълпяване. Имам предвид, че човешкият ум е уникален. Вярваш ли в нещо силно, то просто става истина ...
    Активен
    Me.Racle
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 117


    Silence in action

    « Отговор #22 -: Декември 26, 2011, 21:44:17 »

    с Любовта(!) изчезват всички страхове, не знам дали ме разбирате правилно {:

    П.С. май само този от момичетата не изчезва  Ухилен
    « Последна редакция: Декември 26, 2011, 21:58:40 от The Universe Twister » Активен

    A better YOU means better YOUniverse !
    kehoy_
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 188

    « Отговор #23 -: Декември 27, 2011, 16:36:46 »

    Здравейте, много хубава тема Усмивчица . И хубави мнения, иска ми се да добавя, че не е страшно, и не е сложно. Просто вместо да се притесняват, трябва да обградят детето със много спокойствие . Така дори и да не го разбират, е важно да се почувства на мястото си . Страховете му могат да се превърнат във вълнения и интерес към света и различията си . Спокойствието, че е на мястото си, ще му позволи да погледне света с други очи . Ако е обратното , и то ( детето) е сетивно и усеща страха на родителите си, ще почне да ги изпитва и той, и ще се затвори . Но всеки страх може да бъде превърнат във вълнение Усмивчица)Усмивчица))
    Активен
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2561


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #24 -: Октомври 20, 2012, 17:18:46 »

    Купих си автоматик , че имам ужасен страх да не ми изгасва колата и да ми свирят зад мен , нещо ме е стрскала тромба явно ,защото сърцето ми се обръща и имам чуството че получавам инфаркт.
    Та големото шубе си взе автоматик и днес за първи път с детето !!!! отиваме сами с колата на пазар......

    И се кво стана - изгасна ми колата , по време на движение..... нещо което не знаех ,че може да се случи , пък камо ли на автоматик ...
    Реакцията ми - завих си на първото удобно място спрях паркирах , рестартирах и тръгнах. Don't Panic . Ставам за галактически стопаджия.
    Справих се.

    Резултат - дреме ми на шишарката , като ми гасне или не гасне , спирам - паля- продължавам

    Извод: може ли да съм такава патка да не шофирам от шубе , а Господи що чак сега трябваше да ми дойде този урок за преодоляване на страх и да тръгна да карам аааа за да си седя в къщи и да флудя във форума 3000 поста .  Дано да са ви от полза ,щото хващам пътя


    Врууууууууууууууумммммммммммммммммммм
    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    Ru Alfa
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 315


    « Отговор #25 -: Октомври 20, 2012, 18:36:19 »

    Обикновено страховете се преодоляват като съберем смелост и се изправим срещу тях. Защото в живота често пъти нещата така се завъртат, че ни се случва точно това, от което ни е било страх, или нещо подобно. Особено пък има неща в ежедневието от които няма как да избягаме и все някога ще ни застигнат. Като това да ни се развали колата например.
    Активен
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2561


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #26 -: Октомври 20, 2012, 18:51:50 »

    Определено днеска беше голямо - Мечка страх - мен  не страх  за мен.

    Сега ми остава страха ,  да не ме пресрещнат Сиви в гората , да не ме налазят стоножки и голи олюви. То е повече гнус от страх бррррррр , очаквайте включване Усмивчица))))))))))))))))))))
    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    Ru Alfa
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 315


    « Отговор #27 -: Октомври 20, 2012, 19:26:48 »

    Определено днеска беше голямо - Мечка страх - мен  не страх  за мен.

    Сега ми остава страха ,  да не ме пресрещнат Сиви в гората , да не ме налазят стоножки и голи олюви. То е повече гнус от страх бррррррр , очаквайте включване Усмивчица))))))))))))))))))))
    Хах, голите охлюви наистина са си гнуснички. Тука при нас обаче като завали ги има с купища, така че им свикнах да ги гледам. Обаче стъпвам на пръсти и си викам:"Боже дано не ги настъпя, аууу че гадноооо." Ухилен
    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #28 -: Октомври 20, 2012, 20:14:24 »

    Преодолях тази гнус към подобни живи твари след дълъг процес на осмисляне.
    Реално нашата цивилизация е неспособна да сътвори от химичните елементи дори и една плодова мушица.
    И се вгледах в тази плодова мушица,
    ами тя си има всичко което и трябва за нейния живот и предназначение.
    Има си всички необходими реакции и сетива за да оцелее.
    Съвършена е в целостта и завършения си вид.
    Че и лети на всичкото отгоре...
    Стоножките пък са ме удивлявали още повече,перфектния синхрон на десетките крака.
    Има хора и с 2 крака не могат да излязат на глава,а тия създания светкавично се движат със сто.

    Няма как човек да не се удиви на Живота!
    И така постепенно отмина тази гнусливост и отвращение към
    тези твари които нямат вина че са това което са.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    balar
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 88


  • Град: В КЪЩИ ПРЕД КОМПА
  • индиго ама ренегат:)

    « Отговор #29 -: Октомври 20, 2012, 21:05:11 »

    Лошо е човек да се страхува от самият себе си.
    И темата е със много странно заглавие. Какво страшно има в едно име измислено от някой хитрец с цел печалба. Название като камикадзе,  нинджа  или шиноби също звучи подозрително да речем но не и странно.( неска цял ден гледам японско кино затова туй ми хрумна най-бързо) А страшно...Обидно е да се страхуваш от някой който е различен. Унизително за него и безчестно за тоя дето го е страх. Сякаш някой сам си избира какъв да се роди. Ама не избира...
    И роднините си не избира...
     Усмивчица
    « Последна редакция: Октомври 20, 2012, 21:19:34 от balar » Активен
    Страници:  1 [2] 3 4   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright