Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3 4   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Как се преодоляват страхове  (Прочетена 6172 пъти)
diana
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 3

« -: Декември 01, 2010, 00:07:09 »

Синът ми е индиго,има много дарби и таланти,компютър, мобилни телефони , на 5 години бяха игра за него.Знае 5 езика ,свири на китара ,пее чудесно,но сега е в пубертета и страховете които имаше като малък  се увеличиха неимоверно много.Не може да контролира емоциите си ,изпада в пристъпи на ярост,които се сменят със последващ страх.Понякога си мисля ,че да си индиго е меко казано неприятно.Моля помогнете ми, по какъв начин децата индиго могат да овладеят страховете си?Как да си контролира емоциите?
Активен
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #1 -: Декември 01, 2010, 03:35:57 »

Дианка спокойно децата на новото време също преживяват промените в телата си ,освен всичкkо което им е презглавата пубертета им идва в повече.
От една страна стискаш зъби , а от друга гледаш да не го оставиш да се затвори , през този период е важно да сте си приятели и да си говорите откровенно. Също е момент в който юношата започвwа да търси ,къде ще бъде неговото място ,каква е мисията му , като зрял човек и дали въпреки странностите си ще се вмести в обществото. От там идват страховете. Може би ще му помогне да си говори тук с нас , разни възрастни индигота и подобни и да види ,че не е страшно. Тука си имаме и тийнове - големи сладури.Търпиме им всичките хормонални проблеми Усмивчица и им се радваме , защото са страхотни деца.
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
diana
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 3

« Отговор #2 -: Декември 01, 2010, 11:15:58 »

Благодаря,много ми е трудно,особено когато видя големия страх в очите му,най-лошото е ,че той няма доверие на никой.Имам голямо желание да си пише с хората тук,но той сякаш се крие от света .Така е от една година.Всяко нещо за него е заплаха ,а същевремено всичко му се отдава с лекота.Незнам, може би ще го консултирам с психолог или психиатър,но и това не знам как ще се случи, защото той няма доверие .Идея си нямах колко е трудно с тях,и май не се справям.И защо в крайна сметка човек който може да обесни сътворението,има такава агресия ,страх и паника ?Дано наистина се промени ,защото така никак не е добре .
Активен
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #3 -: Декември 01, 2010, 15:32:13 »

Бих те посъветвала да му прочетеш някои неща от форума, просто за да види колко много хора са на неговото място , че не е сам.
Другото което е тук си имаме един 14 годишен гений с подобни проявления . Никът му е Рабено и той няма доверие на никой, но нас това не ни спира да го обичаме и да стоим насреща ,когато има нужда от нас.
Мисля ,че той най-добре може да  ти разкаже ,какво точно му дава форума.
Моето мнение е ,че в тази възраст трябва да получават много подкрепа и разбиране и възможно най-топла и спокойна обстановка в къщи. съ те усещат ,че вие сте притеснени от неговото поведение и това ще го накара да се затваря и да не споделя с цел да ви предпази.
Попитали ли сте го дали има нещо странно ,което го е страх да сподели ,за да не си помислите че си измисля или да бъде обвинен в лъжа.
Казва ли ли сте му ,че много се радвате от това което е с всичкkите му странности.
Вчера гледах един филм и знаех ,че го гледам за да го препоръчам именно на теб.
оригиналното заглавие му е - Martian Child

Не знам как е преведен на български - Детето от Марс или Марсианско дете
http://en.wikipedia.org/wiki/Martian_Child
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Житара
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 419

« Отговор #4 -: Декември 01, 2010, 17:25:24 »

Синът ми е индиго,има много дарби и таланти,компютър, мобилни телефони , на 5 години бяха игра за него.Знае 5 езика ,свири на китара ,пее чудесно,но сега е в пубертета и страховете които имаше като малък  се увеличиха неимоверно много.Не може да контролира емоциите си ,изпада в пристъпи на ярост,които се сменят със последващ страх.Понякога си мисля ,че да си индиго е меко казано неприятно.Моля помогнете ми, по какъв начин децата индиго могат да овладеят страховете си?Как да си контролира емоциите?


Имам нещо да споделям тук, историята е лична. През моето детство с брат ми бяхме доста самотни понеже и двамата ни родители работеха към Министерство на отбраната, животът ни протичше доста добре от гледна точка на това че имахме свобода на действие и често липса на контрол, като всички деца играехме различни игри, а аз обичах да рисувам. Живота протичаше така, ако през деня няма пакости, вечерта имаше награди, ако ли пък сме били калпазани идваха наказания, мисля че на всички им е познато. това което искам да кажа и което разбрах в последствие е че тези техни реакции бяха доста повърхностни понеже почти нямаше диалог, проблемите ни бяха решавани бързо с твърда ръка и праволинейно мислене навместо с по-обстойния начин на сферичен поглед или начина да го огледаш от всички страни на даден проблем и намериш най-доброто решение за отстраняването му(можеби беше резултат от забързаното им ежедневие). Не ги виня за нищо което са направили или не са понеже сега вече знам че са мислили само и единствено за нашето благоплучие в рамките на тогавашните разбирания на обществото. Съветът ми е бъдете повече любящ приятел отколкото притеснен родител но преди това му внушете чувство на отговорност към себе си и околните за да започне да се замисля за последствията които ще са резултат от действията му. Относно сайта има доста полезна информация, от два дена съм птребител и мога само да похваля създателите и администраторите.
Ще се въздържа от повече съвети понеже самия аз не съм родител и не чувствам че ми е дошло времето за да стана. Можеби ще е добре да вземете в предвид всички коментари по въпроса и си съставите обощено мнение за това какво бихте или небихте искала да за детенцето. Сигурно е че краен резултат ще има, а това какъв ще бъде той е във ваши ръце.                
« Последна редакция: Декември 02, 2010, 18:59:28 от Модератор » Активен

☺ ∞♥ oNe レo√乇
Житара
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 419

« Отговор #5 -: Декември 01, 2010, 18:00:25 »

Благодаря,много ми е трудно,особено когато видя големия страх в очите му,най-лошото е ,че той няма доверие на никой.Имам голямо желание да си пише с хората тук,но той сякаш се крие от света.


Минал съм през това като малък, и мога да ви кажа че доверието към определени хора се изпарява в момента в който детето разбере че е целенасочено манипулирано от по-възрастен индивид или лъгано без значение от целта, разберете че това не е начина, деца като него имат много добре развита проницателност. Разяснете с него дадения проблем дори потърсете мнението му, това ще му покаже някаква степен уважение от ваша страна, ще го насърчи да разговаря, ще му даде един вид кураж. Аз съм вече на 27 и приятелите ми се броят на пръсти точно поради това ми (аз го чувствам като) качество, че разпознавам приятелят за който съм приятел и приятелят за който съм някакъв интерес. Никога не съм казвал на никого за това. Не мисля че ще имате добри резултати ако използвате някакви манипулационни техники. Бъдете искрена, заслужава го.
« Последна редакция: Декември 02, 2010, 18:58:16 от Модератор » Активен

☺ ∞♥ oNe レo√乇
Morcheeba
Nessi
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 4


« Отговор #6 -: Декември 06, 2010, 21:57:33 »

Не знам дали съм индиго, но винаги съм се чувствала различна от обкръжаващия ме свят. Много съм чувствителна и често се страхувам че съм неразбрана, недовършена, самотна. Знам, че моите духовни водачи са край мен и ме закрилят, но не мога да се свържа с тях и да стига до дълбоката ми съшност. От година съм в депресия, състоянието ми се води 'паническо разтройство' - треперя, избухвам, затварям се в себе си и се сърдя на целия свят. Всичко това е породено от страхове.... осъзнати или не. Ходя на терапевт от 2 месеца и подобрението е видимо. Важно е човекът, на който попаднеш да е наистина добър психолог и да разбира от тези странности. Разбирам те като майка, защото виждам, колко се притеснява и моята и колко трудно е понякога да се комуникира с мен. Най-добре ми действа йогата и медитацията
Активен

A soul in tension that's learning to fly
Condition grounded but determined to try
elincetoo
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 18


« Отговор #7 -: Декември 15, 2010, 02:37:27 »

Благодаря,много ми е трудно,особено когато видя големия страх в очите му,най-лошото е ,че той няма доверие на никой.Имам голямо желание да си пише с хората тук,но той сякаш се крие от света.


Минал съм през това като малък, и мога да ви кажа че доверието към определени хора се изпарява в момента в който детето разбере че е целенасочено манипулирано от по-възрастен индивид или лъгано без значение от целта, разберете че това не е начина, деца като него имат много добре развита проницателност. Разяснете с него дадения проблем дори потърсете мнението му, това ще му покаже някаква степен уважение от ваша страна, ще го насърчи да разговаря, ще му даде един вид кураж. Аз съм вече на 27 и приятелите ми се броят на пръсти точно поради това ми (аз го чувствам като) качество, че разпознавам приятелят за който съм приятел и приятелят за който съм някакъв интерес. Никога не съм казвал на никого за това. Не мисля че ще имате добри резултати ако използвате някакви манипулационни техники. Бъдете искрена, заслужава го.

Абсолютно подкрепям мнението ти Усмивчица и при мен е така.. с малка разлика в годините.. ;p но иначе бих добавила, че медитацията + лежерна музика, с мн позитивна нагласа върши чудеса.. иначе гласовете идват в повече.. Пък и това е нещо, с което трябва сам да се пребори и да свикне с мисълта, че няма да изчезне напълно никога.. Научаваш се да го контролираш и толкова. Нещо като изключен телевизор в другата стая.. Не го виждаш, но заеш, че е там Усмивчица
Активен

Те ми се смеят, че съм Различен. Аз им се смея, че са Еднакви.. Усмивчица
Житара
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 419

« Отговор #8 -: Декември 22, 2010, 20:56:53 »

Медитация !!! Съгласен съм но тук ставаше въпрос за дете, а ти за кои гласове говориш, аз като малък чувах някои да ме вика по име, чуваше се като много нежен и отдалечен глас, не мога да му дам пол. Случваше се изключително често когато бях сам, между другото спомних си когато прочетох поста ти. 

п.п
Мод, извинявай можеби на поста не му е мястото тук. Ти прецени.
Активен

☺ ∞♥ oNe レo√乇
amor
Гост
« Отговор #9 -: Декември 22, 2010, 21:44:24 »

diana

В никакъв случай не го води но психолог или психиятър... по-зле ще стане .Тук в България да се консултираш с такъв тип лекар е равно на това ,,че не си нормален,,. Ще го депресираш още повече.. Не виждам защо се безпокоиш, че няма доверие на никой. Та на кой да има??? Освен на майка си и баща си,доверие на никой друг.Истински приятели са едно на милион,да не те притеснява ако нама такива. Гнева няма как да го потушиш, освен да го оставиш да се ,,набеснее,,(сигурно е голям темперамент), и да го приканиш към открит разговор. Не го приемай като различен,той ще усети това и ще се депресира още повече. Отрития разговор трябва да е с двамата родители,не само с теб... и не да гледате намръщено и разтревожено, а с усмивка. Нещо от рода на ,,кажи тате сега квакво си се навъсил,кво те тревожи,,, нали знаеш,че ние сме най-близките ти хора,които винаги ще ти помогнат във всичко Усмивчица Огромна и безословна любов и подкрепа са нужни за да се успокои. Когато намери това успокоение,страховете ще изчезнат, ще остане само темперамента,но това не е лошо ще е силен човек Усмивчица
Активен
amor
Гост
« Отговор #10 -: Декември 23, 2010, 10:50:51 »

Diana,
Ако споделиш точно какви страхове има, може да ти разясним някои от тях. Мога да ти дам пример с мен самата, страх ме е от тъмното в затворени пространства, т.е. не мога да спя сама на тъмно, пускам я телевизор, малка лампа или радио... Когато стаята е тъмна и тиха, имам чувството че е претъпкана със създания, не ги виждам не ги чувам ,но ги усещам... Ето на това се дължи един от страховете ми. Честно да ти кажа невярвам той да ти сподели точно такова нещо, не звучи нолмално... за нормалните хора...
Активен
Малкия_Принц
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 89


  • Град: Антевасин
  • WWW
    « Отговор #11 -: Декември 23, 2010, 13:05:38 »

    И мен ме е страх от тъмното, не че не мога да спя на тъмно, напротив, обичам да е напълно тъмно като спя, но ме е страх от хотата, които изникват в тъмното когато съм някъде навън и се налага да ида сам до друго място, за това си взех куче, така винаги си имам компания за среднощни разходки Усмивчица
    Активен



    elincetoo
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 18


    « Отговор #12 -: Януари 04, 2011, 02:57:36 »

    Медитация !!! Съгласен съм но тук ставаше въпрос за дете, а ти за кои гласове говориш, аз като малък чувах някои да ме вика по име, чуваше се като много нежен и отдалечен глас, не мога да му дам пол. Случваше се изключително често когато бях сам, между другото спомних си когато прочетох поста ти. 

    п.п
    Мод, извинявай можеби на поста не му е мястото тук. Ти прецени.

    сега като казваш се сещам, че и на мен ми се случваше същото преди.. обаче гласът е мъжки и мн странен дълбок и метален.. и други странностти още, обаче си го обяснявах (ми го обясняваха) с развинтеното ми въображение..  и по-добре, не ми се ще да мисля, че положението е/е било за психиатър.. Усмивчица
    Активен

    Те ми се смеят, че съм Различен. Аз им се смея, че са Еднакви.. Усмивчица
    Nadi
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 36


  • Град: София
  • « Отговор #13 -: Януари 27, 2011, 00:14:27 »

    Здравей,
    Аз също съм майка и разбирам тревогата ти.
    Аз също съм имала страхове започнаха от доста ранна възраст и продължиха до средата на пубертета.Не само нощем, но и денем в будно състояние. Като добавим и това, че неконтролирано виждам физиономиите на хората състарени, съвсем се вцепенявах. Никога не съм споделяла с никой за това, нито с родители, нито със сетра ми, нито с приятели - отново поради страхове.
    Също така изпитвах страх от самия страх.
    Ако детето не чувства, че ще бъде разбрано от родителите си, много трудно ще го накараш да сподели или да се отвори. И тъй като съм психолог и противно на гореспоменатото мнение, смятам, че много психолози знаят какво правят. Съжалявам, ако автора на мнението е попаднал на терапевт нетолериращ духовното, да има много такива.
    Съветвам те, ако имаш усещането, че не можеш сама да го насочиш да потърсиш и външна помощ.
    поне за самото начало, след това има много инфо в този форум, както и книги в мрежата и книжарници, които ще ти помогнат да преодолеете заедно страховете.
    И все пак за страховете на едно дете не е необходимо единствено и само да си индиго.
    Активен
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2558


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #14 -: Януари 27, 2011, 00:53:29 »

    А Наде браво ,а ти къде се загуби,разкажи по -подробно за страховете ако искаш,твоята гледна точка, какви терапии съществуват аз май съм чувала само за леене на куршум хахахах ,майтапя се.Наистина ми е интересно.
    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    Страници:  [1] 2 3 4   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright