Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Влюбване, изоставеност, несподелени чувства, самота  (Прочетена 3674 пъти)
DArkAngel
Гост
« -: Ноември 25, 2010, 23:20:25 »

Ако се запознаете с човек и нещо постоянно ви влече към него още от както го видите ии нещо от вътре ви дърпа към него силно и вие просто знаете, че е различен, че той е човека още преди да сте си казали каквото и да е било. Не го познавате много добре, знаете общи неща за него, но друго не ви интересува стига ви само да знаете, че е до вас. И един ден се случи така, че да почуствате, че го обичате, но се окаже, че той има само приятелски чуства към вас, но въпреки това чуството остава и дори се засилва и му го казвате и показвате всячески, но той се противи, но това не помага защото вече нещо е прещракало ии примерно всички ви казват да се махнете от него дори самият той, че ще боли и няма да е леко, но въпреки разумът да е съгласен, сърцето да върви натам без да пита и в един момент да ви признае, че и той ви обича и да казва и да ви показва това. Ии просто в един момент разберете, че да кажем си има друга при него и ви върти и двете и вие да го зарежете, но когато го направите вътре във вас всякаш нещо да има и да ви изгаря ии той да ви липсва до изнемога, да го виждате и да знаете, че няма начин, че той не ви обича истински, че всичко е само една красива лъжа, една илюзия и нищо повече. Но въпреки това да не минава и да го обичате ( да истински) макар, че да знаете, че всичко е наивност от ваша страна проявена пак сърцето да си знае неговото и да върви натам. И да се чуства като вързана птичка която не може да полети тъй като разума е казал твърдо не и всякаш я приковал с вериги и затворил в стоманена клетка в най-далечното кътче на вашата душа. Какво ще направите и как ще се справите с болката и постоянните мисли за дадения човек?
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #1 -: Ноември 25, 2010, 23:25:39 »

Ще си върнеш аватара който той ти подари с любов.
« Последна редакция: Ноември 25, 2010, 23:46:24 от pantera » Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #2 -: Ноември 25, 2010, 23:54:57 »

Съжелявам барси и аватара ми напомня твърде много спомени, но това няма значение, може ли да замълчиш искам да чуя другите, МОЛЯ ТЕ. За мен е важно..
Активен
The One
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1636


Винаги на точното място в точното време

WWW
« Отговор #3 -: Ноември 26, 2010, 01:54:41 »

Времето лекува всичко Усмивчица.

По добре да се влюбиш и да се опариш отколкото никога да не си се влюбвал.

И това ще мине... Усмивчица
Активен

Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

Всичко перфектно е точно такова,
течащ в безкрая свещен резултат!
Бъди сега причината нова,
за твоя бленуван в мечтите ти свят.
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #4 -: Ноември 26, 2010, 02:20:59 »

Амейз кога минава това за което говори Дарки, то не е влюбване ,влюбването минава..
Иска ми си да и кажа ,че ще мине , но не мога......
Не съм сигурна ,че е обсебване от личността на друг.... по скоро е един стара история ,която чустваш ,че трябва да продължи.... въпреки всичко........въпреки разума..
незнам дали е кармично или там души-близнаци .... ама е най-силното нещо, което те спира да установиш баланса ......нещо недовършено .......хммм
Спокойно Дарки един ден ще имаме отговорите.
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
bars_i
Гост
« Отговор #5 -: Ноември 26, 2010, 07:57:52 »

Правейки предателство след предателство защо очакваш другите да не го правят спрямо теб. Така е. Ще те гледат как потъваш  и дори ще ти махат за довиждане. Защото понякога предателството е простимо, но когато е силно изразено, на какво се надяваш?
Активен
sanguinary
Гост
« Отговор #6 -: Ноември 26, 2010, 12:29:42 »

Цитат на: DarkAngel
Ако се запознаете с човек и нещо постоянно ви влече към него още от както го видите ии нещо от вътре ви дърпа към него силно и вие просто знаете, че е различен, че той е човека още преди да сте си казали каквото и да е било. Не го познавате много добре, знаете общи неща за него, но друго не ви интересува стига ви само да знаете, че е до вас. И един ден се случи така, че да почуствате, че го обичате, но се окаже, че той има само приятелски чуства към вас, но въпреки това чуството остава и дори се засилва и му го казвате и показвате всячески, но той се противи, но това не помага защото вече нещо е прещракало ии примерно всички ви казват да се махнете от него дори самият той, че ще боли и няма да е леко, но въпреки разумът да е съгласен, сърцето да върви натам без да пита и в един момент да ви признае, че и той ви обича и да казва и да ви показва това. Ии просто в един момент разберете, че да кажем си има друга при него и ви върти и двете и вие да го зарежете, но когато го направите вътре във вас всякаш нещо да има и да ви изгаря ии той да ви липсва до изнемога, да го виждате и да знаете, че няма начин, че той не ви обича истински, че всичко е само една красива лъжа, една илюзия и нищо повече.
Преди всичко, човек е добре да уважава и да цени себе си, Дарки. За това са младините. Да се изгражда, да се опознава и да се открива, навсякъде, във всичко. Младостта е - "събиране на пъзела". Докато е разпилян, не е добра идея да го предлагаме някому, този пъзел... лесно ще е да го доразбърка, дори и без да иска, поради небрежност, невнимание... както в описания от теб случай. Зрелостта пък ни е дадена, за да може, когато вече сме наясно със себе си, желанията, интересите, принципите и приоритетите си, да тръгнем чисти и гордо по белия свят. Ще срещне предателства, разочарования, мъки, радости, тревоги, веселби...
Но никога, няма да жертва себе си, принципите си и живота си.
Защото се е намерил и знае, че е стойностен човек, от който човечеството има нужда.
Ще си върнеш аватара който той ти подари с любов.
Тигре, нямам думи вече. Нима мислиш, че за теб става дума? С любов вика. Ей, вземи се в ръце вече, момче. Е, да... разсмя ме, спор няма, но се осъзнай малко. Поне мъничко вземи да разсъдиш. Айде, да беше на 15, както те мислех преди, ок, ама...  
Разочарованието, при Дарки, от теб е единствено в това, че те е имала за приятелче, а ти си я лъгал, нито повече, нито по-малко.
И как подяволите, би могло да ти мине през главата, че за теб ще напише, че все още те обича и не може да си изясни чувствата?! Веселяк
Е едно ти признавам. До сега примера ми за изкрастилизирал егоцентризъм беше един юнак, който си слагаше гланц за устни и пореше белия свят с идеи да го управлява. Но не може да се мери с теб. Твоето бие на болест вече, приятелю.
Всякаква надежда за теб, ми изветря, като малка мастика на манастирски прозорец...
Цитат на: Giti
С всеки ден губя все повече вяра в хората,
На планетата, на която живея аз, Гитке (Земята), на това му викаме съзряване и осъзнаване. Хората не лъжат, ние се лъжем, когато им вярваме. Те понякога дори не осъзнават, че лъжат, лъжейки също себе си.
Цитат на: Giti
затварям се в черупката си.... рова става по-дълбок и по тясен.... Но и сама ще се справя....
Никога няма да си сама. И когато ти се струва така, просто излез, някъде, на хубаво място, което обичаш и ще разбереш това.
Не всичко е хора. Не всяко присъствие в сърцето и душата е човешко присъствие.
Затварянето в черупката... не е добра идея. Някои неща, дори и хора, които са част от теб, по един или друг начин, не биха искали да ги пренебрегваш така - отричайки и загърбвайки ги, стоейки зад стените на черупката ти. Те ще почукат, ще почакат търпеливо. Пак ще почукат, ще ти казват "ей... тук сме бе, гитке, айдее... не се ли вмириса в тая пуста черупка?" Там обаче няма как да ги чуеш.
Не ги отхвърляй. Търпеливи са, но ако ти ги загърбиш... все някога, ще спрат да тропкат по черупката, защото ще си мислят, че си се отрекла от тях. И как мислиш? Дали ще са прави?
Цитат на: pantera
Правейки предателство след предателство защо очакваш другите да не го правят спрямо теб. Така е. Ще те гледат как потъваш  и дори ще ти махат за довиждане. Защото понякога предателството е простимо, но когато е силно изразено, на какво се надяваш?
Явно е, че доста пъти си преживял това, тигре. В случая обаче, пак става дума за друго.
Не разбирам извора, на твоето неудържимо желание, да нариташ, паднала душа и то на дама, на която си казвал, че я обичаш и си и пействал "стихотворения за възхвала". Но в случая май само ще я развеселиш, както мен. Доста припряно и невъздържано се държиш. Не ти отива бе, трендо. То пък бива ненормалщина, бива, ама.... Толкова човек да се мрази и да мрази света около себе си и в пуберите не съм го виждал.
« Последна редакция: Ноември 26, 2010, 12:47:49 от sanguinary » Активен
far away
Гост
« Отговор #7 -: Ноември 26, 2010, 12:59:57 »

Ако се запознаете с човек и нещо постоянно ви влече към него още от както го видите ии нещо от вътре ви дърпа към него силно и вие просто знаете, че е различен, че той е човека още преди да сте си казали каквото и да е било. Не го познавате много добре, знаете общи неща за него, но друго не ви интересува стига ви само да знаете, че е до вас. И един ден се случи така, че да почуствате, че го обичате, но се окаже, че той има само приятелски чуства към вас, но въпреки това чуството остава и дори се засилва и му го казвате и показвате всячески, но той се противи, но това не помага защото вече нещо е прещракало ии примерно всички ви казват да се махнете от него дори самият той, че ще боли и няма да е леко, но въпреки разумът да е съгласен, сърцето да върви натам без да пита и в един момент да ви признае, че и той ви обича и да казва и да ви показва това. Ии просто в един момент разберете, че да кажем си има друга при него и ви върти и двете и вие да го зарежете, но когато го направите вътре във вас всякаш нещо да има и да ви изгаря ии той да ви липсва до изнемога, да го виждате и да знаете, че няма начин, че той не ви обича истински, че всичко е само една красива лъжа, една илюзия и нищо повече. Но въпреки това да не минава и да го обичате ( да истински) макар, че да знаете, че всичко е наивност от ваша страна проявена пак сърцето да си знае неговото и да върви натам. И да се чуства като вързана птичка която не може да полети тъй като разума е казал твърдо не и всякаш я приковал с вериги и затворил в стоманена клетка в най-далечното кътче на вашата душа. Какво ще направите и как ще се справите с болката и постоянните мисли за дадения човек?

Човешко е да се подведем по чувствата си.Въпросния мъж който ти е повлиял толкова силно всъщност мисли само и единствено за себе си.Казвам това имайки в предвид че е бил едновременно с теб и другата жена.Такъв мъж явно има харизма - но си остават факт делата му.Ако все още мислиш за този мъж -горните мисли може и да ти помогнат да го изхвърлиш от главата си.Болката идва според мен от чувството на привързаност към избрания мъж,който те е разочаровал.Да,било е хубаво - но всичко си има край все някога.И както беше казано някъде из форума - ако няма привързване,няма и загуба,конфликти и болка.В крайна сметка нищо и никой извън нас не ни принадлежи.Да не забравяме че винаги има шанс и за нов роман някъде в настоящето.Клин,клина избива... но винаги клин остава.
Активен
Хristo
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 482


Бъди себе си и отвори сърцето си за света! :)

« Отговор #8 -: Ноември 26, 2010, 13:37:05 »

 Darky, това с което си се сблъскала е реалността на живота. Понякога изпитваме силни чувства към неподходящи хора, но това е с цел да трупаме опит. Само чрез него можем да опознаваме себе си и да се осъзнаваме. Изживей тези емоции и продължи напред. Следващия път вече ще имаш едно на ум и няма така лесно да се оставиш да бъдеш заблудена.
 Ги, каквото и да се случва, колкото и нпериятно и тежко да ни е, целта е да не се затваряме в черупките си, а да вдигнем глава, да се изправим пред реалността и да направим необходимото, за да продължим живота си напред.
Активен
gorgon4e
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 92


« Отговор #9 -: Ноември 26, 2010, 16:32:18 »

Толкова ви се радвам, когато се подкрепяте и си помагате.
Де да можеха всички да са така.
Дарки, мила, остави ги тия мъже сега, защото иначе те теб ще те оставят. Те рядко знаят какво искат, а когато узнаят - не го казват. Влюби се в любовта си, защото тя е, която те кара да летиш, а не той. Избягвай да си даваш вид, че си винаги на разположението му, когато ти смигне. На мъжете им харесва или да ни държат под напрежение и в неувереност, или да ни приемат за даденост. Едва ли би искала, да си някоя от тези две.
Разума и сърцето ти, ако не са в съгласие, значи нещо, някъде, дава накъсо по мрежата. Ще ти мине, това са нормални неща. От действията ти, зависи колко ще се смееш, след не повече от година, а и след това. Че ще се смееш, на това, което сега наричаш "истинска любов", това е повече от сигурно, но колко ще се смееш, това зависи от начина, по който възприемеш действителността.
Ако ти омекват капачките и ти се насълзяват очите, като го видиш и почнеш да заекваш - много ще се смееш. Ако успяваш да се държиш на ниво, ще се смееш по-малко.




Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #10 -: Ноември 26, 2010, 17:04:54 »

БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ

Хей, Ги както каза Санги
Цитат
Никога няма да си сама. И когато ти се струва така, просто излез, някъде, на хубаво място, което обичаш и ще разбереш това.
Не всичко е хора. Не всяко присъствие в сърцето и душата е човешко присъствие.
Затварянето в черупката... не е добра идея. Някои неща, дори и хора, които са част от теб, по един или друг начин, не биха искали да ги пренебрегваш така - отричайки и загърбвайки ги, стоейки зад стените на черупката ти. Те ще почукат, ще почакат търпеливо. Пак ще почукат, ще ти казват "ей... тук сме бе, гитке, айдее... не се ли вмириса в тая пуста черупка?" Там обаче няма как да ги чуеш.
Не ги отхвърляй. Търпеливи са, но ако ти ги загърбиш... все някога, ще спрат да тропкат по черупката, защото ще си мислят, че си се отрекла от тях. И как мислиш? Дали ще са прави?
Така, че много целувки мила и

« Последна редакция: Ноември 26, 2010, 17:36:25 от DarkAngel » Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #11 -: Ноември 26, 2010, 17:08:39 »




Това ли искаш да кажеш, Дарки? И аз!
Активен
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #12 -: Ноември 27, 2010, 13:34:37 »

    Ако се запознаете с човек и нещо постоянно ви влече към него още от както го видите и нещо от вътре ви дърпа към него силно и вие просто знаете, че е различен, че той е човека още преди да сте си казали каквото и да е било. …
    Какво ще направите и как ще се справите с болката и постоянните мисли за дадения човек?

    Дарки, в отговор на твоя въпрос първо ще кажа, че не съм съгласен с мнението на Еона, която казва, че:

    Амейз кога минава това за което говори Дарки, то не е влюбване ,влюбването минава..
    Иска ми си да и кажа ,че ще мине , но не мога......
    Не съм сигурна ,че е обсебване от личността на друг.... по скоро е един стара история ,която чустваш ,че трябва да продължи.... въпреки всичко........въпреки разума..
    незнам дали е кармично или там души-близнаци .... ама е най-силното нещо, което те спира да установиш баланса ......нещо недовършено .......хммм
    Спокойно Дарки един ден ще имаме отговорите.
     

    Защото това, което описваш, има всички признаци на истинско влюбване, хлътване, а не виждам нищо, което да го свързва с минали животи и т.н.
    А отговорите трябва да намерим не някога, а сега.

    Проблемът с влюбването е сложен.

    От една страна той има нещо окултно, мистично в себе си, защото влюбването сякаш се ръководи, изпраща ни се от някаква висша сила. А целта на тази сила вероятно е „творческа”: да тласне хората към създаването на деца. Ако я нямаше, бихме ли искали да раждаме деца?

    От друга страна, влюбването се подготвя от налаганото ни колективно съзнание, „общественото мнение”, изразявано чрез писатели, поети, филми и т.н., стремящи се да ни покажат сякаш най-красивия идеал в човешкия живот: любовта между двама души, без която ние като че ли не можем да бъдем щастливи.

    Дали обаче „рекламираната” от тях любов е истинска?

    Ако това би било така, защо много често тя е толкова мимолетна, изчезва след някоя и друга година и в много случаи е последвана от омраза, предателства и т.н.?

    Ти самата си предложила един много хубав отговор на този въпрос:

    Предателството е като че ли един вид човек да лъже сам себе си за възможностите на другия човек ние му придаваме нашите представи за дадения човек и когато той не отговаря на тях го приемаме като предателство и лъжи.Тук съм съгласна че и ние сме виновни понякога.

    Вината много често е наша, защото ние сме си създали една илюзорна представа, един нереален идеал на възлюбления чрез нашето въображение, което в началото на връзката, под влияние и на описаната по-горе мистична сила, ни заблуждава, възбуждайки нашите чувства и емоции и създавайки ни усещане за щастие.

    Усещането за щастие се поддържа и от новото в отношенията, което ни се разкрива ежедневно и концентрира нашето внимание върху обекта на нашите чувства.

    Минава обаче някакво време, новото постепенно се изчерпва, силата на мистичната сила отслабва, понеже тя е външна и чувствата отслабват. По-нататъшния развой на събитията може да бъде различен, в зависимост от участниците.

    И докато преди на преден план са били чувствата, емоциите (а те се проявяват чрез душата, астралното тяло), когато след време те отслабнат, на преден план излиза осъзнаването, разумът (проявявани чрез Духа, Аза), които ще насочат отношенията в една или друга посока.

    И тук е мястото на болката, страданието.
    От какво са породени те?
    От нашата привързаност към обекта на нашите чувства, който рано или късно вече не е в състояние да поддържа нашите предишни чувства, често дори без да има никаква вина за това. И ние се чувстваме предадени, изоставени, както добре е описала Гити:

    Когато си слаб и наранен и ти бъде обърнат гръб, защото си такъв... вместо да ти се подаде ръка... падаш в дупката и най-близките ти се смеят как падаш, скръстели ръце.... а ти протягаш ръка, опитваш се да се хванеш, да се спасиш, когато видиш, че ръце няма, търсиш клонки, но те се чупят.... трудно е да си сам, още повече, когато най-близките ти се смеят или просто ти обръщат гръб......... а по пътя надолу боли, отчупените клони се забиват направо в сърцето ти.....

    И тогава човек или се оставя да страда, чакайки времето или една следваща връзка да го „излекува” от страданията, голям дял за появяването на които е лично негов – неговото очакване да получи любовта, щастието отвън, чрез друг човек.

    Вместо да ги потърси в себе си, да ги развие, породи от дълбините на своя Дух, на своята душа. Да, това не е лесно, защото никой не ни учи на това и ние не знаем как да го постигнем. Защото то не се постига за ден или два, както може да се случи при едно влюбване, защото изисква продължителна работа върху духовното ни израстване, търпение, постоянство, което едва след години може би ще ни донесе нещо. Това Нещо обаче ще ни даде възможност да бъдем истински щастливи, истински обичащи, без да очакваме подаръците на любовта отвън.

    И ще добавя няколко разсъждения по твоя конкретен въпрос. Това, което ти се е случило, е нещо, което се случва на много хора. То е болезнено, но е необходимо. Човек трябва да се научи да изживява влюбвания и разлюбвания, да се научи чрез тях да развива своето осъзнаване, да разбира хората, какво представляват те в дълбоката си същност; какво представлява истинската любов.

    Може би ще ти помогне да преодолееш болката си осъзнаването, че би могло подобна ситуация да доведе до много по-лоши последици, каквито са преживели хиляди и милиони като например, венерически болести, Спин, раждане на извънбрачни деца или изоставяне с деца след брак и какво ли още не.  Всичко това ти се е разминало и ти можеш смело, но вече по-внимателно да продължиш напред в търсене на себе си и истинското щастие, истинската любов.
    Активен
    DArkAngel
    Гост
    « Отговор #13 -: Ноември 27, 2010, 15:52:55 »

    Цитат
    От една страна той има нещо окултно, мистично в себе си, защото влюбването сякаш се ръководи, изпраща ни се от някаква висша сила. А целта на тази сила вероятно е „творческа”: да тласне хората към създаването на деца. Ако я нямаше, бихме ли искали да раждаме деца?

    От друга страна, влюбването се подготвя от налаганото ни колективно съзнание, „общественото мнение”, изразявано чрез писатели, поети, филми и т.н., стремящи се да ни покажат сякаш най-красивия идеал в човешкия живот: любовта между двама души, без която ние като че ли не можем да бъдем щастливи.

    Дали обаче „рекламираната” от тях любов е истинска?


    Ами Их аз нямах предвид физическо привличане, а имах нужда и просто да си общуваме и да знам, че е добре. Но благодарение на постовете тук осъзнах, че е всичко е било просто заблуда на ума и също, че съм си създавала грешни представи и някак си разбирах, че е излюзия, но явно не съм могла да го осъзная съвсем. А тези ако мога да ги нарека чуства наистина водят до вдъхновение да пишеш, да рисуваш да създаваш музика и др., а за правенето на деца вече си е свъсем отделна тема.

    За (както го наричаш) подготвяното влюбване не съм сигурна, че е съвсем така защото просто се случва или си падаш по дадения човек, или не. Когато се случи, според мен виждаш нещо уникално и различно в него и именно защото се различава започва да ти допада, просто се допълвате и усещаш подкрепа и сигурност в човека. Показваната чрез поети, писатели и филми любов е тази за която можем да помечтаем и за малко да се разеем от проблемите и грижите в ежедневието. То е като отвличане за малко от реалноста, начин да се отпуснеш и да си починеш. Е добре е, стига само да не се прекалява и да позволим на тези красиви излюзии да станат част от нас и да ни влияят на начина ни на мислене и поведение, разбира се.
    « Последна редакция: Ноември 27, 2010, 16:01:22 от DarkAngel » Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #14 -: Ноември 27, 2010, 17:00:23 »

    Ами Их аз нямах предвид физическо привличане, а имах нужда и просто да си общуваме и да знам, че е добре. Но благодарение на постовете тук осъзнах, че е всичко е било просто заблуда на ума и също, че съм си създавала грешни представи и някак си разбирах, че е излюзия, но явно не съм могла да го осъзная съвсем. А тези ако мога да ги нарека чуства наистина водят до вдъхновение да пишеш, да рисуваш да създаваш музика и др., а за правенето на деца вече си е свъсем отделна тема.

    Така е, Дарки.
    Започва се с общуване, но често след време мъжете започват да искат повече ...

    А вдъхновението е прекрасно, че идва, но какво става, когато си отиде чувството -
    ти го изживяваш сега или можем да прочетем поста на Гити например малко по-нагоре - болка, страдание, самота, депресия ...

    Защо?

    Защото си е отишло нещо, което не зависи от нас.

    А ако вдъхновението идва отвътре, независимо от влюбването, няма ли да бъде много по-добре?

    Цитат
    За (както го наричаш) подготвяното влюбване не съм сигурна, че е съвсем така защото просто се случва или си падаш по дадения човек, или не.

    Да, но за да се случи, човек трябва да е настроен, да го желае (съзнателно или не), да мисли, че то е нещо много хубаво. И именно в такава насока действат подготвителните фактори.
    Активен
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Има ли още някой като мен който не е спал последните 24 часа и се чувства добре?
    Въпроси и отговори
    Ariam 5 547 Последна<br />публикация Октомври 03, 2012, 09:34:18
    от Sue
    Как да овладеем негативните си чувства, емоции и страсти?
    Духовни учения
    elinikar 8 873 Последна<br />публикация Септември 16, 2013, 18:30:59
    от вожда

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright