Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Не е сън, но се случи около заспиване  (Прочетена 1760 пъти)
loop
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 157


  • Град: London, baby :P
  • WWW
    « -: Ноември 20, 2010, 22:16:15 »

    Не спирам да си мисля за вас, но някак все не ми остава време да надзърна тук.
    Преди 2-3 седмици пристигнах в Лондон и все още се опитвам да намеря начин да остана - подавам документи по разни институции; търся си проектчета, по които да работя; почти нямам свободно време и съм малко преуморена.

    Но ето ме тук. Снощи тъкмо си говорех с един човек, че не съм наминавала през форума. И ми се случи нещо, което ми се иска да споделя. А и колкото и малко вероятно е да го обясня добре, може пък някой да ме разбере или поне да ми съчувства.
    Понякога и това помага.

    Снощи до късно стоях пред един проект, за който се съзтезавам, и по някое време между 11-12 местно време много ми се доспа, легнах уж за малко и съм се отнесла с пусната лампа. В 3:45 се събудих от кошмар, обляна в студена пот и скочих от леглото.
    Сънят не беше нещо много определено. Аз бях в ролята на някакво друго момиче, чийто приятел се беше превърнал в зомби и я нападаше... А уж скоро не съм гледала такива филми.  Плезещ се
    Трябваше обаче да спя в една стая, която по-скоро беше тераса, а той изкачаше някъде отпред от терасата. Нямаше къде да отида, нито кого да извикам; макар да усещах силно чувство, че искам да извикам някой да стои при мен и да ме пази. Вечер стаята-тераса си оставаше открита, аз само премествах една голяма дървена маса, обръщах я, така че да закрива отворената част на терасата. Но въпреки това беше много студено и изпитвах много силен страх, сякаш някой ще нахълта всеки момент.
    И вероятно нахълтваше. Хронологията ми се губи, но си спомням, че многократно се сблъквах със зомбирания мъж, който беше много едър и се опитваше да ме хапе, а отвреме навреме се хилеше нагло.

    Сънят ви го разказвам накратко, само за да добиете представа какво съм усещала, преди да се събудя. Няма нужда да тълкуваме обърканата ми мозъчна дейност след преумората. Събудих се, пих вода и седнах да си довърша проекта. И така до към 6 часа си цъках на компютъра. Даже ходих да ям по едно време.

    Когато ми се приспа отново, си легнах. Все още не беше светнало навън, но този път вече загасих лампата.
    И сега вече дойде странното усещане. Бях го забравила. А когато бях малка ми се беше случвало ужасно много пъти, много ме плашеше и беше ужасно. А наистина... имам чувството, че от 15-20 години поне не съм го изпитвала. Бях забравила за него.
    Случвало ми се е да се събудя от сън и да го има, тогава плачех, но не можех да обясня какво точно изпитвам. Случвало се е и в будно състояние да го усетя. Веднъж се опитах да го обясня на майка ми, като че някой е направил купчинка от сгънати блузи една върху друга - надиплени в стройна колона. Но купчината е от поне 100 блузи, а може и хиляда, стига до небето, а аз съм най-отдолу и се чувствам смачкана.
    Детската му работа. При такова обяснение как да ме разбере човек.

    Та сега като ме изненада това странно усещане, което бях забравила, се опитах да го усетя по-ясно и разгадая. Е, не успях, и затова го пиша тук.
    Сякаш едновременно се чувствам като нещо огрооооомно и нещо съвсем миниатюрно. Сякаш някой е напъхал великан с цялата му материя в една прашинка. Едновременно усещам колко огромна съм, а в същото време се чувствам и нищожно малка частица. И ми е лошо от цялата тази каша, повдига ми се. Сякаш не се побирам в тялкото си, в кожата си, ще се пръсна навън, или по-скоро ще се пресовам от голямото налягане отвън.
    Странно беше! Помъчих се известно време с това нещо и накрая май ми писна и заспах някак си. Огромна или миниатюрна не знам, но ми беше тясно.

    Не мога да го обясна. Мислила съм си, че просто ми е било лошо, когато съм била малка. Но сега разбрах, че не е било така. Съвсем специфично усещане е. И гадно.

    Някой случайно да има идея какво ще да е това? Съвсем случайно де.
    « Последна редакция: Януари 09, 2011, 22:15:04 от Еруин » Активен
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2409


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #1 -: Ноември 20, 2010, 22:36:30 »

    Хехе,кой друг ако не аз е преживявал и това! Усмивчица Ухилен



    Мога да ти споделя,че като бях малък често съм сънувал,сънувах как един ловец се приближава към една много красива птичка с не много приятното намерение да я гръмне.Все пак след това се събуждам и започвам да плача,буден съм вече,но имам чувството,че изпитвам някакъв див ужас и,че кошмара ме преследва дори и наяве.
    След като спомена за големината и малкостта се сетих за други мои случки-често,като бях по-малък усещах различни части на тялото си,а понякога и цялото си тяло...все едно е една материя,която се бунтува против тялото...често неволно и помръдвам с крайник сякаш да се измъкна от тялото...

    преди месеци сънувах как се забавлявам и как не искам да се събуждам,в съня-тогава видях един човек,който дойде и ме върна в тялото...след като се събудих,сякаш бях в парализа и тогава видях,в будно състояние!,видях човека как стои до леглото ми и в момент момент как се изпари....
    « Последна редакция: Ноември 20, 2010, 22:42:38 от Рабено » Активен
    Еруин
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 427


  • Град: Варна
  • « Отговор #2 -: Ноември 21, 2010, 16:13:55 »


    Та сега като ме изненада това странно усещане, което бях забравила, се опитах да го усетя по-ясно и разгадая. Е, не успях, и затова го пиша тук.
    Сякаш едновременно се чувствам като нещо огрооооомно и нещо съвсем миниатюрно. Сякаш някой е напъхал великан с цялата му материя в една прашинка. Едновременно усещам колко огромна съм, а в същото време се чувствам и нищожно малка частица. И ми е лошо от цялата тази каша, повдига ми се. Сякаш не се побирам в тялкото си, в кожата си, ще се пръсна навън, или по-скоро ще се пресовам от голямото налягане отвън.
    Странно беше! Помъчих се известно време с това нещо и накрая май ми писна и заспах някак си. Огромна или миниатюрна не знам, но ми беше тясно.

    Не мога да го обясня. Мислила съм си, че просто ми е било лошо, когато съм била малка. Но сега разбрах, че не е било така. Съвсем специфично усещане е. И гадно.

    Някой случайно да има идея какво ще да е това? Съвсем случайно де.
    Да надебелееш малко, така ще има повече място за душата ти. Сърце Сърце Плезещ се

    Душата ти (може би) се чувства ограничена от материалния свят с всичките му глупости и страда.


    Може и да е нещо друго, но само това ми хрумва Усмивчица
    Ако можеш пробвай да вярваш малко повече в себе си и душите, които те закрилят и следвай интуицията си, дори когато ти се вижда глупаво. Почувствай се на правилното място, светът е объркан, това не значи, че и ти трябва да се объркваш заедно с него.  Сърце
    ***
    Леко отклонение:
    Относно детството..
    Ако те разбирам правилно някъде към  6 годишна влязох в такъв период. Излизайки от детството, натрупвайки малко повече информация за света започнах да се задушавам, нищо не беше така както трябва да е, всичко ми се виждаше ужасно. Хората се лъжеха, после си вярваха, нараняваха другите, после ги обвиняваха, после правиха някоя огромна глупост и започваха да страдат вярвайки си, че някой друг им е виновен, стремяха се към неща, които пак няма да ги направят щастливи... аз ги съжалявах и се мъчех да помогна... и те ме заплитаха и мен.... и накрая се чувствах безидейна, нещастна, безсилна, не можеща да разбера, какво се случва и защо се случва.  Усещането беше много подобно на това да не ти стига въздуха, трябва да дишаш, а не можеш. Шокиран Някакъв особен вид вътрешна болка. Сгъстява се, сгъстява се, имаш усещането, че не можеш повече и че всеки момент ще се пръснеш и ще умреш, но това е лъжовно, винаги може още. Всичко се случва вътре в теб, отвън си най-нормален мълчалив и дръпнат, леко психясал човек.


    Според мен това си е сблъсъка на нашата истинска същност със света тук и сега.
    Трябва да се научим не да се блъскаме със света, а да го приемем, че съществува такъв какъвто е. Да успеем да изградим себе си така, че да сме устойчиви. Да си пуснем корените здрави и дълбоко, за да може по-късно да даден плодове на света, които да са вкусни и полезни.

    Активен

    I told you
    That we could fly
    'Cause we all have wings
    But some of us don't know why
    loop
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 157


  • Град: London, baby :P
  • WWW
    « Отговор #3 -: Ноември 21, 2010, 17:16:45 »

    Благодаря ти, Eruin-че!  Сърце    Целувчица
    Замисли ме. Може пък  новият свят, в който съм попаднала, да ме задушава малко.
    Но се чудя защо не изпитах нищо подобно във Варна?! И не само във Варна... през всичките тези години от детството до сега... била съм преуморена, изтощена, била съм тъжна, унила, смазана от ежедневието, била съм нетрезва в различни форми... Никога нищо подобно. Даже съм си мислила, че онова е било някакво неопределено чувство, което като дете не съм проумялавала - например глад.
    Ама не е! Тясно, задушаващо, смазващо до пръсване..
    Добре де... ще видим. Спирам да мърмомя.
    Активен
    Lily of the valley
    Гост
    « Отговор #4 -: Февруари 26, 2012, 11:17:17 »

    loop , почти замръзнах!
    "Сякаш едновременно се чувствам като нещо огрооооомно и нещо съвсем миниатюрно. Сякаш някой е напъхал великан с цялата му материя в една прашинка. Едновременно усещам колко огромна съм, а в същото време се чувствам и нищожно малка частица. И ми е лошо от цялата тази каша, повдига ми се. Сякаш не се побирам в тялкото си, в кожата си, ще се пръсна навън, или по-скоро ще се пресовам от голямото налягане отвън."

    точно това съм изпитвала, но е толкова трудно да се обясни, защото е само усещане, няма реално оформление физически з да го обясня...
    винаги ми се случваше малко преди да заспя, в момента на унеса.
    От 3-4 години не ми се е случвало вече, но случайно споделих с една позната, на която и се е случвало и не  е можела да обясни на никой, за това и не го е казвала. тя беше точно толкова ококорена като го чу от мен, както аз сега като прочетох думите ти.
    Чудела съм се кръвното ми ли си прави номера? Други мои познати не са го усещали и не знаят за какво говоря. Говорят ми за чувството на безтегловност преди заспиване, но не е това. Категорично.
    Радвам се, че намерих още някой с това особено усещане "за малкото и голямото" Усмивчица)) направо съм щастлива!!

    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright