Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Овладяването на Любовта - Дон Мигел Руиз  (Прочетена 2744 пъти)
DArkAngel
Гост
« -: Ноември 20, 2010, 21:03:22 »

Нараненият ум

Може би никога не сте мислили за това, но на едно или друго ниво, всички ние сме творци. Ние сме творци, тъй като имаме силата да създаваме и управляваме своя живот.
Както обществата и религиите по целия свят създават невероятни митологии, ние създаваме своя собствена. Нашата лична митология е населена с герои и подлеци,  ангели и демони, крале и обикновени хора. Създаваме цяла популация в ума си, включително многобройни личности за нас самите. След това усвояваме образа, който ще използваме при определени обстоятелства. Ставаме майстори на  преструването и проектирането на своите образи и създаваме това, което вярваме, че сме. Когато срещаме други хора, веднага ги класифицираме и им приписваме роля в нашия живот. Създаваме за другите образи според това, което вярваме, че те представляват. И правим същото това с всеки и всичко около нас.
Вие имате силата да творите. Вашата сила е толкова голяма, че това в което вярвате, става  истина. Вие създавате себе си, каквото и да вярвате, че представлявате. Вие сте това, което сте, защото това е, което вярвате за себе си. Цялата ви реалност, всичко в което вярвате, е ваше творение. Притежавате същата сила като всяко друго човешко същество. Най-важната разлика между вас и другите е как използвате силата си, какво творите с нея. Може да си приличате с другите по много начини, но никой друг в света не живее живота си по начина, по който вие го правите.
Целият си живот сте живели по такъв начин, че да бъдете това, което сте. И толкова добре се справяте, че напълно владеете това, което вярвате, че сте. Владеете своята личност, своите вярвания, владеете всяко действие, всяка реакция. Практикувате години наред и достигате такова ниво на майсторство, при което вие ставате това, в което вярвате. След като веднъж разберем, че всички ние сме творци, можем да видим какъв вид умение притежаваме.
Когато сме деца и имаме проблем с някого, ние се ядосваме. Независимо по каква причина, този яд отблъсква проблема; получаваме това, което искаме. Случва се втори път  - реагираме с гняв – и сега знаем, че ако се ядосаме, ще отстраним проблема. След това го упражняваме пак и пак докато станем майстори на гнева.
По същия начин, ставаме майстори на ревността, на тъгата, на себеотхвърлянето. Всички наши драми са резултат на тази практика. Правим споразумение със себе си и го упражняваме докато напълно го овладеем. Начинът, по който мислим, чувстваме и действаме, става толкова рутинен, че няма нужда повече да обръщаме внимание на това, което правим. Начинът по който се държим в определени случаи е просто инстинктивна реакция.
За да станем майстори на любовта, трябва да практикуваме любов. Изкуството на взаимоотношенията също е цяло майсторство и единственият начин да се постигне е практиката. Ето защо, за да овладеете взаимоотношенията трябва да действате, защото това не е въпрос на концепции и придобиване на знания, а въпрос на действие. Разбира се, за да действаме се нуждаем от известно знание, или поне от малко повече осъзнатост за начина, по който хората функционират.
Активен
ЕМИЛИЯН :)
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 69


Любовта е по силна от всичко

« Отговор #1 -: Ноември 20, 2010, 21:10:00 »


Браво браво браво – имам книгата и е много добра много може да се научи от нея...
Активен

Познах добро и зло, грях и добродетел, правда и неправда;съдих и ме съдиха;минах през рождение и смърт, радост и мъка, рай и ад; и накрая разбрах, че аз съм във всичко и всичко е в мен.
DArkAngel
Гост
« Отговор #2 -: Ноември 20, 2010, 21:10:59 »

Искам да си представите, че живеете на планета, където всеки неин жител има кожно заболяване. Хората на вашата планета са страдали от тази болест в продължение на  2 или 3 хиляди години. Целите им тела са покрити с рани, които са се инфектирали, и наистина болят, когато ги докоснеш. Разбира се те вярват, че това е нормалната физиология на кожата. Дори медицинските книги описват тази болест като нормално състояние. Когато хората се раждат, кожата им е здрава, но след около три или четири години започват да се появяват първите рани. Когато станат тинейджъри, целите им тела се покриват с рани.
Можете ли да си представите как тези хора ще се държат един с друг? За да общуват помежду си, те трябва да пазят раните си. Те почти не се докосват, защото е много болезнено. Ако случайно докоснеш кожата на някой, това е толкова болезнено, че той веднага се ядосва и докосва твоята само за да си го върне. Все пак инстинктът за любов е толкова силен, че плащаме високата цена, за да влизаме във взаимоотношения с другите.
Представете си, че един ден се случва чудо. Събуждате се и виждате, че кожата ви е напълно излекувана. Няма повече рани и не боли, когато ви докосват. Здравата кожа, която можете да докоснете, се чувства прекрасно, защото тя е създадена да усеща и възприема. Можете ли да си представиш себе си със здрава кожа в свят, където всички са болни от кожно заболяване? Не можете да докосвате другите, защото това ще ги нарани и никой не ви докосва, защото си мисли, че и вас ще ви заболи.
Ако можете да си представите това, може би ще успеете да разберете какво би изпитал от контакта си с човешките същества някой от друга планета, дошъл да ни посети. Но не кожата ни е обсипана с  рани. Това, което ще открие посетителят е, че човешкият ум е болен от болест, наречена страх. Подобно на инфектираната кожа, нашето емоционално тяло е цялото с рани, които са инфектирани с емоционална отрова. Този страх се проявява като гняв, омраза, тъга, завист,  лицемерие. Резултатът от тази болест са всички емоции, които карат хората да страдат.
Всички хора са болни от същата болест. Можем да кажем дори, че нашия свят е психиатрия. Но тази болест съществува в света от хиляди години и медицинските учебници и учебниците по психология я описват като нормално състояние. Те я считат за нормална, но аз мога да Ви кажа, че не е.
Когато страхът стане прекалено голям, разсъждаващият ум започва да се проваля и не може да понесе всички тези рани с цялата отрова.  В учебниците по физиология ние наричаме това състояние умствено заболяване. Наричаме го шизофрения, параноя, психоза, но тези болести се появяват, когато разсъждаващият ум е толкова уплашен и раните са толкова болезнени, че е по-добре да се прекъсне контакта с външния свят.
Хората живеят в непрекъснат страх да не бъдат наранени и това създава голяма драма, където и да отидем. Начинът, по който хората се отнасят един с друг, е толкова емоционално болезнен, че ние без очевидна причина се разгневяваме, ставаме ревниви, завистливи, тъжни. Да кажем “обичам те” дори може да бъде твърде плашещо. Но въпреки, че е болезнено и страшно да си контактуваме емоционално, ние продължаваме да влизаме във взаимоотношения, сключваме брак, раждаме деца.
За да защитим нашите емоционални рани, и поради страха да не бъдем наранени, ние хората създаваме нещо много сложно в нашите умове – голяма система на отричане. В тази система на отричане ние ставаме перфектни лъжци. Лъжем толкова перфектно, че лъжем и самите себе си и дори вярваме на лъжите си. Не забелязваме, че лъжем или понякога, когато забелязваме, оправдаваме и извиняваме лъжата, за да предпазим себе си от болката на раните си.
Системата на отричане е като стена от мъгла пред очите ни, която ни прави слепи за истината. Носим социални маски, защото е прекалено болезнено да видим себе си или да оставим другите да ни видят такива, каквито сме.  Системата на отричане ни кара да искаме от другите да ни виждат такива, каквито ние вярваме, че сме. Слагаме тези защитни бариери, за да държим другите хора настрани, но тези бариери ни държат вътре, ограничавайки нашата свобода. Хората се защитават и когато някой каже “Настъпваш ме по мазола”, не е съвсем вярно. Истината е, че вие докосвате раната в ума му и той реагира, защото го боли.
Когато осъзнаете, че всички около вас имат емоционални рани, пълни с емоционална отрова, лесно можете да разберете взаимоотношения между хората в така наречения от толтеките сън за ада. От гледна точка на толтеките, всичко, което вярваме за себе си и всичко, което знаем за нашия свят, е сън. Ако погледнете кое да е религиозно описание на ада, ще видите, че той е същият като човешкото общество, като начина, по който сънуваме. Адът е място на страдание, на страх, на война и насилие, място, където се издават присъди без право на оправдание, място на наказания, които никога не свършват. Има хора срещу хора в джунгла от хищници; хора, изпълнени с присъди, изпълнени с вина, с емоционална отрова – злоба, гняв, омраза, тъга, страдание. Създаваме тези малки демони в умовете си, защото сме се научили да сънуваме ада в нашия собствен живот.
Всеки от нас създава личен сън за себе си, но хората преди нас са създали голям външен сън, сънят за човешкото общество. Външният сън или сънят на планетата е колективен сън  на билиони сънуващи. Големият сън включва всички правила на обществото, неговите закони, религии, различни култури и начини на съществуване. Цялата тази информация, съхранена в нашите умове, е като хиляди гласове, говорещи ни едновременно. Толтеките наричат това митоте.
Истинската ни същност е чиста любов; ние сме живота. Истинското ни аз няма нищо общо със съня, но митоте ни пречи да видим това, което сме. Когато погледнете съня от тази перспектива, и ако сте осъзнати за това, което сте, ще видите безсмисленото поведение на хората и ще ви стане забавно. Това, което за всички останали е голяма драма, за вас става комедия. Виждате как хората страдат за неща, които не са важни, които даже не са реални. Но ние нямаме избор. Родени сме в това общество, израстваме в него и се учим да бъдем като всички останали, играейки безсмислено през цялото време, съревновавайки се с чистото безсмислие.
Представете си, че можете да посетите планета, където всеки има различен вид емоционално съзнание. Начинът, по който си общуват един с друг е винаги изпълнен с любов, с щастие и мир. Сега си представете, че се събуждате на тази планета и нямате повече рани по вашето емоционално тяло. Вече не се страхувате да бъдете това, което сте. Каквото и да каже някой за вас, каквото и да направи, вие не го приемате лично и то не може да ви нарани повече. Не е необходимо да се защитавате повече. Не се страхувате да обичате, да споделяте, да отваряте сърцето си. Но никой друг не е като вас. Как може да установявате връзка с хората, които са емоционално наранени и болни от страх.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #3 -: Ноември 20, 2010, 21:12:59 »


Браво браво браво – имам книгата и е много добра много може да се научи от нея...
Определено. http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%CC%E8%E3%E5%EB Ето линк от където може да се вземе книжката.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #4 -: Ноември 20, 2010, 21:19:51 »

Когато човек се роди, емоционалният му ум е напълно здрав. Може би около три или четири годишна възраст започват да се появяват първите рани в емоционалното тяло и да се инфектират с емоционалната отрова. Но ако наблюдавате две или тригодишни деца, ако наблюдавате начина, по който те се държат, ще видите, че те играят през цялото време. Ще ги видите да се смеят през цялото време. Въображението им е толкова мощно, и начинът, по който те мечтаят,  е едно изследователско приключение. Когато нещо не е наред, те реагират и защитават себе си, а после просто им минава и насочват своето внимание отново към момента и отново започват да играят,  да изследват, да се забавляват. Те живеят в момента, в настоящето. Не се срамуват от миналото, не се тревожат за бъдещето. Малките деца изразяват това, което чувстват и не се страхуват да обичат.
Най-щастливите моменти в нашия живот са, когато играем като децата, когато пеем и танцуваме, когато изследваме и създаваме просто за забавление. Чудесно е, когато се държим като децата, защото това е нормалният човешки ум, нормалната човешка склонност. Като деца ние сме невинни и за нас е естествено да изразяваме любов. Но какво се е случило с нас? Какво се е случило на целия свят?
Това, което се е случило е, че когато сме били деца, възрастните вече са боледували от тази умствена болест и са били силно заразни. Как те ни предават болестта? Те “улавят” нашето внимание и ни учат да бъдем като тях. Това е начинът, по който предаваме болестта на нашите деца, това е начинът, по който нашите родители, учители, нашите по-големи братя и сестри, цялото общество от болни хора, ни предава тази болест. Улавят вниманието ни и пълнят ума ни с информация чрез повторение. Това е начинът, по който ние сме се учили. Така се програмира човешкия ум.
Проблемът е в програмата, в информацията, която сме съхранили в умовете си. Привличайки вниманието на децата, ние ги учим да как да говорят, как да четат, как да се държат, как да мечтаят. Ние опитомяваме хората по същия начин, по който опитомяваме кучето и другите домашни животни – с наказания и възнаграждения. Това е съвсем нормално. Това, което наричаме образование не е нищо повече от опитомяване на човешките същества.
Страхуваме са да бъдем наказвани, да не бъдем лишени от наградата, да не би да не сме достатъчно добри за майка и татко, за учителите, братята и сестрите. Появява се нуждата да бъдем приемани. Преди това, ние не се тревожим дали ни приемат или не. Мнението на хората не е важно. Те не са важни, защото ние просто искаме да играем и да живеем в настоящето.
Страхът да не получим възнаграждение става страх от отхвърляне. Страхът, че не сме достатъчно добри за някой друг ни кара да се опитваме да се променяме, да си създаваме образ. След това се опитваме да проектираме този образ в съответствие с това, което се иска от нас да бъдем, просто за да бъдем приети и възнаградени. Научаваме се да се преструваме, че сме това, което не сме и непрекъснато се опитваме да бъдем други, само за да угодим на родителите, учителите, на религията за каквото и да било. Непрекъснато повтаряме това и овладяваме изкуството да бъдем това, което не сме.
Скоро забравяме кои сме наистина и започваме да живеем своите образи. Създаваме не само един образ, а много различни образи в зависимост от различните групи хора, с които се свързваме. Създаваме един образ вкъщи, друг образ в училище, а когато пораснем създаваме още повече образи.
Това важи също за обикновените взаимоотношения между мъжа и жената. Жената има външен образ, който се стреми да показва пред другите, но когато е сама има друг образ за себе си. Мъжът също има външен и вътрешен образ. Когато станат възрастни външният и вътрешният образ са толкова различни, че едва си пасват вече.  Във взаимоотношения между мъжа и жената са налице поне четири образа. Как биха могли да се разберат един друг истински? Не могат. Могат само да се опитват да разберат образите. Но трябва да се има предвид, че образите са повече.
Когато един мъж срещне една жена, той си създава една представа за нея от своя гледна точка и после се опитва да накара жената да подхожда на образа, който си е изградил за нея. Жената прави същото. Образите вече са шест. Разбира се, те се лъжат един друг, макар и да не разбират, че го правят. Взаимоотношенията им са изградени върху страх, върху лъжи. Не се основават на истината, защото не могат да я видят през цялата тази мъгла.
В периода, когато сме малки деца, няма конфликт с образите, които смятаме, че сме. Няма истинско предизвикателство за нашите образи докато не започнем да си взаимодействаме с външния свят и престанем да разполагаме вече с родителската защита. Ето защо да бъдеш тинейджър е изключително трудно. Дори, когато сме подготвени да поддържаме и защитаваме своите образи, веднага щом се опитаме да ги пренесем във външния свят, той веднага оказва съпротивление. Външният свят веднага започва да ни доказва, не само лично, но и публично, че ние не сме това, за  което претендираме.
Нека вземем за пример тинйджър, който претендира, че е много интелигентен. Включва се в училищен дебат и в този дебат някой по-интелигентен и по-подготвен от него спечелва и го кара да се чувства глупаво пред всички. Той ще се опита да обясни, извини и оправдае своя образ. Ще бъде мил с всички и ще се опита за запази образа си, но ще знае, че лъже. Разбира се, той прави всичко възможно да не се провали пред другите, но веднага щом остане сам и погледне себе си в огледалото той се задейства и чупи огледалото. Той мрази себе си, счита се за толкова глупав, за най-лошия. Появява се голямо несъответствие между вътрешния образ и  образа, който се опитва да пренесе във външния свят. Колкото по-голямо е несъответствието, толкова по-трудна става адаптацията в съня на обществото и по-малко любов ще има към себе си. Когато е сам,  между образа, който иска да бъде и вътрешния образ, се появяват все повече лъжи. И двата образа нямат нищо общо с реалността. Те са фалшиви, но той не може да разбере това. Някой друг може да го забележи, но той е напълно сляп. Неговата система на отричане се опитва да предпази раните, но те са реални, и той страда, защото упорито се опитва да запази образа.
Като деца нас ни учат, че мненията на всички са важни, и ние ръководим своя живот съобразно тези мнения. Едно обикновено мнение от някого може да ни хвърли дълбоко в ада, едно мнение, което даже може да не е истина: “Изглеждаш ужасно. Ти си глупав.” Мненията оказват огромна сила върху поведението на хората, живеещи в ада. Ето защо ние се нуждаем да чуваме, че сме добри, че се справяме добре, че сме красиви. “Как изглеждам? Как беше това, което казах? Как се справям?”
Нуждаем се да чуваме мненията на другите, защото ние сме опитомени и можем да бъдем манипулирани от тези мнения. Ето защо търсим признание от другите хора; нуждаем се от емоционалната подкрепа на другите хора; необходимо ни е да бъдем приети от външния сън посредством другите хора. Ето защо тинейджърите пият алкохол, взимат дрога, или започват да пушат. Това е просто, за да бъдат приети от другите хора, чието мнение е такова. Правят го просто за да бъдат считани за самоуверени.
Толкова много хора страдат заради образите, които се опитват да проектират. Хората претендират, че са нещо много важно, а в същото време вярват, че са нищо. Работим толкова упорито за да бъдем някой в този сън на обществото, да бъдем признати и приети от другите. Толкова се трудим да бъдем важни, да бъдем победители, да бъдем силни, да бъдем богати, да бъдем известни, да изразяваме нашия собствен сън и да го налагаме върху другите хора около нас.
Защо? Защото хората вярват, че сънят е реален и го взимат твърде на сериозно.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #5 -: Ноември 20, 2010, 21:59:57 »

2
Загубата на невинността
Хората по природа са много чувствителни същества.
Ние сме толкова емоционални, защото възприемаме всичко чрез емоционалното си тяло. Емоционалното тяло е като радио, което може да бъде настроено да възприема или да реагира на определени честоти. Нормалната честота на хората преди опитомяването е да изследва и да се наслаждава на живота; ние сме настроени да обичаме. Като деца нямаме никакво определение за любовта като абстрактна концепция; ние просто изживяваме любовта. Тя е начинът, по който съществуваме.
Емоционалното тяло има компонент, подобен на алармена система, която ни позволява да разберем кога нещо не е наред. Същото е с физическото тяло. И то притежава алармена система,  която ни позволява да разберем, когато нещо с тялото не е наред. Наричаме тази система болка. Когато нещо ни боли, то е защото нещо не е наред и трябва да разберем какво е това и да го отстраним. Алармената система на емоционалното тяло е страхът. Когато чувстваме страх, то е защото има нещо нередно. Може би има опасност да загубим живота си.
Емоционалното тяло възприема емоциите на другите, но не през очите. Ние възприемаме тези емоции през емоционалното си тяло. Децата просто изпитват емоциите и техния мислещ ум не ги интерпретира или поставя под съмнение. Затова децата приемат определени хора, а други отхвърлят. Когато те не се чувстват уверени в някого, те го отхвърлят, защото те могат да почувстват емоциите, които този човек излъчва. Децата лесно могат да усетят когато някой е ядосан и алармената им система генерира малко страх, който казва: “Стой далеч.” И те следват инстинкта си – стоят надалеч.
Ние се научаваме да проявяваме своята емоционалност според емоционалната енергия в нашия дом и в зависимост от нашата лична реакция спрямо тази енергия. Ето защо всеки брат или сестра реагират различно съобразно това как те се учат да се защитават и да се адаптират към различните обстоятелства. Когато нашите родители непрекъснато се борят, когато има  дисхармония, липса на респект и лъжи, ние се научаваме да следваме техния емоционален модел, дори да ни казват да не бъдем такива и да не лъжем, емоционалната енергия на нашите родители, на цялото семейство, ще ни накара да възприемаме света по подобен начин.
Емоционалната енергия, която живее в нашия дом  ще настрои емоционалното ни тяло на тази честота. Емоционалното тяло започва да променя своята настройка и това вече не е нормалната настройка на човешкото същество. Ние играем играта на възрастните, играем играта на външния сън, и губим. Губим нашата невинност, нашата свобода, нашето щастие, нашата склонност да обичаме. Насилени сме да се променим и да възприемаме друг свят, друга реалност, реалността на несправедливостта, реалността на емоционалната болка, реалността на емоционалната отрова. Добре дошли в ада – ада, сътворен от хората, който е сънят на Планетата. Нас ни посрещат с добре дошли в този ад, но ние не сме го изобретили лично. Той е бил тук, преди ние да се родим.
Можете да забележите как истинската любов и свобода биват разрушавани, гледайки децата. Представете си едно дете на 2-3 годинки, което тича и се забавлява в парка.  Майката е там и го наблюдава, страхува се, че може да падне и да се нарани. В определен момент тя понечва да го спре и момченцето си мисли, че майка му си играе с него и решава да тича по-бързо, за да избяга от нея. Минават коли наблизо по улицата, което кара майката да се страхува още повече и накрая го хваща. Детето очаква да си играят, а тя го нашляпва. Бум! Шок. Щастието на детето е израз на любовта, извираща от него и то не разбира защо майка му действа по този начин. Това е шок, който спира любовта малко по малко с времето. Детето не разбира думите, но въпреки това то може да си зададе въпроса защо.
Тичането и играта е израз на любов, но това вече не е безопасно, защото родителите ти те наказват, когато изразяваш любовта си. Изпращат те в стаята ти  и ти не можеш да правиш това, което искаш. Казват ти, че си лошо момче или  лошо момиче и това те срязва, което е равносилно на наказание.
В тази система от награди и наказания има чувство за справедливост и несправедливост, за това какво е честно и какво не е честно. Чувството за несправедливост е като нож, който отваря рана в ума. След това в зависимост от нашата реакция спрямо несправедливостта, раната може да се инфектира с емоционална отрова. Защо някои рани се инфектират? Нека видим друг пример.
Представете си, че сте три или четиригодишно дете. Щастливи сте, играете и изследвате.  Не сте съзнателни за това какво е добро, какво е лошо, какво е правилно и какво е грешно, какво би трябвало да правите и какво не би трябвало да правите, защото все още не сте опитомени. Играете си във всекидневната с каквото ви попадне наоколо. Нямате никакво лошо намерение, не се опитвате да нараните никой, но играете с китарата на баща си. За вас това е само играчка, изобщо не искате да нараните баща си. Но на баща ви му е лош ден. Има проблеми в работа, влиза в стаята и вижда, че си играете с неговите неща. Той веднага полудява, сграбчва ви и ви нашляпва.
Това е несправедливост от ваша гледна точка. Баща ви просто идва и гневно ви наранява. Това е човекът, на който напълно сте се доверявали, защото е ваш баща, някой който винаги ви защитава и позволява да играете и да бъдете себе си. Сега има нещо, което не пасва. Това усещане за несправедливост е като болка в сърцето, която ви кара да заплачете. Вие плачете, не просто защото са ви напляскали. Не от физическата агресия ви боли, емоционалната агресия е тази, която вие смятате за несправедлива. Вие нищо не сте направили.
Това чувство за несправедливост отваря рана във ум  ви. Вашето емоционално тяло е наранено и в този момент губите малка част от невинността си. Научавате се, че не винаги можете да разчитате на баща си. Дори да не осъзнавате това, защото вашият ум не може да анализира, той все пак разбира: “Аз не мога да разчитам”. Емоционалното тяло ви казва, че тук има нещо, на което не можете да разчитате и че това нещо може да се повтори.
Вашата реакция може да е страх, гняв, засрамване или просто плач. Но тази реакция е вече емоционална отрова, защото нормалната реакция преди опитомяването е да искате да ударите баща си в отговор на това, че ви е напляскал. Удряте го или просто посягате и това разгневява баща ви още повече. Затова, че само сте посегнали, той ви наказва още по-лошо. Сега вие знаете, че той ще ви унищожи. Сега се страхувате от него, и не се защитавате повече, защо знаете, че това само ще влоши нещата.
Вие все още не разбирате защо, но знаете, че баща ви може да ви убие дори. Това отваря жестока рана във вашия ум. Преди това умът ви е бил напълно здрав, напълно невинен. След това разсъждаващият ум се опитва да обясни по някакъв начин преживяното.  Научавате се да реагирате по определен начин и това променя начина ви на живот. Това преживяване ще се повтаря още. Несправедливостта ще идва не само от родителите, но и от братята и сестрите, от роднините, от училището, от обществото, от всеки. С всеки страх вие се научавате да защитавате себе си, но не по начина, по който бихте го направили преди опитомяването, когато просто бихте се защитили и продължили да играете.
Сега има нещо вътре в раната, което в началото не е голям проблем - емоционалната отрова. Емоционалната отрова се натрупва и умът започва да си играе с нея. Започваме да се тревожим малко за бъдещето, защото си спомняме за отровата и не искаме това да се случва отново. Спомняме си също и случаи, когато сме били приемани, когато мама и татко са  били добри с нас и сме живеели в хармония. Ние търсим хармонията, но не знаем как да я създадем. И понеже сме вътре в балона на нашето собствено възприятие, ни се струва, че каквото и да се случва около нас, то е заради нас. Вярваме, че мама и татко се бият заради нас, дори когато това няма нищо общо с нас.
Малко по малко ние губим своята невинност, започваме да изпитваме негодувание и никога повече не забравяме. С времето тези инциденти и взаимоотношения  ни карат да разберем, че не е безопасно да бъдем това, което наистина сме.  Разбира се, това варира по интензивност за всеки човек в зависимост от неговата интелигентност и образование. Зависи от много неща. Ако имате късмет, опитомяването не е толкова силно. Но ако не сте такъв късметлия, опитомяването може да бъде толкова силно и раните толкова дълбоки, че дори може да ви е страх  да говорите. Резултатът е: “Аз съм  срамежлив.”  Стеснителността е страх да изразиш себе си. Може да си мислите, че на знаете как да танцувате или пеете, но това е просто потискане на нормалния човешки инстинкт да изразява любовта си.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #6 -: Ноември 20, 2010, 22:49:18 »

Хората използват страха, за да се опитомяват едни други и нашият страх нараства с всяко преживяване на несправедливост. Чувството за несправедливост е ножът, който отваря рана в емоционалното ни тяло. Емоционалната отрова се създава от нашата реакция към онова, което считаме за несправедливост. Някои рани ще заздравеят, други ще се инфектират с повече и повече отрова. Веднъж изпълним ли се с емоционална отрова, се появява необходимостта да я освободим и започваме да изпускаме отровата като я изпращаме на някой друг. Как правим това? Като улавяме вниманието на този човек.
Нека вземем за пример една обикновена двойка. По някаква причина съпругата е побесняла. Натрупала е много емоционална отрова поради проявена несправедливост от страна на съпруга й. Съпругът не е вкъщи, но тя помни за тази несправедливост и отровата нараства отвътре. Съпругът се прибира вкъщи и първото нещо, което иска да направи тя е да привлече вниманието му и след като веднъж го привлече, цялата отрова ще отиде в него, а тя ще почувства облекчение. Веднага след като му каже колко  е лош, колко е глупав и несправедлив, отровата, която се намира в нея се пренася в съпруга й. Тя продължава да говори и говори докато той й обърне внимание. Съпругът накрая реагира като се ядосва, а тя се чувства по-добре. Но сега отровата преминава през него и той трябва да се успокои. Той трябва да улови нейното внимание и да освободи отровата, но вече не е само нейната отрова, а и неговата се добавя. Ако погледнете това взаимодействие ще видите как те един друг докосват своите рани  и играят на пинг понг с емоционалната отрова. Тя расте все повече и повече, докато един ден някой от двамата не експлодира. Много често това е начинът, по който хората се отнасят един с друг.
Чрез привличането на вниманието, енергията се прелива от един човек в друг. Вниманието е нещо много мощно в човешкото съзнание. Всеки човек в света през цялото време преследва вниманието на другите. Когато грабнем вниманието, ние създаваме канали за комуникация. Сънят се пренася, силата също, но заедно с тях се предава и емоционалната отрова.
Обикновено ние насочваме отровата към човека, когото смятаме за отговорен за извършената несправедливост, но ако този човек е достатъчно силен, че не можем да му я изпратим, нас не ни е грижа на кого ще я изпратим. Изпращаме я на малките, които нямат защита срещу нас и по този начин се формират взаимоотношенията на злоупотреба. Хората с власт злоупотребяват с хората, притежаващи по-малко власт, защото изпитват нужда да се освободят от емоционалната отрова. Ние имаме нуждата да се освобождаваме от отровата, и понякога не искаме справедливост, а просто искаме да се освободим, искаме спокойствие. Ето защото хората непрекъснато преследват властта, защото колкото повече власт имаме, толкова по-лесно ни е да насочваме отровата към тези, които не могат да се защитят.
Разбира се, ние говорим за взаимоотношенията в ада. Ние говорим за психическата болест, която съществува на тази планета. Няма кого да виним за тази болест, това не е нито добро, нито лошо, нито правилно, нито грешно. Това е просто нормалната патология на тази болест. Никой не е виновен затова, че злоупотребява. Както хората на онази въображаема планета не са виновни затова, че имат кожна болест, така и вие не сте виновни за раните си, инфектирани с емоционална отрова. Когато сте физически болни или наранени не обвинявате себе си и не се чувствате виновни. Тогава защо да се смятате за лоши или виновни поради това, че емоционалното ви тяло е болно?
Важното е да осъзнаем, че имаме възможност да излекуваме емоционалното си тяло, емоционалното си съзнание и да престанем да страдаме. Без осъзнаване нищо не можем да постигнем. Единственото нещо, което можем да правим, е да страдаме  от взаимоотношенията си с другите хора, но не само с тях, а и със самите себе си, защото ние сами също докосваме своите емоционални рани просто за да се накажем.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #7 -: Ноември 21, 2010, 00:23:55 »

В ума си създаваме тази част от нас, която винаги съди. Съдията съди всичко, което правим, всичко което не правим, всичко, което чувстваме или не чувстваме. Ние съдим себе си през цялото време, а също и другите на базата на нашите вярвания и чувството ни за справедливост. Разбира се, ние осъждаме себе си и е необходимо да бъдем наказани. Другата част от нас, която получава присъдата и е необходимо да бъде наказана е жертвата. Част от нас казва: “Горкият аз. Не съм достатъчно добър, не съм достатъчно силен, не съм достатъчно интелигентен. Защо да опитвам?”
Когато сте малки деца, не можете да избирате  в какво да вярвате и в какво да не вярвате. Съдията и жертвата се основават на всички тези фалшиви вярвания, които не сте избирали. Когато тази информация е стигнала до ума ти, ти си бил невинен. Вярвал си във всичко. Системата от вярвания ти е вкарана като програма от външния сън. Толтеките наричат тази програма паразит. Човешкото съзнание е болно, защото в него има паразит, който краде жизнената му сила и ограбва радостта му. Паразитът са всички тези вярвания, които ви  карат да страдате. Тези вярвания са толкова силни, че години по-късно, когато се сдобиете с нови представи и идеи и се опитате да вземете собствени решения, откривате, че тези вярвания все още контролират живота ви.
Понякога малкото дете във вас излиза навън – истинският ви аз, който е останал на възраст 2 – 3 години. Живеете за момента и се забавлявате, но има нещо, което ви дърпа назад. Нещо във вас смята, че не си струва да се забавлявате толкова много. Един вътрешен глас ви казва, че щастието ви е прекалено много, за да бъде истина,  че не е правилно да бъдете толкова щастливи. Цялата вина, всички обвинения, цялата емоционална отрова в емоционалното ви тяло ви дърпат назад в света на драмата.
Паразитът се разпространява като болест от нашите деди към нашите родители, към нас и след това ние я предаваме на децата си. Ние вкарваме всички тези програми в нашите деца по начина, по който дресираме кучетата. Хората са опитомени животни и това опитомяване ни вкарва в съня за ада, където живеем в страх. Храната за паразита са емоциите, идващи от страха. Преди да се сдобием с паразита, ние се наслаждаваме на живота, играем, щастливи сме като малки деца. Но след като целият този боклук е вкаран в ума ни, ние повече не сме щастливи. Научаваме се да бъдем “правите” и да обвиняваме всеки друг, че не е прав. Необходимостта да бъдем прави е резултат от опита ни да защитим образа, който се опитваме да проектираме навън. Ние трябва да наложим нашия начин на мислене, не само на другите хора, но дори и на самите себе си.
Ако се опитваме да осъзнаваме нещата, лесно можем да проумеем защо взаимоотношенията не вървят – с родителите, с децата, с приятелите, с партньора ни и дори със самите себе си. Защо взаимоотношението със себе си не е успешно? Защото сме наранени  и сме изпълнени с цялата тази отрова,  с която едва се справяме. Изпълнени сме с отрова, защото израстваме с един перфектен образ, който не е истински, който не съществува и това не е честно според нашия ум.
Виждали сме как създаваме този перфектен образ, за да угодим на другите, въпреки че те сътворяват своя собствен сън без това да има нещо общо с нас. Опитваме се да угодим на мама и татко, опитваме се да угодим на учителите си, правителството, религията и Господ. Истината е, че от тяхна гледна точка ние никога не можем да бъдем съвършени. Перфектният образ ни казва какви трябва да бъдем, за да се признаем за добри, за да приемем себе си. Но познайте какво? Това е най-голямата лъжа, в която вярваме, защото ние никога няма да станем съвършени. И няма начин да простим на себе си затова, че не сме перфектни.
Този перфектен образ се променя в зависимост от начина, по който мислим. Научаваме се да отричаме и да отхвърляме себе си. Никога не сме достатъчно добри, или достатъчно прави, или достатъчно чисти, или достатъчно здрави според всичките вярвания, които имаме. Винаги има нещо, което съдията не може да приеме или да прости. Ето защо отхвърляме нашата човешка природа. Ето защо никога не заслужаваме да бъдем щастливи. Ето защо търсим някой, който да злоупотребява с нас, който ще ни наказва. Ние притежаваме много високо ниво на злоупотреба със самите себе си поради този перфектен образ.
Когато отхвърляме и съдим себе си, определяме се за виновни и се наказваме толкова много, изглежда сякаш няма любов. Изглежда, че има само наказания, само страдания и присъди. Адът има много различни нива. Някои хора са дълбоко в ада, други току що са навлезли, но все пак са в него. Има взаимоотношения с много злоупотреби и взаимоотношения почти без злоупотреби.
Вие вече не сте деца и ако имате отношения, в които се злоупотребява, то е защото вие приемате тази злоупотреба, защото вярвате, че я заслужавате. Имате граница за количеството злоупотреба, което можете да приемете от другите, но никой в света не злоупотребява с вас повече отколкото вие самите правите това. Границата на вашата злоупотреба със самите себе си е границата, до която вие ще толерирате другите хора. Ако някой злоупотребява с вас повече отколкото вие злоупотребявате със себе си, вие се махате, бягате. Но ако някой злоупотребява малко под вашата граница, може би ще останете по-дълго. Вие все още заслужавате тази злоупотреба.
Обикновено в нормалните взаимоотношения в ада става въпрос за плащане за несправедливост, става въпрос за разчистване на сметките. Аз злоупотребявам с теб по начина, по който ти имаш нужда, ти злоупотребяваш с мен по начина, по който аз имам нужда. Налице е добро равновесие и то работи. Разбира се, енергията привлича същия вид енергия, същата вибрация. Ако някой дойде при теб и ти каже: “Толкова злоупотребяват с мен”, а ти попиташ: “Добре, защо тогава стоиш там?”, той няма дори да знае защо. Истината е, че той се нуждае от тази злоупотреба, защото това е начинът, по който той наказва себе си.
Животът ви носи точно това, от което се нуждаете. Има съвършена справедливост в ада.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #8 -: Ноември 21, 2010, 00:25:26 »

3
Човекът, който не вярваше в любовта
Искам да ви разкажа една много стара история за човека, който не вярваше в любовта. Това беше един обикновен човек като вас и мен, но това което го правеше специален беше неговото мислене. Той смяташе, че любовта не съществува. Разбира се, той притежаваше голям опит в търсенето на любовта, и беше наблюдавал хората около него. Голяма част от живота беше прекарал в търсене на любовта, само за да открие, че тя не съществува.
Където и да отидеше този човек, беше свикнал да казва на хората, че любовта не е нищо друго, освен изобретение на поетите, изобретение на религиите, за да манипулират слабото човешко съзнание, за да имат контрол над хората, за да ги накарат да вярват. Той казваше, че любовта не е реална, и ето защо няма човек, който би могъл да открие любовта, дори когато я търси.
Този човек беше високо интелигентен и много убедителен. Беше прочел много книги, беше завършил най-добрите университети и беше станал уважаван учен. Можеше да застане на всяко обществено място, пред всякакви хора и логиката му беше много здрава. Той казваше, че любовта е просто като дрогата. Може да те издигне много високо, но създава и силна необходимост. Може да силно да се пристрастиш към любовта, но какво става ако не получиш своята дневна доза любов. Просто както и при дрогата, ти се нуждаеш от твоята всекидневна доза.
Той обичаше да казва, че повечето любовни взаимоотношения са като взаимоотношенията между наркомана и доставчика на дрога. Този, който има по-голяма нужда, е като наркомана, а този, който има по-малка нужда, е като доставчика. Този, който има по-малка нужда, той контролира взаимоотношенията. Можете да видите тази движеща сила съвсем ясно, защото обикновено във всяка връзка единият обича повече, а другият обича по-малко и се възползва от този, който дава сърцето си. Можете да видите начина, по който те взаимно се манипулират, техните действия и реакции, и ще откриете, че те са точно като доставчика и наркомана.
Зависимият, този, който има по-голяма нужда, живее в постоянен страх, че може би няма да получи следващата доза любов или дрога. Зависимият казва: “Какво ще правя, ако тя ме напусне?” Този страх предизвиква у него силно чувство за собственост: “Това е мое!”  Зависимият става ревнив и изискващ заради страха да не би да не получи следващата доза. Доставчикът може да контролира и манипулира този, който се нуждае от дрогата, давайки му по-големи дози, по-малки дози или като изобщо не му дава никакви дози. Този, който има по-голяма нужда, напълно се предава и ще направи всичко каквото може, за да не бъде изоставен.
Човекът продължаваше да обяснява на всеки защо любовта не съществува. “Това, което хората наричат любов, не е нищо друго освен взаимоотношения на страх, базирани върху контрола. Къде е уважението? Къде е любовта, която претендират, че имат? Няма любов. Младоженците при представянето им пред Бог, пред техните семейства и приятели дават много обещания един на друг - да живеят заедно завинаги, да се обичат и почитат едни друг и обещават, и обещават. Забавното е, че те наистина вярват в тези обещания. Но след брака, една седмица по-късно, един месец по-късно, няколко месеца по-късно – можете да видите, че никое от тези обещания не е удържано.
Това, което виждате, е война за контрол - да се определи кой кого ще манипулира. Кой ще бъде доставчикът и кой ще бъде пристрастеният. Ще видите, че няколко месеца по-късно, уважението, за което са се заклели, че ще изпитват един към друг е изчезнало. Можете да видите негодуванието, емоционалната отрова, как се нараняват един друг. Малко по малко негодуванието расте и те не разбират кога любовта свършва. Остават заедно, защото се страхуват да бъдат сами, страхуват се от мнението и обвиненията на другите. Страхуват се също от собствените си обвинения и мнения. Но къде е любовта?”
Този човек претендираше, че е виждал много стари двойки, които са живели заедно 30, 40, 50 години заедно и са горди, че са живели толкова дълги години заедно. Но когато говорят за взаимоотношенията помежду си, казват: “Ние съхранихме брака”. Това означава, че единият се е предал на другия. В даден момент тя се е предала и е решила да устои на страданието. Този с по-силна воля и по-малка необходимост е спечелил войната, но къде е този пламък, наречен любов? Те се отнасят един към друг като към притежания. “Той е мой. Тя е моя.”
Човекът продължаваше да говори за всички причини, поради които смята, че любовта не съществува и казваше на другите: “Минал съм вече през това. Никога повече няма да позволя на никой да манипулира съзнанието ми и да контролира живота ми в името на любовта.” Неговите аргументи бяха доста логични, и той убеди много хора с думите си. Любовта не съществува.
После един ден човекът си вървеше в парка и тук на една пейка седеше красива жена, която плачеше. Когато я видя да плаче, го загложди любопитството. Седна до нея и я попита дали може да й помогне. Попита я защо плаче. Можете да си представите каква беше неговата изненада, когато разбра, че тя плаче, защото любовта не съществува. Той каза: “Това е изумително – жена, която вярва, че любовта не съществува!” Разбира се, той искаше да разбере повече за нея.
“Защо казвате, че любовта не съществува?”, попита той.
“Ами, дълга история”, отговори тя. “Омъжих се, когато бях много млада, с цялата си любов, с всички илюзии, изпълнена с надежда, че ще споделя живота си с този мъж. Заклехме се един на друг в лоялност, уважение и почит и създадохме семейство. Но скоро всичко се промени. Аз бях преданата съпруга, която се грижеше за децата и за дома. Съпругът ми продължи да развива своята кариера. Неговият успех и имидж извън дома бяха по-важни за него отколкото семейството. Той загуби уважението си към мен и аз към него. Наранявахме се един друг и в един момент аз открих, че нито той ме обича, нито аз него. Но децата се нуждаеха от баща и това беше моето извинение да остана с него и да го поддържам. Сега децата пораснаха и ни напуснаха. Нямам повече извинения да стоя с него. Няма уважение, няма доброта. Знам, че и да открия някой друг, ще бъде същото, защото любовта не съществува. Няма смисъл да се оглеждам за нещо, което не съществува. Ето защо плача.”
Разбирайки я много добре, той я прегърна и каза: “Права сте, любовта не съществува. Ние търсим любов, отваряме сърцата си и ставаме уязвими, само за да открием егоизъм. Това ни наранява, дори да не смятаме, че ще бъдем наранени. Няма значение колко взаимоотношения сме имали, винаги се случва едно и също. Защо тогава да търсим любовта?”
Те толкова си приличаха и станаха най-добрите приятели. Беше чудесна връзка. Уважаваха се взаимно и не се упрекваха. С всяка стъпка, която правеха заедно, бяха щастливи. Нямаше завист и ревност, нямаше контрол, нямаше притежание. Взаимоотношенията продължаваха да се развиват. Обичаха да са заедно, защото много се забавляваха. Когато не бяха заедно си липсваха.
Един ден мъжът беше извън града, когато му хрумна странна идея. Той си помисли: “Хм, може би това, което усещам към нея е любов. Но то е толкова различно от това, което съм изпитвал досега. Не е това, което поетите казват, не е това, което религията казва, защото аз не съм отговорен за нея. Аз не искам нищо от нея. Не се нуждая от това, тя да се грижи за мен. Нямам нужда да я обвинявам за моите трудности и да й предавам своите драми. Най-добре се чувстваме, когато сме заедно, забавно ни е. Уважавам начина, по който тя мисли и чувства. Тя не ме безпокои, не ми досажда изобщо. Аз не изпитвам ревност, когато тя е с други хора. Не изпитвам завист към успехите й. Може би любовта съществува, но тя не е това, което хората смятат за нея.”
Едва чакаше да се прибере вкъщи и да говори с нея, да й каже за странната си идея. Веднага след като започна да говори, тя каза: “Знам точно за какво ми говориш. Имах същото усещане от много време, но не исках да го споделям с теб, защото знаех, че не вярваш в любовта. Може би любовта съществува, но тя не е това, което мислим.” Те решиха да станат любовници и да живеят заедно и удивителното беше, че нещата не се промениха. Те все още се уважаваха, подкрепяха се един друг, а любовта растеше все повече и повече. Дори най-простите неща караха сърцата им да пеят с любов, защото те бяха толкова щастливи.
Сърцето на мъжа беше толкова изпълнено любов, че една нощ се случи велико чудо. Той гледаше звездите и откри най-красивата, а любовта му беше толкова голяма, че звездата започна да пада от небето и скоро падна в ръцете му. След това се случи второ чудо и душата му се сля със звездата. Той беше крайно щастлив и едва чакаше да отиде при жената и да сложи звездата в  ръцете й, за да докаже своята любов. След като той постави звездата в ръцете й, за миг тя изпита съмнение. Любовта беше поразителна, но в този момент звездата падна от ръцете й и се счупи на милиони малки части.
Сега има един възрастен мъж, който обикаля света, който се кълне, че любовта не съществува. Има също красива възрастна жена, която седи вкъщи, чака мъжа и рони сълзи за рая, който някога имаше в ръцете си, но за един миг на съмнение, тя го изпусна. Това е историята на мъжа, който не вярваше в любовта.
Кой сгреши? Искате ли да познаете какво не беше наред. Грешката беше от страна на мъжа, защото мислеше, че може да даде на жената своето щастие. Звездата беше неговото щастие, и грешката му беше, че постави своето щастие в нейните ръце. Щастието никога не идва отвън. Той беше щастлив заради любовта, бликаща от него, тя беше щастлива заради любовта, извираща от нея. Но в момента, в който той я направи отговорна за своето щастие, тя разби звездата, защото не можеше да бъде отговорна за неговото щастие.
Няма значение колко го е обичала жената, тя никога не би могла да го направи щастлив, защото тя никога няма да разбере какво той има в съзнанието си. Тя никога не би разбрала какви са неговите очаквания, защото не познава мечтите му. Ако вземете своето щастие и го сложите в ръцете на някой друг, рано или късно той ще го разбие. Ако оставиш щастието си в ръцете на друг, той винаги може да го отнесе. Следователно щастието ви може да дойде само отвътре в резултат на любов и вие сте отговорни за своето щастие. Никога не можем да прехвърляме на друг отговорността за нашето собствено щастие, но когато отидем в църквата, първото нещо, което правим е да си разменим пръстените. Поставяме звездата си в ръцете на другия, очаквайки че той ще ни прави щастлив и ние него. Няма значение колко обичате някого, вие никога няма да бъдете това, което другият очаква от вас.
Това е грешката, която повечето от нас правят още в началото.  Основаваме щастието си на другия и нещата не вървят по този начин. Правим всички тези обещания, които не можем да удържим и предварително се проваляме.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #9 -: Ноември 21, 2010, 18:47:56 »

Във всяка връзка има две половини. Едната половина сте вие,  а другата половина е вашият син, вашата дъщеря, вашата майка, баща или вашия партньор. От тези две половини, вие сте отговорни само за вашата половина и не носите никаква отговорност за другата половина. Няма значение колко близки смятате, че сте или колко силно обичате, няма начин, по който да поемете отговорността за това, което е в главата на другия човек. Никога не можете да разберете какво чувства този човек, в какво вярва той, предположенията, които прави. Вие нищо не знаете за този човек. Това е истината, но какво правим ние? Опитваме се да поемем отговорността за другата половина и затова взаимоотношенията в ада се основават на страха, драмата и борбата за контрол. Ако ние сме във война за контрол, то е защото не изпитваме уважение. Истината е, че ние не обичаме. Това е егоизъм, а не любов, това са просто малките дози, които ни карат да се чувстваме добре. Когато липсва уважение е налице война за контрол, защото всеки се чувства отговорен за другия. Трябва да те контролирам, защото не те уважавам. Трябва да отговарям за теб, защото каквото и да ти се случи, ще ме нарани, а аз искам да избегна мъката. Следователно, когато аз видя, че ти не си отговорен, ще те критикувам през цялото време, за да те накарам да бъдеш отговорен, но отговорен от моята лична гледна точка. Това не означава, че аз съм прав.
Ето какво се случва, когато изхождаме от пътя на страха. Тъй като не те уважавам, аз действам сякаш ти не си достатъчно интелигентен, за да видиш какво е добро и какво не за теб. Допускам, че не си достатъчно силен да влезеш в определени ситуации и да се грижиш за себе си. Аз трябва да те контролирам и казвам: “Нека го направя вместо теб” или “Не прави това”. Опитвам се да потискам твоята половина от връзката и поемам контрола за всичко. Ако аз контролирам цялата връзка, тогава къде е твоята част? Тя не работи.
С другата половина ние може да споделяме, да се забавляваме, да творим най-прекрасния сън заедно. Но другата половина винаги има свой собствен сън, собствена драма, собствени желания и ние никога не можем да контролираме този сън, независимо колко упорито се опитваме да го направим.  Следователно имаме избор: Можем да създадем конфликт и война за контрол или да станем приятели в играта или отборни играчи. Играчите в отбор играят заедно, а не един срещу друг.
Ако играете тенис, вие имате партньор, вие сте отбор и никога не вървите един срещу друг – никога. Дори да играете различно, вие имате една и съща цел – да се забавлявате, да играете заедно. Ако имате партньор, който иска да контролира вашата игра и ви казва “Не, не играй така, играй така. Не, не го правиш добре”, вие изобщо няма да се забавлявате. В крайна сметка вие няма да искате да играете повече с този партньор. Вместо да сте отбор, вашият партньор иска да контролира играта Ви. А без идеята за отбор вие винаги ще имате конфликт. Ако разглеждате вашата връзка, вашата романтична връзка като  отбор, всичко ще започне да се подобрява. Във връзката, както и в играта, не става въпрос за загуба или печалба. Играете, защото искате да се забавлявате.
По пътя на любовта, вие давате повече отколкото взимате. И разбира се, обичате себе си достатъчно, че да позволявате на егоистични хора да се възползват от вас. Вие няма да си отмъщавате, но сте наясно във вашите общувания. Може да кажете: “Не харесвам, когато се опитваш да се възползваш от мен, когато не ме уважаваш, когато не си добър с мен. Не се нуждая от някой, който да злоупотребява с мен с думи, емоционално или физически. Нямам нужда да чувам ругатните ти през цялото време. И не, защото съм по-добър от теб, а защото обичам красотата. Обичам да се смея, обичам да се забавлявам, обичам да обичам. И не защото съм егоист, аз просто не искам голяма жертва край мен. Това не означава, че не те обичам, но аз не мога да поема отговорност за твоя сън. Ако имаш взаимоотношения с мен, ще бъде твърде тежко за твоя паразит, защото няма да реагирам на твоя боклук въобще.” Това не е егоизъм; това е любов към себе си. Егоизмът, контролът и страхът ще разрушат почти всяка връзка. Великодушието, свободата и любовта ще създадат най-красивата връзка: продължаваща любовна история.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #10 -: Ноември 21, 2010, 18:48:57 »

Да овладеете взаимоотношенията зависи изцяло от вас. Първата стъпка е да станете съзнателни, да разберете, че всеки сънува своя собствен сън.  Веднъж след като разберете това, вие можете да поемете отговорността за своята половина от връзката, която сте вие. Ако знаете, че вие сте отговорни само за вашата половина от връзката, лесно можете да контролирате тази половина. Не зависи от нас да контролираме другата половина. Ако уважаваме, ние знаем, че партньорът ни, майка ни, синът ни са напълно отговорни за своята половина. Ако ние уважаваме другата половина, винаги в тази връзка ще цари спокойствие. Няма война.
След това, ако вие разберете какво е любовта и  какво е страха, вие ставате осъзнати за начина, по който влизате във връзка със съня на другите. Качеството на тази връзка зависи от изборите, които правите във всеки един момент, дали настройвате емоционалното си тяло на вълните на любовта или на страха. Ако се хванете, че сте на пътя на страха, само чрез осъзнаването на този факт, вие може да преместите вашето внимание на пътя на любовта. Просто като видите къде се намирате, само променете вниманието си и всичко наоколо ще се промени.
Накрая, ако вие разберете, че никой друг не може да ви направи щастливи, и че щастието е резултат на любовта, която извира от вас, тогава сте овладели великото майсторство на Толтеките, Изкуството на Любовта.
Можем да говорим за любовта и да изпишем хиляди книги за нея, но любовта ще е различна за всеки от нас, защото трябва лично да я преживеем. Любовта няма нищо общо с представите, тя е свързана с действието. Любовта в действие може да донесе само щастие. Страхът в действие може да предизвика само страдания.
Единственият начин да овладеете любовта е да я практикувате. Не е необходимо да оправдавате любовта си,  да я обяснявате, необходимо е само да се упражнявате в любов. Майсторството се изгражда с практика. (Практиката създава майстора.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #11 -: Ноември 21, 2010, 23:09:15 »

Съвършените взаимоотношения
Представете си една съвършена връзка. Вие винаги сте дълбоко щастливи с вашия партньор, защото живеете с съвършения за вас мъж или жена. Как бихте описали живота си с този човек?
Добре, начинът по който се отнасяте с този човек ще бъде точно начинът, по който се отнасяте с едно куче. Кучето е куче. Няма значение какво правите, то ще си остане куче. Вие не можете да промените кучето в котка или в кон, то е такова каквото е.
Просто да приемете този факт във вашите взаимоотношения с другите хора е много важно. Вие не можете да промените другите хора. Обичате ги такива каквито са или не ги обичате. Приемате ги такива каквито са или не ги приемате. Да се опитвате да ги направите такива, каквито вие искате да бъдат е като да се опитвате да направите кучето котка или котката – кон.  Това е факт. Те са такива каквито са. Вие сте такива каквито сте. Вие или танцувате или не танцувате. Трябва да бъдете напълно честни със себе си – да кажете какво искате и да прецените дали искате да танцувате или не искате. Трябва да разберете това, защото е много важно. Когато истински разбирате, тогава е вероятно да разберете каква е истината за другите, а не просто това, което искате да видите.
Ако имате куче или котка, помислете за това как се държите с него. Нека разгледаме например взаимоотношенията ви с кучето. Животното знае как да има съвършена връзка с вас. Когато кучето Ви направи нещо нередно, какво правите с него? Кучето не го е грижа какво правите, то просто ви обича. То няма никакви очаквания. Не е ли това чудесно? Но какво ще кажете за вашата приятелка, приятел, съпруг, съпруга? Те имат толкова много очаквания, които се менят през цялото време.
Кучето е отговорно за своята половина от взаимоотношенията с вас. Едната половина от връзката е напълно нормална – тази на кучето. Когато се приберете в къщи, то лае насреща ви, върти опашка и пъхти, защото е толкова щастливо да ви види. То се справя много добре със своята част и вие знаете, че това е съвършеното куче. Вашата част е също почти перфектна. Вие поемате вашата отговорност - храните кучето, грижите се за него, играете с него. Обичате го безусловно, ще направите почти всичко за него. Вие играете вашата роля перфектно, кучето също.
Повечето хора могат лесно да си представят този вид взаимоотношения с тяхното куче, но защо не и с жена си или с мъжа си? Познавате ли някой мъж или жена, който е съвършен? Кучето си е куче и за вас това е О.К. Нямате нужда да се чувствате отговорни за вашето куче, за това да го карате да бъде куче. Кучето не се опитва да ви кара да бъдете добър човек или учител. Тогава защо не можем да позволим на жената да бъде жена и на мъжа да бъде мъж и да обичаме човешкото същество такова каквото е, без да се опитваме да го променяме?
Може би си мислите: “Ами ако не съм с правилния мъж или жена, тогава какво?” Това е много важен въпрос. Разбира се, вие трябва да изберете правилния мъж или правилната жена. Някой, който иска да върви в същата посока като вас, някой, който е съвместим с вашите възгледи и ценности – емоционално, психически, икономически и духовно.
Как да разберете дали вашият партньор е точно за вас? Представете си, че сте мъж и дадена жена ви избира. Ако има стотици жени, търсещи мъж и всяка гледа на вас като на възможност, за колко от тези жени, вие ще бъдете подходящият мъж? Отговорът е: “Не знам.” Ето защо е необходимо да изследвате и да рискувате. Но аз мога да ви кажа, че подходящата жена за вас е тази, която обичате такава каквато е, жената, която нямате нужда да променяте изобщо. Това е точната за вас жена. Щастливи сте ако сте я намерили и ако в същото време и вие сте подходящият за нея мъж.
Вие ще бъдете подходящ за нея ако тя ви обича такъв какъвто сте и не иска да ви променя. Тя не трябва да е отговорна за вас. Тя може да се довери, че ще бъдете това, което претендирате, че сте, че отговаряте на представата, която създавате за себе си. Тя може да бъде достатъчно честна, за да ви даде истинска представа за това, какво представлява. Тя няма да дойде при вас, претендирайки, че е нещо, което по-късно ще разберете, че не е. Този, който ви обича, ви обича точно такъв, какъвто сте. Защото ако някой иска да ви променя, това означава, че вие не сте това, което този човек иска. Тогава защо тя е с вас?
Разбирате ли, лесно е да обичате своето куче, защото то няма мнение за вас. Кучето ви обича безусловно. Това е важно. Тогава ако вашият партньор ви обича такъв какъвто сте, то е същото както и кучето ви обича. Можете да бъдете себе си с вашия партньор, можете да бъдете мъж или жена просто по същия начин, по който кучето може да бъде куче с вас. Когато срещнете човек, непосредствено след като се поздравите със “здравейте”, той веднага започва да ви изпраща информация. Той едва ли очаква да сподели своята мечта с вас. Но той се отваря дори да не знае, че го прави. Толкова е лесно за вас да видите всеки човек такъв какъвто е. Не е необходимо да лъжете себе си. Когато купувате нещо, вие може да видите какво е то и го пожелавате или не го пожелавате. Но не може да обвинявате другия човек, че е куче или, че е котка или кон. Ако искате куче, тогава защо си взимате котка? Ако искате котка, тогава защо си взимате кон или пиле?
Вие знаете какъв тип мъж или жена искате. Такъв, който кара сърцето ви да  пее, такъв който подхожда на вашата същност, някой който ви обича такива каквито сте. Защо да се свързвате с нещо друго? Защо да не получите това, което искате? Защо да карате някого да подхожда на нещо, което не е. Това не означава, че не го обичате, това означава, че правите избор и казвате да или не, защото вие също така обичате и себе си. Вие правите избор, и вие сте отговорни за своите избори. После ако изборът не е бил удачен, вие не обвинявате себе си. Просто правите друг избор.
Но нека да си представим, че получавате куче, а обичате котките. Искате кучето ви да се държи като котка и се опитвате да го промените, защото то никога не казва “мяу”. Какво правите с кучето? Вземете си котка. Това е единственият начин да започнете възвишена връзка. Първо трябва да знаете какво искате, как го искате, кога го искате. Трябва съвсем точно да знаете какви точно са нуждите на вашето тяло, нуждите на вашето съзнание и какво ви подхожда най-добре.
Има милиони мъже и жени и всеки от тях е уникален. Някои ще бъдат добра партия за вас, други  няма да бъдат.  Може да обичате всеки, но да се занимавате с човека в ежедневието, вие се нуждаете от някой, който по-плътно ви приляга. Този човек няма да бъде точно като вас, вие двамата трябва да бъдете като ключ и ключалка.
Необходимо е да бъдете честни със себе си и с всички останали. Давайте обективна представа за себе си и не се преструвайте че сте нещо, което не сте. Същото е сякаш сте на пазара. Имате намерение да продадете себе си и вие също ще купувате. За да купите, вие искате да видите качеството на това, което ще вземете. А за да продадете, вие трябва да покажете на другите какво представлявате. Не става въпрос да сте по-добър или по-лош от някой друг, въпросът е да бъдете себе си.
Ако разбирате какво искате, защо да не поемате риск? Но ако видите, че не е това, което искате, то знайте, че ще заплатите за това съответната цена. Не обикаляйте наоколо, крещейки: “Любимият ми злоупотребява с мен!”, след като толкова ясно го забелязвате. Не се самозалъгвайте. Не си измисляйте, че хората притежават нещо, което не съществува в тях. Това е посланието. Ако знаете какво искате, ще откриете, че ще бъде подобно на връзката ви с кучето, но още по-добре.
Вижте какво стои пред вас, не бъдете сляп и не предявявайте претенции да откриете това, което го няма. Не отричайте това, което виждате, за да получите стоката, когато тя не отговаря на вашите нужди. Когато купувате нещо от което нямате нужда, то отива в гаража. Същото е и с връзките с хората. Разбира се, може да ни отнеме години, за да научим този болезнен урок, но това е добро начало. Ако стартирате добре, останалото ще бъде все по-лесно, защото вие можете да бъдете себе си.
Може би вие вече имате инвестирано известно количество време във някаква връзка. Ако изберете да продължите, вие все пак можете да започнете отначало, приемайки и обичайки партньора си такъв какъвто е. Но първо трябва да направите една крачка назад. Трябва да обичате и приемате себе си такъв какъвто сте. Само по този начин можете да бъдете и да изразявате това което, сте. Вие сте това, което сте и това е всичко, което сте.  Не е необходимо да претендирате да бъдете нещо друго. Когато предявявате претенции да бъдете нещо друго, винаги ще се проваляте.
След като веднъж сте приели себе си, следваща стъпка е да приемете партньора си. Ако решите да бъдете с някого, не се опитвайте да го променяте. Просто както на кучето или на котката му позволете да бъде това, което е. Той има това право, той има право да бъде свободен. Когато потиснете свободата на своя партньор, вие потискате самия себе си, защото трябва да бъдете там, за да видите какво прави или не прави вашия партньор. И ако вие обичате достатъчно себе си, никога няма да предадете личната си свобода.
Можете ли да видите възможностите, които една връзка предлага? Изследвайте възможностите. Бъдете себе си. Намерете човек, който ви подхожда. Поемете риска, но бъдете честни. Ако проработи, продължете напред. Ако не заработи, тогава направете услуга на себе си и на партньора си. Отидете си, позволете му и той да си отиде. Не бъдете егоисти. Дайте на партньора си възможност да открие от какво наистина има нужда и в същото време дайте тази възможност и на себе си. Ако не заработи, по-добре е да поемете в различни посоки. Ако не можете да обичате партньора си такъв какъвто е, то някой друг може да го обича такъв какъвто е. Не губете своето и неговото време. Това е уважението.
Ако вие сте доставчикът, а партньорът ви е зависимият, и на вас това не ви харесва, може би ще бъдете щастливи с някой друг. Но ако решите да продължите връзката, дайте най-доброто от себе си. Дайте най-доброто от себе си, защото вие сте този, който ще пожъне наградата. Ако можете да обичате партньора си такъв какъвто е, ако можете да отворите напълно сърцето си за него, ще постигнете рая посредством вашата любов. Ако вече имате котка, а искате куче, какво да направите? Можете да започнете да се упражнявате от тази точка нататък.  Трябва да се стремите към ново начало, късайки връзките с миналото и започвайки всичко отново. Не трябва да имате обвързаности с миналото. Всички ние можем да извършим промяна, и това може да бъде за по-добро. Това е ново начало за вас - да простите за всичко, което се е случило между вас и партньора ви. Оставете го да си отиде, защото то не е било нищо друго освен резултат на гордостта, неразбирането и желанието на този, който е ядосан, да се успокои. Не си струва каквото и да е случка от миналото да развали възможността да постигнете рая в една връзка. Имайте куража да го следвате на 100% или го оставете да си върви. Освободете се от миналото и започвайте всеки ден от по-високо ниво на любов. Това ще поддържа огъня жив и ще накара любовта ви да порасне още повече.
Разбира се, вие се нуждаете да погледнете това, което се нарича добри моменти и това, което се нарича лоши моменти. Ако лошият момент е физическото или емоционално малтретиране, не знам дали двойката би трябвало да продължи заедно. Ако лошите моменти са свързани с това някой да загуби работата си или нещо в работата не върви или пък се е случила злополука, това е друг вид лоши моменти. Ако лошите моменти биват породени от страх, от липсата на уважение, от унижение или от омраза, не знам колко лоши моменти една двойка ще преживее.
Във връзката ви с вашето куче, може да имате лош момент. По каквато и да било причина, случва се – злополука, лош ден в работа и каквото и да било. Прибирате се вкъщи и кучето е там, джафкайки по вас, въртейки опашка и очаквайки вашето внимание. На вас не ви се играе с него, но то е там. Кучето няма да се почувства наранено от това, че не искате да си играете с него, защото то няма да го вземе лично. Веднъж след като отбележи пристигането ви и установи, че не искате да си играете с него, то ще ви остави на мира и ще започне да си играе само. Кучето няма да стои тук и да настоява да бъдете щастливи.
Понякога може да почувствате повече подкрепа от кучето отколкото от партньора си, който се опитва да ви направи щастливи. Ако не се чувствате щастливи и просто искате спокойствие, няма нищо лично.  Това няма нищо общо с партньора ви. Може би имате проблем и се нуждаете от тишина и спокойствие. Но тази тишина може да породи у партньора ви редица предположения: “Какво направих сега? Сигурно е заради мен.” Но всичко това няма нищо общо с партньора ви, няма нищо лично. Останете сами, напрежението ще изчезне и вие ще се върнете към щастието.
Ето защо ключът и ключалката трябва да си подхождат. Защото ако някой от двамата има лош момент или преживява емоционална криза, вашето споразумение е да си позволявате един на друг да бъдете каквито сте. Тогава връзката е нещо съвсем различно, тя е друго ниво на съществуване и всичко може да бъде прекрасно.
Взаимоотношенията са изкуство. Мечтата на двама души е по-трудна за сътворяване от мечтата на един. За да бъдете и двамата щастливи вие трябва да поддържате вашата половина перфектна. Вие сте отговорни за вашата половина и тя има известно количество боклук. Той си е ваш и този, който трябва да се справи с него сте вие, а не партньора ви. Ако партньора ви се опитва да изчисти вашия боклук, ще свърши със счупен нос. Ние трябва да се научим да не пъхаме носа си, където никой не го е искал
Същото се отнася и до половината на вашия партньор. Той също има определено количество боклук. Знаейки това, вие му позволявате сам да се справи с боклука си. Вие ще го обичате и приемате с целия му боклук. Вие ще уважавате неговия боклук. Вие не сте във връзка, за да му чистите боклука, той сам ще го направи.
Дори ако той ви моли за помощ, имате избора да кажете “не”. Казвайки “не”, това не означава, че не го обичате или приемате. Това означава, че вие не сте готов или, че не искате да играете тази игра. Например, ако вашият партньор се ядоса, вие може да кажете: “Имаш право да си ядосан, но аз няма да се ядосвам затова, че ти си ядосан. Не съм направил нищо за да предизвикам гнева ти.” Въобще не е необходимо да поемате гнева на партньора си, но можете да му позволите да се ядосва. Не е необходимо да спорите, просто му позволете да бъде това, което е. Позволете му да се излекува без да се намесвате. Може също да се съгласите да не се намесвате със своя собствен лечебен процес.
Да предположим че сте мъж и сте щастлив и по някаква причина партньорката ви не е щастлива. Има лични проблеми, занимава се със собствения си боклук и е нещастна. Тъй като я обичате, вие ще я подкрепите, но да я подкрепите не означава и вие да станете нещастен, понеже тя е нещастна. Това въобще не е подкрепа. Ако тя е нещастна и вие също станете нещастен, тогава и двамата затъвате. Ако вие сте щастлив, може вашето щастие да върне обратно и нейното щастие.
По същия начин, ако вие сте паднал духом, а тя е щастлива, то нейното щастие е вашата подкрепа. Заради вашия собствен интерес, позволете й да бъде щастлива. Изобщо не се опитвайте да й отнемате щастието. Каквото и да се случва в работата ви, не се прибирайте вкъщи и не хвърляйте отровата си върху нея. Бъдете тихи и дайте да разбере, че не е нищо лично, вие просто се занимавате със себе си. Може да кажете: “Продължавай да бъдеш щастлива, да играеш, а аз ще се присъединя към твоето щастие, когато мога да се насладя на твоето щастие. Сега просто се нуждая да бъда сам.”
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #12 -: Ноември 21, 2010, 23:13:10 »

Ако разбирате идеята за наранения ум, тогава ще разберете защо романтичните взаимоотношения са толкова трудни. Емоционалното тяло е болно. То е покрито с рани, изпълнено с отрова. Ако ние не разбираме, че сме болни или че партньорът ни е болен, ние ставаме егоисти. Раните болят и ние трябва да ги предпазим дори от този, когото обичаме. Но ако сме осъзнати, можем да имаме различни споразумения. Когато осъзнаваме, че партньорът ни има емоционални рани и го обичаме, ние със сигурност няма да искаме да докосваме неговите рани. Няма да го притискаме да лекува своите рани и няма да искаме и той да ни притиска да лекуваме нашите.
Поемете риска и отговорността да направите ново споразумение с партньора си – не споразумение, което сте прочели в книга, а споразумение, което да работи за вас. Ако това споразумение не проработи, сключете ново. Използвайте въображението си да изследвате нови възможности, да създадете нови споразумения, базирани на уважението и респекта. Общуването, основано на респекта и любовта, е ключът, който поддържа любовта жива и предпазва връзката от отегчението. Необходимо е да намерите своя глас и да заявите  нуждите си. Необходимо е да се доверявате на себе си и на партньора си.
Това, което ще споделите с партньора си, не е боклук, а любов, романтика и разбиране. Целта и за двамата трябва да бъде да ставате все по-щастливи и да призовавате все повече любов. Вие сте съвършеният мъж или жена, а вашият партньор е съвършеният човек така, както кучето е съвършено куче. Ако се отнасяте към партньора си с респект и любов, кой ще бъде облагодетелстван? Никой друг освен вас.
Излекувайте вашата половина и ще бъдете щастливи. Ако можете да излекувате вашата част, тогава сте готови за връзка без страх, без нужда. Но запомнете, можете да излекувате само вашата част. Ако вече имате връзка и лекувате вашата половина, а партньорът ви работи върху своята половина, ще видите колко бързо ще има напредък. Любовта е тази, която ви прави щастливи и ако станете слуга на любовта, просто може да си представите всички възможности. Ще дойде денят, когато можете да бъдете с партньора си без осъждане, без вина, без гняв и тъга. Този ден ще бъде прекрасен, денят, когато вие ще сте напълно отворен, само да споделяте, само да служите, само да раздавате своята любов.
Когато решите да бъдете двойка, вие сте там, за да отговорите на нуждите на този, когото обичате, този, когото сте избрали. Вие сте там за да предоставите своята любов на любимия си, да бъдете слуги един на друг. Във всяка целувка, във всяко докосване, вие чувствате, че всеки е там, за да удовлетвори другия, без да очаква нещо в замяна. Това е повече от секс, това е да бъдете заедно. Сексът става чудесен, но това е нещо съвсем друго. Сексът става единение, сексът става  пълно отдаване, танц, изкуство, върховна изява на красотата.
Можете да сключите споразумение, което гласи: “Харесвам те, ти си чудесна и ме караш да се чувствам добре. Аз ще донеса цветята, ти донеси нежната музика. Ще танцуваме и двамата ще полетим в облаците.” Това е чудесно, прекрасно, романтично. Вече не е борба за контрол, вече става въпрос за служене. Но вие можете да направите това, когато вашата любов към себе си е много силна.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #13 -: Ноември 22, 2010, 16:38:52 »

6
Магическата кухня
Представете си, че имате магическа кухня вкъщи. В тази магическа кухня вие разполагате с всякаква храна каквато пожелаете, от което и да е място по света, в каквото количество поискате. Никога не се страхувате какво ще ядете. Каквото и да пожелаете, можете да го имате на масата си. Вие сте много щедър с храната си, раздавате я безусловно на другите, не защото искате нещо в замяна от тях. Който и да дойде в дома ви, вие го храните просто заради удоволствието да споделите храната си и къщата ви е винаги пълна с хора, които идват да хапнат от вашата магическа кухня.
Тогава един ден някой чука на вратата ви и това е човек с пица. Отваряте вратата, а човекът ви гледа и казва: “Хей, виждаш ли тази пица? Ще ти я дам ако ми позволиш да контролирам живота ти, ако правиш всичко, каквото ти кажа. Никога няма да си гладен, защото мога да ти нося пица всеки ден. Просто трябва да бъдеш добър с мен.”
Можете ли да си представите вашата реакция. В своята кухня вие можете да имате същата пица и дори по-добра. А този човек идва в къщата ви и ви предлага храна, ако вие правите това, което той поиска. Вие ще се засмеете и ще кажете: “Не, благодаря! Не се нуждая от твоята храна. Имам храна в изобилие. Можеш да дойдеш вкъщи  и да ядеш каквото поискаш и не е необходимо да правиш каквото и да било в замяна. Не си въобразявай, че бих правил това, което поискаш от мен. Никой не може да ме манипулира с храна.”
Сега си представете точно обратното. Изминали са няколко седмици, а вие не сте яли нищо. Вие гладувате и нямате пари да си купите храна. Човекът с пицата идва и ви казва: “Хей, ето я храната. Можеш да я имаш само, ако правиш това, което ти кажа.” Вие подушвате храната и сте много изгладнял. Решавате да изядете храната и да правите това, което поиска от вас този човек. Хапвате малко и той ви казва “Ако искаш повече, можеш да имаш, но трябва да продължаваш да правиш това, което искам от теб.”
Имате храна днес, но утре може да нямате и затова се съгласявате да правите всичко каквото можете заради храната. Можете да станете роб заради храната, защото се нуждаете от нея и я нямате. Тогава след известно време се появяват съмненията. “Какво ще правя без моята пица? Аз не мога да живея без нея. Какво ще стане ако партньорът ми реши да даде пицата на някой друг – моята пица?”
Сега си представете, че вместо за храна говорим за любов. Вие имате изобилие от любов в сърцето си. Имате любов не само за себе си, но и за целия свят. Обичате толкова много, че не се нуждаете от ничия друга любов. Вие споделяте любовта си без условия, вашата любов не познава думата ако. Вие сте милионер в любовта, а някой чука на вратата ви и казва: “Хей, ето аз имам любов за теб. Можеш да имаш любовта ми само ако правиш това, което искам от теб.”
Когато сте изпълнени с любов, каква ще бъде реакцията ви? Ще се засмеете и ще кажете: “Благодаря, но не се нуждая от твоята любов. Имам същата любов, ето тук в сърцето си, дори по-голяма и по-добра и споделям любовта си без условия.”
Но какво ще стане ако вие сте гладни за любов, ако нямате тази любов в сърцето си и някой дойде и ви каже: “Искаш ли малко любов? Можеш да я имаш, ако правиш това, което ти казвам.” Ако сте гладни за любов и вкусите от неговата любов, вие ще правите каквото можете за тази любов. Можете да имате такава голяма нужда, че дори да продадете душата си само за малко внимание.
Сърцето ви е като тази магическа кухня. Ако отворите сърцето си, вие вече имате цялата любов, от която се нуждаете. Не е необходимо да обикаляте света в просене на любов: “Моля ви, нека някой ме обича. Толкова съм самотен. Не съм достатъчно добър за любов. Нуждая се някой да ме обича, да ми доказва, че заслужавам любов.” Любовта е вътре в нас, но ние не я виждаме.
Можете ли да видите драмите, които създават хората, когато смятат, че нямат любов. Те гладуват за любов и когато вкусят малко любов от някой друг, това създава голяма нужда. Започват да се нуждаят от тази любов и биват обсебени от нея. Тогава идва голямата драма: “Какво ще правя, ако той ме остави? Какво ще правя без него?” Те не могат да живеят без доставчика, този който им осигурява ежедневната доза. И за това малко парче любов, тъй като те гладуват, позволяват на другите хора да контролират живота им. Позволяват на другите да им казват какво да правят и какво да не правят, как да се обличат и как да не се обличат, как да се държат и как да не се държат, в какво да вярват и в какво да не вярват. “Обичам те, ако се държиш по този начин. Обичам те, ако ми позволиш да контролирам живота ти. Обичам те, само ако си добър с мен. Ако не си, тогава забрави за любовта ми.”
Проблемът с хората е в това, че те не знаят, че имат магическата кухня в сърцето си.  Цялото това страдание е започнало, защото преди много време сме затворили сърцата и не чувстваме, че любовта е там. В определен момент от нашия живот започваме да се страхуваме от любовта, защото смятаме, че любовта не е честна. Любовта наранява. Опитваме се да бъдем достатъчно добри за някой друг и се проваляме. Имали сме вече 2-3 любими и няколко разбити сърца. Да обичаш отново, означава да рискуваш твърде много.
Разбира се, ние имаме толкова много  присъди към себе си, че вероятно не можем да се обичаме. И ако няма достатъчно любов за нас самите, как тогава можем да претендираме, че споделяме любовта си с някой друг?
Когато влизаме в дадена връзка, ставаме егоисти, защото сме нуждаещи се.  Всичко да е за мен. Ние сме толкова егоистични, че искаме човекът, с който споделяме живота си, да бъде толкова нуждаещ се, колкото и ние. Ние искаме “някой, който се нуждае от мен”, за да оправдаем своето съществуване, за да почувстваме, че има причина да живеем. Смятаме, че търсим любов, но всъщност търсим някой, “който се нуждае от нас”, някой, който да контролираме и да манипулираме.
Има борба за контрол в човешките взаимоотношения, защото сме опитомени да се състезаваме за контрол върху вниманието. Това, което наричаме любов – някой, който се нуждае от мен, някой, когото го е грижа за мен – не е любов. Това е егоизъм. Как може това да работи? Егоизмът не може да работи, защото при него няма любов. И двамата са гладни за любов. В секса те вкусват малко любов и той се превръща в наркотик, тъй като и двамата са жадни за любов. Но после се появяват всички присъди, целият страх, всички обвинения, цялата драма.
Тогава търсим съвети за любовта и секса. Толкова много книги са написани за това и всички те могат да бъдат наречени: “Как да бъдем сексуални егоисти”. Намерението е добро, но къде е любовта. Те не са предназначени да те научат на любов. Няма какво да се учи за любовта. Всичко е вече в нас, в нашите гени, в нашата природа. Не е необходимо да учим нищо, с изключение на това, което си измисляме в този свят на илюзии. Ние търсим любов извън себе си, докато любовта е навсякъде около нас. Любовта е навсякъде, но ние нямаме очи да я видим. Нашето емоционално тяло вече не е настроено на вълните на любовта.
Ние се страхуваме толкова много да обичаме, защото не е безопасно да обичаш. Страхът от отхвърляне ни плаши. Трябва да претендираме че сме нещо, което не сме. Опитваме се накараме партньорите си да ни приемат, когато ние сами себе си не приемаме. Проблемът не  е, че партньорът ни отхвърля. Проблемът е, че ние отхвърляме себе си, защото не сме достатъчно добри, защото вярваме в това, че не сме добри.
Самоотхвърлянето е основният проблем. Никога няма да станете достатъчно добри, защо самата идея за съвършенство е напълно погрешна. Това е фалшиво понятие, то дори не е реално. Но вие вярвате в него. Бидейки несъвършени вие отхвърляте себе си и нивото на самоотхвърляне зависи  от това колко упорити са били възрастните в разрушаването на вашата цялостност.
След опитомяването не е необходимо да бъдете достатъчно добри заради другите. Вие вече не сте достатъчно добри за самите себе си, защото големия съдия е винаги там, напомняйки ви, че не сте достатъчно съвършени. Както казах по-рано, вие никога не можете да простите на себе си затова, че не сте това, което желаете да бъдете и това е истинският проблем. Ако успеете да промените това, вие поемате грижата за вашата част от връзката. Другата част не е ваш проблем.
Ако кажете на някой, че го обичате, а той отговори: “Добре, аз не те обичам.”, това причина ли е за вас да страдате? Само защото някой ви е отхвърлил не означава, че и вие трябва да отхвърлите себе си. Ако някой не ви обича, то ще има друг, който да ви обича. Винаги има някой друг. И винаги е по-добре да бъдете с някой, който иска да бъде с вас, а не с някой, който трябва да бъде с вас.
Трябва да се фокусирате върху най-прекрасната връзка, която можете да имате - връзката със себе си. Това не означава да сте егоистичен, това означава да обичате себе си. Това са две различни неща. Ти си егоистичен със себе си, когато нямаш достатъчно любов. Необходимо е да обичаш себе си и тогава любовта расте все повече и повече. Тогава когато влезете във връзка, вие го правите не защото имате нужда да бъдете обичани. Това става избор. Вие може да изберете някого, ако искате и можете да видите кой наистина е той. Когато не се нуждаете от неговата любов, не е необходимо да лъжете себе си.
Вие сте цялостни. Когато любовта извира от вас, вие не търсите любов, защото се страхувате да бъдете сами. Когато имате цялата тази любов за себе си, можете да бъдете сами и няма да има проблем. Вие сте щастливи сами, но и да споделяте също ви е забавно.
Ако аз ви харесвам и ние излизаме заедно, каква е причината за това - защото искаме да бъдем ревниви ли, защото искам да ви контролирам ли или защото вие искате да ме контролирате? Ако нещата се развият по този начин не е забавно. Ако аз бъда критикуван или осъждан, ако не се чувствам добре, тогава – не, благодаря. Ако ще страдам, то по-добре да бъда сам. Защо се събират хората – дали за да преживяват драми, за да се притежават един друг или за да се наказват? Това ли е причината да бъдат заедно? Разбира се, имаме всички тези избори. Но какво всъщност търсим?
Когато сме 5 – 6 - 7 годишни деца, ние биваме привлечени от другите деца, защото искаме да си играем, искаме да се забавляваме. Не прекарваме времето си с другите деца, защото искаме да се бием с тях или да правим драма. Това може да се случи, но то ще премине бързо. Ние продължаваме да играем. Когато се отегчим, сменяме играта, сменяме правилата, но през цялото време изследваме.
Ако влезете във връзка, за да изживеете драма, защото искате да сте ревнив, защото искате да притежавате, защото искате да контролирате живота на партньора си, вие не търсите забавление, вие търсите болка и това е, което ще намерите. Ако започнете връзка с егоизъм, очаквайки партньора ви да ви направи щастливи, това няма да се случи. И грешката няма да е негова, а ваша.
Когато започваме връзка от какъвто и да е характер, то е защото искаме да споделяме, искаме да се наслаждаваме, да се забавляваме, не искаме да се отегчаваме. Ако търсим партньор, то е защото искаме да играем, да бъдем щастливи и да се наслаждаваме на това, което сме. Ние не избираме партньор, когото претендираме, че обичаме, за да му дадем целия си боклук, да му прехвърлим нашата ревност, нашия гняв и егоизъм. Как може някой да каже “Обичам те” и след това да се държи зле с вас, да злоупотребява с вас, да ви унижава и да не ви уважава? Този човек може да претендира, че ви обича, но дали това е наистина любов? Ако обичаме, ние искаме най-доброто за този, когото обичаме. Защо хвърляме целия си боклук върху децата си? Защо злоупотребяваме с тях поради това, че сме изпълнени със страх и емоционална отрова. Защо виним родителите си за нашия собствен боклук?
Хората се научават да стават егоисти и затварят толкова плътно сърцата си. Те са гладни за любов без да знаят, че сърцето им е магическата кухня. Отворете сърцето си. Отворете вашата магическа кухня и откажете да обикаляте света, просейки любов. Цялата любов, от която се нуждаете, е във вашето сърце.  Вашето сърце може да създаде всякакво количество любов, не само за вас, но и за целия свят. Вие можете да давате своята любов без условия, можете да бъдете щедри с вашата любов, защото имате магическа кухня в сърцето си.
Тогава всички тези гладни хора, които вярват, че сърцето е затворено винаги ще искат да бъдат близо до вас заради вашата любов. Това, което ви прави щастливи, е любовта, извираща от вас.  И ако вие сте щедри с любовта си, всеки ще ви обича. Никога повече няма да бъдете самотни, ако сте щедри. Ако сте егоисти, винаги ще бъдете сами и няма кого да вините освен себе си. Вашата щедрост ще отвори всички врати, а не вашия егоизъм.
Егоизмът идва от бедността на сърцето, от вярата че любовта я няма в изобилие. Ставаме егоисти, когато вярваме, че може би утре за нас няма да има пица.  Но когато знаем, че нашата кухня е магическа, ние ще бъдем винаги щедри, и любовта ни ще бъде напълно безусловна.
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  



Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright