Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Васил Левски  (Прочетена 1906 пъти)
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« -: Ноември 18, 2010, 18:51:33 »

Ранни години
Васил е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в гр. Карлово и в класното в Стара Загора. През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 и започва да учи абаджилък.
От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „ Св. Св. Кирил и Методий“, основано от Найден Геров през 1850 година. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон.
Някои автори свързват Левски с масонството, като допускат, че той бива посветен като масон през 1861 г.Това твърдение е категорично отречено от някои академични автори, макар те да не отхвърлят възможността Левски да е бил запознат с масонските идеи. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.


На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турците за белградската крепост Васил получава името Левски (според легендата е направил „лъвски“ скок по време на военни упражнения в Сърбия). На този етап изпитва силно влияние на Раковски и възприема идеята за организиране на чети, чрез които да се вдигне народът на въстание. След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски. Архимандрит Василий се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, а Пловдивският митрополит заплашва самия Василий с наказание, ако упорства в настояването си. 1864–1866 г. Левски е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (1867) в Еникьой, Северна Добруджа. По-близо до границата, той се надява да се свърже с Раковски и да се запознае с неговите по-нататъшни планове. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. През 1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. се среща с Раковски.
През 1867 г. по предложение на Раковски е определен за знаменосец в четата на Панайот Хитов, която се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на похода в Балкана през 1867 г. После заедно с четата преминава в Сърбия и постъпва във Втората българска легия на Раковски (1867-1868). След разтурянето ѝ той се разболява и остава 2 месеца в с. Зайчар. През това време преосмисля изминатия път. Съмненията му в целесъобразността на четническата тактика се превръщат в убеждение, че трябва да се търси нов път за постигане на крайната цел. За пръв път изразява мнение, че трябва предварителна подготовка на народа за участие в освободителното дело. В писмо до Панайот Хитов загатва за своите изводи и намерения, като му съобщава, че е решил да извърши нещо голямо в полза на отечеството, „в което ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си“. В него се засилва недоверието спрямо Сърбия и убеждението, че българите трябва да разчитат преди всичко на себе си, а не на външни сили. Гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа окончателно го убеждава, че предварителната подготовка е необходимо условие за победата на българската революция. През август 1868 година, Левски отива в Букурещ, където се свързва с Иван Касабов и дейците на „Българското общество“. Към това време се отнася запознаването му с Христо Ботев и техният съвместен живот в една изоставена вятърна мелница край Букурещ.


Със средствата, предоставени от „Българското общество“ и читалище „Братска любов“, организация на „младите“, Левски заминава за Цариград с параход на 11 декември 1868 г., за да предприеме оттам първата си обиколка из българските земи. Тя е с осведомителна цел. При извършването ѝ, Левски се запознава с условията и възможностите за революционна дейност в българските земи. В началото на януари 1869 г. напуска турската столица и се отправя към Тракия и Северна България. Преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Навсякъде разговаря със свои доверени хора и познати, за да ги спечели за делото. Обнадежден, че в непродължителен срок може да бъде обявено въстание, Левски приключва своята обиколка и на 24 февруари се завръща в Румъния.


Левски през 1870 година
След двумесечен престой в Румъния на 1 май 1869 г. Апостола започва втората си обиколка в българските земи с изходен пункт Никопол. Сега той е снабден с революционна прокламация и пълномощно, получени от Иван Касабов. И двата документа, които удостоверяват, че Левски не е случаен човек, а изразява мнението на българската политическа организация в Румъния, са подпечатани с печат на Привременното правителство на Балкана. По време на тази обиколка Левски поставя началото на изграждането на вътрешната революционна организация (ВРО). Първият комитет е основан в Плевен. После продължава изграждането на местни (частни) революционни комитети и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и др. Втората обиколка на Левски го убеждава, че въстанието не може да бъде вдигнато толкова скоро, както мисли няколко месеца преди това. Той съзира необходимостта от по-голяма подготовка на народа, осъществявана от революционни комитети, свързани организационно помежду си.
След завръщането си в румънската столица на 26 август 1869 г. Левски се включва активно в живота на младата българска емиграция. В края на 1869 г. заедно с Любен Каравелов участва в създаването на Българския революционен централен комитет. Той се стреми да убеди емиграцията, че центърът на подготовката на предстоящото въстание трябва да се пренесе във вътрешността, че българите трябва да разчитат на своите собствени сили, а не на външна помощ, че трябва да се скъса решително с необмислените комбинации с балканските страни. Емигрантските дейци съзнават необходимостта от организиране на народа, но никой няма план кой и как да го направи. Те трудно се разделят и с традиционните си схващания за чужда помощ и за ръководене на революционното движение извън страната. Разочарован от емиграцията, през май 1870 г. Левски се завръща в България и се заема с доизграждането на комитетска мрежа. До края на 1871 г. успява да създаде гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна ВРО. За столица на ВРО е обявен Ловеч, а комитетът в този град е обявен за БРЦК. В запазената документация и в печата на организацията той е наричан още Привременно правителство на България. Създаването на ЦК в България изключително важна стъпка в укрепването на вътрешната комитетска организация. С това Левски осигурява организационно работата си по подготовката на въстанието в страната. Ловешкият комитет го подпомага в поддържането на връзките с емиграцията. Левски разглежда ЦК в България като върховно ръководство на революционното движение с общонационални функции. Селските и градските частни комитети в революционната организация обединяват в себе си представители на всички социални групи в българското общество. Левски единствен от „четеримата големи“ на българската революция достига до прозрението, че в подготовката трябва да бъдат привлечени и чорбаджиите. Техните средства са особено нужни за материалната осигуреност на предстоящото въстание. Той предвижда получаване на тези средства по доброволен начин, но за тези, които отказват да подкрепят народното дело, той въвежда революционен терор.
Към края на 1871 г. изградената ВРО е единствената реална сила, способна да постави на дневен ред българския национален въпрос. Комитетите започват активна работа за привличане на привърженици, за събиране на средства и закупуване на оръжие. Когато работата нараства, БРЦК изпраща двама помощници на Левски през втората половина на 1871 г. — Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април — 4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети.


На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му Левски притежава редовно тескере за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците.
Предполага се, че причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик. Спори се за името на предателя — Поп Кръстю (съучредителя на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов (председателя на комитета). През 1925 историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски.
Според други проучвания предателство спрямо Левски не е имало.[4]До последно османците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. При Къкрина отиват едва няколко заптиета, а в случай, че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична. Също така се доказа, че поп Кръстю не е имал точна информация за плановете на Левски.
Левски, който е охраняван само от 20 заптии по време на пътя си от Търново до София, се е надявал напразно до последно, че ще бъде освободен от съмишленици.


Залавянето на Левски (худож. Никола Кожухаров
Впоследствие Левски е отведен в София, където е предаден на съд. Апостола изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде някого и организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат стр
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #1 -: Ноември 18, 2010, 18:52:31 »

Историческото разследване е непознат в България, но много популярен в Европа и САЩ жанр. Такова разследване е книгата на Румен Василев. Изследвайки забравени и потулени спомени на съвременници на Апостола, неговите писма и историографията отпреди 1944 г., авторът разкрива неизвестни страни от живота и личността на Левски, неговата тайна организация и изобщо българското революционно движение през XIX век.
Книгата проследява нишките, които тръгват от разпъването на Иисус Христос, кръстоносните походи и тамплиерите, минават през буржоазно-демократичните революции в Европа през XVIII и XIX век и стигат до Васил Левски. Оказва се, че най-великият българин е повлиян от масонството и организира комитетите си по матрицата на тайните общества на Свободните зидари. Книгата съдържа множество автентични свидетелства в подкрепа на тази теза и запълва бели петна в историята ни.
Авторът разследва как още преди Освобождението българите са част от грандиозния древен проект на масоните за единство на народите. Проект, който бавно и неотклонно се осъществява през вековете, като първият успешен опит е създаването на САЩ. България е брънка от веригата на организацията "Млада Европа" от първата половина на XIX век. В контекста на тези факти личността на Апостола придобива характеристиките на модерен и надскочил времето си политик.
Масонството е натоварено с негативен смисъл заради това, че всички диктатури са го заклеймявали и забранявали. Жертва на подобен идеологически натиск е истинската история на Левски. Затова тя има нужда от пренаписване, от изваждане наяве на всички премълчавани и подценявани имена и събития. Решаваща крачка в това отношение е книгата на "Персей".


Авторът

Румен Василев е роден на 29 юли 1961 г. в Търговище. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски", но винаги се е интересувал от история. Бил е отговорен секретар на в. "Подкрепа", в. "Новинар" и сп. "Паралели". През 1989 г. се запознава с големия историк Николай Генчев. Следват многобройни срещи, на които двамата обсъждат темата за тайните общества, които дърпат конците на световната история. Колкото повече се занимава с масонството и разклоненията му в България, пред очите на автора излиза фигурата на Левски. В продължение на десетина години проучва връзките на масонската ложа с революционната организация на Апостола на свободата. Независимо от спънките, които среща, той успява да стигне до забравени и потулени източници и спомени на съвременници на Левски. Наред с Раковски изникват образите на Иван Касабов и Данаил Попов - и тримата масони, които имат тясна връзка с Апостола. Левски е посветен в масонството през 1861 г. от Христо Буйнов, Стоил Д. Попов или Йосиф Дайнелов. Фактът, че Апостола е имал дългогодишни връзки с ложата, е неоспорим. Останалото са подробностите, събрани в тази книга.


Мнения

"Във всички случаи това е едно разчупване на шаблона, от което нашата историческа наука има нужда, особено днес, когато ставаме част от евроатлантическите структури."
Акад. Росен Милев

В края на краищата винаги е по-важно да осъзнаеш, че иконите са малко и никой няма нужда да си ги измисля сам. Тази книга е за това - или ще се отърсиш от нещо фалшиво в представата си за Левски, или ще го обикнеш още повече! Красимир Проданов, сп. "АЗ"

"Трябва да призная, че от 50 години следя всичко писано за Левски. Притежавам близо стотина книги за него. Над 2000 статии от вестници и списания, отнасящи се за Апостола на свободата, съм подвързал в 15 тома. Но темата "Левски масон" за първи път срещам. И намирам, че авторът сериозно се е потрудил да предизвика запълване на още бели петна в нашата история… А това че ще се докаже, че и Левски е бил повлиян от масонството няма да омаловажи делото му, в интерес на истината ще се разкрият повече връзки на нашите революционни дейци с масонските практики и с други движения".
Йордан Георгиев, краевед


Обесен е не Левски, а негов двойник

Заловеният в Къкринското ханче Васил е чернокос и тъмен, за разлика от Дякона

Всъщност един човек ли е Левски или псевдоним на мнозина

ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ Ст. н.с в БАН


След демократичните преобразувания у нас е вече време да се постави еретичният въпрос: Една отделна личност ли е Левски или под този псевдоним се крие събирателен образ? Или с други думи: Имал ли е дякон Игнатий двойници и дали в различни части на отоманската империя и в Българско не са действали под името Левски няколко революционни дейци? Външният вид на Апостола е бил непознат почти за всички и много авторитетно би било за делото някои от организаторите да се представят под това име. Такъв подход би направил залавянето на Левски много по-трудно.
Един от многото дейци под името Левски съвсем сигурно е йеродякон Игнатий от Карлово - Васил Иванов Кунчев. Но е имало и други дейци под името Левски - двойници или не! Най-малкото, Левски има още двама по-малки братя - Христо и Петър. И двамата, по мое мнение, са заедно с брата си Васил в Белград по време на втората Българска легия. И двамата са революционни дейци. Най-малкият, Петър е четник и в четата на Христо Ботев, а след това и четата на Филип Тотю. И в списъците на четите, и в писмата си до Найден Геров и до други, Петър се подписва винаги като Петър Левски или като Петър Иванов - Трети Левски. Той е приличал поразително на брат си Васил, с тази разлика, че е бил по-буен, по-як и лицето му е било сипаничаво, от прекарана като малък шарка - брусеница. Дори тетевенският революционен деец даскал Иван описва Левски пред турската комисия в София именно така - със сипаничаво лице. Е, да, но
не Васил, а Петър е със сипаничаво лице!
От друга страна, има редица революционни дейци и други българи, които много са приличали на Васил Левски. Дори самият Димитър Общи на външен вид е приличал на Апостола - рус и синеок…
Възниква в такъв случай въпросът: Кой всъщност Левски е бил обесен в София на 6-ти февруари, стар стил, респективно на 18 (а не на 19-ти!) февруари, нов стил, 1873 г.? Дяконът или някой друг Левски?
Възможно е зад масовото "предателство" спрямо обесения Левски да се крие не предателство, а нещо съвсем друго - перфектна акция за спасяване на заловения вече Васил Левски. Известно е, че преди да бъде заловен Левски в Къкринското ханче, турската полиция вече е задържала няколко лица, между които се е намирал турчин именуван Дяколевски, който наподобявал Васил Левски и се е опитвал да премине Дунав при Хърсово за към Влашко. След залавянето на "истинския" Левски, другите задържани по издирването на Апостола са освободени. Възможно е един от тях да е бил и дякон Игнатий. А вместо него на полицията да се е предал в Къкринското ханче някой друг, който се е представил под името Левски.

Налице са много детайли около залавянето на Левски при Къкрина, които будят недоумение. Левски е притежавал тескере, с пътно описание в него, на името на негов двойник от Ловеч, защо му е било нужно при срещата със заптиетата да съчинява разни небивалици, вместо да извади тескерето си? Защо му е бил необходим архивът му от преписи на негови писма, които той уж бил укрил в самара на коня на спътника си Никола Цвятков?
Тези въпросът могат да се обяснят с това, че
този Левски се е предал сам на властта -
с цел да бъде освободен заловеният вече Васил Левски. И много хора са били посветени в тази конспирация! Ето защо никой не прави опит да освободи заловения при Къкрина Левски - по дългия му път до Ловеч, после до Търново, после през Севлиево, та чак до далечна София. Ето защо всички заловени по делото за обира на хазната при Арабаконак, на брой 64 човека, почти единодушно посочват доведения по-късно и представящ се за Левски човек, че това е тъкмо той - Левски.
Самият Левски пред турското следствие твърди, че той е Васил Иванов Левски от Карлово и прочие. Този човек съзнателно е искал да се представи за Васил. Придворният фотограф на княжеството по-късно, Иван Анастасов Карастоянов, заставен от военния комендант на София Мазхар паша да "вади на кадро" всичките заловени по обира, твърди в спомените си, че на всички заловени е направил снимки за полицейските им досиета, само за Левски не бил си направил този труд. Защото ужким в последния момент дошла заповед да не се вади на кадро именно на Левски. А пред свидетел Иван твърди, че и на Левски е бил направил снимка. Ясно е, че Иван Карастоянов си противоречи сам на себе си, увърта, не иска да говори кой Левски всъщност е снимал: Дякон Левски - русокосият, синеокият или някой друг. Примерно, с черна коса, брада и мустаци, с мургаво пълно лице и с… черни очи. Човек, който изкусно се е представял за Левски, но е бил всъщност един от дейците под името Левски, а не дякон Игнатий!
Пред комисията заловеният Левски твърди, че е на 27 години. В същото време Васил Левски е на 36 години. Нима турските следователи, хора извънредно изкусни в разпита, са могли да сгрешат възрастта на лицето пред тях с цели 10 години! От протоколите по разпита на Левски личи, че Левски не е знаел, а само поназнайвал турски език и затова не разбирал добре въпросите. И Захари Стоянов твърди, че Левски не отбирал от турския език. Това е твърде любопитно като се има предвид, че майката Апостола Гина Караиванова е знаела езика перфектно и самият той се е представял за турчин при обиколките си. От протоколите на разпитите личи, че Левски първоначално отрича всичко. Когато му се направи обаче очна ставка с някой от заловените и този твърди нещо, Левски тутакси потвърждава, че така е било, че първо не бил разбрал въпроса и прочие. Явно е, че е чакал от другарите си те да му кажат кое как е било, а той да го потвърждава, за да се представя пред турците за Левски.
За да бъде освободен заловеният преди това Левски
и да му се даде възможност да премине зад граница.
Заловеният в Къкринското ханче и изправен пред Съдебно-следствената комисия в София Левски, по мое мнение, е бил т.н. от мен "Стамболски" Левски. Той е бил познат на хаджи Иванчо хаджи Пенчович, водещ член в Комисията, изпратен от Истанбул. "Стамболският" Левски поне на два пъти посещава Истанбул. Среща се там с уважавани българи. Доктор Стамболски, преподавател по анатомия във Военното медицинско училище, го представя на приятеля си и съсед по вила на остров Халки, члена на Държавния съвет х.Иванчо. Същият приютява Левски във вилата си за два-три дни. Дори, заедно с д-р Стамболски събират значителна сума пари за делото на освобождението на България и ги предават на Левски. Д-р Стамболски в своите пространни спомени описва външността на Левски, примерно така: Чернокос, с редки черна брада и мустачки и с… черни очи. Такъв го е видял и хаджи Иванчо.
Десетина години след излизането на спомените на д-р Стамболски, във връзка със стогодишнината от рождението на В. Левски, се появяват подробни свидетелски показания на очевидци на самото обесване на Левски. Особено достоверни са спомените на дядо Георги С. Потайников, публикувани във в. "Мир" през 1937 г. По време на събитията в София през 1873 г. дядо Георги Потайников е бил момче на 12 години. Баща му е имал питиепродавница в близост до Банята и в нея често е отсядал Левски и малкият Георги го е познавал на външен вид. Момчето попада край бесилката на Левски заедно със свои приятелчета турчета. И по-късно описва подробно, как е изглеждал обесеният Левски на външен вид.
Денят е бил пазарен - вторник. Било
« Последна редакция: Ноември 18, 2010, 19:02:04 от Рабено » Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #2 -: Ноември 18, 2010, 19:18:46 »

Моето мнение тук е,че Левски не е бил масон!


Не си го представям като зидар,нито калфа,нито чирак...Масоните...истинската им цел ,според мен,е тотално поробване на тая земя,поне засега това правят...

Левски е искал чиста и свята република!Аз също искам!

За мен чиста и свята република значи да е чиста и свята духовно,да не се цапа нашата основа!
Идеите и действията на масоните просто противоречат на вижданията ми за това как трябва да изглежда България и света!

Затова мисля,че тези общества трябва да бъдат унищожени,а пък и е глупаво всеки велик човек да се свързва с масоните!За Наполеон съм съгласен,че е бил част от подобна организация,но не и за Левски,Ботев или т.н.

Масоните не са направили нищо за Освобождението на България,докато направиха всичко за неговото поробване през 20 век!

Масонството е определение,което обединява различни тайни общества наследници на тамплиерите и други ордени като Бенедиктски,Францискански,Розенкройцери и т.н.

Богомилите,според мен,са най-чистото тайно общество и факта,че България го отхвърли,отхвърли спасението на света-само показва как тайните общества създадени от Църквата са се възползвали,за да създадат в ума на хората измислен свят и да превърнат хора като Наполеон,Хитлер и т.н. във болни мозъци!

Затова ненавиждам тайните обшества!

Някъде имаше абсурдното мнение,че Ордена на Сион е измислица...да,ама не,защото по документи от Третия Райх той съществува от стотици години!

И Ордена на Сион е в основата на днешния световен ред...а масонството,както казах,е определение дадено на всички тези организации,които са се пръснали по света...

Според мен,тези ордени трябва да бъдат унищожени,а представителите им избити!

Васил Левски е проповядвал същата идеология,каквато искам и аз!Чиста и свята република не изцапана с тайни,лъжи и заговори целящи убиването на свободата и индивидуалността на хората!

Всеки,който се противопоставя на това трябва да бъде убит!
И понеже хората се нуждаят от престижни личности...И Левски смята така!

Това,което не му приемам е факта,че иска демокрация...според мен трябва вариант между монархия и старата първата демокрация-на древните гърци!


Макар,че тези тайни общества крият нещо...нещо,което ме привлича натам...

Все пак съм против тях и смятам,че това,което достига до нас за тях е...повърхностно и цели да обърка масите...А това не ми харесва!


Относно двойниците на Левски...ЛОЛ,трябва да си голям глупак за да не се досетиш,че е имал!
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Всъщност какво сме ние...
Въпроси и отговори
Isis 9 1651 Последна<br />публикация Май 02, 2011, 22:02:49
от Sentinel
Различни клипове с музика и снимки
Музика
delfin 2 2585 Последна<br />публикация Януари 03, 2010, 17:43:36
от delfin

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright