Духовно развитие

          

Страници:  1 [2] 3 4 ... 9   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Евангелието на Йоан - Рудолф Щайнер  (Прочетена 7232 пъти)
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #15 -: Декември 02, 2010, 20:39:19 »


    Втора лекция, Хамбург, 19 май 1908

    Християнският езотеризъм. Божественият прачовек.


    Съдържание:


    Човешкото физическо тяло и неговите метаморфози в хода на мировото развитие.

    Едно физическо същество не може да съществува, ако не принадлежи към едно етерно тяло, астрално тяло и към един Аз.

    Учението на християнско-езотеричната школа от Атина.

    Смисълът от развитието в хода на инкарнациите.

    Днес в астралното тяло имаме вече наченките на Духа-Себе, в етерното тяло - на Духа-Живот и във физическото тяло - на Човека-Дух.

    Говорната способност се изгражда от човека в хода на Земното развитие.

    Човешкото физическо тяло има своя първообраз в Логоса;
    на „Старото Слънце" Логосът стана „живот";
    на „Старата Луна" „животът" стана „светлина";
    на Земята към тях се присъедини Азът.

    Как трябва да бъде разбиран прологът към Йоановото Евангелие.





    Още с първите си думи Евангелието на Йоан се докосва до най-дълбоките мирови тайни. В това се убеждаваме, ако призовем лежащите в основата им духовнонаучни истини; и ние трябва да проникнем наистина дълбоко в духовното познание, ако искаме тези първи думи на Евангелието да се явят пред нас в своята истинска светлина. Тук отново ще припомним някои важни подробности, добре познати на тези от Вас, които отдавна са възприели антропософския светоглед. Но днес ще се наложи да допълним някои елементарни антропософски истини с едно по-широко вникване в забележителните космически тайни.

    Нека съвсем накратко да разгледаме човешкото същество, каквото е то от антропософска гледна точка, през времето от сутринта, когато човек
    се пробужда от сън, до вечерта, когато той отново заспива. Ние знаем, че човекът е съставен от физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и Аз. (*)

    Обаче тези четири съставни части на човешкото същество се намират в онова съотношение, което нормално им приписваме за будното състояние, действително само докато трае това будно състояние. Налага се да изтъкнем, че нощем, по време на сън, човекът е едно съвършено различно същество; защото тогава неговите четири съставни части са свързани по коренно различен начин, отколкото денем. Когато човек спи, физическото тяло и етерното тяло остават в леглото; астралното тяло и Азът са в известен смисъл "излъчени", освободени от връзките си с физическото и етерното тяло и следователно се намират - ако употребим думата не в чисто пространствен, а в духовен смисъл - извън физическото и етерното тяло. Така през нощта човекът е едно същество, което фактически се състои от две части: едната остава в леглото, а другата е тази, която се отделя от физическото и етерното тяло.

    Преди всичко трябва да сме наясно, че ако нощем - от мига на заспиването до мига на пробуждането - онова, което остава в леглото, т.е. физическото и етерното тяло, бъдат напуснати от силите, които ги пронизват през деня, от силите, които живеят в астралното тяло и Аза, тогава те просто биха престанали да съществуват като такива. Точно тук ние трябва да се потопим още по-дълбоко в мировите тайни.

    Когато разглеждаме човешкото физическо тяло, трябва да знаем, че това човешко физическо тяло, което виждаме с очите и докосваме с ръцете си, е преминало през един дълъг процес на развитие. Този процес на развитие е осъществен в хода на цялостната еволюция на нашата планета Земя. За хората, запознати дори отчасти с тази материя, са добре известни предишните планетарни състояния на нашата Земя.

    Както човекът преминава от едно въплъщение в друго, както преминава през редуващите се земни съществувания, така и нашата Земя, преди да стигне до своето днешно състояние, е преминала през поредица от други планетарни състояния. Както има предишни въплъщения на един човек, така има и предишни въплъщения на една планета. Всичко в Макрокосмоса и Микрокосмоса е подчинено на закона на прераждането.

    Преди да получи сегашния си облик, нашата Земя е преминала през едно състояние, което ние наричаме "Старата Луна", защото днешната Луна е само един остатък от тази древна планета. Следователно, когато говорим за "Старата Луна", ние нямаме предвид днешната Луна, а една друга планета, подобна на днешната Земя. Както при човека съществува даден период от време между едно въплъщение и едно ново раждане, така съществува и период от време между онова планетарно въплъщение, което наричаме Земя, и планетарното въплъщение, което отбелязваме като "Старата Луна".

    Така стоят нещата и с едно още по-древно състояние на нашата планета, което наричаме "Старото Слънце". А "Старото Слънце" е предхождано от това, което наричаме "Стария Сатурн".
    Така ние можем да проследим трите предишни въплъщения на нашата планета.


    Р. Щайнер


    ---

    (*) Накратко, Антропософията означава с термина "физическо тяло" материалното тяло на човека.

    Чрез "етерно" или "жизнено" тяло се означава онази съставна система на човешкото същество, която осигурява протичането на всички негови жизнени (физиологични) процеси като хранене, дишане и т.н.

    Понятието "астрално" или "чувствено" тяло означава онази съставна система на човешкото същество, която е свързана с изживяването на чувствата, симпатиите, антипатиите и т.н.

    Четвъртата, най-висшата съставна част на човека се нарича "Аз". Това е неговата способност за самоосъзнаване, за отличаване на собствената същност като различна от обкръжаващия я свят.

    Представителите на минералното царство на Земята притежават само физическо тяло, на растителното царство - физическо и етерно, на животинското - физическо, етерно и астрално, а хората - всичките четири описани тела.

    По-подробно описание може да бъде намерено например в темата Човекът и неговите тела или в книгата 

    Въведение в Тайната Наука
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #16 -: Декември 02, 2010, 21:06:22 »


    Нашето човешко физическо тяло получава първите си наченки на Стария Сатурн (първата инкарнация на Земята). Тогава на този Стар Сатурн действително се образуват - в съвършено различен вид от днешното човешко тяло - първите наченки на човешкото физическо тяло. От човека на Стария Сатурн не е съществувало нищо друго, освен неговото физическо тяло.

    Едва след като "Сатурн" се превърна в "Слънце", т.е. по време на второто планетарно въплъщение на нашата Земя, към физическото тяло се прибави етерното тяло; то проникна, импрегнира физическото тяло.

    И какви бяха последиците?

    Най-вече тези, че физическото тяло на човека претърпя едно голямо преобразувание: то постигна съвършено друга форма и друг начин на съществувание. И така, по време на Слънчевото въплъщение на нашата Земя, човешкото физическо тяло се издига на втората степен от своето съществувание.

    Благодарение на какво постига то тази втора степен?

    Благодарение на това, че - докато на Сатурн то беше все още машинно-подобно, автоматично тяло - сега на Слънцето то става едно вътрешно живо и подвижно тяло. Етерното тяло се вмъква във физическото тяло и го преобразява.

    На Старата Луна (третата инкарнация на Земята) към това съчетание от физическо и етерно тяло се прибавя и астралното тяло. Тогава физическото тяло се преобразява отново, сега за трети път, а етерното тяло се преобразява за втори път.

    Едва на Земята (четвъртата инкарнация на планетата ни) към физическото, етерното и астралното тяло се присъединява и Азът; Азът прониква в това троично съчетание и отново видоизменя физическото тяло, така че най-после достига онова сложно устройство, което има днес.

    Следователно това, което днес Вие имате пред себе си като човешко физическо тяло, е нещо многократно преобразявано, а днес то е толкова комплицирано, само защото е минало през тези четири степени на развитие.



    Р. Щайнер


    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #17 -: Декември 07, 2010, 03:25:13 »


    Когато говорим за нашето днешно физическо тяло и твърдим, че то се състои от онези физически и химически вещества и сили, каквито притежават и минералите, трябва да сме наясно, че между човешкото физическо тяло и минерала има огромна разлика. Разликата между човешкото физическо тяло и физическото тяло на минерала може да се изрази по следния елементарен начин:

    Планинският кристал, ако не е разрушен от външни сили, запазва своята форма. Физическото тяло на човека не може само да запази своята форма; то я притежава само дотолкова и тогава, доколкото в него се намират етерното тяло, астралното тяло и Азът. В мига, когато етерното тяло, астралното тяло и Азът се отделят от физическото тяло, то рязко променя своите форма и съдържание, каквито са характерни за него между раждането и смъртта. То попада под физическите и химически закони и се разпада, докато физическото тяло на минерала се запазва.

    Твърде подобен е и случаят с етерното тяло. Когато непосредствено след смъртта етерното, астралното тяло и Азът се отделят от физическото тяло, етерното тяло също се освобождава от връзките си с астралното тяло и Аза, и се разтваря в космическия етер, както физическото тяло се разлага в условията на земния свят. От етерното тяло обаче остава един вид екстракт, за който често сме говорили. Той остава свързан с човека. (*)


    Р. Щайнер


    (*)
    По-подробно за връзките между съставните части на човека може да се прочете в главата за съня и смъртта на
    Въведение в Тайната Наука
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #18 -: Декември 09, 2010, 00:33:20 »



    И така, можем да твърдим, че в известен смисъл човешкото физическо тяло има същата стойност, каквато има и заобикалящото го минерално царство. И все пак не трябва да забравяме огромната разлика, която съществува между минералното царство и човешкото физическо тяло.

    Някой би могъл да каже: Добре, току-що научихме, че на Стария Сатурн нашето физическо тяло все още не е било проникнато от етерното, нито от астралното тяло, нито от Аза, защото те се присъединяват към него едва на Старото Слънце, Старата Луна и Земята; следователно, физическото тяло на човека е било подобно на минерала.

    Обаче аз вече посочих, как това физическо тяло е минало от Стария Сатурн насам - през четири последователни степени на развитие.
    Днешният минерал, който Вие разглеждате като нещо мъртво, също не може да съществува, ако носи в себе си само едно физическо тяло. Разбира се, в нашия физически свят, това е вярно: минералът има само физическо тяло.

    И все пак горното твърдение не е абсолютно вярно. Както физическото тяло съдържа в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз, които му принадлежат, така и минералът има не само физическо тяло, но също и свои етерно тяло, астрално тяло и Аз; само че тези по-висши съставни части на минерала се намират в по-висшите духовни светове. Минералът разполага с етерно тяло, само че то е в т.нар. астрален свят; минералът разполага с астрално тяло, само че то е в т.нар. деваканически или небесен свят; и накрая той разполага със съответен Аз, който е в още по-висшите духовни светове.

    Следователно, човешкото физическо тяло се различава от физическото тяло на минерала по това, че тук в този физически свят човешкото физическо тяло, намирайки се в будно състояние, има в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз; обаче в земните условия минералът няма в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз, защото, както знаем, те съществуват в други светове, извън нашия видим физически свят. Светът, който ние възприемаме с нашите обикновени сетива, е проникнат от астралния свят, а той на свой ред - от деваканическия свят, който от своя страна се разделя на нисш и висш деваканически свят.


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #19 -: Декември 09, 2010, 14:54:16 »



    Спрямо минерала човек има това предимство, че в будно състояние той носи в себе си своите четири съставни части. Минералът не ги носи в себе си; с други думи, трябва да си представим нещата така, че на физическо равнище минералът далеч не е едно съвършено същество.

    Да си представим един човешки нокът. Вие ще се съгласите, че никъде в природата той не съществува като нещо самостоятелно, защото се предполага, че той израства от човешкото тяло и не може да се появи без него.

    Представете си сега едно микроскопично същество, което може да вижда само вашите нокти, но не и останалото тяло. Подобно микроскопично същество би се взирало в цялото околно пространство, но би различавало само вашите нокти. Така и минералите тук на Земята са само ноктите и Вие ще ги разберете напълно, само ако се издигнете в по-висшите светове. Там те имат своето етерно тяло, своето астрално тяло н т.н., а тук разполагат единствено със своето физическо тяло.

    Добре трябва да запомним: в духовния свят не съществува нито едно същество, което да не притежава по някакъв начин етерно тяло, астрално тяло и Аз. Нито едно физическо същество не може да съществува, ако то не принадлежи към съответствуващите му етерно тяло, астрално тяло и Аз.

    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #20 -: Декември 09, 2010, 17:03:40 »



    Впрочем в днешната лекция лесно може да се посочи известно противоречие. Споменахме например, че нощем, след като заспи, човекът се превръща в съвършено различно същество от това, което е през деня, докато е буден. Денем той застава пред нас като едно четиричленно същество. Нека обаче да се приближим към спящия човек и да го разгледаме според неговата физическа същност. Тогава, както вече казахме, физическото тяло и етерното тяло остават в леглото, а астралното тяло и Азът са вън от тях.

    В случая противоречието се свежда до това, че пред себе си бихме имали едно същество, което би било напуснато от астралното тяло и Аза.

    Камъкът не спи; неговите етерно тяло, астрално тяло и Аз, макар и да не проникват във видимите за нас форми, остават в една неизменна връзка с него. При човека всяка нощ астралното тяло и Азът излизат навън. През нощта той не се грижи за своите физическо и етерно тяло и ги предоставя на тях самите.

    На този факт не винаги се обръща достатъчно внимание. Всяка нощ с човека настъпва една голяма промяна: като духовно същество, той всяка нощ се разделя със своите физическо и етерно тяло, които предоставя на тях самите. Но те не могат да съществуват сами за себе си, защото нито едно физическо тяло, както и нито едно етерно тяло не могат да съществуват сами за себе си, дори камъкът трябва да бъде проникван от своите по-висши духовни части.

    И сега Вие лесно ще се убедите, че е напълно изключено Вашето физическо и етерно тяло да остават нощем в леглото без съответствуващите им астрално тяло и Аз.

    Какво става обаче през нощта?

    Вашето астрално тяло и Вашият Аз не са вече във физическото и в етерното тяло, но затова пък в тях са едно друго астрално тяло и един друг Аз!

    Точно тук окултизмът ни насочва към Божествено-духовния свят, към висшите духовни Същества. Докато нощем Вашето астрално тяло и Вашият Аз са извън Вашето физическо и етерно тяло, там, в тези физическо и етерно тяло действуват астралното тяло и Азът на висши Божествено-духовни Същества.

    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #21 -: Декември 10, 2010, 15:52:44 »



    Ако проследите цялата еволюция на човечеството от Стария Сатурн, през Старото Слънце, Старата Луна и стигнете до сегашната планета Земя, Вие ще си кажете:

    На Сатурн вече е съществувало човешкото физическо тяло, но там във физическото тяло не е имало дори следа от човешко етерно тяло, от човешко астрално тяло, от човешки Аз. Но и тогава това физическо тяло не би могло да съществува само по себе си, също както днес камъкът не може да съществува сам по себе си.

    На Сатурн физическото тяло можеше да съществува само благодарение на факта, че то беше проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза на определени Божествено-духовни Същества.  Тези Същества продължават да живеят в него.

    И когато на Старото Слънце това физическо тяло се обогатява със свое собствено етерно тяло, тогава по-малкото човешко етерно тяло, така да се каже, се смесва с предишното етерно тяло на Божествено-духовните Същества.

    Така беше и на Сатурн; на Сатурн физическото тяло беше протъкано от Божествено-духовни Същества.

    И ако правилно сме разбрали тези неща, ние стигаме до едно по-дълбоко разбиране за днешния човек и сме в състояние да усвоим и вникнем по-добре в първоначалната постановка на християнския езотеризъм.

    Този християнски езотеризъм съществува и се развива наред с официалното екзотерично християнство.

    Аз често съм споменавал, че макар великият апостол на християнството, Павел, да е употребявал своята мощна и огнена словесна дарба, за да учи народите на християнство, успоредно с това основа и една езотерична школа, чийто предводител стана Дионисий Ареопагита, за когото се споменава в Деяния на апостолите (17, 34). Християнската езотерична школа в Атина, основана непосредствено от апостол Павел, съдържа в най-чист вид основните положения на Духовната Наука. След всичко, казано дотук, вече можем да насочим душите си към това, което се преподавало там.

    Р. Щайнер

    ----------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Основните идеи на Дионисий Ареопагит могат да бъдат намерени например на

    английски или на руски.

    Любопитни коментари могат да се прочетат в някои форуми, например:
    http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=christ&Number=1944035398
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #22 -: Декември 10, 2010, 16:14:18 »

     
    В тази християнска езотерична школа (основана от Апостол Павел и Дионисий) преподавали следното:

    Ако се разглежда човека, както той застава пред теб като буден, дневен човек, той е изграден от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, а дори думите да не са били точно същите, каквито употребяваме днес, това няма значение. После те обръщали внимание на обстоятелството докъде е стигнал човекът в своето развитие. Човекът, изграден от посочените четири съставни части, не застива в едно и също положение.

    Изобщо, ако искаме да разглеждаме човека като съставен само от тези четири части, ние не трябва да взимаме съвременния човек, а да погледнем доста назад в развитието - чак до епохата на древна Лемурия (*). Точно тогава, към човека, съставен от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, се присъединява и Азът. Именно по времето на Лемурия може да се каже в пълния смисъл на думата, че човекът се е състоял от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.

    Но от Лемурия досега всеки човек е минал през много прераждания. Какъв е смисълът на тези прераждания, на тези реинкарнации?

    Смисълът се състои в това, че във всяка от инкарнациите Азът работи върху себе си и върху преобразяването на другите три съставни части.

    Най-напред той започва с преобразяването на своето астрално тяло. При нито един съвременен човек астралното тяло не е такова, каквото е било преди Азът да е упражнил своите въздействия върху него през първото му земно въплъщение. Още от първата инкарнация Азът променя и преобразява определени представи, усещания и страсти, които бяха дадени първоначално на човека; и с всяка следваща инкарнация астралното тяло все повече и повече се преобразява благодарение на Аза.

    Така че трябва да допълним:

    Днешният човек притежава не само четирите съставни части - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, но чрез активността на Аза, в астралното тяло той има и една друга част, която е създание на самия Аз. Днес при всеки човек астралното тяло се разделя на две части:

    едната е преобразена от Аза, а другата - не.


    Този процес ще напредва и в бъдеще. За всеки човек ще дойде определен момент, когато цялото му астрално тяло ще бъде създание на неговия Аз. В източната мъдрост е прието тази преобразена от Аза част на астралното тяло да се нарича Манас, на немски: Geistselbst, Дух-Себе.

    Така човекът продължава да е изграден от споменатите четири звена; но сега различаваме в него пет части: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз и именно петата част, т.е. преобразената от Аза част на астралното тяло, Манас или Духа-Себе.

    Следователно, при всеки човек астралното тяло съдържа Манас или Духа-Себе; той е дело на Аза, резултат от работата на Аза.

    Човекът продължава да работи върху себе си. Земята ще мине през други планетарни състояния, през други нейни "въплъщения". И човек все повече ще се доближава до способността, която днес вече е налице при Посветените: да работи и върху своето етерно тяло. Да, средно развитият, нормален човек започва да работи върху етерното си тяло; и доколкото неговото етерно тяло е превърнато в произведение на Аза, ние го означаваме с името Буди или Дух-Живот (Lebnsgeist).

    А най-после човек стига до там да преобразява чрез Аза и своето физическо тяло; и доколкото той преобразява физическото тяло чрез Аза, ние означаваме това като Атман или Човекът-Дух (Geistesnensch).

    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #23 -: Декември 14, 2010, 12:46:57 »


    Нека сега отправим поглед към едно далечно, далечно бъдеще, когато Земята ще мине през други планетарни състояния, през други въплъщения, или - както ги наричаме ние в окултизма - състоянията на Юпитер, Венера и Вулкан. Тогава човекът ще стои на една значително по-висока степен и ще е превърнал цялото си астрално тяло в Манас или Дух-Себе (Духовно-Себе), цялото си етерно тяло в Буди или Дух-Живот и цялото си физическо тяло в Атман или Човек-Дух.

    А какво ще се получи, ако сравним днешния човек, какъвто е той в края на досегашното Земно развитие, с онзи човек, какъвто е бил в началото на това развитие?

    В началото от този човек съществуваше само физическото тяло. Тогава то беше проникнато от етерно тяло, астрално тяло и Аз, които принадлежаха на по-висши Божествени Същества; те само пребиваваха във физическото тяло на човека.

    Едва в края на Земното развитие, човекът ще бъде проникнат от своя Аз; и този негов Аз ще живее в астралното тяло, ако като Манас или Дух-Себе е проникнал в него. Този Аз ще пронизва етерното тяло; то ще е изцяло проникнато от Буди или Духа-Живот, а физическото тяло ще е изцяло проникнато от Атман или Човека-Дух, създанието на Аза.

    Съществува огромна разлика между човека в началото и в края на неговото земно развитие! И само когато вникнем в нея, ще схванем и това, което аз нарочно изтъкнах като едно противоречие: състоянието на сън.

    Нещата стават ясни тъкмо от гледна точка на християнския езотеризъм. Ние трябва да си отговорим на въпроса:

    Какво представлява онова физическо тяло, което ще имаме в края на Земното развитие? Прилича ли на днешното физическо тяло?

    Разбира се - съвсем не!

    То ще бъде това, което Азът е успял да направи от него. Физическото тяло ще бъде напълно одухотворено, етерното тяло и астралното тяло - също.

    Но тези три тела бяха вече одухотворени преди намесата на човешкия Аз (от висши духовни същества). Както казахме, днес дори камъкът е одухотворен от етерно тяло, астрално тяло и Аз, които - живеейки в по-висшите духовни светове - все пак принадлежат на камъка.

    Ето как ние се убеждаваме в правотата на християнския езотеризъм, когато той заявява:

    Да, това, което имаме днес пред себе си като човешко физическо тяло, човекът все още не може да го владее; защото той не е стигнал до края на своето развитие, когато, импулсиран от своя Аз, ще работи чак във физическото тяло. Той не може да владее също и това, което притежава в своето етерно тяло; то ще му бъде подвластно едва когато Земята навлезе в (по-)следващото си планетарно състояние, Бъдещата Венера.

    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #24 -: Декември 15, 2010, 12:42:25 »


    Следователно, човекът все още не може да овладява физическото и етерното тяло чрез своя Аз. Той ще може това, едва когато изработи в себе си Буди и Атма.

    Обаче физическото и етерното тяло трябва да бъдат управлявани по духовен начин. Това, което някога човек сам ще може да предостави на физическото и етерното тяло, се намира в тях и сега. Това, което някога Азът ще ни предостави, се намира и днес като духовни съставки в етерното и във физическото тяло. Тези духовни съставки са били във физическото тяло още когато човекът е бил на Стария Сатурн, когато е преминал на Старото Слънце, а също и в сегашния момент от развитието.

    Християнският езотеризъм е прав:

    Дори и днес в човешкото физическо тяло е стаено това, което ще се прояви един ден, когато човекът ще стигне до върховата точка на своята еволюция; то е божественият (а не човешки) Атман;

    също и в етерното тяло се намира Буди, божественият Дух-Живот.

    А човешкото астрално тяло, както казахме, се състои от две части:

    едната е овладяна от човека, а другата - не.


    И какво се намира в неовладяната част?

    Също един Дух-Себе, един божествен Дух-Себе! Само в онази част на астралното тяло, в която Азът действува още от първата инкарнация, пулсира истинският духовен живот на човека.



    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #25 -: Декември 15, 2010, 12:50:41 »


    А сега нека насочим вниманието си към състоянието на будност. Как изглеждат нещата?

    Физическото тяло, както ни се представя то, е само външната страна. Вътрешно то е това, което наричаме атмична същност. Вътрешно то е от много по-висше, от Божествено-духовно естество; вътрешно то е пронизано от Божествено-духовни сили.

    Същото се отнася и за етерното тяло. Външно погледнато, то крепи и поддържа физическото тяло, но вътрешно - то е Божественият Дух-Живот.

    На свой ред, астралното тяло е проникнато от Божествения Дух-Себе.
    От целия човек Азът е овладял само преобразената от него астрална част.

    Нека се обърнем сега към спящия човек. Тук противоречието веднага изчезва. При спящия човек астралното тяло и Азът се отделят от физическо-етерния организъм. Всяка нощ човек спокойно напуска физическото си и етерно тяло.

    Но ако той би напуснал своето физическо тяло, без Божествено-духовните сили да се грижат за него, тогава всяка сутрин той би го заварвал разрушено. Божествено-духовната същност на физическото тяло и Божествено-духовната същност на етерното тяло са вътре в спящите физическо и етерно тела на човека и остават там, докато физическото и етерното тяло лежат в леглото, а астралното тяло и Азът са извън тях. Физическото тяло и етерното тяло са проникнати по време на сън от Божествено-атмични сили, от Божествено-будични сили.

    Нека сега отново да се обърнем към началото на нашето земно развитие, когато Азът не беше овладял ни най-малка част от човека. Когато човекът се намираше преди своята първа инкарнация, Азът още не беше свързан с физическото, етерното и астралното тяло. От Старата Луна дойдоха физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, а едва на Земята към тях се присъедини и Азът.

    Но в тях вече беше вложен Божественият Аз; те просто не биха могли да съществуват, ако този Божествен Аз не се намираше вече в тях.

    Астралното тяло беше проникнато от един Божествен Дух-Себе, етерното тяло - от един Божествен Дух-Живот и физическото тяло - от Божествения Атман или Човекът-Дух.

    А сега да хвърлим поглед още по-назад в миналото, към Лунното, Слънчевото и Сатурновото състояние.

    На Сатурн Божественият Дух-Живот - който и днес живее нощем в спящия човек - се проявяваше по такъв начин, че формираше човешкото физическо тяло като нещо "минерално"; през Слънчевия период той го формираше като нещо "растително"; а на Старата Луна той можеше да го формира вече като нещо, което изпитва удоволствие и болка, но не е в състояние да се обърне към себе си и да каже "Аз".

    Да, човекът трябваше да мине през тези предварителни степени.



    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #26 -: Декември 17, 2010, 15:57:25 »


    Но идва ред и на същинските земни инкарнации.
    Сега човешкото физическо тяло трябваше да мине през едно по-нататъшно преобразяване и да стане по-съвършено, отколкото е било преди.

    А какво то не можеше да върши по-рано? Какво му беше напълно чуждо? Какво беше задържал за себе си Божественият Дух? Какво не беше поверил той все още на човека?

    Способността да дава звуков израз на своя душевен живот!

    На Старата Луна човешкото тяло - намиращо се на животинска степен - беше нямо. Способността му само да дава звуков израз на своя вътрешен душевен живот все още беше в лоното на Бога.

    Когато днес едни или други животински видове издават звуци, това е нещо съвсем различно; тук става дума за други състояния; животните издават звуци, обаче фактически в тях кънти Божественият свят.

    Изразяването на вътрешния душевен живот в думи става достояние на човека едва по време на планетарното състояние Земя. На предишните планетарни състояния човеците бяха неми. Следователно, словесната способност при човешкото същество се развива успоредно със земната епоха.

    Ако обобщим всичко, което разгледахме днес, трябва да повторим:

    Цялостното развитие е така замислено, че говорната способност, словото, първоначално се намира в лоното на Бога и най-напред Бог създава предварителните условия, позволяващи на физическия апарат да затвърди говорната способност, способността да поражда словото отвътре. Всичко беше замислено и насочвано към постигането на тази цел. Както цветето е предварително в семето, така и надареният със Слово, с Логос човек е в своето зародишно състояние още на Стария Сатурн. Само че там звуците бяха скрити в зародишите, те израснаха от тях, както израства и растението от своите семена.

    Да се обърнем към човешкото физическо тяло, каквото то беше на Сатурн и да попитаме:

    Откъде идва това физическо тяло? Къде в последна сметка са неговите първоизточници? Има ли нещо, без което цялото следващо развитие да е немислимо?

    Отговорът е само един:

    Човешкото физическо тяло идва от Логоса, от Словото!


    Защото още на Сатурн това човешко физическо тяло беше така насочвано, за да се превърне по-късно в едно говорещо създание, в свидетел на Логоса. Обстоятелството, че днес Вашето тяло има точно тази форма, се дължи на факта, че в основата на цялото сътворение лежи именно "Словото". Цялото човешко тяло е изградено с оглед на Словото, и още в самото праначало, там в него е заложена перспективата, най-накрая Словото да прозвучи от самия него.

    Ето защо, когато езотеричният християнин обръща поглед към човешкото физическо тяло и пита:

    Кой е неговият първообраз?, - той си отговаря:

    Това човешко физическо тяло има своя първообраз в Словото или Логоса. Логосът или Словото от самото начало е действувало в човешкото физическо тяло.

    То действува и днес: когато човешкото физическо тяло лежи в леглото и е напуснато от Аза, тогава Божественият Логос работи в изоставените от човека физическо и етерно тяло.


    И ако питаме за първопричината на физическото тяло, трябва да заявим:

    Тя е в Логоса, в Словото.

    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #27 -: Декември 17, 2010, 16:17:47 »


    А сега да направим крачка напред в развитието на света.

    Старият Сатурн преминава в следващата планетарна степен: Старото Слънце; към човешкото физическо тяло се присъединява и етерното тяло.

    Но какво трябваше да настъпи, за да поеме еволюцията по своя верен път?

    Докато на Сатурн физическото тяло беше един вид машина, един вид автоматично, обаче изцяло проникнато и поддържано от Логоса, на Слънцето към него се присъединява жизненото или етерно тяло, в което действува Божественият Дух-Живот.

    На Сатурн - нека повторим - човешкото тяло е израз на Логоса. Обаче Сатурн остава в миналото; това човешко тяло се въплъщава отново на Слънцето и там към физическото тяло се включва етерното или жизнено тяло, проникнато от Духа-Живот. На Слънцето Логосът става живот и издига човека на по-висока степен.

    Да, на Слънцето Логосът става живот!

    Но да продължим нататък.

    На Старата Луна към човека се присъединява астралното тяло.

    Какво представлява астралното тяло? Пред ясновиждащото съзнание, днес то се проявява като една аура, която обгръща човека. То е едно светлинно тяло, което днешното "предметно" съзнание не може да различи. Но за ясновиждащото съзнание то е светлина, духовна светлина; а нашата
    физическа светлина е само преобразена духовна светлина.

    Физическата слънчева светлина също е въплъщение на Божествено-духовната, аурична мирова светлина. В днешния свят има една светлина, която струи към човека от Слънцето. Но има и друга светлина, която струи от духовната част на Слънцето.

    На Луната астралното тяло на човека все още светеше и озаряваше околните същества. И така, на Луната към физическото си и етерно тяло човек получава и своето астрално тяло.


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #28 -: Декември 19, 2010, 20:45:47 »


    Нека отново проследим целия ход на развитието.

    На Стария Сатурн имаме физическото тяло като израз на Логоса.
    На Старото Слънце към него се присъединява етерното тяло като израз на Духа-Живот: Логосът става Живот.
    На Старата Луна към тях се присъединява светлинното (астралното) тяло: Животът става Светлина!
    Ето как протича развитието на човешкото тяло.

    Когато човекът стъпи за пръв път на Земята, той беше едно създание на Божествено-духовните Същества. Тогава той съществуваше благодарение на това, че в неговото физическо тяло, в неговото астрално тяло живееше Логосът, който стана Живот, а после - Светлина.

    А сега, какво се случва на Земята?

    За човека и в човека се явява Азът. Чрез включването на Аза, човекът се издига до способността не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа на всичко това отвън, да се противопоставя на Логоса, на Живота, на Светлината. По тази причина всичко стана за него материално, всичко доби едно материално съществувание.

    И след като стигнахме с мислите си до тук, можем сравнително точно да фиксираме и точката, от която ще продължим следващия път, за да посочим, как всъщност от Божествено създадения човек възниква днешният Азов човек. Защото виждаме, че преди днешния Азов човек е съществувал Божественият "прачовек".

    Това, което човек постига и завладява чрез своя Аз, всяка нощ той го изтръгва от физическото и от етерното тяло; а това, което е винаги в него, остава там и поддържа тези две тела, докато при заспиването човек ги изоставя, така да се каже, вероломно, и без да се грижи ни най-малко за тях. Но Божествено-духовните сили не го изоставят.


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #29 -: Декември 19, 2010, 20:49:39 »


    Всичко, което сега се опитваме да обясним с изразите на християнския езотеризъм като най-дълбоки тайни на съществуванието, беше добре известно за "служителите на Логоса" в онези епохи; всичко то е казано по недвусмислен начин във величествените изречения на Йоановото Евангелие.

    Само че тези първи думи трябва да бъдат преведени и разбрани по правилен и смислен начин. Само ако са наистина правилно преведени, те могат да ни обяснят нещата.

    И нека още веднъж се потопим в тези думи и се помъчим да вникнем в техния дълбок смисъл.

    В началото беше Логосът като първообраз на човешкото физическо тяло, и той беше в основата на всички неща. Всички животни, растения и минерали са възникнали по-късно.
    На Сатурн - преди всички тях - съществуваше само човекът;
    на Слънцето се прибави животинското царство,
    на Луната - растителното царство,
    и на Земята - минералното царство.

    На Слънцето Логосът стана Живот,
    а на Луната той стана Светлина;
    и всичко това застана пред човека, когато той бе надарен със своя Аз.

    Но човекът трябваше да се научи да разпознава първоначалните проявления на Логоса, както и неговите следващи изразни форми.
    В началото беше Логосът,
    после той стана Живот,
    после - Светлина и точно тя живее в астралното тяло.
    Светлината нахлуваше в душевния свят на човека, в мрака, в непознаването.
    И смисълът на земното съществувание е точно този: човекът да победи тъмнината в себе си, за да познае Светлината на Логоса.

    Ето защо първите думи от Евангелието на Йоан са толкова кратки и може би - както ще добавят някои - толкова трудно разбираеми. Но нима най-дълбоките тайни на света трябваше да се изразят с тривиални думи? Не е ли странно, не е ли истинско кощунство да се смята, че за разбирането на един джобен часовник е необходимо да вникнем дълбоко в неговото устройство, а за разбирането на Божествения миров ред е достатъчно обикновеното, наивно и елементарно човешко разбиране? Жалко е, че когато съвременното човечество се обръща към дълбокия смисъл на религиозните документи, то казва:

    О, защо са всички тези сложни обяснения; всичко трябва да е ясно и просто!

    Обаче в дълбокия смисъл на онези думи, които стоят в началото на най-дълбокото от всички Евангелия, Евангелието на Йоан, може да проникне само този, който има чистото намерение и здравата воля да се спусне и задълбочи във великите факти на света.

    Първите думи от Евангелието на Йоан са една перифраза на това, което описахме вчера и днес.

    А сега да ги приведем:


    1. В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
    2. То беше в начало у Бога.
    3. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
    4. В Него беше Живота, и Животът стана Светлината на човеците.
    5. И светлината в мрака светеше, и мракът я не обзе (не разбра).

    А как мракът постепенно идва до разбирането на Светлината за това се говори по-нататък в Евангелието на Йоан.

    Р. Щайнер

    Активен
    Страници:  1 [2] 3 4 ... 9   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Мощите на Йоан Предтеча - какво мислите?
    Обща тематика
    nia.boneva6 8 839 Последна<br />публикация Август 06, 2010, 15:08:36
    от nia.boneva6
    Въведение в Тайната Наука - Рудолф Щайнер
    Книги
    Ich 14 2273 Последна<br />публикация Май 27, 2012, 17:20:10
    от Ich
    Откровения на Кармата - Рудолф Щайнер « 1 2 »
    Книги
    Ich 27 3002 Последна<br />публикация Април 09, 2012, 08:57:10
    от Ich
    Животът след смъртта според Рудолф Щайнер « 1 2 »
    Книги
    Ich 21 3089 Последна<br />публикация Ноември 20, 2011, 18:39:01
    от Ich
    Възпитанието на детето - Р. Щайнер
    Книги
    Ich 12 1509 Последна<br />публикация Януари 28, 2012, 20:47:36
    от Ich

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright