Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3 ... 9   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Евангелието на Йоан - Рудолф Щайнер  (Прочетена 6475 пъти)
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « -: Ноември 18, 2010, 18:44:52 »

    Първа лекция, Хамбург, 18 май 1908

    Учението за Логоса



    Божествено-духовният характер на Йоановото Евангелие.
    Противоречия в Евангелията.
    Евангелието на Йоан и трите други Евангелия.
    „Простият мъж от Назарет" на „просветената теология".
    Нахлуването на материализма в религиозния живот.
    Учението за Логоса.
    Говорът като човешка способност.
    Човекът и другите природни същества: Всичко, което се появява в пространството и времето, е съществувало преди това в Духа.
    Произходът на човека от Логоса и еволюцията му до същество, надарено със слово.
     


    Нашите лекции върху Евангелието на Йоан ще имат двойна цел. Едната ще бъде да задълбочим духовно научните понятия като такива и в известен смисъл да ги разширим; другата цел е следната: с помощта на представите, които ще се породят в душата, да вникнем по-дълбоко във величествения документ на Йоановото Евангелие. Моля да се има предвид, че лекциите са замислени именно в тези две направления. Не става дума просто за разяснения върху Евангелието на Йоан, а за друго: с негова помощ ние искаме да проникнем в дълбоките тайни на Битието и да установим, как всъщност следва да изградим духовно-научния подход, когато разглеждаме някои от величествените исторически документи, завещани от различните световни религии.

    Би могло да се очаква, че когато представител на Антропософията, или Духовната Наука, говори върху Евангелието на Йоан, той ще постъпи по често срещания в тези случаи начин: просто ще постави този религиозен документ като една здрава основа и ще черпи от него онези истини, кoито после ще коментира, осланяйки се на авторитета, заложен в самия религиозен източник.

    Обаче антропософският подход към нещата никога не може да изглежда така. Той е съвършено различен. Ако Духовната Наука иска да изпълни своята истинска мисия спрямо духа на съвременното човечество, тя трябва да покаже: само ако човекът се научи да използва своите вътрешни сили и способности - силите и способностите за духовни възприятия - само тогава той ще може да проникне в тайните на съществуванието, в това, което е скрито в духовните светове, лежащи зад видимия сетивен свят. Съвременното човечество все по-ясно трябва да разбере: прилагайки своите вътрешни способности, човек наистина може да проникне в тайните на Битието и че собственото му познание може да го издигне до съзидателните сили и Същества на Космоса.


    Р. Щайнер
    Активен
    marushka
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 127

    WWW
    « Отговор #1 -: Ноември 19, 2010, 00:49:55 »

           По Противоречията в лекциите - да има противоречия и не само в библейските евангелия,но и в Корана също - имам разговори не само по Библията с моят духовен учител Иеова,но и по Корана също така,но не всичко още не съм свършила,още съм в началото.
    Активен

    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #2 -: Ноември 19, 2010, 19:41:25 »


    И така, ние още отсега трябва да заявим, че до тайните на Йоановото Евангелие е възможно да се стигне независимо от всякакви предания и традиции, независимо от всякакви исторически документи.

    За да сме съвсем ясни, нека да предположим една екстремна ситуация: нека допуснем, че поради едни или други събития, човечеството изгуби всички религиозни документи, а човекът запази единствено способностите, които притежава днес.

    И тогава - след като е запазил единствено способностите, които има - той би бил в състояние да проникне в тайните на съществуванието; да, той би трябвало да се издигне до божествено-духовните съзидателни сили и до Съществата, скрити зад физическия свят.

    Духовната Наука трябва да се опира само върху такива източници на познание, които са независими от всякакви исторически документи. И чак тогава, когато след независимата изследователска работа, проучим божественo-духовните мирови тайни, ние пристъпваме към религиозните документи. Едва тогава вникваме в тяхната истинска стойност. Защото едва тогава, в известен смисъл, ние сме свободни и независими от тях. Тогава в тях ние разпознаваме това, до което сме стигнали напълно самостоятелно.

    Вие може да сте сигурни: ако човек се обръща по този начин към религиозните документи, за него те никога няма да изгубят своята стойност, никога няма да пострадат страхопочитанието и свещения трепет, които той изпитва към тях.

    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #3 -: Ноември 20, 2010, 12:00:36 »

     Нека си послужим и с един друг пример.

    Някой би могъл да каже: Евклид, древният геометър, за пръв път ни даде онази геометрия, която днес всяко дете изучава на определена степен от своето обучение.

    Обаче изучаването на геометрията свързано ли е непременно с книгите на Евклид?
    Питам: колко души изучават днес елементарната геометрия, дори и да нямат никакво предчувствие за първата книга, в която Евклид е вложил основните геометрични закони?

    Те изучават геометрията независимо от книгата на Евклид, защото тя води началото си от една способност на човешкия дух.

    Едва тогава, когато човек е изучавал геометрия самостоятелно и чак после отваря великата книга на Евклид, той може да я оцени правилно;
    защото едва тогава той намира онова, което наистина е успял да усвои, и може да оцени формата, в която съответните познания са представени за пръв път.

    Така и ние днес можем да открием величествените космически факти в Йоановото Евангелие чрез дремещите в човека сили, без да знаем нищо от Евангелието на Йоан, както ученикът изучава геометрия, без да знае нищо за първата геометрична книга на Евклид.


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #4 -: Ноември 20, 2010, 12:08:57 »

     
    Когато човек пристъпва към Йоановото Евангелие, въоръжен с познанието за висшите светове, той си казва:

    Какво точно е скрито тук от духовната история на човечеството?

    Най-дълбоките тайни на духовните светове са вложени в една книга, дадени са на човечеството под формата на една книга.

    И едва когато предварително знаем истините за божествено-духовните светове, едва тогава можем да вникнем в истинския смисъл на Йоановото Евангелие; а по начало тъкмо този е верният път да се доближим до такива документи, които са свързани с духовния свят.

    Но когато към подобни документи, свързани с духовния свят - например Евангелието на Йоан - се приближат хора, които добре познават техния (външен) език, т.е. обикновени филолози - а в известен смисъл дори и богословските изследователи днес не са нещо повече от филолози, що се отнася до съдържанието на такива книги - как се отнася към тях представителят на Духовната Наука?

    Нека още веднъж се обърнем към примера с геометрията на Евклид. Кой ще обясни по-добре неговата книга по въпросите на геометрията? Този, който може да превежда добре, а няма никаква представа за геометричните познания? Би се получило нещо твърде странно, ако подобен човек се залови с геометрията на Евклид, без да има никаква предварителна подготовка (по геометрия)!

    Но да предположим, че самият преводач е един незначителен филолог, но разбира от геометрия. В такъв случай той ще може правилно да оцени книгата.

    Така се отнася и представителят на Духовната Наука спрямо много други изследователи във връзка с Евангелието на Йоан. Днес много често то се обяснява така, както филолозите биха обяснили геометрията на Евклид. Обаче Духовната Наука извлича от самата себе си познанията за духовните светове, които са представени в Евангелието на Йоан. Така че спрямо Евангелието на Йоан, духовният изследовател се намира в същото положение, в каквото се намира геометърът спрямо Евклид: той вече носи в себе си това, което може да намери в Евангелието на Йоан.

    Ние съвсем не трябва да спираме пред упрека, че по този начин внасяме в историческия документ някакъв личен елемент. Скоро ще се убедим, че ако човек разбира съдържанието, той няма защо да влага в Евангелието нещо, което не съществува в него. Ако човек е наясно с духовнонаучното тълкуване, той няма да се огъне пред този упрек. Както другите исторически документи не губят ни най-малко от своята стойност, ако познаваме тяхното истинско съдържание, такъв е случаят и с Евангелието на Йоан. На този, който е проникнал в тайните на света, то се явява като един от най-забележителните документи в човешкия духовен живот.

    Р. Щайнер
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #5 -: Ноември 21, 2010, 18:56:34 »



    И после, когато се задълбочим в съдържанието на Йоановото Евангелие, ние можем да си зададем въпроса:

    Как става така, че след като Йоановото Евангелие се оказва толкова забележителен документ за духовния изследовател, тъкмо теолозите, които са призвани да тълкуват Свещеното писание, все повече и повече изтласкват Йоановото Евангелие на заден план спрямо останалите три Евангелия? Поставяме този предварителен въпрос, още преди да сме започнали разглеждането на самото Йоаново Евангелие.

    Всички вие знаете, че по отношение на Йоановото Евангелие са изказвани всевъзможни възгледи и предположения. През древността то е било почитано като един от най-дълбоките и многозначителни документи, които човек е притежавал за същността на делото, което Христос Исус е извършил на Земята. В най-ранните епохи на християнството никому не би хрумнало да оспорва Йоановото Евангелие като едно от важните исторически свидетелства за събитията в Палестина. Обаче в по-ново време нещата се промениха и тъкмо тези, които вярват, че най-здраво са обхванали принципите на историческото изследване, подкопаха основите, подкрепящи един такъв възглед относно Евангелието на Йоан.

    От известно време, от няколко столетия насам, изследователите започнаха да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелията. Тогава, след известни колебания, всред теолозите си прокара път следното убеждение:

    В Евангелията съществуват много противоречия и човек не би могъл да си изгради ясна представа за това, как е възможно събитията от Палестина да бъдат описани по различен начин от четирите Евангелия.
    И още: След като вземем описанията на Матей, Марко, Лука и Йоан, ние се натъкваме на толкова различни данни за отделните събития, че е невъзможно всички те да съвпадат с историческите факти. Ето какво настроение постепенно обзе хората, които искаха да изследват книгите на Новия Завет.

    И ето, в по-ново време се затвърди схващането, че в първите три Евангелия все пак би могла да се намери известна съгласуваност при описанието на палестинските събития, докато Евангелието на Йоан значително се отклонява от това, което разказват първите три Евангелия; следователно относно историческите факти, за предпочитане е да се доверим на първите три Евангелия, а историческата достоверност на Йоановото Евангелие остава на заден план.

    И постепенно се стигна до заключението, че Евангелието на Йоан изобщо е създадено с други намерения, а не с тези на първите три Евангелия. Първите три Евангелия искаха само да разкажат това, което се е случило; авторът на Йоановото Евангелие обаче е преследвал съвсем друга цел.

    И по силата на различни основания, се стигна до убеждението, че Евангелието на Йоан е написано сравнително по-късно. За тези неща ние ще говорим допълнително. Голяма част от теолозите смятат, че Евангелието на Йоан е написано едва през 30-те или 40-те години на второто християнско столетие и не по-рано от 20-те години. Следователно - приемат те - Евангелието на Йоан е написано по времето, когато християнството е било вече разпространено под определена форма, и вероятно е имало своите противници. Едни или други от тях са настъпили срещу християнството, и теолозите, застъпващи това мнение, си казват:

    В лицето на евангелиста Йоан имаме пред себе си един човек, който специално се стреми да предложи един поучителен текст, един вид апология, нещо като защита на християнството от неговите противници. Обаче авторът на Йоановото Евангелие съвсем не е имал намерението да описва вярно и дословно историческите факти, а да сподели становището си спрямо своя Христос.

    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #6 -: Ноември 21, 2010, 18:59:45 »



    И така, мнозина виждат в Евангелието на Йоан не друго, а един вид поезия, преизпълнена с религиозност, поезия, която авторът съчинява, вслушвайки се в едно религиозно-лирично настроение спрямо своя Христос, за да въодушеви с него и други хора. Вероятно не навсякъде подобно мнение може да се изрази с такава категоричност. Но ако Вие проучите съответната литература, ще установите, че това е едно широко разпространено мнение, което допада на мнозина от нашите съвременници.

    От няколко столетия всред човечеството, което все повече се поддава на материалистическото светоусещане, се оформи истинско отвращение спрямо такова схващане за историческото развитие, каквото е изразено още в първите думи от Евангелието на Йоан. Помислете само върху това, че първите думи не допускат никакво друго тълкуване, освен че в Исус от Назарет, живял в началото на нашето летоброене, се въплъщава едно Същество от най-висш духовен ранг. Говорейки за Исус, авторът на Йоановото Евангелие не можеше да стори друго, освен да започне с това, което той нарича "Словото" или "Логоса"; и той не можеше друго, освен да каже:

    „Това Слово беше В началото и Всичко стана чрез Словото."
    (Евангелието на Йоан 1, 2-3)

    или чрез "Логоса".

    Ако вземем тези думи в тяхното истинско значение, трябва да кажем: Авторът на Йоановото Евангелие се вижда принуден да означи първичното начало на света, най-висшето, до което може да се издигне човешкият дух, като Логос, и да заяви:

    "Всички неща станаха чрез Логоса, първопричината на нещата!"

    А после продължава и казва:

    „И този Логос стана плът и живя между нас"
    (Евангелието на Йоан 1, 14)

    Последното не означава нищо друго, освен: вие видяхте този, който живя между нас; вие ще го разберете, само когато го приемете в смисъла: ето, в него живя същият принцип, чрез който бе създадено всичко около вас - растенията, животните, хората.

    Ако не искаме да тълкуваме произволно, трябва да кажем, че в смисъла на този документ, някога в човешко тяло се е въплътил един принцип от най-висше естество.

    Нека сравним предизвикателствата, които поражда такава представа в човешкото сърце, с онова, което твърдят днес някои теолози. В днешните теологически съчинения Вие ще прочетете или пък в лекции ще чуете под една или друга форма следното:

    Ние не апелираме вече към някакъв свръхсетивен принцип; за нас най-скъп е онзи Исус, когото ни описват първите три Евангелия, защото тъкмо той е "скромният човек от Назарет", близък на всички хора по света.

    В известен смисъл, този възглед е станал истински идеал за много теолози. По начало хората се стремят да поставят всеки исторически факт на еднакво равнище с обикновените човешки възможности. Ето защо те се смущават, когато пред тях се изправя такава висша индивидуалност, каквато е Христос от Евангелието на Йоан. Те говорят за него като за един апотеоз на Исус, "скромния човек от Назарет", който им харесва, защото си казват:

    "Ние имаме също и Сократ, както и други велики мъже."

    Той се различава от всички тях, но когато говорят за "скромния човек от Назарет", хората си служат с критерии, взети от баналното ежедневие на човечеството. "Скромния човек от Назарет" ще намерите не само в многобройни теологични статии, но дори и в академични теологични съчинения, в т.н. "просветено богословие"; и то е свързано с появилото се от няколко века материалистично мислене; защото това (материалистично) човечество вярва, че съществува само физическо-сетивният свят, и че само той има значение.

    В онези епохи от развитието на човечеството, когато погледът на хората все още можеше да прониква в свръхсетивния свят, те можеха да кажат:

    "Навън, в чисто външните си прояви, една или друга историческа личност може да бъде сравнена със "скромния човек от Назарет", обаче всичко, което живя като духовна и невидима същност в тази личност, този Исус от Назарет е единствен!"

    Но след като човечеството изгуби способността да вижда в свръхсетивния и невидимия свят, то се лиши и от критериите за всичко, което се издига над средното човешко равнище, и това се прояви особено в религиозните схващания за живота. В това отношение не се поддавайте на никакви илюзии! Най-напред материализмът проникна именно в религиозния живот. За духовното развитие на човечеството, материализмът е много, много по-малко опасен, когато се проявява в обясненията на външните естественонаучни факти, отколкото когато се промъква в самото схващане на религиозните тайни.

    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #7 -: Ноември 27, 2010, 11:22:40 »


    В хода на тези лекции ще говорим например върху истинското духовно значение на Тайната вечеря, върху превръщането на хляба и виното в плът и кръв и ще се убедим, че благодарение на такова духовно схващане Тайната вечеря действително не е изгубила нищо от своята стойност и значение. Тъкмо духовното схващане е това, към което трябва да се стремим. А такова беше и древното християнско разбиране, когато всред човечеството духовният усет за нещата все още не беше изгубен; подобна атмосфера се запази дори и през първата половина на Средновековието. Тогава мнозина можеха да разбират думите:
    "Това е Моето тяло...; това е Моята кръв!"
    (Марко, 14, 22-24)
    така, както ние ще се научим да ги разбираме по-нататък.

    Обаче в хода на столетията това духовно схващане по необходимост трябваше да изчезне. За причините на това ще говорим подробно впоследствие.

    През Средновековието съществуваше едно забележително спиритуално течение, което проникваше в душите на хората много по-дълбоко, отколкото бихте могли да повярвате, защото от днешната история едва ли ще научите много за бавното и постепенно развитие на душите и техните преживявания. Към средата на Средновековието в християнските души на Европа пулсираше едно дълбоко проникващо течение, което беше материалистично преиначило някогашния духовен смисъл на Тайната вечеря. Тогава при споменаването на думите:
    "Това е Моето тяло...; това е Моята кръв!"
    хората можеха да си представят само един материален процес, едно материално превръщане на хляба и виното в плът и кръв.

    Това, което по-рано беше схващано в чисто духовен смисъл, хората започнаха да си го представят грубо материално. Материализмът се промъкна в религиозния живот много преди да се настани в природните науки.

    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #8 -: Ноември 27, 2010, 11:31:09 »


    Показателен е също и един друг пример.
    Не мислете, че през Средновековието шестте дни на "Сътворението"
    са били разбирани в тогавашните тълкувания като "дни" в днешния смисъл на думата, като дни, съставени от 24 часа.
    Това не би хрумнало на нито един от авторитетните теолози, защото те добре разбираха какво съдържат Евангелията. Те все още можеха да намират скрития смисъл в думите на Библията.

    Има ли изобщо смисъл да се говори за 24-часови дни, когато разглеждаме "Сътворението"?

    Какво означава един ден? Един ден означава всичко онова, което се извършва в резултат на ротацията на Земята около Слънцето. За "дни" в съвременен смисъл можем да говорим само ако съотношенията между Слънце и Земя, както и техните движения, отговарят на днешното състояние на нещата.

    Обаче за такива съотношения между Слънце и Земя в "Битието" се говори едва след четвъртата епоха, едва след четвъртия "ден" на Сътворението.

    "Дните" започват едва след четвъртия "ден" на Сътворението.


    Преди този момент би било пълно безсмислие да си представяме дните такива, каквито са днес. Защото едва през четвъртия "ден" настъпват онези отношения, които въобще позволяват появата на деня и нощта, а преди това не би могло да става и дума за "дни" в съвременния смисъл на думата!

    Настъпват времена, когато хората забравят, че тук става дума за духовното значение на "ден" и "нощ", и приемат за единствено възможно времето, което се измерва във физически дни.

    И така, за материалистично мислещия човек, дори за съвременния теолог, "денят" от Сътворението се превръща в обикновен ден, защото други "дни" той просто не познава.

    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #9 -: Ноември 28, 2010, 11:49:48 »


    Върху тези неща теолозите от миналото биха говорили по друг начин. Преди всичко, те биха припомнили, че на важните места в старите религиозни документи не съществува нищо излишно. Като пример нека вземем 2. глава от първата Книга на Мойсей (2: 21):

    „Тогава Господ Бог направи да падне дълбок сън над човека и той заспа."

    Древните тълкуватели приписвали особена стойност на тези думи. Онези от Вас, които вече са се занимавали с развитието на духовните сили и способности на човека, знаят, че съществуват различни състояния на съзнанието и това, което днес при обикновения човек наричаме "сън", е само едно преходно състояние на съзнанието. В бъдеще - както е вече сега при посветените - то ще се трансформира в такова състояние на съзнанието, при което освободеният от тялото човек ще вижда в духовния свят.

    Ето защо древните тълкуватели казваха: Бог потопи Адам в дълбок сън и тогава той можа да възприеме това, което с физическите сетивни органи не можеше да възприеме. Тук следва да се има предвид един ясновидски сън, и целият следващ разказ има своите източници в едно по-висше състояние на съзнанието; ето защо Адам изпада "в сън".

    Така гласят старите тълкувания, и те допълват, че в един религиозен документ не би се споменавало как "Господ потопява човека в дълбок сън", ако и по-рано той вече е изпадал в подобен сън. Този сън е първият, така следва да разбираме, а по-рано човек е имал такива състояния на съзнанието, при които постоянно е можел да вижда подробности от духовните светове. Ето как се е проповядвало на хората.

    Днес трябва да посочим, че навремето библейските писания са били тълкувани в чисто духовен смисъл, но че появилият се по-късно материалистичен възглед вложи в Библията това, което днес се оспорва от образованите хора. Самият материалистичен възглед създаде това, което днес сам оспорва. Така Вие виждате как материалистичните възгледи проникнаха в човечеството и как по тази причина се изгуби истинското разбиране на религиозните документи.

    Когато Антропософията изпълни своята мисия и покаже на човека какви тайни са скрити зад физическия свят, тогава ще се разбере как тези тайни са описани в религиозните документи. Външният, тривиален материализъм, който днес хората смятат за толкова опасен, е само последната фаза на материализма, който Ви описах. Най-напред беше материализирана Библията, нейните тълкувания. Ако тя не беше тълкувана по материалистичен начин, тогава и в официалната наука никога един Хекел не би тълкувал материалистично природния свят; това, което през 14-то - 15-то столетие беше вложено в основата на религиозното светоусещане, даде своя плод през 19-то столетие в областта на естествените науки; и всичко доведе дотам, че стана невъзможно разбирането на Йоановото Евангелие, без проникването в духовните бездни на света. Човек може да подценява Евангелието на Йоан само тогава, когато не го разбира. И понеже онези, които се заразиха от материалистичното светоусещане, престанаха да разбират това Евангелие, то започна да им се явява в описаната по-горе светлина.

    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #10 -: Ноември 28, 2010, 11:57:57 »


    Едно елементарно сравнение лесно ще обясни по какъв начин Евангелието на Йоан се отклонява от другите три Евангелия.
    Представете си една планина. На различна височина по нейните склонове са застанали хора - да предположим, че са трима - и описват това, което виждат долу. В зависимост от мястото си, всеки ще даде различно описание; и все пак всяко едно от тях ще е вярно, що се отнася до съответната наблюдателна точка. Също и този, който стои на върха, ще има под себе си друга гледка. Такива са и описанията на тримата евангелисти, на синоптиците Матей, Марко и Лука спрямо описанието на Йоан, което описва същите събития, но от друга гледна точка.

    А към какво ли не прибягваха образованите теолози, за да направят Йоановото Евангелие разбираемо! Понякога човек действително трябва да се учудва, колко лесно би могло да се вникне във всичко, което ни казват прецизните изследователи на Евангелията, ако нашата епоха не беше превърната в епоха на безогледната вяра в авторитета. Днес вярата в непогрешимата наука е стигнала до своята върхова точка!

    И така, още встъплението в Евангелието на Йоан е нещо изключително трудно за надъханите с материализъм теолози. Учението за Логоса, за Словото, създава големи грижи на хората. Те си казват:

    "Ние толкова много бихме искали всичко да е просто, обикновено и наивно, а ето че идва Евангелието на Йоан и ни говори за толкова трудни философски неща, за Логоса, за Живота, за Светлината!"

    Разбира се, филологът е свикнал винаги да пита откъде идват нещата. С по-новите съчинения той постъпва по същия начин. Вземете например студиите върху Гьотевия "Фауст". Навсякъде ще установите как авторите посочват откъде идва този или онзи мотив; столетия наред се преобръщат например всички книги, за да се посочи откъде Гьоте взема думата "червей", която той споменава в своя "Фауст".

    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #11 -: Ноември 28, 2010, 12:03:30 »




    По същия начин се повдига и въпросът: Откъде Йоан взема понятието "Логос"?
    Другите евангелисти, които се обръщат към обикновения човешки ум, не се изразяват толкова философски.

    Казва се по-нататък, че авторът на Йоановото Евангелие е бил човек с гръцко образование и се посочва как гърците имали един писател, Филон Александрийски, който също говори за Логоса. Следователно, когато в образованите гръцки среди искали да говорят за нещо възвишено, говорели за Логоса, а Йоан е следвал техния пример. И така, това се приема като доказателство, че авторът на Йоановото Евангелие не черпи от онези източници, от които черпят другите евангелисти, а се оставя - гласи обяснението - под влиянието на гръцката култура и в съответствие с нея описва преиначено фактите и събитията. И тъкмо началните думи на Йоановото Евангелие

    „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога и Бог беше Словото"

    доказват, че Филоновото понятие "Логос" е проникнало в автора на Йоановото Евангелие и е повлияло върху неговите описания!

    На такива хора трябва да се припомни началото на Евангелието от Лука:

    „Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития, както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на Словото - то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко отначало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле."
    (Лука 1, 1-3)

    Тук още в началото се натъкваме на обстоятелството, че това, което Лука иска да разкаже, е предание на онези, които са "очевидци и служители на Словото".

    Не е ли странно, че докато Йоан говори за Словото уж поради своето гръцко образование, Лука - който според същите възгледи спада към обикновените хора - също така говори за "Логоса"?

    Подобни факти трябва да подсетят хората, прекланящи се пред авторитета, че в действителност до тези възгледи стигаме не чрез сигурни основания, а по силата на чисти предразсъдъци. Очилата на материализма предизвикаха тези тълкувания на Йоановото Евангелие относно неговото особено положение спрямо другите Евангелия; то трябва да заеме своето място до другите три Евангелия, както посочихме по-горе.

    Току-що видяхме, че в Евангелието на Лука също става дума за Логоса. Обстоятелството, че там се говори за очевидци и служители на Словото означава:
    в древните епохи за Логоса се е говорело като за нещо, с което хората са били добре запознати и което е било обичайно за тях.

    Точно това усещане трябва да пробудим в душите си, ако искаме да проникнем по-дълбоко в първите напълно съвършени изречения на Йоановото Евангелие.


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #12 -: Ноември 30, 2010, 02:37:45 »


    За какво говори този, който навремето употреби думата "Логос" или думата "Слово"? За какво говори той?

    До истинска представа за Логоса Вие няма да стигнете чрез теоретични разсъждения или абстрактни спорове; за тази цел трябва да се пренесете в душевния свят на всички онези, които можеха да говорят за Логоса по този начин. Те също са виждали нещата около себе си. Обаче, съвсем не е достатъчно да виждаме това, което е около нас; важно е как свързваме чувствата на нашите сърца и души с това, което виждаме, как смятаме едно или друго за по-висше или по-ниcше, според неговите качества.

    Всички Вие отправяте погледа си върху заобикалящите Ви природни царства, върху минералите, растенията, животните и човеците. Вие определяте човека като най-съвършеното творение, а минерала - като най-несъвършеното. Всред споменатите природни царства също различаваме по-висши и по-нисши същества. Но в различните епохи хората са усещали тези неща по съвсем различен начин.

    Онези, които говорели в духа на Йоановото Евангелие, възприемали като изключително важно следното: изследователят поглеждал надолу към по-нисшето животинско царство и после издигал поглед към човека, след което той преследвал нещо съвсем определено в тази насока на разглеждане. Всеки последовател на учението за Логоса тогава си казвал:

    Най-голямото предимство на висшите същества пред нисшите се състои в способността им да изразяват това, което живее вътре в тях, да го изливат навън чрез Словото, да предават мислите си на външния свят.

    Такъв последовател на учението за Логоса би казал:

    Погледни нисшето животно! То е нямо, то не може да изрази своята болка или своята радост. Нека вземем по-нисшите животински видове: те цвърчат или издават други особени звуци от себе си, но това е външно, механично стържене и търкане на физически органи, които произвеждат звуци, както например омарът, морският рак. Колкото по-нагоре се издигаме, толкова повече изпъква способността вътрешната същност и душевните изживявания да се манифестират в звуци.

    Ето защо са казвали:

    Човекът стои толкова високо над другите същества, защото той не само е в състояние да изразява с думи своите радости и болки, а защото може да изрази с думи и да обхване в мисли това, което надхвърля личния свят, което е духовно надлично.

    Всред последователите на учението за Логоса се знаело:

    Съществували са епохи, когато човекът все още не е притежавал своите днешни форми, които му позволяват да излива навън в звуци и думи своите вътрешни изживявания. По-рано нещата са били други. Нужно е било дълго време, за да стигне нашата Земя до своя днешен облик.
    Ние подробно ще проследим етапите от нейното развитие.

    Когато изследваме древните планетарни състояния на Земята (*), там ние не откриваме човека в неговата днешна форма, нито пък други същества, които са били в състояние да изразят вътрешните си изживявания с помощта на звуци. Нашият свят започва с неми същества и едва постепенно се появяват същества, които вече могат да проявяват своите вътрешни изживявания с помощта на звуци.  Обаче онази част от човека, която се появява най-късно при него - казваха последователите на учението за Логоса - в света е съществувала най-напред.

    Нека си припомним, че в предишните планетарни състояния на Земята човекът не беше стигнал до своята днешна форма; обаче в несъвършена, безсловесна и няма форма той беше вече там и едва постепенно се издигна до същество, надарено с Логоса или Словото. Причината за тази еволюция се корени в обстоятелството, че това, което при него се явява най-накрая, - творческият принцип, - съществуваше от самото начало във висшата действителност. Това, което напира от душата, беше изначалният Божествен творчески принцип. Словото, което кънти от душата, или Логосът, беше там от самото начало, и Логосът насочваше развитието по такъв начин, че накрая възникна едно същество, в което можеше да се изяви самият той.

    Това, което в пространството и времето се появява накрая, в Духа е съществувало преди всичко и всички.


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #13 -: Ноември 30, 2010, 02:43:02 »

    (*) Според антропософската Наука за Духа, сегашната планета Земя е минала в далечното минало през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответна степен на човешко съзнание:

    1. Старият Сатурн (трансово съзнание, каквото имат днешните минерали)
    2. Старото Слънце (спящо съзнание, каквото имат днешните растения)
    3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание, каквото имат днешните животни)

    4. Земя (будно или предметно съзнание)

    след което ще последват:
     
    5. Бъдещ Юпитер (имагинативно съзнание)
    6. Бъдеща Венера (инспиративно съзнание)
    7. Бъдещ Вулкан (интуитивно съзнание)

    Планетарното състояние „Земя" включва седем епохи:

    1. Полярна епоха
    2. Хиперборейска епоха
    3. Лемурийска епоха
    4. Атлантска епоха
    5. Следатлантска епоха (сегашна, наричана още Арийска)
    6. Шеста епоха (предстои)
    7. Седма епоха (предстои)

    На свой ред Следатлантската епоха се състои от седем културни епохи:

    1. Първа следатлантска културна епоха (Древноиндийска) 7227 - 5067 пр. Хр.
    2. Втора следатлантска културна епоха (Древноперсийска) 5067 - 2907 пр. Хр.
    3. Трета следатлантска културна епоха (Египетско-халдейска) 2907 - 747 пр. Хр.
    4. Четвърта следатлантска културна епоха (Гръцко-римска) 747 пр. Хр. - 1413 сл. Хр.
    5. Пета следатлантска културна епоха (Съвременната) 1413 - 3573
    6. Шеста следатлантска културна епоха 3573 - 5733
    7. Седма следатлантска културна епоха 5733 - 7893

    По-подробно описание на някои от тези епохи може да бъде намерено в темата за Човешките раси или например в книгата Въведение в Тайната Наука
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #14 -: Ноември 30, 2010, 02:47:35 »


    Ако искате да си изясните нещата, вземете следното сравнение:

    Ето тук аз имам пред себе си едно цвете. А неговата коронка, неговото стъбло - къде бяха те преди известно време?

    Те бяха в семето. В него беше скрита самата възможност за появата на цветето. Без нея то не би могло да израсне.

    А откъде идва семето?

    То също идва от едно такова цвете. Цветето предхожда семето; и както цветът предхожда плода, така и семето, от което възниква този цвят, се развива от също такова растение.

    Ето как последователят на учението за Логоса разглеждал човека и си казвал:

    Ако тръгнем назад в развитието, ще открием през древните епохи безсловесния, немия човек; обаче както семето произхожда от цвета, така и безсловесният човек произхожда от говорещия, от надарения с Логос Бог в праначалото на световете. Както майските цветенца на момината сълза пораждат семената, а от семената отново възникват момини сълзи, така и Божественото съзидателно Слово създава немия човек-зародиш; и когато Божественото съзидателно Слово нахлува в немия човек-зародиш, за да израсне в него, тогава от човека-зародиш прозвучава първоначалното Божествено и съзидателно Слово.

    Когато се пренасяме назад в развитието на човечеството, ние стигаме до едно несъвършено човешко същество и развитието му има този смисъл, че накрая да процъфти Логосът или Словото, което разбулва вътрешната същност на душата. В началото виждаме безсловесния, ням човек като семе на бъдещия надарен с Логос човек, а той произлиза от надарения с Логос Бог. Днешният човек произлиза от безсловесния, от немия човек, но преди всичко в началото беше Логосът или Словото.

    Ето как познавачът на учението за Логоса прониква до творящото Божествено Слово, което е и първопричината за Битието; за него загатва и авторът на Йоановото Евангелие. Нека чуем какво казва той в началото:

    „В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото."

    А днес - иска да каже той - къде е днес Словото?

    И днес Словото е също тук, и Словото е у човека! и Словото е нещо човешко.

    Ето как авторът на Йоановото Евангелие свързва човека с Бога, и всъщност всички ние долавяме в началото на Йоановото Евангелие едно учение, което е близко и лесно разбираемо за всяко човешко сърце.

    Днес в тази встъпителна лекция аз исках с по-общи думи, и то по-скоро от гледна точка на чувствата, да Ви опиша, как първоначално един последовател на учението за Логоса е усещал тези думи от Евангелието на Йоан. И след като успяхме да се пренесем в светоусещането на онези хора, които за пръв път са чули тези думи, ние ще имаме по-добрата възможност да се насочим към дълбокия смисъл, лежащ в основата на Йоановото Евангелие.

    По-нататък ние ще установим, как това, което наричаме Духовна Наука, е едно истинско възпроизвеждане на Йоановото Евангелие и как Духовната Наука ни помага да го разберем в неговата дълбочина и цялост.

    Р. Щайнер

    Активен
    Страници:  [1] 2 3 ... 9   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Мощите на Йоан Предтеча - какво мислите?
    Обща тематика
    nia.boneva6 8 696 Последна<br />публикация Август 06, 2010, 15:08:36
    от nia.boneva6
    Въведение в Тайната Наука - Рудолф Щайнер
    Книги
    Ich 14 2018 Последна<br />публикация Май 27, 2012, 17:20:10
    от Ich
    Откровения на Кармата - Рудолф Щайнер « 1 2 »
    Книги
    Ich 27 2632 Последна<br />публикация Април 09, 2012, 08:57:10
    от Ich
    Животът след смъртта според Рудолф Щайнер « 1 2 »
    Книги
    Ich 21 2741 Последна<br />публикация Ноември 20, 2011, 18:39:01
    от Ich
    Възпитанието на детето - Р. Щайнер
    Книги
    Ich 12 1254 Последна<br />публикация Януари 28, 2012, 20:47:36
    от Ich

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright