Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Мисията на Христос според Щайнер  (Прочетена 2961 пъти)
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « -: Ноември 18, 2010, 18:31:36 »

    В една тема от друг раздел Марушка е посочила някои неща, свързани с тази важна и предизвикваща интерес тема.

    Тук ще бъде приведена гледната точка на Рудолф Щайнер въз основа на неговите коментари на Евангелието на Йоан.

    Самите коментари ще бъдат поместени в отделна тема в раздел "Книги".
    « Последна редакция: Ноември 18, 2010, 18:49:23 от Ich » Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #1 -: Декември 02, 2010, 21:20:56 »

    Делото на Христос е толкова широкомащабно, че в една или друга степен може да бъде разбрано от всеки добронамерен непредубеден човек.
    То обаче е свързано и с дълбоки, окултни тайни.
    За да бъдат разбрани те, необходимо е човек да се запознае с далечната история на развитие на човека.
    А тя се простира много по-далеч от описаните от Блаватска и други автори
    епохи на Древна Атлантида, Древна Лемурия, Хиперборея и Полярната епохи.

    Защото преди тях е имало още 3 планетарни въплъщения на нашата планета,
    по време на които човекът е преминал последователно еволюционните нива на
    днешните минерали, растения и животни.

    Активен
    marushka
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 127

    WWW
    « Отговор #2 -: Декември 03, 2010, 20:13:39 »

           Благодаря ти Иш за подкрепата,която ми оказваш.
    Активен

    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #3 -: Декември 29, 2010, 21:17:27 »

    Aко искаме да разберем мисията на Христос, трябва да приемем изнасяната от Акашовата Хроника важна информация за големите промени, настъпващи в човешкото съзнание през различните исторически епохи.

    Основното, което е свързано с Христос, това е промяната на човешкото съзнание, на човешкия Аз.

    Оказва се, както описва Р. Щайнер, че в далечното минало човек е бил разлят в духовния свят, имал е едно "автоматично" съзнание:
    "За себе си човекът би казал не "Аз съм", а "Бог е - и аз в него". "

    Много бавно и постепенно, започвайки от "изгонването на Адам и Ева от Райската градина", т.е. от духовния свят, човек започва да получава право на някакъв избор, на познание за "добро" и "зло".

    Неговото съзнание се "концентрира" в рамките на едно "групово съзнание", простиращо се до родоначалника на неговия народ, например до Отец Авраам при старозаветните евреи.
    Да припомним такива съпътстващи тази епоха правила като сключването на брак задължително в рамките на общността, кръвното отмъщение и др., някои от които не са загубили своята сила дори и днес при някои групи.

    Както посочва Р. Щайнер, едва с идването на Христос и благодарение на Неговия Импулс започва индивидуализирането на човешкото съзнание, постепенното му откъсване от груповото съзнание, разбирането, че духовните връзки са много по-важни от кръвните и утвърждаването на способността за изживяването на човека като "Аз съм", чийто оживотворител, създател се явява именно Христос.
    Активен
    Петър
    Гост
    « Отговор #4 -: Януари 16, 2011, 18:27:09 »

    Отново този "Ich" иска да пробута думите на Рудолф Щайнер и отново няма свое мнение,сякаш е обсебен от Рудолф Щайнер.И в същност не става ясно наистина каква е мисията на Христос.Много е просто Христос дойде на тази земя за да покаже второто раждане,духовното или възстановяването на връзката с всепроникващата енергия която сме имали при раждането и сме изгубили поради развиването на его и суперего(грешни идеи,представи и обусловености) и показа че това не може да стане ако не изработим прошката.Да простим от сърце на другите и на себе си.По големи глупости за мисията на Христос от тези които си "paste"(поставил) от Рудолф щайнер не мога да си представя особено -
    "Както посочва Р. Щайнер, едва с идването на Христос и благодарение на Неговия Импулс започва индивидуализирането на човешкото съзнание, постепенното му откъсване от груповото съзнание, разбирането, че духовните връзки са много по-важни от кръвните и утвърждаването на способността за изживяването на човека като "Аз съм", чийто оживотворител, създател се явява именно Христос."
    Индивидуалното човешко съзнание съществува откакто съществува човечеството,друг е въпроса  дали индивидуалното съзнание осъзнава и чувства своята връзка с колективното съзнание.Не зная кога ще спреш да мътиш ума на другите с тези глупости.Съжалявам но тук трябва да бъда по-категоричен и строг в оценката си,разбира се това е само едно мнение но си заслужава да го прецените.   
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #5 -: Януари 16, 2011, 21:03:38 »

    Коментар към коментара на Петър:
    Цитат на: Петър
    Мое мнение е че би трябвало да бъдем строги и безкомпромисни със себе си и много благи,прощаващи, любящи и тактични, търпеливи с другите.
    С това съм абсолютно съгласна Усмивчица
    Активен
    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1636


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #6 -: Януари 17, 2011, 02:22:52 »

    Коментар към коментара на Петър:
    Цитат на: Петър
    Мое мнение е че би трябвало да бъдем строги и безкомпромисни със себе си и много благи,прощаващи, любящи и тактични, търпеливи с другите.
    С това съм абсолютно съгласна Усмивчица
    Това не е възможно.
    Какъвто си към себе си такъв си и към другите!
    Това е закон!
    И поради тази причина единственият ни урок е да обичаме себе си!

    Този които е строг към себе си е строг и към другите.
    Този които е благ към себе си е благ и към другите.
    За това е добре да се научим на себе си да прощаваме първо.

    Каквото от вътре такова и от вън.

    Лично мое наблюдение!

    Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    Петър
    Гост
    « Отговор #7 -: Януари 17, 2011, 10:22:56 »

    "Амейзинг" това е вярно че трябва да обичаме себе си, но истинския себе,който е духът,който притежава всички висши морални ценности на чистата Божестване любов.Но този път до истинското себе трябва да се извърви,трябва да станем истинския си аз,което според мен е целта на земния ни живот.И за целта трябва да сме строги и без компромисни към себе си  - за да достигнем целта.И тогава всичко около нас се променя когато променяме себе си и променяики себе си можем само да изпитваме любов състрадание,прошка,грижа и търпение към другите и само по такъв начин можем да им помогнем да се променят и те с примера си.Може би сега е по-ясно.Не знам дали си съгласен с мойто мнение,но няма значение.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #8 -: Януари 17, 2011, 13:59:20 »

    Отново този "Ich" иска да пробута думите на Рудолф Щайнер и отново няма свое мнение,сякаш е обсебен от Рудолф Щайнер.

    Има мнение и сега ще го изложи.

    Цитат
    И в същност не става ясно наистина каква е мисията на Христос.Много е просто Христос дойде на тази земя за да покаже второто раждане,духовното или възстановяването на връзката с всепроникващата енергия която сме имали при раждането и сме изгубили поради развиването на его и суперего(грешни идеи,представи и обусловености) и показа че това не може да стане ако не изработим прошката.Да простим от сърце на другите и на себе си.

    Мисията на Христос няма да ни стане ясна, ако не се замислим по-дълбоко.

    На прошка, състрадание, любов е учил хората не само Христос, но и много други Посветени, Аватари, светци и др. Да посочим като пример Буда, чиято дейност накратко e обяснена в една друга тема.

    Тогава възниква въпросът: по какво се различава Христос от други Посветени и Аватари, по какво се различава от Буда например?
    Или Христос не се различава по нищо от тях?
    Ето на този въпрос отговаря Рудолф Щайнер, което на някои може да се представя като глупост:
      
    Цитат

    По големи глупости за мисията на Христос от тези които си "paste"(поставил) от Рудолф щайнер не мога да си представя особено –

    "Както посочва Р. Щайнер, едва с идването на Христос и благодарение на Неговия Импулс започва индивидуализирането на човешкото съзнание, постепенното му откъсване от груповото съзнание, разбирането, че духовните връзки са много по-важни от кръвните и утвърждаването на способността за изживяването на човека като "Аз съм", чийто оживотворител, създател се явява именно Христос."
    Индивидуалното човешко съзнание съществува откакто съществува човечеството,друг е въпроса  дали индивидуалното съзнание осъзнава и чувства своята връзка с колективното съзнание.Не зная кога ще спреш да мътиш ума на другите с тези глупости.Съжалявам но тук трябва да бъда по-категоричен и строг в оценката си,разбира се това е само едно мнение но си заслужава да го прецените.  

    Дали обаче тяхното разбиране е правилно?
    Дали наистина индивидуалното човешко съзнание е съществувало винаги, откакто съществува човечеството?

    Такова едно твърдение може на някой да звучи правилно. Обаче какви са неговите основания?
    Откъде можем да знаем, дали това е вярно? Ето това е един въпрос, на който би било интересно да се даде отговор.

    Мислейки повърхностно, можем да си кажем, а защо това да не е вярно?

    Достатъчно е обаче да се замислим малко по-дълбоко, за да видим, че това всъщност съвсем не е вярно, дори ако не сме в състояние да прочетем, какво е записано по този повод в Хрониката Акаша. Съвсем прости разсъждения могат да ни дадат представа за това.

    Едно от тях е следното. Да се замислим за състоянието на хора, които се намират под опияняващото въздействие на алкохол или някакви други опиати. Ако тяхното влияние е достатъчно силно, възможно е човек да изгуби всякакво съзнание за себе си и да извършва действия, за които може да няма никакви спомени и за които да се разкайва впоследствие.

    Друг пример за хора, които нямат съзнание за себе си, са малките деца, например на възраст по-малка от 3 год. Можем да установим при много от тях как те говорят за себе си не в 1 л., а в 3-то л. ед. ч. Не казват „Аз съм гладен”, а например „Петърчо е гладен”.

    Тези примери, ако бъдат осъзнати по-дълбоко, ще ни покажат, че дори понастоящем има ситуации, при които хората не осъзнават себе си като „Аз”, като самостоятелни същества.

    По-трудни примери, за да бъдат разбрани, изискват ползване на информацията от Акашовата Хроника и способност за нейното осмисляне, както и свързването с известни факти, например приведени в Библията.

    В много по-голяма степен липсата на индивидуално съзнание е била валидна за далечните минали епохи. Така например Адам и Ева винаги са се подчинявали на Бога и едва след изкушението от Змията започват да се учат да извършват самостоятелни действия. Причина за това е, че съзнанието на хората тогава е било част от съзнанието на духовния свят, но на него е липсвала самосъзнателността – човек не е бил самостоятелно, отделно същество; бил е свързан с целия духовен свят.

    Друг пример е от по-късно време и се отнася за старозаветните евреи. Тяхното съзнание е било вече не чак толкова неосъзнато, както на Адам и Ева, но е било разпростряно в рамките на народностния Аз, груповото съзнание, протичащо от Отец Авраам към еврейския народ. Човек се е чувствал като част от народа, все още не е бил самостоятелен.

    Именно затова например паметта на хората се е разпростирала векове назад като човек е помнел дори онова, което не е вършил самият той, а неговите родители, баби и дядовци и т.н., за сметка на осъзнаването си като самостоятелен индивид. Това е и обяснението за описвания странен за нас факт, че древните патриарси са живели по 800 – 900 години. Оказва се, че не отделният човек е живял толкова време, а толкова е продължавал да тече споменът в следващите поколения и затова наследниците са носели същото име като предците, докато са помнели онова, което предците са били изживели.

     Друг показателен пример, който не би могъл да бъде разбран от едно повърхностно мислене, е следният. Акашовата Хроника показва, че съвсем не случайно първото чудо на Христос не е било извършено в Юдея, сред евреите. Христос не е в състояние да го извърши, защото съзнанието на евреите е много силно свързано с кръвната връзка, изискваща в частност браковете да се извършват задължително в рамките на тяхната общност. Поради това, че за това чудо е било необходимо съзнанието на възприемащите го да бъде по-освободено, по-индивидуализирано, Христос напуска еврейска Юдея и отива в Галилея, една област, където междуплеменните бракове са били широко разпространени, „галилеец” е означавало „мелез”.
    И там, по времето на сватбата в Кана Галилейска, Той превръща водата във вино.

    Най-важната Мисия на Христос е именно да даде импулс, тласък на преминаването от груповото съзнание към самостоятелното съзнание. Затова Той казва:

    „Преди да бъде Авраам, беше „Аз Съм”!” (Ев. Йоан, 8:58)

    Именно това означава, че групово-народностното съзнание, олицетворявано от Авраам е по-несъвършена форма от най-важното, което свързва човека с Бога, и то е възможността на човек да каже за себе си „Аз Съм”! И затова, когато казва „Аз съм Светлината на света” или „Аз съм Истината, и Пътя, и Живота!”, Христос съвсем няма предвид себе си, както тълкуват повърхностните коментатори, а говори за онова, което човекът развива много бавно и постепенно, с помощта на Христос – способността да се нарече „Аз съм”.
    И само повърхностното възприемане, характерно за съвременното материалистично мислене,  може да нарече тези дълбоки идеи глупост, защото то не може да ги разбере.

    И сега, ако сме разбрали, че развитието на човешкото „Аз съм”-съзнание е един бавен и труден процес, импулсиран от Христос, можем да разберем, че това е Неговата основна Мисия, изпълнението на която дава възможност хората да се научат да култивират и развиват Любовта.

    Защо Любовта е свързана с Аза?

    Защото без самостоятелен Аз тя не е възможна! Защото ако съзнанието на човека е част от някакво друго колективно съзнание, той няма да е в състояние да обича. Той ще действа под принудата на това колективно съзнание. Той няма да бъде свободен.

    За да свържем окултните основания с по-разбираемите, да посочим като пример принудата, която се упражнява върху хората по различни религиозни, етнически, кастови и др. линии и днес сред една малка част от човечеството по отношение на начина на живот, на обличане, и т.н. И какво възмущение предизвиква това у хората.

    Всичко това показва, че пътят към развитието на „Аз съм” е труден, дълъг, но изключително важен. И основна помощ в тази насока, според Хрониката Акаша, ни оказва Съществото, явило се тук преди 2000 години – Христос.
    « Последна редакция: Януари 17, 2011, 14:05:54 от Ich » Активен
    Петър
    Гост
    « Отговор #9 -: Януари 17, 2011, 15:49:09 »

    Може ли все пак за по-простите като мен да разясниш с две думи каква е мисията на Христос според Рудолф Щайнер.защото изобщо не ми е ясно от твоите обяснения нищо.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #10 -: Януари 17, 2011, 16:51:19 »

    Ще се опитам по-просто, добре.

    Ще направя сравнение между едно самостоятелно (индивидуално) управление (примерно, осъществявано от един цар) и едно колективно управление (примерно, от едно правителство).

    При индивидуалното (можем да го наречем и тоталитарно) управление решението на суверена (царя) е закон за всички. А решението е взето от него, по негова воля. В много случаи то е свободно решение (като се абстрахираме от взетите по някаква принуда за простота и за по-точна аналогия с индивидуалното съзнание).

    При колективното ръководство решението се взима от цялата група. Тогава може да се случи така, че желанието на даден индивид, участващ в ръководството, да бъде пренебрегнато от групата. Следователно, този индивид ще трябва да се съобрази с решението и да го изпълни, въпреки своето мнение.

    Или друг пример. Ето да кажем всеки човек може сам да реши дали да напише нещо в нашия форум. Това е индивидуално решение, плод на индивидуалното, Азовото съзнание на човека.

    Да разгледаме в противовес едно колективно съзнание, примерно това на нашия форум. Да предположим, че всички ние вземем определено решение, да кажем, че ще направим обща среща еди кога си. Тогава, ако искат да участват в тази среща, желаещите ще трябва задължително да се съобразят с времето и мястото й. Тогава интересите на някои могат да бъдат пренебрегнати, поради колективното решение, плод на колективното съзнание.

    И сега как това се свързва с мисията на Христос. Оказва се, че в далечното минало нашето съзнание е било част от едно колективно общо съзнание. Ние сме правели онова, което е решавало То (в различните епохи, То е било различно). Например, решавало се е, че всички е трябвало да сключват брак само в рамките на една общност и в никакъв случай извън нея. И човешкото съзнание е било така устроено, че то е възприемало по естествен начин решението на „общия дух” и го е изпълнявало. Човек по този начин не е бил свободен, не е бил самостоятелен.

    И именно с това е свързана мисията на Христос, който донася идеята, че човек трябва да се освободи от рамките на общото съзнание и да решава самостоятелно. И Той донася силата ние да се научим да постигаме постепенно това. Да се замисляме върху това „какво съм аз”, „какво аз искам” и т.н. Може би ни е малко трудно да си представим онова много по-различно минало състояние, в което сме се намирали. Но и сега има хора, които в една или друга степен правят онова, което изискват/очакват други, а не онова, което биха искали самите те.

    И мисията на Христос е да ни помага да ставаме все по-индивидуални, да осъзнаваме себе си, като в същото време се учим да разбираме, че както е ценен нашият Аз, толкова е ценен и Азът на другите. В този смисъл можем да говорим и за разширяване на съзнанието на Аза, който ще се научава да култивира в себе си Любов, която ще може да дава на другите. Но това не би могло да стане, ако то не е самостоятелно решение на Аза, ако човек се чувства част от някаква общност, която го ограничава.
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #11 -: Януари 17, 2011, 18:16:06 »

    Коментар към коментара на Петър:
    Цитат на: Петър
    Мое мнение е че би трябвало да бъдем строги и безкомпромисни със себе си и много благи,прощаващи, любящи и тактични, търпеливи с другите.
    С това съм абсолютно съгласна Усмивчица
    Това не е възможно.
    Какъвто си към себе си такъв си и към другите!
    Това е закон!
    И поради тази причина единственият ни урок е да обичаме себе си!

    Този които е строг към себе си е строг и към другите.
    Този които е благ към себе си е благ и към другите.
    За това е добре да се научим на себе си да прощаваме първо.

    Каквото от вътре такова и от вън.

    Лично мое наблюдение!


    Амейз, аз го приемам така - че добре е, човек да се стреми към съвършенство и да е критичен към грешките си, да не ги допуска вече. Без да се самообвинява, че не се е получило както иска! Просто да наблюдава какво става и да може да се поправи.... това не изключва любовта към себе си. Усмивчица
    Разбира се, това може да не е само отношение към себе си, а когато е добре - към околните (без да изключва любовта)
    Активен
    Петър
    Гост
    « Отговор #12 -: Януари 17, 2011, 19:51:40 »

    Абсолютно подкрепям последното мнение на "Ния"
    Активен
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2409


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #13 -: Януари 17, 2011, 20:13:35 »

    Ще се опитам по-просто, добре.

    Ще направя сравнение между едно самостоятелно (индивидуално) управление (примерно, осъществявано от един цар) и едно колективно управление (примерно, от едно правителство).

    При индивидуалното (можем да го наречем и тоталитарно) управление решението на суверена (царя) е закон за всички. А решението е взето от него, по негова воля. В много случаи то е свободно решение (като се абстрахираме от взетите по някаква принуда за простота и за по-точна аналогия с индивидуалното съзнание).

    При колективното ръководство решението се взима от цялата група. Тогава може да се случи така, че желанието на даден индивид, участващ в ръководството, да бъде пренебрегнато от групата. Следователно, този индивид ще трябва да се съобрази с решението и да го изпълни, въпреки своето мнение.

    Или друг пример. Ето да кажем всеки човек може сам да реши дали да напише нещо в нашия форум. Това е индивидуално решение, плод на индивидуалното, Азовото съзнание на човека.

    Да разгледаме в противовес едно колективно съзнание, примерно това на нашия форум. Да предположим, че всички ние вземем определено решение, да кажем, че ще направим обща среща еди кога си. Тогава, ако искат да участват в тази среща, желаещите ще трябва задължително да се съобразят с времето и мястото й. Тогава интересите на някои могат да бъдат пренебрегнати, поради колективното решение, плод на колективното съзнание.

    И сега как това се свързва с мисията на Христос. Оказва се, че в далечното минало нашето съзнание е било част от едно колективно общо съзнание. Ние сме правели онова, което е решавало То (в различните епохи, То е било различно). Например, решавало се е, че всички е трябвало да сключват брак само в рамките на една общност и в никакъв случай извън нея. И човешкото съзнание е било така устроено, че то е възприемало по естествен начин решението на „общия дух” и го е изпълнявало. Човек по този начин не е бил свободен, не е бил самостоятелен.

    И именно с това е свързана мисията на Христос, който донася идеята, че човек трябва да се освободи от рамките на общото съзнание и да решава самостоятелно. И Той донася силата ние да се научим да постигаме постепенно това. Да се замисляме върху това „какво съм аз”, „какво аз искам” и т.н. Може би ни е малко трудно да си представим онова много по-различно минало състояние, в което сме се намирали. Но и сега има хора, които в една или друга степен правят онова, което изискват/очакват други, а не онова, което биха искали самите те.

    И мисията на Христос е да ни помага да ставаме все по-индивидуални, да осъзнаваме себе си, като в същото време се учим да разбираме, че както е ценен нашият Аз, толкова е ценен и Азът на другите. В този смисъл можем да говорим и за разширяване на съзнанието на Аза, който ще се научава да култивира в себе си Любов, която ще може да дава на другите. Но това не би могло да стане, ако то не е самостоятелно решение на Аза, ако човек се чувства част от някаква общност, която го ограничава.



    Да,добре е да балансираме.Да намерим Златната среда.Да не сме крайни. Усмивчица

    Баланса се появява тогава когато постигнем Смирение - да усмирим различните полюси, които се борят за надмощие помежду си. Усмивчица

    Активен
    marushka
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 127

    WWW
    « Отговор #14 -: Февруари 24, 2011, 17:09:30 »

    Отново този "Ich" иска да пробута думите на Рудолф Щайнер и отново няма свое мнение,сякаш е обсебен от Рудолф Щайнер.И в същност не става ясно наистина каква е мисията на Христос.Много е просто Христос дойде на тази земя за да покаже второто раждане,духовното или възстановяването на връзката с всепроникващата енергия която сме имали при раждането и сме изгубили поради развиването на его и суперего(грешни идеи,представи и обусловености) и показа че това не може да стане ако не изработим прошката.Да простим от сърце на другите и на себе си.По големи глупости за мисията на Христос от тези които си "paste"(поставил) от Рудолф щайнер не мога да си представя особено -

          ИШ не иска да го пробута с думите на РУДОЛФ ЩАЙНЕР, и не е защото е обсебен от него самия,а защото трябва да се напишат други мнения,които са съвсем различни от всеобщите мнения на повтарящите се "научни религиозни" мнения за ИСУС ХРИСТОС!
           И ХИЧ НЕ СА ГЛУПОСТИ - МНЕНИЕТО НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР Е ОКУЛТНО И ХИЧ НЕ СА ГЛУПОСТИ. Според мен глупаво е Вашето мнение за изказването Ви за мнението за другите. Всеки си има мнение по въпроса и не трябва да се изказвате толкова критично за
    мненията на другите.

    "Както посочва Р. Щайнер, едва с идването на Христос и благодарение на Неговия Импулс започва индивидуализирането на човешкото съзнание, постепенното му откъсване от груповото съзнание, разбирането, че духовните връзки са много по-важни от кръвните и утвърждаването на способността за изживяването на човека като "Аз съм", чийто оживотворител, създател се явява именно Христос."
    Индивидуалното човешко съзнание съществува откакто съществува човечеството,друг е въпроса  дали индивидуалното съзнание осъзнава и чувства своята връзка с колективното съзнание.Не зная кога ще спреш да мътиш ума на другите с тези глупости.Съжалявам но тук трябва да бъда по-категоричен и строг в оценката си,разбира се това е само едно мнение но си заслужава да го прецените.   
           И ЕЛЕНА БЛАВАТСКА пише,че ИСУС ХРИСТОС е проповядвал прераждането - И много други окултни писатели са писали,че ИСУС
    ХРИСТОС е проповядвал прераждането,въпреки,че съвременната официална християнска религия го отрича.
    Активен

    Страници:  [1] 2 3   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Знаци за мисията на България
    За България
    Админ 2 2916 Последна<br />публикация Октомври 17, 2012, 19:10:34
    от izparitelq
    МИСИЯТА НА ИСУС ХРИСТОС « 1 2 3 4 »
    Езотерика
    marushka 53 4587 Последна<br />публикация Септември 02, 2011, 22:35:13
    от marushka
    Евангелието на Йоан - Рудолф Щайнер « 1 2 ... 8 9 »
    Книги
    Ich 134 6891 Последна<br />публикация Ноември 23, 2013, 12:09:51
    от Ich
    Животът след смъртта според Рудолф Щайнер « 1 2 »
    Книги
    Ich 21 2938 Последна<br />публикация Ноември 20, 2011, 18:39:01
    от Ich
    Възпитанието на детето - Р. Щайнер
    Книги
    Ich 12 1389 Последна<br />публикация Януари 28, 2012, 20:47:36
    от Ich

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright