Духовно развитие

          

Страници:  1 ... 6 7 [8] 9   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Страданието  (Прочетена 5686 пъти)
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #105 -: Януари 24, 2013, 14:20:43 »

    ОТ ЛИЧЕН ОПИТ:
    Толкова много страдах последната седмица, може и две да са незнам не ги броя...извода до който стига човек в тази изчакваща реалност е много прост, но без да почакаш, извода не идва, без да старадаш извода не идва..без да го изживееш, макар прочел 1-0000000000000000 книги - извода не идва!
    Извод можеш да направиш само от живота, мъдрост можеш да пожънеш само от живота, не е правилно това, че ние трябва да се стараем да не правим грешки, напротив колкото повече толкова по-добре.Ние сме създадени за да грешим в нещата, за да се научим, никой не бива да съди нито нас, нито себе си.Затова сме дошли тук -хора, а не насекоми, за да грешим , за да страдаме, за да разберем начините, за да станем по-силни, по-мъдри, по-добри.Но без страданието,няма утеха.Без да минеш през ада, няма рай, не би го оценил...!Това искам да кажа...От личен опит, само това!

    А няма ли как да предадеш своя опит на някой друг, например на детето си, за да не се налага да страда и то като теб?
    Да може то да разбере, коя е причината за страданието?
    И ако я предотврати, да не се налага да страда?
    Или трябва и то да мине през ада, пък ако оцелее - оцелее?
    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1374


  • Град: Варна
  • « Отговор #106 -: Януари 24, 2013, 15:42:15 »

    НЕОБИКНОВЕН ДИАЛОГ


    Аз помолих Бог да ме избави от гордостта.

    Бог ми каза: "Не. Не Аз трябва да те избавя от нея, а ти сам трябва да я изживееш".

    Аз помолих Бог да изцели моето дете-инвалид.

    Бог ми каза: "Не. Неговият дух е цялостен и здрав, а тялото е само временно пристанище."

    Аз помолих Бог да ми дари търпение.

    Бог ми каза: "Не. Търпението е спътник на мъката и страданията. То не се дава, а се придобива."

    Аз помолих Бог да ми даде щастие.

    Бог ми каза: "Не. Аз ти давам благословение, а щастието зависи от тебе."

    Аз помолих Бог да ме избави от болката.

    Бог ми каза: "Не. Страданието те отделя от светските грижи и те приближава до мен."

    Аз помолих Бог да ми даде възможност да расте духът ми.

    Бог ми каза:"Не. Ти трябва да растеш сам, но Аз ще подрежа короната ти, за да плодоносиш повече."

    Аз помолих Бог да ми даде всичко необходимо за това, да мога да се наслаждавам на живота.

    Бог ми каза: "Не. Аз ти давам Живот за това, да можеш да се наслаждаваш на всичко наоколо."

    Аз помолих Бог да ми помогне да обичам другите толкова силно, както той Ме обича.

    Бог ми каза: "А-а-а!..накрая ти нещо разбра!"


    неизвестен автор
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1374


  • Град: Варна
  • « Отговор #107 -: Януари 24, 2013, 15:58:51 »

    Интервю с Бога


    Помолих Бог за интервю.

    За моя изненада той се съгласи.

    - Влез! - каза ми Бог. - Значи ти би искал да вземеш интервю от мен?

    - Ако имате време... - казах му аз.

    Той се усмихна през брадата си и отвърна:

    - Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?

    - Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?

    - Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да бъдат деца отново. Това че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите си, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеят, сякаш никога няма да умрат и после умират, сякаш никога не са живели...

    Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.

    След дълго време го попитах:

    - Мога ли да Ви задам още един въпрос?

    Отговори ми с усмивка.

    - Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца през Новата Година?

    - Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани.
    - Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само
    няколко секунди, за да се разруши.

    - Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.

    - Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.

    - Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.

    - Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случаи то ще контролира тях.

    - Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят.

    - Да се научат да прощават, като се упражняват за това.

    - Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.

    - Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие.

    - Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.

    - Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване.

    - Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв - това е истинско богатство.

    - Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят, а сами трябва да си простят.

    - Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.

    - Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посяли слухове - ще се оплетат в интриги, ако посеят любов - ще бъдат щастливи.

    - Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.

    - Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.

    - Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.

    - Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.

    - Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.

    - Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.

    Замислих се. Бог потъна в мълчание...

    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1230


    « Отговор #108 -: Януари 24, 2013, 17:39:23 »

    ОТ ЛИЧЕН ОПИТ:
    Толкова много страдах последната седмица, може и две да са незнам не ги броя...извода до който стига човек в тази изчакваща реалност е много прост, но без да почакаш, извода не идва, без да старадаш извода не идва..без да го изживееш, макар прочел 1-0000000000000000 книги - извода не идва!
    Извод можеш да направиш само от живота, мъдрост можеш да пожънеш само от живота, не е правилно това, че ние трябва да се стараем да не правим грешки, напротив колкото повече толкова по-добре.Ние сме създадени за да грешим в нещата, за да се научим, никой не бива да съди нито нас, нито себе си.Затова сме дошли тук -хора, а не насекоми, за да грешим , за да страдаме, за да разберем начините, за да станем по-силни, по-мъдри, по-добри.Но без страданието,няма утеха.Без да минеш през ада, няма рай, не би го оценил...!Това искам да кажа...От личен опит, само това!

    А няма ли как да предадеш своя опит на някой друг, например на детето си, за да не се налага да страда и то като теб?
    Да може то да разбере, коя е причината за страданието?
    И ако я предотврати, да не се налага да страда?
    Или трябва и то да мине през ада, пък ако оцелее - оцелее?
    Ако можеше да се предаде опита на децата, след първото грешило поколение, нямаше повече да има хора, които правят грешки не мислиш ли Усмивчица
    Их, ти ми говориш за "АКО" - та, аз ти говоря за по принцип, щото "ако" винаги може да има , но това не ти е никаква гаранция за нищо.
    « Последна редакция: Януари 24, 2013, 17:49:29 от mariaboneva8 » Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #109 -: Януари 24, 2013, 19:17:52 »


    Ако можеше да се предаде опита на децата, след първото грешило поколение, нямаше повече да има хора, които правят грешки не мислиш ли Усмивчица
    Их, ти ми говориш за "АКО" - та, аз ти говоря за по принцип, щото "ако" винаги може да има , но това не ти е никаква гаранция за нищо.


    За да бъдем по-конкретни, добре е да помислим върху следните основни въпроси:

    Има ли основни причини за страданието?
    Ако е така, възможно ли е те да бъдат предотвратени?
    Или природата на страданието е тайнствена и неизяснима?

    В състояние ли е едно човешко същество да разбере същността на страданието, да се научи да го предотвратява?
    Би ли могло това знание и умение да бъде направено достояние на другите хора?

    Ако това е възможно, тогава ще има хора, които ще се поучат и ще водят живот, в който ще допускат по-малко страдания, както, разбира се, ще има и такива, които ще се потопяват в страданията и ще учат уроците си по болезнен начин. Но това вече ще бъде въпрос на свободен избор на всеки.
    Активен
    nobody
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 68


    « Отговор #110 -: Януари 24, 2013, 19:18:34 »

    Цитат
    Е, ако такъв човек като него не осъзнава , че прави грешка
    А защо трябва да го осъзнава?
    И ти си го казала, различни са тълкуванията за правилно и погрешно.
    Цитат
    „ не счита нищо , което е направил в живота си за грешка. Винаги е правил нещата по правилния начин и е вървял по правилния път
    Прав е, макар че не е открил топлата вода с това изказване. Ухилен
    Предполагам, че не убягва на никого от хората, които наистина знаят къде се намират, фактът, че грешките са просто неща, разминаващи се с нашите представи - и ти много хубаво си го казала.
    С други думи...
    Ако трябва да стигнем от точка А до точка Б, бихме могли да изберем хиляди различни начина да го направим, както и пътища, и време, и т.н. Знаем каква е целта ни, но дори докато вървим към точка Б да не сме наясно с това, когато стигнем, осъзнаваме, че така е трябвало да постъпим.
    В общи линии, вариантите не са толкова много - лесният, но по-дълъг път, и по-краткият, трънлив път с много спънки по него. Няма грешен, няма и правилен, защото всеки дава резултат и удовлетворява желаното.
    Според мен, това, което хората наричат грешки... не е нищо друго, а просто разочарование, породено от това, че не знаят какво искат. Няма как да получат нещо, докато всъщност не са наясно със желанията им. Само с великото знание, че не искат това, което имат, а всичко останало... няма как да стане, известно време. Пак, всичко опира до време (каквото всъщност има само при нас, т.е. значението му се свежда единствено до сегашните ни животи, пренебрежимо е в известна степен), защото рано или късно ще стигнем до желаното място или ще разберем това, което трябва.
    Имаме свободен избор, но според мен, даден ни е дотолкова, доколкото да не се отклоняваме от пътя си. Дори и да го направим, то няма да ни навреди, ако го разберем. От всичко може да бъде извлечена полза, даже и от нещата в графа "неправилни".

    Цитат
    Е, ако такъв човек като него не осъзнава , че прави грешка , как да я избегне в бъдеще  и да не я  повтаря ?
    Ама... чакай сега.
    Няма как буквално да се осъзнае нещо, като грешка, ако то наистина не е такова.
    Защо трябва да се самосъжалява, че волно или неволно е допуснал някаква грешка, защо трябва да се обвинява (или пък да твърди, че са му виновни другите, същата работа), вместо да се постарае да разбере защо така е станало?
    Поправянето на грешката едва ли ще стане като я наречем грешка. Намигване
    Активен

    ...Nobody's perfect!
    Престолски
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 425

    « Отговор #111 -: Януари 24, 2013, 19:49:51 »

    Убиеца също взима решение когато отнеме живот,
    ще продължава да ги взима тези същите решения
    докато не дойде някой, който да го "пенсионира"
    или докато не преосмисли начина си на живот.

    Активен

    ☺ ∞♥ oNe レo√乇
    nobody
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 68


    « Отговор #112 -: Януари 24, 2013, 20:00:47 »

    Ние ли сме тези, които да му се бъркаме?
    От къде на къде?
    Активен

    ...Nobody's perfect!
    Престолски
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 425

    « Отговор #113 -: Януари 24, 2013, 20:18:04 »

    Не разбира се Усмивчица
    Но да не му попадаме на пътя когато
    реши да взема правилни решения.
    Активен

    ☺ ∞♥ oNe レo√乇
    nobody
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 68


    « Отговор #114 -: Януари 24, 2013, 20:20:10 »

    Надявам се да не мислиш, че ти никога не си вземал "правилни" решения. Намигване
    Едва ли се раждаме за пръв път, няма как да знаеш какво си правил. Дай да не съдим другите, под предтекст, че сме духовни. Усмивчица
    Активен

    ...Nobody's perfect!
    Престолски
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 425

    « Отговор #115 -: Януари 24, 2013, 21:06:54 »

      Да, за себе си със сигурност
    мога да кажа че съм правил грешки
    и в последствие са страдали хора...
    Познати, непознати, близки и аз...
    Активен

    ☺ ∞♥ oNe レo√乇
    Spiritus
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 103


  • Град: Златната Среда
  • Не се притеснявайте да ми пишете за каквото и да е

    « Отговор #116 -: Януари 24, 2013, 22:09:28 »

    Ние ли сме тези, които да му се бъркаме?
    От къде на къде?
    Ми много ясно че ние.
    Активен

    "Има само едно добро - знанието. И едно зло - невежеството." - Сократ
    "Има два пътя. Единият е космически широк и краят му води към гибел. Вторият е тесен и краят му води към вечен живот. Мнозина избират широкия път. Малцина тръгват по тесния. Но ти тръгни по тесния път!" - Библията
    viosta
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 55


    « Отговор #117 -: Януари 25, 2013, 13:23:10 »

    Да, аз също смятам, че е до това – какво ще избере човек за себе си. Който иска да страда, все ще си намери за какво и обратното – който предпочита да се чувства добре, ще си намери причини за това.

    Ти понякога не страдаш ли ? Винаги ли "избираш" да се чувстваш добре ?

    Добре , нека приемем теорията , че страданието е въпрос на избор.
    Предполагам , че повечето споделят мнението ми , че болката , страданието, мъката действат пречистващо. Т.е. за да израсне по някакъв начин и да продължи напред човек трябва да се очисти от старото за да продължи към новото. Вероятно ти използваш , обаче други начини за това или просто не успяваш да продължиш напред "нов" и "чист".  Аз още не познавам такъв човек дето живота му да е бил много лесен, да е живял в радост , без да страда и без болка и е така от въздуха да е помъдрял и поумнял.

    Цитат
    „От опит знам, че никой, никога, нищо не е научил от опит”.

    А от къде, от книгите ли ? Или от хората около него , дато му дават акъл и той винаги се вслушва в тях?
    Активен
    вожда
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 403


    I.F.Y

    « Отговор #118 -: Януари 28, 2013, 19:39:43 »

    Цитат на: viosta
    Да, аз също смятам, че е до това – какво ще избере човек за себе си. Който иска да страда, все ще си намери за какво и обратното – който предпочита да се чувства добре, ще си намери причини за това.

    Ти понякога не страдаш ли ? Винаги ли "избираш" да се чувстваш добре ?

    Старая се. Разбира се, не винаги се получава. Няма как ако ме боли зъб, да речем да се радвам на това.

    Цитат на: viosta
    Добре , нека приемем теорията , че страданието е въпрос на избор.
    Предполагам , че повечето споделят мнението ми , че болката , страданието, мъката действат пречистващо.
    Логиката ти е правилна, както винаги, но мисля, че не я прилагаш по правилен начин, за достигане на верните изводи.
    Това е като да знаеш формулата за решението на дадено уравнение, но накрая да стигаш до грешен отговор. Намирам го застранно. Ще обясня какво имам предвид.
    Да, страданието е въпрос на избор, да страданието и болката са признак за пречистване, лечение, израстване - ако ... повтарям - ако ги отработим правилно. В противен случай ще си ги изпитваме тези страдания и болки, докато не осъзнаем причината, поради която ни спохождат.
    Един пияница, тук в квартала, всеки път, когато влизаше в един фургон, където пиехме понякога, всеки път си блъскаше главата в една тръба, когато идва, защото е по-висок и недоглежда. В продължение на 5 години, поне по негови думи, поне по веднъж на седмица си тряскаше кухавелницата в тръбата. Даже се шегувахме, че по звука от удара знаем, че идва, а когато си тръгваше, мълчахме известно време, чакайки същия звук, за да се разсмеем. Един ден, той просто реши да качи с една педя по-високо тръбата, което се оказа доста елементарно като изпълнение. Е... от тогава няма болка. Някои хора още първия път ще направят това, други ще си удрят главите цял живот.
     
    Цитат на: viosta
    Т.е. за да израсне по някакъв начин и да продължи напред човек трябва да се очисти от старото за да продължи към новото.

    Точно така. Тук съм напълно съгласен и знаеш това.  

    Цитат на: viosta
    Вероятно ти използваш , обаче други начини за това или просто не успяваш да продължиш напред "нов" и "чист".
    Първото предположение е вярното - начините са ми други (не само за това) и в общи линии знаеш какви са.
     
    Цитат на: viosta
    Аз още не познавам такъв човек дето живота му да е бил много лесен, да е живял в радост , без да страда и без болка и е така от въздуха да е помъдрял и поумнял.

    Има хора, чиито живот е подреден и предначертан от самото им раждане и са презадоволени отвсякъде. Ще сбъркаме ако кажем, че те не се развиват или са в застой, така, както би било погрешно да заключим, че по-страдащите израстват повече.
    Цитат на: viosta
    Цитат на: вожда
    „От опит знам, че никой, никога, нищо не е научил от опит”.
    А от къде, от книгите ли ? Или от хората около него , дато му дават акъл и той винаги се вслушва в тях?
    Явно автора от опит го е научил това, същевременно отричайки, че от опит може да се научи каквото и да било.
    Ще отговоря с друг афоризъм от Оскар Уайлд.
    "Опит е името, с което много хора наричат грешките си."
    Активен

    Някои неща се променят, други никога не се променят.
    Ахо!
    ,___,  
    [O,o]
    /)__)  
    -”–”-
    viosta
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 55


    « Отговор #119 -: Януари 28, 2013, 22:01:10 »

    Цитат на: viosta
    Да, аз също смятам, че е до това – какво ще избере човек за себе си. Който иска да страда, все ще си намери за какво и обратното – който предпочита да се чувства добре, ще си намери причини за това.

    Ти понякога не страдаш ли ? Винаги ли "избираш" да се чувстваш добре ?

    Старая се. Разбира се, не винаги се получава. Няма как ако ме боли зъб, да речем да се радвам на това.

    Понякога наистина се вбесявам , когато се опитваш хитро да се измъкнеш от ситуация и преиначаваш всичко. Същия си като Станишев. Карбовски го пита за незаконната площадка в АЕЦ-а , а той отговаря " Фандъкова беше избрана само с 23 %-та ". На кой както му изнася така си го преиначава , само и само да се измъкне, когато няма отговор или е хванат на тясно.

    Първо прочети си твоя коментар по-горе , за да ти стане ясно , че става въпрос за душевно , емоционално страдание , а не за физическо. Второ зъб като те боли , си те боли , то не е въпрос на избор. Освен ако не си магьосник и да си казваш - "Сега моят избор е да започне да ме боли зъба." И хоп той те заболява и вече страдаш, защото си избрал така.

    Логиката ти е правилна, както винаги, но мисля, че не я прилагаш по правилен начин, за достигане на верните изводи.

    Ти ли определяш , кой е правилния начин? Ти ли определяш кои са верните изводи?Според кой са верни? Ето за това говорех в първия пост по темата.

    ...... и знаеш това.   
    ............ и в общи линии знаеш какви са.
    Това аз какво знам и какво не знам , дали ги интересува останалите, за да го отбелязваш като нещо толкова важно ?

    Ти не беше ли някакъв християнин? Може и да съм се объркала и да не си, но много псевдо вярващи се навъдиха тук напоследък.

    То и някои псевдо философи се завъдиха , ама и тях ги търпим, нали?
    Точно така, Мери. Усмивчица
    Нямаме право да съдим нито другите, нито себе си.

    Това май са твои думи нали Хммм Ама нещо не се връзват с отношението ти към "псевдо вярващите"

    Съвестта е най-жестокия ни съдник.
    Всеки може да твърди всичко, но съвестта си не може да излъже.
    А дали всеки има съвест?
    Активен
    Страници:  1 ... 6 7 [8] 9   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright