Духовно развитие

          

Страници:  1 [2] 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Луциферианското наследство  (Прочетена 5356 пъти)
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2396


Hello! I am Andy!

« Отговор #15 -: Ноември 18, 2010, 16:59:20 »

Аз искам Прочистване по план! Веселяк
Активен
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2519


NEVERENDING STORY

« Отговор #16 -: Ноември 18, 2010, 17:04:55 »

Почвай да пишеш плана , ама без много кръвожадностти  Веселяк Веселяк Веселяк Веселяк Веселяк Веселяк Веселяк
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2396


Hello! I am Andy!

« Отговор #17 -: Ноември 18, 2010, 19:41:58 »

катарите не са вярвали на Стария завет и са я считали Книга на Сатаната.



Ето,това е мнението на катарите относно Стария завет!
Те са го смятали за книга на сатаната,Еона...доказателството,което оправдава сатанинската му оплетеност! Усмивчица

Както си и мислех,фактите са пречупени през нечия чужда призма...излиза,че тези общества,които са наследили халдейските учения,заклеймени от Блаватская като "занимания на черни магьосници",всъщност наистина са водени от желание за власт и материално богатство!
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #18 -: Ноември 18, 2010, 20:08:11 »

А ти чел ли си Стария завет... предполагам, че си го чел?
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2396


Hello! I am Andy!

« Отговор #19 -: Ноември 18, 2010, 20:14:31 »

Разбира се!Даже не само веднъж! Усмивчица



Колкото повече знаем,толкова повече се объркваме и разбираме,че нищо не знаем!
« Последна редакция: Ноември 18, 2010, 20:21:00 от Рабено » Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #20 -: Ноември 18, 2010, 20:21:46 »

Колкото повече знаем,толкова повече се объркваме и разбираме,че нищо не знаем!
Усмивчица
Активен
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2519


NEVERENDING STORY

« Отговор #21 -: Ноември 18, 2010, 20:24:21 »

Колкото повече знаем,толкова повече се объркваме и разбираме,че нищо не знаем!
Усмивчица

AXA
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2396


Hello! I am Andy!

« Отговор #22 -: Ноември 20, 2010, 13:28:45 »

Брей,тая работа е наистина много оплетена...Рових,търсих,всичко налично преобърнах относно произхода на Карл Велики и се оказа,че той произлиза от Меровингите...


Самият Карл е основата на Каролингите,но също така излезе,че Каролингите водят началото си от франксата династия Меровинги,начело с онзи,който имаше Меро в името си...

След това Карл Велики премахва Меровингите и дава началото на Каролингите,като Карл е наследник на владетеля Хлодвиг,който се води меровинг....

Но колкото и да е заплетена тая история със сигурност Карл Велики е наследник на Меровингите,там се таят неговите корени!
А както се разбра явно Меровингите са наследили тайните учения на Кабала,халдейската мъдрост и други науки известни из Америките,Тихия океан,Египет и цялата Азия!

Забележете,че Карл Велики от нищото(първо е бил владетел на франкско племе) успява да обедини цяла Галия плюс съседните райони и да основе Свещенната Римска империя.
След смъртта му Луй Плешиви(ако не се лъжа,името му) наследява Западната част-Франция,а Лудвиг-източната част,Германия,която си остава с името Свещенна Римска империя.Третия син Лотар получава Лотарингия в северна Италия.

От тези тримата до днес...линията на развитие не се е променяла!!!

Ето,на територията на Британия нахлуват викингите,които водят жестоки войни със местните брити и появилите се,само преди два-три века,англи!В резултат се появява Нормандия,наследница на датските викинги(шведските се заселват в днешните райони на Балтиийските страни,а норвежките са прогонени обратно в Норвегия).
Нормандия е връзката между Франция и Британия понеже се случват няколко династични брака между различни владетели.Матилда,наследница на Нормандския крал Вилхелм Завоевателя(положил основите на норманското кралство) се омъжва за владетеля на Свещенната римска имеприя Луи Анжуйски,който умира,след това тя се омъжва и за владетеля на Франция,от който получава син-Хенри Анжуйски.
Хенри Анжуйски наследва две трети от Франция(по бащина линия),както и Нормандия(по майчина линия).Бори се срещу скотите и ирландците,както и срещу нормандската аристокрация,която иска да си извоюва независими територии в Ирландия и все пак Хенри(един велик владетел!!!) преодолява всички междуособици и прави велики реформи в управлението на страната си.
След него,неговите синове губят владенията във Франция,но дават началото на Англия,която по-късно ще роди САЩ!!!
По-натам е основана и династията на Капетингите....

Да не забравяме и останалите наследници-Свещенната Римска империя е унищожена от Наполеон в началото на 19 век,а Лотарингия изчезва от историята.

Да припомним,че и трите кралства са били в нещо като съюз със папата,той ги е покровителствал!

Все пак днешния Европейски съюз е модифицирано подобие на картата на Европа от преди 1000 години-Франция,Германия и Европа покровителствани от папата + съединени щати!

Мисля,че тази загадка би могла да намери своето обяснение...относно Женева,Швейцария,за която стана дума...там се намира ЦЕРН-института за ядрени проучвания,където се намира и Колайдера,ако не се лъжа....
Според Дан Браун,а и споре мнозина други,там се намира центъра на Ордена на Сион,най-мощната организация-илюминати!

Като чуя думата илюминати си представям разни огледала и призми....
Активен
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #23 -: Ноември 20, 2010, 13:42:35 »

    Брей,тая работа е наистина много оплетена...Рових,търсих,всичко налично преобърнах относно произхода на Карл Велики и се оказа,че той произлиза от Меровингите...

    Една интересна насока за размишление може да бъде следната.
    Кой би имал интерес да прокарва идеята за "наследниците на Христос"?
    Би ли бил този интерес в съзвучие с целите на самия Христос?
    Активен
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2396


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #24 -: Ноември 20, 2010, 14:39:59 »

    Ами ти сам си знаеш отговора на тея въпроса,но ще отговоря.


    Ами,според мен,наследник на Христос може да се обяви човек,който желае власт!Обикновенно хората се обявяват за наследници на велики личности само когато искат да бъдат подкрепени от народа,когато искат власт!

    Христос не би имал наследници...не и физически!Неговите наследници са били учениците му,негови наследници са малкото хора в днешно времен,които живеят по неговите закони независимо дали са християни,будисти,мюсюлмани,негри,евреи,цигани,турци и т.н!


    Ако все пак има някой,който смята,че е наследник на Христос и не се стреми към материалистична власт...то той употребява "наследник" в преносния смисъл!

    Тоест,че се смята за наследник на делото Христово!Че ще продължи да се бори за делото Христово,дори и ще умре за него!

    А Христос е искал тези,които са с Него да не се крият,а да се борят за целта Божия съвсем открито дори и да бъдат изтезавани,избивани и т.н.!

    За това Тайни общества,които тайно се борят за целта на Христос и тайно установяват световен ред за добро...не се връзва!

    В такъв случай Христос нямаше дори да праив подобни изявления,а щеше да си замълчи и да прави това,което господин Х му нарежда,за да прокара Новия световен ред!

    Всъщност в Господ няма нищо тайно,нищо скрито или забранено!Ние сами създаваме такива неща!

    И Христос не е бил обикновен човек,според мен,той е бил и човек и Бог-Бог в човешко тяло!

    Според Петър Дънов Христос е бил член на най-висшите същества-Архангелите-оттам е дошъл и Михаил,оттам е дошъл и Луцифер!


    Целта на Христос е била да пробуди хората за нов живот,но вместо това Църквата се е възползвала и е направила най-големия Геноцид в историята на човечеството,следван от геноцида на американците над индианците и на геноцида на Турция над българи,армени и т.н.!


    Смятам.че истинския наследник на Христос няма да пропагандира това(както прави папата или Църквата),няма да мисли,че е единствения наследник на Бог(както правят същите) и че други няма!
    Не,наследника на Христос няма да каже нищо,а ще живее по правилата на Христос,защото те са правилата на Господ,отначало е тежко,после е леко! Усмивчица

    Аз мисля,че всички жива същества са наследници на Христос,а Христост е наследник на своя Отец! Усмивчица





    Относно интереса на хората,които се имат за наследници на Христос...засега виждаме,че са в пълнна дисхармоняи с неговите идеали-все още няма мир,а ако има не е такъв какъвто иска Христос-духовен,а е материален,икономически-основава се на взаимна материална изгода,докато духовното се разглежда като екзотика,която уж е важна,ама не се взима насериозно!
    В науката липсва,в политиката липсва!Ама иначе всички ходят на Църква и "вярват"!


    Този световен ред ще се елиминира и на Неговото място ще настъпи земния рай.Индиийския владетел Ашока,основател на Маурииската династия още оп тпреди Христа е искал да създаде земен рай за поданиците си!Е,точно такъв земен рай ни трябва,рай на избора,рай на разума,когато хората ще имат волята да надмогват изкушението и да мислят за последствията от мислите и делата си,които зависят от Избора!

    Колко религии,учения и диктакури са били основани на този принцип,но досега хората са били неузрели за подобен вид живот!

    Обаче вече узряват,по-специално узряват българитте!

    Всъщност не бъдещите,а сегашните поколения ще дадат основите на този свят!От вас зависи да бъдете основа на Рая!
    Както е казал Христос-"И ще ви направя колони в храма на Моя Отец"!





    Активен
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2519


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #25 -: Ноември 20, 2010, 16:32:09 »

    Раби аз откога ти разправиам че тази книга ще ти е интересна ето намерих един откъс

    ЛИН ПИКНЕТ
    КЛАЙВ ПРИНС


    ОТКРОВЕНИЕТО НА СИОН


    ПРЕДГОВОР

    Когато в "Откровението на тамплиерите. Тайните пазители на истинската Христова самоличност" (1997) разказахме какво сме установили за скритата символика в картините на Леонардо да Винчи, изобщо и не подозирахме, че правим съществен принос в едно забележително явление от ХХI в. Книгата ни не само вдъхнови пряко Дан Браун да изгради своя бестселър "Шифърът на Леонардо" (2003 г.) около представата, че Леонардо е бил привлечен от тайните ереси и опасните шифри, но изумени, си дадохме сметка, че по този начин сме спомогнали за надигането на нова страстна вълна от интерес към истината за корените на християнството.
    Централна за художествената творба на Дан Браун е идеята, че от векове съществува тайно френско общество - Ордена [Братството] на Сион, чиято задача е да закриля свещените потомци на Исус и Мария Магдалена, - а скритият смисъл на това е наистина стъписващ за хората, верни на традиционното учение на Църквата. Неизбежната реакция на всички въпроси, повдигнати от книгата на Браун, бе, че Орденът на Сион беше низвергнат безпрекословно и беше отречен веднъж завинаги като откровена измама.
    Нас обаче все по-малко ни удовлетворяваха и двете крайности: пълното приемане на всичко, което твърди самият Орден и което твърдят за него, и също толкова категоричното му отхвърляне. Причините за това са две. Наистина има доказателства, че Орденът е създаден в ново време и изобщо не е някакво древно достопочтено тайно общество, за каквото го представят, същевременно обаче той съвсем не се свежда до най-обикновена измислица. Докато се запознавахме с фактите, се убедихме, че Орденът наистина заема важно място, но по съвсем различни причини.
    Това ни даде златната възможност да представим какво сме открили, докато сме изследвали Ордена на Сион. Най-неочаквано установихме, че нашата работа се застъпва с други, съвсем независими насоки в проучването и най-вече с онова, което ни накара да издадем през 1999 г. книгата "Заговорът на Звездната порта", посветена на едно малко известно, но изключително влиятелно политическо и окултно движение - синархията. Прониквахме все по-надълбоко и внезапно се озовахме отново при подводното течение, което стои и зад Ордена на Сион. Много полезно се оказа дори проучването, което бяхме провели за книгата си, посветена на "тайната история" на Втората световна война - "Приятелски огън. Тайната война между съюзниците" (2004 г., в съавторство с вече покойния Стивън Прайър и с Робърт Брайдън), тъй като борбата за надмощие във Франция от онова време е важен фон в "Откровението на Сион".
    Втората причина да напишем тази книга е много по-всеобхватна, а за нас и по-важна: онези, които се обявяват срещу романа на Дан Браун, в защита на традиционните религиозни възгледи, заявяват, че ако докажат как Орденът на Сион е измислица, ще могат да отхвърлят и да подминат и по-съществените въпроси, например за "забранените" Евангелия, за отношенията между Исус и Мария Магдалена и за това, че векове наред Църквата укрива такива неудобни факти за християнската религия. Това е пълна безсмислица.
    Каквото и да говорят за книгата на Браун, тя повдигна пред една огромна аудитория в цял свят някои наболели въпроси за духовността и религията и разпали дебати с дълготрайни последици. Дори се изтъква, че романът отново е съживил, вече на по-широко равнище, ожесточените спорове, разразили се по времето, когато християнството още се е налагало като религия и е имало разцепление заради два изначално противоположни възгледа за вярата: схващането на гностиците, според които отделният човек сам кове отношенията си с Бога и затова пак сам намира пътя към спасението, и становището на оглавяваната от свещениците фракция, въз основа на която е възникнала Църквата и според която именно Църквата държи ключовете от Царството Небесно. Това е битка, която Църквата смяташе, че е спечелила отдавна, но ето че сега пропастта пак зейва и сцената е разчистена или за нов спор, този път въз основа на фактите, или за схватка - и колкото и невероятно да звучи, всичко се разиграва заради въздействието на книга, каквито се продават по летищата.
    По някаква причина и по някакъв тайнствен начин Дан Браун очевидно е уловил Zeitgeist*, ала подобно явление е възможно единствено защото хората изпитват силна вътрешна потребност да погледнат какво се крие зад традиционните, неоспорвани от никого религиозни постулати. Но Браун в никакъв случай не е единственото проявление на тази широко разпространена потребност. Малкият магьосник Хари Потър на Дж. К. Роулинг блести с гностична дързост, а както отбелязват и мнозина критици, кинопоредицата "Матрицата" черпи направо от древните гностични учения и ги представя във вид на научна фантастика, където някои елементи от митологията на Ордена на Сион заемат почетно място. Докато обаче свещеният град Зиан/Сиан не е уникален за системата от знания на Братството, то е трудно да се открие първообразът на героя, носещ името Меровингът.
    Истинската история на Ордена е доста по-различна от версията, която дава Браун, но пак е твърде важна и буди сериозно безпокойство. Благодарение на нея проникваме в един сенчест интригуващ свят, където трябва да се изправим пред множество други неудобни факти, и религиозни, и политически.

    Лин Пикнет
    Клайв Принс
    17 септември 2005 г.



    ПЪРВА ЧАСТ

    ЗАБЛУДАТА


    Първа глава

    ИСТИНСКИ ЛЪЖИ

    ФАКТ: Най-бързо продаващата се книга по света на всички времена е романът "Шифърът на Леонардо" на Дан Браун, излязла през 2003 г.

    ФАКТ: Трилърът на Браун е своеобразно съвременно търсене на Граала и е посветен на загадките около френското тайно общество - Ордена на Сион (Prieure de Sion), за което се смята, че е призвано да защитава потомството на Исус и на Мария Магдалена.
    Но в случая с "Ордена" (както ще се осмелим да наричаме за кратко това прелюбопитно сдружение) малкото факти, до които човек може да се добере, водят към свят, далеч по-странен от романа на господин Браун...

    В "Шифърът на Леонардо" Орденът на Сион заема централно място като орден с изумителни тайни, които са застрашени от могъщи врагове и които храбрите Робърт Лангдън и Софи Нево трябва да опазят от злонамерени посегателства. Въпреки възхищението, изумлението или неприкрития ужас, с които - в зависимост от гледната точка - тези тайни бяха посрещнати по света, трилърът на Браун всъщност вдъхва нов живот на един отколешен спор. Всичко, свързано с тайнствения Орден на Сион - дори самото му съществуване, - се обсъжда разгорещено в англоезичния свят още от началото на 80-те години, а в страната, където то се е появило - Франция, - поне от едно десетилетие преди това.
    В романа Орденът е представен така, както е познат (най-малкото във Великобритания и САЩ): като тайно общество, което е създадено, за да съхранява и да пази някои взривоопасни факти и което от столетия оказва задкулисно влияние върху европейската история. Читателите и изследователите, които едва сега се запознават с темата, се захласват по думите, с които Браун описва Ордена като "съвременно общество за преклонение пред богинята, като пазители на Граала и на древните писания". Какво общо имат, по дяволите, езическите богини със Светия граал, който по своята същност е християнски? Какви писания биха могли да доказват връзката между тях? Човек трудно ще устои на изкушението да разбере.
    Според мълвата голямата тайна, която Орденът е дал обет да пази, е за съществуването на преки потомци, на род, водещ началото си не от друг, а самия от Исус Христос и от неговата съпруга Мария Магдалена. Ако се докаже, разбира се, че такива потомци наистина съществуват, това ще подкопае основите на християнството. За вярващите Исус е въплътен Бог, който се е обрекъл на безбрачие и нито е имал нужда, нито е искал близки отношения (особено пък с жена, за която се е смятало, че е блудница). Заради взривоопасния си потенциал Орденът на Сион пази тайната от любопитни очи, защото Църквата няма да се спре и ще отстрани всичко, застрашаващо нейната власт и отколешно задушаващо влияние над паството.
    В книгата на Дан Браун Орденът има три взаимосвързани задължения: да бди над свещените Исусови потомци, да пази гроба на Мария Магдалена и да съхранява писанията, доказващи истината за Исус и потомството му (а също истинската вяра, която е по-скоро езическа, отколкото християнска или юдейска).
    Дан Браун отива по-далеч и превръща Ордена в пазител на друго забранено познание: за значението и силата на свещеното женско начало, както то е въплътено в древното езическо преклонение пред богинята, свързано с представата за свещената сексуалност - нещо като днешните обреди в източния тантризъм. Тъй като обредите в Ордена, както са описани в "Шифърът на Леонардо", включват и сексуални ритуали, читателят седи и умува: как е възможно Исус Христос, олицетворение на божественото целомъдрие, да е свързан със секса не само като проявление на лична страст и емоционално обвързване, но и като религиозно тайнство, равно по святост на кръщението и богослужението?
    Всички тези предизвикателни и за мнозина напълно чужди представи допринасят една евтина книга, каквито се продават по летищата, да бъде величана като разказ, съдържащ откровение, и едва ли не в нова теология - особено в Съединените щати. Колкото и да е изумително, четенето на един трилър вече се е превърнало в лично религиозно изживяване, нещо като богоявление, каквото се предполага, че получаваме единствено от Църквата и свещениците.
    Ключовите места, където се развива действието в романа: Лувърът, църквата "Сен Сюлпис" в Париж и параклисът "Рослин" в Шотландия, са нападнати от тълпи туристи, главно американци: посетителите в Лувъра всъщност са се увеличили с петдесет на сто, а отчаяните свещеници в "Сен Сюлпис" са сложили на входа табела, че вътре не могат бъдат намерени никакви тайни. Като гъби след дъжд никнат интернет форуми, където се обсъждат основните твърдения в "Шифърът на Леонардо", а Йейлският университет дори е въвел онлайн курс по темата. Книгата на Дан Браун дава тласък за появата на "неодобрени от автора" справочници от рода на "Тайните на шифъра" на Дан Бърнстейн и "Как да разчетем шифъра на Леонардо" на Саймън Кокс, където се прави опит да се изследват, откроят и отхвърлят основните твърдения в романа. През лятото на 2005 г., докато пишехме книгата, вече бяха издадени най-малко десетина такива наръчници.
    Всичко това е нещо небивало за току-що излязъл роман и то изненадва и разтърсва издателския свят. Дори самият Дан Браун като че ли е изумен от невероятното явление, за чиято поява неволно е дал тласък.
    Вижте и смайващата реакция на самата Църква: през март 2005 г. архиепископът на Генуа кардинал Тарчизио Бертоне - по онова време основен кандидат за следващ папа - оповестява, че се е заел да осигури противодействието, което Църквата ще окаже на романа на Дан Браун и което се изразява в кампания по опровержението на "басните" в нея.

    Отвъд сензацията
    Преднамерено или не, Дан Браун успява да приобщи огромна нова читателка аудитория към редица важни въпроси, които, макар и познати на тесните специалисти и изследователи, рядко се обсъждат на по-широко равнище. Сред тях са: произходът на християнските догми и най-вече степента, в която те са наложени от Църквата заради политически, а не от духовни съображения; това, че не по-малко стойностното, но "еретично" алтернативно тълкуване на християнството е било безмилостно потушено, а свидетелствата, оспорващи утвърдените догми, са били укрити от Църквата; алтернативните възгледи за същността на Исус и най-вече че Той е бил смъртен човек, който се е оженил и е имал деца; потискането на свещеното женско начало, което е било повсеместно прието преди появата на религиите на патриарсите - юдаизма и християнството; и свещеното естество на секса.
    Въпреки че Дан Браун е използвал тези представи като фон и ги е вплел умело в разказ за едно шеметно разгръщащо се приключение, те приковават вниманието - и въображението - на милиони читатели по цял свят. Вдъхновени и изумени от разкритията на Браун, те също поемат по пътя на търсачеството, за да открият сами доколко верни са тези твърдения. Най-неочаквано навсякъде по света се появяват безброй исторически детективи с блеснал поглед, които отказват и занапред да се примиряват със съзаклятията на свещениците и всичко, укрито от тях, и дори със старомодната им арогантност, самодоволство и снизхождение. Каквото и друго да внушава "Шифърът на Леонардо", то все едно е на добро.
    Дан Браун е почерпал идеите си от няколко източника, но един от двата му основни извора на вдъхновение е "Светата кръв и Светият граал", противоречив световен бестселър, който се преиздава вече близо четвърт век и който е написан през 1982 г. от Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн. Другият основен източник на Дан Браун е нашата книга "Откровението на тамплиерите. Тайните пазители на истинската самоличност на Христос", издадена през 1997 г. Тези заглавия, както и други източници, се появяват върху лавиците на злодея от "Шифърът на Леонардо" сър Лий Тибинг - името му звучи толкова странно, защото е анаграма на имената на двама от авторите на "Светата кръв и Светият граал".
    Допирната точка между "Светата кръв и Светият граал" и "Откровението на тамплиерите" е великият гений на италианския Ренесанс Леонардо да Винчи (1452-1519) - между другото, би трябвало да го наричаме Леонардо, а не Да Винчи (макар че второто име е много разпространено, затова и ние от време на време го използваме). Твърди се, че през последните девет години от живота си той е бил велик магистър на Ордена на Сион, нещо, което Бейджънт, Лий и Линкълн като цяло приемат.
    Дан Браун е взел от "Светата кръв и Светият граал" основното схващане, че Исус и Мария Магдалена са имали потомци, които са се спасили и които Орденът пази (заради това, докато пишехме книгата, Бейджънт и Лий са завели дело срещу издателите на "Шифърът на Леонардо"). Дан Браун обединява твърдението за Исусовите потомци с идеи и открития, които е взел от нашата книга "Откровението на тамплиерите". Оттам, от първата глава "Тайният шифър на Леонардо да Винчи", той е почерпал по-точно ключовата представа, че в символиката на такива картини на Леонардо като "Тайната вечеря" и "Мадоната в пещерата" се съдържат "закодирани" тайни послания.
    Главни теми на нашата книга са и значението на свещената сексуалност и преклонението пред женското начало, както и като цяло езическата основа на Исусовото учение. Те отсъстват в "Светата кръв и Светият граал", но се вместват чудесно в някои от основните й теми, изградени върху представата, че властта на Исус произтича от мястото му на законен Израилев цар и че Той е бил предимно политически деец, който изобщо не е имал намерение да полага началото на нова религия.
    Накрая в книгата на Дан Браун се разкрива, че "веществената" тайна, пазена от Ордена на Сион - Светият граал, всъщност е тялото на Мария Магдалена. В "Откровението на тамплиерите" и ние се спираме на това, но без да го разглеждаме подробно, тъй като липсват неоспорими доказателства.

    "Факт" ли?
    В нашумелия си бестселър Дан Браун безспорно представя пред изумените погледи на читателите от цял свят доста предизвикателни и вълнуващи идеи, същевременно обаче мнозина, които са посветили десетилетия на изследването на тези взаимосвързани теми, често са донякъде озадачени от погрешните представи, които авторът налага, особено по отношение на Ордена на Сион (макар че, за да бъдем справедливи, не бива да забравяме, че това е художествено произведение).
    Начинът, по който Дан Браун обрисува предназначението и историята на Ордена на Сион, но не и неговите обреди, е познат на читателите на "Светата кръв и Светият граал" и на продължението на книгата "Месианското наследство" от 1986 г. (където по-подробно са разгледани днешната дейност на Ордена и свързаните с нея религиозни последици). Смущаващото е обаче, че в голямата си част материалите за историята на Ордена, върху които са изградени книгите, трудно могат да се определят като обективни и в крайна сметка идват от самия Орден.
    Основен източник на сведения за Ордена на Сион са поредица документи, които през 60-те години на ХХ в. са предадени на съхранение в Националната библиотека в Париж и които, взети заедно, са познати като "Тайните досиета" (на фр. Dossiers Secrets). В тях историята е изложена етап по етап и те очевидно идват от самия Орден (макар че, както ще видим, то никога не е признавало открито това, а накрая се разграничава напълно). Според "Тайните досиета" Орденът на Сион е основан преди близо хиляда години, по време на кръстоносните походи, и оттогава съществува без прекъсване, като е оглавяван от някои от най-великите имена в историята.
    Бейджънт, Лий и Линкълн правят свое проучване на твърденията в "Тайните досиета" и като цяло приемат историята, изложена в тях, а колкото до Дан Браун, макар и "Шифърът на Леонардо" да е белетристика, авторът налага още повече тези твърдения, като в предговора със заглавие "Фактът" заявява дръзко:

    "Тайната европейска организация Орденът на Сион, основана през 1099 г., е напълно реална. През 1975 г. в Парижката национална библиотека бяха открити пергаменти, известни като "Тайните досиета", в които се посочват много братя от Ордена на Сион, например сър Исак Нютон, Ботичели, Виктор Юго и Леонардо да Винчи."*
    Но в дори този кратък абзац има някои стъписващи грешки. Доста от "Тайните досиета" всъщност не са някакви древни, обвеяни с романтика пергаменти, а са документи, написани на машина! Националната библиотека не ги е "открила", те са занесени там на съхранение от своите създатели и по-късно са открити от хората, които са се заели да ги проучват и които малко или повече са били насочени към тях. И това става през 60-те години, а не през 1975 г.
    Сбирката от документи наистина е забележителна ако не за друго, то заради това, че е вдъхновила две от най-четените и оспорвани книги от близко време, "Светата кръв и Светият граал" и "Шифърът на Леонардо". Въпреки това поне на пръв поглед има доста основания да се твърди, че "Тайните досиета" са добре изработен фалшификат, иначе казано, че Орденът на Сион е измислица. Но както ще видим, нищо в тази доста сенчеста организация не е ясно, а това само по себе си вече изненадва и дори стряска...

    Шифърът в провинциалното имение
    Тези две книги се радват на такъв небивал успех, че за мнозина дългото историческо съществуване на Ордена на Сион е безспорен факт. Наскоро тази забележителна убеденост намира отклик във връзка с тайнствен "закодиран" текст, намерен в Англия, в провинциалното имение Шъгборо Хол в Стафордшър.
    През лятото на 2004 г. в "Блечли Парк", днес музей в памет на блестящия, жизненоважен труд, който извършват там през Втората световна война няколко гениални шифровчици, е организирано състезание. Целта му е да се разбули загадката на "Пастирския паметник" в Шъгбъро Хол, родово имение на графовете на Личфийлд, което световноизвестният фотограф лорд Патрик Личфийлд, братовчед на кралицата, притежава до смъртта си през ноември 2005 г.
    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2519


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #26 -: Ноември 20, 2010, 16:32:41 »

    Заради тайнствения си надпис Пастирският паметник, който е извигнат към средата на ХVIII в., отдавна е обект на какви ли не догадки. Поръчан от тогавашния собственик на имението, Джордж Ансън, именит мореплавател, издигнал се до длъжността лорд адмирал, или главнокомандващ на военноморския флот (през ХIХ в. родът Ансън откупува благородническата титла на Личфийлд, която няма наследници), паметникът съдържа барелеф на прочутата картина "Аркадийски пастири", която френският художник Никола Пусен рисува през 40-те години на ХVII в., макар че изображението в Шъгбъро е огледално. Платното на Пусен също съдържа любопитен девиз на латински, изсечен върху гроба на преден план: Et in Arcadia ego, или "В Аркадия съм", думи, за които обикновено се смята, че напомнят неизбежността на смъртта. Под барелефа в Шъгбъро между по-ниските букви D и M, са издълбани буквите O.U.O.S.V.A.V.V.
    Паметникът в Шъгбъро вече е бил свързван със загадката около Ордена на Сион, защото съдържа картината на Пусен и девиза Et in Arcadia ego. Не е изключено Ансън да е бил съпричастен по някакъв начин към Ордена и Пастирският паметник също да има отношение към тайното общество - поне се изказват такива предположения.
    Състезанието в Блечли Парк е организирано от Оливър и Шийла Лон, шифровчици по време на Втората световна война, и е проведено като на шега, макар че средствата за масово осведомяване го представят едва ли не като "търсене на Светия граал". В него се включват петдесет души, които предлагат какви ли не решения, от съвсем делнични до наистина сензационни. (Всъщност никой не оспорва ключовото предположение, че въпросният надпис е шифър и това биха могли да са първите букви от изречение, което съдържа информация, известна само в рода Ансън.) Но Оливър и Шийла Лон предпочитат решението, което е свързано с Ордена на Сион и което, след като през ноември 2004 г. е оповестено, привлича най-голям интерес в медиите.
    За съжаление обаче това решение е предложено от специалист шифровчик, който държи да остане неназован и настоява начинът, по който е разчел надписа, да не бъде огласяван. Но от малкото, което все пак е съобщено, се разбира, че шифровчикът е заменял едни букви с други и е получил анаграма, нещо, което винаги е субективно, а оттам и съмнително. При тези обстоятелства няма как да проверим какво точно е правил шифровчикът, както и дали заслужава доверие (макар че семейство Лон се отзовава възторжено за биографията му). При това заместване на едни букви с други се е получил призивът "Исус Х оспори", което неназованият шифровчик е разчел в смисъл "Исус като Христос оспори". (Според нас е по-логично буквите да се разтълкуват като "оспори Исус Христос", ала шифровчикът очевидно се е притеснил от такова антихристиянско послание. Но е безсмислено да продължаваме с предположенията в тази насока, без да сме проверили как точно е бил разчетен надписът и дали начинът за разкодирането му изобщо работи.)
    Твърде показателно е, че тези думи са обяснени във връзка с Ордена на Сион, или както пише в електронната страница на "Блечли Парк", "през ХVIII в. вече се е зараждал таен орден, известен като Орденът или Братството на Сион. Мнозина и най-вече Англиканската църква смятат възгледите на Ордена за еретични, защото според него Исус е бил смъртен пророк". Неназованият шифровчик свързва всичко това с каменна плоча, за която се твърди, че идва от старозаветния герой Яков, която е станала нещо като "талисман" на Ордена и която Ансън отнася на съхранение в Нова Скотия. Вероятно не е случайно, че първите френски заселници са нарекли Нова Скотия "Аркадия".
    Смята се за нещо, което се разбира от само себе си, че през ХVIII в. вече е имало Орден на Сион вече и то е отстоявало основното си схващане - че Исус не е Бог, макар че няма независими доказателства за съществуването му. Освен това представата, че в учението си Орденът отхвърля божественото естество на Исус, идва от "Светата кръв и Светият граал", а не от самия Орден, въпреки че, както ще видим, то се стреми към взаимоотношения с хора, чиито възгледи за Христос са, най-меко казано, неортодоксални.
    Най-важното в разчитането на надписа от Шъгбъро вероятно е, че то се основава на представа за Ордена, съвпадаща с относително новата му "официална" версия за неговия произход. Сега Орденът твърди, че е възникнал не още по времето на кръстоносните походи, а през ХVIII в., и отхвърля легендата за своето създаване, въз основа на която е написана книгата "Светата кръв и Светият граал".

    Разгорещени спорове
    Мненията се разделят на два лагера: първият приема историята и предназначението на Ордена на Сион, както те са изложени в "Тайните досиета" (и по-подробно в "Светата кръв и Светият граал"), другият отхвърля всичко това като небивалици. Според втория лагер такъв Орден няма, ако не броим шепа съмнителни личности, които са пуснали в обръщение измислицата, и при всички положения съвсем доскоро изобщо не е съществувал.
    Но макар и доказателствата безспорно да са в полза на скептиците, според нас е груба грешка само заради това да се отхвърля Орденът - поне докато не се дадат отговори на някои важни въпроси. Първият и най-очевиден от тях е защо някой ще седне да полага толкова усилия за такава мистификация. Нека не се заблуждаваме, ако Орденът на Сион е измислица, измама, едва ли в историята има по-добре извършена спекулация, но дори само заради това си струва да я проучим. Всъщност именно този основен парадокс ни вдъхнови да продължим изследването си за Ордена и след като издадохме "Откровението на тамплиерите".
    Ако двама-трима души са се събрали и са решили, за да се позабавляват, като се нарекат "Орденът на Сион", излиза, че той вече "съществува". Организацията всъщност става жертва на собствения си успех и по този начин дава тласък за появата на много "епигони": на други "Ордени на Сион", безспорно рожба на един-двама души, които си нямат друга работа. Както през 2003 г. заявява главният секретар на (официалния) Орден Джино Сандри, "твърдението, че Орденът на Сион не съществува, искрено ме развеселява, защото, поне доколкото знаем ние, сега по света могат да се преброят поне единадесет такива братства".
    Въпросът, който всъщност трябва да си зададем, е дали ролята на Ордена наистина е толкова голяма. Дали той наистина пази отколешни тайни, които, ако бъдат разкрити, ще преобразят из корен възгледите ни за християнството и дори представата ни за неговия основател. И дали, както твърди самия Орден, то наистина оказва някакво влияние в днешния свят?
    Има и други, не толкова важни въпроси, например колко членове наброява Орденът. (Не че едно сдружение трябва задължително да има много членове, за да оказва съществено влияние, дори шепа хора могат да бъдат могъщи и влиятелни, стига да се намират на подходящото място в подходящото време.) Но след подробното си проучване ние стигнахме до убеждението, че на Ордена на Сион би трябвало да се гледа сериозно - въпреки всички спорове и съмнения. Собственият ни опит ни кара да стигнем и още по-далеч: днес си даваме сметка, че ще бъде голяма грешка да подценяваме власта и влиянието на Ордена. Но защо? Какви са доводите в подкрепа на това, че Орденът на Сион е напълно реален и развива дейност?

    Разпространената версия
    Нека първо насочим вниманието си към лагера на "поддръжниците" на Ордена: най-разпространената версия за историята и предназначението му е изложена в "Светата кръв и Светият граал" и тя може да бъде обобщена по следния начин:
    Исус и Мария Магдалена са били мъж и жена и са имали деца. След като Исус е разпънат на кръст, Мария и децата бягат във Франция, където се установяват потомците им. Накрая те се женят с представители на кралската династия на франките, легендарните днес Меровинги, които през V-VIII в. налагат властта си в земи на територията на днешна Франция, Германия, Белгия и Холандия. Те обаче са предадени и изместени от престола от една нова династия, Каролингите, и то с подкрепата на Римокатолическата църква, която знае тайната за произхода на Меровингите и се страхува какво ще се случи със старателно разработеното им учение, ако се разчуе, че Исус има потомци с произтичащите от това последици. Ключово събитие при узурпацията е убийството на Дагобер II през 679 г., който обаче не е последният крал от династията на Меровингите, както често се споменава.
    Според източници на Братството обаче невръстният син на Дагобер - Сигебер, - за когото историците смятат, че е загинал скоро след баща си, все пак се е спасил при преврата срещу Меровингите. Бил е укрит в областта Лангедок в Южна Франция и по-точно в легендарното днес селце Рен льо Шато почти в подножието на Пиренеите. Той и потомците му са били закриляни от хората, посветени в тайната за произхода на рода, група, по-късно обединила се в Ордена на Сион, тайно сдружение, учредено в края на ХI в., за да отстоява интересите на династията. Орденът на Сион е създаден в Ерусалим от един от водачите на Първия кръстоносен поход, Годфрид Буйонски [Жофроа дьо Буйон], който според преданието е потомък на Дагобер.
    По-нататък най-разпространената версия, както е изложена в "Шифърът на Леонардо", гласи: на свой ред Орденът на Сион стои зад създаването на прочутите рицари тамплиери, ордена на "воините монаси", които от (или около) 1118 г., близо два века властват в Светите земи и Европа. През 1188 г. между двата ордена обаче се появява разкол и всеки поема по свой път.
    Орденът на Сион, или т.нар. Братство, надживява тамплиерите, които през 1307 г. престават да съществуват, и оцелява през столетията до наши дни под председателството на цяла поредица велики магистри, сред които някои от най-прочутите имена в историята на Европа (сменяни с по-неизвестни личности), например англичаните сър Исак Нютон, Робърт Флъд и Робърт Бойл и италианците Ботичели... и Леонардо да Винчи. Пак според преданието в по-ново време Орденът изненадващо е оглавяван от някои доста авторитетни личности от света на литературата и изкуството: Виктор Юго, Клод Дебюси и Жан Кокто. Тези велики магистри от ХIХ и ХХ в. са все французи. Орденът на Сион твърди, че е движеща сила на почти всички значими езотерични движения в Европа, например на розенкройцерите, а още по-назад във времето е стояло зад такива личности като Жана д'Арк и Нострадамус. Дори днес отстоява своята цел: да възстанови на власт във Франция, а и в цяла Европа представителите на "свещения род" на Меровингите.
    Такава е рамката, както тя е изложена в "Светата кръв и Светият граал". В "Тайните досиета" се признава, че задаачата на Ордена е да защитава потомците на Дагобер II, но пак според твърденията му защото те са издънки на законното кралско семейство във Франция. Крайната цел на Ордена е да възстанови на френския престол Меровингите (което е една твърде амбициозна задача). Това огромно значение на династията на Меровингите, основана от Исусовите потомци, не е откроено в "Тайните досиета", но Бейджънт, Лий и Линкълн тръгват именно от него. (В "Тайните досиета" обаче се твърди, че Меровингите са потомци на Давидовото коляно.)
    Мнозина запалени привърженици на книгата на Бейджънт, Лий и Линкълн (включително Дан Браун) явно нямат представа, че, както ще видим по-нататък, Орденът не само не е твърдял никога, че е наследник на Исус, а обратното, най-недвусмислено отхвърля подобно предположение.

    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2396


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #27 -: Декември 31, 2010, 20:27:38 »

    Богомилска легенда:

    А когато Адонай подари на Адама син, възрадва се Адам и жъртва принесе Богу. Но Ева скърбеше още — и Каломаин и Каин гледаха нейната горест. Змия на скръб хапеше сърцето им, защото не знаеха по що тъгува тяхната майка. И те се питаха: «Кой е наскърбил оная, която ни е родила? Защо й е тежко? Защо не поглежда тя ни мене, ни тебе, ни малкото ни братче? » И не можеха да си отговорят. А майка си не дръзваха да попитат, защото знаеха, че — ако запиташ скърбящ човек поради що скърби, — дваж по-тежко ще му стане и няма да ти отговори, па може дори да се разгневи.
    И възрасна Евел, стана мъж — и лицето му — бяло като алабастър, стана меко и нежно. Очите му бяха като небесна синина, а косите му — меки и златисти като зряла ръж.
    Но слаб беше Евел и силите му — малко; защото бе син на смъртен човек — и чедо на човешка похот.
    А Каин бе силен, като исполин, лицето му — изгорено от слънце, носеше цвят на червена пръст. Косата му бе твърда и черна, като крило на гарван, а очите му блестяха, като очите на баща му Сатанаиля. Мишците му — силни, като на пъргав звяр, и ръцете му, опърлени от слънцето, имаха цвят на лин, в който се тъпче грозде.
    Ала не обичаше Ева сина си Евеля, защото не бе плод на сърцето и, а рожба на сласт и милувки.
    А когато минаваше Сатанаил през Едема, говореше думи на сина си Каина. И думите му бяха огнен дъжд. Та закоравя сърцето на Каина, закоравя и умът му.
    И неговата мъдрост стана здрава като кедър и ведра като езеро сутрин.

    Растяха в Едема две дървета. Едното, слабо на вид, но хубаво, развиваше големи седмовърхи листа и даваше плодове — сини, като сливи.
    То бе Дърво на Живота и плодовете му бяха горчиви; те засищаха, но не бяха приятни за ядене.
    А другото бе широкогранно, високо, със снажно стъбло — и кората му бе гладка. Листата му — дребни и много на брой. А плодовете му бяха едри, червени, като ябълки, и сладки.
    То бе Дърво на Познанието.
    Но Змия се виеше на седем пръстена около него, та не даваше никому да яде. И когато минаваше Сатанаил през Едема, Змията се плъзваше по стъблото, свиваше се на колело и го гледаше покорно с жълтите си очи.
    И приближаваше се Сатанаил, та ядеше от плодовете на дървото.

    И когато един ден Врагът на Силния говореше на Каина за онова, що има да стане, за Тайната на Седемте Бездни, за чаровете на Земята и на съкровените Кръгове под нея, за Черните Властелини на Триъгълника, за душата на сестра му Каломаин, за Вождовете на Гнева и за деветте Алилуийа на Божията Песен — изстъпление нападна Каина. И той прозре скритата замисъл на Иехова и на Сатанаиля, синя мълния озари пещерите на ума му — и той проумя тайния смисъл на казаното от бащата.
    И като съзре Сатанаил своя син — мъж по мисъл и левент по мъдрост, — даде му три плода от Дървото на Познанието, но му заръча строго — да ги скрие, та после да ги изяде насаме.
    Но щом изяде плода на Познанието, изпадна Каин в тежък сън — и сякаш вампир завея над него кожени крила.
    А Каломаин и Евел ходеха, та играеха в Едема. И стигнаха до дървото, под което спеше брат им.
    И видяха Каина, заспал дълбоко, а в ръцете му се червенееха двата плода. И почнаха да го будят с весел вик, но дълбок бе сънят му, та не го сепна викът. И взеха му тогава със смях плодовете, та ги занесоха вкъщи.
    Адам, отпаднал и стар, на вечерта на своя живот, седеше пред хижата със замислен поглед. Той ги не видя.
    А Ева пееше в хижата. И тя се зарадва, като съзря плодовете, защото ги позна. И взе единия плод, та го изяде. Но щом сдъвка и глътна плода, душата и се размъти, тялото и отпадна — и Ева умря,
    Майката на Живите бе първият човек на земята, който позна Смъртта. Защото бе познала милувките на Сатанаиля и бе хапнала от плода на Забраненото Дърво.
    А Евел и Каломаин не знаеха това, защото не бяха там. Че насаме изяде майка им плода.
    И Каломаин, като не знаеше какъв е този плод, запита Евеля.
    И каза й Евел:
    «Плод на вечна младост е тоя плод. Който яде от него, не ще се сбръчка вовеки лицето му и очите му не ще посърнат, нито косата му ще побелее. Ела — да го изедем!»
    И Каломаин изеде плода, но на Евеля не даде. Защото се боеше.
    И мъка се роди в душата на Каломаин. И копнеж по волност я завладя. И мрак легна пред нея.
    И седем луни трая това.

    А когато се изчерпи седмата луна, Каломаин се изгуби. И празни бяха усилията на Каина да я намери. Напусто ходеше от долина в долина да я дири.
    И в разселините на жълтите скали всуе кънтеше плачът на душата му:
    «Каломаин, сестро моя! Ела при Каина, та утоли с кротка дума жаждата на сърцето му, болно без тебе!»
    Но — всуе.
    Нямаше никъде Каломаин. Нямаше я в златните градини — и цветята не повтаряха песента на нейния глас. Зората изгряваше без нея — и луната не пилееше лъчи по златото на косите й.
    Нямаше никъде Каломаин.
    И посипа Каин с пепел главата си. И горчиво зарида. И нямаше за него утеха.
    Пречупи се отведнъж силното сърце под мъката — и под бремето на мудно линеене пращяха костите му.
    Той чупеше ръце и в грозни въздишки проклиняше земя и небе.
    И неговите вопли къртеха скали, а стоновете му избухваха в огнени облаци. Защото бе луд от скръб.
    И повика тогава баща си в своето отчаяние. И чу го Сатанаил.
    Но думи на укор и слова на обвинение се откъртиха от устата му към Каина.
    И рече му Сатанаил:
    «Когато ти дадох плодовете — помниш ли? — аз казах, че за тебе ги давам, но ти ги не скри. Остави да ги вземе всеки минувач. . . — Та тези плодове дават смърт и безумие на оногова, който не би смогнал да ги понесе! И за това, че ти не опази дара на светинята, Каломаин ще бъде завинаги загубена за тебе. — По смъртна жена ще рукне влечението на сърцето ти — и ще потече в пот и кръв твоят живот! Клетва навлече ти върху себе си, роден в ден на клетва и в час на прокоба!— —»
    А Каин слушаше скърбен и в душата му играеше мълния.

    . . .И сбъднаха се дума по дума речите на Сатанаиля. Цъфна клетвата като голямо отровно цвете, чийто мирис носи мъчителна смърт.
    И обърна се сърцето на Каина към Ада, негова сестра, другата дъщеря на Адама.
    Съблазни го нейната бяла гръд — и румените й бедра му сложиха окови. Измами го шумът на полите и — и миризмата на косите й пръсна безумие в кръвта му.
    И потърси Каин — да обърне сърцето на Ада към себе си. Защото тя го не обичаше.
    И взе Каин зрели овошки, смачка ги, смеси сока им и направи вино от тая смес.
    И когато Ада ядеше и пиеше, даде й Каин от виното. Всички го знаеха, че работи земя и събира овощия. Засмя се Ада, взе виното, та услади сърцето си с него. А измамливо бе питието наглед и сладко на вкус.
    Опи се Ада, похот цъфна в душата й — и тя се отдаде на брата си Каин.
    Обърна се оттогава сърцето и към него. И обикна Ада Каина. Защото целувката му бе пожар и прегръдките му стапяха сърцето.
    Но клетвата на Сатанаиля съскаше над Каина — и той скоро позна, че се е измамил. Разочарова се той от Ада, дотегнаха му милувките й — и плитка му се видя душата й.
    И скоро разбра, че го не тегли вече към нея. Горчив бе хлябът му с Ада — и не пиеше вече разтуха сърцето му в нейните прегръдки.
    А напразно плачеше Ада. И всуе го молеше да се върне при нея.

    След време се разтвори пак сърцето на Каина, та се разпаля в него пожелание към Сета.
    А Сета бе жена на брата му Евеля.
    Но твърдо бе сърцето й — твърдо, като ръка на злодеец: не обикна тя Каина, нито поиска да зачади пламъка на домашното огнище. Защото не я теглеше към грях.
    А когато плодовете бяха обрани, небето се размъти и листата закапаха, умря Адам.
    И оплакаха го тогава синове и дъщери.
    Ридаеха Евел и Сета, плачеха Лина и Ада — и безутешни бяха синовете му и синовете на неговите синове.
    Само на Каина бе твърдо сърцето. Че той бе ял от Дървото на Познанието.
    Навъсен стоеше Каин, ала не ронеше сълзи. Сухи бяха очите му, защото не рачеше да жали по смъртници и да рони плач по мъртъвци.
    А трябваше, по Божия повеля, синовете на Човека да принесат жъртва, за да се успокои душата на баща им — и да наследят милостта на Вечния.
    И огради жъртвеник Евел, та сложи животни за всесъжение пред Господа. Защото бе пастир.
    А Каин тури плодове от земята, която работеше. Защото бе земеделец.
    И угодна бе пред Саваота жъртвата на Евеля, а Каиновата не прие — заради греха, що бе сторил, когато остави Ада, жена си.
    Смеси се димът на жъртвата Каинова с праха на земята — и пламъкът угасна.
    И разгневи се Каин на Господа, та в страшни слова изрече клетви към небето. И намрази Евеля, своя брат — люто го намрази поради жъртвата и още поради жена му Сета, която бе някога възлюбил, а тя не беше го обикнала.

    И страстно безумие разръфа сърцето на Каина — както буря раздипля тъмни небесни облаци. Защото над него още съскаше клетвата на Сатанаиля — и душата му трябваше да се разкъса от страст по смъртна жена.
    Черно стана пред очите му, а погледът му се премрежи от страстна мъгла.
    И в спомена му се ломеше сластно движение на гола женска снага, а пред погледа му играеше измамливо тяло: — цвете, змия и бяс в едно и също време. И видя Каин, че страстта е страшна.

    Твоите абаносови вежди се изгъват надолу плавно и широко — като два черни сърпа, хвърлени върху светлото небе. —
    — Сето, сестро моя: пожали ме!
    Слънцето мята върху пясъка своите огньове, а моите знойни стъпки Те дирят.
    В Твоите движения играе смях — и страст се таи в мрака на очите Ти.
    — Сето, сестро моя: пожали ме!
    Твоите румени бедра, пълни и кръгли, ме опиват като вино — и златният мъх по снагата Ти буди шемет в моето болно сърце.
    — Сето, сестро моя: пожали ме!
    Нощта пръска по небето едри звезди, а моите парливи очи Те дирят.
    В Твоите думи кипи гордост — и пламък съска в звъна на гласа Ти.
    — Сето, обична моя: пожали ме!

    Зачернюва ми живота абаносът на Твоите коси, опива ме трандафилът на Твоите устни, заслепява ме златото на Твоята кожа — о, Сето, сестро моя!
    Кажи ми: — Стъпчи душата си за мене! — Стъпчи душата си! — И аз ще Те чуя. Кажи ми още: — Бога убий за мене! — В сърцето на Вечния впий нож! — И аз ще Те послушам — о, Сето, сестро моя!
    Ти сепна в мене заспалата любов, но си отиде — и аз останах самин. И с мене остана моята скръб — о, Сето, сестро моя!
    Над пожълтелите житни полета се разсипа смехът на Твоята гордост. Над тъмните вълни на замрели потоци се разкърти плачът на сърцето ми — о, Сето, сестро моя!
    Няма покой за мене!
    Няма покой за мене!

    И когато една сутрин, призори, Евел излизаше от шатрата, за да отиде на полето, извика го Каин при себе си — и уби го там.
    И отиде при Сета, жената на Евеля — и с ласки я облада. Защото Сета мислеше, че Евел е при нея.
    А към изгрев-слънце, когато видя Каина, спящ в леглото й, отвърна се Сета от него в безумна омраза — и с гняв потърси Евеля.
    Но не можа да го намери.
    И донесоха надвечер в кръв и рани мъжа й, та го сложиха пред прага. И разкъса Сета одеждите си — и косата си изскуба от жал по Евеля.
    И прокле Сета Каина с клетви на кръв и омраза: — в Божие име го прокле — мир да не види.
    И чу Елохим думите на Жената — и повика по име Каина. И запита го къде е брат му.
    А Каин рече:
    «Мъртвият е при мъртъвците — и неговият дял е с чакалите на пустинята; — комуто трябва — да го дири! Не ме е никой сложил страж на брата си да бъда. . .»
    И отвърна лице от Господа.
    Разгневи се тогава Иехова, та слова на ужас изрече пред Каина.
    И закле го мир никога да не види.
    «Върви, сине на безумието! Върви по склона на своята проклета пътека! — И нека плодът на твоята кървава ръка окапва, преди да го вкусиш! — От връх към връх щ е води твоят път — и дните на твоята скръб не ще имат чет! Не ще те два пъти огрее слънцето на една и съща земя — и зората ще те пъди от пътека на пътека. — Кръвта на брата ти за мъст въстава — и реве към мене за отплата. Истина, истина ти казвам: сърцето ти не ще вкуси покой! — Луната ще оповестява греха ти, а звездите ще разказват за безумието ти! — От бездна към бездна ще лети твоят дух! — По върховете ще се мъчиш огън ти да стъкнеш — но бурята ще угасява пламъците му — и ще зъзне душата ти в мрака на Моята жестока клетва! — Върви — и никой не ще посмее да те убие: тежко е да убиеш тогова, който е убил първи път!. . . Върви — и във вечността ти своето проклятие ще занесеш! »
    И разигра се нещо бурно в душата на Каина, той гневно отвърна лице от небето, но думите на клетвата бяха силни — и заковаха се в сърцето му като нажежени клинове.

    . . .И роди Сета от Каина син — и нарече го Хет, което значи Ужас. Роди и Ада от Каина син — и назова го Навал, което значи Безумец.
    А те бяха и двамината силни, защото бяха потомци на Сатанаиля.
    А Каин стана навъсен и страшен. И въглен гореше в сърцето му, а земята пареше петите му — и не можеше да остане в Едема.
    Тогава извърна лице на ужас Каин и с презрение изгледа Едема и людете му.
    И устрем към нови земи закънтя в сърцето му тогава.
    И сбра шъпата си, та я разтвори срещу людете — и остави своите клетви върху Едема.
    . . .Когато зорницата разкъса черни небеса, побегна Каин от Едема и люти слова пламнаха гневно на устните му.
    И побегна Каин с разперени пръсти на ръцете — и побегна от Едема.
    А зад него се чуваха вопли и стонове — словата на кръвта, която вика. . .

    Активен
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 446


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #28 -: Март 13, 2011, 12:57:42 »

    Колкото до летящите чинии, през 1947, при проучване на Земя Кралица Мод, американска експедиция е била нападната от летящи чинии, стрелящи с лазерни лъчи..... Досущ като на "Междузвездни войни". Интересното е, че чинията се е движила абсолютно безшумно, на няколко пъти се е крила и показвала от водата и най-странното е, че през 2003 руснаците са открили останките от базата.... Всичко е било непокътнато, само дето кьорав човек не е имало... Предполага се, че между 1981 и 1984 се е споминал и последният обитател.... Най-нормалното е, че всички си траят за това.....
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    meander
    Каквото дадеш това ти се връща.
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 376


    « Отговор #29 -: Март 13, 2011, 16:16:30 »

    Здравейте.
    Аз съм Рабено, приказката която си постнал за Богомилска легенда е почти вярна.
    Казвам почти защото в нея истината е посипана с много лъжи.
    Към тая приказка можем и да отнесем приказката за спящата красавица и за снежанка и седемте джуджета.
    http://iskri.net/sne.html
    Това е за снежанка не е цялото но може човек да се замисли.
    Живи и здрави.
    « Последна редакция: Март 13, 2011, 16:34:58 от meander » Активен

    Мечтите ни помагат да намерим посоката,а желанията ни помагат да загубим пътя.
    Когато човек говори истината - не се налага да лъже!
    Мухата влиза само в отворена уста!!!
    Страници:  1 [2] 3   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Съдба, 'карма' или наследство ?
    Въпроси и отговори
    Me.Racle 5 799 Последна<br />публикация Септември 30, 2013, 15:58:58
    от Kissing You Good Night

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright