Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Раздвоената женственост  (Прочетена 4488 пъти)
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« -: Ноември 16, 2010, 18:53:22 »

Лилит (Lilith) - ЖЕНАТА! / part 1


Разделението на половете и узаконеното от религията тяхно неравенство е довело до почти пълното обсебване на жреческата власт от силния пол, обявил се за единствен упълномощен посредник между човека и неговия създател. В Тората и Талмуда жената присъства единствено като бледа сянка, подобно на някаква Евридика, извадена за миг от подземното царство. Не по-различно е нейното положение и в Новия завет, където й е отредена предимно ролята на майка и спътница. Създадени по време на патриархата, почти всички древни религиозни книги узаконяват властта на мъжа и изразяват неговия страх пред една независима жена. Лилит и Ева са символ на раздвоената женственост, съставена от две невъзможни да се слеят нейни части: несломената от мъжкото властолюбие жена, и другата, която се е примирила с него в името на семейството и продължението на живота. Онова, което все още е невъзможно в исляма, яростно отричащ и до днес правото на жената да бъде човешко същество и да притежава душа, в юдаизма е приело формата на диалог. Тонът е все по-често уговарящ, с една дума, там има основа, върху която може да протече едно сдобряване с Лилит. Същото се отнася с не по-малка сила и до християнския свят, може би защото наследяването на партиархални отношения между половете днес вече е спирачка не само по пътя на жената, но и на цялото общество. Талитът символично връща онова отнето й още в древността право да бъде равнопоставена – такава, каквато тя вече е била в началото на времената, при първоначалното Сътворение на човека. Внимателното изучаване на Тората в първата й книга “Битие” ще ни отведе до една отдавна известна на света загадка: «Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде: мъж и жена ги създаде.» (Битие 1:27) И по-нататък: «И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.» (Битие 2:7) От тези цитати става ясно, че човекът е създаден от две равностойни половини: мъж и жена; от пръст, на която е вдъхнат живот. После следва заселването му в Еден и забраната да яде от Дървото на познаване на доброто и злото. И именно тук се появява загадката: Адам изведнъж се оказва сам в райската градина: «И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.» (Битие 2:18) «И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.» (Битие 2:22) «А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена (Иша), защото от Мъжа (Иш) бе взета.» (Битие 2:23) Четейки тези пасажи от Тората, човек остава в недоумение. Защо, след като жената вече е създадена, Адам се оказва сам в Еден и се налага да му се направи нова спътница в живота? Какво е станало с първата жена? Петокнижието упорито мълчи по този въпрос. Нещо повече, християнските преводачи на Стария завет всячески се опитват да изличат едно име от текстовете му. Това опасно и плашещо ги име е «Лилит». В канонизираните от Светата християнска църква книги паметта за нея е завинаги изтрита. В книгата на пророк Исая например то е заменено с «бухал»: «Дивите котки ще се срещат там с хиените, и пръчът ще провиква към другаря си; също и бухалът [Лилит] ще се настани там, като си намира място за почивка.» (Исая, 34:14) Но коя е Лилит и защо е трябвало да изчезне от преводите на свещените еврейски книги? Прочитът на «Битие» оставя усещането за липсващ текст, и изгубена поради това логика на разказа. Според древните текстове на Талмуд, Зохар и коментарите на известни равини от миналото, тя е първата жена на Адам и сама е «адам», човек. Създадена е заедно с мъжа и е равна на него по сила, интелект и произход. Безсмъртна като него. И е първата божия творба, опълчила се срещу неравенството, наложено от човека. Тя отказва да се подчини на Адам, напускайки в знак на протест райската градина и отнасяйки със себе си знанието, което Яхве й е дал – формулата, съдържаща тайното свещено име на Бога. Оттогава датира и нейното демонизиране – израз на мъжкия страх пред изплъзналата се от контрола му жена. Светът на патриархата я описва като съблазнителка на мъжете, убийца на децата, демонка, заповедница на нощния свят и сама част от тъмнината на нощта, богоборка като по-късния Евин потомък Яков, заради което му е дадено името Израил. Оттам Лилин (мн.ч. от Лилит) са демонични същества, на които първата жена на Адам заповяда, или в друг вариант е тяхна майка. Във Вавилонския Талмуд, чиито текстове са доста по-късно записани от тези на Тората, Лилит е описана като демонично същество с дълга коса и криле (трактатите Ерубин, 18б и 100б, и Нидда, 24б). Трактатът Шаббат, 151б пък предупреждава самотно спящия у дома си мъж, че може да бъде обхванат от демоните на Лилит против неговата воля. Християнските коментатори от своя страна понякога й отреждат мястото на Сатаната, съблазняващ Ева да откъсне забранения плод. В древната месопотамска култура праобразът на Лилит, изобразена като царица на нощта, е хубава жена с криле, държаща в ръцете си жезъл и пръстен, съответно знаци на мъжкото и женското начало, и с крака, завършващи с птичи пръсти – още един намек за небесния й произход. Тя е стъпила на два лъва и има изобразени бухали от двете си страни. Смятала се е за причинителка на температура и болести по децата. С нейното демонизиране обаче не се съгласяват много поети и художници, описвайки я като изключително привлекателна млада жена със змия в ръце – символ на вечната съблазън и връзката й с творящото природно начало.
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #1 -: Ноември 16, 2010, 18:54:31 »

Лилит (Lilith) - ЖЕНАТА! / part 2


В текстовете на автори като Гумильов, Набоков и Цветаева нейният образ е противопоставен на заетата единствено с кухнята и домакинството Ева. В картината “Лилит” на английския писател и художник Джон Колиер е изобразена прекрасна гола жена с дълги руси коси и съвършено, сякаш порцеланово тяло, която е обгърната от огромна змия и нежно е опряла на нея лицето си. Тезата за чудовището Лилит не се приема и от еврейските феминистки, една от които е Мариане Валах-Фалер. Тъкмо обратното, те я описват като неподвластно на съблазните същество, неучаствало в грехопадението, и останало безсмъртно поради това. Нейната съпротива е срещу жаждата на Адам да властва над света, не срещу Бог. И тъй като не е престъпила заповедите на Яхве да не яде от Дървото на познанието, тя е свободна и от отговорността за човешкия грях. По-късно създадената Ева в замяна на това е олицетворение на подчинеността и неравностойното положение на жената, обусловено от партиархата. Неслучайно Мариане Валах-Фалер я нарича “смалена”, като влага в това не само чисто физически, а много повече духовен смисъл. Тя е родствена на Адам, но не в онзи първоначален смисъл на прах, комуто е вдъхнат Дух божи, а само като част от неговата плът. Именно плът, защото единствено първата жена на Адам е била надарена с равностоен на неговия дух. Колкото Лилит е жив и пълнокръвен образ в мидрáша на Мариане Валах-Фалер, толкова Ева е неразвита и зависима физически и духовно от своя господар и повелител. Но тъй като също е Божие създание, в което е заложена мярката за първоначалното съвършенство на човека, втората жена на Адам усеща своята непълноценност и се стреми да я преодолее. Това поставя мъжа в много раздвоено положение. От една страна, неговото огромно его и жаждата му да властва в света на Формата, подобно на Бог в нематериалния свят, още са много силни. От друга, той помни, че е имало една красива, независима и горда жена, равна на него и родствена му като сиамски близнак, с която нещата са можели да изглеждат съвсем другояче, ако не е била онази пагубна жажда да владееш и употребяваш другия не според божественото му предназначение. Ева е скучна, Лилит – вече недостижима. Тя отдавна е надраснала миналото, запазвайки своята независимост от Адам. Времето, през което мъжът и неговата втора жена е трябвало да се борят за своето физическо оцеляване, за нея са спечелени за развитието на духа години. Тя държи в ръка небесната Тора. Не, не онази, записаната с мастило върху пергамент, а другата, истинската, написана с черен върху бял огън, която лежи на коленете на Бог. Първият мъж също е вещ в тази божествена Пра-Тора, но той не търси Лилит, за да се усъвършенстват нататък в изучаването на текста, а за да я постави в още по-неравноправно положение от предишното, опитвайки се да я превърне в своя втора жена. Недоумението на Адам от съпротивата й срещу домогванията му е комично по своя характер и буди чувство на състрадание и насмешка. Онова, което веднъж е отказало да бъде употребено не по предназначение, няма да позволи същото и втори път. Лишеният от безсмъртието и смален от грехопадението човек греши в надеждите си, че Лилит страда от липсата на мъж и лесно ще склони да заеме мястото на втора съпруга в живота му. Лилит също греши обаче, като се надява Адам да се е отказал от първоначалните си намерения спрямо нея и да се е развил дотолкова, че да предпочете знанието пред властта. След отказа на Лилит, Адам се връща при Ева и очерня пред нея първата си жена като демонка. Истината всъщност е, че именно те с Ева са подвластни на отровата, която Сатаната е впръскал в тях, и която непрекъснато взима надмощие в постъпките им. Нощем обаче мъжът продължава да сънува красотата на Лилит и да копнее по нея. Един ден Ева също среща Лилит, бродеща зад стените на Еден, и вижда, че тя не е никакъв демон, а подобна на нея жена, само че много по-умна, красива, образована, целеустремена и свободна от затвора на райската стена. Отровена от грехопадението, Ева отговаря на приятелското и изпълнно с радост втурване на Лилит към нея с неприязън и жажда да й прехвърли тъмните си страсти. Ева обвинява Лилит, че е егоистка, която не е готова да се подчини на Адам и да се жертва за него. И съвършената жена огорчено й обръща гръб, продължавайки по своя път, посветен на знанието и изучаването на огнената Пра-Тора. Но всеки път при настъпването на Рош-Хашана – рожденият ден на Творението, и на Йом Кипур - денят на опрощаване на греховете, тя отново се завръща при стената на Еден и очаква Адам и Ева да отидат при нея, за да се сдобри с тях и заедно да работят за израстването на човека – за да може чрез тях да се изпълни първоначалният божествен план. Ала и този път чакането й ще е напразно, защото гордостта и глупостта държат здраво в прегръдките си прогонените от Рая Адам и Ева. Оттогава продължава да расте и онази пропаст между дъщерите на Ева и тези на Лилит, първите незаслужено толерирани, вторите – незаслужено отхвърляни в човешкия свят. Невъзможността на дъщерите на Лилит да имат едновременно и знанието, и мъжа, им причинява същото голямо страдание, както евините дъщери страдат от липсата на свобода и мъжко уважение. Решението на конфликта е в Адам, в неговата готовност да се откаже от своята себичност и да се завърне при първоначалния замисъл на Бога. Пътят към духовно андрогинния човек, съставен от две различни тела, но обединен от равенството по интелект, душа и права, явно ще е труден и много дълъг. Това ни нашепва съвременният мит, създаден от една еврейска феминистка, която навремето така заплени със своя мидрáш авторката на тази статия, че я тласна в дългогодишно пътуване из Тората, Талмуда и древните еврейски саги. Нека този текст бъде малък жест на благодарност към рано напусналата ни Мариане Валах-Фалер за това несвършващо и до днес любовно приключение.

http://www.facebook.com/note.php?note_id=189917438564#!/note.php?note_id=189917438564
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #2 -: Ноември 16, 2010, 19:01:43 »

Лилиту
от Уикипедия, свободната енциклопедия


Лилиту (също Лилит) (на иврит: לילית) е женски божествен митологичен образ от месопотамския пантеон. Тя е покровителка на бурите, асоциира се с вятъра и се смята за носител на болести и смърт. Фигурата на Лилит се появява за първи път като богиня на ветровете и бурите под името Лилиту, в Шумер, около 3000 г. пр. Хр. Много учени считат, че „Лилит“ е вариация на Лилиту, появила се около 700 г. пр. Хр. Лилит е нощен демон (в гръцкия смисъл на думата) в еврейската традиция (на иврит לילית), спомената е като крещяща сова във варианта на Библията на крал Джеймс. В апокрифните текстове се споменава като първата жена на Адам.


Месопотамска митология
Етимология на името

Иврит לילית Лилит, Акадски Līlītu е женско Нисба прилагателно от Прото-Семитския корен LYL „нощ“, буквално се превежда като „женско нощно божествено същество/демон (отново в гръцкия смисъл)“, въпреки че има примери в клиновидната писменост където името се среща и като Līlīt , и като Līlītu където отново се описва като демон, което носи болести.

Възможна е също така и асоциация не с „нощ“, а с „вятър“, като се вземе предвид, че акадската Lil-itu е езикова заемка от шумерската дума lil, която означава именно „въздух“, още по-осезаема е връзката с шумерската „Нинлил“ (името на която означава „Женски въздух“), богиня на южния вятър и съпруга на Енлил.

В акадската дума от мъжки род līlû не присъства нисба суфиксът и може да бъде сравнена с шумерската (kiskil-) lilla.
Кисикил-лиллаке

Лилиту, също така се идентифицира и с ki-sikil-lil-la-ke, женско божество в пролога на Епос за Гилгамеш . Ki-sikil-lil-la-ke понякога се среща и като девойката на Лилу, компаньонка, негова любима. Описвана е като „тази, която радва сърцата“ и „тази, която пищи постоянно/зловещо“. Друго женско божество (или просто епитет на Лилит) е споменатата покрай Ki-sikil-lil-la-ke: Ki-sikil-ud-da-ka-ra или „тази, която краде светлината“ или „ тази която владее светлината“ и се възприема като луната.
The Burney Relief, „Царицата на нощта“, 1950 г. пр. Хр..
Царицата на нощта 49,5 x 37 x 4,8 cm, релефът някога е бил боядисан в червено. Бритиш мюзеум, Лондон.
Изображение на шумерската богиня Лилиту

Релефът, показан отстрани, се датира към Старовавилонския период (XX в. пр. Хр.). това е скулптура на жена с крака на птица, а от двете ѝ страни има по една сова (хамбарна сова).

Най-вероятно релефът показва Инана или нейната сестра от подземния свят Ерешкигал това е и причината днес някои учени да оспорват връзката на релефа с Лилиту/Лилаке. Релефът е бил закупен от Британския музей в Лондон по случаи неговия 250-годишен юбилей. От тогава получава името „Царицата на нощта“ и с това име обикаля музеи из цяла Великобритания. Подобен релеф от същия период има и във френския музей Лувър (AO 6501).
Демоните Лилиту

Най-ранното споменаване на демон, подобен на Лилиту/Лилит и нейната компаньонка Лиллаке/Лилит е в шумерския царски списък , където се споменава за бащата на Гилгамеш — Лиллу. За него е известно съвсем малко, но от това което се знае е, че Лиллу (или още Лилу или Лила) се промъква в женските сънища и има функцията на „оплодител“/инкуб, докато жена му (Лилиту) властва над мъжките еротични сънища. По-нататък подобни качества извикват в съзнанието ни асоциацията между семитските имена Лила и Лилиту, именно тези от лалу, или бълнуванията за лулу, означаваща похотливост.

За асирийската Лилиту се е казвало, че се жертвала за децата и жените. Също така е описвана и асоциирана и с лъвовете, бурите, болестите и пустинята. В ранните ѝ изображения е представена с крака на граблива птица и крила (птицата Цу) . Те (птиците Цу) са се смятали за силно сексуално агресивни към мъже, но не са могли да се размножават нормално. Живеели са само в сухи и пустинни места. Считало се, че шумерския демон от женски пол Димм и мъжкият вятърен демон Пазузу могат да им противодействат.

Друг демон на нощта и бурите от същия клас и период: Лилу (инкуб); Ардат Лили („прислужницата на Лилиту“), която идвала в сънищата на мъжете и раждала деца от тях; и Ирду Лили, инкубът двойник на Ардат Лили. Тези демони са били изначалните демони на ветровете и бурите, по-късно обаче, етимологията ги превърнала в нощни демони.

Епитетът на Лилиту бил „Красивата девойка“. Описвана била като жена, която няма кърма и е неспособна да роди дете.

Вавилонски текстове описват Лилиту като проститутката на богинята Ищар. Също така, по-старите шумерски твърдят, че Лилиту е и името на прислужницата на Инана, наричана още и „ръката на Инана“. В тези текстове се казва също и че "Инана изпрати красивата и неомъжена, съблазнителна проститутка Лилиту вън на полето и по улиците където мъжете, уловени като риби, се редяха ". Ето защо Лилиту е наричана още и „ръката на Инана“.

Лилиту, акадското Ардат Лили и асирийското Ла-бар-ту са властвали над temple prostitution. Ардат произхожда от „ардату“, дума, с която наричали проститутките и младите, неомъжени жени, означаваща „девственица“. Като Лилиту, Ардат Лили била обект на желания и uncleanliness. Един магичен текст разказва за това как Ардат Лили had come to „seize“ болен човек. Други текстове считат, че Ламащу е „ръката на Инана“/Ищар, а не Лилиту или Ардат Лили.

Освен това, Лилиту бива асоциирана и с птицата Анцу/Цу, името на която се превежда като „кукумявка“, но по-често се среща като „орел“, „лешояд“, или птица на прерийните лъвици или като змия, които след това стават нейни култови животни [считат се за нейни представители (чрез тях богинята се появява пред хората)]. От тук идва по-късно в Кабала схващането на Лилиту като змията в Райската градина и асоциацията ѝ със змията като символ на подземния свят. Other legends describe the malevolent Anzu birds as „lion-headed“ and pictures them като чудовищен to this a later amulet from Arslan Tash site features a sphinx like creature with wings devouring a child and has an incantation against Lilith or similar demons,[1] incorporating Lilith's cult animals of lions and owls or birds.

Ламащу (Лятната Димм) била много подобен на Лилиту месопотамски демон (Лилиту наследява много от начина на възприемане на Ламащу, митовете за нея и поведението ѝ като цяло).

Съществували много заклинания срещу нейното положение на „дъщеря на небето“ и упражняването на свободната ѝ воля над децата. това я различава от останалите демони в Месопотамия. За разлика от нейната демонична свита, Ламащу не получавала заповеди от боговете да извършва злодеяния, те били плод на нейното желание и безгранична злоба. Тя прелъстявала мъжете, вредяла на бременните жени, майките и новородените, пиела кръв, причинявала болести и смърт. Някои заклинания я описват като „седем вещици“.

Разстоянието между краката ѝ е като това на скорпион, съответно и на съзвездието Скорпион. (Счита се, че съзвездието Скорпион „управлява“ гениталиите и сексуалните органи.) Тя е с лъвска глава, с крака на птицата Анцу, също като Лилиту и се изобразява стъпила върху лъвове.

Други два месопотамски демона, които имат връзка с Лилиту са Галлу и Алу. Алу е безполов демон, който краде женски „атрибути“, но впоследствие получава пол и става мъжки демон. Алу приличал на уличен скитник, като улично куче, бродел нощем и се промуквал в спалните на хората и ги плашел. Описван бил като полу-човек, полу-дявол. В еврейската митология се появява под името Айло. Счита се, че това е едно от имената на Лилит. В други текстове Айло е дъщеря на Лилит, която се сношавала с мъжете.

Друг демон е Галлу от групата на Утукку. По-късно Галлу се появява и под имената: Гелло, Гило или Гиллу в гръцката митология, където е описан като демон, който краде и убива деца. Счита се и за образ, подобен на Гилу (при евреите) и също така и за още едно от имената на Лилит.
Еврейски традиции [редактиране]

В иврит Библията:

    Исая 34:14 Дивите котки ще се срещат там с хиените, И пръчът ще провиква към другаря си; Тоже и бухалът ще се настани там Като си намира място за почивка.[2]

Съществува староеврейската традиция, според която на врата на новородените момченца се слагал амулет, на който били изписани имената на три ангела (Сеной, Сансеной, и Семангелов), за да ги предпазят от Лилин до обрязването им. Друга еврейска традиция е да се изчака три години, преди да се подстриже косата на момчето, за да заблудят Лилит, че детето е момиче, за да се спаси животът му.
Лилиту в епохата на Романтизма [редактиране]
Лейди Лилит, картина на Данте Габриел Росети

За литературата, Лилит е преоткрита в епохата на Романтизма, след повече от 600годишна забрава, в първа част на творбата „Фауст“ (1808 г.) на знаменития Гьоте.

    Фауст:
    Коя е тази?

    Мефистофел:
    Зорко виж я сам! Лилит!

    Фауст:
    Коя?

    Мефистофел:
    Жената първа на Адам!
    Опасна е косата ѝ красива,
    че само с този накит тя блести!
    Но с него млад мъж, ако заувива,
    не ще го изтърве. Пази се ти!

След като Мефистофел предупреждава Фауст, иронично го приканва да танцува с „Красивата Вещица“. Лилит и Фауст водят кратък диалог, по време на който тя си спомня за миговете, прекарани в Рая.

    Фауст:
    (Танцувайки с младата)
    Присъни ми се хубав сън,
    едно дърво видях навън,
    две ябълки блестяха там,
    омамен, покачих се сам!

    Красивата:
    Ах, тези ябълчици две!
    Нима пак раят ви зове?
    Трепти от радост мойта гръд,
    в градината ми те растат!

Робърт Браунинг и Лилиту [редактиране]

Викторианският поет Робърт Браунинг пише за Лилит в поемата си „Адам, Лилит и Ева“, публикувана за първи път през 1883. В нея са използвани митове свързани с триадата Адам, Лилит и Ева. Авторът обрисува Лилит и Ева като приятелки, седнали от двете страни на Адам.

Пред лицето на Смъртта, от една страна Ева споделя, че никога не е обичала Адам, а Лилит ѝ признава, че таи в душата си безгранична любов към него:

    Докато най-силната отрова напусна устните ми,
    Аз си помислих: "Ако въпреки лъжата,
    Той махне маската от душата ми с целувка —
    Аз пълзя, негова робиня — духом, тялом и въобще!
    […]

    Браунинг

Авторът се фокусира върху емоционалността на Лилит, а не на нейната демонична същност, позната от старите митове.
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #3 -: Ноември 16, 2010, 19:05:52 »

Лилит – Черната Луна
Муси Дачева

Под името Лилит в астрологичната литература са познати три понятия: астероидът Лилит, който се намира в пояса на астероидите между Марс и Юпитер, хипотетичната Лилит – „Тъмната Луна“, която е втори невидим спътник на Земята и Лилит – Черната Луна, абстрактна геометрична точка от лунната орбита,нейният апогей.


Тук ще говорим за Лилит като хипотетична точка, свързана с лунната орбита. Има различни мнения по това дали да е точката намираща се в апогея на лунната орбита или тази в незаетия и от земята фокус.Но от геоцентрична гледна точка и в двата случая Лилит има една и съща еклиптична дължина тъй като двете точки лежат на една линия с центъра на Земята – линията Апсид.
Лилит преминава през Зодиака за 8.85 г. Средното и движение за денонощие е 6’41″, а за година- 40°40’42″. По този начин Лилит преминава през даден зодиакален знак средно за около 9 месеца.

Какво казва митологията?


В наши дни се знае, че названието „Лилит“ идва от еврейското „Лил“ – нощ, мъгла, тъмнина.
Но в историческите източници Лилит се появява доста по-назад във времето, още в шумерската митология отпреди 5000г.. Тя е помощница на Богинята Инана – Небесната кралица, с която заедно в определено време през годината се спускали при мъжете на Земята за ритуални церемонии.
Най-разпространена обаче е еврейската история за Лилит.
Лилит била първата жена изобщо и съответно първата жена на Адам. На шестия ден Бог решил да сътвори човека по свой образ и подобие. Думата «adam» идва от «adamah» (прах) и се отнася както за мъж така и за жена. Та двамата с Адам били създадени от прах като равни, но Адам искал да доминира в техните взаимоотношения и да я държи в подчинение. Лилит била непокорна и свободолюбива, избягала, скрила се около Червено море и се присъединила към низшите демони. По този начин Лилит станала «първата феминистка в света»

Как се проявява Лилит в наталната карта?

Сред астролозите няма еднозначно отношение към Лилит и нейното влияние върху родения. Някои са много крайни в оценките си и й приписват всички негативни страни на човешката личност – най-долните страсти, неосъзнаните тъмни желания и противоестествените наклонности, физическите уродства и психичните отклонения. Други изцяло отричат нейното влияние върху характера и съдбата на човека.

Какато обикновено става – истината е някъде по средата. Влиянието на Лилит в рождествения хороскоп се проследява по няколко астрологични пътеки. Тя се задържа в един зодиакален знак за около 9 месеца- достатъчно дълъг период, сравним с този на Юпитер (12 месеца). Този факт придава стойност на позицията и по знак в наталната карта. Хората,които имат рождени дати с разлика до 9 месеца, често имат и Лилит в един и същ или в съседен зодиакален знак.

Другата линия на анализ идва от разполагането на Лилит по дом, нещо което се проследява в уточнена с дата, час, минути, натална карта. И третата позиция от която се разглежда влиянието на Лилит е връзките, отношенията, аспектите, които тя прави с останалите елементи на рождествения хороскоп и особено с рождените светила.

Лилит в наталната карта на жените е по -силно проявена и се свързва най-вече с дълбоките емоционални изживявания, сексуалната страст и физическата привлекателност – оръжията на женската власт над мъжете. Например сексуалност и силно магнетично привличане на другия пол притежават жените, при които рождената Лилит прави аспект с рождените Слънце, Луна, Асцендент и (или) МС(зенит).
Лилит се смята за съуправител на Скорпион и екзалтираща в Риби.

Някои изследователи на Черната Луна, след анализ на хиляди натални карти на хора, водещи много активен начин на живот, са стигнали до следните изводи:
- съвпадът и опозицията на Лилит с Луната в наталната карта влияе неблагоприятно върху разкриването на творческите способности и социалната реализация на човека.
- няма доказателства за това, че съвпадът и опозицията на Лилит и Луната носят фаталност в хороскопа. Но при някои астрологични съчетания като разполагане по осите Дева-Риби, Лъв-Водолей и Овен-Везни плюс съвпад на Лилит с рожденото Слънце се наблюдава завишен риск за живота.

Лилит в наталната карта е фокус на неосъзнатите желания и пристрастия. При включването й в хороскопа, било от транзити към нея или самата тя транзитираща някои рождени точки, човек става много по-чувствителен и раним като дълбоко и продължително преживява обстоятелства привнесени от обективния свят.

При транзитите на Лилит през ъглите на хороскопа личността преминава през някои драматични събития, свързани с позицията й в рождената карта и областта, върху която тя влияе. Например Лилит в Скорпион в пети дом на хороскопа прави човек способен да задържа дълбоко в себе си както обида така и силно чувство за вина. Когато транзитната Лилит навлезе в кардиналния четвърти дом, се създават обстоятелства за освобождване от вината натрупана през текущия цикъл на черната Луна към близък човек на основата на прошката и взаимно разбиране. Тригоните и секстилите към рождената позиция от своя страна създават обстоятелства около децата,които са повод за голяма родителска гордост.

Лилит и Кармата

Наред със Сатурн, дванадесети дом и Лунните възли, Лилит в астрологията е показател за проявленията на Кармата- законът на причинно-следствените връзки в поредицата от животи на Душата..
Деветгодишният цикъл на Лилит е белязан с изкушения и провокиране на негативното у човека. Това е период, в който се проверява чистота на помислите, желанията и действията на човека. Законът на Кармата действа най-силно, когато Лилит пресича ъглите на хороскопа като в зависимост от рождената и позиция (знак, дом, аспекти) , въздействието е различно и много индивидуално.

Когато Лилит е неблагоприятно свързана наталната карта – в квадрат или опозиция с Луната, с малфактор или е в съвпад с Южния възел, при нейните транзити през кардиналните домове настъпват остри драматични събития в живота на човека.

Когато Лилит е свързана благоприятно с Луната, Слънцето, Венера, Юпитер или Селена в наталната карта, чрез съвпад, тригон или секстил, при преминаването и през кардиналните домове, не се усеща толкова голям драматизъм и напрежение. Наротив, в тези периоди човек се чувства в голяма степен удовлетворен, не съзнавайки дори причината за това. Подсъзнателно се насочва към конкретните хора, с които предстои да има емоционално наситени, кармични взаимоотношения и те са в повечето случаи с положителен знак.

4 юни 2008г

http://www.temura.net/%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%82-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D1%83%D0%BD%D0%B0/
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #4 -: Ноември 16, 2010, 19:07:12 »

Лилит

Лилит e символ на протеста, гнева и неопитомената сексуалност на жената.


ЛилитЛилит е жена в най-широкия и съвременен смисъл на думата. Най-старите археологични доказателства за митологичното и съществуване датират от преди 2000 – 3000 години пр. Хр. в Шумер. Тя е изобразявана като красива гола жена, чийто „накит“ е змия.

Персонажът не съществува в Библията.

В един еврейски мидраш*, обаче, е разкрит напълно образа на тази „фатална“ жена. Равинът започва своя разказ, придържайки се едновременно към Библията и към античните философи, а именно, че първото човешко същество било двуполово.
Някои от доводите си авторът открива в твърдение на Аристофан, че изконното двуполовото антропоморфно същество, бидейки по-късно разделено на две части вечно търси липсващата си половина.
Ако жената (Ева) създадена от Адам след неговият първоначален, двуполов вид, то тогава какво се случва с другата половина от Адам?
Отговорът е Лилит. Тя е онази липсващата половина от Адам.
Първоначално е имало едно същество, двуполово. То се разделя, на мъжка и женска  половина или още Адам и Лилит. После Лилит изчезва и на нейно място е създадена Ева, от тялото на Адам. В подкрепа на този равин е и апокрифната литература.
Тази теория за началото, поражда куп въпроси:
Защо Лилит изведнъж изчезва? Откъде идва Ева? Какво прави змията увита около врата на Лилит? И въобще каква е ролята на Лилит в цялата история?

Ето, какво пише в една енциклопедия на митовете и загадките:

“Приказката за първата жена на Адам датира от онези далечни времена, когато равините направили опит да асимилират вавилонската богиня Белет или Белили в еврейската митология. В еврейски разкази Лилит, Адам и Еванейната плодовитост и сексуални предпочитания разкриват същността й на “Великата майка” на населението, земеделски племена по онова време. Те се опълчили срещу нашествието на номадските овчари представени от Адам. Историята разказва, че Адам се оженил за Лилит, защото се бил уморил да се съешава с животни (содомията била грях в Стария Завет, но много разпространена сред овчарите). Адам се опитал да насили Лилит да легне под него в мисионерската поза. Мюсюлманите казват: проклет да е мъжът, който прави жена си небе, а себе си земя. Католическите власти казват, че всяка сексуална поза различна от мъжа доминиращ, е грях. Но Лилит не е била нито мюсюлманка, нито католичка. Тя се подиграла на адамовата сексуална грубост, наругала го и избягала от рая. Адам се помолил на Бог да му върне бунтарката. Бог изпратил трима ангели да я търсят и те я намерили край Червено море в земята на демоните. Тя отказала да ги последва, проклела ги и прекарала времето си правейки любов с демоните, които изглежда били по-забавни, и раждайки по сто демонични деца всеки ден...”

Приказката продължава, отговаряйки на въпроса: Откъде идва Ева?

“Бог наказал Лилит за нейното неподчинение и оставил нейните деца да умират всеки ден. На този геноцид Лилит отговорила като сама погубвала деца: тя убивала новородените или умъртвявала родилките. Или прелъстявала мъже в съня им и след това ги убивала или те се побърквали. Междувременно, Бог създал Ева от адамовото ребро, за да е сигурен, че ще има послушна спътница до него.”

ЛилитКултурната интерпретация се основава главно на историята за Лилит като първата съпруга на Адам, която предпочела свободно съществуване в земята на демоните пред идилия в Едем.

Интересен е моментът на болка и отмъщение: Лилит била наказана, защото действала така, както смятала за правилно. В гнева си тя отмъщавала на Адам, събирателен образ на мъжа.

Тя отмъщава и на Ева, която е символ на всички мили раболепни** жени, които изневеряват на собствената си философия, нагаждайки се към мъжките изисквания.

Въобще, появата на Лилит и функциите, които изпълнява образът й, говорят за болезненото начало на патриархата.

По някакъв неясен начин, Ева е била по-умна от Лилит в цялата й радикална честност:

Ева действала мило и сервилно, но по-късно приласкала Адам да опита ябълката от забраненото дърво и после споделила живота си с него извън рая.

Образът на Лилит е съществувал, видоизменял се и днес, за нас тя не значи убийца на новородени и прелъстителка на мъже, нито слагаме амулети на вратите си, за да предпазим децата си от нея.

Днес тя е революция. Изразява болезненото преминаване от един тип общество към друго и промените и издевателствата върху жената през всички тези епохи.

Лилит е апотеоз на независимостта, на смелостта, на свободомислещата и разкрепостена сексуалност.

*мидраш - разбира се, както процеса на изучаване, така и резултата от изучаването на Библията.
**раболепен – етимологията на думата: от руски език - раб означава син, т.е. индивид, който съществува благодарение на друг индивид.

04.12.2008/Блага Димитрова

http://horoskop.rozali.com/zagadki/p9275.html
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #5 -: Ноември 16, 2010, 19:12:05 »

Жената съблазнителка Лилит - първата жена на Адам

Името на първата жена искусителка било Лилит . Тя била първата жена на Адам. Съпругата му обаче била вироглава, непокорна и своенравна. Избягала от обятията на Адам. След това се появила Ева.
Ето и цялата история:
В опит да обясни последователността в Стария Завет съществува комплексна тълкувателна система, разработена в еврейската литература, наречена мидраш, която се опитва да съгласува библейските противоречия, като придаде ново значение на текстовете от Светите писания.
Несъответствията в историята за Генезиса, особено двете различни версии на Сътворението придобиват широка известност. В началото на 13-ти век, тези въпроси са включени в еврейската мистична литература, позната като Кабала.

Според тези писания първата жена на Адам не е била Ева, а жена, която се казвала Лилит - според едната версия на Сътворението - тя е била първата създадена жена. Когато Лилит въстава и изоставя Адам, Господ създава Ева, като  заместител на Лилит. В един от важните текстове на Кабала, написани през 13-ти век - Sefer ha-Zohar ("The Book of Splendour") от Spaniard Moses de Leon (c. 1250-1305), се казва така:

"По времето, когато Йехова създаде Адам, той създаде и жена, наречена Лилит, която също като Адам бе взета от земята. Тя бе дадена на Адам като съпруга. Но възникна спор между тях и тя изрече забраненото име на Йехова и бе прокудена."

Бог създал Лилит по същия начин, по който създал и Адам - от земята, но използвал мръсотия и кал вместо чиста пръст. От брака на Адам с тази жена произлязъл Асмодей ( якои легенди разказват, че всъщност Асмодей е бил този, който Мойсей е призовал, за да премине Червено море, а не Бог. Въпреки че е представен като демон, името “Асмодей” се превежда като “Господ Бог”(“Ашма” значи “Господар”,а “деус”-бог) и безчет демони, които все още морят човечеството.
В Alpha Beta of Ben Sira (Alphabetum Siracidis, or Sepher Ben Sira) е обяснено, че конфликтът между Адам и Лилит възниква, защото Адам искал да подчини Лилит на авторитета си, изисквайки от нея да лежи под него по време на полов акт.
"Защо трябва да лежа под теб?" попитала тя "Аз също бях създадена от пръст и следователно съм ти равна." И, когато Адам се опитал да я подчини чрез сила, Лилит в гнева си изрекла магическото име на Бог, което било забранено, издигнала се във въздуха и го напуснала.
Въпреки, че бил разстроен и ядосан от арогантното й поведение, Адам я пожелал обратно.
За да удовлетвори желанието на Адам, Господ изпратил три ангела - Senoy, Sansenoy, и Semangelof, които открили Лилит край Червено море в земята на демоните и похотта. Ангелите й казали:  "Върни се незабавно при Адам или всеки ден сто от демоничните ти деца ще умират!". Въпреки заплахата, Лилит отговорила, че ще си отмъсти, като убива новородени човешки деца! Но все пак се заклела, че ако види трите  имена или образите на ангелите  върху амулет на новородено дете ще го пощади.
Въпреки че историята за Лилит се е изгубила от канонизираната Библия, нейните дъщери "лилимите", навестяват мъжете от хиляди години. През Средновековието евреите изработвали амулети, с които да държат лилимите надалеч. Историята разказва, че те били сластолюбиви женски демони, които се съвокуплявали с мъжете в сънищата им, причинявайки нощни полюции. Гърците възприели вярата в лилимите, наричайки ги Lamiae, Empusae (Насилници), или Дъщери на Hecate. Християните ги наричали  блудници на ада, или сукубуси, съответствието на инкубуси.
Въпреки, че повечето от легендите за Лилит идват от еврейския фолклор, описание на демона Лилит се явява и при персите, вавилонците, мексиканците, гърците, арабите, англичаните, германците, ориенталците и индианците.  В средновековна Европа тя била обявена за жената на Сатаната.
Вярвало се, че Лилит била подпомагана в своите кръвожадни среднощни приключения от сукубуси, които се събирали с нея близо до "планините на мрака" и празнували с демона-любовник на Лилит - Самаел (Самаел е бил паднал ангел,всъщност библейският Луцифер), чието име означава "отровата на Бога". В Кабала се описва, че силите на Лилит са във върха си по време на намаляващата Луна.
Съгласно легендата, агресията на Лилит към децата идва от това, че Бог убивал нейните рожби, в следствие на което тя насочила целия си гняв към жените-родилки, новородените деца, и по-специално момчетата.
Тези вярвания продължили с векове. До 18-ти век било обичайна практика в много култури, да защитават родилките и бебетата с амулети срещу Лилит. Момчетата били най-уязвими през първата седмица от живота си, а момичетата през първите три седмици. Понякога около леглото се рисувал магически кръг, със заклинание, включващо имената на трите ангела, Адам и Ева, и думите "barring Lilith" или "защитете това новородено дете от всяко зло". Често амулети се поставяли в четирите ъгъла на леглото и навсякъде в спалнята.
Легендите разказват, че змията, съблазнила Ева е била именно Лилит (тя е изобразявана с обвита около тялото си змия) - това е било част от отмъщението на Лилит, за да докаже, че и Ева не е съвършена.
В митологията на всички народи се твърди, че Лилит е била и първият вампир - след като е била прокудена от Рая, тя се озлобява и започва да яде новородени деца, пие кръвта на убитите от нея мъже и се храни с плътта им. Появява се като невероятно красива жена с дълга коса и изкусителен вид.
Говори се, че самото име Лилит означава нощен демон, кукумявка, призрак или привидение.
Интересно е, че символът Лилит присъства и в астрологията. Лилит е известна в астрологичното изкуство като "черната луна", а луната в хороскопа е символ на женското начало. Графичният символ на Лилит е обърнат на обратно полумесец, оцветен в черно.


http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/09/03/jenata-syblaznitelka-lilit.600362
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #6 -: Ноември 16, 2010, 19:14:42 »

Следния текст е взет от:
"Еврейски митове от Робърт Грейвс и Рафаел Пати"


Решавайки да даде на Адам помощник за да не бъде единствен от своя вид, Бог го приспал дълбоко, взел едно от ребрата му, оформил го като жена и затворил раната. Адам се събудил и казал "Това създание ще бъде наречено "Жена", защото е взета от мъжа. Мъжът и Жената ще са една плът. Името, което и дал било Ева, "Майката на всичко живо".

Някои казват, че Бог създал мъжът и жената по свой собствен образ на Шестият Ден, давайки им отговорността за света; 2 но Ева все още не е съществувала. Сега Бог накарал Адам да именува всеки звяр, птица, всяко живо същество. Когато те преминавали пред него по двойки, мъжкар и женска, Адам - бидейки вече около 20 годишен мъж - почувствал ревност заради тяхната любов, и макар че се опитал да се чифтоса със всяка женска, не намерил удовлетворение от акта. По тази причина той проплакал: "Всяко същество освен мен има подходящ партнъор", и се помолил на Бог да поправи тази несправедливост.

Тогава Бог създал Лилит, първата жена, по същият начин по който създал и Адам, освен че използвал мръсотия и утайка вместо чиста пръст. От бракът на Адам с тази жена демон, и друга като нея наречена Naamah, произлязъл Асмодей и безчет демони, които все още морят човечеството. Много поколения по късно Лилит и Naamah се появили в съда на цар Соломон, като блудниците от Йерусалим.

Адам и Лилит никога не намерили покой заедно; когато той поискал да си легне с нея, тя била обидена от това че той настоява тя да лежи. "Защо трябва да лежа под теб?" попитала тя "Аз също бях създадена от пръст и следователно съм ти равна." И когато Адам се опитал да я подчини чрез сила, Лилит в гнева си изрекла магическото име на Бог, издигнала се във въздуха и го напуснала.

Тогава Адам се оплакал на Бог: "Бях изоставен от своята партнъорка" и Бог изпратил ангелите Senoy, Sansenoy и Semangelof да върнат Лилит обратно. Те я намерили отвъд Червеното Море, място изобилстващо с похотливи демони, на които тя раждала повече от стотици демони потомство на ден. Ангелите казали "Върни се незабавно при Адам или ние ще те удавим". Лилит отговорила: "Как мога да се върна при Адам и да живея като почтена съпруга, след престоят ми отвъд Червеното Море??". Те и отговорили: "Ако откажеш значи ще умреш". Тогава Лилит попитала отново: "Как мога да умра, когато Бог ми е разпоредил да поема грижата за всяко новородено дете: момчетата до осмият ден от живота им, този на обрязването (пречистването от греховете) им; момичетата до двадесетият ден. Въпреки това, ако някога видя трите ви имена или образите ви върху амулет над новородено дете, обещавам да го пощадя." Те се съгласили на това. Но Бог наказал Лилит, като направил така че всеки ден сто от нейните деца-демони умирали. И когато тя не можела да унищожи човешко дете заради ангелският амулет, тя ще се обърне изпълнена със злоба срещу собствените си деца.

Някои казват, че Лилит управлявала като кралица на Zmargad, и после отново във Sheba; и че тя била демонът унищожил децата на Йов. Тя избегнала проклятието на Смъртта, което покосило Адам, откакто били заедно дълго преди Падението. Лилит и Naamah, не само удушавали бебетата в люлките, но също така прелъстявали спящите мъже, всеки от които ако спял сам можел да стане тяхна жертва.

Без страх от своя провал да даде на Адам подходящ партнъор, Бог опитал отново, и му позволил да гледа, докато извайвал женската анатомия: използвайки кости, тъкан, мускули, кръв и секрет от жлезите, след което покрил всичко със кожа и накрая прибавил кичурите коса. Гледката докарала Адам до такава погнуса, че дори когато погледнал тази жена, Първата Ева, да стои пред него в цялата си красота, той почувствал непреодолимо отвращение. Бог разбрал, че се е провалил още веднъж и отвел Първата Ева. Къде отишла тя, никой не знае.

Бог опитал за трети път, като този път обмислил нещата по добре. Взимайки ребро от Адам, докато той спял, Бог го оформил като жена, след което сплел косата и, и я окичил като булка, с двадесет и четири парчета скъпоценности, преди да го събуди. Адам бил очарован.

Някои казват, че Бог не е създал Ева от Адамовото ребро, а от неговата опашка, завършваща със жило, която била част от неговото тяло. Бог я отрязал - и остатъкът - сега безполезна опашна кост, все още се носи от Адамовите потомци.

Други пък казват, че първоначално Бог искал да създаде две човешки същества, мъжко и женско; но вместо това създал едно с мъжко лице гледащо напред, и женско лице на гърба. Тогава отново променил мнението си, отделил задното лице на Адам и оформил женско тяло за него. Тези самостоятелни създания Бог сложил в Еден, правейки ги двойка.

Втората част от материала за Лилит ще фокусираме върху контраста между нейното потомство и това на Ева. Лилит носи демони, Ева носи човешки същества. Лилит забременява правейки секс привидно неплодороден, мъжко автосладострастие, без постоянен партнъор. Ева забременява правейки нормален секс, за създаване на потомство, с постоянен партнъор. И Лилит се опитва да унищожи потомството на своя конкурент. Лилит се превръща в хранилище и инкубатор на мъжкият сексуален нагон, който не може да бъде задоволен чрез нормални средства. Това е секс без любов, без взаимност, единствено за задоволяване на собственото его: мъжката добавка на Блудницата.

В друга версия на мита за Лилит, тя била първата жена на Адам, преди Ева. Адам се оженил за нея, защото се уморил да се чифтосва с животни, обичайна практика за животновъдите, макар че Старият Завет го е обявил за грях (Deuteronomy 27:21). Адам се опитал да накара Лилит да лежи под него по време на сексуалния акт. Лилит не можела да понесе мъжът да доминира и затова проклела Адам и побързала да се завърне в своя дом отвъд Червеното Море.

Адам се оплакал на Бог, който изпратил три ангела, Sanvi, Sansanvi и Semangelaf, да върнат Лилит обратно в Еден. Лилит отблъснала ангелите като ги прокълнала. През това време край Червеното Море Лилит станала любовница на демоните и им раждала по 100 бебета на ден. Ангелите казали, че Бог ще и отнеме тези деца-демони, докато тя не се върне при Адам. След като и така не се върнала, била наказана съобразно с това.

Въпреки че историята за Лилит се е изгубила от канонизираната Библия, нейните дъщери "лилимите", навестяват мъжете от хиляди години. През средновековите евреите все още произвеждали амулети с които да държат лилимите надалеч. ПО общо мнение те били сластолюбиви женски демони, които се съвокуплявали с мъжете във всичките им сънища причинявайки нощни полюции.

Гърците възприели вярата в лилимите, наричайки ги Lamiae, Empusae (Насилници-вътре), или Дъщери на Hecate. ПО същият начин и Християните възприели вярата наричайки ги блудници на ада, или сукуби, съответсвието на инкуби. Църковните свещеници и монаси, се опитвали да ги прогонят спейки с ръце обвити около гениталиите стискайки разпятие.

Въпреки, че повечето от легендите за Лилит идват от еврейският фолклор, описание на демона Лилит се явява и при Персите, Вавилонците, Мексиканците, Гърците, Арабите, Англичаните, Германците, Ориенталците, и коренните Американски легенди. Също така, понякога тя била асоциирана и с легендарни и митологични личности като Кралицата на Sheba и Елена от Троя. В средновековна Европа тя била обявена за жената, наложницата или бабата на Сатаната.

За мъже които получавали нощни полюции по време на съня си, се вярвало че са прелъстени от Лилит, и непременно изричали заклинание, чрез което да предотвратят превръщането на потомството им в демони. Хората мислели че всеки път когато набожен християнин има мокър сън Лилит се смее. Вярвало се че Лилит била подпомагана в своите кръвожадни среднощни приключения от сукуби, които се събирали с нея близо до "планините на мрака" и да се веселят с нейният демон любовник Самаел, чието име означава "отровата на бога". В Кабала се описва, че силите на Лилит са във върха си по време на бледнеенето на Луната.

Съгласно легендата привличането на Лилит към децата идва от вярването че Бог и отнел децата, когато тя не се завърнала при Адам. Вярвало се, че тя насочила целият си гняв към жените които раждали и новородените деца, и по-специално момчетата. Обаче също така се вярвало, че трите ангела, които били изпратени да върнат Лилит я накарали да се закълне, че където и да види имената или образите им върху амулети, ще остави майката и детето на мира.

Тези вярвания продължавали с векове. До 18-ти век било обичайна практика в много култури, да защитават новите майки и техните бебета с амулети срещу Лилит. Момчетата били най-уязвими през първата седмица от живота си, а момичетата през първите три седмици. Понякога около леглото се рисувал магически кръг, със заклинание с изписани имената на трите ангела, Адам и Ева, и думите "barring Lilith" или "защитете това новородено дете от всяко зло". Често амулети се поставяли в четирите ъгъла на леглото и навсякъде около спалнята. Ако дете се засмеело по време на сън, се приемало като знак за присъствието на Лилит. Вярвало се че ако запушат носа на детето ще я накарат да се махне.
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #7 -: Ноември 16, 2010, 20:01:56 »

Аз вчера разбрах за Лилит и някакси едно парченце се намърда в мозайката.
и сега какво , коя е тя , ако се излезе от символиките на религиите?
Неуспешни експерименти за мен няма, за мен е някаква част от баланса.
Нещо като астралното съществуване на жената въобще , тази която е , а не тази която роля е поела?
Нова мисия -да съберем Лилит и Ева в нас за образуване на хармонизирана цялост?
Дайте малко мнения , нали ви казах от вчера научих , нищо незнам , това което извадих тук намерих, ще търся още интерестности по въпроса

Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #8 -: Ноември 16, 2010, 20:20:39 »

ИНКУБИ И СУКУБИ
Написано от Маг Селена   

Инкубът не се явява единствения демон, който активно използва сексуалната енергия като мощно оръдие за грехопадение. Той има и двойник в женско облик - сукуб (сукубус).

Инкуб (инкубус) някога е бил Ангел, но след това е изпаднал в божествена немилост поради своето вечно неудовлетворимо влечение към земните жени. Превръщайки се след падението си в Материя на демон, той продължавал в още по-голяма степен да се отнася снизходително към всички свои плътски страсти, заради които е нападал уязвими жени в съня им, насилвал ги и провокирал в тях такова силно сексуално желание, което можела да удовлетвори само неизтощимата фантазия на Инкуб, известен още като “дяволският любовник”.

Инкуб може или да се материализира в тялото на неотдавна отишъл си покойник, или да използва отделни части човешка плът, за да сътвори от тях някакво подобие на собствено физическо тяло, в което той след това с помощта на ефира вдъхва изкуствен “живот”.

Инкубите не се подчиняват на екзорцистите, те не се боят от молитвите и заклинанията, призвани да изгонват от хората бесовете и другата подобна астрална смрад; те не се прекланят и пред религиозните светци и не изпитват пред тях никакъв страх...

Понякога те даже се надсмиват над екзорцистите и за отмъщение за причиняваното им безпокойство сами ги нападат, разкъсвайки при това на парцали техните свещенически или монашески одеяния. А ако много разсърдят инкуба, то той може да отговори с двойна ярост и даже да нанесе повече физически увреждания, от типа на синини, убождания, порезни рани и червени изгаряния.

Инкубът не се явява единствения демон, който активно използва сексуалната енергия като мощно оръдие за грехопадение. Той има и двойник в женско облик - сукуб (сукубус).

Съблазнително-изкусителни, похотливо-очарователни и необикновено настойчиви в натрапване на своята жертва на най-фантастичните сексуални илюзии, те, ако трябва, изобретателно използват целия арсенал от своя неизброим силно действащ чар, само и само да съблазнят в съня им продължително въздържащите се от полова близост мъже тръгнали по пътя на аскетизма, но още не усвоили волевия импулс да трансмутират енергетиката на своите низши центрове в по-качествени типове вибрации.

Преди сукубите особено обичали да ловуват за светеца св. Антоний от Египет, първият християнски монах през нощта бил атакуван от очарователен суккуб, който му “нашепвал греховни думи” и “имитирал всички женски жестове”. Неговият ученик св. Хилари съобщава, че при това той бил “обкръжен от голи жени”.

Според преданието, когато св. Иполит, умрял през 236 г., към него се приближила съвсем гола жена, той веднага хвърлил върху нея своята риза, след което тя моментално се превърнала в хладен труп (в това, което тя е била преди черномагически инволтирания суккуб да влезе в нейното тяло, заставяйки го отново да изобразява външността на жив човек).


Л И Л И Т

Този известен сукуб има много дълга собствена история, която води началото си от могъщия асирийски демон, известен в много древни времена като Лилит. Вечно неудовлетворена сексуално, тя нощем ловувала за мъже, за да може в диви оргии да ги съблазнява и заставя доброволно да продават своята грешна Душа заради една нощ астрална похот и невъобразим разврат.

В еврейската митология името й се превърнало в Лилит – кралицата на суккубите.

Лилит постоянно търсела на Земята мъже, които спят сами и ги съблазнявала не само на сън, но и наяве и довеждайки ги до пълно физическо изнемощение изсмуквала от тях цялата им кръв. Голяма опасност представлявала тя даже и за малките деца. Когато пророк Исая говорел за “нощната вещица”, която живеела на диво място с дивите зверове и хиени, той имал предвид именно хищната красавица Лилит.

Но Лилит не е единствената представителка на жените-демони, които ловували за хора през нощта и нападали деца. Равна на нея по кръвожадност и безпощадност е вампирът Ламия. С времето с това име започнали да наричат магьосниците, които крадели деца, както и жените-демони, които, превърнали се в красавици, съблазнявали със своя плам неженени мъже. И едва след като те изцялоизливали върху нея цялата си младежка страст, Ламия източвала от шията им кръв и ги лишавала от Живот.

Главно средство за полова връзка в тантризма е женският елементал, известен под названието Дакине, а в Тибет наричан Кхадома или "вървяща в ефира жена", или “жената, която пътешества във вакуума”.

Това са астрални същности, създадени за избавяне на човешките Души от излишъка на низши енергии; съвършено равнодушни, макар и много враждебни към самия човек, те също са готови да учат психически надарени личности от кръга на нехората или унгите на съкровените тайни на “смъртната сексуалност”, вяло отражение на които се явява общоизвестната на Изток “Кама-сутра”.

Сред тибетците Дакине символизират ненаситното женско влагалище и обикновено биват изобразявани като безобразни, намръщени и лошо миришещи, с налети с кръв очи и сополиви ноздри. Те се хранят с еманациите от човешките вътрешности и кръв. Те обилно населяват най-ниското ниво на Астрала, което е свързано с душевноболните и ако пожелаят могат да се появят пред смъртните като съблазнителни красавици.

Съгласно еврейската легенда първата жена на Адам била изкусна вещица с неземна красота с 20 тайни имена, едно от които било Лилит. На пророк Илия се отдало да разкрие 17 от нейните имена, но тя в края на краищата благополучно му избягала, като при това нейните имена били завинаги изгубени. А тъй като всяко име притежавало особена власт, способна да й открие тази магическа тайна на сексуалния мистицизъм, която тя узнавала от своя партньор – Самаел, то заедно с тяхната загуба, прамайката на човечеството Ева се лишила и от значителна част от своята власт над мъжете.

В съответствие с древната легенда грехът на Ева бил порочната връзка със Самаел. Самаел е името на демона, чийто вид приел Луцифер, когато излъгал Ева. Лилит била майката на астралните елементали, известна като Инкуби, която може да предизвика в смъртните най-силни сексуални реакции и да има с тях физическа полова връзка с цел прелъстяване и развращаване на живите хора.

В един средновековен трактат се описва как пророк Илия, преди да се възнесе към небето, се задържал край жена-дявол, която безразборно го обвинила, че е баща на нейните деца. На искреното твърдение на пророка, че той е преживял безгрешен Живот, тя рязко възразила, че по време на сън е изпускал семе, което попаднало при нея и от което тя родила в Астрала деца.

Тези демони успешно разрушавали медитациите на християнските светци. Астралните елементали, под формата на призраци на мъже-красавци, наводнявали всички женски манастири и предизвиквали истерия сред техните обитателки. Целта им била да развращават смъртните като ги обучават на порочни и извратени начини за сексуален акт, за да могат - посредством отделяната по време на такива оргии сперма, да зараждат и възпитават духовно паднало потомство, което ще бъде изцяло подвластно на Сатана.
Източник :
"Душата в Астрала"

http://selenabg.com/index.php/2008-07-29-08-08-24/42-2008-07-27-20-30-31/1413-2008-08-24-16-14-53.html
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #9 -: Ноември 16, 2010, 20:25:57 »

Еврейската митология, повлияна от иранските и неоплатоническите традиици са дали повод за много спекулации относно символиката в първите глави на Битие. Действително, при повнимателен прочит на първа и втора глава на Битие се забелязва привидно противоречие, дало повод за тълкуването на първия Адам като двуполово същество:

"И Бог създаде човека по своят образ, по божият образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде". След това във втора глава се казва: "И Господ Бог направи жена от реброто, което взе от човекът и я приведе при човекът." /Из "Битие", 1: 27 и 2: 22). Тези два библейски текста дали повод на някои автори да считат Адам за херма-фродит. Всъщност, идеята за двуполовостта  е твърде стара.

Още Платон е описал Адам като сферично същество, което се търкаля като колело и е двуполово по произход. По-логичното обяснение за разликата в двата текста е, че жената, която не е упомената в първия текст, но е създадена едновременно с Адам, е била Лилит.
 

http://selenabg.com/index.php/2008-07-29-08-07-24/41-2008-07-27-20-29-45/1229.html
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
meander
Каквото дадеш това ти се връща.
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 381


« Отговор #10 -: Декември 15, 2011, 14:04:19 »

Здравей.
Темата е много трудна поради същността на жените.
Мисля че отговорите биха могли да бъдат намерени ако се знае защо Бог е "направил" Адам и съответно неговата "помощничка" Ева.Нашите приказки са -че мъжа и жената са равни но жената е със едни гърди напред.Което прави много трудно опазването и .Друга е че най трудно се гледа жена(поради отговорността).
А има и народно творчество:
Има ли ставащото нещо общо с приказките за снежанка,спящата красавица и наскоро гледах една Рапунцел.И трите имат нещо общо прецакани са от вещицата.
Снежанка мяза ми на ева (от "библията") е прецакана с отровна ябълка.
Красавицата мяза ми на мама е прецакана с отровно вретено.
Рапунцел не знам кой и е аналога в нашите приказки е отвлечена при раждането си затънтена кула.Слагам и нея защото по незнам каква причина играе танца на слънцето върху знака във двореца.
Та тъй еднаква съдба и еднаква развръзка.Все идва принц(мъж) и ги целува а те се събуждат.
Всички разправят че земята се е събудила.Ако е така значи е цункана от половинката си.
Слънцето всеки ден си повишава активността си.Значи и там е наред.
А снежанка каде ли подрежда къщата?
Това можах да се "сетя".
Живи и здрави.
« Последна редакция: Декември 15, 2011, 14:19:49 от meander » Активен

Мечтите ни помагат да намерим посоката,а желанията ни помагат да загубим пътя.
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!
Мухата влиза само в отворена уста!!!
meander
Каквото дадеш това ти се връща.
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 381


« Отговор #11 -: Декември 16, 2011, 21:46:24 »

Здравейте.
Май ми светва защо евреите претендират, че са божии деца.
Цитат
Втората част от материала за Лилит ще фокусираме върху контраста между нейното потомство и това на Ева. Лилит носи демони, Ева носи човешки същества.
А това  вече обяснява, защо соломон е построил храма и е пуснал демоните на земята.И проблема е че ева ражда богоподобни деца с което потвърждава че е оригиналната жена,а тая другата явно е мамила щом ражда само демони.
Цитат
Въпреки, че повечето от легендите за Лилит идват от еврейския фолклор, описание на демона Лилит се явява и при персите, вавилонците, мексиканците, гърците, арабите, англичаните, германците, ориенталците и индианците.  В средновековна Европа тя била обявена за жената на Сатаната.
Вярвало се, че Лилит била подпомагана в своите кръвожадни среднощни приключения от сукубуси, които се събирали с нея близо до "планините на мрака" и празнували с демона-любовник на Лилит - Самаел (Самаел е бил паднал ангел,всъщност библейският Луцифер), чието име означава "отровата на Бога". В Кабала се описва, че силите на Лилит са във върха си по време на намаляващата Луна.

Сигурно има причина да имат митове за нея,както и ние имаме свои митове.И предполагам тая лилит е "преджобила" адам за знания и ни е стъмнила живота.Но оправяме се. Знанията никога не са статични,за този който може да ги намира.За разлика от краденото.
Живи и здрави.
« Последна редакция: Декември 16, 2011, 23:04:56 от meander » Активен

Мечтите ни помагат да намерим посоката,а желанията ни помагат да загубим пътя.
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!
Мухата влиза само в отворена уста!!!
meander
Каквото дадеш това ти се връща.
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 381


« Отговор #12 -: Декември 31, 2011, 20:02:24 »

Не мога да кача снимка.Не знам как.
Активен

Мечтите ни помагат да намерим посоката,а желанията ни помагат да загубим пътя.
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!
Мухата влиза само в отворена уста!!!
protoplasma
Гост
« Отговор #13 -: Януари 01, 2012, 12:18:55 »

Не мога да кача снимка.Не знам как.
Когато пишеш мнението и натиснеш "предварителен преглед", ще видиш, малко по-надолу, надпис "допълнителни опции". Нататък мисля, че ще се досетиш какво да правиш. Това е ако, изображенията са в компютъра ти. Ако са в интернет - десен бутон върху картинката, копираш URL адреса в мнението си (където искаш да седи), маркираш го целия адрес и натискаш горе, от менюто с иконите "вмъкни изображение" (четвъртата икона, отляво-надясно, която прилича на страница от вестник).
Получава се ето това


А ако я прикачваш от компютъра се появява след мнението, като прикачен файл... виждал си.
Активен
meander
Каквото дадеш това ти се връща.
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 381


« Отговор #14 -: Януари 01, 2012, 13:05:29 »

Здравейте.
Ей сега ще пробвам.
Стана ,Благодарности.
Снимката е на една от щерките на Ева.
Имам  снимка и на другата но тая стига.


* WW.jpg (48.04 KB, 400x529 - видяно 386 пъти.)
« Последна редакция: Януари 01, 2012, 13:21:50 от meander » Активен

Мечтите ни помагат да намерим посоката,а желанията ни помагат да загубим пътя.
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!
Мухата влиза само в отворена уста!!!
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright