Духовно развитие

          

Страници:  1 [2]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Преподобна Стойна  (Прочетена 4964 пъти)
pluton
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #15 -: Юли 07, 2016, 14:03:19 »

    https://www.youtube.com/watch?v=-C88a1ntpI4   Материал на руски.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #16 -: Юли 07, 2016, 14:46:07 »

    Преподобна Стойна идва по тези земи от Серско. Също както Ванга, и тя ослепява на младини. Вследствие развива свръхестествена дарба да пророкува и лекува. На път за Петрич тя минала покрай църквата на тогавашното село Долна Сушица (старото име на Златолист). Казала на роднините й да я свалят от магарето, защото видяла, че трябва да остане на това място. Тукашните я наричали калугерката. Ходела с черни дрехи и черна кърпа и виждала всичко, което ще се случи в бъдещето. Някои от хората, които идвали при нея, за да търсят помощ, я виждали да се носи из въздуха без да стъпва по земята. Левитацията обикновено ставала, докато чудотворницата се молела върху мраморна плоча с двуглав орел. Говори се още, че два пъти е напускала тялото си за по една седмица с изричната заръка никой да не го мести, после отново възкръсвала.

    Постепенно при нея започнали да идват хора, за да им гледа, защото имала силно духовно зрение, както тогава наричали дарбата на медиумите. Стойна не искала от тях да й задават въпроси, а като чуела, че някой идва, сама излизала и му казвала какво да прави. Освен това имала и лечителска сила, затова помогнала на стотици болни, които тогавашната медицина била отписала.

    Съживила дете от София, което било в кома. Събудила го само като му чела половин час над главата молитви. Изправяла е и сакати хора на крака, разказват бабите от Златолист. Лекувала и болните животни, тъй като тогава не е имало компенсации за животни с шап.

    И така служела на Бога и хората до смъртта си през 1933 г. Благодарение на неземната й дарба 78 лета след физическата й кончина мнозина намират тук изцеление и успокоение за душата си. След като обиколят чинара, кладенеца и гроба на Стойна, вярващите имат възможност да влязат и в манастирската черква. В малката стаичка, голяма колкото килер, преподобна Стойна е живяла до края на дните си. Пред вратата има книга за посетители. На страниците й изобилстват благодарностите от страна на хора, потърсили чрез вярата си спасение от светицата. 18-годишната Радослава например намерила спасение след няколко операции на камъни в бъбреците.

    Стойна помогнала и на друго момиченце, страдащо от коварна болест, при която кожата пигментира, става дебела като кора на дърво и се пука. След поставянето на страшната диагноза бащата на детето сънувал как върви по улиците на Златолист и накрая попада на местната черква, а там е св. Георги. Светецът слязъл от иконата и пробол с копието си змия, която точно в този момент събличала кожата си. Родителите завели детето, преспали в църквата и 15 дни по-късно болестта започнала да регресира. Докторите онемели от почуда, когато след 3 месеца от нелечимата болест нямало и следа...

    Зоя Великова от Петрич, внучка на Стойна, започнала да сънува баба си след смъртта й. Постепенно разбрала, че нейната роднина наистина е светица, която е черпила силата си от самия св. Георги. Въпреки това, както Ванга, и преподобна Стойна не е призната от църквата. Духовници изтъкват, че тя "неканонично" е лекувала със силата на камъните и е примирала.

    Така теолозите наричат отделянето на душата с дни от тялото, характерно за индийските йоги и будистките монаси. "Стойна е три пъти по-високо от мене! Она целио живот го е страдала ката светица. Яз пийнувам, такива работи, а она нищо, ни месо е турила в уста, ни ракия, само водичка. А и светите работи она със свети Георги ги е правила", споделяла Ванга приживе.

    Ели Куманова
    Любомир Старидолски
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #17 -: Юли 07, 2016, 14:48:03 »

    Как пее чинарът на Преподобна Стойна
    Свързахме дървото пред дома на светицата с уреда „Музиката на растенията“ и резултатът бе смайващ...
    Уникално е, наистина се усещат вибрациите и на милата ни Преподобна Стойна!

    https://www.youtube.com/watch?v=FZUNFq29y5Y
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #18 -: Юли 07, 2016, 14:56:36 »

    Изминаха два месеца от нощта на 5-ти май, когато има поверие, че в храма "Свети Георги" се случват чудеса и там се събират болни молещи за здраве и екстрасенси от цяла България. Много силно исках да преспа в манастира точно на тази дата и да усетя сама това, което другите вече са описвали... и с Божията благословия имах тази възможност.
    Пристигнахме в с. Златолист късно следобед, за да запазим места, нямахме представа каква точно е организацията, но бяхме с болен приятел и за мен беше важно, че ще има място за него. Купихме свещички, запалихме ги и попитахме за вечерта как може да запазим място и за нас, а те ни казаха, че ако искаме да сме до стаичката на Преподобната да се качим горе и да оставим нещата си там. Така и направихме, влязохме в храма помолихме се, качихме се на втория етаж, отдадохме почит на Преподобна Стойна и оставихме две одеалца на пода близо до нейната икона.
    След, което отидохме до гроба й, постояхме малко, разходихме се из двора и тръгнахме, за да вземем момчето, което трябваше да приспи там.
    Върнахме се обратно в храма към седем и половина вечерта и всичко беше толкова различно. Беше изпълнен с хора, които вече се готвиха за вечерта, всички наложили завивките си по пода на втория етаж, около стълбите, долу отстрани по пътеките... беше пълно с майки с болни дечица, някои от които ги носиха на ръце, други млади хора с болка изписана на лицата... Трудно се дишаше вътре, само за няколко часа храма се изпълни с толкова много болка, болка в сърцата на хората там... Стъмни се и наближи време за лягане, ние не успяхме да се качим на втория етаж и останахме да пренощуваме долу, имахме достатъчно завивки, бяхме взели и 2-3 от тези, които са оставени в храма, но като видяхме как майките започнаха да слагат децата си да лягат, сърцата ни се свиха и ги споделихме с тях.
    Започна да се стъмнява и да става хладно, леко притворихме вратата на храма, масивна дървена врата,която изскърцваше при всяко следващо отваряне... а цяла България продължаваха да се стичат хора, които се отбиваха в Златолист да запалят свещичка и да се помолят в навечерието преди големия празник на Свети Георги.
    Ставаше все по-задушевно и тежко, майките се опитваха да приспиват децата и дори вече полузаспали ги натискаха да продължават да спят при шума от всяко отваряне на вратата. Набързо се запълни и пътечката към плочата и иконостаса, а в последният момент се появи още едно момиченце, което беше сложено да легне върху едно тънко одеялце директно на пода, като от едната страна на одеялото беше легнало, а с другата завито, с якето и молитвите на майката. Сърцето ми се сви за пореден път, до него държаха бебе на ръце, а братчето му поседнало с бащата на столчета за риболов ... Задушевна обстановка... Наближи 12.00 часа, започването на святия ден, големия и свят празник на Свети Георги Победоносеца, пред нас на олтара продължаваше да гори голямата свещ и почти всички вече спяха, когато се разнесе аромат на тамян, навсякъде!! Беше толкова странно и нереално, но това беше първия знак за предизвестието на появата на Светците, изпукаха дървените греди и едно момче тихичко прошепна, че Преподобна Стойна винаги е казвала: Не се плашете, когато запукат гредите, това значи, че идват Светиите да помагат. Започнаха да се чуват стъпки над олтара, гледах на горе и очаквах всеки момент някой от там да се появи, видим за очите ми, но душата ми знаеше, че дори и невидими за сетивата, те са там...
    Неусетно ни се доспа на всички, дори и на тези които се бяха пробудили, за де се помолят отново. Унесох се и аз докато не чух отново стъпките, този път за тръгване, голямата свещ загасна, беше точно 3 часа сутринта. Въздуха беше по-лек, бяха отнесени болките на хората... Светиите помогнаха на тези, които дойдоха с чисти сърца, силни във вярата си да молят за изцеление.. За първи път усетих силно студа, сякаш до преди малко Светците ни бяха топлили с прегръдките си... излягах тихо навън да се пораздвижа...
    Отидох до гроба на Преподобна Стойна, исках да и оставя няколко ябълки и да си поговоря с нея.... но там имаше една млада жена, седнала на едно малко столче, потънала в молитвите си, лицето й беше замръзнало, въпреки че беше преметнала шала на главата си, а очите й... тъжни, потънали в разговор със Светицата....
    Отдръпнах се от там... беше толкова силен момент, че не можех да прекъсна тази женица... не можех да издам нито звук престъпвайки... за първи път разбрах къде съм... на свято място, което хората приемаха за свои дом и отваряха дълбоко сърцата си, за да излеят всичко, което им тежи... беше тежко...
    Продължих бавно към люлката на чинара, седнаха там и вперих поглед в храма... и благодарих на всички Светии, които се отзоваха да помогнат на хорицата и на нас...
    Исках да се полюлея, но ръцете ми измръзваха, тялото също и за това се прибрах отново в храма. Наближаваше 4.00 часа и някои започнаха да се събуждат, пръв беше човека легнал близо до нас на чергата, каза че в началото му било студено, но после чувствал че не бил сам .....
    Събуди се и майка на детето до нас, жена със слаба снага и силна вяра, истинска българка, водена от неволята тук.... искаше само здраве, нищо друго.....здраве за детето й....
    Благодари ми, че съм дала одеялото си на детето, преди да изляза и каза, че който е дошъл тук с вяра не може да изстини за това, че е спал на студения под, отгоре това нямало да го позволят....
    Мъжът разказа, че миналата година бил много болен и след като приспал тук срещу Гергьовден е намерил своето изцеление и тази година краката му пак го довели на това свято място в последния момент... за да благодари....
    Отиде да сложи и последните дарове за Свети Георги, да честити святия празник и да вземе тениската, която беше оставил да се зарежда пред иконата му....Започнаха да се събуждат и другите и да отправят молитвите си към Свети Георги Победоносец, нямаше е онази тежка обстановка... Вече имаше настроение, предстоеше празника....
    Събудиха се и последните, стана детенцето до нас, поизтупа якето, погледна ни с усмивка и ококори големите си очи нагоре към олтара, сякаш и то беше усетило и видяло невидимото, там откъдето слязоха Светиите.. Попитахме го как се чувства дали иска да се поразходи, за да не му е студено, но то каза, че му е топло и пипна челото. И наистина цялото беше горещо въпреки студения под... майката беше права... Светците се бяха погрижили за него.
    Бяха се погрижили и за всички със силна вяра, там бяха изцерени души и сърца......
    Благодаря на Бог, за възможността да видя с очите си всичко това и да го съприживее... Благодаря за изцерението, което намерихме и ние, нашите сърца... Благодаря за всички излекувани хора и деца... там наистина се случват чудеса, при Преподобна Стойна в храма "Свети Георги", село Златолист. Благодаря на Светицата - Преподобна Стойна, че ни помага и сега....
    БЛАГОДАРЯ!
    ** разказ на посетител в храма, преспал в нощта срещу празника на Свети Георги, когато там още се случват чудеса
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #19 -: Юли 07, 2016, 15:12:53 »

    http://play.novatv.bg/programi/nichiya-zemya/630075 Епизод от "Ничия земя" за Преподобна Стойна.
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #20 -: Юли 07, 2016, 15:27:23 »

    http://aihama16.com/index.php?id_product=1033&controller=product
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #21 -: Юли 07, 2016, 15:29:07 »

    Хората в Златолист още помнят чудесата й и вярват, че черквата, в която е живяла светицата ще възроди селото им

    Малкото красиво село Златолист до Мелник е поклонническо място от 70 години. За него няма ни табела, ни път. Но търсещите утеха, изцеление и духовни сили го намират, защото там е черквата „Св. Георги”, в която е живяла почти през целия си 50-годишен живот Преподобна Стойна. Една свята жена и пророчица, надарена с божия сила да лекува, пророкува, помага на хората.

    ейната история е подобна на тази на Ванга, чийто храм се намира в близката местност – Рупите. Стойна е родена през 1883 г. в гръцкото село Хазнатар. Като малка, 6-7 годишна, се разболява от едра шарка и ослепява. Родителите й се тревожат дали ще оживее, понеже е хилава, почти не яде, по цял ден стои затворена в стаята. Една вечер майка й чува, че детето говори с някого, а било само. Отворила вратата и се изумила от светлината, която огрявала като слънце стаята. Болното момиче казало на близките си да не се плашат, ами да оставят вратата отворена, че Свети Георги иска да влезе. После я чули с радостни сълзи да говори с този невидим за тях, ала видим за нея, сляпата, божи пратеник.

    След тази случка Стойна започва да говори, че трябва да я заведат в черква. Междувременно родителите й умират и за нея се грижи чичо й. През 1895 г. със семейството си и малката Стойна той се преселва да живее в петричкото с. Ръждак. Племенницата му настоява да я заведе в черквата Св. Георги в Петрич и там да я остави. Отиват в храма, ала попът отказва да я вземе понеже е сляпа и няма кой да се грижи за нея.

    „Натъжила се горката, зажалила, разказва 89-годишната баба Мария от Златолист, която помни преподобна Стойна и говори за нея с дълбока почит.- Явил й се отново сън и тя рекла на чичо си: „Отведи ме в черквата на Долна Сушица |старото име на Златолист|, там ке ме вземат.” „Арно, казал той, качил я на магарето и дошли в наше село. Казали на поп Георги каква е работата, той рекъл, че ще свика хората и каквото решат, това да е. Бил барабана, събрал се народът. По-младите казали: „Не можем го гледа това дете, то е кьораво – иска гайле.” А старите им е сопнали: „Как така не можем!? Ке го гледате вие, момите. Едната ке го пере, другата ке го храни, третата водичка ке му носи.” И така останала нашата преподобна да живее в Златолист. Направили й малка стаичка на горния етаж на черквата и в нея тя живя докат се спомина. Аз бях на 16 години, когато почина.”

    Много са преданията за силата и способностите на Преподобна Стойна. Историята й е между легендите и истината. Местните хора казват, че в последните си дни, когато боледувала от пневмония, през 1933 г. тя извикала при себе си един дядо и го накарала да запише сведения за живота й. Тетрадката със спомените обаче взел Константин Тренчев, който преди години се бе заел да строи манастир в двора на черквата. „Но хвана политиката и избега, разправя 76-годишната баба Рума, която е внучка на поп Георги, при когото служила навремето светицата. – Ако беше направил манастиро, много хубаво щеше да стори на селото ни.”
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #22 -: Юли 07, 2016, 15:29:48 »

    Има една малка книжка със спомените на хората, разказващи за чудесата на Стойна. Написана е от Зоя Петричка - нейна близка от Петрич. Тя често идвала в Златолист, разпитвала за леля си, пишела. През 2003 г. Румен Леонидов също издаде книга за Преподобна Стойна . В златния фонд на БНТ се пази документален филм за тази свята жена и май няма други източници, които да свидетелстват за необичайната й дарба.

    Разпитвам баба Мария, какво си спомня за нея. „Беше хубава, руса жена, кротинка и тиха, спомня си тя. – Хранеше се само с плодове. Татко ми като ходеше в Сандански на пазар, й взимаше по две кила портокали, лимони, захар и ябълки. Аз ходех да й ги нося. „Влез, Маре”, ми викаше тя. Едно джезве, една лъжичка, чашка и чинийка – това и бе покъщнината. Като ме заболи глава, тичах при нея. Тя взимаше честния кръст, туряше го в чашата с вода, думаше му молитвичка, после ми даваше да пия. И главата ми минаваше, и всичко.”

    Един от най-ярките й спомени, е когато турците запалили през 1906 г. околните села. Дошли и в Златолист, спрели пред черквата и затупуркали да им отворят. Ала Стойна им казала да си вървят. „Ке те запалим с черквата, настоявал агата. „Не ме е страх – мен свети георги ме пази. А ти по-добре си иди у дома, че децата ти берат душа. Пък после ела и пали ме, сечи ме, каквото искаш прави, отвърнала му Стойна. Агата върнал потерята в Мелник, прибрал се при близките си и наистина видял, че децата му са много зле. Разтичал се, потърсил доктори, спасил ги. След туй с ханъмата си взели едно агне и един китеник и отишли при Стойна. Паднали в краката й, да искат прошка и да й благодарят. „Повече турски крак тук няма да стъпи, обещал агата.

    „Я такива истории, чедо има с нашата светица, усмихва се благата баба Мария. – Много народ идеше при нея за помощ, за утеха, за съвет. И обикновени люде, и големци, и българи, и турци, гърци – всякакви. А какви песни пееше! Веднъж се случи три дни преподобната я няма – примряла \изпадане в нещо като кома|. Като мъртва лежи. Но тя ни казваше да не я закопаваме в такива случаи, оти ке се върне. И като се върна тогава, скокна от кревата и ми дума: „Дете, ела да ти кажа една райска песен.” Много хубаво пееше и все ми кажуваше: „Ех, Маре, на некой ке ги изпееш ли тия песни?” А аз на много хора съм ги пяла.”

    Усмихната и гостоприемна, ме кани да приседна на пейката й и баба Рума. „Лекувала е с пост и молитва нашата светица, разказва тя. Дядо ми, майка ми, сестрите ми я помнеха. Баба Ванга казваше за нея: „Три пъти по-силна от мен е Стойна, да знаете, да помните.” Много я почиташе и идваше тук на всеки празник – Гергьовден. На тоя ден от години в селото ни идват хора от цяла българия. С коли, автобуси, пеша. Правим курбан, като нямахме поп, аз биех камбаната. Сега имаме поп – Николай - едно добро дете е от Златолист, ама живее в Катунци. Той е арен, от бедно семейство е, честен. Аз много му се надявам. Хубава ке стане черквата. Щом попа почна да работе, ке се направи донекаде. И кмето ни е арен, сега майстори прати да направят мост над дерето, да могат да минават колите. Идва преди неколко дена едно момиче и ми вика: „Бабо Румено, ето ти тез 1000 лева за черквата. Да купите килими, полилеи. Арно, думам, ке купим. Извиках попа и му ги дадох. Та така ке стане – кой това, кой онова – ке я стегнеме чеквата.”
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #23 -: Юли 07, 2016, 15:30:07 »

    Храмът, в който е живяла стойна е строен през 1857 г. До преди 3-4 години постройката бе съвсем изоставена и занемарена – покривът течеше, дървенията гниеше, стените мухлясваха. Заварвам сега двама майстори – Димитър и Младен, които извършват ремонт. Казват, че с разрешиние на комисията за паметниците на културата от благоевград са им позволили да сменят две от 14-те дървени колони, на които се държи черквата. Зазиждат и местата, където течове са пропукали стените - добре че покривът преди тях някой е укрепил. Повечето от библейските сцени са съхранени от 1876 г., когато за пръв път е бил изписан храма. Не заварвам отец николай в черквата, но по всичко личи, че полага грижи за възстановяването му.

    До мястото, където се намира храма, има борова гора. Ухае на полски треви, тихо е, само птици огласят двора на храма, в който е полжено тялото на преподобна стойна. Особено спокойствие и чувство за лекота цари тук. Според поверието, ако човек преспи в стаичката на светицата, оздравява или намира разрешение на сложния си проблем. Често идват да пренощуват поклонници, вярващи в силата и чудодействата на преподобна стойна. За благодарност оставят пари, завивки, килими, икони. Много от старите икони са били откраднати, разправят местните жители. Но „от икони ке станеш чорбаджия ли, подмята баба рума? Айде холан. Само лошо ке найдеш. А иначе икона ли е, все е ценна. За тоя що вярва, всичко в храма е ценно.”

    Няма почивен ден за изкушението. Преди години някой извадил необикновения камък, който бил точно под олтара и на който Стойна карала много хора да застават, че да им идва сила от бога. Преди две години поп Николай го възстановил. А кметът Георги, който всъщност е кмет на близкото с. Катунци, през което се минава за да се стигне до златолист, е поставил маса под стария чинар. Това дърво е на 1286 години и също е част от свещеността на цялото това място. А местните хора, които преди 50 години са били 585 души сега са се стопили на 30-40. Много къщи са се разрушили напълно, други едва се държат. Причините животът тук да западне са, че няма асфалтов път и водна канализация. Водата се носи в бидони или се изпомпва с местни помпи. Няма телефони, улици, даже автобус не минава в селото. А то е само на 5 км. по черен път от Мелник и на 25 – по асфалтов. „Ако се опарви черквата, селото ни ще се възроди, казва възрастен мъж, който седи на припек пред къщата си. Ние много се надяаме на това. Изглежда преподобната е знаела, че трябва именно тук да дойде, че духът й да спаси един ден и селото ни от заличение.”
    Активен

    pluton
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 690


  • Град: Невинаги знам...
  • WWW
    « Отговор #24 -: Юли 07, 2016, 16:49:21 »

    Има записани спомени и от връстници на Преподобна Стойна:

    - Баба Стойна нийде не одеше. Сляваше си само долу: по гробието одеше, по патьо шеташе -до долнио край и до явора. И през деня, и през нощта одеше. По дио (дъха на човека) кат си приказваш си, ке ти каже кой си. (М. Гонтева)

    - Она, Преподобната, си живееше в черквата. Светица. И с колизмите (с иконите – от простонароден гръцки – „куна“, кунюзма“) си праи моа-бет. Богови работи. Много одеа при нея – за лек, за да се дулват (изповядват) ако са грешни, та да могат да се комкат. (Е. Гацева)

    - Дедо поп (свещ. Г. Костадинов) распрааше: “ „Куги ке идем на черкова, чуем Калуграта си говори со светците“. И като влезе попо – нема ги светците. (Р. Маринова)

    - Она със свеците си праела моабет. В черквата. И много познаваше. Веднага ке те познае по гласо. И от друго село да си – па ке те познае. В Мелник в събота ставаше голем пазар. И пазаргати ка минат, ка я видат и й продумат – и познаваше. От село Пирин един кара въглища и вика: „Добрутро, Преподобна!“, а тя му кажува: „Добрутро, Сгайчо, да ти е хаирлия пътя!“ Богови дарби! (Г. Калоянов)
    Активен

    Страници:  1 [2]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Седмата посока" от Жанет Орфану
    Книги
    Бунтарката 2 2397 Последна<br />публикация Декември 10, 2009, 17:46:37
    от Инил
    Появата на постчовешкия геоневрон, 2012
    Великият преход
    delfin 10 6255 Последна<br />публикация Февруари 08, 2010, 09:47:46
    от otsawa
    Гробницата на Бастет е в Странджа!
    Древни цивилизации
    Аэ съм 1 4343 Последна<br />публикация Юли 08, 2010, 15:35:01
    от Аэ съм
    "Писание за любовта" - Йогананда
    Послания
    nia.boneva6 1 1783 Последна<br />публикация Февруари 01, 2012, 04:33:12
    от mirokiriakov
    Пророчествата на Слепия Ембрион...начало...
    Послания
    lessus 12 2747 Последна<br />публикация Декември 11, 2010, 18:58:32
    от lessus

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright