Духовно развитие

          

Страници:  1 2 3 [4]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Будизъм, Християнство и Зороастризъм  (Прочетена 3286 пъти)
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #45 -: Януари 15, 2011, 21:43:44 »

    Лекция в Базел, 19 септември 1909


    Съдържание:

    Двете големи духовни течения: на Буда и на Заратустра и тяхното
    сливане в лицето на Исус от Назарет.

    Истината за двете деца Исус и тяхното родословие
    според Евангелието на Матей и Евангелието на Лука.




    Всички велики духовни течения, определящи еволюцията на
    човечеството имат своята особена мисия в света. Те не протичат
    изолирано (това се наблюдава само в отделни епохи), защото после те се
    кръстосват по всевъзможни начини и се оплодяват взаимно.

    Едно такова величествено и могъщо сливане на духовни течения настъпи най-вече в
    Събитието от Палестина. Нека да се опитаме и хвърлим известна
    светлина върху този исторически момент.

    Обаче човешките възгледи се
    променят и напредват не по някакъв механичен начин, както хората
    абстрактно си представят, сякаш възгледите се носят по въздуха и се
    пресичат в определена точка; не, човешките възгледи, човешките
    светогледи напредват чрез определени индивидуалности!
    Там, където един светоглед се появява за пръв път, неизбежно ще открием и
    необходимата личност, необходимата индивидуалност. И когато
    духовните течения се сливат и взаимно оплодяват, с техните носители
    обикновено настъпва нещо твърде особено.


    Р. Щайнер
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #46 -: Януари 15, 2011, 22:16:37 »


    Вероятно у мнозина вчерашната ми лекция е породила усещането за
    доста комплицирано описание на срещата между двете велики духовни
    течения: това на Буда и това на Заратустра, а именно тяхната конкретна
    среща в Събитието от Палестина.

    Ако бихме се задоволили само с
    абстрактното описание на нещата, ние просто щяхме да покажем
    съотношенията между тези два светогледа.

    Обаче като антропософи, ние сме изправени пред друга задача:
    да спрем вниманието си както върху
    конкретните индивидуалности, носители на тези светогледи, така и
    върху тяхното смислово съдържание; защото пътят на антропософа
    винаги води от абстрактното към конкретното.

    Ето защо Вие не бива да
    се учудвате, че там, където трябваше да се случат тези велики и
    неповторими събития, беше налице също и една изключителна сложност
    на външните факти, и че „будизмът" и „заратустризмът" не можеха да се
    слеят току така, а само след бавна и постепенна подготовка.

    И така, ние виждаме как будизмът се вля и озари онази личност, онова
    дете от
    Натановата линия на Давидовия род, което се роди на Йосиф и
    Мария според Евангелието на Лука.


    От друга страна, според Евангелието на Матей,
    имаме детето Исус, родено в семейството, на
    Йосиф и Мария, произхождащи от
    Соломоновата линия на Давидовия
    род и заселени първоначално във Витлеем.
    Точно това дете Исус от
    Соломоновата линия е носител на онази индивидуалност, която
    навремето като Заратустра основа древната персийска култура.

    Следователно, в началото на нашето летоброене ние имаме пред себе си
    двете конкретни индивидуалности, представляващи от едната страна
    будизма, както изглежда той според Евангелието на Лука, и от другата
    страна, според Матей Заратустровото учение, вложено в детето Исус от
    Соломоновата линия на Давиловия род. Рождените дни на двете деца не
    са едни и същи.
     
    Р. Щайнер

    « Последна редакция: Януари 15, 2011, 22:30:52 от Ich » Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #47 -: Януари 23, 2011, 16:34:13 »


    Естествено, днес аз трябва да посоча нещо, което не е записано в
    Евангелията; обаче Вие ще разберете Евангелията много по-точно,
    именно ако се позовете на данните от хрониката Акаша,
    защото и
    самите Евангелия загатват за нещо, което не могат да формулират добре.

    Нека добре да запомним:

    Това, което стои в края на Йоановото Евангелие,
    се отнася за всички Евангелия, а именно че

    „за да се опишат всички факти, не биха стигнали и всичките книги на света."
    (Йоан 21, 25).

    И нима откровенията, които човечеството получи чрез Християнството,
    са окончателни и веднъж завинаги оформени като една книга?

    Дълбока истина има в думите:

    „И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света."
    (Матей 28, 20).

    Христос е не мъртво, а живо същество
    и хората с отворени духовни очи винаги могат да се докоснат
    до това, което той има да даде на човечеството.
    Християнството е едно живо духовно течение
    и неговите откровения ще продължават,
    доколкото хората ca в състояние да ги приемат.


    Да, днес ще бъдат споменати отделни факти,
    чиито последици лесно можем да открием в Евангелията,
    макар и самите факти да не са описани.
    Обаче Вие бихте могли да проверите външните факти
    и ще откриете, че те навсякъде се потвърждават.

    И така, рождените дати на двете деца Исус се различаваха с няколко месеца.
    Но както Исус от Евангелието на Лука, така и Йоан Кръстител
    се родиха достатъчно късно, за да избегнат т.н. витлеемско избиване на
    новородените.

    Защото, ако внимателно се замислим за това трагично
    събитие, неизбежно стигаме до въпроса:

    Добре, но как тогава Йоан е останал жив?

    Обаче фактите са такива, че те, както казах, навсякъде се потвърждават.
    Представете си, че Исус от Евангелието на Матей е
    отведен от неговите родители в Египет и малко след това, или по
    същото време се ражда Йоан. Според общоразпространеното мнение,
    той е останал в Палестина, където би трябвало да го сполети жестоката
    заповед на Ирод. Следователно, той би трябвало да бъде убит и повече
    да не срещаме името му в Евангелията. Виждате, че тези неща трябва да
    бъдат внимателно разглеждани. Защото, ако наистина бяха избити
    всички деца до двегодишна възраст, всред тях би трябвало да бъде и
    Йоан.

    Но ако се доверим на данните от хрониката Акаша, става ясно, че
    събитията от Евангелието на Матей и тези от Евангелието на Лука не
    съвпадат по време, и че раждането на Натановия Исус не се пада във
    времето на витлеемското избиване на децата. Същото се отнася и за
    Йоан.
    Достатъчна е разликата дори от няколко месеца, за да станат
    възможни събитията тъкмо в този им вид.


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #48 -: Януари 29, 2011, 14:55:44 »


    Така Вие ще разберете и други, по-дълбоки подробности, свързани с
    Исус от Евангелието на Матей.

    В това дете се прероди онази индивидуалност,
    която ние познаваме като Заратустра, основателят на
    древноперсийската култура. За него ние знаем, че в миналото той даде
    на своя персийски народ великото учение за Аура Маздао.
    Знаем още, че трябва да си представяме Аура Маздао,
    това велико Слънчево Същество, като духовно-душевната част
    на физическото Слънце.

    Ето защо Заратустра учеше:

    „Вглеждайте се не само в благотворните
    въздействия на видимата слънчева светлина и топлина, но и в
    невидимите духовни въздействия на това могъщо Същество."

    Аура Маздао, който по-късно беше наречен Христос, ето кого
    възвести Заратустра на персийския народ. Но той не говореше за него
    като за едно земно същество; той посочваше Слънцето и казваше:

    „Там горе обитава Той; и постепенно Той се приближава към Земята, за да се
    роди по-късно в едно човешко тяло."

    Ето съществената, огромната разлика между ученията на Заратустра и Буда.
    Да, това е една огромна разлика, доколкото тези учения
    съществуват поотделно, но в момента на тяхното сливане и
    подмладяване, имам предвид Събитието в Палестина, разликата изчезва!


    Замислете се още веднъж върху всичко, което Буда даде на света. Ние
    вече описахме „осемстепенния път" като нещо, за което човешката душа
    трябва да се стреми, ако иска да избегне лошите последици на Кармата.
    Благодарение на Буда хората можаха да развият в самите себе си силите
    на любовта и състраданието.

    Споменавал съм пред Вас, че мигът, когато
    Бодисатва се издигна до степента Буда, е неповторим и единствен по
    рода си. Ако това не би се случило, ако Бодисатва не би се въплътил в
    тялото на великия Гаутама Буда, тогава в човешките души не би могло
    да проникне това, което наричаме закономерност, Дхарма; нещо, което
    човек може да постигне, само ако изнесе вън от себе си съдържанието на
    своето астрално тяло, освобождавайки се от всички лоши последици на
    Кармата.

    Всичко това е загатнато по един величествен начин в легендата
    за Буда, според която той успява да „задвижи колелото на закона".
    С други думи, след като озареният Бодисатва се издигна до висотата на
    Буда, една могъща енергия се вля в цялото човечество и последиците
    бяха тези, че сега хората можеха сами да развият своята Дхарма, като
    бавно и неуморно напредват по „осемстепенния път". Възвестявайки
    своето учение, Буда пробуди моралния усет на земните хора.


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #49 -: Февруари 05, 2011, 17:51:25 »


    Да, тази беше задачата на Бодисатва.

    А как отделните задачи са
    разпределяни между великите индивидуалности, за това се досещаме,
    когато в будизма откриваме първоизточника на всичко, което човекът
    може да изживее в душата си като свой висш идеал.

    Висшият идеал на човешката душа,
    това което човекът е и може да бъде,
    ето какво представлява будизмът.


    Но това беше достатъчно за тази индивидуалност.

    Всичко в будизма се свежда до интимната същност на
    човешката душа, до нейното израстване, и в първоначалния, в истинския
    будизъм ние не откриваме дори следа от космология, макар по-късно
    подобни елементи да бяха внесени в него.


    Разбира се, нещата трябва да бъдат взаимно свързани и уравновесени.
    Обаче същинската мисия на Бодисатва беше тази:

    Да даде на хората учението за интимната и първична същност на човешката душа.

    Ето защо в своите проповеди Буда не казва нищо за космическите закономерности. Всичко е така замислено, че под въздействието на будизма, човешката душа да става
    все по-добра и по-добра.
    Човекът е представен като едно същество само по себе си,
    напълно откъснат от майчиното лоно на Космоса.


    Ето защо, когато правилно вникнем в учението на Буда, то ни въздействува
    толкова топло, толкова сърдечно; ето защо, когато отново се появява
    вече напълно подмладен в Евангелието на Лука, будизмът обгръща със
    сърдечна топлина и ведрост тези, които го приемат в своите души.


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #50 -: Февруари 05, 2011, 18:01:39 »


    Коренно различна беше задачата на онази индивидуалност, която се
    инкарнира като Заратустра в древния персийски народ.
    Заратустра учеше как Бог и Космосът да бъдат духовно разбрани в
    техните външни проявления.

    Буда насочваше своя поглед навътре
    и казваше:
    „Когато човек напредне, от неговото незнание постепенно възникват
    „шестте органи", под формата на петте сетивни органи и Манас."

    Обаче всичко, което се намира в човека, е родено от великия Космос.
    Ние не бихме притежавали едно чувствително към светлината око, ако
    самата светлина не беше изградила окото като част от човешкия
    организъм.

    „Окото е създадено от светлината за светлината", казва Гьоте.
    Това е една дълбока истина.

    По сходен начин изграждат органи и всички духовни сили.
    Вътрешните човешки органи са по-късен
    израз на определени божествено-духовни сили.
    Всяка вътрешна част на човешкия организъм има своето външно съответствие.
    Силите, които наблюдаваме у човека, първоначално са били вън, в Космоса.

    И Заратустра имаше задачата да насочи вниманието към външния свят,
    към обкръжението на човека.


    Ето защо той говори за Амшаспандите, за великите Духове,
    от които изброява шест, макар и те да са дванадесет,
    но другите шест остават скрити.
    Тези Същества действуват отвън като създатели на човешките органи.
    Заратустра учеше, как зад сетивните
    органи на човека стоят създателите на човека. Заратустра насочваше
    вниманието тъкмо към тези Духове, към тези сили, които са вън от нас.

    А Буда насочваше вниманието към силите, които ca вътре в нас.


    Да, Заратустра говореше за онези сили и Същества, подчинени на
    Амшаспандите, наричани още двадесет и осемте Изарди или Изеди -,
    които работеха върху неговото вътрешно устройство.

    Следователно, Заратустра също говореше за духовния Космос,
    но откъм неговите външни закономерности.

    И докато Буда отправяше поглед към същинската мисловна субстанция,
    към самото възникване на мислите от човешката душа,
    Заратустра отправяше поглед към т.н. „фароари", или
    „фероери" или „бравашари", към съзидателните мирови мисли, които ни
    заобикалят от всички страни.

    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #51 -: Февруари 27, 2011, 19:51:23 »


    И така, Заратустра възвести един мироглед, свързан с разгадаването,
    със структурирането на външния свят.
    Той предостави този светоглед на един народ,
    устремен към завладяването на външния свят.
    Мисията на Заратустра е в пълно съзвучие с характеровите особености на
    древноперсийския народ.

    Бихме могли да добавим, че на Заратустра
    беше отредено да внесе такава енергия, такава дисциплина в човешките
    действия, която би могла да изглежда отблъскваща за днешния човек.
    Да внесе енергия, дисциплина и увереност в човешките действия,
    произтичащи не само от убеждението, че душата е скрита в своите
    интимни сфери, но и от твърдата увереност, че душата лежи в лоното на
    един божествено-духовен свят - ето същинската мисия на Заратустра.


    Заратустра разчиташе, че всеки човек може да се обърне към себе си с
    думите:

    „Където и да си поставен в Космоса, ти не си сам; ти обитаваш
    един одухотворен Космос и си част от Боговете и Духовете на света; ти
    си роден от лоното на Духа.

    С всяко вдишване ти поемаш божествения Дух, а с всяко издишване ти
    можеш да принесеш истинска жертва на великия Дух."

    Ето защо, с оглед мисията на Заратустра, неговото посвещение
    трябваше значително да се различава от това на другите велики
    предводители на човечеството.

    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #52 -: Февруари 27, 2011, 20:13:56 »


    Нека сега да си припомним, какво трябваше да извърши онази
    индивидуалност, която беше инкарнирана в Заратустра.
    Тя беше толкова напреднала в своето развитие,
    че можа да се погрижи за следващата Египетска културна епоха
    (2907 - 747 пр. Хр.).


    Заратустра имаше двама ученици: индивидуалността, която по-късно
    се прероди в египетския Хермес, и онази, която се прероди в Моисей.

    И когато след време тези две индивидуалности се инкарнираха отново, за
    да тласнат човечеството напред в неговото развитие,
    Заратустра пожертвува своето астрално тяло и го предостави на Хермес.

    И така, в лицето на египетския Хермес, ние имаме едно превъплъщение на
    Заратустровото астрално тяло. Хермес носеше в себе си астралното тяло
    на Заратустра, пропито с могъщите импулси на външната наука, която
    сега трябваше да намери своето приложение във видимия физически
    свят.

    А на Моисей Заратустра предостави своето етерно тяло,
    а понеже етерното тяло е свързано с всичко, което се разиграва във времето,
    Моисей беше в състояние след като вникна в тайните на своето етерно тяло
    да пробуди онези величествени процеси, протекли във времето, под
    формата на забележителните образи, каквито ги срещаме в „Битието".

    Ето как Заратустра упражни могъщите въздействия на своята
    индивидуалност, подготвяйки египетската култура, а също и това, което
    възникна от нея като древноеврейска културна традиция.

    Изобщо една такава индивидуалност е призвана да извърши великите
    си дела най-вече чрез своя Аз. Азът на Заратустра непрекъснато се
    инкарнираше в други личности. Защото подобна индивидуалност,
    напреднала до такава степен, винаги може да освети едно друго
    астрално тяло и да укрепи, съответно, едно друго етерно тяло, дори и
    когато тя се е лишила от тях.

    Така и Заратустра се прероди отново като
    Заратас или Назаратос основоположникът на халдейската окултна
    школа и учителят на Питагор.
    Това стана шестстотин години преди
    нашето летоброене. Вниквайки в дълбоката мъдрост на халдейците,
    обаче не с помощта на антропологията, а с помощта на Антропософията,
    ние стигаме до едно далечно предчувствие за това, което Заратас или
    Назаратос представляваше за тогавашното човечество.

    Както вече споменах, всичко което Заратустра даде на света, имаше за
    цел да внесе хармония и ред и във видимия физически свят.

    Ето защо мисията на Заратустра включваше и друго:
    държавническото изкуство и социалния ред.
    Така че учениците на Заратустра с право можеха да се
    нарекат не само велики „посветени" и „магове", но и „царе",
     „владетели",

    т.е. хора, запознати с изкуството да създават и поддържат
    социалния ред.


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #53 -: Февруари 27, 2011, 20:44:55 »


    В окултните школи на Халдея възникна една изключителна
    привързаност към индивидуалността (не към личността) на Заратустра.
    Мъдреците на Изтока се чувствуваха много близки с великия
    предводител на човечеството. И в него те виждаха звездата на
    човечеството, а и „зороастер" означава „златна звезда".

    В него те виждаха един вид отражение на Слънцето. И за тяхната дълбока
    мъдрост не можа да остане скрито, че техният учител се прероди отново
    във Витлеем. Насочвани от своята звезда, те му поднесоха най-доброто,
    което той вече беше дал на хората.

    Най-доброто, което можеше да си пожелае един човек от школата на Заратустра,
    беше познанието за външния свят, за тайните на Космоса,
    проникнали в човешкото астрално тяло, в мислите, чувствата и волята,
    така че учениците на Заратустра се
    стремяха да изпълнят своите мисли, чувства и воля, изобщо своите
    душевни сили, с онази мъдрост, която може да бъде извлечена от
    дълбините на божествено-духовния свят.

    Познанието, извлечено от духовния свят, имаше своите символи в лицето на
    златото, тамяна и смирната:

    Златото като символ на мисленето, тамянът като символ на
    благочестието и всичко, което ни изпълва с чувства, и смирната като
    символ на волята.

    Така учениците засвидетелствуваха своята
    принадлежност към Заратустра, когато техния учител се инкарнира във
    Витлеем.

    Евангелистът Матей е напълно прав, когато разказва как
    мъдреците обединени около индивидуалността на Заратустра изразяват
    своето родство с него чрез трите символа: златото, тамяна и смирната,
    олицетворяващи най-доброто, което вече бяха получили от Заратустра

    (Матей 2,11).

    Тук става дума за следното:

    В образа на Исус от Соломоновата линия
    на Давидовия род, Заратустра отново можеше да разгърне своите
    могъщи сили и да предостави на човечеството в една обновена форма
    всичко онова, което той вече му беше дал през миналите епохи. За тази
    цел той трябваше да мобилизира всичките си сили от миналото.

    Ето защо първоначално той не можеше да се роди в едно тяло,
    произхождащо от свещеническата линия на Давидовия дом, а само в
    тяло от царствената линия.

    Така Евангелието на Матей изразява
    родството между царствения елемент и произхода на онова дете, в което
    се прероди Заратустра.

    Пророческите книги на Предна Азия винаги са
    загатвали за тези тайни. И всеки, който действително ги разбира, намира
    в тях много по-различни факти отколкото хората, които не са научени да
    мислят.

    Например в Стария Завет също има две пророчества: едното в
    апокрифите на Енох, което по-скоро се отнася за Натановия Месия от
    свещеническата линия, и другото в Псалмите, отнасящо се до Месията
    от царствената линия. Всички подробности от Стария и Новия Завет
    напълно съвпадат с данните, които откриваме в хрониката Акаша.

    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #54 -: Март 13, 2011, 12:21:35 »


    Обаче сега Заратустра трябваше да обедини в себе си всички свои сили от
    миналото. На египетската и древноеврейска култура в лицето на Хермес
    и Мойсей той беше предоставил всичко, което се намираше в неговото
    астрално и етерно тяло. Сега той отново трябваше да обедини тези сили.

    От Египет той трябваше, така да се каже, отново да си възвърне силите
    на своето етерно тяло. И сега пред нашия поглед се разкрива една
    дълбока тайна:

    Исус от Соломоновата линия на Давидовия род, който
    беше прероденият Заратустра, трябваше да бъде отведен в Египет, и той
    наистина беше отведен там!


    Защото там се намират силите, които могат
    да се влеят в неговото астрално и етерно тяло; силите, които той беше
    предоставил първо на Хермес, а после и на Мойсей.
    Той трябваше да си върне обратно силите,
    които беше пожертвувал за основаването на
    египетската култура.
    Ето какво означаваше „бягството в Египет" и
    скритият зад него духовен процес:


    Заратустра трябваше отново да поеме
    в себе си онези могъщи сили, от които се нуждаеше, за да даде на
    човечеството в обновена форма това, което вече му беше дал в
    миналото.

    И така, ние виждаме, колко точно евангелистът Матей описва
    витлеемския Исус, чиито родители още от по-рано живеели във
    Витлеем.

    Само Лука отбелязва, че родителите на Исус първоначално
    заселени в Назарет, се отправили към Витлеем за преброяването и тъкмо
    тогава се ражда Исус от Евангелието на Лука, след което родителите му
    отново се връщат в Назарет.

    Докато евангелистът Матей само
    споменава, че Исус се ражда във Витлеем, за да бъде отведен после в
    Египет. Едва след завръщането си от Египет, неговите родители се
    заселват в Назарет, за да може Исус, който беше прероденият Заратустра
    да се окаже в близост до другия Исус, представителят на другото
    духовно течение, това на будизма. Ето как двата светогледа се сливат, и
    то съвсем нагледно,съвсем конкретно.

    На места Евангелията ни показват цялата дълбочина на нещата. Това
    което хората свързват най-вече с волята и със силата, с царствения
    елемент ако можем да си послужим с този технически израз за него тези,
    които бяха наясно с тайните на съществуванието, добре знаеха, че то се
    предава чрез бащиния елемент. Но това, което е свързано с душевната
    страна на живота, с мъдростта и с вътрешната подвижност на Духа, то се
    предава чрез майчиния елемент. И Гьоте, който беше проникнал
    дълбоко в тайните на съществуванието, загатва за тази зависимост по
    следния начин:

    От баща си имам осанката
    и сериозното отношение към живота,
    от майка си веселия нрав
    и охотата на разказвача.

    Eдна истина, която лесно може да се потвърди от всеки.
    Телосложението, осанката, целият външен облик, както и „сериозното
    отношение към живота" са неща, свързани с характера на Аза и
    наследявани по бащина линия.

    Ето защо Соломоновият Исус преди
    всичко трябваше да наследи от бащиния елемент инициативата и сялата,
    понеже неговата мисия изискваше да бъдат физически употребени в
    земния свят тъкмо онези сили, които пулсират в божествения свят.
    Евангелистът Матей изразява това по един забележителен начин. Когато
    се инкарнира една велика индивидуалност, духовният свят известява
    събитието, но в случая не на Мария, а на бащата, на Йосиф (Матей 1, 20-21).
    Тази подробност съвсем не е случайна.


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #55 -: Март 20, 2011, 13:03:05 »


    От другата страна имаме Натановия Исус и той наследява своите
    вътрешни, душевни заложби, именно от майката. Ето защо в
    Евангелието на Лука раждането на Исус се възвестява
    на майката (Лука 1, 26-38).
    Ето колко конкретни са фактите в религиозните текстове.

    Но да продължим нататък.
    Важни подробности се крият и в други факти. Най-напред в лицето на
    Йоан Кръстител трябваше да се появи предтечата на Исус от Назарет.
    Ние можем да вникнем в индивидуалността на Кръстителя едва в хода
    на времето.

    Нека първо да го разгледаме така, както е представен в
    Евангелията: как той има предварително да възвести това, което после
    ще дойде в Исус. И той го прави с неимоверна сила, обхващайки всичко,
    което се намира във външния закон, в старото откровение. Кръстителят
    предупреждава:

    Хората трябва да спазват предписанията на закона,
    както и зрелите, остарели културни традиции, макар че те не държат
    вече на тях.

    За тази цел той трябва да разполага преди всичко с
    могъщата сила на една душа, която се ражда в света напълно зряла, дори
    свръхзряла. И той наистина се ражда в семейството на възрастни
    родители
    , така че поначало неговото астрално тяло е пречистено от
    всички низши сили, които увличат човека надолу, понеже страстите и
    горещите желания не са характерни за възрастните. Тук отново се
    натъкваме на една дълбока мъдрост от Евангелието на Лука. Когато
    нещата опират до една такава индивидуалност, всичко се поема от
    великата ложа-майка на човечеството.

    От там, където великият Ману ръководи и направлява духовните процеси,
    лежащи в основата на общочовешката еволюция,
    импулсите се насочват към местата, където
    те ще бъдат приведени в действие.
    Един такъв Аз, какъвто е Азът на Йоан Кръстител,
    се инкарнира в определено тяло непосредствено под
    ръководството на великата ложа-майка на човечеството,
    от самите центрове на земния духовен живот.

    Азът на Йоан произхождаше от същото място,
    откъдето идваше и душевната същност на детето Исус от
    Евангелието на Лука
    , само че в Исус бяха вложени по-скоро онези
    качества, които все още оставаха непроникнати от нарастващия Азов егоизъм;
    с други думи една млада душа беше насочена там, където
    трябваше да се инкарнира новороденият Адам.


    Р. Щайнер

    Активен
    Страници:  1 2 3 [4]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Исус Христос « 1 2 »
    Езотерика
    delfin 24 4352 Последна<br />публикация Март 13, 2011, 21:28:03
    от Аэ съм
    Разшифрованият Египет
    Видео клипове
    delfin 0 1110 Последна<br />публикация Ноември 01, 2009, 19:09:54
    от delfin
    Тъгата на древен Египет
    Книги
    Kery 4 899 Последна<br />публикация Септември 20, 2010, 16:45:34
    от Kery
    МИСИЯТА НА ИСУС ХРИСТОС « 1 2 3 4 »
    Езотерика
    marushka 53 4802 Последна<br />публикация Септември 02, 2011, 22:35:13
    от marushka
    Семейството, любовта и нашите уроци - въпрос към вас ......! « 1 2 3 »
    Духовни връзки и взаимоотношения
    The saint 41 2111 Последна<br />публикация Юни 01, 2012, 14:09:50
    от в о ж д а

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright