Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3 4   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Будизъм, Християнство и Зороастризъм  (Прочетена 3122 пъти)
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « -: Ноември 03, 2010, 15:14:47 »

    В днешно време, типично с възникналите и утвърждавани разделения по различни показатели, е характерно твърдото разграничаване между последователите на различни религии. Като илюстрация ще приведа казаното от wolfspirit в една друга тема:

    а хората с други вярвания и/или религии – те са грешници ли? Има религии като Будизма например, където водят по-християнски живот и от християните.

    Езотеричните изследвания на Духовната Наука показват обаче, че в дълбочината си различните религии са свързани толкова дълбоко, че ние трудно можем да си го представим и приемем.

    Тази тема ще покаже каква е дълбоката връзка между будизма, християнството и зороастризма на базата на една лекция на Рудолф Щайнер върху Евангелието на Лука.

    Може би ще е полезно да посоча и един линк към предишна наша тема, посветена на будизма, както и темата за зороастризма.  



    Лекция в Базел, 16 септември 1909


    Съдържание:

    Евангелието на Лука като израз на любовта и състраданието.

    За същността и задачите на Бодисатвите и Буда.

    Езотеричната биография на Буда.

    За предишната инкарнация на праведния Симеон.




    През различните епохи от развитието на християнството, Евангелието
    на Йоан беше онзи източник, който винаги правеше най-дълбоко
    впечатление на всички онези, които търсеха едно особено
    задълбочаване, едно вътрешно вглъбяване в основните тенденции на
    християнството. Ето защо Евангелието на Йоан беше главен източник на
    всички християнски мистици, които се стремяха непосредствено да
    изживеят онова, което е представено в Евангелието на Йоан относно
    личността и същността на Христос Исус.

    Но през различните столетия християнското човечество се отнасяше
    по твърде различен начин спрямо Евангелието на Лука. Погледнато от
    друга страна, това, общо взето е в пълно съответствие с всичко, което
    казахме още вчера за различията между Евангелието на Йоан и
    Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан
    беше основен източник за мистиците, Евангелието на Лука беше една
    възпитателна и назидателна книга за мнозинството, за онези, които така
    да се каже – можеха да се издигнат в сферата на християнското
    светоусещане, изхождайки от наивността и простотата на своите сърца.

    Да, Евангелието на Лука минава през вековете като една назидателна
    книга. То неизменно беше източник на вътрешна утеха за всички, които
    бяха измъчвани от страдания и болки. Защото тъкмо в това Евангелие се
    говори толкова много за великия утешител, за великия благодетел на
    човечеството, за Спасителя на изтерзаните и измъчените. Една книга,
    към която се обръщаха най-вече онези, които искаха да се изпълнят с
    християнската любов: ето какво представляваше Евангелието на Лука,
    понеже там могъществото и пробивната сила на любовта наистина
    тържествуват в много по-голяма степен, отколкото в който и да е друг
    християнски документ. И онези, които осъзнаваха по някакъв начин, -
    общо взето това се отнася за всички хора -, че са обременили сърцето си
    с не съвършенство и грях, винаги откриваха утеха, съвет и възвисяване
    на душата, когато обръщаха поглед към Евангелието на Лука и неговите
    думи: Христос Исус не е дошъл само за праведните, а и за грешниците;
    не случайно Той е сядал на една трапеза с грешници и митари.

    Ако за да се почувствува въздействието на Йоановото Евангелие, е
    необходима една сериозна подготовка, то за Евангелието на Лука трябва
    да кажем, че нито една човешка душа не стои така ниско, или пък е
    толкова незряла, че да не усети цялата топлина, която струи от
    Евангелието на Лука. Ето защо Евангелието на Лука винаги е било една
    книга за мнозинството; в неговите прости думи можеше да намери утеха
    и най-семплата, най-детинската човешка душа. Всичко онова от нея,
    което остава чисто и детинско от най-ранна възраст до най-дълбока
    старост винаги се е усещало привличано от Евангелието на Лука.

    И преди всичко: онази част от християнските истини, която е представена
    там образно; онова, което самото изкуство е извлякло от християнските
    истини като мотиви и образи естествено и другите Евангелия също са
    вдъхновили немалко художествени произведения и най-вече живописта,
    която намира най-пряк път към човешкото сърце: ето какво откриваме
    ние в Евангелието на Лука. Всички дълбоки и сложни отношения между
    Христос Исус и Йоан Кръстител, които са били обект на художествено
    изобразяване толкова често,имат своя източник в тази непреходна книга,
    Евангелието на Лука.

    Всеки, който се остави под чудното въздействие на това Евангелие,
    ще открие, че от начало докрай то е потопено в принципа на любовта,
    състраданието и простотата, а до известна степен и в областта на
    детинската човешка природа. А къде другаде се проявява тя по един
    толкова трогателен начин, ако не тъкмо в историята за детството на
    Исус от Назарет, която ни разказва евангелистът Лука? А защо това е
    така, ще ни стане ясно, когато постепенно вникнем все по-дълбоко в
    тази забележителна книга.

    Днес ще се наложи да спомена някои неща, които за онези, които са
    слушали други мои лекции или цикли по този въпрос, може би ще
    изглеждат като едно голямо противоречие. Моля Ви да изчакате и чуете
    това, за което ще стане дума през следващите дни, и тогава, надявам се,
    ще установите тяхната хармония с онова, което съм казвал по един или
    друг повод за Христос Исус и Исус от Назарет. Невъзможно е да се
    предадат отведнъж всеобхватните и сложни измерения на истината, и
    днес ще се наложи да се обърнем само към една от страните на
    християнските истини, която е в привидно противоречие с друга част от
    истините, които досега съм имал възможност да споделя с Вас.

    Р. Щайнер

    « Последна редакция: Ноември 03, 2010, 15:59:20 от Ich » Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #1 -: Ноември 03, 2010, 15:23:52 »

    Продължение на Лекцията в Базел, 16 септември 1909


    Подходящият за целта път трябва да бъде така подбран, че отделните
    потоци на истината да не срещат никакви ограничения и чак после да
    посочим как те се намират в пълно съзвучие, в пълна хармония. В
    досегашните лекционни цикли аз използвах като изходна точка и то
    съвсем съзнателно Евангелието на Йоан, така че, естествено, съм
    обръщал внимание само върху една част от истината. И все пак тази
    част си остава истина; в това ще се убедим и през следващите дни.

    Обаче днес ни предстои да разгледаме една необичайна и трудно
    приемлива дори за мнозина от Вас част от християнските истини.
    В Евангелието на Лука има едно чудно място, където научаваме как
    един Ангел възвестява на пастирите в полето, че се е родил „Спасителят
    на света". После се споменава, че към този Ангел след като е възвестил
    своето пророчество се присъединява „многобройното войнство небесно"
    (Лука 2,13).

    Представете си живо тази карти на пастирите поглеждат и в
    „отвореното небе" виждат под формата на величествени образи
    Съществата от духовния свят.

    Какво точно се възвестява на пастирите?

    Това, което им се възвестява, е облечено във величествени,
    монументални думи, в думи, които са звучали през цялото развитие на
    човечеството и са станали един от Коледните символи на християнския
    свят. Към пастирите се носят думи, които правилно преведени биха
    гласели:

    „От висините се откриват божествените Същества, за да се възцари
    мир долу на Земята всред човеците, които са проникнати от добра воля."
    (Лука 2, 14)

    Думата „слава", както обикновено се превежда в Евангелието, има
    съвсем друг смисъл и той се доближава много повече до този, който
    давам сега. Тук трябва недвусмислено да подчертаем тъкмо
    противоположното, а именно, че това, което пастирите виждат, е
    откровение на духовните Същества от висините и то идва сега, за да
    настъпи мир в онези човешки сърца, които са изпълнени с добра воля.

    Общо взето, както сами ще видим, много от тайните на
    християнството се крият тъкмо в тези думи, стига да ги разбираме
    правилно. Обаче, за да хвърлим светлина върху техния скрит смисъл, ще
    бъде необходимо и нещо друго.

    Преди всичко, налага се да обърнем внимание на онези данни,
    които ясновидците получават от хрониката
    Акаша.(за нея може да прочетем в темите:
    http://indigota.com/index.php?topic=197.0
    http://occultall.7.forumer.com/viewtopic.php?t=194 )

    Става дума за следното:

    Най-напред да погледнем с отворени
    духовни очи в онази епоха, когато Христос Исус се явява на
    човечеството и да попитаме:

    Как изглежда всичко онова, което тогава се
    включи по духовен път в Земното развитие, ако го проследим в цялата
    му еволюция и поставим въпроса; откъде идва то всъщност?

    През онази епоха, в общочовешкото развитие се включва нещо, което
    изглежда като сливане на различни духовни и идейни потоци. В
    различните места на Земята по едно и също време нахлуват
    всевъзможни духовни течения и светогледи. Всичко, което някога е
    възникнало в една или друга част на Земята, сега се слива в Палестина и
    намира по един или друг начин израз в събитията от Палестина,
    така че
    ние можем да поставим и следващия въпрос:

    Накъде са отправени духовните течения,
    които виждаме да се сливат като в един център там,
    в събитията от Палестина?

    Вчера обърнахме внимание на факта, че чрез Евангелието на Лука е
    представено онова, което наричаме имагинативно познание и че това
    имагинативно познание се проявява в образи. Ние току-що споменахме
    за един такъв образ, показващ как пред пастирите застава откровението
    на духовните Същества от висините, образът на едно духовно Същество,
    на един Ангел, а после и на цялото „небесно войнство". Тук следва да
    поставим въпроса:

    Как този образ застава пред ясновидеца, пред човека,
    посветен в тайните на живота, образ, който той винаги може да
    възстанови, ако се вгледа назад в хрониката Акаша? Какво е това, което
    се явява пред пастирите? Какво носи в себе си това ангелско войнство и
    откъде идва то?

    Р. Щайнер


    Продължението следва
    « Последна редакция: Ноември 03, 2010, 16:00:26 от Ich » Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #2 -: Ноември 04, 2010, 18:19:36 »


    Продължение на Лекцията в Базел, 16 септември 1909


    Едно от великите духовни течения, което непрекъснато се вливаше в
    общочовешкото развитие и постепенно се издигаше все по-високо и по-
    високо, така че по време на палестинските събития можеше да озарява
    Земята само от духовните висини - ето какво представляваше този образ.

    Когато чрез правилното разчитане на хрониката Акаша стигаме до
    „небесното войнство", което се явява на пастирите, насочвайки се към
    миналото, ние се докосваме до едно от най-великите духовни течения в
    историята на човечеството, което няколко столетия преди Христос Исус
    да слезе всред хората така да се каже, се разпространи по Земята като
    „будизъм".

    Колкото и странно да звучи, онзи, който проследява
    миналите епохи на човечеството чрез хрониката Акаша, в определен
    момент стига до „озарението" на великия Буда: То е същото откровение,
    което се явява и на пастирите. Това, което навремето озари хората в
    Индия; това, което раздвижи там духовете и сърцата като велика
    религия на състраданието и любовта, като един велик светоглед; което и
    до днес съставлява духовната храна на голяма част от човечеството,
    същото се явява отново в откровението, дадено на пастирите!

    Защото и то трябваше да се влее в откровението на Палестина.

    Това, което ни разкрива най-напред Евангелието на Лука,
    можем да разберем само тогава,
    когато от гледна точка на духовно-научното изследване хвърлим
    поглед върху онова, което Буда е бил за човечеството и проумеем какво
    точно е допринесло откровението на Буда за еволюцията на
    човечеството.

    Тук трябва да изясним следното.
    Когато пет или шест столетия преди нашето летоброене Буда се появи всред хората на далечния Изток,
    в него живя една индивидуалност, която се беше прераждала много пъти
    и която в хода на своите прераждания се беше издигнала до твърде висока степен на развитие.


    Буда можа да стане онзи, който беше, само защото чрез своите минали
    инкарнации постигна онази висша степен, която означаваме с
    ориенталския израз „степен на Бодисатва". Поне пред част от Вас аз
    вече съм обяснявал същността на Бодисатвите, и то от различни гледни
    точки. В цикъла „Духовните Йерархии и тяхното отражение във
    физическия свят",
    изнесен през април 1909 в Дюселдорф, аз показах как
    се отнасят Бодисатвите към цялото космическо развитие. През август
    1909 г. в Мюнхен изнесох цикъла „Изтокът в светлината на Запада" и
    разгледах нещата от друга гледна точка. Днес отново ще разгледаме
    същността на Бодисатвите, естествено по друг начин, и Вие постепенно
    ще откриете съзвучието между отделните истини.

    Онзи, който става Буда, трябва първо да мине през степента
    Бодисатва. Следователно Бодисатва е предходната степен от
    индивидуалното развитие в посока към Буда. Нека сега да разгледаме
    същността на Бодисатвите от гледна точка на общочовешкото развитие.
    Ние ще вникнем в тяхната същност, само ако оценяваме общочовешкото
    развитие според Антропософията.

    Това, което хората умеят да вършат в дадена епоха, това, което те развиват като способности,
    далеч не е съществувало винаги.
    Истинско късогледство, което не надхвърля отделната епоха е,
    когато си въобразяваме, че същите способности, присъщи на хората днес,
     са съществували и в миналото.


    Човешките способности, това, което хората
    знаят и умеят да вършат, всичко то се променя през различните епохи.

    Днес човешките способности са така развити, че човекът, бих казал,
    може да опознае чрез собствения си разум това или онова, и той с право
    казва: Тази или онази истина аз разбирам чрез моя разум с помощта на
    моето мислене; аз мога да различавам, в известен смисъл, логичното от
    нелогичното, моралното от неморалното. Обаче бихме сгрешили, ако
    предположим, че тези способности за различаване на логичното от
    нелогичното и на моралното от неморалното са били винаги присъщи на
    човешката природа. Не, те са били развити бавно и постепенно.


    Това, което днес човекът може и умее да върши чрез своите способности,
    e трябвало също както детето научава нещо от бащата, майката или
    учителя да го чуе произнесено от личности, които макар и въплътени
    като други хора, са били по-високо развити и са можели да поддържат в
    Мистериите връзка с онези духовни Същества, които стоят над тях:
     с божествено-духовните Същества.

    Р. Щайнер


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #3 -: Ноември 05, 2010, 12:59:32 »

    Продължение на Лекцията в Базел, 16 септември 1909


    Такива индивидуалности, които са въплътени във физически тела, но
    могат да общуват и с по-висши индивидуалности, невъплътени
    физически, е имало винаги. Например преди хората да постигнат
    дарбата на логическото мислене, чрез която те могат днес сами да
    мислят логически, те е трябвало да се вслушват в думите на определени
    Учители.
    Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта
    на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на
    факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-духовни Същества,
    обитаващи по-висшите области на света.

    Такива Учители, които са учили,
    преподавали логичното мислене и моралния усет, черпейки от
    своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди
    хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа
    да
    мислят логично и да откриват моралното.

    Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло,
    обаче общуват и с божествено-духовни Същества,
    за да пренесат долу това, което научават
    от тях и да го предадат на хората - ето това са Бодисатвите.

    С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите
    способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества.

    Да, преди Буда да стане един „Буда", той беше именно Бодисатва, т.е.
    една индивидуалност, която в Мистериите можеше да общува и с по-
    висшите, божествено-духовни Същества.

    Едно такова същество като Бодисатва беше натоварено
    във висшите светове още от най-далечните
    епохи на Земното развитие с определена мисия, с определена задача, и
    оттогава то остава свързано с нея.

    Ако бихме приложили този начин на мислене спрямо Буда, би
    трябвало да кажем:

    като Бодисатва, той има строго определена задача.
    Когато Земята се намираше още в своите начални еволюционни епохи,
    далеч преди Атлантската и Лемурийската епоха(*), на това същество,
    което през шестото столетие на нашата епоха се въплъти като Буда,
    беше възложена определена задача. И то остана свързано с тази задача.
    През всички времена, от една епоха в друга, то трябваше да работи и да
    влива в еволюцията на Земята само толкова, колкото тя можеше да
    приеме с оглед на своите възможности.

    За всяко едно такова същество, тоест за всеки Бодисатва
    идва един момент, когато то стига с получената
    си през прадалечното минало мисия до определена точка, след която
    това, което то е вливало досега в човечеството „свише", се превръща
    вече в нормална човешка способност. Защото днешните човешки
    способности по-рано са били качества на определени божествено-
    духовни Същества и Бодисатвите са ги свалили от духовните висини, за
    да ги предоставят на човеците.


    Следователно, един такъв духовен мисионер стига до една точка,
    когато вече може да си каже: Аз изпълних моята мисия; сега на
    човечеството е дадено всичко онова, за което то е било подготвяно през
    много, много епохи.


    След като е стигнал до тази точка, Бодисатва вече
    може да стане Буда, с други думи за него настъпва момент, когато като
    същество с мисия, каквато току-що описахме то вече няма нужда да се
    въплъщава в човешко физическо тяло, след като вече е постигнало
    степента, характерна за така наречения от нас духовен мисионер.

    Такъв момент настъпи и за Буда. Това, което имаше да върши по-рано,
    непрекъснато го отвеждаше долу на Земята. Обаче в мига, когато беше
    озарен като Буда все още в качеството си на Бодисатва - той се въплъти
    за последен път в такова човешко тяло, в което бяха постигнати до най-
    висока степен онези човешки способности, които по-рано трябваше да
    бъдат предавани „свише", за да се превърнат в нормални човешки
    способности.

    Но когато, благодарение на предишното си развитие, такъв Бодисатва
    стига до там, да направи едно човешко тяло толкова съвършено, че то да
    развие онези способности, които са свързани с мисията на Бодисатва, и
    по-точно с формирането на нови качества, той вече няма нужда да се
    въплъщава отново. Сега той се издига в духовните области, откъдето
    продължава да подпомага и ръководи еволюцията на човечеството.

    Сега вече хората поемат задачата да доразвият по-нататък онова, което до
    този момент се вливаше в тях от небесните висини,
    и сега те си казват:

    Да, оттук нататък ние трябва да се развиваме по такъв начин, че да
    изградим у себе си онези способности, които виждаме постигнати за
    пръв път в съвършен вид през онова въплъщение на Бодисатва, когато
    той се издигна в степента на Буда. Тези способности са осъществени в
    лицето на Буда.

    Да бъде едно същество „Буда", означава то да прояви в
    определен човек това, което Бодисатва може, означава то да покаже как
    съществото, действувало през епохите като Бодисатва, живее като
    индивид, чиято човешка природа е поела всичко онова, което по-рано се
    вливаше от небесните висини.
    Ето какво означава едно същество да е
    Буда.

    Ако Бодисатва би се оттеглил преждевременно от своята мисия,
    тогава хората не биха получили дарбата да развиват по собствен път
    онези способности, които по-рано приемаха „свише". Но след като
    човечеството напредна достатъчно, така че тези способности можеха да
    се появят у един отделен човешки индивид на Земята, беше вече
    създаден и. зародишът, позволяващ занапред хората сами да развиват
    тези способности.


    Така индивидуалността, която по-рано се беше
    развила като Бодисатва и която докато беше Бодисатва не беше напълно
    влязла в човешко тяло, а се простираше нагоре в небесните висини, сега
    изцяло се инкарнира в конкретна историческа личност.

    После обаче тя отново се оттегли.
    Защото сега в тази инкарнация като Буда на
    човечеството се дават известни откровения, които после трябва да се
    доразвият от самото него. Ето защо съществото Бодисатва, след като
    стана Буда, трябваше да се оттегли от Земята в определени духовни
    висини и оттам да ръководи по-нататък еволюцията на човечеството, а
    там то може да бъде доловено само от ясновидеца.


    Р. Щайнер



    (*)
    Според антропософската Наука за Духа, сегашната планета Земя е
    минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и
    съответна степен на човешко съзнание:

    1. Старият Сатурн (трансово съзнание)
    2. Старото Слънце (спящо съзнание)
    3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
    4. Земя (будно или предметно съзнание)
    5. Бъдещ Юпитер (имагинативно съзнание)
    6. Бъдеща Венера (инспиративно съзнание)
    7. Бъдещ Вулкан (интуитивно съзнание)

    Планетарното състояние „Земя" включва седем епохи:

    1. Полярна епоха
    2. Хиперборейска епоха
    3. Лемурийска епоха
    4. Атлантска епоха
    5. Следатлантска епоха
    6. Шеста епоха (предстои)
    7. Седма епоха (предстои)

    На свой ред Следатлантската епоха се състои от седем културни
    епохи:

    1. Първа следатлантска културна епоха (Древноиндийска) 7227-5067
    г. пр. Хр.
    2. Втора следатлантска културна епоха (Древноперсийска) 5067-2907
    г.пр. Хр.
    3. Трета следатлантска културна епоха (Египетско-халдейска) 2907-747 г.пр. Хр.
    4. Четвърта следатлантска културна епоха (Гръцко-римска) 747 г. пр.
    Хр. - 1413 г. сл. Хр.
    5. Пета следатлантска културна епоха (Съвременната) 1413-3573 г.
    6. Шеста следатлантска културна епоха 3573-5733 г.
    7. Седма следатлантска културна епоха 5733-7893 г.

    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #4 -: Ноември 06, 2010, 10:55:22 »



    Продължение на Лекцията в Базел, 16 септември 1909



    И така, каква задача стоеше пред величествената и могъща
    индивидуалност, която в обикновения живот наричаме Буда?

    Ако действително искаме да разберем тази задача, тази мисия на Буда, и то в
    смисъла на истинския езотеризъм, трябвала знаем следното:

    Цялата познавателна способност на човечеството се е развила постепенно.

    Аз винаги съм подчертавал, че през Атлантската епоха голяма част от
    човечеството притежаваше ясновидски способности и можеше да вижда
    в духовните светове. Вие помните, че известни следи от древното
    ясновидство все още са били запазени през първите следатлантски
    епохи.

    И ако от Атлантската епоха бихме се пренесли в (Следатлантските)
    Древноперсийската, Древноиндийската, Египетско-халдейската, дори в
    Гръцко-латинската епоха, ние бихме открили много хора, много повече
    отколкото си въобразява днешното човечество, които са притежавали
    като един вид наследство остатъци от древното ясновидство, хора, за
    които астралният свят беше открит, така че те виждаха в скритите
    дълбини на съществуванието.

    Да се вижда човешкото етерно тяло, беше
    нещо съвсем обикновено дори през Гръцко-латинската епоха; нещо
    обикновено беше тогавашните хора да виждат човешката глава,
    заобиколена от онзи етерен облак, който по-късно постепенно се
    прибира напълно във вътрешността на главата.

    Обаче човечеството трябваше да се издигне до онова познание, което
    се постига чрез външните сетива и чрез онези духовни способности,
    които са насочени към външните сетива. Постепенно човекът трябваше
    да напусне духовния свят и да овладее чисто сетивните възприятия с
    помощта на разсъдъчното, логическо мислене. Постепенно той трябваше
    да се издигне до едно не-ясновидско познание, за да постигне отново
    един друг вид ясновидство, свързано вече с всичко онова, което е усвоил
    като сетивно и логическо познание.


    Ето в каква епоха живеем ние днес. Ние отправяме поглед към
    миналото, когато цялото човечество е било ясновиждащо, но и към
    бъдещето, когато хората отново ще станат ясновидци.

    Обаче в нашата междинна епоха повечето хора се осланят на това,
    което възприемат със сетивата и разбират с разума си.
    Несъмнено, съществуват определени
    върхове както в сетивното, така и в логическото познание. Обаче
    навсякъде има „степени" на познанието.

    Един човек минава през
    поредната си инкарнация по такъв начин, че долавя нищожна част от
    това, което е „морал", не развива състрадание към своите себеподобни:
    ние го наричаме човек с ниско морално равнище.

    Друг минава през живота си така,
    че интелектуалните му сили остават недоразвити:
    наричаме го човек с ниско интелектуално равнище.

    Обаче ние знаем, че тези интелектуални познавателни сили
    могат да бъдат издигнати до една по-висока степен.
    От човека, който е слаб в морално, и интелектуално
    отношение, до онзи, който в смисъла на Фихте наричаме „нравствен
    гений" и който се издига до висшето нравствено въображение, имаме
    всички възможни междинни степени; и ние знаем, че днес можем да се
    развием до тази висота на човешкото съвършенство, без да притежаваме
    никакви ясновидски сили, а само чрез облагородяването на онези сили, с
    които разполага всеки обикновен човек.


    Тези степени трябваше да бъдат
    постигнати от човечеството в хода на Земното развитие.
    Това, което до известна степен днес човекът постига чрез собствената си
    интелигентност и чрез собствената си морална сила, а именно да
    проявява състрадание към болките и нещастията на другите, в миналото
    е било за него като лично мотивиран акт нещо невъзможно.


    Днес здравото морално чувство на човека стига до тази идея и без
    ясновидството; да, хората все повече ще могат да се издигат до идеята,
    че състраданието е най-висшата добродетел и че без любовта
    човечеството не би могло до напредва по-нататък в своя път.

    Нека да обобщим: Днес моралният усет на човека може да се издига
    все по-високо и по-високо.

    Обаче трябва да обърнем поглед и назад към
    времената, когато моралният усет беше такъв, че чрез собствените си
    сили човекът не можеше да постигне нищо. Имаше времена, когато
    хората никога не биха могли да разберат, че състраданието и любовта
    спадат към най-висшите качества на човешката душа.


    Ето защо тогава беше необходимо,
    в човешките тела да се въплъщават и такива духовни
    Същества, към които отнасяме и Бодисатвите:

    Точно те получаваха от
    по-висшите светове истински откровения за действената сила на
    състраданието, за действената сила на любовта; точно те научиха хората
    как да напредват в състраданието и любовта, понеже хората все още не
    бяха в състояние да разберат това чрез своите собствени сили. Всичко
    това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши
    добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет
    бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от
    самото небе.


    А учителят по състрадание и любов през онези времена,
    когато хората все още не можеха сами да вникнат в естеството на
    състраданието и любовта, беше онзи Бодисатва,
    който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда.

    Р. Щайнер
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #5 -: Ноември 08, 2010, 17:34:55 »


    Ето как Буда беше преди това онзи Бодисатва, който на свой ред беше
    учител по състрадание и любов, а и по всичко, свързано с тях. Той беше
    такъв учител още през онези епохи, когато хората бяха, така да се каже,
    ясновидци по природа. Да, като Бодисатва той се въплъщаваше в телата
    на хора, притежаващи ясновидство.

    И когато после се въплъти като Буда,
    поглеждайки ясновидски към тези минали прераждания от една
    инкарнация в друга инкарнация - той можеше да опише трепетите на
    душата, която наистина е виждала в дълбините на съществуванието,
    скрити зад илюзията на сетивата. Точно тази способност имаше той в
    своите минали въплъщения и с тази способност се роди той в
    потомството на Сакия; от този род произхождаше и бащата на Гаутама,
    Судодана.

    Когато се роди Гаутама Буда, той беше все още Бодисатва.

    С други думи той се появи като същество, издигнало се през своите
    минали инкарнации до висотата, на която се намираше сега. Онзи,
    когото обикновено наричаме Буда, следователно, беше роден като
    Бодисатва и неговият баща беше Судодана, а майка му Майядеви. Но
    понеже беше роден именно като Бодисатва, още като дете той
    притежаваше до висока степен способността на ясновидството. Той
    можеше да вижда в дълбините на съществуванието.



    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #6 -: Ноември 08, 2010, 17:41:44 »


    Нека да бъдем наясно:

    В хода на човешката еволюция „виждането в
    дълбините" постепенно прие твърде особени форми.

    Мисията на Земното човечество се свежда до следното:

    Постепенно то да изгуби древното сумрачно ясновидство,
    при това тези наследени остатъци от
    древното ясновидство далеч не бяха най-добрата част от него.
    Тази най-добра част беше изгубена още в началото.
    Това, което стана, беше по-скоро едно несъвършено взиране в астралния свят;
    то направо беше едно проникване в онези демонични сили,
    които смъкват човека в по-нисшата
    сфера на неговите инстинкти и страсти.

    Благодарение на посвещението,
    ние сме в състояние да навлезем в духовния свят и да видим онези сили и Същества,
    които са свързани с най-прекрасните мисли и чувства на
    човечеството; обаче там ние виждаме също и онези духовни Същества,
    които стоят зад дивата страст и зад разяждащия егоизъм. Това, което
    беше останало за повечето хора от древното ясновидство не за
    посветените, а за преобладаващото мнозинство, беше именно виждането
    на онези диви демонични сили, които стоят зад пагубните човешки
    страсти.

    Този, който изобщо вижда в духовния свят, той естествено сам
    може да се увери в това. Тези неща зависят от развитието на човешките
    способности. Човекът не може да постигне едното, без да срещне
    другото.


    Р. Щайнер
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #7 -: Ноември 09, 2010, 11:31:44 »


    Като Бодисатва, Буда трябваше, естествено, да се въплъти в едно
    човешко тяло, което е така организирано, както са били организирани
    тогавашните човешки тела. Той се въплъти в едно тяло, което му даваше
    възможност да вижда дълбоко в астралните основи на съществуванието.
    Още като дете, той можеше да вижда всички онези астрални Същества,
    които дебнат зад бурните и диви страсти, зад изгарящото и алчно
    сладострастие.

    Но той беше предпазен от ужасяващата поквареност на
    физическия свят, от характерните за този свят мъки и страдания.
    Поддавайки се на своите предразсъдъци, родителите му считаха, че така
    ще е най-добре за детето. То израсна затворено в двореца, далеч от
    болките и страданията на света.

    Обаче чрез тази изолация, вътрешната сила на виждане
    се прояви в още по-голяма степен. И докато беше
    грижливо предпазван от всичко, което би му напомняло за болести и
    страдания, духовните му очи се отвориха още по-широко за астралните
    образи. Около него се носеха астралните образи на всичко онова, което
    представляват пагубните и диви страсти.

    Всеки, който умее да чете с духовен поглед, с погледа на истинския
    езотерик,
    дори и в екзотерично съставената биография на Буда, ще може
    сам да предусети нещата, за които става дума сега. Нека отново
    подчертаем:

    Човек не може да разбере кой знае какво от екзотеричните
    предания, без да проникне в езотеричната им основа.


    И това, което най-малко може да се разбере от екзотеричните предания,
    е животът на Буда.

    Странно би трябвало да изглежда за всеки, когато ориенталисти и други,
    занимаващи се с живота на Буда, описват как в своя дворец, Буда е бил
    заобиколен от „четиридесет хиляди танцьорки и двадесет и осем хиляди
    жени”.

    Ето какво смятат за важно книгите, които днес всеки може да си
    купи за няколко пфенига; и нека отбележим, че техните автори съвсем
    не са учудени от един такъв харем, наброяващ четиридесет хиляди
    танцьорки и двадесет и осем хиляди жени.

    Но какво означава всъщност това?


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #8 -: Ноември 10, 2010, 09:34:33 »


    Хората изобщо не подозират, че тук е загатнато нещо, което Буда е
    изживял, благодарение на своето астрално виждане, и то до онази
    пределна степен, каквато може да понесе човешкото сърце: още в своето
    детство той беше пощаден от онова, което цари във физическия човешки
    свят като болки и страдания, но за сметка на това го виждаше като
    духовни въздействия в духовния свят. А той го виждаше по този начин,
    защото беше роден в едно тяло, каквото можеше да получи в
    тогавашните времена; и още от самото начало беше пощаден и издигнат
    над тези страховити и измамни образи, понеже в миналите си
    инкарнации беше постигнал висотата на Бодисатва.

    Но понеже като индивидуалност на Бодисатва
    беше инкарниран тъкмо в това тяло, той
    усещаше неудържимия порив да излезе извън стените на двореца, за да
    види съответствието на всеки един от астралните образи, всред които
    живееше в своето уединение. Всеки отделен образ го теглеше да
    напусне своя затвор. Тази беше основната подемна сила в неговата
    душа.

    Защото в него като Бодисатва наистина живееше една висша
    духовна сила. В него живееше именно онази духовна сила, която е
    свързана с мисията да проповядва състраданието и любовта, както и
    всичко, свързано с тях.

    Но за целта той сам трябваше да се запознае със
    света и човечеството, защото само там, всред хората, той можеше да
    проповядва едно учение за състраданието и любовта в техния висш
    морален смисъл. Той трябваше да опознае човечеството във физическия
    свят.
    Той трябваше да се издигне от Бодисатва до Буда, да стане един
    човек между другите човеци. Но той можеше да постигне това, само ако
    се откаже от всичко, което беше наследил като способности от своите
    минали инкарнации, само като се появи във физическия свят, за да
    живее там с хората, и то по такъв начин, че да се превърне за тях в
    образец по отношение на всичко онова, което вече посочих.



    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #9 -: Ноември 13, 2010, 23:29:12 »



    Естествено, за да се издигне в този смисъл от степента на Бодисатва
    до тази на Буда, необходими са и някои междинни степени на развитие.
    Това не се постига от днес за утре.

    Нещо непрекъснато го тласкаше да напусне царския дворец.
    И преданието сочи, че когато веднъж се измъкнал от своя царски затвор,
    той срещнал един грохнал старец.

    До този момент той бил заобиколен само от образите на младостта;
    той трябвало да вярва, че съществува единствено искрящата сила на
    младостта.

    А ето, че сега изведнъж се изправя пред смущаващия облик
    на старостта. После той среща един тежко болен човек, а по-късно
    вижда да носят един мъртвец, с други думи, той застава лице в лице със
    смъртта. Всички тези особености на физическия свят се изправят сега
    срещу него.

    В тази легенда, която е по-достоверна от всякаква официална наука,
    има нещо твърде показателно, което ни разкрива същността на Буда:

    Когато напуска царския дворец, той възсяда един кон; този кон е
    обхванат от такава голяма мъка поради това, че Буда иска да се раздели
    с цялото си щастливо обкръжение - че наскоро умира и се издига в
    духовния свят като едно духовно същество.

    Каква дълбока истина е спотаена в този образ! Бих се отдалечил
    твърде много от нашата тема, ако се впусна да обяснявам защо тук
    именно конят е избран като символ на една човешка духовна
    способност.
    Аз напомням само, че Платон си служи с образа на коня,
    когато описва онези човешки способности, които се дават „свише" и не
    произлизат от личните душевни усилия.


    Когато Буда напуска царския дворец,
    той оставя зад себе си и онези способности, които не са развити
    чрез личните усилия на човешката душа. Тези способности Буда
    предоставя на духовния свят.


    Това е символично представено чрез
    образа на коня, който умира от скръб и после се издига в духовния свят.


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #10 -: Ноември 14, 2010, 23:39:13 »



    Но Буда можа да се превърне в това, което представляваше през
    последната си инкарнация, не веднага, а бавно и постепенно. Едва в
    условията на физическия свят той можа да изучи онези неща, до които
    бидейки Бодисатва имаше непосредствен достъп в духовния свят.

    Най-напред той се запозна с двама учители.
    Единият бе представител на онзи
    древен индийски светоглед, който е известен като философия на Санкия,
    а другият бе представител на философията Йога. Да, Буда се запозна с тях
    и се задълбочи в това, което те можеха да му предложат.

    Защото дори и някой да е станал едно висше същество,
    той трябва да се ориентира във външното познание,
    което човечеството е постигнало.

    Макар и един Бодисатва да може да го усвои по-бързо,
    все пак той трябва да го направи.

    Онзи Бодисатва, който живя пет или шест столетия преди
    нашето летоброене, ако би се родил днес, ще трябва да навакса всичко
    онова, което междувременно е станало на Земята, да го усвои така, както
    децата учат в училище. Защото, докато се е намирал на небето,
    човечеството е продължило да се развива.
    И така, Буда трябваше да изучи и това,
    което се беше случило на Земята след последната му
    инкарнация.


    И той изучи философията Санкия от единия учител, а
    философията Йога от другия учител.
    По този начин той се запозна с основните светогледи на тогавашната епоха.
    Той можа да усети техните отражения в човешката душа.

    Философията Санкия му даде един фин логически възглед върху света.
    Но колкото повече се вглъбяваше в нея,
    толкова по-малко го задоволяваше тя.
    Накрая тя се оказа за него само
    една постройка на ума, лишена от всякакъв живот.
    Той усещаше, че трябва да търси някъде другаде,
    а не в тази философия изворите на това,
    което имаше да върши в сегашната си инкарнация.

    Другият светоглед беше философията Йога на Патанджали: тя се
    стремеше към върха на божествения свят чрез определени вътрешни
    душевни процеси. Така той се задълбочи и във философията Йога,
    възприе я, направи я част от своята същност.
    Обаче и тя го остави незадоволен, понеже той разбираше,
    че тя е нещо, което се е предавало от най-древни времена,
    но сега хората трябваше да се стремят към други
    способности, те трябваше да осъществят в себе си едно морално
    развитие.

    След като Буда изпита философията Йога в собствената си
    душа, той видя, че тя не би могла да се превърне в извор за неговата
    мисия.

    После той попадна в обществото на петима отшелници.
    Те се опитваха да стигнат до тайните на съществуванието
    по пътя на най-строго самовъзпитание, на изпитанията и лишенията.
    Буда опита и този път, но той също се оказа неподходящ за неговата мисия.
    За известно време той се подложи на същите изтезания и лишения,
    както това правеха и отшелниците.
    Той гладуваше като тях, за да прогони всяко желание за живот,
    надявайки се когато тялото е отслабено чрез пост и
    молитви - да пробуди най-дълбоки сили и чрез тях да се издигне бързо в
    духовния свят.

    Но именно понеже Буда беше постигнал своята еволюционна степен,
    той разбираше пълната ненужност нa изтезанията,
    на постенето и гладуването.
    Понеже беше Бодисатва, чрез своето развитие от предишните си инкарнации,
    той можа да издигне това човешко тяло до възможно
    най-високата степен за онези времена.

    Ето защо Буда можа да изживее онова, което трябва да изживее всеки, който
    минава по тази път към Духовните висини.


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #11 -: Ноември 17, 2010, 12:27:19 »



    Този, който се издига до определена степен във философията на
    Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда
    беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на
    божествения Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал
    моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова
    изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение,
    описано в разказа за изкушението чрез демона Мара.

    В този случай човек стига дотам, където го завладяват всички демони на гордостта,
    суетата и честолюбието.


    Ето какво позна Буда.
    Сега образът на гордостта, суетата и честолюбието,
    олицетворено в демона Мара, застава пред него.

    Но поради високата степен, характерна за един
    Бодисатва, той разпозна демона Мара и успя да се предпази.
    Сега той можа да си каже:

    Да, ако хората продължават да се развиват по стария
    път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и
    състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава
    понеже не всички са Бодисатви, те ще попаднат в мрежите на този демон
    Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието.


    Ето какво изпитва в себе си Буда, когато се запозна с основните извори на
    философията Санкия и философията Йога.

    Но докато се намираше при отшелниците, той изживя и нещо
    друго.Тогава той видя, че демонът приема и една друга форма,
    която примамва човека с възможността да притежава всичко, каквото пожелае,
    показва му, така да се каже,
    „царствата на света и тяхната слава", само и
    само да го отклони от духовния свят.

    Именно по пътя на себебичуването човек попада в това изкушение;

    ето какво изпита Буда, когато демонът Мара застана пред него и му каза:

    "Не се оставяй да бъдеш изкушен, и да се лишиш от всичко,
    което си имал като царски син, върни се в царския дворец!"

    Всеки друг би се поддал на това
    изкушение, обаче Буда беше толкова напреднал, че можа да познае
    изкусителя. Той можа да изживее всичко, което би сполетяло
    човечеството, ако то би продължило да живее както досега и би искало
    да се издигне в духовния свят единствено по пътя на аскетизма и
    лишенията.


    Да, Буда беше пощаден от всичко това и можа да съзре
    голямата опасност, която би сполетяла човечеството, ако хората биха
    искали да се издигнат в духовния свят не чрез себесъзнателното
    морално чувство,  а само чрез постене и други външни средства.


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #12 -: Ноември 18, 2010, 20:25:57 »



    И така Буда, като Бодисатва, беше стигнал до онези две крайни точки
    на човешкото развитие, които ако не е Бодисатва, човекът е най-добре да
    избягва. Казано на обикновен човешки език, това означава:

    Висшето знание е прекрасно, обаче ти трябва да се доближиш до него с чисто
    сърце и облагородена душа, в противен случай върху теб ще връхлети
    демонът на гордостта и честолюбието.


    А другото учение се свежда до следното: не се опитвай да влезеш в
    духовния свят по външни пътища, чрез себебичуване или постене, преди
    да си пречистил твоето морално чувство, иначе изкусителят ще те
    пресрещне от другата страна.


    Ето двете учения, които идват до нас чрез Буда и озаряват цялата ни
    епоха. Така проповядва Буда, докато е все още Бодисатва; тези две
    учения принадлежат към неговата мисия в най-висшия смисъл на
    думата, защото неговата мисия винаги е била тази, да внесе в
    човечеството именно моралното чувство, преди още хората да бяха
    способни да го развият сами в своите души.


    Ето защо, когато разбра опасността от аскетизма,
    Буда напусна петимата отшелници и се
    отправи там, където при едно съответстващо на нашата епоха вътрешно
    вглъбяване, той постигна онези бъдещи качества на човешката природа,
    които могат да бъдат развити без помощта на древното ясновидство, без
    каквото и да е наследство от миналото.


    Под дървото Боди в 29-та година от своя живот след като Буда беше
    напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно
    размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват
    пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова,
    което могат да му дадат съвременните човешки способности.

    И тогава му се откриха онези учения,
    които на свой ред той преподаваше под
    формата на така наречените четири истини, както и великото учение за
    състраданието и любовта, което преподаваше под формата на така наречения
    осемстепенен път.

    С тези учения на Буда ние ще се занимаваме и друг път.
    Днес ще се задоволим само да посочим, че те са едно
    косвено описание на моралното чувство, на толкова чистото учение за
    състраданието и любовта.

    Тези учения се появиха в света едва тогава,
    когато под дървото Боди, Бодисатвата на Индия се превърна от
    Бодисатва в Буда.
    Едва тогава учението за състраданието и любовта се
    откри за пръв път на човечеството като негова естествена способност и
    хората вече можеха да я култивират в своите собствени души.

    Точно това е същественото.

    Ето защо малко преди своята смърт, Буда каза на
    един от своите интимни ученици:

    „Не скърбете, че учителят ви напуска.
    Аз ви оставям нещо, оставям ви закона на мъдростта и закона на
    дисциплината; занапред те ще заместват учителя."

    А това не означава нищо друго освен:

    Досега Бодисатва ви учеше какво означават тези закони;
    сега, след като е стигнал до своята
    последна инкарнация на Земята, той трябва да се оттегли, понеже
    всичко, което по-рано беше преподавано на човечеството от един
    Бодисатва, сега кара хората да го носят и развиват в собствените си
    сърца като религия на състраданието и любовта.


    Ето какво се случи, когато в древна Индия седемстепенното вътрешно
    съзерцание помогна на Бодисатва да стане Буда. Той го предаде и на
    своите ученици, и то под най-различни форми, с които ще се занимаем
    по-нататък.

    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #13 -: Ноември 19, 2010, 10:12:20 »



    Днес трябваше да хвърлим поглед назад към нещо, което се беше
    случило 600 години преди нашето летоброене, защото, ако не бихме
    могли да проследим с помощта на хрониката Акаша развитието на
    събитията в Палестина назад до проповедта на Бенарес, ние не бихме
    могли да разберем както самото християнство, така и онзи, който ни
    описва неговия път по един толкова прекрасен начин, а именно
    евангелистът Йоан.

    Откакто Бодисатва стана Буда, той вече не се
    нуждаеше от други инкарнации; оттогава той се превърна в едно
    духовно Същество, което обитава духовните светове и оттам се намесва
    във всичко, което става на Земята.

    И когато се подготвяше най-важното събитие на Земята,
    на пастирите, които се намираха в полето, им се яви
    една индивидуалност от духовните висини, за да им възвести това, което
    ще бъде описано тъкмо в Евангелието на Лука:
    „И към Ангела се присъединиха „небесните войнства."

    Но кои впрочем бяха те?

    Зад видението, което пастирите имаха в полето, стоеше озареният
    Буда, онова духовно Същество, което хилядолетия назад даряваше
    човечеството с благовестието на любовта и състраданието.
    Сега, след
    като беше оставило зад себе си своята последна инкарнация на Земята,
    това Същество се издигна в духовните висини и оттам се яви на
    пастирите заедно с Ангела, който им възвести великото събитие:
    Раждането на Спасителя.

    Да, така изглеждат данните на окултното изследване.
    Те ясно показват как над пастирите се носи озареният Бодисатва от старите
    времена.

    Да, според неунищожимата космическа писменост на
    хрониката Акаша, в Палестина, в „града Давидов", от родители,
    произхождащи от свещеническата линия на Давидовия дом, се роди
    едно дете. Детето - специално подчертавам този факт - беше родено от
    родители, поне по баща, произхождащи от свещеническата линия на
    Давидовия дом, и предопределено още от своето раждане да се изпълни
    и засияе със силата на онзи Буда, който вече се беше издигнал в
    духовните висини.

    И така, заедно с пастирите ние поглеждаме към онези
    ясли, където беше роден „Исус от Назарет", както обикновено го
    наричат; и ние виждаме как още в самото начало над детето витае
    сиянието на славата и знаем, че зад този образ е скрита силата на
    Бодисатва, който беше станал Буда, онази сила, която по-рано беше
    вливана в отделни личности и която сега също действуваше от
    духовните висини, постигайки нещо изключително: сега тя озаряваше
    детето от Витлеем, за да го включи по правилен и подходящ начин в
    развитието на цялото човечество.

    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #14 -: Ноември 20, 2010, 11:14:24 »


    Навремето, когато тази индивидуалност, чиято духовна сила
    обгръщаше детето от Витлеем, родено от родителската двойка на
    Давидовия дом, се роди в древна Индия, тоест, когато Буда беше роден
    като Бодисатва, тогава един мъдрец прозря цялото величие на всичко,
    което днес описваме под една или друга форма. И това, което той видя
    най-напред в духовните светове, го накара (името му беше Азита) да
    отиде в царския дворец и да потърси детето Бодисатва.

    Когато видя детето, Азита предсказа, утешавайки в същото време баща му,
    че детето няма да царува над бащиното си царство,
    а един ден ще стане Буда.

    После той се разплака, а когато го попитаха дали някаква опасност не
    грози детето, Азита отговори:

    „Не! Аз плача, защото съм твърде стар и няма да доживея деня,
    когато този Спасител, Бодисатва, ще ходи по Земята, вече в тялото на Буда."

    Азита не можа да доживее превръщането
    на Бодисатва в Буда и с оглед на това плачът му имаше някакъв смисъл.

    Същият Азита, който навремето видя Бодисатва, но само като дете в
    двореца на Судодана, се прероди отново в онази личност, която
    евангелистът Лука описва като праведния Симеон (Лука 2,25-35).

    Симеон, така се казва в Евангелието на Лука, „беше изпълнен с Духа",
    когато му „донесоха Младенеца". Той беше същият, който някога като
    Азита се разплака, понеже в тогавашната си инкарнация не можа да
    види как Бодисатва се издига в степента Буда.

    Но сега вече му беше отсъдено да изживее
    по-висшата еволюционна степен от развитието на тази индивидуалност.

    И сега, след като „беше изпълнен с Духа",
    той можа да види при представянето на детето в храма
    цялото сияние на славата,
    с която озареният Буда сякаш се надвеси над детето Исус,
    родено в свещеническата родословна линия на Давидовия род.


    И тогава той си каза:

    „Сега вече ти не трябва да плачеш; това, което не можа да
    видиш в миналото, сега застава пред теб; сега ти виждаш твоя Спасител,
    озарен от слава, да сияе над детето:
    „Господи, остави сега Твоя раб да умре с миром."

    Р. Щайнер

    Активен
    Страници:  [1] 2 3 4   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Исус Христос « 1 2 »
    Езотерика
    delfin 24 4245 Последна<br />публикация Март 13, 2011, 21:28:03
    от Аэ съм
    Разшифрованият Египет
    Видео клипове
    delfin 0 1052 Последна<br />публикация Ноември 01, 2009, 19:09:54
    от delfin
    Тъгата на древен Египет
    Книги
    Kery 4 852 Последна<br />публикация Септември 20, 2010, 16:45:34
    от Kery
    МИСИЯТА НА ИСУС ХРИСТОС « 1 2 3 4 »
    Езотерика
    marushka 53 4585 Последна<br />публикация Септември 02, 2011, 22:35:13
    от marushka
    Семейството, любовта и нашите уроци - въпрос към вас ......! « 1 2 3 »
    Духовни връзки и взаимоотношения
    The saint 41 1938 Последна<br />публикация Юни 01, 2012, 14:09:50
    от в о ж д а

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright