напред »

[delfin]

КОИ ДЕЦА СА КРИСТАЛНИ?


Защо наричам някои деца Кристални? Всеки има енелгийно поле, в и около тялото си, и то се свива или разширява в зависимост от преживяванията на човека. Цветовете в енергийното поле се определят от енергийната структура, която на свой ред зависи от хармоничните връзки. Цветът е честота, а честотата има звук. Последством гравитационни връзки и енергийни модели всички тези звуци се обединяват и създават уникален облик от хармонични връзки за всеки от нас. Тези хармонични връзки са онова, което отличава всеки от нас в цялото творение. Но във всеки хармоничен облик, във всеки човек съществуват безброй комбинации от честоти.

Хармоничните връзки в Кристалните деца са доста по-различни. Те носят цветовете на пълния спектър. Ако можете да видите енергийните им полета (а аз мога!), пред очите ви ще се разкрие многообразие от енергии в цветовете на скъпоценни камъни като великолепни изкрящо оцветени дъги от светлина. Вместо да се разширяват и свиват като на техните предшественици, енергийните полета на Кристалните деца извършват широки махови движения, подобно на прожекторите, които понякога виждаме да се ширят в нощното небе. Представяте ли си какво е да имаш способността да изследваш етера с пълен набор от честоти!

В книгата си "Пирамиди на светлината: пробуждане за новите многоизмерни реалности" отбелязвам, че енергията е светлина, а светлината има памет. Ние сме изградени от енергия и следователно сме светлина. Светлината се разпространява под формата на енергия. За повечето от нас нашата енергия, нашата светлина се движи прогресивно - от честотното ниво, на което се излъчва първоначално енергията, до целия светлинен спектър в спирално движение, докато накрая се превърне в бяла, или съвършена енергия. Бялата светлина съдържа в себе си пълния спектър и е същата като енергията на Източника - на Бога, - т.е. на съвършенството.

Цветният спектър е пирамидален в своята структура и съдържа енергия, която, движейки се, образува спирала. Базовата честота на пирамидата - и най-широката част на спиралата - е червена. Това би звучало като съвсем нисък тон поради дългите, бавни завъртания на честотата. Ако изпратим енергия, започвайки от базовата честота, тя ще се придвижи до най-горната част на спиралата, през целия цветен спектър и в крайна сметка ще премине през всички честоти. Енергията преминава през червено, оранжево, жълто, зелено, пурпурно, виолетово, бяло и всичките междинни цветове. Нищо чудно, че цветовете на нашата система от чакри съответства точно на пътя на енергийните честоти!

Енергийните полета на Кристалните деца съдържат пълния цветови спектър. В този модел има известно прегрупиране и децата, които го проявяват, често биват наричани Деца на Дъгата. Между енергийните полета на Кристалните децаи Децата на Дъгата има някои фини разлики, но в общи линии те са едно и също. Разликите се състоят в това, че енергиите на Кристалните деца са изключително живи в цветовете и движенията си, докато тези на Децата на Дъгата са с малко по-ниска интензивност, по-пастелни цветове и по-леки движения. Децата на Дъгата са малко по-напред в еволюцията, с по-високи, по-усъвършенствани енергийни модели. Все пак двата типа  са толкова тясно свързани, че ги смятам за част от едно и също еволюционно течение. За по-лесно тук ще наричам Кристални всички деца от тази категория.

[delfin]

КАКВО ПРАВИ КРИСТАЛНИТЕ ДЕЦА ТОЛКОВА СПЕЦИАЛНИ?


Кристалните деца са сравнително отскоро на Земята. Те са започнали да пристигат някъде през 1997-98 г.
... Те често се появяват в сънищата на родителите си, по телепатичен път или просто като "убеденост" преди да се родят. Преди да бъдат заченати, тези деца често обявяват името си на единия или двамата родители. Освен това понякога им предават определени послания.

Кристалните деца предизвикват енергийни промени, когато се родят. Познавам една акушерка, която казва, че при появата на такова дете родилната зала засиявала. Понякога тези промени са достатъчни, за да предизвикат у всички присъстващи временно усещане за неравновесие. Веднага след раждането Кристалните деца обикновено са будни и спокойни. Те се оглеждат бавно и съзнателно наоколо. В погледа им личи мъдростта на вековете. За всички, които ги виждат, те изглеждат силни и спокойни. Оставят впечатлението, че носят нещо много специално на този свят. И това е вярно!

Кристалните деца обикновено (но не винаги) имат яркосини очи. Този син цвят при много е леденосин. Това са децата, които ви гледат на опашкатав бакалията и между щандовете на магазинитеи в очите им личи, че ви познават. Те засияват, когато ни видят, и ни грабват от в поглед, който отеква дълбоко в нас като някакъв спомен. Техните очи излъчват познание отвъд времето и пространството и обикновено ни е трудно да откъснем поглед от тях. Някои от Кристалните деца се раждат почти напълно реализирани. С други деми, те са в постоянен контакт с етерните светове отвъд нашето измерение и проявяват поразително владеене на интуитивното, 6-тото и дори 7-то си чувство. Те бързо научават, че малцина са в състояние да ги разберат.

Като бебета семействата на Кристалните (както и на повечето) деца общуват с тях на бебешки език и с глуповати играчки. Тези крехки същества бързо се одръпват във вътрешния си свят, където поддържат общуването отвъд 3-тото измерение.

...

Те притежават телепатични дарби и с тях може да се общува много добре по този начин, стига да се вслушваме в тях.

[delfin]

ДАРБИ И ТЕГОБИ


Кристалните деца са крайно интуитивни и запознати с чувствата си. Те са и изключително чувствителни към енергията. Усещат какво изпитва всеки от околните - енергията на емоциите, намеренията, мотивите и всичко останало на хората. През повечето време дори знаят как ще се почувствуваме след малко! Също така са склонни към съпричастност, което означава, че буквално усещат болката на другите, била тя физическа или емоционална. Поради това те са миротворците. Изпитват болката на другите, затова се стараят да поддържат равновесие в отношенията си с околните. Конфликтите са особено разрушителни за тях и те правят всичко възможно, за да ги избегнат.

Поради своята чувствителност Кристалните деца са склонни да се разболяват внезапно, често с висока температура или странни заболявания, които медицината не е в състояние са обясни. Това е, защото те не просто съзнават, но и изпитват всичко до дъното на душата си. Почти всяко тяхно чувство е дълбоко. Тъй като много от тях остават неразпознати, те са или пренебрегвани, или се отнасят снизходително към тях и те в крайна сметка трупат чувствата в себе си. Сетне болката им се проявява физически, например с необяснимо заболяване, тъй като са набрали много повече, отколкото могат да поемат.

От друга страна, виждала съм много от тези деца да владеят изцеление, което е мигновено и фино и все пак с впечатляваща сила Те го правят естествено - без да кажат и дума, с нежно докосване, понякога дори само с поглед

...

Те притежават изключителна способност за състрадание и чувство за справедливост и като че ли винаги действат, водени от мотиви за общото благо. Лошото обаче е, когато бъдат предадени, го преживяват много тежко. Не могат да разберат защо някой на света ще се отнася с тях с нещо друго, освен съвършено уважение и разбирателство, а когато смятат, че са обидени, го приемат много лично. Кристалните деца като че ли се чувстват отговорни за чувствата на другите и ги трупат дълбоко в себе си. Освен това притежават силно социално съзнание и съпричастност, които далеч не са характерни за годините им.

...

Кристалните деца са със силно социално съзнание. Те са категоричните миротворци. Имат страхотно чувство за справедливост, което идва от мъдростта на опита и зрелостта, и те често го впрягат в действие, без да се направлявани или насърчавани от другите, и за изненада на мнозина.

Макар да не са толкова често срещани, телекинезата (преместването на предмети със силата на ума) и телепортацията (изчезване от едно място и появяване на друго), са допълнителни дарби, които проявяват някои от Кристалните деца.

...

Други деца могат да бъдат видени или чути как разговарят с най-разнообразни същества от светове извън нашия. Някои от малчуганите говорят на езици, каквито няма на Земята. Всъщност на няколко пъти съм ставала свидетел как две или повече от тези надарени мъничета разговарят помежду си на странни езици. Имат вид, сякаш се познават от друго време и място и прибягват към езика, който са говорели тогава.

...

Кристалните деца обикновеночуват и виждат своите етерни наставници така, сякаш последните са тук, в 3-то измерение. С общуването на децата с други светове идва и тяхното задълбочено разбиране на живота и съществуването. Те са невероятно мъдри. Не смятат, че се различават от Учителите и наставниците, които идват при тях. За тях това не е голяма работа, по-скоро нещо съвсем нормално.

...

Някои от децата умеят съзнателно да черпят от което и да било равнище на съществуване. ... Наскоро чух за безброй деца с на пръв поглед ирационални нощни страхове от техните или други стаи в дома? Броят на малчуганите, които изпитват такива страхове, расте постоянно, тъй като на този свят идват все повече деца с висше съзнание. Те усещат не само тази, но и други руалности; виждат ичувстват други светове, същества от други равнища на съществуване и различни реалности и знаят неща, които не е възможно да са дочули или да са им били казани. Добре е да им обръщаме внимание! Те наистина знаят за какво говорят. Това, че повечето възрастни нямат подобни преживявания, не прави тези преживявания по-малко реални.

Поради своята надареност Кристалните деца освен това не мислят като повечето хора, а заедно с движенията на енергията - холографски и секционно, общувайки с околните и средата като живи попивателни. Информацията постъпва и се класифицира на съответното място в мозъка. Когато отделни сведения, които на пръв поглед нямат връзка помежду си, изникнатв съзнанието им, тези деца незабавно ги съхраняват за по-нататъшна употреба. Когато открият ново парче от мозайката, съхраняват и него - и така, докато не сглобят цялата картина.

...

Медикаментите не променят същността им; само ги вцепеняват достатъчно, за да забравят за различията си. С течение на времето, ако се обезсърчи или не използва дарбите си, детето най-често започва да ги забравя. След като вратите към другите реалности се затворят, то става като другите деца. В най-лошите случаи този вид потискане може по-късно, когато детето порасне, да предизвика различни проблеми - понижена самооценка, депресия, усещане за малоценност или вътрешно убеждение, че не всичко в този свят е нарид. Не бива да забравяте, че в новите ни еволюционни процеси няма нищо "нормално".
...
Кристалните деца мислят толкова бързо, че често сякаш скачат от тема на тема и за околните става трудно да следят мисълта им. Те са хиперосъзнати - чувстват дълбоко нещата и реагират със светкавична скорост. Не можеш да ги излъжеш.

...

В общи линии Кристалните деца са с добър баланс между лявото и дясното мозъчно полукълбо. Те са с много висок интелект, и все пак подхождат към проблемите с истинско чувство за справедливост и от сърце. Липсва им достатъчно търпение, за да разсъждават линейно, тъй като мигновено виждат цялата картина, колкото и подробности да има в нея.

Често се случва изведнъж да изтърсят някое дълбоко прозрение. Ето някои примери с деца, които познавам лично:

- Целта на живота не е само да се сдобиваме с вещи и такива работи, а да обичаме себе си и другите колкото е възможно повече.

- Иска ми се хората да разбираха, че когато се ядосват или са щастливи, или тъжни, те споделят тези чувства с всички наоколо. Чувствата са енергия, а енергията движи.

- Ако Бог е в мен, значи трябва и аз да съм Бог. Това всъщност означава, че съм творец на целия си свят!

...

Поради способността си да вършат много неща едновременно, Кристалните деца може да изглеждат разпилени за страничния наблюдател. Те започват една дейност, скачат на друга и т.н., вместо да свършат едно нещо и тогава да започнат второто. След тях обикновено остава диря от играчки и други вещи, защото нещо друго е привлякло вниманието. А това често е вбесяващо за родители и учители!

Друг проблем е храненето. Кристалните деца са склонни да ядат по-скоро като птичета, отколкото като хора. Те обичат да се хранят по малко и начесто и изобщо не разбират идеята да се седне и да се яде много наведнъж. Една вечеря от 3 блюда им идва в повече, дори може да ги разболее. Също така са особено капризни за храната. Те сякаш знаят от какво имат нужда.

Повечето Кристални деца имат спомени за минали прераждания и за "дома". В един или друг момент повечето от тях са изразявали желание да си отидат "в къщи". Родителите им казват: "Но, миличко, ти си си у дома!" Децата обаче възразяват, че всъщност не са. Една майка попитала сина си какво си спомня за своя "дом", след като веднъж казал, че иска да се върне там. Той отговорил: "Това, което си спомням най-ясно е, че бях много свободен!" Друго момче пък казало на земния си баща: "Помня истинския си татко. Той никога не умира".

Когато изучаваме метафизика, често ни се казва, че ние сами избираме живота и родителите си. Човек често се чуди дали това е истина или просто плод на нечие въображение. След като прекарам известно време с такова дете обаче, за мен не остава никакво съмнение, че се случва нещо фантастично. Едно от моите любими Кристални деца, нежно и много талантливо момиченце на име Кристина, казало веднъж, още в съвсем ранна възраст: "Когато бях "там, горе" и си избирах родители, разгледах много хора, но знаех, че сте много мило семейство, затова се спрях на вас".

Познавам майка й. Момичето имаше право!

[delfin]

Кристалните деца са на този свят с велика цел и с охота разказват на всеки, който има желание да ги чуе, че целта им е да донесат безусловна любов на човечеството и да помогнат за установявяне на световен мир, като влеят съзнание за единство в колективното съзнание.
...
Кристалните деца носят в себе си съзнателни спомени за вековете, които с желание ни дават.
...

Нашите деца са нашето бъдаще. Бъдещето, което ни носят, може да ни накара да направим голям завой за благото на цялото човечество - стига само да се вслушаме в думите им!

Нека ги почетаме и обграждаме с любов и приемем възможността нопякога децата да знаят повече от нас. Нека не ограничаваме възможностите на необятната реалност само защото не ги разбираме.


Мег Блекбърн Лоузи - "Децата на новото време"

[crownedXclown]

Когато бях по-малка и бях със нашите в морската на разходка, аз си бягах такова навсякъде и изведнъж видях едно дете, сигурно беше по - малко от мен,... но като се обърна просто замрях,... имаше невероятно сини очи. Не бяха просто сини, ами точно като диамант и като ме погледна направо нз... бях прекалено изумена,... от тогава все се оглеждам, ако го видя детето (сигурно вече пораснало),... ама на,    все едно се изпари,... и така 

[Isis]

Хм... интересно,...а аз в Бургас в "Метро"-то срещнах едно малко дете (долу-горе на 5-6г.), сякаш ми четеше милсите... чувствах го,... притежаваше качествата на кристалните деца... Беше ми много приятно,... май това дете беше кристално, а?

[crownedXclown]

Метро в Бургас!  Аз защо не знам че имаме. 

[summerwine]

Не метро, а може би "МЕТРО" веригата!


При моят син, това, което ми прави впечатление, е, че когато играе например на площадката, другите деца веднага го заобикалят и го гледат, все едно им е учителка!
Много странно го разглеждат по принцип всички!
Винаги и навсякъде буди внимание и интерес! А той обикновено се държи изключително любвеобилно с всички - усмихва се, гали нежно, целува всичко и всички наред!
Редки са случаите, когато не харесва някого и определено си личи!

[crownedXclown]

Kолко съм глупавичка ...
 

Децата усещат при кого да отидат.   Инт. ми е какво ще каже първо  

[Isis]

Да, имах предвид "Метро", а не подземният влак в София.

[crownedXclown]

да разбрах вече .. 

[Еруин]

... Те често се появяват в сънищата на родителите си, по телепатичен път или просто като "убеденост" преди да се родят. Преди да бъдат заченати, тези деца често обявяват името си на единия или двамата родители. Освен това понякога им предават определени послания.

Майка ми от 8ми клас знае, че ще има дъщеря Яна със сини очи и дълга тъмна коса. Каза, че просто една сутрин се е събудила с това знание и била сигурна, че точно така ще стане.  
  но не мога да определя какво съм (с изключение на картофите)

Страхотни са тези деца, обичам ги, с тях няма нужда от думи (особено като са по-малки) и всичко е толкова спокойно.  
Приятеля ми има двегодишно братче от втория брак на баща си и понякога ходим да ги виждаме. Хлапетията е с бяло лице, сини очи и е голям пич. Често пита "Бати кака?"(което значи, кога ще дойдат батко и кака) А когато приятеля ми отиде без мен да ги види, малкия отивал при него и го поглеждал изненадано с репликата "А кака?!?", после му се разваляло настроението и спирал да говори на околните. Страхотен е, толкова е странно нямаме никаква нужда от разговори, той си играе наоколо и по някое време започва или да ми носи някакви неща, или ме хваща за ръка и ме води да ми покаже нещо. Веднъж много ме впечатли, че както си мълчеше взе една ваза с роза и ми я донесе,(докато майка му му пищеше да не пипа вазата, че щял да я счупи) после каза "Виж какво красиво цвете, баба го донесе за мама" усмихна се гледайки ме в очите за половин минута и отиде пак да си играе. Аз поне го усетих все едно искаше да сподели с някой колко е възхитен от розата и знаеше, че аз ще го разбера. Обича много животните.

Имам и една по-голяма любимка, но тя не е от синеоките, но е заредена с толкова енергия. Обича животните, природата, мила, добра, борбена, спокойна, талантлива, обичлива. Невероятен усет има за всичко. Примерно разхождаме се, влизаме в някакъв магазин, където баба и я вижда, че се е загледала в една стъклена топка с делфинчета и я пита "Искаш ли да ти я купя?", а тя казва "Не, мерси няма нужда.". Всъщност я искаше много и знаеше, че ако каже "да" баба и ще и я купи, но беше видяла цената. (става дума за дете 1ви клас)   След няколко дена и я купихме с майка ми, така и се зарадва, че не мога да ви го опиша.    Страхотна е, с нея можеш да говориш за всичко, но не като с дете, разбира и усеща всичко ставащо наоколо. Не се оплаква и има доста приятели, но съм я изхващала, че доста неща и тежат покрай взаимоотношенията в училището.  Жалко, че само през лятото и ваканциите се прибира семейството им в България.

[delfin]

Еруин, благодаря за споделеното от теб за тези две съкровища, прекрасно е.  Когато можеш - сподели още неща за тях. 

[Еруин]

Еруин, благодаря за споделеното от теб за тези две съкровища, прекрасно е.  Когато можеш - сподели още неща за тях. 

Аз нямам проблем да споделям, но няма как да гарантирам, че са на 100% кристални.  Мога само да предполагам въз основа на това, че са толкова различни и че отговарят на характеристиките.

Специално за момиченцето дори родителите й се чудят как може да е толкова добра, умна и разбрана, защото имат и момченце, което е една година по-малко и разликата е очеизвадна.

[rabeno]

Моят проблем с даскалото,са учителите,защото те пишат оценки на хората,които си харесват.
Оценките,които далеч не служат за целта си.
И тази досадна рутина.
Когато науча нещо за много кратко време.Започваме да го повтаряме-и паки и пак!
В главата ми става -пълна каша,Започвам да зубря и не назубрям нищо защото заспивам от скука.
Не съм аз,виновен,а системата!
Не съм чак толкова мързелив пък.

Защо ли не учим по Валдфорската система.
Или по тази на Монтесори.
Живота щеше да е по-хубав и аз нямаше да сънувам отвратитлени кошмари с изгорели и после превързани хора.
Още настръхвам като си го помисля.
Вобще не искам да заспивам никога повече.
Не искам да извършвам жизнени процеси.
Искам да се рея свободно из въздуха.

Хора,само Бог ми остана.
Ако го загубя ще загубя всичко и наистина най-добре ще е да умра!

Аз имам само един шанс да успея в този живот и това е да живея по вашите принципи.А аз не искам!
Затова предпочитам да се проваля,но поне ще го направя с достойство!

По дяволите,омръзна ми всички да ми повтарят колко съм умен и колко съм талантлив.
Ясно,разбрах-гордея се със себе си и изпитвам завист към успеха на другите.Но не го крия.Опитвам се да подтискам това,защото наистина не е хубаво и бавно те яде от вътре.

Щеше да е хубаво ако талантът и вродените дарби се зачитаха в този свят.

Не съм и богат,че да си позволя специални частни училища.

Защо поне не съм аутист?

Сякаш всичко е против мен!

И защо умът се цени повече когато си малък,а когато пораснеш всичко изчезва.

И единственият начин да те мислят за умен е да станеш като тях.
Един човек от 21 век.Синоним на жестокост и т.н.!

Чудя се още колко ще стигна ако продължа да съм си такъв!

Може би още 10-20 години!

Но аз не искам да живея като вас в този свят.

Не искам да свързвам 2-та кирая едвам едвам,а и не искам да съм в излишък с парите си докато някой хора умират от глад и жажда.

Не искам да ме управляват корумпирани пияници!

Не искам да служа на никой!

Не искам да живея в град,или село-въобще не искам да съм сред хора.

Не искам да спазвам сегашните системи,защото те са грешни им ме карат да се чувствам жалък!

Не искам да страдам от ниско самочувствие,а заради това да си повтарям,че съм велик.

Не искам най-близките ми да не вярват в мен!

Може би съм дете-индиго избрало трудния път.

Може би всички деца-индиго са поели по по-лесен като са си намерили благи родители,които ги разбират що-годе.

Аз защо съм в семейство,с което нямам никаква прилика освен външния вид?

Защо съм уцелил точно средата,където старите разбирания са на почтит?

А не съм попаднал някъде в Русия,или САЩ където да се занимават с мен професионално?

Може би все пак имам по-тежка мисия от тази на децата в развитите и цивилизовани страни.
Защото ние не сме!
Природата ни е в пълен контраст с нашите разбирания и принципи!

Ние сме груб,дебелашки народ и тъжното,е че не винаги е било така.

Това е България само официално и на думи,но истинските българи са мъртви вече.

Няма хан Крум,няма цар Симеон.
Има Георги Първанов и Бойко Борисов!

Има подлизурковци,които не смеят да се опълчат срещу света.

Турците продължават да вършат безобразия и да промиват мозъка на българите с глупоавите си сериали.

Циганите лежат на нашите данъци и не правят нищо освен да се оплакват.

Защо съм избрал такъв живот?

Толкова ли съм глупав?

По-добре да живея бедно,но с хора,които ме подкрепят и разбират!

Не искам да съм с майка,която се интересува от мен само когато стане въпрос с училище.

А когато дойде ред на чувствата ми тя нищо не разбира,и ме пренебрегва като ме праща на психолози.

Това не ме лекува,а още повече разболява!

Знам,че не съм като останалите!

И затова нямам приятели,които да ме разберат.

Имам просто приятели,с които си убивам времето в даскало!

Аз нямам приятели,нито семейство,нито дом!

Приятели са хората,на които можеш да споделиш всичко и да очакваш съвет и подадена ръка.

Семейство са хората,с които топлиш душата си и празнуваш от сърце.

А дом е там,където им уют и разбирателство!

Значи аз нямам нищо от трите!

Освен вяра,надежа и любов.
Странно,тогава имам имен ден.
Казвам се Любомир-човек,който обича света.
И аз го обичам-но обичам истинския свят!
Не този сътворен от хората!

Роден съм на 2-ри август.Празника на свети Илия.Тогава е истинският му празник.
Тогава той взима жертви!

Разбира се от светците почитам него!

Той ме пази!

Колкото пъти съм щял да се удявя,толкова пъти той ме е спасявал.

Илия,преведено от еврейския,значи "мой бог е Яхве"!

Аз имам един бог-наречен Хармония,Любов,Вяра и Надежда.

Не са ли това все съвпадения?

Моето име означава още,че трябва да обичам мира и,че света ме обича!Пълна противоположност!


Всичко това значи ли,че съм индиго?
Или,че съм кристал?

А?

Или аз не съм нито едно от тях,но съм същата мисия като тях на този свят?
Или по-тежка?

От кой човек съм се преродил?Със сигурност от някой войн-щом толкова си падам по войната и нейната стратегия.

Щом преди исках да съм военен и да се бия,но след като разбрах днешното значение на военен ми се догади и се отказах!

Не сум ли бил нещо такова?

Не съм ли бил някакъв велик пълководец...или съм бил обикновен войник?

Дали не съм бил някой като Цезар или Ханибал?

И дали няма пак да съм такъв?

Времето ще покаже!

Истината е,че аз съм човек со громни и титанични амбиций и с ръка на сърцето мога да кажа,че онези времена са били по-добри!

Не от технологична страна,а от духовна и стойностна страна.

Нищо,че не съм живял тогава!

Тогава мъжкото достойнтво и честност са ценяли.
Женксата чест също.

А докато днес света е коренно различен и аз смятам,че Бог трябва да се погрици всички това да свърши!

И дали децата-индиго съществуват?

И дали те са бъдещето на този свят?

Или няма да го провалят заради изкушенията?

Аз ще седя отстрани и ще гледам!

Ще разговарям с Бог и ще се утешаваме докато плачем!

А ако пък децата-индиго успеят,че се радваме и ще ги посетим,за да ги поздравим!

Както казвам-времето ще покаже!

То е понятие с много същности.

Също като човешките принципи,които именно времето променя!

Историята е неговото доказателство!