Духовно развитие

          

Страници:  1 [2]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Човешките раси  (Прочетена 8534 пъти)
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #15 -: Октомври 19, 2010, 10:00:01 »

    Продължение на Лекцията в Карлсруе, 25. 1. 1910 г.


    Днес следователно, за да можем ясно да се разбираме по отношение на онова, което следва, ще извикаме пред умствените ни очи, колкото е възможно по-отчетливо природата на нашите души през епохата да речем - така че да боравим с нещо от значение - след Атлантската катастрофа, когато те са били въплътени в тела, които са били възможни на земята само през първата Индийска цивилизация.

    Тази първа Индийска цивилизация е имала стойност не само в Индия. По онова време индийският народ е бил само по-напредналия, по-важния, но цивилизацията на цялата земя извличала своите характерни качества от онова, което водачите внедрявали в древните индийци.

    Ако разгледаме нашите души такива, каквито те са били по онова време, трябва първо да кажем, че този вид знание, което човешките същества имат днес, е било абсолютно невъзможно. По онова време не е имало така ясно разграничено съзнание за себе, никакво ясно определено Аз-съзнание. Вече човешките същества бяха схванали, че те са Азове. Наистина Азът вече съществуваше като енергия в човешките същества, ала знание за Аза е нещо съвсем различно от енергията на Аза, от неговата ефективност.

    Човешките същества все още нямаха такъв интимен вътрешен  живот, какъвто имат сега. Вместо това те са притежавали напълно различни качества, например онова качество, което често сме наричали древното мъгляво (сумрачно) ясновидство.       

    Когато разглеждаме човешката душа, каквато тя е била през деня в онзи период, откриваме, че тя фактически не е усещала себе си да е един Аз; вместо това човекът е усещал себе си да е член на своето племе, на своя народ. Така както ръката е член на тялото, така отделното Аз представляваше, като член, цялото общество, формирано от племето, от народа. Човекът все още не възприемаше себе си като едно индивидуално Аз, както прави това днес; племенното Аз, народностното Аз е било това, върху което той е съсредоточавал своето внимание. Така човек е живял през деня без да е осъзнавал ясно, че е човешко същество.

    Обаче когато настъпвала вечер и човекът е заспивал, съзнанието не е било напълно затъмнено, както е днес, но вместо това по време на сън душата е била в състояние да възприема духовни факти. Така човекът е възприемал от заобикалящата го среда например факти, за които съвременните сънища са само сянка - духовни събития, духовни факти, за които съвременните сънища като правило не са вече истинско изображение. Такива са били възприятията на човешкото същество по онова време, така че хората са знаели, че съществува един духовен свят. За тях духовният свят е бил реалност, не посредством някакъв вид логика, нито посредством нещо, което е изисквало доказателства, а просто защото всяка нощ те са се намирали вътре в духовния свят, макар само с мъгляво и сънноподобно съзнание.

    Това обаче не е същественото нещо. Освен състоянията на сън и будност имало е също междинни състояния, през които човешкото същество е било нито напълно заспало, нито напълно будно. По такова време Аз-съзнанието намалявало даже още повече, отколкото през деня, ала същевременно възприятието на духовните събития, онова сънноподобно ясновидство, ставало съществено по-силно, отколкото през нощта. Така имало е междинни състояния, в които на човешките същества наистина им липсвало съзнание за себе, но при които те били надарени с ясновидство.
    В такива състояния човешкото същество е било като в транс, така че не е знаело нищо за себе си. Човекът не е бил в състояние тогава да каже "Аз съм един човек", ала ясно е знаел: "Аз съм член на един духовен свят, в който съм в състояние да възприемам; аз зная, че има един духовен свят".

    Това са били опитностите на човешките души през онова време и това съзнание, този живот в духовния свят, е било много по-ясно през Атлантския период. Като разглеждаме това следователно гледаме към една древна ера на мъгляво сънноподобно ясновидство на нашите души, което постепенно намаля в течение на човешката еволюция.

    Ако бяхме останали на степента на това древно сънноподобно ясновидство, нямаше да можем да придобием индивидуалното Аз-съзнание, което имаме днес. Не бихме могли да знаем никога, че ние сме човешки същества. Необходимо бе да загубим това осъзнаване на духовния свят, за да го заменим с Аз-съзнанието.

    В бъдеще ние ще имаме едновременно и двете. Докато поддържаме нашето Аз-съзнание, ние всички отново ще придобием едно пълно ясновидство, което днес е възможно само за онзи, който премине пътя на посвещение. В бъдеще всеки човек ще бъде в състояние отново да вижда в духовния свят и едновременно да усеща себе си човешко същество, едно Аз.   

    Представете си това, което е станало, душата е преминала от въплъщение към въплъщение. Отначало тя е била ясновиждаща; постепенното осъзнаване на Аза става все по-ясно и с него идва възможността за формиране на собствени преценки. Дотогава докато човек все още вижда ясновиждащо в духовния свят и не се усеща, да е един Аз, не е възможно да си формира преценки, да съчетава мисли. Способността да се формират преценки възниква постепенно, но в замяна на старото ясновидство, което намалява с всяко следващо въплъщение. Човекът все по-малко и по-малко пребивава в онези състояния, при които е могъл да вижда духовния свят. Вместо това той се аклиматизирва към физическата област, култивира логическо мислене и усеща себе си като едно Аз, следователно ясновидството постепенно изчезва.

    И тогава човешкото същество започва да възприема външния свят и все повече и повече се привързва към него, но неговата връзка с духовния свят става все по-слаба. Може следователно да се каже, че в далечното минало човек е бил един вид духовно същество, защото той се е свързвал пряко с други духовни същества, бил е техен другар, така да се каже; той усещал, че принадлежи към други духовни същества, към които днес вече той не може да се обръща чрез нормалните си сетива. Както ние знаем, днес също има, отвъд непосредствения свят, който ни заобикаля, други духовни светове, населени от други духовни същества, но съвременният човек не може да вижда в тези светове със своето обикновено съзнание.

    Преди обаче той е живял в тях, както по време на сънното си съзнание през нощта, така и по време на онова междинно състояние, за което говорих. Той е живял в духовния свят и е общувал с тези други същества. Това нормално вече не може да става. Човекът, така да се каже, е изхвърлен от своя дом, духовния свят, и с всяко ново въплъщение той все повече и повече се установява в света на земята долу.


    Р. Щайнер, "Новото появяване на Христос в етерния свят" (Събр. съч. 118)


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #16 -: Октомври 20, 2010, 09:05:41 »

    Продължение на Лекцията в Карлсруе, 25. 1. 1910 г.


    В светилищата на духовния живот и в онези области на знание и наука, в които такива неща все още се знаеха, винаги се е взимало предвид, че нашите въплъщения са преминали през тези различни земни периоди.

    Гледало се е назад към един съвсем древен период, дори преди Атлантската катастрофа, когато човешките същества са живели в пряк контакт с боговете или духовете и когато те естествено са имали съвсем различни чувства и усещания. Може да си представите, че човешката душа трябва да е имала съвсем различни усещания през време, когато тя е знаела сигурно, че може да се отнесе към висшите същества и е осъзнавала себе си като член на този висш свят. По този начин тя е могла да се научи да чувствува и усеща съвсем различно.

    Като разгледате тези факти, може да си представите, че ние днес можем да се научим да говорим и да мислим само, ако растем сред хора, защото тези способности могат да бъдат придобити само всред човешки същества. Ако едно дете би било оставено върху някой самотен остров и би израснало там, при липса на връзка с човешки същества, не ще може да придобие способностите за мислене и говорене. Така ние виждаме, че начинът, по който всяко същество се развива, зависи отчасти от вида същества, всред които то живее и узрява. Този факт действува върху  еволюцията. Това може да наблюдавате и всред животните. Известно е, че кучета, извадени от общуване с човешки същества в място, където те не срещат никакво човешко същество, фактически забравят как да лаят. И като правило потомците на такива кучета изобщо не са в състояние, да лаят. Нещо зависи от това, дали едно същество израства и живее всред един вид същества или друг вид.

    Следователно може да си представите, че има разлика между това, дали вие живеете на физическото поле всред съвременни човешки същества или дали вие - същите души - сте живели по-рано всред духовни същества в един духовен свят, в който повече не може да се проникне днес чрез нормално виждане.

    По онова време душата се е развивала различно; човешкото същество е имало в себе си различни импулси, когато е живяло всред богове. Човешкото същество развива друг вид импулси всред хора и друг вид, когато живее с боговете.

    Висшето знание винаги е знаело това, такова едно знание винаги е гледало назад към онова време, когато човешките същества са били в пряко общуване с божествено-духовни същества, поради което душата се е усещала да принадлежи на божествено-духовния свят. Това обаче също е пораждало енергии и импулси  в душата, които са били божествено-духовни в един напълно различен смисъл от енергиите днес.

    По онова време, когато душата все още е действувала по такъв начин, че се е усещала част от висшия свят, от тази душа е говорила една воля, която също е била извлечена от божествено-духовния свят. Може да се каже, че тази воля е била вдъхновена, защото душата живяла всред богове.

    Този период, когато човекът все още е бил свързан с божествено-духовните същества, се нарича в древната мъдрост Златната Епоха или Крита Юга (Сатия-юга). Трябва да погледнем назад към времето,  предшествуващо Атлантската катастрофа, за да открием по-голямата част на тази епоха.

    След това е последвало време, когато човешките същества вече не са усещали своята връзка с духовния свят така силна, както през Крита Юга, когато те са усещали, че техните импулси все по-малко са били определени от тяхното общуване с боговете, когато, дори тяхното виждане относно духа и душата започва да става по-мъгляво.
    Обаче те са запазвали спомена за това, че са живели с духовете и боговете. Това е било особено ясно в древния Индийски свят. Там хората много лесно са говорели за Духовни неща; те са обръщали внимание на външния свят на физическото възприятие и все пак са осъзнавали илюзията или Майя в него, защото човешките същества от сравнително кратко време са имали тези физически възприятия.

    Такова е било положението в Древна Индия. Душите в Древна Индия вече не са виждали самите богове, но все още са виждали духовни реалности и по-нисшите духовни същества. Висшите духовни същества все още са били видими за малцина, но едно живо общение с боговете е било замъглено дори и за тях. Волевите импулси от божествено-духовния свят вече са били спрени.

    Все още е било възможно обаче да се погледнат духовните реалности в специални състояния на съзнанието: по време на сън и по време на междинното състояние, за което вече говорихме. Най-важните реалности на духовния свят обаче, които преди са били въпрос на опитност, са били вече станали нещо като знание за истината, нещо, което душата все още е знаела ясно, но което е имало въздействието само на знание, на истина.

    Действително човешките същества все още са били в духовния свят, ала тяхната сигурност за него е била по-малка в това по-късно време, отколкото преди. Това време е известно като Сребърната Епоха или Трета Юга.


    Р. Щайнер, "Новото появяване на Христос в етерния свят" (Събр. съч. 118)


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #17 -: Октомври 21, 2010, 09:27:20 »

    Продължение на Лекцията в Карлсруе, 25. 1. 1910 г.



    След това е последвал период на въплъщения, през които човешкото виждане все повече и повече се е откъсвало от духовния свят, все повече и повече се е приспособявало към непосредствения външен свят на сетивата и съответно хората все по-здраво се установявали в този свят на сетивата. Този период, през който изниква вътрешното Аз-съзнание, съзнанието, че е човешко същество, e известен като Бронзовата Епоха или Двапара Юга.

    Макар че човешките същества вече нямали възвишеното пряко знание за духовния свят, характерно за по-ранните периоди, поне нещо от духовния свят все още бе останало в човечеството изобщо. Може би това може да се опише като бъде сравнено с човешките съвременни същества, които, като станат стари, задържат нещо от радостта на младостта. Тя наистина е изчезнала, но след като веднъж са я изпитали, знаят я и могат да говорят за нея като за нещо, което някога е било познато. Също така душите от онова време все още са били до известна степен запознати с онова, което води до духовните светове. Това е същественото качество на Двапара Юга.

    След това идва период, когато даже и това познанство с духовните светове престава, когато, така да се каже, портите към духовния свят се затварят. След това вече човешкото виждане така се съсредоточава към външния свят на сетивата и към интелекта, който преработва сетивните впечатления, че човеците вече могат само да размишляват за духовния свят. Това е най-нисшата степен, чрез която нещо за духовния свят може да бъде узнато.

    Онова, което човешките същества вече фактически знаеха от собствен опит, бе физическият, сетивен свят. Ако човешките същества желаеха да узнаят нещо за духовните неща, те трябваше да постигнат това чрез мисленето. Това е периодът, когато човешките същества станаха най-недуховни и следователно най-привързани, най-вкоренени в света на сетивата.

    Това беше необходимо, за да може съзнанието за себе постепенно да достигне върха на своята еволюция, тъй като само чрез здравото противопоставяне на външния свят човекът можеше да се научи да различи себе си от света и да се усети като индивидуално същество.

    Този последен период се нарича Кали Юга, или Тъмният век.

    Искам също да подчертая, че тези термини могат също тъй да бъдат използувани за обозначаване и на още по-обширни епохи. Определението
    за Крита Юга например може да бъде приложено към един много по-обширен период, тъй като преди съществуването даже на Златния Век човешкото същество е участвувало чрез опит в още по-висши духовни сфери; следователно всички тези още по-ранни периоди могат да бъдат включени в термина "Златен Век".

    Ако човек е умерен, така да се каже, в твърденията си обаче, ако е доволен от онази мярка на духовна опитност, която току-що описахме, възможно е да се разпредели по описания вече начин онова, което се бе случило в миналото. Определени периоди от време могат да бъдат приписани на всички такива ери. Наистина еволюцията се движи напред бавно, по постепенно издигащи се стъпала, но има известни граници, за които можем да кажем, че преди това такова едно нещо е било първоначално вярно, а след това някое друго състояние на живота и на съзнанието е преобладавало.

    Според това можем да пресметнем, че в смисъла, в който най-напред употребихме термина Кали Юга е започнала приблизително в годината 3101 пр. Хр. Така виждаме, че нашите души са се появявали многократно на земята в нови въплъщения, през които човешкото виждане все повече е било затваряно за духовния свят и все повече ограничавано само във външния свят на сетивата.

    Така виждаме, че нашите души при всяко ново въплъщение фактически идват и в нови условия, от които нещо ново може винаги да се научи. Онова, което ние можем да спечелим от Кали Юга, е възможността да се установим здраво в нашето Аз-съзнание. Това преди не е било възможно, защото човешкото същество първо е трябвало да абсорбира Аза в себе си.

    Когато душите са пропуснали в дадено въплъщение да научат онова, което съответната епоха предлага, много трудно е това знание да се придобие в друга епоха . В такъв случай те трябва да чакат много дълго време, преди да стане възможно да наваксат загубеното, но по-добре да не разчитаме на тази възможност.



    Р. Щайнер, "Новото появяване на Христос в етерния свят" (Събр. съч. 118)


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #18 -: Октомври 22, 2010, 09:21:19 »

    Продължение на Лекцията в Карлсруе, 25. 1. 1910 г.

    Следователно нека да помним, че нещо съществено стана по времето, когато портите към духовния свят бяха здраво затворени. Това бе периодът, през който работи Йоан Кръстител, както и Христос. Съществено бе за онова време, което иначе бе свидетел на изминаването на 3100 години от тъмната епоха, щото хората, живеещи тогава да са се били прераждали няколко пъти или поне веднъж или дваж през време на тази Тъмна Епоха. Аз-съзнанието стабилно се бе установило, споменът за духовния свят вече е бил забравен и ако човешките същества са искали да не загубят всякаква връзка с духовния свят, те е трябвало да се научат да преживяват духовното вътре в Аза си.

    Те е трябвало да развият Аза по такъв начин, че този Аз, вътре в своето вътрешно същество, поне да бъде сигурен, че има един  духовен свят, че човек принадлежи на този духовен свят и че има също и висши духовни същества. Азът е трябвало да направи себе си способен вътрешно да почувствува, да вярва в духовния свят.

    Ако по времето на Христос Исус някой е трябвало да изрази онова, което действително е било истината през онзи период, той е могъл да каже:

    "Някога човешките същества са били в състояние да преживяват царството небесно извън техните собствени Азове, в онези духовни пространства те са влизали, когато са излизали от собствените си нисши себета. Човешкото същество е трябвало да изживява царството небесно, духовния свят на разстояние от Аза. Това царство небесно вече не може да бъде преживявано,  човешкото същество вече толкова много е променено, че Азът трябва да преживява това царство вътре в себе си. Царството небесно толкова се е придвижило до човека вече, че то работи вътре в самия Аз."

    Йоан Кръстителят обяви това на човечеството, като казваше:

    "Царството Божие е дошло", ще рече приближава Азът.

    Преди то е могло да бъде открито или намирано вън от човека, а сега човек трябва в самата сърцевина на своето същество, в Аза да обхване царството небесно, което се е приближило.             

    Точно защото в този Тъмен Век, в Кали Юга човек не е бил вече в състояние да излезе от света на сетивата и да влезе в духовния свят, божественото същество, Христос, е трябвало да слезе във физическия, сетивния свят.

    Това е причината, поради която Христос трябваше да слезе в плът, в Исус от Назарет, та като виждат живота и делата на Христос на физическата земя, човешките същества във физически тела да могат да придобият връзка с царството небесно, с духовния свят.

    Периодът, през който Христос бе вървял по земята следователно се пада в средата на Кали Юга, на Тъмния Век, когато човешките същества, които са разбирали своето време и не са живели по безсмислен и неосветен начин, са могли да кажат на себе си:

    "Необходимо е Бог да слезе сред човешките същества, за да може връзката с духовния свят, която е загубена, да бъде отново възстановена".       
     
    Ако по онова време не е имало човешки същества, способни да разберат това, способни да установят дейна душевна връзка с Христос, всяка човешка връзка с духовния свят постепенно е щяла да бъде загубена и човешките същества нямаше да са приели в своите Азове връзката с царството небесно. Ако всички човешки същества, живели в онова критично време, са настоявали да останат в тъмнина, можело е това забележително събитие да премине покрай тях незабелязано.

    Тогава човешките души са щели да изсъхнат, запустели и изродени. Наистина и без Христос за известно време те щяха да продължат да се въплъщават, но те нямаше да
    бъдат в състояние да внедрят в своите Азове, онова, което е необходимо, за да възстановят своята връзка с царството небесно.

    Р. Щайнер, "Новото появяване на Христос в етерния свят" (Събр. съч. 118)


    Продължението следва в темата за
    Второто Пришествие на Христос
    Активен
    Страници:  1 [2]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright