Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Въведение в Тайната Наука - Рудолф Щайнер  (Прочетена 2135 пъти)
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « -: Октомври 29, 2010, 12:25:59 »

    превод от немски: Димо Даскалов и Димитър Димчев
     
    Предговор към първото издание 1910 год.

    Всеки, който публикува книга като настоящата, е длъжен спокойно да предвиди най-различните преценки и мнения относно изнесеното от него, които са възможни в днешно време. Някой би могъл например да започне да чете една или друга страница от тези описания, да срещне определени неща, спрямо които той вече има известно становище, породено от научните изследвания в тази област. И той би могъл да стигне до следното заключение:

    "Учудващо е как в наше време изобщо са възможни подобни твърдения. Тук има една игра с най-прости естественонаучни понятия по начин, показващ смайващо непознаване на елементарни научни факти. Авторът употребява понятия, като напр. "топлина", по начин, какъвто може да си позволи само човек, който не е чул нито дума за съвременната физика. Всеки, който познава макар и най-бегло тази наука, би могъл да му покаже, че изнесеното от него не заслужава да се нарече дори дилетантство, защото може да се окачестви направо като абсолютно невежество..."

    Биха могли да се приведат още много подобни оценки. Като резултат от тях обаче, може да прозвучи и следният извод:

    "Всеки, който е прочел няколко страници от тази книга, в зависимост от своя темперамент, ще я сложи настрана с усмивка или възмущение, и ще си каже: Странно е до какви крайности може да стигне изопаченото мислене в наши дни. Най-добре е тези измислици да бъдат поставени наред с други куриози, които можем да срещнем днес."

    Какво ще отговори авторът, след като се натъкне на подобни мнения? Няма ли и той право - от своята гледна точка - да сметне такива критици просто за читатели, които са неспособни да разсъждават, или за хора, които нямат добрата воля да стигнат до една независима и точна преценка?

    На това трябва да се отговори: Не, авторът изобщо няма такива намерения. Той може да си представи, че неговият критик е твърде умен човек, или способен учен с конструктивно и добросъвестно мислене. Това е така, защото авторът е в състояние да се пренесе в душата на такава личност и да разбере основанията, които я водят към подобно съждение.
     
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #1 -: Октомври 30, 2010, 09:04:55 »

    За да стане ясен действителният замисъл на автора, необходимо е нещо, което за самия него общо взето изглежда неподходящо, но тъкмо при тази книга се явява като изключително належащо: а именно да спомене нещо лично. Несъмнено, в тази насока не трябва да се изнася нищо, което не е свързано с решението да напиша тази книга. Това, което ще се каже в подобна книга, не би имало никакво право на съществуване, ако носеше само личен характер. То трябва да съдържа неща, до които може да стигне всеки човек, а в начина на изложението не трябва да проличава никакъв личен елемент, доколкото това изобщо е възможно.
    Следователно, личният елемент трябва да се търси другаде: той улеснява само разбирането на това, как авторът възприема гореспоменатите критики и как въпреки тях можа да напише тази книга.

    Впрочем изнасянето на лични мотиви би могло да се окаже напълно излишно: а именно когато се установи, и то с най-големи подробности, че в действителност съдържанието на тази книга е в съгласие с целия напредък на съвременната наука. За тази цел обаче ще са необходими цели томове вместо въведение към книгата. И понеже това не може да стане веднага, авторът смята за необходимо да поясни, какви лични отношения го оправдават да счита, че такава съгласуваност е възможна, и то по един напълно задоволителен начин.

    Несъмнено, той никога не би се заловил да публикува неща, като напр. топлинните процеси, за които става дума в тази книга, без да признае следното: Преди повече от 30 години в редовен университетски курс той можа да изучи физиката, включително и нейните основни разклонения. Тогава топлинните явления се обясняваха с т.н. "механическа теория на топлината" и тя го интересуваше твърде много. Историческото развитие на тази теория, свързана с имената на Юлиус Роберт Майер, Хелмхолц, Жул, Клаузиус и т.н. беше част от постоянните му занимания. Това, че по време на своето обучение той си осигури достатъчно надеждни възможности да следи и до днес истинския научен прогрес в областта на физическата топлинна теория, без да среща никакви трудности при опитите си да вниква в което и да е от постиженията на официалната наука. В противен случай той изобщо не би се осмелил да напише тази книга.

    За свой неизменен принцип той прие да говори и пише само за такива неща в областта на Духовната Наука, за които е сигурен в начина, по който те могат да бъдат обяснени от съвременната наука. С това авторът не претендира, че подобен подход трябва да е задължителен за всички хора. Естествено, всеки човек е в правото си да съобщи или публикува онова, което му подсказват неговият разум, неговият здрав усет за истината и неговите чувства, дори и когато не знае как ще се произнесе съвременната наука по този въпрос.

    Обаче авторът на тази книга би желал да се придържа твърдо към посочения горе принцип. Например, той не би написал онези няколко изречения за човешката жлезна система, за човешката нервна система, които се намират в тази книга, ако не би бил в състояние да се опита да говори върху тях по онзи начин, по който би ги третирал всеки съвременен учен от гледна точка на официалната наука.

    Въпреки становището, че да се говори по този начин за "топлина", означава пълно непознаване на съвременната физика, авторът смята, че има това право, защото той действително се стреми да вникне в съвременните научни постижения и би се отказал да говори по този начин, ако тези постижения са му чужди. Той знае, че личният мотив, от който израства подобен принцип, лесно може да бъде взет за нескромност. С оглед на тази книга, това е необходимо да се каже, за да не бъде сметнат мотивът на автора и за нещо съвсем друго. А това би било много по-лошо дори от нескромността.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #2 -: Октомври 31, 2010, 11:08:57 »

    Впрочем възможна е критика и от философска гледна точка.
    Тя може да бъде формулирана по следния начин.
    Ако човек чете тази книга в качеството на философ, той
    си задава въпроса:

    „Нима авторът е проспал съвременните постижения,
    свързани с теорията на познанието? Нима не е чувал, че е живял един
    Кант, според когото, от философска гледна точка, е просто непозволено
    да се изнасят подобни неща?"

    Но критиката може да стигне и по-далеч:

    „За философа такива некритични, наивни и некомпетентни изказвания са
    непоносими и всяко по-нататъшно занимание с тях би било чиста загуба
    на време."

    Движен от същия мотив, както по-горе, и въпреки възможните
    недоразумения, произтичащи от него, авторът и тук би желал да изтъкне
    нещо лично. Той започна да изучава Кант на 16 годишна възраст; а днес
    наистина смята, че може да разсъждава върху изнесените в „Тайната
    Наука" факти, и то напълно обективно, тъкмо от гледището на Кант.

    Следователно, и от тази страна, авторът би имал основание да остави
    книгата ненаписана, ако не знаеше кое би накарало един философ да я
    намери за наивна, прибягвайки до критическия мащаб на съвременната
    епоха. Тук става наистина ясно, как в смисъла на Кант са надхвърлени
    границите на възможното познание; Хербарт напр. би счел това за
    „наивен реализъм", който още не е стигнал до „изработването на
    понятия" и т.н., а представители на модерния прагматизъм като Уйлям
    Джеймс и Фердинант Шилер биха сметнали, че е премината мярката на
    „истинските представи", които „ние считаме за валидни, поставяме в
    действие и можем да верифицираме".

    Човек може да е наясно за тези неща и въпреки това,
    а може би тъкмо поради това, да се заеме с
    написването на тази книга. Авторът е анализирал различните философски
    системи в своите трудове „Теорията на познанието и Гьотевия
    светоглед", „Истина и наука", „Философия на свободата", „Гьотевия
    светоглед", „Възгледите за света и за живота през 19 век", „Загадки на
    философията".

    Могат да бъдат приведени още много мнения и критики. Възможно е
    да се намери някой, който е запознат с по-ранните съчинения на автора,
    напр. „Възгледите за света и за живота през 19 век", или малката брошура
    „Хекел и неговите противници". Той би могъл да каже:

    „Съвсем непонятно е, как един и същ човек може да напише тези съчинения, а
    наред с тях, освен излязлата вече от него „Теософия", да създаде сега и
    тази книга". Как е възможно някой така да се застъпи за Хекел, след
    което да погази всичко, което логически следва като „монизъм" от
    изследванията на Хекел? Обяснимо е авторът на „Тайната Наука" да се
    изправи „с огън и меч" срещу Хекел; но да го защитава и даже да му
    посвети „Възгледите за света и за живота през 19 век", това е пълен
    абсурд. И ако Хекел знаеше, че един ден авторът ще напише изпълнената
    с груб дуализъм „Тайна Наука", той щеше да отклони посвещението по
    достатъчно ясен начин.

    Авторът на тази книга смята, че някой може да разбира Хекел много
    добре, дори и да не смята за безсмислие всичко онова, което не произтича
    от Хекеловите представи и предпоставки. Той е далеч също и от
    мнението, че до Хекел може да се стигне с „огън и меч"; това може само,
    ако се проучи приносът на Хекел в науката. А най-малко пък авторът
    смята, че са прави противниците на Хекел, срещу които той го защитава в
    брошурата си „Хекел и неговите противници". И наистина, след като
    авторът на тази книга се издига далеч над Хекеловите предпоставки и
    поставя духовния възглед за света наред с чисто естествения възглед на
    Хекел, това не означава, че той е на едно и също мнение с неговите
    противници. Всеки, който се постарае да вникне правилно в нещата, ще
    установи пълната съгласуваност между сегашните и предишни трудове
    на автора.

    Естествено, има и критици, според които тази книга е плод на
    необуздана фантастика и неконтролирана игра на мислите. Отговорът на
    това обвинение се съдържа в самата книга. Там ясно е показано, че
    здравото мислене може и трябва да стане пробният камък за всичко,
    което читателят ще срещне в тази книга. Само този, който подложи
    следващите описания на истинска логическа проверка, както става и с
    обективните факти на естествената наука, ще може да прецени точните
    аргументи на разума.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #3 -: Ноември 01, 2010, 10:05:16 »

    След като казахме толкова много за хората, които от самото начало
    биха отхвърлили тази книга, нека да споменем една дума и за тези, които
    ще я приемат. За тях същественото се съдържа още в първата глава
    „Характер на Тайната Наука".

    Нека добавим и нещо друго. Макар и книгата да се занимава с изследвания,
    които са недостъпни за свързания със сетивата разум,
    тя не посочва нищо, което да не е разбираемо за всеки
    човек с непредубеден ум и здрав усет към истината,
    стига той да се реши
    и приложи тези дарби в живота.

    Авторът е категоричен: той би желал преди всичко читатели,
    готови да приемат изнесените данни не на сляпо доверие,
    а едва след като ги изпитат с помощта на познанията и
    опитностите, които живота предлага на всеки от нас.
    (Тук става дума не
    само за духовно-научната проверка чрез методите на свръхсетивните
    изследвания, а преди всичко за проверката, основаваща се на здравото и
    непредубедено човешко мислене.
    Добавка на Р. Щайнер към 4-то
    издание, 1913).

    Той би желал преди всичко предпазливи читатели, приемащи само
    това, което е логически оправдано. Авторът знае, че книгата му не би
    имала наистина стойност, ако би разчитала единствено на сляпата вяра;
    нейната стойност изпъква само дотолкова, доколкото тя може да издържи
    пред критиката на непредубеденото мислене.

    Сляпото упование твърде лесно може да смеси истинските факти
    с безразсъдните и суеверни тълкувания.
    Всеки, който разчита единствено на вяра в „свръхсетивното",
    ще установи че тази книга апелира изключително към силата на
    човешкото мислене.
    Тук става дума не за това, да се публикуват едни или
    други неща, а просто те да се опишат според изискванията на един
    съвестен и точен поглед в съответната област на живота.
    А това е област, където
    лесно могат да бъдат смесени познанието и най-възвишените
    неща от една страна, с безсъвестното шарлатанство и суеверието от
    друга.


    Всеки, който е запознат със свръхсетивното изследване, ще забележи
    при четенето на тази книга непрекъснатия стремеж да се поддържа рязка
    граница между това, което днес може и трябва да се изнесе от областта на
    свръхсетивните познания, и това, което трябва да се изнесе по-късно или
    най-малкото под друга форма.

    Рудолф Щайнер, Декември, 1909 г.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #4 -: Ноември 02, 2010, 13:43:20 »


      ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925

    Сега, след като изминаха 15 години от първото издание на тази книга,
    си позволявам да споделя с читателите и някои подробности, свързани с
    душевната нагласа, от която възникна „Тайната Наука".
    Според първоначалния ми план, аз трябваше да прибавя основните
    положения на тази книга като последна глава към публикуваната много
    преди това Теософия . Замисълът не бе осъществен. Тези основни
    положения израснаха в душата ми под една форма, твърде различна от
    начина, по който беше написана „Теософия". По това време в моите
    Имагинации аз имах пред себе си и можех да опиша духовната същност на
    отделния човек, но космическите отношения, включени по-късно в
    „Тайната Наука" - тях аз още не виждах.

    Те съществуваха в твърде фрагментарен вид, а не като цялостен образ.

    Ето защо реших „Теософия" да бъде изградена според начина,
    позволяващ ми духовно проникване в същността на отделния човек, а
    „Тайната Наука" оставих за по-късно и спокойно разработване.

    Според тогавашната ми душевна нагласа, съдържанието на тази книга
    трябваше да бъде предадено под формата на мисли, които - макар и
    подходящи за описание на духовния свят - бяха едно по-нататъшно
    продължение на мисли, характерни за природните науки. От предговора
    към първото издание е видно до каква степен се чувствувах отговорен
    пред природните науки за всичко, което тогава написах върху духовното
    познание.

    Обаче това, което се открива пред духовния поглед като свят на Духа,
    не може да бъде описано само в такива мисли. Тези откровения не могат
    да бъдат превърнати в предмет на обикновено мислене. Който познава
    това откровение като лична опитност, знае, че мислите на обикновеното
    съзнание са пригодени да изразяват само сетивно възприемаемите
    процеси, но не и това, което виждаме по духовен път.


    Съдържанието на духовните опитности може да бъде предадено само в
    образи   (Имагинации) , чрез които говорят  Инспирации, произлизащи от
    интуитивно изживяната духовна същност на всички неща. (Относно
    естеството на  Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, необходимите
    подробности се намират в самата „Тайна Наука", както и в моята книга
    Как се постигат познания за висшите светове)

    Обаче човекът, който описва Имагинациите от духовния свят, днес не е
    в състояние да ги изобрази в нагледен вид. Те принадлежат към едно
    друго равнище на съзнанието, което съществува успоредно с
    обикновеното предметно съзнание, но няма нищо общо с него. Човекът,
    заемащ се с тази задача, трябва да изпълни обикновеното съзнание с
    такива неща, които са достъпни и познаваеми само за „другото" съзнание,
    защото то може да вижда в духовния свят. И тогава съдържание на
    неговите описания става самият духовен свят; но това съдържание заема
    формата на онези мисли, в които той може да се потопи. По този начин
    духовният свят става напълно разбираем и за обикновеното съзнание,
    което борави с мисловните категории на съвременната епоха, и
    следователно още не вижда в духовния свят.


    Неразбирането възниква единствено, ако човек сам поставя пречки
    пред себе си, като напр. се поддава на предразсъдъците, възникващи от
    погрешно разбираните днешни идеи за „границите на познанието".

    При духовното познание всичко е потопено в интимната сфера на
    душевното изживяване. И това се отнася не само за духовното виждане,
    но и за самото разбиране, което невиждащото обикновено съзнание
    проявява към резултатите от свръхсетивното изследване.

    Онзи, който по дилетантски начин твърди, че свръхсетивните
    опитности са свързани с чисто внушение, а не с истинско разбиране,
    просто няма представа за този вид интимност.

    Обаче нещата са поставени така, че това, което при разбирането на
    физическия свят идва като вярно или погрешно заключение само под
    формата на понятия, по отношение на духовния свят, то се превръща в
    изживяване, в опитност.

    Ако в своята преценка човек бъде дори незначително повлиян от
    твърдението, че духовно възприеманите процеси не могат да бъдат
    разбрани от обикновеното, още невиждащо съзнание, именно поради
    неговите граници, тази преценка застава като един тъмен и непрогледен
    облак пред него и той наистина престава да разбира.

    Но ако виждащият облече своите свръхсетивни опитности в прецизни
    и точни мисли, духовната действителност става напълно разбираема за
    непредубеденото невиждащо съзнание, както и завършената картина от
    художника е разбираема за всеки човек, дори и той да не е художник.

    Естествено, разбирането на духовния свят не е така свързано с чувствено-
    художническия елемент, какъвто е случаят при едно произведение на
    изкуството; за горната цел е необходим чисто  мисловният елемент,
    характерен за цялото природознание.

    « Последна редакция: Ноември 02, 2010, 13:52:03 от Ich » Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #5 -: Ноември 04, 2010, 18:55:26 »


    За да бъде разбирането действително възможно, всеки, който описва
    духовните си прозрения, трябва да ги излее в такава прецизна и точна
    мисловна форма, че дори и в нея те да запазят своя имагинативен
    характер. Всичко това стоеше пред моето съзнание, когато работех над
    „Тайната Наука".

    През 1909 година аз вече почувствувах, че при тези предпоставки бих
    могъл да напиша една книга, която: първо, ще носи в себе си
    съдържанието на моите духовни наблюдения, предадени до известна и
    все пак задоволителна степен под формата на мисли, и второ, ще бъде
    разбираема за всеки мислещ човек, който сам не издига пречки пред
    своите познавателни възможности.


    Казвам това днес, като в същото време признавам, че тогава, през 1909
    год. публикуването на книгата ми се струваше твърде рисковано. Защото
    знаех, че тъкмо хората, професионално отговарящи за природните
    науки, а и всички, зависещи в своите преценки от тях, не са в състояние
    да проявят необходимата безпристрастност.

    Обаче съзнанието ми не изпускаше нито за миг факта, че именно в
    епохата, когато съзнанието на човечеството е отдалечено до най-голяма
    степен от духовния свят, посланията от същия този свят се превръщат в
    най-належаща и неотменна необходимост.


    Разчитах и на това, че има хора, които малко или много усещат
    отдалечаването си от духовния свят като едно тежко жизнено
    препятствие, и че те всъщност копнеят за такива послания от духовния
    свят.


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #6 -: Ноември 04, 2010, 18:57:43 »

    Като потвърждение на правотата на последните думи на Щайнер можем да посочим
    Темата на Рабено.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #7 -: Ноември 05, 2010, 18:58:22 »



    Следващите години потвърдиха това напълно. Като книги,
    предполагащи у читателя истинска воля за вникването в един тежък стил,
    „Теософията" и „Тайната Наука" намериха широко разпространение.

    Аз нарочно се стремях да избегна едно „популярно" изложение и
    търсих такова, което по необходимост изисква пределно напрежение на
    мисълта. Така аз придадох на моите книги такъв характер, че самото им
    четене вече представлява начало на духовно обучение.

     Защото спокойната и внимателна концентрация на мисълта,
    която това четене изисква, укрепва душевните сили
    и чрез това ги прави способни да се
    доближат към духовния свят.

    Недоразумение събуди и обстоятелството, че озаглавих моята книга
    „Тайната Наука". Чуха се мнения, че нещо, което претендира да бъде
    „наука", не може да е „тайно". Колко необмислено беше това възражение.
    Нима човек, който публикува известни данни, гледа на тях като „тайни"?

    Цялата книга показва, че в нея няма нищо „тайно", а и че налице е
    стремежът към такава форма на описание, която да е разбираема и ясна
    както всяка друга „наука".

    Нима думата „природознание" не показва, че
    става дума за едно познание на „природата"?

    Тайната Наука е наука за това, което остава дотолкова тайно,
    доколкото то не може да бъде
    възприемано навън в природата, а само в онези сфери, към които душата
    се отправя след като насочи своя поглед в духовния свят.

    „Тайната Наука" е противоположност на „природните науки".

    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #8 -: Ноември 06, 2010, 11:14:05 »


    Две думи за моето „виждане", за моите прозрения в духовния свят.
    Мнозина смятат, че те са само едно по-ново възпроизвеждане на древните
    човешки представи за духовния свят. Изказваха се становища, че съм
    прочел и приел в подсъзнанието си някои неща и после ги описвам с
    убеждението, че всички те произлизат от моето собствено „виждане".
    Други смятаха, че съм заимствувал моите описания от ученията на
    гностиците, от източните съчинения върху мъдростта и т.н.
    Но с подобни твърдения човек остава съвсем при повърхността на
    нещата.

    Имам ясното съзнание, че моите познания за духовния свят са резултат
    от моето собствено „виждане".
    Винаги, както в подробностите, така и при цялостния поглед върху нещата,
    се проверявах най-строго,
    дали при всяка следваща крачка в моето ясновидство
    запазвам пълната будност и острота на съзнанието.


    Както математикът напредва от една мисъл към
    друга без да се поддава на несъзнателни импулси и самовнушение,
    така и духовното виждане, казвах си аз, трябва да пристъпва от една обективна
    имагинация към друга,
    без в душата да се промъква нещо друго, освен
    духовното съдържание на едно ясно и будно съзнание.


    Имагинацията е не просто субективен образ, а образно
    възпроизвеждане на обективно духовно съдържание.

    Човек разбира това след съответни вътрешни опитности,
    които се постигат по духовно-душевен път.
    Правилното духовно обучение изключва грешките, също
    както в областта на сетивния свят здравото мислене ясно различава
    въображението от обективното възприятие.


    Резултатите от моето ясновидство стояха пред мен. Първоначално те
    бяха подобни на „образи", които живееха без никакво име.
    В задачата си да ги оповестя на всички, аз трябваше да намеря думи за
    тяхното обозначение.

    Едва тогава аз потърсих наименования в някои по-стари описания на духовния свят,
    за да изразя с думи това,
    което по своята същност е безсловесно.
    Употребих тези наименования свободно, така
    че едва ли и едно от тях съвпада в моите книги с подобното име, което
    съм заимствувал от по-старите източници.

    Обаче аз прибягнах към възможността да изразя нещата едва тогава,
    когато бях наясно със съдържанието на моите прозрения.

    В хода на моето изследователско ясновидство, аз напълно изключвах
    от съзнанието си всичко, прочетено от мен преди това.
    Все пак в моите изрази се намират и отзвуци от по-стари представи.

    Без да вникват в същественото, опонентите ми се хванаха за тях: след
    като говоря за „лотосови цветове" в астралното тяло на човека, това
    означавало, че възпроизвеждам древните индийски учения, които си
    служат с тази дума. А когато споменавам за „астрално тяло", това било
    последица от заниманията ми със средновековни автори. Употребявам ли
    изрази като Ангели, Архангели и т.н. възобновявал съм представите на
    християнския гнозис.
    Винаги съм се натъквал на такова повърхностно мислене.

    Сега при новото издание на „Тайната Наука" искам отново да се спра
    на този факт. Тя е едно въведение в цялата Антропософия. Ето защо
    книгата е изложена най-вече на онези опасности и недоразумения, които
    засягат самата Антропософия.

    От времето, когато Имагинациите, които книгата пресъздава, се
    свързаха в един цялостен образ, аз непрекъснато напредвах в
    изследователското си ясновидство, насочено към човека, към
    историческото развитие на човечеството, Космоса и т.н.; а спрямо
    отделните подробности, се добирах до нови и нови резултати. Това, което
    описах в „Тайната Наука" преди 15 години,
    не беше поставено под съмнение от по-късните ми резултати.
    Ако всичко, което можех да кажа оттогава насам, се отнесе
    към подходящото място на тази книга, то ще изглежда като едно ново и
    допълващо пояснение на „Тайната Наука".


    Гьотеанум, 10 януари 1925 Рудолф Щайнер


    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #9 -: Ноември 08, 2010, 23:28:05 »


    ХАРАКТЕРЪТ НА ТАЙНАТА НАУКА


    Съдържанието на предлаганата книга може да бъде разбрано с
    помощта на един древен израз: „Тайната Наука" (Geheimwissenschaft).
    Този израз обаче веднага може да предизвика най-противоречиви чувства
    всред различните хора на нашето съвремие. За мнозина той крие в себе си
    нещо отблъскващо; събужда подигравки, състрадателни усмивки, а
    вероятно и презрение.

    Хората си представят, че подобен начин на
    мислене може да възникне единствено в резултат на лениво мечтателство
    и празни фантазии, и че зад такава „мнима наука" е скрит стремежът към
    възвръщане на всевъзможни суеверия. А подобни неща, естествено, се
    отбягват с пълно право от всеки, който е запознат със „сериозната наука";
    от всеки който е под въздействието на „истинските познавателни
    стремежи".

    Други смятат, че вложеният в този израз смисъл, би ги
    обогатил с нещо, което е непостижимо за тях по никакви други пътища;
    нещо, спрямо което те са привлечени в зависимост от техните
    предразположби, тласкани от дълбок вътрешен копнеж към познанието,
    или пък от изтънчено ду шевно любопитство. Между тези рязко
    разграничени мнения съществуват всевъзможни степени, включващи
    условното отхвърляне или приемане на всичко онова, което хората си
    представят, когато чуят израза „Тайна Наука".

    Не може да се оспори, че за мнозина този израз звучи почти магично,
    защото изглежда, че задоволява тяхната неутолима жажда за познаването
    на нещо „непознато", тайнствено и дори неясно, което те не могат да
    постигнат по естествен път. Защото много хора предпочитат да
    задоволяват дълбоките копнежи на душата си далеч не чрез това, което
    може да се опознае ясно и точно. Според тях освен познаваемите
    величини, в света би трябвало да съществуват и такива, които се
    изплъзват от полето на човешкото познание. С една странна упоритост,
    която не забелязват, те спъват познавателния копнеж на човека и
    отхвърлят всичко, което „е познато", и допускат само това, за което не
    може да се твърди, че е постигнато по естествено-научен път. Ето защо
    ако някой говори за „Тайната Наука", нека помни, че неизбежно ще
    срещне неразбиране и съпротива, които идват тъкмо от подобни
    защитници на тази наука; от защитници, които практически са устремени
    не към знание, а към неговата противоположност.

    Книгата е отправена към читатели, чиято непредубеденост няма да се
    повлияе от това, че при различни обстоятелства даден словесен израз
    може да предизвика едни или други предразсъдъци. Тук далеч няма да
    става дума за такова знание, което да е в буквалния смисъл „тайно" и
    достъпно само за малцина поради някакво специално благоволение на
    съдбата. Употребата на този израз „Тайната Наука" ще бъде сметната за
    оправдана, ако си припомним и това, което Гьоте има предвид, когато
    говори за „явните тайни" в природните явления. Точно това, което остава
    „тайно" и неразкрито в тези явления, когато ги обхващаме единствено
    чрез сетивата и чрез свързания с тях разум, ще се разглежда като
    съдържание на свръхсетивното познание.

    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #10 -: Ноември 10, 2010, 00:38:32 »


    В много случаи, изразът „Тайна Наука" така, както авторът на тази
    книга го употребява в предишните издания, е отхвърлен поради
    обстоятелството, че една наука не би могла да представлява „тайна" за
    нито един човек по света.

    Подобна оценка би била напълно правилна.

    Но в случая това не е така. Както естествената наука не може да се нарече
    „естествена" поради това, че е „по природа" присъща всекиму, така и под
    „Тайна Наука" авторът разбира не една „тайна" наука, а наука, която се
    обръща към неизявената същност на природните явления, до която
    обикновеното познание така или иначе не достига, наука за „тайното", за
    „явната тайна".
    Така че тази наука не трябва да бъде тайна за никого; тя е
    достъпна за всеки, който търси нейните постижения в съответствие с
    присъщите й принципи и пътища.

    Естествено за този, който под „наука" разбира само това, което
    регистрират нашите сетива и нашият опиращ се на сетивата разсъдък,
    разглежданата тук „Тайна Наука" не може да означава никаква наука.
    Ако би искал да разбере себе си обаче, такъв човек би трябвало да
    признае, че той отхвърля „Тайната Наука" не по силата на някакви
    основателни доводи, а по силата на едно безапелационно решение,
    произлизащо от неговите чисто субективни чувства.

    За да вникне във всичко това,
    достатъчно е само човек да размисли как възниква науката и
    какво е нейното значение в живота на хората.
    По своето естество,
    възникването на науката не е свързано с предмета, който тя обхваща, а с
    действената активност на човешката душа, която се проявява в хода на
    познавателния стремеж.


    Необходимо е да насочим поглед върху това, как
    душата се отнася към себе си, когато тя развива една или друга наука.
    Ако се поддадем на навика и приемем, че тази активност е налице само
    тогава, когато действуват нашите сетивни възприятия, ние лесно ще
    стигнем до убеждението, че в случая същественото са тъкмо тези сетивни
    възприятия, тези сетивни откровения.

    И тогава ние пропускаме
    обстоятелството, че в известен смисъл човешката душа е била
    ангажирана изключително и само върху своите сетивни откровения.

    Все пак ние можем да преодолеем подобно самоограничение и независимо от
    специалния случай на приложението да вникнем в самия характер на
    научната дейност. А това е съществено, когато ни предстои да говорим за
    познание на несетивни явления и да окачествяваме това познание като
    „научно"
    . Човешката мисъл иска да обхване тези явления по същия
    начин, по който в други случаи тя обхваща естественонаучните явления.

    Тайната Наука е в състояние да освободи естественонаучния метод, който
    в своята област се опира на взаимнозависимите и закономерно
    протичащи сетивни явления, от ограниченото му прилагане върху
    сетивните факти, но наред с това и да го съхрани като едно мисловно
    цяло.

    Тайната Наука се стреми да обхване несетивните явления по същия
    начин, както естествената наука обхваща сетивните. Но докато
    естествената наука се ограничава с този начин на изследване и на
    мислене в областта на сетивния свят, Тайната Наука разглежда
    душевните усилия, необходими за проникването в сетивния свят като
    един вид самовъзпитание на душата и се стреми да приложи придобитите
    чрез това самовъзпитание опитности в областта на несетивния свят.

    Стремежът на Тайната Наука е не да проучва сетивните явления като
    такива, а да обхване целия несетивен свят, и то по същия начин, по който
    естественикът обяснява сетивните явления. От естественонаучната
    методика тя запазва самото душевно настроение, с други думи тъкмо
    това, чрез което природознанието се превръща в истинска наука. Ето
    защо и Тайната Наука може с пълно право да се нарече наука.

    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #11 -: Ноември 10, 2010, 20:20:22 »


    Който размишлява върху значението на науката за човешкия живот, ще
    открие, че то далеч не се изчерпва с придобиването на познания за
    природата. Защото тези познания никога не могат да ни отведат до нещо
    друго, освен до едно изживяване на това, което няма нищо общо с
    човешката душа. Душевният свят на човека се проявява не в това, което
    той опознава от природата, а в самия процес на познанието. Душата
    изживява себе си тъкмо в своята ангажираност спрямо природата. Това,
    което в този случай душата постига за себе си като едно оживотворяващо
    въздействие, е нещо съвсем различно от самото знание за природата. То
    е, с други думи, саморазвитието, осъществено чрез акта на
    природознанието.


    Една от целите на Тайната Наука е да включи
    напредъка от това саморазвитие в онези области, които се простират над
    обикновената природа. Последователят на Тайната Наука не само не
    подценява стойността на естествената наука, а се стреми към още
    по-пълното й признаване, каквото не може да си позволи дори самият
    естествоизпитател. Той добре знае, че без строгия начин на мислене,
    характерен за естествената наука, не може да съществува никаква друга
    научна дисциплина. Но той знае също, че когато тази яснота и строгост са
    постигнати чрез истинско проникване в духа на естественонаучното
    мислене, тогава те могат да бъдат съхранени чрез силата на душата и
    приложени в други области.


    Впрочем тук се поражда и нещо, което може да причини известни
    съмнения. Докато наблюдава природния свят, душата се ръководи от
    наблюдавания обект в много по-голяма степен, отколкото при
    изследването на несетивни явления. Тук тя трябва да притежава в още по-
    засилен вид и то чрез чисто вътрешни импулси способността да запази
    естественонаучния начин на мислене.

    Понеже много хора несъзнателно
    вярват, че тази способност може да се запази единствено, ако се опираме
    върху закономерностите на природните явления, те стигат до
    убеждението, което е всъщност един постулат: ако физическите
    закономерности изгубят своята валидност, душата веднага губи всяка
    ориентация в своите научни изследвания.

    Такива хора просто не съзнават
    характерните особености на научната методология. Те изграждат своите
    преценки преди всичко от заблужденията, които неизбежно възникват,
    когато научното светоусещане не е достатъчно укрепнало при своята
    работа с природните явления, и въпреки това душата изпитва стремежа да
    се обърне към несетивния свят. Естествено, в тези случаи възникват
    безкрайно много и съвсем ненаучни твърдения относно несетивните
    явления. И то не защото подобни твърдения по своята същност могат да
    са ненаучни, а защото в конкретния случай, научното самовъзпитание е
    протекло без едно истинско наблюдение върху природния свят.

    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #12 -: Ноември 17, 2010, 20:04:11 »



    Впрочем всеки, който се осмели във връзка с току-що казаното да
    говори за Тайната Наука, трябва да носи в себе си едно будно чувство за
    всевъзможните заблуждения, които възникват, ако върху явните тайни на
    света се говори без подобаващото научно светоусещане.

    Едва ли би било уместно, ако сега, още в самото начало на нашето изложение,
    се спираме на всички възможни заблуждения.
    В душите на много предубедени хора
    те ще събудят презрение към всяко изследване от този род, защото
    подобни индивиди се опират на действително съществуващите
    заблуждения, от които те заключават, че всеки стремеж към невидимия
    духовен свят е нещо неоправдано.

    И понеже много често отхвърлянето на
    Тайната Наука от страна на учените или от страна на научно настроените
    критици става под влияние на горното заключение, а позоваването на
    заблуждения в повечето случаи несъзнателно е само един претекст,
    считам всеки спор с такива противници, поне засега, за нещо ненужно.

    Нищо не пречи да им бъде отправено напълно оправданото възражение,
    че а priori изобщо не може да се установи дали този, който смята другите за
    заблудени, сам разполага с посочените верни критерии.

    Ето защо, на устремения към Тайната Наука човек не му остава нищо друго
    освен да изнася онова, което той сам смята за необходимо.
    Дали има право да стори това, могат да
    преценят само лица, които без всякакви предразсъдъци и внушения са в
    състояние да проникнат в характера на подобни послания, засягащи
    явните тайни на света.

    Впрочем той се задължава да покаже също и това,
    в какви отношения влизат неговите послания с постиженията на науката
    и на живота, какви противници са възможни и доколко външната сетивна
    действителност потвърждава неговите наблюдения.

    Естествено той никога не трябва да се стреми към такъв външен вид на своето
    изложение, при което на преден план, вместо самото съдържание, да
    изпъкне неговото риторично изкуство.

    Относно данните на Тайната Наука, често се чува следното
    възражение:

    Добре, но тя съвсем не доказва това, което изнася пред нас;
    тя само изнася едно или друго твърдение и заявява: Тайната Наука
    „установява"!

    И ако някой смята, че описанията в тази книга следват
    такава тенденция, той допуска съществена грешка.
    Задачата на тази книга е да развие душевните сили и качества,
    придобити в хода на природопознанието,
    и да обърне внимание, че при такова развитие
    душата рано или късно идва в допир със свръхсетивните факти.


    Естествено, предполага се, че и всеки читател, който успее да вникне в
    изложението, по необходимост се натъква на тези факти.

    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #13 -: Ноември 18, 2010, 21:31:14 »



    Впрочем една разлика спрямо естественонаучния подход настъпва още в мига,
    когато се пристъпва в областта на Духовната Наука (Geheimwissenschaft).

    При естествената наука фактите се намират в полето на сетивния свят;
    ученият разглежда душевната дейност като нещо второстепенно и дава
    превес на сетивните факти и тяхната закономерност.


    Духовнонаучният изследовател поставя на преден план тъкмо душевната дейност,
    защото читателят ще се добере до тези факти,
    само ако съумее да развие по
    правилен начин своята собствена душевна дейност.

    Тези факти, за разлика от естественонаучните факти, 
    не застават пред човешкото възприятие
    без съответствуващата душевна активност, 
    те проникват в човека само чрез такава душевна активност.


    Следователно, духовният изследовател предполага,
    че читателят заедно с него търси тези факти.
    Неговите описания са така замислени, че той просто разказва за
    появата на тези факти и че в начина, по който разказва, цари не произвол
    и лични съображения, а характерният научен усет, изграден и възпитан
    чрез строгата методология на естествената наука.

    Ето защо той е принуден да говори и за средствата,
    чрез които постига наблюдения в областта на свръхсетивния свят.
    След като човек навлезе в тази област,
    той скоро ще забележи, че с помощта на Тайната Наука добива представи
    и идеи, каквито по-рано не е имал.

    Така човек стига до ново обяснение също и на това,
    което преди е смятал за основна същност на „доказателството".

    За естественонаучния подход към явленията „доказателството" е нещо,
    което се прибавя към тях от външния свят.

    При духовнонаучното мислене обаче, душевната дейност, която се насочва в
    хода на естественонаучното мислене върху доказателството,
    лежи в самото търсене на фактите.
    Те изобщо не могат да бъдат намерени,
    ако самият път към тях не е доказателствен.
    Който действително е преминал по този път, вече е изживял неговата
    доказателствена сила.

    В тази област чрез прибавянето на някакво външно
    доказателство не може да бъде постигнато нищо.

    И ако не се държи сметка за тази особеност на Тайната Наука,
    недоразуменията са неизбежни.


    Р. Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #14 -: Май 27, 2012, 17:20:10 »

    Цялата Тайна Наука израства от две основни мисли, които могат да се
    породят у всеки човек. За духовния изследовател, така както го разбираме
    тук, тези две мисли са крайният израз от определени събития, които
    човек може да изживее, ако си послужи с подходящите за това средства.
    За мнозина тези мисли означават твърде спорни твърдения, върху които
    може да се дискутира, а дори и да се „докаже" техният пълен абсурд.

    Първата от тези две мисли е, че зад видимия свят съществува един
    друг, невидим свят, който засега остава скрит както за сетивата, така и за
    свързаното с тях мислене.


    Втората мисъл е, че ако човек развие дремещите в него способности,
    той може да проникне в този скрит свят.


    Но такъв скрит свят не съществува! - ще кажат някои. - Единственият
    съществуващ свят е този, който човек възприема чрез сетивата си.
    Загадките на този свят могат да бъдат разрешени,
    само ако се тръгва от самия него.
    Дори и съвременният човек да е все още твърде далеч от
    възможността да отговори на всички въпроси, които Битието (Dasein)
    поставя пред него, ще дойде време, когато сетивните опитности и
    изградената върху тях наука ще стигнат до тези отговори.

    Други заявяват:

    Не може да се твърди, че зад видимия свят не съществува един скрит свят;
    обаче познавателните сили на човека не могат да проникнат в него.
    Тези два свята просто имат граници, които не могат да бъдат преминати.
    Потребността на човека „да вярва" може да потърси убежище в един подобен свят:
    истинската наука обаче, която се опира на сигурни факти, не би могла да се занимава с този свят.

    Една трета категория хора смятат, че от страна на човека е истинска
    дързост, ако чрез своето познание той иска да проникне в една област,
    спрямо която трябва да се откажем от „знанието" и да се задоволим с
    „вярата". Подобни хора окачествяват стремежа на безпомощния човек да
    проникне в един свят, който би могъл да принадлежи единствено на
    религиозния живот, като голяма несправедливост.

    Изтъква се още и това, че едно общо познание за фактите от сетивния
    свят е възможно и достъпно за всички хора, докато за свръхсетивния свят
    идва в съображение само личното мнение на отделния човек и
    следователно в този случай не може да става дума за една общовалидна истина.

    Разбира се, твърдят се и ред други неща.

    Впрочем ясно е, че опознаването на видимия свят поставя пред човека
    загадки, които никога не могат да бъдат разрешени чрез самите факти на
    този свят.
    Те не ще могат да бъдат разрешени по този начин, дори и
    когато научното обяснение напредне до своите крайни предели на
    развитие.


    Защото, чрез своята вътрешна същност, видимите факти ясно
    загатват за един друг, скрит свят.


    И ако някой не вниква в това, той сам затваря ума си пред загадките,
    които на всяка крачка изникват от страна на сетивния свят.
    Той просто не иска да види определени загадки; затова
    и вярва, че с помощта на сетивните факти може да се отговори на всички
    въпроси.


    Въпросите, които той иска да постави, действително могат да
    бъдат разрешени и то без изключение с помощта на онези факти, за които
    той си обещава, че ще бъдат разкрити в хода на времето. Това може да се
    допусне.

    Но защо някой трябва да очаква отговори, след като той изобщо
    не задава въпроси?


    Докато за човека, устремен към Тайната Наука,
    подобни въпроси са нещо напълно естествено и би трябвало да се
    приемат като напълно оправдан копнеж на човешката душа.
    Науката не може да бъде вкарана в определени рамки, само поради това, че се
    забраняват смелите и непредубедени въпроси.

    Относно мнението, че в своето познание човек се натъква на граници,
    които той не би могъл да прекрачи, и че те го заставят да спре пред входа
    на невидимия свят, трябва да възразим:

    Несъмнено, за обикновеното познание, невидимият свят е недостъпен.
    И който счита това познание за единствено възможно,
    той не може да стигне до друг възглед, освен до този,
    че в крайна сметка на човека не е позволено да проникне в един по-висш свят.

    Ще добавим и следното: ако все пак е възможно да бъде развито и
    друго познание, то вече може да въведе човека в свръхсетивния свят.


    Ако смятаме подобен вид познание за невъзможно, ние логично стигаме до
    извода, че всякакви разисквания върху някакъв свръхсетивен свят са
    чиста безсмислица.

    За непредубедения човек, изправен пред този извод,
    съществува не по-малко логичното възражение, че въпросните опоненти
    чисто и просто не са стигнали до другото познание.

    Но как може човек да съди за нещо, за което сам твърди, че не познава?

    Безпристрастното и обективно мислене веднага преценява,
    че даден човек може да говори само за това, което познава и
    че не трябва да се произнася върху това, което не познава.

    Подобно мислене признава само правото, че всеки
    може да говори за неща, които е изпитал; но не и правото на даден човек
    да счита за невъзможно нещо, което самият той не познава и не иска да
    познае.
    Никому не може да се оспори правото да не се интересува за
    свръхсетивния свят.

    Абсурдно е обаче, когато даден човек се счита за капацитет не само за
    това, което той може да разбира, но и за всичко онова, което „човекът" не
    може да разбере.


    На онези, които считат, че човешкият стремеж към свръхсетивния свят
    е само една дързост, духовнонаучният мироглед трябва да отговори:

    Не, човек има право на този стремеж и той ще извърши тежко престъпление
    спрямо вложените в него способности, ако вместо да ги развие и си
    служи с тях, ги остави да замрат.


    Ако обаче някой мисли, че възгледите за свръхсетивния свят са нещо
    субективно и лично, той отрича самия обединяващ принцип на всички
    човешки същества.

    Напълно вярно е, че всеки човек открива
    свръхсетивния свят чрез самия себе си, но и неоспорим факт е, че всички
    хора, които са достатъчно напреднали в тази област, стигат не до
    различни, а до еднакви изводи.


    Различия се проявяват само доколкото хората се отправят към висшите истини
    не по един сигурен и научно-издържан път, а по пътя на своя личен произвол.

    Следва да потвърдим и това, че правотата на духовнонаучния път може да признае само този,
    който изцяло е успял да се вживее в неговата неповторима същност.
    Пътят към Тайната Наука може да бъде намерен от всеки човек в
    подходящия за това момент, стига да е убеден в съществуването на един
    друг свят, скрит зад видимия свят, или поне да го предчувствува в
    сърцето си.

    Този път може да бъде намерен и от всеки, който съзнава, че
    познавателните му способности могат да бъдат тласнати в едно
    решително развитие и усеща, че по този начин ще открие сигурен достъп
    до невидимия свят.

    Р. Щайнер
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Наука и Окултизъм/Духовност « 1 2 »
    Духовни учения
    Ich 20 1754 Последна<br />публикация Януари 31, 2012, 14:20:37
    от paparosko
    Протест против орязването на бюджета за наука, култура и изкуство
    Инициативи
    naturu 7 792 Последна<br />публикация Юни 23, 2010, 14:01:02
    от Аэ съм
    Откровения на Кармата - Рудолф Щайнер « 1 2 »
    Книги
    Ich 27 2820 Последна<br />публикация Април 09, 2012, 08:57:10
    от Ich
    Евангелието на Йоан - Рудолф Щайнер « 1 2 ... 8 9 »
    Книги
    Ich 134 6844 Последна<br />публикация Ноември 23, 2013, 12:09:51
    от Ich
    Животът след смъртта според Рудолф Щайнер « 1 2 »
    Книги
    Ich 21 2918 Последна<br />публикация Ноември 20, 2011, 18:39:01
    от Ich

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright