Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Пророчествата на Слепия Ембрион...начало...  (Прочетена 2688 пъти)
lessus
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 250


  • Град: Абсолюта, У Дома
  • До скоро :)

    « -: Октомври 28, 2010, 19:14:37 »

    Това е Пътят който оставяме след себе си ... Аз дойдох тук и скоро мисля да тръгвам/променям . Например светлинните кълба които виждаме в нощното  небе, е възможно ,в момента в който ги виждаме , вече да не са там ,а вече да са „мъртви” . По скоро вече са преобразувани  . От пепелта ни тук остава искрата . Има някои римски синтенции (долна  империя излезе в края на краищата хаха)  - „Разделяй и влаей” ... Но Аз бих казал „Дойдох , Видях ,Победих” ... но не мисля че ще има заубили(само първата синтенция има само загубили пък ).
    Така че това е един вид Завет .Един вид Дипломна работа за този свят .
     Просто искам да кажа че скоро за останалата част от човечеството ще бъда „мъртъв” хахах (спокойно това може да не включва вас) . Например светлинните кълба които виждаме в нощното  небе, е възможно ,в момента в който ги виждаме , вече да не са там ,а вече да са „мъртви” . Но ..ги виждаме  за нас те са Сега. Така че реално те там ли са или не ... ако да – значи всъщнсот смърт няма , а ако не – то тоа просто е една холограма..но какво променя факта че за нас те са там.
    Това са някои от нещата които съм правил като „изкувство „ (не одобрявам помпозността на тази дума) от 2004 до сега... този период ще обхвана и ,в следващите „продължения” е възможно да ви стане ясно закакво го правя ... Разбъркани са , за да бъдат по лесни за смилане (в полза на личнич ми „завет”)

    И пак да кажа – това не е самоцел да  покажа ,какво правя , а да помогна по пътя на други ,които някога ще го изървят . И да ви кажа , вървете си го ,не се оставяйте друг да ви води – това е единствения начин да стигнете до Себе си ... както намерите за добре ... 

    Ето как започна  ...

    Пророчествана на Слепия Ембрион

    Той е това което ще се роди . Извън време-пространството е . И все пак неговото Яйце е тук , Земята е неговото Яйце – когато той се излюпи, тези които живеят за черупката –за тях това ще бъде Край , поради това че не са прозряли какво е Белтъка (Водата) . Той е Макро-организъм . Когато той порастне ,ще пресътворява Кръг , след Кръг, но за това още рано е ... Но да не бързаме в историята Намигване Нека видим как се Излюпи самото Яйце :

    Светът в Люлката 

                                                                         Вълкът и луната
    Вълкът отново се изкачи на високата скала и протегна шия.От здравите му челюсти излезе протяжен вик-див и смразяващ.В далечината му отговориха с вой.Той устреми поглед нагоре,към тъмното небе.Тя отново беше там,кралицата на нощта-Луната.Съдбата му беше белязана неизменно от нейната призрачна светлина-под нея беше се родил,под нея е дебнал плячката си,под нея е обладавал много вълчици.Светлината и го подлудяваше,възбуждаше го.Когато я погледнеше в неговите очи се разпалваха студени огнъове.Той усещаше нейната притегателна сила.Понякога му се струваше ,че от сребърния диск се спускаше пътека по която може да се изкачи до нея.Но съзнаваше ,че не е способен да я достигне.Отново изпъна шия и изрева срещу леденото и лице.Черни облаци я скриха от погледа му.Вълкът се успокои и навлезе в гората,като ускори крачка.Жаждата му за прясна кръв трябваше да бъде утолена.Надуши мирисът и в близост до него.В своя бяг той беше див,свиреп и великолепен.Скоро щеше да вкуси дългоочакваната плът...
    След време звярът излезе от храстите,заситил своя глад.И ето,черната завеса падна и Лунната светлина отново го огря.Той нададе вой.Чувстваше се свободен-беше свободен.Безкрая на небето завладя съзнанието му.Студените пламъци отново се разпалиха...
                                                       ***
    ...Това беше някога,оттогава мина много време.Дърветаат сто пъти сменяха вечелистата си.Но гората беше същата -пълна със сенки и звуци.И нощем когато изгрееше Луната на скалата се появяваше тъмна сянка -сянка на вълк.И сякаш вятърът подемаше викът му,и каточели отново се чуваше древната,дива песен.

    Така се въртеше Светът , Кръг след Кръг , Кръг след Кръг ... Но една Опасност (необходимото зло , което ще навържем по-късно) Надвисна над него ... Остана Заветът , но ... на каква цена ...


                                                                     I.
    Гората беше много стара.В Нейните дебри цареше вечен полумрак,само през клоните на дърветата слънчеви езици докосваха земята.Вечер Луната изгряваше и в зеленото царство започваше игра на сенки и сребърна светлина.Лесът придобиваше призрачност и ставаше сцена на игрите на гномите.Дъбът беше преживял много зими,беше сменял много пъти листата си през есента.Те пожълтяваха и покриваха земята,а  през пролетта голите му клони се отрупваха отново с млади и зелени листенца.Брашлянът обвиваше огромното му тяло.Те бяха преживели заедно много зими.Дъбът е гордостта на Старата гора.Той е краля на гората.В короната му птиците живяха от векове.Той беше техния дом.Дъбът беше мъдър,много мъдър.Беше чувал много истории от Вятърът,който го посещаваше често ...А Вятърът знаеше всичко.Пътуваше по света непрестанно .
    Така минаваха дни,години,векове... В Гората цареше вечен покой и живота там не спираше.
                                                                 II.
    Веднъж Вятърът отново посети Дъбът.Този път беше разтревожен...
    - Е,Братко,векове ти царуваш в гората,но Голямо Зло идва към нея.Те са чудовища направени от плът и стомана.Те не знаят що е милост,по пътя си това зло унищожава твоите събратя и прокарва през труповете им каменни реки.Те сеят своята зараза по нашата майка-Земята.Нищо не ще ги спре.. Прощавай...
    И Вятърът продължи своя вечен бяг,както е правил от самото Начало.
    Брашлянът също чу думите на Вятърът и продума на Дъбът:
    -Приятелю,май това ще бъде нашият край.
    -Не! -отвърна старото дърво-Аз не ще позволя на тези същества да ни унищожат.А и тази Гора е тук от незапомнени времена-самият бог Пан е роден тук!Никой и нищо до сега не е смутило нашия покой.Така ще бъде и до края на самия свят.
    И така ден след ден животът продължаваше,птиците отглеждаха своите рожби в сигурната,топла корона на Дъба.
                                                              III.
    О,Не!!! Черна сянка навлезе в гората.Със страшен,ужасяващ писък тези чудовища поваляха старите дървета.От студениет им очи излизаха огън и разрушение,а със своите метални зъби те изкореняваха децата на земята,пригризваха телата им. те не знаеха що е милост...
    Предусетил своята съдба Брашлянът каза на стария си другар:
    -Е,приятелю,май това ще бъде нашият край.
    -Може би.. - отвърна с тъга стараото дърво.
    В този момент  металните челюсти захапаха ствола му,зъбите се впиха в тялото му дълбоко до сърцето на гордия, горски цар.През\ съзнанието му минаха мигове от дългия му живот-как проби плътта на майката Земя,как от зелена веика закрепна до малдо дърво,за разговорите с Вятърът в кусна есен ,как Брашлянът покри тялото му и как го толеше през зимните вечери.Спомни си и песните на птиците които приспиваха през пролетта и лятото... А сега дойде и неговия край.С последни сили той промълви:
    -Сбогом, братко Брашлян...Сбогом ,Птички...
                                                                   IV.
    Сега през Старата гора вече минава каменната река на чудовищата от плът и стомана.
    Вече я няма Старата гора,там кудето беше роден Пан.Само вятърът минаваше,само той беше останал от Стария Свят.Той беше тук от самото Начало и щеше да остане до Края.Него никой не можеше да го унищожи-вятърът даваше или взимаше живот.Той помнеше Гората,той знаеше всичко.Но вече никой не го чуваше-чудовищата не разбираха езика му,а и не искаха да го слушат.те не4 знаеха и какво чувстват дърветата под своите дебели кори.Те никога не биха дали подслон на Брашлянът и на птиците,както беше направил Дъбът.
    През труповете на дърветата сега минава дълъг път-Път ,водещ към нищото...
                                                      ***
    А какво бяха чудовищата -те бяха убийци на своята майка-Природата.Погледнете в огледалото и ще ги видите.

    ... И така дойде Човекът (Заразата ,но и Белтъкът на Слепия Ембрион ) . Знаете тази част от историята , сивтедели сме всички , но нека видим как това се отрази на Съзнанието (което се превърна в Его (Аз ,но сянката му, това имам предвид ,и не влагам негативизим ,просто факт )
         http://soundcloud.com/user5902691/alexander-alexandra-pqsuchniqt_chovek

    « Последна редакция: Октомври 28, 2010, 19:31:39 от lessus » Активен

    Отразената светлина не топли ...
    lessus
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 250


  • Град: Абсолюта, У Дома
  • До скоро :)

    « Отговор #1 -: Октомври 28, 2010, 19:24:46 »

    Моят черен празник

    Ще свалиш ли моя труп от черната бесилка
    Оставила по моя врат следи.
    Ето там виси въжето-
    Там на старите греди!
    Защо ме гледаш с умиление?!
    Нима не знаеш мойто намерение!?
    Аз оттук си тръгвам с песен на уста,
    С дъх секнал след смъртта.

    Тихо вънка черна птичка пее:
    „Га га га га !
    Спи детенце в мир сега!
    Утре рано има погребение-
    На моя черен празник поклонение.”

    Вземи бръснача остър от безжизнената ми ръка.
    Извади голото ми тяло от червената вода.
    Не плаши се ,няма път назад.
    Нека бъдем реалисти – Живота гаден беше ад.

    Тихо вънка черна птичка пее:
    „Га га га га !
    Спи детенце в мир сега!
    Утре рано има погребение-
    На моя черен празник поклонение.”

    Слънцето в кафез

    Ръка грозна,суха.Мъка в самотата глуха
    От болест изсушени вени,от глад очи стопени.
    Лицето-грозно,сиво.Нищо останало красиво
    Душата вътре вее хлад,отива си от този свят

    Уродливи сънищя се раждат ,ужас в мене те пораждат
    Пием от чашата отровна с Абсент,
    очакваики утрото за нас и Слънцето в кафез.

    По дяволите да върви ,този ден и ти,
    дето в мен болката роди!
    Слънцето в кафез се скри..
    По дяволите да върви- и то,и ти

    Сънят на играчката

    В твоите мечти,видели залеза на слънцето
    аз съм наи-хубавата играчка,която можеш да имаш-такава каквато си искала отпреди.
    Тайно аз се моля да не ме счупиш или като ти умръзна,захвърлен в коша с играчки да бъда.
    С моите слепи очи аз искам да видя полета на птиците.
    С моите глухи уши аз искам да чуя техните криле.
    Ех,ако можех да съм като тях щях и аз да усетя вятъра и да се рея в облаците ..
    Но аз съм само една играчка, която е управлявана от конци...


    Ваза със изсъхнали цветя

    Тази ваза със изсъхнали цветя е за теб,ти моя Музо на Тъгата.
    Тоз букет от плевели и тръни подавам аз рънявайки ръката си.

    Нека с горест слеем устни, нека полетим в нощта!
    Нека се любуваме на болката и на смъртта!

    Със цветя изсъхнали е пълна вазата, със своите очи безжизнени гледам те навън.
    Нека да танцуваме безстрастно в стаята, очаквайки в моя чест камбанен звън.



    Отговорът

    Погледнах в огледалото пред мен
    за психическото здраве притеснен
    В този поглед,пълен с чувства причудливи,
    мисли маршируват в редици криви

    Хапчетата са лекарство за душата болна.
    Нека тя лети във небесата волна!

    Дали това е моят поглед чудя се сега
    или прекалил съм с опасната игра?
    В този поглед,пълен с чувства причудливи,
    Чете се лудост и мисли уродливи!


    Път

    Вървя по пътя на разбитите надежди
    и виждам лицата,които избледняват върху мокрия паваж.
    Тихо се рони дъжда и намокря страните мои.
    На кръстопътя светофара мига в червено.

    Блести Пътя на малки светли точки,като звездите скрити от тъмните облаци.
    Отнякъде долетял неясен смях ме връща към света,в града,
    огрян от нощните, светещи ангели.

    Светлината Студена ме води по пътя.
    Неясни звуци минават край мен,
    с проясняващ се поглед гледам отвъд утрешния ден.

    В къщи вече прибрал се безизразно гледам в огледалото
    да видя бледия призрак на моята същност.
    С проясняващ се бавно поглед изучавам чертите си ,
    мислейки за утрешния ден.
    ….
    На нива пуста съдбата наша расте
    поливат я дъждовете кални
    Жътваря сред време минава
    Събира той плода със свойте ръце хладни

    Изхабяващото време в небето е сега
    Облака закрива слънцето светело в предишния живот
    един по един цветовете в дъгата падат на земята кална
    Градушка сива от минаващите дни

    един цигулар влачи лъка по прашната виола
    да чуят хората звуци в самотата гола
    изпитвайки съблазън от нея
    вплетени в нейната пайжина

    Разказвачът на приказки

    Разказвачо на приказки,
    ами ако приказката свърши?
    Каква ще е съдбата ти?
    Дървото празно,неплодотворно,
    плодове вече не ще има.

    Със празен куфар по света
    ще скиташ, плащайки греха,
    че в приказен свят ти живя.
    И какво- душата ти,вече празна,изгоря.

    Вече на никой ненужен-самия ти,
    по път задънен ще вървиш.
    Докога?!
    Докато от Сивотата за последен път се измориш.

    Може да прочетете с ушите си Края на Историята ,някъде в началото и . Понеже е в началото , можете да усетите сянката на съмнението , в края ще ви я дам пак ,но ще видите че тогава когато сме с отворено съзнание , нещата изглеждат различни ...
    http://soundcloud.com/user5902691/dimityr-gurov-alexander-genov-storyteller

    Реколта

    Препълнените ръце са като празни.
    Спомен от дните жежки и омразни.
    Нейде на земята ти да стъпиш-
    награда крехка и омайна ще настъпиш.

    Предната година-липса на реколта.
    След това море.
    Желаеш да напълниш устата празна с плодове.
    Наведнъж налапани-гниещи инъче ще са те.

    Глад, преди неутолен.
    Що да сториш ти-ще да се задавиш.
    И пак укор- "Защо са ми сега!?",
    после вкуса им ще забравиш.

    Виж сега красивото дърво.
    Изхода? Стани с него ти едно.
    на него те растат, и ти със тях ...
    ... Онзи,който къса ще почака...

     Вижте това което е напшисано

    Това е „Онзи Който събира плодовете на Живота”

    (хммм и ето ! появи се лъч надежда: Виж сега красивото дърво.
    Изхода? Стани с него ти едно.
    на него те растат, и ти със тях ...
    ... Онзи,който къса ще почака... ) Общия източник на живота е открит , ако станем „дървото” дали ще победим „онзи който бере(Смъртта) ? Дали плодовете не са бъдещо дърво (ние сме плодовете , дървото Бог) ...но все още тук не сме разбрали напълно себе си .. не знаем обратният път ... какво сме – щом сме разкъсани на две , тогава да видим какво не сме ... и ...
    Първите хора птици бяга родени – в Библията са Адам и Ева , другаде са „Йон и Ана (хората-птици) ... „Хора-птици” звучи по-добре от „съгрешили”. Понеже в тях е заложена възможността за Полет ,където пак да могат да се върнат на Небето ... я да видим техните истории :
    Те тук са Дарий и Ерозия , брат и сестра – но не физически , а духговни , просто мрачни грой ,които се търсят по Яйцето – за да бъдат Очите на Слепия Ембрион тук . Техен баща е Икар ... първият който мечтаеше да лети )но него ще видим кога те поемат през Тъмното течение , което да ги отеде до светлината несъзнателно)

    « Последна редакция: Октомври 28, 2010, 19:32:48 от lessus » Активен

    Отразената светлина не топли ...
    lessus
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 250


  • Град: Абсолюта, У Дома
  • До скоро :)

    « Отговор #2 -: Октомври 28, 2010, 19:34:09 »

    Дете на промените

    Малко момиче със стъклени пръсти,
    би ли ми подало ръка?
    В твоите огнени коси гъсти
    аз виждам спасението от смъртта

    Очите ти са толкова дълбоки,
    Хвърлят върху мен светлина
    могат ли към мен да бъдат жестоки?
    Дали могат да ме откъснат от света?

    Ти намираш красотата в мрака,
    а аз бях в мрака роден.
    Ще тръгнем по пътеката тъмна
    и тъй ще бъде до последния ден.

    Писмо до Ерозия


    Госпожа Ерозия! Не знаех,колко сте красива,аз, преди
    Сега като видя Ви,сърцето буйства лудо в моите гърди.
    Ръката Ви,костелива е ,да. Но като погалите ме с нея,
    Кръвта се качва в моята глава
    .
    Нима устните ви изсъхнали и сухи,
    превръщат в песен стоновете глухи.
    Ваште жълтиникави очи,
    за мен слънца са,хвърлящи лъчи.
    .
    Смилете се пред моя вопъл!
    Погледнете ме със подканящ поглед,топъл!
    Нека аз сега да бъда вашия любим!
    Разлагащ плътта копнеж,неyкротим!

    Можете да прочетете това с ушите си на
    http://soundcloud.com/user5902691/cheren-carnaval-gospoja-eroziq

    „Къде е моята невяста, Ерозия?” попита се Дарий по пътя. А Дъждът беше отмил стъпките им. Запали свещ за да огледа надписите по стената... но думите по нея бяха несвързани. Там щеше да умре и неговата мечта – в стаята, където беше окачен неговия портрет – голямото огледало на стената.

    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=Pfhgi_Z2CbY" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=Pfhgi_Z2CbY</a>



    Стъкления танц на Ерозия с Дарий
    ~
    -Ела,любими, за последен танц! - каза Ерозия и счупи огледалото пред себе си. Само парчетата стъкло по пода се усмихваха в хладната стая. Кръвта бързо потече по бялата и длан. Но когато има ръка,която да излекува раните,болката не ни плаши...
    ~
    автор Александър Генов, един глупак...
    (хехе тоз подпис дето съм сложил явно било в неясната идея че проявленията на егото ,не са самото его (АЗ), и са глупави )

    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=dLA4aY2jSjs" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=dLA4aY2jSjs</a>

    НО рзбрали че те са птици , явно осъзнават за техните крила ...



    Сън на детските пробудени очи

    Триумфални са надвисналите клони
    по твоето бяло чело,
    изтрили срама от първородния грях,
    отреден с теб да бъде до предречения крах

    Звездите трепетно звънят
    в безкрая на Всемира,
    поздравявайки неизвестния герой,
    били досега те на небосвода във покой.

    Пясък,прах навред остават
    в пеизажа безподобен.
    Сякаш за пръв път събудено над тях небе.
    Озарено,като очите на събудено от сън дете.

    Колоните,поддържащи Зенита
    са излекувани от своите рани-
    големите,зейнали пукнатини.
    Поддържащи небето до безкрайни висини...

    И завършен цикъл дори тук  Но не бива да се спираме до(ри)тук – важното е да продължим за да има смисъл всичко това . Да не е отново напразен напън ... Ще поемем преодолели страха си ,по Пътя на Тъмното течение , за да ни отведе до Кристалните Светове (Един по завършен стадий на Нас) ...


    Само да предупредя ако смятате това за някакви мрачни мисли .. да такива са , само искам да покажа пътя отвъд тях  . Не да натрапя този мракобес . Но за да видим какво сме е нужно да погледнем какво не сме 
    затова реших да си поиграя с "Миналото" 
    Активен

    Отразената светлина не топли ...
    lessus
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 250


  • Град: Абсолюта, У Дома
  • До скоро :)

    « Отговор #3 -: Октомври 29, 2010, 19:14:10 »

    ПО ПЪТЯ НА ТЪМНОТО ТЕЧЕНИЕ...

    Отново навлизаме в света на символиката , важно е да бъдем осъзнати за тях ,кога се появяват , те са нещо като пътни знаци по Пътя .
    Защо Тъмно течение ли ? Понеже от появата в Свят подчинен на тъмната материя , се роди един живот ,подобен на Черен карнавал , в който Индивида е клоуна, публиката и палач на себе си . Все още не виждащ Светлината ,къде може да е скрита (все още не осъзнаващ че е вътре в него ,но рано е още за това ,в този откъсак от Време-пространството) Той се чувства като обречен на Мисли които сякаш не са негови ,които са сянка ,на неще голямо и неопределено ... Вътре в него ,но и извън – желаещо Полета (намекнахме за Хората-птици) . И все пак чувства студа на необятното пространство около себе си ...

    Това може да прочетете с ушите си на http://soundcloud.com/user5902691/cheren-carnaval-cherni-glarusi-new-version

    (вой хаха )
    Черни Гларуси препускат в моя ден
    Дълбоко във главата ми ,те са в мен
    Дълбоко в мен ... мен ?

    Пърхащи черни криле ,
    в сивото изсмукано небе ...
    Изсмукано небе .. Небе ? не, не ...

    (вой :Р)

    Сини сенки от пера
    Студени длани и лица
    Черни Гларуси препускат в моя ден
    Дълбоко във главата ми ,те са в мен
    Дълбоко в мен ... мен ?
    (Сини сенки от пера -
    може би ... защо ли сини (неосъзнато така са наречени ... но инетресното е че не синьото в последствие се оказва сянката , а черното Намигване )



    Вълна след Вълна

    Вълна след вълна в брега се впиват.
    В мен, и изяждат оставащото време.
    Със всеки тласък да изплувам, потъвам надълбоко,
    В океан на мъка и терзания.

    „Няма всъщност истински желания,
    Илюзия е туй!”
    Крещиш ти от брега.
    Но аз размахвам ръце в опити да плувам
    Къде-на сушата навярно.

    „Слънцето залязва, слепците се прибират
    В своите колиби да заспят отново...”
    Четеш на глас писмото ти.
    Е, те утешение и без това ще имат-
    Не видели са сутрешните лъчи.

    Извинявай, Просто целият съм в дупки
    От пироните, от думите- затова изтичам вече,
    Искайки да кажа истината.
    А тя не е за върхове на пръстите ,
    Не за празни думи ...


    Отново тази цикличност ,Кръг след кръг , Кръг след Кръг .. и тази умора ... къде е изхода ..Може би това :

     Дупки  

    Събуди се сутрин рано,
    Копай в земята цял ден със своите братя.
    Като умориш се вечерта
    Легни в това което изкопа.
    Заспи.


    Яж пръстта, жив бъди.
    Зарови се и завий се с нея топло да ти е
    Посей семето други цветя да израстнат
    Прекрасни и Красиви
    Отпразнувай ги.

    Върви в земята,
    Кога дъждовете паднат
    Калта тъпчи, зарови нозе в нея
    После търси реката да ги измиеш
    В Леглото с кални крака не можеш
    Да Заспиш.
    Не ще те пуснат...

    Падат дъждовете , Вие копаете , копаете за да има
    След това къде да спите.

    И какво е това ? Укор ? Защо го правите , защо е нужно да „копаете” , все едно в себе си . И каква е целта ? Неясна е още , само искам да се махна ... И все пак има някакво обещание ... Лъча ,който да разсее тази Нощ ... Укор... Там е грешката на Аза  Укор дори към себе си , лутайки се ...


    Книга на рафта

    На прашния рафт за книги аз стоя.
    Със слепнали,затворени корици.
    Паяк е оплел за мен пуловер.
    Със прах се храня само аз.

    Буквите ми избледняват,
    Четени преди.
    Пръсти не докосват странниците стари
    С отпечатък от пръст-спомен от миналите дни.

    Жажда за очи и длани.
    Човек е само книга писана от Времето.
    След време сред другите на рафта да стои,
    Понякога някои нечетени дори.



    Стъкло

    Огледало криво , рисува лицето ми пред мен
    С нокти дращя по хладната му кожа като зима.
    Истината ,най-страшната е в мен
    В другите образа на отрицанието е някак поносима...
    Под мен – листове хартия
    Разпръснати от вятъра
    Който не усещам
    В Празния поглед само черни дупки (буквите, в оригинала е букви ,но се „обърках” и написах дупки , дори така е по-разбираемо хахахах )
    Менят се една след друга
    В ред случаен ,но някак несменяем

    Едно по едно парчетата стъкло
    Пред мен се срутват
    Световете познати досега във вик избухват
    Звук от счупено стъкло
    Но на парчета падащи ,плачещи
    Ридаещо със стъклени сълзи стъкло

    Събирам частите като на Пъзел
    Но всяка спрямо отражението се мени
    Опитвам като стария живот да подредя
    Но огледалото ,стари образи не помни то , Уви ...

    ...
    На Сутринта като се събудих ,всичко беше на мястото си ,но само до Вечерта ...



    Хм ,та това ли искаме да бъдем ?

    Това ли искаш да бъдеш

    Светът за един!
    Не си длъжна да бъдеш свят-
    Световете остаряват и в руйни горят.
    Това ли искаш да бъдеш?
    Или какво?

    Плод отровен!
    След това горчилка остава-
    Ще те изплюя и че съм те ял ще искам да забравя.
    Това ли искаш да бъдеш?
    Или какво?

    Светлина!
    Отразена от повърхността на водата бистра-
    Но отразената светлина не топли.
    Това ли искаш да бъдеш?
    Или какво?

    Празнота!
    Аз по пътя вървя и събирам парченцата счупено огледало,
    в опит себе си да убия.
    Но само образа си да счупя успях.
    Това ли искаш да бъдеш?
    Или какво?

    Ти да си, достатъчно е...
    А аз какво искам ли?
    Мястото си да намеря...

    Достатъчно било да си ти значи ... Което навява отново мисълта за полет.. Но нека се върнем по назад тогава .. Понеже сме сложни многоспектърни същшества можем да го правим хахаха ! Та да си припомним дарий и Ерозия ... но първоизточника им е мечтата за полет (баща им Икар) . Значи е време да бъде създаден и той , но и каква би била неговата съдба в този Тъмен свят ...


    На Икар

    Твоя опит да целунеш звездите
    свърши с твойта гибел излята.
    Поздрави рано изгряващото слънце
    и полетя надолу към земята.

    Мечтата ти-
    изяж сътворените от теб криле.
    А те са от хартия.
    Твоя опит да целунеш звездите
    завърши с това да вкусиш земята, отхапи я!
     
    ....

    Той погледна към рамото си. Вятъра галеше крилото му от вестници.
    Думите в тях бяха разбъркани, като мислите му

    А  така би звучал пулса на икар преди да скочи в Пропастта , важното е да преодолееем Страха

    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=ss3ftvG_d1s" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=ss3ftvG_d1s</a>



    Градинарят

    Аз съм твоят Градинар
    Пълзя към теб за да полея твоята градина,мила
    И няма да я поливаме със сълзи, както преди.

    Заровени в бялата градина
    Червен поток я напоява
    Защото любовта е кървава
    За да напои растящите от нея цветя.

    И преодолявайки страха идва Надеждата:



    Градинарят

    Аз съм твоят Градинар
    Пълзя към теб за да полея твоята градина,мила
    И няма да я поливаме със сълзи, както преди.

    Заровени в бялата градина
    Червен поток я напоява
    Защото любовта е кървава
    За да напои растящите от нея цветя.


    Крила

    Аз крила имам,
    Но не нежни и ефирни,
    А изсечени от времето, здрави и силни.
    Разперени, засенчват калта по земята.

    Аз се нося от полъха.
    Но не онзи, що спокойствие на клоните дава,
    А силния вятър на промяната.
    Не онзи що ново, родено сега, носи,
    А връща Изначалното,
    На предначертан път.

    Каменни пера шумят над полята,
    Чакащи новата реколта да покълне.
    Косите ми галят звездите.
    А бездната чака, готова заблудените да погълне.

    Реката на Живота тече.
    С нокти раздирам водата.
    Аз съм птицата, която се излюпи от айсберга.
    Сега разтопен, кръвта му , а именно водата,
    Сила даде, като вля се във реката!



    « Последна редакция: Октомври 29, 2010, 19:20:40 от lessus » Активен

    Отразената светлина не топли ...
    lessus
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 250


  • Град: Абсолюта, У Дома
  • До скоро :)

    « Отговор #4 -: Октомври 29, 2010, 19:33:04 »

    Лепкави срички
    Това са строфите,които ви залепват за съзнанието, но забелязвате само докато спите будни.



    Спектакъла „Живот”

    Живота представление е,
    Но дали завесата е стара и прокъсана
    Или представлението скучно е,
    Лишено от смисъл.

    А ако вдигнеш завесата на своя,
    Арлекина ще се смее или ще тъжи,
    Впримчен в капана на сценария,
    Самият той-ненужен герой, оплетен във лъжи.

    А на края на спектакъла- аплодисменти и цветя.
    Както на края- спира музиката и завесата пада.
    Цветя получаваш на спектакъла,на края.
    И те лежат до теб,
    и те и ти изсъхвате и гниете.





    Разходка

    Мен никой не обича.
    На пътя лежи шише,
    Птичката лети в небето,
    Водата в канала тече.

    Аз никой не обичам.
    Вървя по пътя.
    На стълба лежи
    Лика на стара жена.

    Никой,никого не обича.
    Във вестника прочетох за теб-
    Изоставен,в разрушена галерия,
    Никому ненужен портрет.







    Пънка е Естетика!

    Рано сутрин, петелът с червен гребен стана от сън
    И закукурига срещу слънцето навън:
    „Какво ли ми пука за вашия свят,
    Та нали за мене пънка е свят!”

    Отвратени кокошките закудкудякаха в курника
    И разпериха своите закърнели крила.
    „О! Недеите така,господине,не бива така!!”

    Но показа им той средно перо
    И пак изКУКУрига показно.
    Знаеше, че ан него те завиждат.
    Ограничени бяха, по-далече от човката си не виждат.




    „Надпис върху бялата дъска”*

    Все пак в бялата истина мелодия има,
    Цял оркестър стърже по струните на счупената лира.

    Лъка пътува по тялото на цигулките,
    Танцуващи в захлас
    Челото пулсира във вените със тежкия си бас.
    ......
    Трите грации са актриси в порнофилм!

    и Какво идва сега ? Кръг след  Кръг , Кръг след Кръг ... Излезе така че Мрака не ни е задоволил и е оставил Празно място в нас .. и са дошли празните времена... (Което явно е било по плана Намигване )

    Но това ще разберем по нататък, и дори ще разберем защо е било нужно "цялото това премеждие" Намигване А то е именно да се открием ... Но ... докато сме Празни няма как да разберем какво ни очаква , затова само ще чакаме... до следващия кръг Намигване А след кръга представен ви преди малко , ще дойде този на Празните времена...
    Активен

    Отразената светлина не топли ...
    izida
    Гост
    « Отговор #5 -: Октомври 29, 2010, 21:39:36 »

    Хм...отдавна тук във форума, нищо не беше привличало вниманието ми...., но това вече на важи за изразеното от теб по-горе Усмивчица

    "Само да предупредя ако смятате това за някакви мрачни мисли .. да такива са , само искам да покажа пътя отвъд тях  . Не да натрапя този мракобес . Но за да видим какво сме е нужно да погледнем какво не сме 
    затова реших да си поиграя с "Миналото"
    ..може би са мрачнички, но не ми повлия така в краина сметка, а се израдвах искрено. Благодаря ти за което!
    Активен
    lessus
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 250


  • Град: Абсолюта, У Дома
  • До скоро :)

    « Отговор #6 -: Октомври 31, 2010, 20:27:15 »

    Ооо Изида ,това го правя с цел само да покажа че дори това творчество не е нужно ,дотолкова колкото то не е Целта , не може да бъде ,то е Пътя ... И това което е дотук не е Края ,понеже край няма , той е фалшиво понятие ... Но това тези дни , да подредя Края на другия кръг Намигване който е последен от тези ... и след края на следващия който ще ви покажа , започва истинското творчество ... и то не е изразено в стихове , музика , филми ,мисли .. а във Свят Усмивчица Но ще завърша с това ,когато се роди "Слепият Ембрион" (на път е сега сме свидетели на родилните мъки на Майка му , Гея ,която енеговото яйце )
    И този процес е започнал многооо многоооо отдавна ...Дори преди "Светът да бъде в люлката"
    Активен

    Отразената светлина не топли ...
    lessus
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 250


  • Град: Абсолюта, У Дома
  • До скоро :)

    « Отговор #7 -: Ноември 01, 2010, 00:50:48 »

    >>>И сега настъпват Празни Времена (може би при мен отразено 2007-8)

    ПРАЗНИТЕ ВРЕМЕНА


    Дарий стоеше на пътя покрит с кал и търсеше в него Ерозия. Но дъждът беше свършил своята работа ...
    ...

    I Действие – Танц с Психея

    Учатващи лица: Психея и Афродита, които изпадат заедно в състояние на възбуда. Разменят си ласки. Прекрасно е, когато красотата и лудостта танцуват заедно!

    Психея: „Ах , скъпа моя приятелко,любима, с красиви млади пръсти , език на сладострастието, длани на греха...”

    Афродите: „Само красотата ми на мен не стига. Затова с теб поисках да я споделя. Бързам, въпреки, че винаги сме млади и безсмъртни.”

    Психея: „А с червени устни мойте докосни! Прекарай длани по млечната ми гръд!
    Пръсти през косите и проври.”

    Афродита: „Ха! Нима за нас това ще бъде смърт?!”

    ...Прекрасно е когато лудостта танцува с красотата.

    II Действие

    Чула споменаването на името си Смърта ,която е твърде самотна, пристига с песен.

    Смърта: „Никой с мен не иска вечер да заспи
                     Костите ми със страст нощем да целува
                     Бих продала парче от цялата си власт дори
                     Само за човек желаещ с мен да е,
                      Без да се преструва!

                       В огледалото гледам за да видя образ
                       Ах защо си нямам аз любим
                       Да спим заедно във гроба
                       И така взаимно да се отешим

                       По улицата само кучета ме гонят
                       Тракам с кости - затова
                       Чувам крясък „Не щеме тука гости!
                        А и ти Смърта си при това!”

                        Вратата с ключ заключва всеки
                        Ужасен с трепереща ръка
                         Вместо с мен блажен сън да заспи вовеки
                         И да се не събуди сутринта...”


    III Действие

    Психея и Афродита чуват песента на Смърта и решават да и помогнат
    Запяват в хор:

    „Но защо си тъй мрачна?затова изсъхнала си тъй.
    Но ние в мигом ще помогнем, да не си самотна!
    Сестри сме ти-затуй!”

    Смърта: „Е ще бъда много благодарна! На двете ви , при т’ва.
    На едната давам огърлица златна, на другата дарове различни – за спомен от Смърта!”

    IV Действие

    Икар стоеше изправен пред пропастта ...

    И така виждаме как Лудостта(Психея)  и Красотата(Афродита) водят уж към гибел(Смъртта) човешките мечти за полет (Икар) . „Богините” примамват „човекът” , уж към неуспех и гибел , а всъщност го тласкат към това да преодолее самия себе си .. така с раждат Хората-птици (каквито са Дарий и Ерозия) ... плода на човешки мечти за полет  !
    Кои са първите ... много ,но винаги с Един Въпрос :


    Пирон след пирон

    Пирон след пирон
    Ръждясват вътре в мен
    Колко ръжда червена във вените ми тече.
    Удар след удар времето ми сече.

    Ти , който си горе ,
    Долу или вътре в мен.
    Погледни детето,
    Виж моя утрешен ден.
    Пирон след пирон ,
    Удрят,
    Пирон след пирон.

    Докога ... Докога ,пирон след пирон ,кръг след кръг ,кръг след кръг... не ви ли е позната тази повторяемост , типична за едно празно време ..понеже онова що не може да се задържи , умира ... Умира дотолкова за да го освободи от Мрака в себе си .. Понеже Онова , Що свети , не търпи в себе си Мрак . А онова що свети е живо ... Мрака изсмиуква светлината в себе си , за себе си ,и в очите на другите ,светлина не дава , а им дава мрак (понеже това виждаме в оновас що поглъща светлината ,а не я дарява обратно на света) така действа измамното его – то поглъща ,поглъщ а... но нека се върнем в ПредИстеРичната част ... Да видим неща които измамното его ,за нас прави ,деца 
    Споделена мисъл, В търсене на помощ ,но...Желанията на хората пораснаха, искат да имат все повече и повече , да консумират, Бог спря да полива цветята си . Това ги накара да бъдат затворени в себе си, погълнати от мисълта да имат. Като зараза е ... Зараза, която ни отдалечи от това което трябва да бъдем – хора. Очите им вече са празни,а красотата им е измама.Не можеш да очакваш да дадат, защото те искат да вземат.  Думите им вече не са живи,а и те самите не могат да усетят истинските думи , свикнали с изкуствените. Още малките на хората са глади за света ,още от малки вече желаят да впият зъби в земята. Картина на безизходица навън ... Но теб това не бива да те плаши ако решиш да бъдеш различен (всъщност те са различните). Именно не трябва да се отдаваш на тяхната бездуховност. Но това,което търсиш трябва да го намериш в себе си, вече другите не могат да ти помогнат. Някой се опитват да бъдат мъртви в себе си, за тях е Словото. Но то съществува независимо дали има кой да го чуе, понеже то няма нужда от слушатели, а слушателите се нуждаят от него. Така че ако се пробудят – то те ще са блаженни. Ако ли не - по-лошо за тях...

                               ........ПредИстерично!     .....    ...

    Егоцентрика

    Всички познавате Егоцентрика.Той стои ,гледа отстрани животът,иска го целият за себе си. В магазина предрежда стра , болна жена , отвеяния младеж , благовъзпитан господин и възмутена госпожа. Но той не се свени от това свое действие - все пак свършва работат за която е дошъл. А именно да си купи скъпа двупластова тоалетна хартия с розови слончета на нея. Та нали е Той . Той не може да бърше важното си дупе с евтина хартия от 20 стотинки ! За себе си иска най-скъпата и финна тоалетна хартия. Докато я гледа с умиление изпитва желание да я изяде дори. Затова спира да мисли за нея, слага я в пазараската чанта и тръгва доволен към дома. Не намира за нужно да дава пари за такси, разбира се може да ползва градския транспорт. Хваща тролея привечер, защото всеки път,кога реши да пътува с него, той закъснява от разписанието. Качва се, избутвайки всички останали и сяда на място, към което се е насочил накуцващ стар човек. Сега стои и гледа през прозореца с доволна физиономия и потропва неритмично с пръсти.
    Слиза на спирката близо до мястото което живее и продължава пеш. Яде сладкиш по пътя и небрежно хвърля опаковката на улицата, на която преди малко е валял дъжд от фасове. Кошчетата по тротоара бяха празни,като стомасите на бездомни деца, които чакаха да заспят вечер ,за да забравят глада си. Това разбира се ни подсеща че всички сме като него – егоизма е неизменна човешка черта. Възмути се от мръсотията на улицата. Все пак за почистване отиваха данъците, които плащаме. Лицемерието също е част от човешката пророда – нормално беше да мисли така.
    Прибира се в къщи. Сяда и пуска новините по телевизора. Разбира се новините са като света, който сме си изградили поради нашия егоизъм- кражби,убииства. Убийства, породени от завист. Завиждаме на Смъртта, на нейната привилегия да ни открадне от живота. Затова ние от желание да я изпреварим отнемаме животът на другите. Но Егоцентрикът не обръща внимание на новините. Те не го итересуват истински,ако не го засягат коствено. Той е добре (въпреки, че би желал да бъде още по-уреден)
    „Колкото повече имам, толкова по-добре” пишеше на лицето му.
    Спира телевизора и отива в кухнята. За да не му е скучно, докато си приготви вечерята, пуска радиото, по което по случайност върви любимата му песен. Увеличава докрай и започва да скача из стаята. След минута е раздразнен от това, че съседите му са семейство глухонеми и няма да могат да се „порадват” на песента и „танца” му. Нищо. После ще пусне някой парцал в тръбата да се задръсти и да предизвика наводнение у тях.
    Приготвя си вечерята, сяда на масата и започва да се храни лакомо. На няколко пъти се задавя. Решава да погледне пак какво дават по телевизора. Ух , все същите глупости ! Няма с какво да запълни времето си.
    Сега е времето на Егоцентрика в което може да помечтае. Връща се във спомените си. Какъв е бил преди... Не винаги е бил егоцентрик. Спомня си времената,когато младата му душа все още очакваше от света. Очакването също е част от човешката природа. Спомня си кога все още мечтаеше( не само за себе си). Какъв беше преди,добре ли му беше, такъв ли трябва да е,не трябва ли ... Въпросите се блъскат в главата му , т янатежава. Може би трябва да си вземе лекарството за кръвно,което му беше предписал доктора. Да нека го вземе- веднъж за винаги.
    Стана от стола и се запъти към чекмеджето. Замисли се...  но все пак го отвори бавно и погледна вътре... Взе в длан пистолета,който лежеше на дъното на чекмеджето. Беше зареден, така го държеше, в случай кога влязат крадци (защото знаеше че хората желаят чуждото, знаеше го по себе си ). Погледна минута с празен поглед, държейки в ръце хладния метал, преценявайки тежестта му. Насочи бавно дулото към устата си , налапа цевта и след кратко вцепенение натисна спусъка. Последното,което чу беше силен гръм в главата си.
    Съседите, семейство глухонеми, не чуха изстрела. А и да бяха – на кой му пука от чужди проблеми- работната седмица продължава и пак със всичките перипети от ежедневието, блъсканицата в градския транспорт... Поне утре ще бъдат с един по-малко.
    ...
    Споделена мисъл, В търсене на помощ ,но...Желанията на хората пораснаха, искат да имат все повече и повече , да консумират, Бог спря да полива цветята си . Това ги накара да бъдат затворени в себе си, погълнати от мисълта да имат. Като зараза е ... Зараза, която ни отдалечи от това което трябва да бъдем – хора...

    .........................
    « Последна редакция: Ноември 01, 2010, 01:38:14 от lessus » Активен

    Отразената светлина не топли ...
    lessus
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 250


  • Град: Абсолюта, У Дома
  • До скоро :)

    « Отговор #8 -: Ноември 01, 2010, 01:15:58 »

    В главата ми гнездо си е свила змия...

    Три змии с огнени езици
    Напред пълзят през снега
    Отвъд полето,насред стъклени гори
    Нагоре в небето ,дето Слънцето гори.

    Едната уви лунния сърп,
    Със зъби отровни захапа две звезди
    Езика и се плъзна по дъгата и цветовете и отне

    С очи студени слънчевия диск
    Погледна втората
    И мигом изгасна светлината
    Крепила живота досега.

    Третата въздуха разпори с опашка
    И люспесто тяло разтегли в опит
    Света да задуши...

    В змийските яйца е скрита светлината
    И човешките съдби!
     
    Част от тези Празни времена е разделението на Хората, в полза на едни , страдание на други – на какво ви приличат Бялата ,Зелена и Червена змия , Различна е от |Y| ,което повече говори ... а змиите са много и разноцветни , корони носят , отвовни са , гущери с една дума ... Репт... пффффф това са фатасмагории може би ,нелепа случайност в хода на събитията , такива неща знаем че няма ,нали ? 

    Коя светлина крепи живота ,защо гасне – кой е символа на змията... защо е тук случайно ? И защо е скрита в змийските яйца.. човеки съдби ? Кой знае Намигване



    Кога ти гледаш в мен
    Аз не виждам себе си
    Кога ти говориш
    Не чувам Бог
    Вървейки в крачките твои
    Аз път нямам напред
    само спънки , пречки ,
    Мисли безред.

    Всичко в Едно
    И Едно във Всичко
    Повторяемост,
    Първи , И втори път
    Пагубност,
    Смачкан до неузнаваемост

    Липса на време-
    Ново бебе във старата люлка (?)
    Непосилно бреме
    Аз губя себе си сред всички тези хора


     „А мисълта кога чиста бе , И говорех със звездите , а
    Не с малките пластелинови човечета.
    Но не те виновни са – пластелинът за тях бе обреченост
    Вплетени незабелижими едно от едно „


    Пътят на Силата...
    Там ,сам е , под дърветата
    Аз до тях ,като стигна
    Тогава отново ще ви потърся,
    За да разкажа, Къде времето свършва,
    И чакаме Ново да дойде

    Не мога да летя с твоите криле
    Понеже ти нямаш
    Върни си ми моите
    Видях те как ядеш ги
    Долу в калта и се радваш на „улова”
    Монотонно ...

    Ново бебе (човек) в старата люлка (Гея) ? Защо не  Ако следва Пътят на Силата . Понеже съществата спирайки прогреса са си направили угощение с нашите „криле” ((мечти) , мисля народа ги нарича „Елит” ... които залагат на пластелина си (плътта) и „инвестират” повече в нея , забравяйки че за друго родени са – Полет.
    И такива хора вечерят „себеподобните” си ,на трапеза ,да ,но в калта ... И все пак като са сити ,те са доволни .. и Продължават , Кръг след кръг , Кръг след Кръг (Дали все по малко се учудваме , защо е тази цикличност ..или става леко по-ясно ,като светлината на нов ден ...)

    Бел.авт. – само да кажа че тези неща са писани под въздействието на що годе ежедневни събития ,като „вдъхновение” ,без умисъл.

    И кое би било Лек ? Дали тя :

    Еуфория любима моя,
    Скъп късометражен филм.
    Спомени си ти от миналата зима,
    В ръката – чаша,целувка от любим.

    Ти си жена изваяна,
    В която вечер влизам без да питам,
    Защото зная,
    Чакан ще съм там.
    Зная- сред пепелта не ще остана сам.

    Вали дъжд по моето лице.
    Мие го от скръбта.
    Ти уплете ми криле от пясъчна мрежа.

    Сега лицето ми красиво е заради теб.
    Искам като го целуваш
    Удоволствието да е взаимно.

    ....................

    Важното е това :
                                                        Апокриф

    Аз живея между редовете
    И се казвам Апокриф.
    Аз съм отвъд буквите, отвъд петната черни,
     оставени от човешки пръсти
    Аз светлина давам на слепите очи,
    Истина вещая за глухите уши.
    Изисквам само Саможертва.

    Словото наново изграждам
    от руйните на пожълтелите странници-
    ненужна никому, разкъсана хартия.
    Трябва само и със свойта Саможертва да платя.

    Живот сред полетата на Смъртта,
    Смърт сред Живота.
    Това съм аз!
    Времето за мен сега трябва да привърши,
    Такава съдба си избрах
    И ако някога отново разгърнете избелелите корици
    И ако видите ме, знайте-
    Аз се казвам Апокриф!
     
    И светът е измит от тези „празни времена” вече , Мракът не е нужно да е учител вече ,щом знаем за „искрата” че я има ...
    Кръг след кръг , Кръг след Кръг ... ... ... ...
     
    http://soundcloud.com/user5902691/dimityr-gurov-alexander-genov-storyteller
    Споменах в началото ,че ще я дам и в края , сега по различно ли звучи ? Някак не толкова безнадеждна?    Ако да - значи разбирате силата на пречупното мислене през призмата на "гледна точка" ... Осъзнавайки че тя просто е като образ отразен в Огледало ...

    Огледало

    Старецът стоеше на брега на морето. Вълните идваха една след друга, разбиваха се в скалите, стигаха до пясъчния бряг, погалваха го леко, усмирили гнева си и се връщаха бавно в пяната. А старецът стоеше и гледаше небето, което след всичко досега беше друго – имаше различно лице.
    Гласът попита:
    -Ще се върнеш ли, искаш ли да живеещ отново?
    -Да, връщам се, както преди.
    -Ето-пътят е пред теб.
    Скалите се изместиха за да дадат път на човека. Той с поглед пълен с покой се насочи към прохода. След няколко крачки краката му потънаха в хладната вода. След още няколко крачки той беше залят от морето, което го обгърна... всичко стана черно като в нощ, водата започна да бучи. Чуваха се далечни гръмове. Отнякъде се появи слунчев лъч. Водата забушува и светлото петно започна я изсмуква. Човекът не мислеше за нищо – мислите му ги нямаше. Затвори очи ...
    В един момент се оказа ан сухо,чувстваше студенина. Извика с пълно гърло изплювайки малко вода.
    - Момче е ! – чу се радостен възглас в стаята.

    ... (недовършено остана сред Годините ,щеше да опише живота ,Кръг след кръг ,Кръг след кръг ,но вече безмислено е ...
    « Последна редакция: Ноември 01, 2010, 02:29:23 от lessus » Активен

    Отразената светлина не топли ...
    lessus
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 250


  • Град: Абсолюта, У Дома
  • До скоро :)

    « Отговор #9 -: Ноември 01, 2010, 01:25:59 »

     Тези "Празни времена" бяха за това да изпразним старото съдържание , и да се подготвим за новото. Какво да следва след "празните времена " ли - сега изпъленете чашата (тялото) със съдържание (вода - дух) .
    И тук творим в Цялото (новия Кръг) ... и както обещах по-в началото - Добре дошли до Кристалните светове ! хахаха

    И сторих това що се искаше от мен - вече край дойде на този Път . Затова се върнах декада назад,затова разрових тази кал  . Кога творяхме само Път ,а не Цел ... а в част от вас , лежи целта ..този Мрак вътре във вас беше сложен- от вас , за да откриете себе си ,завършвайки Кръга - Добро и Зло няма , те са проявление на една Енергия , с цел "тъмното течение ,да ви отведе до светлината в края на тунела". Ние не сме сянката , а светлината , или тряба да кажа Ние сме и двете в Едно . Сега учението сме ние - вие знаете как да се учите , и не е нужно да допускате грешката да учите пречупено ... Не е нужно да следвате някакви течения , проявления ,които не могат да обуславят цялостно цялата истина , бъдете "учители" сами на себе си
    Затова аз смятам да изляза от тази Война ... Понеже Истината е отвъд думите , тя е Вътре
    И по-рядко ще се натрапвам Намигване
    Желая ви успех по Пътя ... И "До Скоро" Намигване
    « Последна редакция: Ноември 01, 2010, 02:20:17 от lessus » Активен

    Отразената светлина не топли ...
    onzi
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 51


    WWW
    « Отговор #10 -: Ноември 08, 2010, 21:40:55 »

    Поздрав!                                                                                                                   "Наслаждавай" се на това което Си, бьди осьзнат Творец на собствената си вселена...Усмивчица))
    Активен

    мислете нестандартно,творете с размах и винаги следвайте интуицията си
    lessus
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 250


  • Град: Абсолюта, У Дома
  • До скоро :)

    « Отговор #11 -: Ноември 09, 2010, 01:54:13 »

    Благодаря , тогава в случая е било нужно да видим ,какво не бива да правя ... че Истинното творчество е доста по-отговорно (без стресиращи фактори казано ) Това всъщност е нешата който сме възприели като "отрицателни" видоизменени в "лоши" ... и ето ти порочен Кръг след кръг ... Усмивчица
    Активен

    Отразената светлина не топли ...
    lessus
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 250


  • Град: Абсолюта, У Дома
  • До скоро :)

    « Отговор #12 -: Декември 11, 2010, 18:58:32 »

    И като заключение ще цитирам визулано ...

    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=c1IPrx-zC1Y" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=c1IPrx-zC1Y</a>

    Края е едно Ново начало ... Усмивчица
    Активен

    Отразената светлина не топли ...
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright