Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: МИСТЕРИЯТА НА СИНХРОНИЧНОСТТА (разкази)  (Прочетена 2115 пъти)
giti
Гост
« -: Октомври 24, 2010, 21:03:10 »

МИСТЕРИЯТА НА СИНХРОНИЧНОСТТА



 Студен, късно есенен ден.
 Седях край запалената камина с книга в ръка, увита в испански шал тип- пончо, носещ топли спомени от вече отминалите странства из големият европейски полуостров;  завита с ръкоделното одеало на мама, което ми носеше топлина само с мисълта за нея и любовта вложена при направата му, бидейки нарочено за мен... И въпреки всичко това: треперех от студ! Студ, който пронизваше до мозъка на костите ми, карайки ме да треперя досущ, като есенните листа навън; студ, който бе породен не от нещо друго, а от мисли... мрачни мисли за наближаваща Ледена Епоха, която учени и неучени предвещаваха.  В главата ми изникваха мисловно, пресъздаващи картини на  вече несъществуващият (?) път на топлото течение-река  Гълфстрийм... Умиращи делфини и китове сред нефтеният разлив, смръзяваха съзнанието в образи крещящи:   Човекът, най-глупавото същество, самоунищожител на цялото!  Душата ми плачеше и зъзнеше в тези мрачни мисли и безмилостни въпроси ме спохождаха ту като студени, ту като топли вълни на ентусиазъм, според заряда на отчаянието или надеждите, които носеха.
 
 В една от топлите вълни се сгрях с въпросите: Конспирация?! Дали бе истина всичко?! Или този учен Др. Зангари, несъществуващ по-рано, като личност в интернет пространството,  до случилият се инцидент с нефтения разлив в мексиканският залив; докторът изследващ движението  на регулираща климата на Планетата ни - топлата река Гълфстрийм в Атлантическият океан; докторът застанал начело, обявявайки мрачните прогнози за изчезването на същата тази река-течение  и предвещаващото това явление- Ледена Епоха...; дали той и всичките му подръжници казваха истината?! Или това бяха поредните консперативни теории, всяващи страх и отвличащи вниманието от нещо друго; от нещо по-голямо?!
         -   Нещо по-голямо?! ... бърррррр.... Отново студ и после топла вълна: Лошо?! или Добро?!

 Дамммм..., както винаги, един въпрос се разрастваше във върволица от въпроси без отговори!  Гадаене?! Не! Не исках да гадая. Каквото има да стане, ще стане! Няма случайни неща!
 
 В този миг, съзнанието ми пресъздаде спомен от моето детство; спомен на любимите слова на моят баща; слова, успокоявали ме и давали ми сила в цялото ми осъзнато и неосъзнато съществуване:  „Всяко зло за добро!“ – казваше татко и завършваше това величественно-просто изречение с печат от широка, лъчезарна усмивка. Усмихнах се и аз, сама на себе си, в смесено чувство на подигравка и самосъжаление, за това, че помрачавах деня си с въпроси и мисли. Тогава от спомените бликнаха нечии други слова, чийто собственик не помнех, но носеха същата успокояваща и зареждаща сила, като тези на татковото изречение:

„Усмихни се на живота, за да ти се усмихне и той(живота) в отговор!“

 Така и сторих. Усмихнах се отново широко, този път на живота и заобикалящата ме действителност. В този момент започнах истински да виждам реалностната картина, надничаща през прозореца ми, разбулен от завесите на мисло-картините. Сега вече виждах цветната есенна прелест; душата ми затрептя в приятен, плавен полет, заедно с падащите от дърветата листа; изпълваха ме огнените нюанси на късната есен и студа изчезна. Песента на пукащите дървета в камината изведнъж се сля с румоленето на внезапният есенен дъжд и ме отвяха в други спомени от моето детство.
 Живият спомен ме отнесе в онези есенни дни, когато като деца с брат ми и братовчедите, стояхме край камината със зяпнали уста на интерес и слушахме разказите на прадядо Яни. Той ни разказваше за войната, как бягали от турският ятаган и така се заселили по Странджанските земи... Земи, където имах личното щастие да отрастна, сред красотата и девствеността на българските резервати... И точно, като зачезващ вид бозайник се чувствувах в момента!
 Спомените продължаваха да жонглират във времето и да ме пренасят в различни етапи от живота ми. На моменти се връщах в настоящето, хвърляйки бегъл поглед на опианяващата есенна красота, обрисувала живописна картина наоколо, за да може същата тази картина да ме отпрати отново в спомените... /Кой казва, че машина на времето не съществува?! ;-) / Макар и млада на години, едва 29-т, голяма част от живота ми бе преминал в емигрантско скиталничество. Бях живяла къде за малко, къде за по-дълго в почти всички страни на Европа, докато накрая не се озовах насред шведската горска прелест от приказките на моето детство и така любимите ми Скандинавски Митологии. Идвайки тук, осъзнах бедността на думите ни; неспособността им да опишат истинските прелест и възторг пораждащи в нас синхроничната красота на Майката Природа! Идвайки тук аз заварих още по-голяма прелест, от това което си представях, четейки описаното по разказите и приказките за тукашната природа и тогава разбрах безсилието на думите... Но освен това, тук имаше нещо, което ме караше да се чувст(ву)вам удома. И това нещо, бяха приликите със Странджанският край и спомените от незабравимото, щастливо детство, където тези прилики неимоверно ме отнасяха. А дъждът- това често срещаноявление, почти ежедневно тук в регионът Вестра Йоталанд, запълваше картинката на уют и доброжителство...

Ах..., колко обичам дъжда и неговата пречистваща песен!...


 Все още стоях замислено с книга в ръка, която не четях, а може би я държах за оправдание на моето „бездействие“, когато спомените вариращи в близко и далечно минало се спряха на въпроса за нациите. Отново заприиждаха студени и топли  вълни. С мъка си спомних онези първи емигрантски години на визи и граници...; после нахлу спомена за реализацията на моя мечта – тези визи и граници да отпаднат, и радостта в онази зимна януарска нощ през 2007 година, когато разбрах, че родината ми официално е приета в Европейското семейство...; после спомените ме отведоха обратно на дядовите разкази за войната и вечно задаваните от мен от и по детски му въпроси:  Не ни ли грее едно и също Слънце?! Не сме ли всички под един и същи Небосклон?! Не ни ли милват едни и същи Ветрове? Не ни ли приютява и храни една и съща Земя?! Не сме ли ние всички деца на Планетата Земя?! Защо е това разделение?!...

…………………………
Продължавах да държа в ръка все още неразгърната книга. Дадох си сметка, че я държах така вече час, а още не се бях запознала и с частица от съдържанието й. Реших, че е крайно време да отдам нужната почит на труда на автора й, и започнах запознавайки се с името му и заглавието на книгата: Станислав Гроф „Когато невъзможното се случва“   приключения в необикновените реалности...

 Отново ме връхлетяха спомени, но този път на това как бе попаднала точно тази книга в ръцете ми: Застанала пред лавиците за езотерична литература, чудейки се коя книга да си купя, поради невазможността ми да чета този тип литература. При мене нещата просто се случваха и която и книга да хванех от този раздел имах чувството, че съм я писала собственоръчно. Ето защо езотеричните книжки ми бяха скучно четиво, което в повечето пъти се яваваше просто нечии съждения и прозрения въз основа на древни традиции, обичаи, вярвания, докумети или необясними феномени. Понякога дори попадах на груби препески на такива, замаскирани под формата на преразказ с думите на автора. И много рядко на автор, който наистина да е надничал в духовният езотеричен свят и да пише от собствен опит и натрупани знания. Затова предпочитаните от мен четива са оригиналите като древни легенди, митологии и религии; исторически документи и т.н., но най-много обичам приключенските книги и детските приказки и разкази. Незнайно защо, в един летен ден реших да проверя какво интересно има по лавиците на езотериката. Докато се колебаех над заглавията от видимо големият избор, дойде при мен продавачът и почти насила натика в ръцете ми книгата на Станислав Гроф, бидейки последният останал екземпляр, прашасал на витрината. Закупих я без дори да поглеждам автор, заглавие, съдържание или пък цена, понеже за мен не съществуват случайности.
 Ето, че сега, няколко месеца след тази случка, отделих време в забързаното си ежедневие, за да дойде и нейното време на прочит. Реших да се запозная с тематиката на книгата, отгръщайки на произволна страница. Макар и да прилагах тази проба за евентуално приятно за мен четиво, продиктувано от теорията ми за несъществуваща случайност, прилагайки този метод  предимно по книжарниците, навика ме накара да сторя същото и удома. Пръста ми попадна на страница 91 от раздела на книгата  мистерията на синхроничността и аз се зачетох в следният абзац:

„ Речта му беше ценно продължение на известното писмона вожда Сиатъл, с което се обръща към европейските колонизатори. Завърши я със следните думи: „Вие не сте мои врагове. Вие сте мои братя и сестри. Не сте сторили нищо на мен и моя народ. Всичко това се е случило много отдавна в живота на нашите предци.  А по онова време аз може да съм бил от другата страна всъщност. Всички сме деца на Великият Дух, всички пренадлежим на Майката Земя. Нашата планета е в голяма опасност и ако продължаваме да носим стара злоба и да не работим заедно, всички ще умрем.“ “


Специални благодарности на моята скъпа приятелка Делфин за това, че ме накара да се замисля относно Гълфстрийм и нефтеният разлив, вдъхновила ме за изначалните ми съждения, без които не би съществувал този разказ  .Благодарности и на автора Гроф, който не познавам и сигурно няма да имам възможността да познавам, а също и на онзи добър търговец от малката книжарница в затънтена бургаска уличка, които ми поднесоха тази необикновенна мистерия на синхроничността, която както изглежда ще прерастне в поредица... Благодарности и на баща ми, майка ми, дядовците и бабите ми, които са запечатали в съзнанието ми тези силни слова и разкази, изградили човека в мен. Благодаря ти и на тебе незнайни читателю, че отдели внимание на този мой труд- надявам се да си му се насладил истински!

Маргарита Стангър (Гити)
  22.10.2010
  Hålta

                         Следва продължение.....
« Последна редакция: Октомври 24, 2010, 21:19:52 от सहायक और Sandalfon के समर्थक » Активен
Gayatri
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 614


  • Град: София
  • « Отговор #1 -: Октомври 24, 2010, 21:21:58 »

    Gi, много красиво и силно начало. Очаквам продължение скоро.
    Що се отнася до Гроф- много интересен психотерапевт. Основател е на метода на холотропното дишане( пробвала съм веднъж Усмивчица ) Не знам дали се дължи на този метод, или може би на позитивните мисли, но както той, така и съпругата му изглеждат прекрасно и са много енергични за възрастта си.

     Сърце
    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #2 -: Октомври 24, 2010, 21:34:05 »

    Gi, много красиво и силно начало. Очаквам продължение скоро.
    Що се отнася до Гроф- много интересен психотерапевт. Основател е на метода на холотропното дишане( пробвала съм веднъж Усмивчица ) Не знам дали се дължи на този метод, или може би на позитивните мисли, но както той, така и съпругата му изглеждат прекрасно и са много енергични за възрастта си.

     Сърце

    Активен
    bars_i
    Гост
    « Отговор #3 -: Октомври 24, 2010, 22:15:02 »

    Тръпнем в очакване за продължение.
    Активен
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2558


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #4 -: Октомври 25, 2010, 01:13:26 »

    Много красиво Гитка.Mалко се постреснах ,че писах преди да прочета творбата ти , че ми се набутват книги в ръцете. А преди ден Ангелче споделяше , че напрекъснато си спомя ненадейно моменти от детството. С това само се радвам , че се движим на една вълна. Няма Гълфстриим да изчезне ,защото ВЯРВАМ И ЗНАМ , че идва вълна от творци ,които освен ,че ще го съградят наново ,ще сътворят още хиляди прекрасни неща. А ние , ние ще продължаваме да да приготвяме полето им за действие и ще се учим да твориме заедно.

    Огъня от твоята камина топли,моля те не закрехвай вратите си никога... нека да не спира топли



    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    небесният ангел
    Гост
    « Отговор #5 -: Октомври 25, 2010, 02:04:56 »

    Ги искам още и ощеееее!Ейтакива текстове чета на един дъх!
    Активен
    Sine Wave Zero
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 336

    « Отговор #6 -: Октомври 25, 2010, 03:51:33 »

    Ги, тази вечер си повтарях една мисъл, която има много общо с цитата от книгата. Тя беше:

    "Където има война, там има и страхове, които да я предизвикат".

    Мисля, че именно разликите във вярата, убежденията, разбиранията, преживяванията пораждат враждите между хората.
    Харесва ми как си формулирала детските си въпроси:  

    "Не ни ли грее едно и също Слънце?! Не сме ли всички под един и същи Небосклон?! Не ни ли милват едни и същи Ветрове? Не ни ли приютява и храни една и съща Земя?! Не сме ли ние всички деца на Планетата Земя?! Защо е това разделение?!..."

    Пръстът ти определено е избрал правилно страницата, която е трябвало, а това е затвърдило теорията ти за несъществуваща случайност. Скоро си задавах подобни въпроси като:

    "Защо живеем в различни държави и защо говорим на различни езици"...

    свързвам го това с този ред:
    "осъзнах бедността на думите ни; неспособността им да опишат истинските прелест и възторг пораждащи в нас синхроничната красота на Майката Природа!"

    Езиците не са никак различни помежду си, и си приличат по това че не могат да опишат дори малка част от нашите емоционални състояния. Вероятно силата на словото е способна да въздейства, но не и да изразява вътрешността на човека.

    Задавам си и други въпроси като например:
    "Толкова силно качество ли е патриотизмът? Толкова ли е важно да ти пука за твоята страна, като може да ти пука за целия свят?"

    Последният въпрос е от значение. Ако някой има отношение по него, ще се радвам да го дискутираме.
    « Последна редакция: Октомври 25, 2010, 04:06:35 от Sine Wave Zero » Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #7 -: Октомври 25, 2010, 05:18:25 »

    Задавам си и други въпроси като например:
    "Толкова силно качество ли е патриотизмът? Толкова ли е важно да ти пука за твоята страна, като може да ти пука за целия свят?"

    Последният въпрос е от значение. Ако някой има отношение по него, ще се радвам да го дискутираме.

    А не искаш ли този въпрос (за да не се отклонява темата на Гити)
    да го зададеш в една друга тема, посветена именно на подобни въпроси:
    http://indigota.com/index.php?topic=1737.0
    Активен
    Sine Wave Zero
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 336

    « Отговор #8 -: Октомври 25, 2010, 06:07:35 »

    Ами без особени претенции, било то на лични съобщения, скайп или подобни средства за комуникация. Иначе зацепвам, че последният въпрос се отделя от тематиката.
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #9 -: Октомври 25, 2010, 09:18:48 »

    Да, Гити, насладих му се истински!!
    Активен
    Amazon
    Гост
    « Отговор #10 -: Октомври 25, 2010, 14:10:49 »

    3 думички- Храна за ума Усмивчица Прекрасно Е, Гити.
    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #11 -: Октомври 25, 2010, 20:52:54 »

    Благодария ви за отзивите! Радвам се, че ви е харесал разказа!
    Дълго мислих дали да пусна тук 2-ра част, но накрая реших да я споделя и нея. Преди това обаче искам да ви помоля:
    Ако някой от вас се разпознае във 2-ра част

    Моля не правете от това трагедии!

    Този разказ няма за цел да нападне, обвини или оневини някой! Целта на този разказ е да покаже синхроничността на ежедневието; малките знаците които често пропускаме, а се оказват важни; да ни замисли над простичките неща от живота, които просто сме забравили, а без тях сложността е склонна да създаде трагедии и т.н., и т.н.
    Приятно четене!
    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #12 -: Октомври 25, 2010, 21:02:21 »

    ОТ ДРУГАТА СТРАНА


     

    МИСТЕРИЯТА НА СИНХРОНИЧНОСТТА 2-РА ЧАСТ


     Животът, казват мъдреците, е едно колело изплетено от върволици на възходи и падения. Когато някъде пропада и умира нещо, на отсрещната му страна в другият край на безкрая се ражда в своят възход нещо друго.
     
     Прочетените думи от книгата на Стефан Гроф ме отпратиха отново в дълбоки мисли:

    „ А по онова време аз може да съм бил от другата страна всъщност“
     
     Придържайки се към ученията за кармата и преражданията се питам: Кой може да ми гарантира, че не съм била някой от турските гонители с ятаган в ръка на прадядо Яни?! Онези същите турци от времето на моите предци, на чието дело толкова се възмущавах...

     Разрових се отново в спомените, за да открия нова синхронност. Отправих поглед първо в най-пресните спомени: Само преди 2 дни, мои доброжелатели критици, поради нежеланието си да ме приемат такава каквато съм, ме обсипаха с болни думи под формата на градивна критика. И въпреки опититте ми да обясня, че грешно са разбрали, те нямаха желание да чуят и разберат. Не се наложи да прощавам, разбирайки причините за реакциите им и съответно ги и неосъдих за така болезнено рефректиралите върху мен думи. Отеглих се с горчивината на неразбирателството от отсрещната страна. Днес реших да ги потърся и споделя с тях 1-а част на моят разказ, и това което ме срази бе бързината, с която двама от тях бяха изпаднали от другата страна... Да, същите тези мои критици, бяха сега в положението, в което ме бяха поставили преди 2 дни, намерили свои собствени критици. Не знам дали заради несъзнателно причинената към мен болка или поради друга причина, но колелото на живота се бе завъртяло със светкавична скорост.


     Спрях трескавите мисли, за да погледна през прозореца, търсейки  успокоителните огнени цветове на есента, но... видях само непрогледен мрак. Неусетно ноща се бе спуснала, камината бе изгаснала и студа нахлу отново чрез мисълта: Дуалност!
      Живеем в свят на дуалност... ден и нощ, светлина и тъмнина, добро и зло... всичко се делеше на 2...
      Тогава съзрях една друга синхронност: 2-ката, която упорито се въртеше в моята „необикновенна“  история:
     
    1. Закупих книгата през август месец, за да започна да я чета 2 месеца по-късно.
    2. Датата на която написах разказа ми бе 22.10.2010  т.е. три 2-ки и две 1-ци
    3. 2 дни костваше на колелото на живота, да постави моите 2-ма критици от другата страна
    4. Във 2-ра част на моят разказ, аз откривам синхроничността с 2-ката

    Колко още ли 2-ки имаше?
    Според нумерологията, значението на двойката е: МИСЪЛТА
    СИМВОЛИЗИРА ДУАЛИЗМА
    СВЕТЪТ СЕ РАЗВИВА
    МИСЪЛТА Е ДВОЙНСТВЕННА
    РАЖДА И УБИВА
    КАТО СИМВОЛ НА МИСЪЛТА, ДВОЙКАТА ИМА ДВУЯКО ДЕЙСТВИЕ – СЪЗИДАТЕЛНО И РАЗРУШИТЕЛНО...
     Ето още 2 синхронности: Моите мисли или просто забравени спомени, непосредственно преди откриването значението на двойката. И въпросите:   Защо тази двойка ми се наби в очите, чрез моите критици? Защо тези мои критици се намесиха в моята лична синхроничност, мисли и съждения, прераснали в разкази от отминалите дни?

     Може би урок?! Урок да осъзнаем илюзията на дуалността и разбирайки това чрез колелото на живота?! Урок, който ни казва, че рано или късно аз , ти, той, тя... винаги някога ще бъдем или сме били от другата страна?! Урок, който ни учи да прощаваме и обичаме себе си и околните такива каквито сме и да не се превръщаме в съдници и назидатели, дори и подтикнати от добри дела?! Доброто и лошото съществуват ли или това са образи на нашите фантазии, на осъзнатото и неосъзнатото творение на реалността?!... Аз може би знам отговорите... Или да, знам ги, но за себе си и ще ги запазя за себе си. Не бих ги споделила, защото аз съм  там отсреща, от другата страна! Но това, това не ме прави по-различна от вас, както и вие от мене!


    „Всички сме деца на Великият Дух, всички пренадлежим на Майката Земя.“

     Все още продължавам да държа непрочетената книга в ръка, но 2-ката не ме оставя намира и мисълта ми тече под формата на разкази.

    Очаквайте продължение...

    Маргарита Стангър (Гити)
    24.10.2010 г.
    Hålta

    « Последна редакция: Октомври 25, 2010, 23:18:26 от सहायक और Sandalfon के समर्थक » Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #13 -: Октомври 25, 2010, 21:07:11 »



    Искам да допълня, че с 2-ра част целя единственно да предам посланието чрез синхроничността! Отново моля, ако някой се разпознае в този разказ, нека не си създава филми за нападки и тем подобни!


    « Последна редакция: Октомври 25, 2010, 23:14:17 от सहायक और Sandalfon के समर्थक » Активен
    Gayatri
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 614


  • Град: София
  • « Отговор #14 -: Октомври 25, 2010, 21:55:43 »

    Ние се учим цял живот... и целия ни живот тук е един низ от "случайности", които синхронизират до такава степен, че ни помагат да вървим напред. Падаме, ставаме, заобикаляме, връщаме се назад, после наваксваме с темпото, но най- важното е, че вървим към крайната цел стъпка по стъпка.
    Никой от нас не знае какво е в сърцето на другия и не рядко ни се налага да изпитаме подобни емоции, за да можем да видим през очите на другия. Човек може да разбере как се чувства друг, или ако може да влезе в мислите и чувствата му, или да ги изживее.

    Ги,
    Активен
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright