Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 [2]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Зависимостта от болката..  (Прочетена 1956 пъти)
Amaranth
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 349


  • Град: Варна
  • Love is the Аnswer !

    WWW
    « Отговор #15 -: Януари 01, 2011, 00:55:49 »

    Така моят отговор по темата е ...ще се върна на по-горе цитираните думи.. : " Понякога болката става толкова голяма част от живота ти, че очакваш винаги да е там. Защото не можеш... да си спомниш момент от живота си , когато не е била там...."
     Именно..че болката е станала толкова голяма част от живота ти..че е заличила всичко друго..или е била неразделна част и е присъствала още с посрещането ти на този свят..и тази болка..те прави жив..Боли ли..то значи,че се чувстваш жив..ето затова има зависими от нея..тази тяхна болка замества любовта ..
    Активен

    Всичко е Любов!И Любов е всичко!
    pufi
    Hide from the Sun
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 357


  • Град: извън реалността
  • Севернячка

    « Отговор #16 -: Януари 01, 2011, 01:35:34 »

    Честно казано,преминала съм през това Усмивчица Пред 3г.(вече 4 Ухилен) заради стрес и напрежение започнах да се порязвам по пръстите умишлено.Колкото и непонятно да е за повечето хора,това ме караше да се чувствам добре...жива и цяла...в тези минути можех да мсля най-трезво над живота,загубила предствата за време и най-вече "стрес".Така че да,понякога болката може да е онази сламка която да те спаси от всичко друго.
    Активен

    Аз съм си аз,независимо какво си мислите за
    мен : )
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #17 -: Януари 01, 2011, 12:41:40 »

    "зависимостта на болката от нас"
    Активен
    Малкия_Принц
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 89


  • Град: Антевасин
  • WWW
    « Отговор #18 -: Януари 02, 2011, 02:07:22 »

    Хора..много хубави коментари сте дали.. Усмивчица Но тук въпросът е друг...Защо има хора , които са зависими от Болката Хммм?
    Не ми се четът всичките коментари, но ще ти кажа моят отговор , чух го в една песен и съдейки по себе си, съм напълно съгласен , а ето и какво се пееше в песента "по-добре да чувствам болка, отколкото нищо изобщо". Понякога болката е просто сигнал ,за това ,че все още сме живи, нужна ни е , за да ни го напомня, поне докато се появи нещо или някой, който може да я излекува .
    Активен



    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1636


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #19 -: Януари 02, 2011, 02:23:54 »

    Има зависимост от болката и това е масово явление,но какво всъщност представлява то?

    Когато се асоциираме с нашият ум се получава така,че проблемите са остра необходимост за да може той да съществува!

    Ума има нужда да решава проблеми и да се бори с вятърни мелници за да го има...

    Зависимостта от болката се прекъсва тогава когато се разграничим от нашият ум съзнателно,но има и случай когато това става несъзнателно.

    Можем да прекъснем тази зависимост още сега всъщност можем да го направим единствено СЕГА.Или когато сме в СЕГА.

    Защото в настоящето не може да съществуват проблеми!


    Проблемите съществуват вдинствено когато има време.Няма ли време няма проблеми....

    Може ли да ми кажете какъв ви е проблема точно сега?
    Точно сега?

    Точно сега нямаме абсолютно никакви проблеми!!


    Но може някой да каже как така да нямам утре ще ходя на изпит,а не съм се подготвил достатъчно и ми се е свило сърцето.

    Това е мисловен фантом в ума които обикновенно не разпознаваме,илюзия.
    Това е мисловна проекция на ума която създава проблема за да се мисли върху него и да се раждат други мисли нали това е функцията му да ражда мисли!

    НО!Точно сега ако се огледаме внимателно няма никакъв проблем,точно сега!
    Утре не е сега!


    Когато присъстваме в сегашният момент и не мислим за утре проблеми не могат да възникват не е възможно това!

    Но все пак ако попаднем в критична ситуация ние вече знаем какво да правим.
    Доста често ако ситуацията е много напечена или екстриимна постъпваме по начин по който не можем да го обясним,местим огромни предмети или правим невъзможни неща.
    Понякога като,че ли някой друг взима контрола,сила която е много по компетентна по въпроса.
    Това се усеще предимно в състояния близки до смърта.

    Този който се е разграничил от ума си и го ползва когато си поиска и знае кой е той и какво е ума.
    Той е скъсал зависимостта от болката за цял живот!

    А това означава просветление!

    Защото просветления живее живот без болка!


    Тук не визирам физическата болка,а емоционалната.





    Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1636


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #20 -: Януари 02, 2011, 02:28:00 »

    Хора..много хубави коментари сте дали.. Усмивчица Но тук въпросът е друг...Защо има хора , които са зависими от Болката Хммм?
    Не ми се четът всичките коментари, но ще ти кажа моят отговор , чух го в една песен и съдейки по себе си, съм напълно съгласен , а ето и какво се пееше в песента "по-добре да чувствам болка, отколкото нищо изобщо". Понякога болката е просто сигнал ,за това ,че все още сме живи, нужна ни е , за да ни го напомня, поне докато се появи нещо или някой, който може да я излекува .

    Твоят пост обяснява това което написах преди малко...

    И си много прав точно поради тази причина,че се мислим за нашият ум.

    Но аз ще кажа нещо друго сега!

    НИЕ ЗАПОЧВАМЕ ДА СЪЩЕСТВУВАМЕ ИСТИНСКИ ТОГАВА КОГАТО БОЛКАТА ВЕЧЕ Я НЯМА

    Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #21 -: Януари 02, 2011, 12:31:17 »

    Или тогава, когато я има, но я приемаме като част от живота ни. Като урок. Когато не се мислим за болката...
    когато я приемаме като светлина, макар и често изкривена.
    Активен
    Azrael
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 32


  • Град: Varna
  • « Отговор #22 -: Февруари 06, 2011, 11:04:43 »

    Има два вида болка-едната ни я дава Бог,а другите ние сами си я причиняваме.

    Тази,която ни я дава Бог...тя не може да се предотврати,може само да се изстрада-хубаво е да се изстрада,понеже Божията болка пречиства човека от гняв и отрицателни емоции и дава предпоставки за плодотворна творчеса работа във и около самия човек-Божията болка е приятна,въпреки,че боли много силно,защото в нея е заложена искренната любов на Твореца!

    Другата,която ние сами си причиняваме,е глупава и ненеужна болка.Тя не ни пречиства,а напротив-озлобява ни,унижава ни,прави ни егоисти,зарежда ни със злоба и омраза към ближния,кара ни да разрушаваме себе си,света и Космоса с мислите си и по-рядко с действия!
    Но понеже Бог бди над нас и ни пази...той е създал кармата,която да ни учи да се въздържаме от низшата болка присъща на Тъмната страна! Усмивчица

    Я разясни тва за Божията болка и любовта нещо не разбирам и не виждам смисъл във всички традиции болката те кара да израснеш.Какво и после да няма отмъщение няма логика.Преди време четах нещо за богинята Иштар от Силвър Рейвън Улф странно бе че слиза в Ада и се връща по силна.Тук Иштар не бих казал че е подходящ пример защото името се свързва с Астарот който е демон корена е един и същ но говоря принципно как болката ти помага да израснеш страдаш забравяш и готово.


    Global Moderator - Коментар Втората част от това мнение беше преместена в по-подходяща тема:

    Прошка и отмъщение
    « Последна редакция: Февруари 06, 2011, 12:07:02 от Модератор » Активен

    Нищо вярно всичко позволено!Слава Ерис всички почести Дискордия!
    Lola
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 67


    « Отговор #23 -: Февруари 06, 2011, 13:21:29 »

    Болката и страха са свързани почти винаги. Щом има болка, значи има страхове. Независимо дали е душевна или физическа. Естествено винаги има изключения.
    Активен
    viosta
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 55


    « Отговор #24 -: Декември 31, 2012, 14:44:04 »

       За да не започвам нова тема , реших да използвам тази, въпреки че скоро не е писано по нея.

    Според вас, какви биха могли да са причините за тази зависимост от болката и по-конкретно емоционалната ? Как се ражда мазохизмът и защо при някои хора се превръща в начин на живот ? Хронична болест ли е мазохизмът ? Има ли начин човек да се пребори с него ? Може ли човек , който цял живот живее с болката, да се научи да усеща радостта ?  Згреших

    Активен
    вожда
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 403


    I.F.Y

    « Отговор #25 -: Декември 31, 2012, 21:59:09 »

    Цитат на: viosta
    Според вас, какви биха могли да са причините за тази зависимост от болката и по-конкретно емоционалната?
    Тук е света на болката и тя е единствената ни мерна единица за растеж, развитие и лечение.
    Не завиждам на онези, които живеят на повърхността, лек живот, без никакви лишения и тревоги.


    Цитат на: viosta
    Как се ражда мазохизмът и защо при някои хора се превръща в начин на живот?
    Астрологията, сочейки към звездите ще отговори:
    - Ранена луна, тежка карма, много уроци, а и като гледам тук тцтц, имаш ретограден Уран, та....
    - Глупости! - прекъсва я психоанализата, тропайки с юмрук по масата - това не е единичен проблем. Аз може да съм по-млада от теб, но съм по-наясно за тези неща. От дете им се вкоренено внушението, че са виновна за страданието на другите и сега го пренася в живота и връзките им. Тяхната роля, в пиесата живот е роля на жертва и те я приемат и я играят.
    Господин Философия, засуквайки белият си мустак с пренебрежителна усмивка, се възползва от настъпилото мълчание, като отбелязва, с леко повдигане на веждата:
    - Огънят не изпитва болка, когато ни изгаря, нито реката се обвинява за небрежността на давещия се.
    А бе, ти някога ще кажеш ли нещо смислено? - надигнал глас рогатия,
    като изправяйки се, за да видят всички скъпия му костюм, подпрян с ръце на масата, продължил с вече типичния си мазен глас.
    - Твърде много усложнявате, а е толкова елементарно. Достатъчно е просто да ми се врече човек! Аз ще му пригладя егото и ще го накарам да се чувства неотразим и единствен. Ще има всичко, което си пожелае и никога няма да изпитва нито болка, нито каквото и да е неразположение, идващо от глупостта любов. Любовта прави хората да изглеждат слаби, кекави и болнави.
    Мъдростта, облечена като стар лакотски вожд, издишайки дим от Свещената Лула и подавайки я на Христос, от дясната му страна, прави знак, че ще говори.
    - Ние всички сме едно цяло. Сърцето на всеки един е част от голямото сърце на живота. Духа на човека, дървото, бизона и реката са част от Великия Дух. Всичко, което нашите сърца изпитват и цялото ни познание за живота е част от Уакан Танка (Великата Тайна). Нашите праотци страдат, когато виждат сърцата ни да се разболяват.
    Предават страданието, както и посланията си през свещените хора и във виденията ни... и ние трябва да си вземем поука от тези послания.
    Нашите далечни роднини, маи и ацтеки, принасят в жертва хора и животни, за да омилостивят своите богове и да "извикат" дни на добруване и плодородие. Ние не считаме това за правилно. Свещения човек принася в жертва сърцето си, за да заздрави душите ни, подобно на бизона, който ни дава месото си, за да ни нахрани. Ние трябва да сме им благодарни, да ги почитаме и да се учим от тях, а не те от нас. Тук всеки говори като голям учител. Един чете по звездите, друг разгадава поведението на човек, трети е прекарал живота си над дебели книги от хартия, но вие не разбирате, че свещения човек носи истинското познание в сърцето си и не вие него трябва да поучавате, а да се учите от него. Понякога може да се държи много странно и да не го разбираме, но ако е така, значи има пречка в нас, която не ни позволява да достигнем до познанието.
    Понякога духовете ни пращат трудности и болести, за да разберем нещо, което не разбираме. Един ден, много хора ще говорят с мъдростта на влюбеното сърце. Тогава ще настанат добри времена. Тогава няма да има болести, болка и страдания.
    Хау!
    Христос се закашлял "друже, какво пак си натъпкал в тази лула? Искаш да ме довършиш ли?"
    Огледал останалите и като видял, че няма други желаещи, се изкашлял отново  и започнал да говори на свой ред, като ореола му грейнал още повече, а на фона зазвучало попско песнопение:
    - Неволите человешки са неизброими. Не бива, обаче, никой мирянин да хленчи и да ридае, по пътя към кръста. Само онзи, що е прозрял, че това са портите към Царството Божие, ще стъпва изпълнен със смирение и ще намери опрощение, и благодат в сърцето си.
    - Няма страдание, няма радост, няма мъка, няма чувства, няма болка - подхванал Буда, гледайки към тавана, сякаш там прожектират репликите му - няма живот, няма смърт, няма горе, няма до...
    Силен плясък зад врата, прекъснал неговата тирада, а той изправил поглед.
    Жена му на Буда замъквайки го към изхода:
    - Прощавайте, но това го слушам вече 3000 години, всеки път, когато прекали с пиенето!
    И такаммм....
    А пък аз... аз какво да кажа? Все пак, Вилето пита за мненията ни. Нашите мнения, а не на разни шизофренични прояви на егото ни.
    Чудя се... дали пък тя не е права, като ме нарече най-големия идиот, когото някога е срещала?
    Стоя насред тази идилия, в навечерието на 31ви декември и се чудя от къде са се взели всички тия образи по-горе и защо говорят вместо мен.
    Изправен, поклащайки се, с бутилка вино в ръка и догаряща цигара в устата ги гледам един по един, а те чакат да кажа нещо смислено. Да изтъкна някой.
    Тук са много повече, но само някои говорят пред публика. Тук, на същата тази маса са и Страха, и Гордостта, и Любовта.. и тази красавица - Мъката с нейните две дъщери - Агония и Меланхолия. Тук е и нейно величество Болката, на която е посветена тази тема.
    Тя никога не говори пред публика, но съм обсъждал с нея разни неща.
    Разказвала ми е за себе си, кога, къде и как се е родила, каква е ролята й в Големия Танц на Живота, тук, в нашия свят.
    Ще я цитирам по спомени.
    Родих се - казваше тя, от "късото съединение", което се получи в конфликта между сърцето и разума. Винаги, когато има такъв конфликт у някой, аз приемам това като покана.
    Страданието, което изпитват хората е низ от последователни и различни по вид и размер болежки, които им причинявам, при "отлепяне" на егото им. Както при кола маската, но много по-бавно и болезнено.

    Цитат на: viosta
    Хронична болест ли е мазохизмът ?
    Ако трябва да бъда честен, според мен е венерическа.
    През болката се преминава към най-върховното удоволствие и обратното - колкото повече блаженство си открадне човек, толкова по-голяма е болката след това.
    Изпитвайки болка всеки страда, но онова, необяснимото нещо, което го кара да я харесва е неговата душа, която знае, че се пречиства и израства, чрез страданието.

    Цитат на: viosta
    Има ли начин човек да се пребори с него ? Може ли човек , който цял живот живее с болката, да се научи да усеща радостта ?  Згреших
    Странно е, че ти задаваш този въпрос, тъй като си може би човека, който най-добре знае отговора.
    Докато се борим с... нещо, само го правим по-силно това нещо... каквото и да е то.
    Не бива да се борим, а да действаме в съгласие с неговите антидоти... в случая радостта, щастието.
    Например... не бива да се борим против болестите, а да се ...сближаваме със здравето си. Май пак стана объркано...
    Нищо.

    Преди ...повече от 2 години публикувах едно стихотворение тук. Днес попаднах на него и реших, че не е случайно, та ще го поместя в темата.

    Сестра на вятъра

    Съдбата те облече в крехко тяло,
    а даде ти да носиш тежък кръст,
    сред бури и мъгли да оцеляваш,
    прекрасен цвят, поникнал в дива пръст.

    Дребнавите прокоби надживяла,
    открила своя път към мъдростта,
    вървиш, страха и болката презряла,
    към хората с протегната ръка.

    След тежките шамари на живота
    усмивката измиваш със сълзи
    и знаеш, че към рай или Голгота,
    нагоре пътят пак ще продължи.

    И сякаш няма място под небето,
    което твоя дух да не зове.
    Оръжието скрила си в сърцето -
    любов и непорочност на дете.

    Светулка малка, пламъче игриво,
    на слънцето и вятъра сестра,
    открила ключ към изворчето живо,
    което прави по-красив света.




    Наздраве на всички и... звездно купонясване.
    P.S. Важно съобщение за пиещите - внимавайте да не се усучете в тия пусти гирлянди, че нямат късане тез пущинии. За какво ги правят толкова здрави, сякаш ще се люлея на тях, нямам идея, ама ей го на.
    Активен

    Някои неща се променят, други никога не се променят.
    Ахо!
    ,___,  
    [O,o]
    /)__)  
    -”–”-
    Страници:  1 [2]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Дори болката може да бъде прекрасен учител « 1 2 3 4 5 »
    Обща тематика
    Бунтарката 61 5172 Последна<br />публикация Август 11, 2010, 13:53:04
    от nia.boneva6

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright