Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Пет травми , които ни пречат да бъдем щастливи...  (Прочетена 1824 пъти)
Amaranth
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 349


  • Град: Варна
  • Love is the Аnswer !

    WWW
    « -: Октомври 18, 2010, 02:31:32 »

    Научавайки се да обича себе си и другите без всякакви условия,
    човек подчинява материалния свят, намира вътрешно
    спокойствие и истинско удовлетворение.
    Лиз Бурбо

    ПEТ ТРАВМИ, КОИТО НИ ПРЕЧАТ ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ

    Лиз Бурбо е основател и ръководител на Канадската школа за развитие на личността. Тя е автор на 13 книги, помагащи на хората да проанализират своите комплекси и страхове, да разчетат сигналите на своето тяло и да опознаят самите себе си. Повечето то тези книги са бестселъри във френскоговорящите страни.
    Най-новата й книга е "Пет травми, които ни пречат да бъдем самите себе си". Нейните основни положения може би ще ни помогнат да разберем себе си и да поправим нещичко в живота си.

    Най-важното в живота, смята Лиз Бурбо, е да се научим да разбираме себе си и да се приемаме изцяло, доколкото това изобщо е възможно. Само така можем да преживеем всякакви ситуации, без да си причиняваме ненужни травми. Изборът не е голям. Или се взимаме в ръце и ставаме стопани на живота си, или продължаваме да страдаме.
    Едва родени, ние започваме да осъзнаваме, че нашият стремеж да бъдем самите себе си се сблъсква с явното съпротивление на околните. Това откритие предизвиква гневни изблици в малкото човече. Понякога те са толкова силни и се случват толкова често, че всички ги възприемат като прояви на лош характер
    В действителност, ако на детето му бъде позволено да бъде такова, каквото е, то ще се държи естествено и уравновесено. Практически обаче няма такива щастливи деца. По-голямата част от населението на планетата задължително преминава през четири етапа:
    1. Радост от съществуването си.
    2. Страдание от това, че не може да бъде самия себе си.
    3. Опит за бунт.
    4. Изграждане на личност, която отговаря на пожеланията на възрастните.
    Между другото, някои така и си остават на третата позиция - през целия си живот се намират в състояние на противодействие -- на всички и на всичко.
    А онези, които са стигнали до четвъртата позиция, си слагат маска. За да се предпазят от болката. Тези маски са пет и те съответстват на петте душевни травми, които се налага да изживява човешкото същество.
    Ето ги тези най-важни страдания, които преживява човекът, когато са го:
    • ОТХВЪРЛИЛИ
    • ИЗОСТАВИЛИ
    • УНИЗИЛИ
    • ПРЕДАЛИ
    • ОНЕПРАВДАЛИ
    И за да скрием и от другите хора, и от самия себе си нашия неуреден проблем, ние си слагаме маски.
    Отхвърленият си слага маската на БЕГЛЕЦ,
    изоставеният - на ЗАВИСИМ,
    унизеният - на МАЗОХИСТ,
    предаденият - на КОНТРОЛИРАЩ,
    а онзи, към когото са били несправедливи - на СКОВАН.



    Душевната травма прилича на стара незарастваща рана, с която човек отдавна се е примирил и е свикнал. А за да не се вижда, той я бинтова - с маската. Но това не решава проблема. Защото ние изпитваме болка всеки път, когато някой се докосне до превръзката.
    Така си и живеем. Смятайки, че са ни отхвърлили, предали, унизили... Лошите хора. Всъщност обаче, просто неизлекуваната рана се е обадила в отговор на случайното докосване. И не е нужно да търсим виновния. Изобщо, в живота няма виновни, има само страдащи.
    Колкото повече ние обвиняваме за нещо самите себе си или другите, толкова повече хора стават нещастни. Ако ние обаче започнем да гледаме на страдащите (и на себе си, също!) с разбиране и съчувствие, то ситуациите, събитията и хората ще започнат да се променят. Към по-добро.

    ОТХВЪРЛЕНИЯТ

    Да си охвърлен, да си отритнат - това е много дълбока травма. Това е отричане на самото право на съществуване. Детето е отхвърлено от момента на раждането си, а често пъти - дори и още по-рано. Например, нежеланото дете. Или детето, което не е от бленувания пол.
    Всички по-нататъшни събития мъничето интерпретира през филтрите на своята травма и усещането за отхвърленост се изостря. Точно тогава и започва да се изработва маската на беглеца. Когато бебето е нежелано, това става още в утробата на майката. Дори там то се старае да заеме колкото се може по-малко място.
    Тялото на отхвърления като че ли иска да изчезне, да избегне страданията. Тясно, свито, то е така конструирано, че да му бъде по-лесно да се измъкне, да стане незабележимо. Понякога създава впечатление на незавършено, недоокомплектовано. В някои участъци като че ли липсват -- дупе, гърди, брадичка, корем...
    Беглецът има дребно лице и малки очи, отсъстващ поглед. Защото той се старае при всяка възможност да се уедини в своя свят, или в астрала.
    За да избяга по-лесно, беглецът се старае да не се привързва към материални неща. Повече го привлича онова, което е свързано с духа, с интелекта... За беглеца сексът е явление бездуховно. Малко интересно. При това той не вярва, че е възможна искрена любов.
    Беглецът се страхува от вниманието на околните. Не само на работното си място, но и в собственото си семейство той е потиснат. Околните го смятат за затворен и го оставят на мира. Така възниква един порочен кръг -- чувствайки се отхвърлен, беглецът се старае да стане незабележим. Но него и така не го забелязват, което му дава още повече основания да се чувства отхвърлен.

    Най-лошото от всичко е, че понякога беглецът се старае да избегне дори приемането на храна. Той губи апетит, особено когато го обхванат пристъпите на страх. Намаляване на теглото, изтощение - това също е опит да изчезне. Нерядко отхвърленият се опитва да се спаси с помощта на алкохола или наркотици.

    Беглеците имат слабост към сладкото, понеже захарта дава енергия на отслабналия организъм.
    Оттук следват и типичните за тази травма хипогликемия и диабет. Често пъти те страдат и от разстройство -- организмът им отхвърля, изхвърля храната; от аритмия -- сърцето сякаш иска да изскочи от гърдите им... Замайване или припадък -- това са подходящи средства да избегнат нежеланите ситуации. В много изключително сериозни случаи беглецът се спасява дори чрез кома. Раната на отхвърления е толкова болезнена, че той може да развие ненавист към родителите си. А това изпиващо чувство бива последвано от рак.

    ИЗОСТАВЕНИЯТ

    Малкото дете може да се почувства изоставено, ако майка му не му отделя достатъчно внимание, защото, да речем му се е родило братче. Или ако и двамата родители са толкова заети, че изпращат детето да живее при баба си...
    Този, който носи в себе си травмата на изоставения, постоянно изпитва емоционален глад. Опитвайки се за скрие, че са го захвърлили, той си създава маската на зависимия.
    За тази маска е характерна липсата на физически тонус. Дълъг, тънък корпус, недоразвита мускулна система. Тялото изглежда така, сякаш не може да се задържи във вертикално положение и се нуждае задължително от опора. Печалните очи издават травмата на изоставения.

    Зависимите стават много често жертви. Преди всичко заради това, че се нуждаят много от съчувствие и подкрепа. Те излишно драматизират нещата, най-малкия инцидент превръщат в гигантски проблем. Затова пък така привличат вниманието на околните. Зависимият охотно става опора на по-малките си братя и сестри, решава проблемите на другите хора. За да се чувства нужен, а не изоставен.

    Що се отнася до храненето, той може да изяде много, без да пълнее излишно. Понеже има нагласата, че всичко и винаги не му достига.

    Слаби, вяли, зависимите боледуват доста често. Много мъчителни са болките им в гърба, върху който те струпват прекалено тежкия товар от чужди проблеми. Затруднено, болезнено дишане, проблеми с бронхите или астма. И заболявания на панкреаса и надбъбречната жлеза. Жертвайки се постоянно, те са подложени на истерични пристъпи. Липсата на любов ги заплашва с депресия. Изоставените нерядко страдат от редки и неизлечими болести -- защото тези болести изискват особено внимание. А именно това е, което така не им достига!

    УНИЗЕНИЯТ

    Детето се е изцапало, нещо е развалило, нескопосно се е облякло и родителите са го засрамили пред гостите... Колко е тежко това - да се почувстваш унизен, опозорен, недостоен! И ето я раната, която в подобни ситуации ще се разширява и задълбочава. Когато майката залавяйки сина си в опит да мастурбира, му се развика: "Мръсно, гадно момченце!", детето се чувства толкова опозорено, че проблемите в сексуалната сфера стават неизбежни.

    Детето, преживяло унижение, си слага маската на мазохист. Сега то постоянно и несъзнателно ще търси все нови и нови мъчения. За да накаже себе си, преди другите да са направили това.

    Мазохистът смята себе си за долен, нечистоплътен, бездушен, за прасе. И си отглежда голямо дебело тяло, от което самият той се срамува. Къса талия, дебел врат, кръгло лице, широко отворени и по детски невинни очи.

    Мазохистът винаги е много изпълнителен, товари се с много работа. Постоянно се занимава с някого, опекунства над някого. Оплаква се, че вече няма сили, но нищо не променя. Защото пренебрегва своите потребности и с това подхранва своята травма.

    Мазохистите са много чувствени. И сексуални. Но не си позволяват да правят това, което им се иска. Те са убедени, че сексът е свинщина. И се срамуват от своята чувственост.

    Болестите на мазохистите напълно отговарят на тяхната травма. Често ги боли гърбът и се оплакват от заболявания на дихателните пътища, защото надушват чуждите проблеми. Често пъти имат неприятности с краката - разширени вени, разтегляне, счупвания. Сърдечни заболявания. Нарушава се работата на черния дроб и щитовидната жлеза. Хипогликемия и диабет възникват, защото всяко мъничко парченце торта или шоколад събужда чувството на вина у мазохиста.

    ПРЕДАДЕНИЯТ

    Тази травма получава детето, което не съумява да се справи с т. нар. Едипов комплекс. Неговата привързаност към родителя от противоположния пол е прекалено голяма. И ако обожаваният родител не спази едно съвсем малко, дребно обещание, малкото дете смята, че са го предали. Предателство може да стане и появата на друго дете. И разбира се, разпадането на семейството.

    Детето, което се чувства предадено, си създава защитна маска на контролиращ. Нейната главна цел е да изпълни взетото обещание, да остане верен, да оправдае доверието. Да не предаде. И изисква всичко това от другите.

    Контрольорът си изгражда тяло, излъчващо сила, мощ, тяло, което твърди: "Аз отговарям за всичко". Мъжете са с красиви, по-широки от бедрата рамене, големи бицепси, изпъкнал гръден кош. При жените силата се съсредоточава в областта на бедрата, ханша, корема - фигурата има формата на круша.

    Страдайки от предателството, контрольорът се стреми да бъде отговорен, силен и значителен; да предвиди всичко, да държи под контрол всичко.

    При това контролиращите са надарени разностранно. Имат бърза реакция. Но ако събитията не се развиват по техния сценарий, те стават агресивни.

    По природа контрольорът е лидер. Обича да ръководи другите хора.
    Не може да търпи разпуснатост, лъжа, лицемерие. И се отрича от всеки заподозрян в предателство. Дори ако това е любимият човек.

    Храната за него няма особено значение. Може и да забрави да обядва. Но щом веднъж е седнал, яде много и с удоволствие.
    Контрольорът страда от болести на органите за контрол и управление. Стави, особено на колената. Болести на храносмилателната система, разстройство, кървотечения, полово безсилие. Понякога в кризисен момент, когато усети своята безпомощност, е възможен и паралич.

    ОНЕПРАВДАНИЯТ

    Много деца смятат своите родители за студени, невнимателни, властни, нетърпими. Несправедливи.

    Тяхната защита е да се изолират от всякакви преживявания. В такива случаи тяхната маска е маска на студен, неподвижен, вцепенен, скован, непоклатим, ригиден човек.
    Изолирани от собствените си преживявания, скованите личности остават много чувствителни. Просто те се стараят да не показват това пред другите.
    Съразмерно телосложение, изправени рамене, равни по ширина с бедрата. С годините е възможно да натрупат килограми, но пропорциите се запазват. И мъжете, и жените се отличават с красиви, закръглени задни части. Чиста кожа, открит, жив поглед. Гордо изправена шия. Жив характер, динамични движения. Но издават определена затвореност -- скованият неохотно отмества ръцете си далеч от тялото.

    Още в детството си скованият е разбрал, че хората се ценят не заради красивите им очи. Той израства трудолюбив, изпълнителен и свиква да излиза от трудните положения самостоятелно. Каквото и да се случи, няма да помоли за помощ.
    Винаги се бори за справедливост; ако смята, че е прав, упорито отстоява своята гледна точка. За него добро и зло, истина и лъжа са много важни категории. Стреми се към съвършенство във всичко. Не разбира, че изисква от себе си прекалено много и е явно несправедлив към себе си. В сексуалния си живот обикновено е скован, не умее да получава удоволствие. Трудно му е да изрази своята нежност.

    На масата скованите обичат да хрупкат - кисела краставичка, чипс. Но като цяло се стремят да балансират храненето си. Ако повярват, че да се ядат животни, е лошо, стават убедени вегетарианци.

    Личност с маската на скован страда най-вече от болести, свързани с непластичност, напрежение в гърба, шията, крайниците. Затова те често чупят пръсти, стараейки се да им върнат гъвкавостта. Понякога се оплакват от запек, хемороиди, спазми и схващания, нервно изтощение, нервозност, безсъница. И много често -- от болести на кръвообращението, разширени вени.

    ЛЕКАРСТВОТО Е ЛЮБОВТА

    Ето тези травми и свързаните с тях маски са описани в книгата на Лиз Бурбо. За да се излекуват раните и да се свалят маските, тя препоръчва един доста семпъл начин. Всеки следва старателно да разбере себе си, да вникне в травмите си (задължително гледайки се в огледалото, защото тялото няма да излъже, но паметта - може и да ви измами). Обсъдете всичко с родителите си, убедете се, че те също страдат от аналогични травми. Изяснявайки си всичко това, разберете, че нямате вина за нищо. И обичайте себе си. Заедно със своите страхове, срам, болка.
    И когато една след друга паднат всички маски, вие ще останете сами със себе си. А душата ви ще преживее този изпратен ви от съдбата опит и в следващото си превъплъщение ще станете по-съвършени, отколкото в този свой живот.
    Активен

    Всичко е Любов!И Любов е всичко!
    Elea
    Гост
    « Отговор #1 -: Октомври 20, 2012, 15:56:10 »

    За тези на които информацията им се е сторила полезна и искат да прочетат повече за тези травми качвам цялата книга. Който иска може да я свали също така от www.spiralata.net.

    * Петте травми - Лиз Бурбо.doc (989 KB - свалено 17119 пъти.)
    Активен
    vidra
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 5


  • Град: world
  • « Отговор #2 -: Октомври 20, 2012, 19:29:18 »

    Типичен за мен е първият пример.
    ОТХВЪРЛЕНИЯТ

    Да си охвърлен, да си отритнат - това е много дълбока травма. Това е отричане на самото право на съществуване. Детето е отхвърлено от момента на раждането си, а често пъти - дори и още по-рано. Например, нежеланото дете. Или детето, което не е от бленувания пол.
    Всички по-нататъшни събития мъничето интерпретира през филтрите на своята травма и усещането за отхвърленост се изостря. Точно тогава и започва да се изработва маската на беглеца. Когато бебето е нежелано, това става още в утробата на майката. Дори там то се старае да заеме колкото се може по-малко място.
    Тялото на отхвърления като че ли иска да изчезне, да избегне страданията. Тясно, свито, то е така конструирано, че да му бъде по-лесно да се измъкне, да стане незабележимо. Понякога създава впечатление на незавършено, недоокомплектовано. В някои участъци като че ли липсват -- дупе, гърди, брадичка, корем...
    Беглецът има дребно лице и малки очи, отсъстващ поглед. Защото той се старае при всяка възможност да се уедини в своя свят, или в астрала.
    За да избяга по-лесно, беглецът се старае да не се привързва към материални неща. Повече го привлича онова, което е свързано с духа, с интелекта... За беглеца сексът е явление бездуховно. Малко интересно. При това той не вярва, че е възможна искрена любов.
    Беглецът се страхува от вниманието на околните. Не само на работното си място, но и в собственото си семейство той е потиснат. Околните го смятат за затворен и го оставят на мира. Така възниква един порочен кръг -- чувствайки се отхвърлен, беглецът се старае да стане незабележим. Но него и така не го забелязват, което му дава още повече основания да се чувства отхвърлен.

    Най-лошото от всичко е, че понякога беглецът се старае да избегне дори приемането на храна. Той губи апетит, особено когато го обхванат пристъпите на страх. Намаляване на теглото, изтощение - това също е опит да изчезне. Нерядко отхвърленият се опитва да се спаси с помощта на алкохола или наркотици.

    Беглеците имат слабост към сладкото, понеже захарта дава енергия на отслабналия организъм.
    Оттук следват и типичните за тази травма хипогликемия и диабет. Често пъти те страдат и от разстройство -- организмът им отхвърля, изхвърля храната; от аритмия -- сърцето сякаш иска да изскочи от гърдите им... Замайване или припадък -- това са подходящи средства да избегнат нежеланите ситуации. В много изключително сериозни случаи беглецът се спасява дори чрез кома. Раната на отхвърления е толкова болезнена, че той може да развие ненавист към родителите си. А това изпиващо чувство бива последвано от рак.

    Източник: http://indigota.com/index.php?action=post;topic=2440.0;num_replies=1#ixzz29rBJ4eKj
    [/color]
    Много е трудно да се справиш в една такава ситуация, много.
    Ако единият ми родител не ми беше повтарял всеки път, че съм говедо, че от мен няма да излезе нищо, че нищо не върша като хората, че е трябвало да се родя момче, ама на момиче съм била с едно чувство на презрение, може би сега нямаше да бъда това, което ми повтаряше, че съм.
    Може би от мен наистина можеше да излезе нещо ценно, но всичките ми добри качества бяха заместени от това, което ми наливаха в главата години наред, а сега не мога да си стъпя на краката, детето ми страда, че не му обръщам достатъчно внимание и дори според това, което четох развива втория симптом..Но просто не мога да се взема в ръце, дори когато се опитам да се обикна все се появява някой, който ми напомня, че аз съм говедо, не ставам!Наистина искам да изчезна, искам да се разболея, да ме няма, но искам да им дам урок преди това.По начина:Оценяваш когато изгубиш.Болката е огромна, така не се живее!
    Активен
    vidra
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 5


  • Град: world
  • « Отговор #3 -: Октомври 20, 2012, 19:49:16 »

    Благодаря за милите думи Утро, за съжаление болката не е в миналото ми, живея с родителя си и това никога не свършва.Не успявам да се абстрахирам.Незнам как се поправя такава развалина, като мен!
    Дори детето ми ме отхвърля, супруга ми ме отхвърли - тръгна с други жени, баща ми, майка ми...имам само една приятелка, но детето ти да не иска да го гушнеш, вече е прекалено.
    Активен
    vidra
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 5


  • Град: world
  • « Отговор #4 -: Октомври 20, 2012, 20:23:32 »

    Старая се Усмивчица поне тук виждам подкрепа.Много се надявам да намеря силата в себе си!Пак ти благодаря Утро!!Хиляди извинения ако съм те нагърбила с чужди ситуации! не е това смисъла.Благодаря ти!
    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #5 -: Октомври 20, 2012, 21:16:43 »

    vidra
    Когато чета писаното от теб,сякаш виждам себе си, преди много години.
    Преживях тези състояния,бях сам сред хора дълги години...
    Колко познато ми е това което написа горе- ''Нищо няма да излезе от теб!'' ако знаеш.
    Това си беше вечния рефрен по мой адрес.
    Даже и свикнах с него и им припомнях да си кажат думичките ако са забравили...
    Само много болеше че тези тежки думи идваха от човека който би следвало да ме обича най-много..
    И май точно и заради това ми го набиваха това...защото ме обичаха.
    Но тогава не мислех и не усещах така нещата...
    И колкото повече ме раняваха,толкова по-силен ставах...това ме мотивираше.
    Нека ти кажа -точно това ме амбицира да се взема в ръце,да направя нещо от себе си...
    А не да бъда в краката на който и да е...
    Но и този етап на себедоказване отмина отдавна...като всяко друго нещо което отминава.

    Утро ти написа верни слова.
    Ако се предадеш в себе си,никой не може да ти помогне...
    Помни че преди изгрева,нощта е най-тъмна и мрачна.
    Колкото и да се оглеждаш очите не виждат светлина,
    не знаеш посоката откъдето ще дойде слънцето,
    не знаеш накъде да поемеш...
    Но много дълбоко в себе си  знаеш че слънцето ще изгрее,
    то винаги изгрява...
    ...и ще изгрее първо в теб.
    А след това и пред очите ти.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    balar
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 88


  • Град: В КЪЩИ ПРЕД КОМПА
  • индиго ама ренегат:)

    « Отговор #6 -: Октомври 20, 2012, 21:35:19 »

    Каквото и да се случи в живота ни нетрябва да губим надежда и вяра в себе си. Не бива да се поддаваме на отчаянието. Колкото и трудно да е все някъде в мрака има някаква искрица която да ни насочва да продължим. Колкото и нищожно да е пламъчето все пак го има. Трябва само да го видим и то ще е нашата свещичка която ще ни отведе до края на тъмната част от пътя.  Никога нетрябва да се предаваме.
    Активен
    вожда
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 403


    I.F.Y

    « Отговор #7 -: Октомври 21, 2012, 02:18:35 »

    Цитат на: vidra
    Ако единият ми родител не ми беше повтарял всеки път, че съм говедо, че от мен няма да излезе нищо, че нищо не върша като хората, че е трябвало да се родя момче, ама на момиче съм била с едно чувство на презрение, може би сега нямаше да бъда това, което ми повтаряше, че съм.
    Ей, Видра...
    Когато родител си избива комплексите върху детето, гледката и последствията са ужасни... поне така си ги представям. Не мисля, обаче, че е правилно да обвиняваш родителите си или когото и да било за това, което си или не си, или за нещата които си постигнала или не си успяла да постигнеш. До преди 5-6 години, като чуех подобен разказ и директно хуквах да пребивам бащата (е, не се е стигало до там де... поне не с бащи), после след една-две случки, взех да се осъзнавам, че като карам някой да страда, не променям нищо към по-добро.
    Както и да е.
    Добре, Видра,  разказа ни за родителите си, а сега разкажи за себе си. Какво правеше ти, през всичките тези години и какво предприемаше, докато се държаха така с теб? Или ти "отсъстваше"? "Изключваше" се?
    Цитат на: vidra
    Може би от мен наистина можеше да излезе нещо ценно, но всичките ми добри качества бяха заместени от това, което ми наливаха в главата години наред, а сега не мога да си стъпя на краката, детето ми страда, че не му обръщам достатъчно внимание
    Видра... пак ти казвам - проблемите със себереализацията ти не идват от родителите ти. Напротив, един ден можеш и да си им благодарна... а и така мисля, че е редно.
    Странно е, че при това положение си се решила да си родиш дете! Ако искаш разкажи ни как стана, как взе това решение. Любовта на живота си ли срещна или реши, че ще размекнеш "родителя", като му родиш внуче? Или може би нещо друго?
    Цитат на: vidra
    просто не мога да се взема в ръце
    Как така просто не можеш? Чувстваш, че не ставаш за нищо ли? Че си говедо, което нищо не може да направи като хората? Чувстваш се длъжна да докажеш правотата на баща си, като те е наричал така или си спряла да търсиш варианти за "спасение"?
    Цитат на: vidra
    дори когато се опитам да се обикна все се появява някой, който ми напомня, че аз съм говедо
    Това, от което бягаш, това те настига. Нормално е да привличаш такива, които да те обиждат и унижават. Заемаш ролята на жертва и дори и тези около теб да не са тирани - стават такива. Чувстват се длъжни.
    Цитат на: vidra
    Наистина искам да изчезна, искам да се разболея, да ме няма, но искам да им дам урок преди това.[/left]
    Високо си вдигнала летвата, доколкото забелязвам.
    Както и да е. Мисля, че става малко излишно да се опитвам да те разбера.
    Тук ще намериш много разбиране, съчувствие и подкрепа, със сигурност, но... как да ти кажа... Няколко прегръщащи картинки, сърчица, балончета и трогателни пророчества от сорта на "ти си такова чудесно ангелче, слънчице и един ден ще бъдеш много щастлива", не е нужно да те убеждавам, че трудно ще те стоплят.
    Активен

    Някои неща се променят, други никога не се променят.
    Ахо!
    ,___,  
    [O,o]
    /)__)  
    -”–”-
    Alida
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 256


    « Отговор #8 -: Октомври 21, 2012, 09:47:32 »

    !Наистина искам да изчезна, искам да се разболея, да ме няма, но искам да им дам урок преди това.По начина:Оценяваш когато изгубиш.Болката е огромна, така не се живее![/left]
    Само че и двете знаем, че тази милост ти е отказана. Не се и надявай. Ще  живееш, докато получиш разрешение "от горе". А как ще живееш- виж, това си избираш ти. Избор имаш- дали да се отпуснеш в уютните прегръдки на болката (която ако е само душевна- добре, но идва време, когато става и телесна.) , да бъдеш все по- безполезна за себе си и за околните и тежаща, защото оплакването тежи и източва чуждата енергия. Или да намериш в себе си сламката, за която да се хванеш и да се измъкнеш от цялата тази лудница. Желанието да дадеш урок само те държи в блатото. Ако намериш сили да го изоставиш, за да последваш себе си, след време ще забележиш как си дала най- големия урок в живота на хората. И ще получиш най- голямото удовлетворение, което може да се изпита на тази Земя- свободата да бъдеш себе си. Никой не е получил силата си даром,  всеки по някакъв начин се е надскочил. На форума има много хора, които са минали по този път, има и такива, които сега го вървят- всеки може да бъде полезен. Но никой не може да свърши твоята вътрешна работа вместо теб.
    Активен

    "Не е важно да видиш, а да разбереш"- Sunshine(sun)
    vidra
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 5


  • Град: world
  • « Отговор #9 -: Октомври 21, 2012, 11:39:57 »

    Не съм искала друг да ми решава проблемите, просто споделих, защото ми натежа.Нали форума е за споделяне или греша!
    Става дума за травмата, която е на лице.Исках да кажа, че явно я има при мен и това ми пречи да виждам нещата както нормалните хора ги виждат.Именно това не ми позволява да се взема в ръце, за тормоза дума да не става, то е нещо като ежедневие.Все едно да кажеш на един луд, не бъди луд, погледни позитивно!
    « Последна редакция: Октомври 21, 2012, 11:46:35 от vidra » Активен
    вожда
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 403


    I.F.Y

    « Отговор #10 -: Октомври 21, 2012, 13:18:35 »

    Цитат на: vidra
    Става дума за травмата, която е на лице.
    Докато говориш и мислиш за травмата, а не за дарбите и качествата си, това ще продължава, докато един ден не изчезнеш и не се превърнеш в ходеща травма.
    Цитат на: vidra
    Исках да кажа, че явно я има при мен и това ми пречи да виждам нещата както нормалните хора ги виждат.
    Нормални са тези, които не познаваме. За тях ти също си "нормалните хора". Или може би смяташ, че тези, които наричаш нормални, са раснали в идеалната семейна среда? Всеки вижда нещата по собствен начин. Добре, разказа ни за проблемите, родителите и травмите си и надявам се да ти е олекнало поне малко.
    Разкажи сега за някои твои любими неща. Рисуваш ли... или може би  пишеш поезия? Кое е твоето "скривалище" от реалността? Братя и сестри, предполагам нямаш. Духовните ти търсения през какви пътеки те преведоха и с какво ти помогнаха?
    Цитат на: vidra
    за тормоза дума да не става, то е нещо като ежедневие.
    Щом е така, значи ти харесва. Мое мнение.
    Ето ти едни балончета...

    Цитат на: vidra
    Все едно да кажеш на един луд, не бъди луд, погледни позитивно!
    Тези, които гледат позитивно, обикновено са определяни за луди. Разбира се, изключвам случаите, когато някой слага розовите очила като вид поза.
    Активен

    Някои неща се променят, други никога не се променят.
    Ахо!
    ,___,  
    [O,o]
    /)__)  
    -”–”-
    vidra
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 5


  • Град: world
  • « Отговор #11 -: Октомври 21, 2012, 13:35:06 »

    За първия ти цитат и последвалия ти отговор и въпросите, ще си направя един дневник, за да не пишем неща които не са по темата Усмивчица
    Хм, не бих казала, че имам мазохистични наклонности, обаче нямам избор, ежедневието е в дома, стреса също, нямам друг дом, при това положение успокоителните са единствения ми начин в момента, но не желая да е така цял живот.Според теб какво мога да направя?! Усмивчица

    Активен
    вожда
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 403


    I.F.Y

    « Отговор #12 -: Октомври 21, 2012, 14:00:22 »

    Цитат на: vidra
    За първия ти цитат и последвалия ти отговор и въпросите, ще си направя един дневник, за да не пишем неща които не са по темата Усмивчица
    Да, така е правилно, наистина. Изумително е, че обръщаш внимание на тези неща?! Приятно изненадан съм.
    Цитат на: vidra
    Хм, не бих казала, че имам мазохистични наклонности, обаче нямам избор, ежедневието е в дома, стреса също, нямам друг дом, при това положение успокоителните са единствения ми начин в момента, но не желая да е така цял живот.Според теб какво мога да направя?! Усмивчица
    Можеш, например, да си поставиш цел. Колкото и да е голяма и далечна, дори и никога да не я постигнеш, по пътя си към нея ще постигаш други, малки цели, които ще ти носят вътрешен мир и удовлетворение. Започни от малки и по-леснопостижими неща.
    Например, постави си днес за цел, да нахраниш две улични котки и да нарисуваш нещо. Утре пък ще е - да накараш родителите ти да се разсмеят... На вечерта, когато си лягаш, отмятай, които си изпълнила и така. Един ден... ще се събудиш и ще си усмихната и уверена, че си точно на мястото си и правиш точно това, за което си на това място и никой друг не би се справил по-добре от теб.
    Между другото, чувал съм, че като пуснеш успокоителни в тоалетната, се получавал нещо като квантов скок на подсъзнателно ниво и после сънуваш щастливите моменти от предишния си живот. А понякога и от предстоящия Усмивчица
    Активен

    Някои неща се променят, други никога не се променят.
    Ахо!
    ,___,  
    [O,o]
    /)__)  
    -”–”-
    Alida
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 256


    « Отговор #13 -: Октомври 21, 2012, 21:22:14 »

    просто споделих, защото ми натежа.Нали форума е за споделяне или греша!
    Останах с впечатление, че не ти е натежало сега, а ти тежи открай време и нещата се затягат. Затова си помислих, че си се решила да правиш номера на Барон Мюнхаузен- да се хванеш сама за косата и да се спасиш от удавяне. Затова казах, че в този форум много хора могат да са ти полезни. Под сурдинка- занимаваме се главно с такива работи. И за това ако не е нужен кукумицин...
    Цитат
    Според теб какво мога да направя?! Усмивчица
    Само едно- да следваш думата "искам".
    Активен

    "Не е важно да видиш, а да разбереш"- Sunshine(sun)
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright