Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Преживявания близки до смъртта  (Прочетена 3950 пъти)
DArkAngel
Гост
« -: Октомври 13, 2010, 19:11:02 »

Най-солидното научно доказателство за оцеляването на душата след смъртта, са преживяванията близки до смъртта (ПБС).ПБС е термин въведен от д-р Реймънд Мууди (автор на книгите "Живот след живота", "Светлината отвъд", "Живот след загуба", издадени в България от изд.Хермес).
Типичното случайно ПБС прилича на сън. Изненадващо това преживяване изглежда по-реално, отколкото състоянието при нормалното будно съзнание. Петте вида усещания са по-силни; мисловния процес е рационален и кристално ясен.
Основната отбелязана разлика е загубата на връзката с физическото тяло. Възниква усещане за носене из въздуха, а душата наблюдава безжизненото тяло от от страни. В този момент доминира усещането за спокойствие и мир и времето губи своето значение. Душата се чувства привлечена към тъмен тунел, в края на който се вижда искряща бяла светлина.
Докато навлизате в бялата светлина някой ваш любим човек или религиозен образ ви поздравява. В този момент осъзнавате, че ще се върнете във физическото си тяло. Преди това вие правите мигновен панорамен преглед на досегашния си живот под формата на ретроспекция.
Повечето хора не си спомнят тези събития, когато се върнат към живота във физическото си тяло. Това не значи, че не са им се случили, ние не помним и много свои сънища, но всяка нощ сънуваме. Някои хора съобщават, че са усетили дискомфорт или че са неудържимо изталскани обратно в телата си. В разказите преобладават по-високото оценяване на живота, засилване на значението на личните взаимоотношения и твърдото решение да се използват максимално предоставените им възможности.
Накратко основното преживяване на ПБС включва: (1) чуване на силни шумове в началото на процеса на смъртта; (2) придвижване през дълъг тъмен тунел; (3) виждане на бяла или златиста светлина, отделена от индивида; (4) виждане на личности от религията като Иисус, Буда или Моисей; (5) панорамен преглед/преценка на живота; (6) указания, че това е процес на обучение.
Трябва да се отбележи, че всяко ПБС е само началния етап на смъртта.
Децата също преживяват ПБС, но техните преживявания са различни. Те имат по-ярки спомени и виждат искрящата бяла светлина два пъти по-често от възрастните. При децата има тенденцията временно да се отказват от детската си идентичност и да стават "ангели и да бъдат мъдри не за възрастта си". В допълнение панорамните спомени от живота липсват в ПБС при децата.
В книгата си "Живот в смъртта" Кенет Ринг съобщава, че 48% от интервюираните от него хора, които са имали ПБС, описват основното преживяване (описано по горе 1-6). Религиозните вярвания преди преживяването не са имали влияние при тези наблюдения. На практика повечето хора преминали през ПБС, в сравнение с хора, които не са го преживявали, преди това са смятали, че смъртта води до край на съзнанието. Никой от изследваните от Ринг не е описал преживяване, което може да се отнесе към ада. Осем процента от изследваните отбелязват, че сега се страхуват по-малко или въобще не се страхуват от смъртта.
Близо два пъти по-голям бил броят на хората (върнати от клинична смърт), които не са имали ПБС, но били запознати с това явление посредством работата на Елизабет Кюблер-Рос и Реймънд Мууди. Това разбива всички аргументи, че при хората преминали през ПБС, културната среда е обусловила получаването на такъв резултат.
Друг факт, определящ разказите като верни, са докладите на Майкъл Сабъм, кардиолог от Атланта. Той е интервюирал тридесет и двама пациенти, които твърдели, че са имали ПБС. Никой от тях не допуснал съществена грешка при описанието на процедурите, които са им били прилагани, за да ги върнат към живот, докато те били извън тялото си и наблюдавали тези процедури. Сабъм забелязъл, че 23ма от 25 пациенти, които не са имали ПБС, но са направили "догадки въз основна на научна подготовка" за провежданите процедури, са допуснали съществени грешки в разказите си.
Муди разказва, че една жена успяла да опише съвсем точно инструментите, използвани при връщането й към живота след сърдечния удар - чак до цветовете им. Онова, което превръща този случай в особено забележителен, е, че тази възрастна пациентка е била сляпа от 50 (петдесет) години! Муди, наред с други, съобщава също така, че сред преминалите през ПБС се наблюдава нежелание за връщане към живота. Някои от тези пациенти дори се ядосвали на своите лекари, че са ги върнали обратно.
Друго доста интересно наблюдение от разказите за ПБС е съществуването на предварителни знания. Ринг съобщава за “житейски преглед” и “световен преглед” като компонент от тези футуристични описания.
Предварителните прегледи на живота представлявали надникване в бъдещето на пациента и били уникални за всеки индивид. При събитията от световен мащаб обаче се наблюдава удивително съгласуваност по отношение на време и съдържание. Предварителните прегледи на живота се представят по-скоро като ярък спомен, отколкото като прогноза, и са много подробни. Изглежда възникват като продължение на панорамните прегледи на живота.
Според Ринг много от тези футуристични проекции са документирани. Един пациент описал инцидент с жена му на Трий Майл Айлънд, цели два дни преди самото събитие. Друга пациентка описала на мъжа си изригването на вулкана на връх Света Елена. Той й се присмял, но няколко часа по-късно събитието било показано в новините по местната телевизия.
Ринг забелязъл, че ПБС, причинени от заболяване, е по-вероятно да съдържат основното преживяване, отколкото онези вследствие на катастрофа. От друга страна, жертвите на катастрофа е по-вероятно да преживеят панорамен преглед на живота в срвнение с болните или направилите опит за самоубийство.
Решението за връщане към живота често е свързано с някаква недовършена работа, която пациентът смята, че трябва да довърши преди смъртта си.
Източник: duhovno-razvitie.com/granitsata.htm
« Последна редакция: Март 07, 2011, 21:14:42 от Еруин » Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #1 -: Октомври 13, 2010, 19:22:19 »

Освен видимия за нас свят, има ли и невидим? Такъв, който се обитава единствено от души? Или само от Господ. Има ли царство на онзи свят? А раят, къде е той? Здравият разум ни казва: Няма никакъв шанс да отговорим на тези въпроси.

Но учените, както винаги, имат един друг поглед върху необяснимото, който дава научни обяснения за него. Те се надяват завърналите се в съзнание след клинична смърт хора да им осигурят отговорите на всички въпроси. Тези, които са посетили другия свят, но са се върнали на нашия. Тези, озовали се близо до смъртта.

Преди десет години холандският кардиолог Пим ван Ломмел и неговият британски колега Кристофър Френч от център на Лондон за изследване на аномални психичното явления, предприеха първото голямо и сериозно проучване на феномена "близко до смъртта".

Медицините си признаха, че не са успели да намерят убедителни доказателства, че няма задгробен живот. И според техните данни, временно мъртвите пациенти наистина са "стигнали до портите му".

"Повечето хора смятат, че многобройните истории, свързани с близки до смъртта видения, са се зародили през ХХ век благодарение на успеха на реанимацията, казва Кевин Нелсън, невролог в Университета на Кентъки, САЩ. - Наистина, появиха се дефибрилатори, лекарите се научиха да "събуждат" вече спрялото а тупти сърце. Вследствие на което тези, които са изпаднали в клинична смърт след посещението си в другия свят се завръщат, станаха стотици хиляди. Ако не и милиони".

"Но в действителност, продължава ученият, писмените свидетелства за преживявания близки до смъртта, са от над 2000 години. Значи трябва да съществува някакъв биологичен механизъм, чрез която хората в продължение на векове са се изправяли пред едно и също явления".
Феноменът Близко до смъртта

В свидетелствата за прежавявания близки до смъртта, хората говорят за тунел, на дъното на който виждат ярка светлина. Минавайки пред него, някои срещат ангели, други - свои починали близки.

"Научно обяснено това се дължи на килсороден глад, който нарушава работата на мозъка. Просто защитен механизъм на мозъка. Той произвежда защитни химикали, които предизвикват халюцинации, подобни на наркотичните", категорични са повечето учени.

Неврологът Кевин Нелсън пък смята, че феноменът "близко до смъртта" е един вид сън. И по-конкретно нарушение на една от фазите на съня, наречена "бърз сън" и съпътствана от бързо движение на очите. "Понякога възникват такива състояния, в които мозъкът е частично буден, частично потопен във фаза на бърз сън", казва неврологът.

Но защо в продължение на векове хората в клинична смърт сънуват почти едно и също с леки изключения и вариации?

Буквално преди дни се появиха съобщения за поредния "пробив" в научните изследвания на феномена. Странните видения най-накрая били разкрити. Доказано било, че всички преживявания, близки до смъртта, са чиста химия, физика и физиология. В този ред на мисли, рай, очевидно, няма.

"Малко вероятно е да сме открили наистина причините за явлението. Но пък това е едно добро обяснение на физиологичния механизъм на случаите, близки до смъртта", казва авторът на откриването Залика Клементц от Университета на Марибор в Словения.

Нейният екип проследил състоянието на пациенти с остра сърдечна недостатъчност. 52 от тях умират, но в последствие оживяват. 11 от възкръсналите докладвали за тунела, светлина, ангели и други чудеса. След като пациентите се добрали до оня свят, но успели да се върват от него, изследователите им взели кръв за анализ.
Феноменът Близко до смъртта

По-нататък в изследването трябвало да се установи дали има разлика между кръвта на виделите и невиделите задгробния живот. Оказло се, че разликата е само едно: концентрацията на разтворен въглероден диоксид. При тези, озовали се близко до смъртта, той бил увеличен рязко.

Между другото, подобни видения понякога преживяват алпинистите и водолазите, които се гмукрат на голяма дълбочина. Те също имат проблеми с въглероден двуокис в кръвта.

Според нейни колеги, научните изследвания на Залика Клементц са първата по рода си. Преди нея никой не е получил убедителни доказателства, че феноменът "близко до смъртта" може да по физиологични причини.

Но Пим вам Ломмел е открил нещо много странно, което въглеродният диоксид не може да обясни. Например, религиозни хора изпадат много повече в състояния, близки до смъртта, отколкото невярващите.
Извод: http://sanovnik.bg/n4-10868-%D0%A4%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%91%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D0%BE_%D0%B4%D0%BE_%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0
Активен
небесният ангел
Гост
« Отговор #2 -: Октомври 13, 2010, 20:04:39 »

Странна работа е това със тунела и бялата светлина-на няколко пъти съм била наистина не на крачка а на половин крачка от смърта-ни тунел ни светлина съм видяла-последния път докторите ме бяха тотално отписали от графата на живите,бяха ме "паркирали" в интензивното в сектор-"няма да уцелеят до сутринта"-сори но гледам от към веселата страна-просто съм позитивен човек-та след три дневна кома-от която всъщност докторите съобщили на майка ми че няма надежда да изляза и изобщо да се събудя-ако изобщо уцелея щото съм си била буквално пътник-та не само че й йзбягах за пореден път на онази с голямата коса,ами ни бяла светлина видях,ни тунел видях,ни създателя видях.Но сънувах сън който явно бе достатъчно мощен да го нарека за да ме накара да оживея и се върна сред живите!
Та много ми е страно като почнат да разказват за тия тунели с бяла светлина.
Искам да помоля някой който като мен наистина е бил с единия крак в света на живите а с другия крак в света на мъртвите да сподели за тоз тунел и бялата светлина-че ми е интересно!
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #3 -: Октомври 13, 2010, 20:19:17 »

Цитат
Но сънувах сън който явно бе достатъчно мощен да го нарека за да ме накара да оживея и се върна сред живите!
Може ли да го разкажеш, моля
Активен
небесният ангел
Гост
« Отговор #4 -: Октомври 13, 2010, 20:57:32 »

Може Усмивчица
Да вметна-18г.съм танцувала класически балет.
Изпаднала съм  първо в алергичен шок а след това и в кома продължила три дни-хах познайте защо-заради вкусните сладки ягодкиверно че прекалих с тях и изядох промишлено количество за отрицателно време-ама кой да знае че така ще стане Угрижен Ухилен
Та по същество-сънувам огромна сцена,а публиката бе разположена като-в амфи театъра в Пловдив-сиреч сцената бе на ниско а публиката бе на високо.Бях облечена в невероятно красива черна "пачка" с огромен инкрустиран рубин в областа на корема-готвех се да излезна на сцената за последния си танц-умиращия лебед,в момента в който излезнах публиката полудя буквално -аплодисменти се чуваха отвсякъде,аз започнах да танцувам,толкова се бях вживяла в танца-(и на яве винаги съм се превъплъщавала в това което танцувам-винаги,а не повърхностно както правят някои)танцувах така сякъш се реех в облаците,толкова леко изпълнявах всеки един елемент не само тънцувах а самата аз бях танца,накрая си спомням как паднах "простреляна" и как размахвах(криле)ръце опитвайки се да преборя неизбежното -спомням си че сълзите  се стичаха като летен дъжд по лицето ми-музиката затихна а лебеда лежеше бездиханен.Във следващия момент публиката буквало се взриви от аплодисменти,хвърляха цветя към мен,цялата сцена   се зарина от тях,аз изчаках да премине собствената ми еуфория и чувства както и публиката да се поуспокои,завесата не се спусна-просто нямаше такава,вдигнах глава сълзите ми бликаха-не само заради танца но и заради хубавата емоция която публиката ми подари-само един актьор знае какво наистина означава това!Станах,вземайки няколко стръка цветя хвърлих ги обратно към  -а публиката бе станала на крака и ръкопляскаше ,в това време реших да се поклоня със няколко завъртания-това приживе ми бе "специалитет"-и както си се въртях-така съм се врътнала зверски -че във следващия момент си спомням как тупнах(от болничното легло)-бе тъмно изобщо не знаех какво става преди да се усъферя и да отворя очи  някъде зад гърба си чух един равен писукащ звук-следващото което усетих бе  майка ми как се хвърли да ме прегръща ,след това чух мъжки глас да плаче,от някъде се появи сестра светна лампите и малко по късно разбрах че съм в болница,бях много сънлива но видях че в стаята има още едно легло а покрай него възрастен мъж плачеше неистово-всъщност се оказа че в момента в който аз съм излезнала от комата,жената която е била с мен в стаята си е отишла-било е просто въпрос на часове.Е и двете ни бяха отписали ама някой или нещо е решил-о че моето време още не е дошло.
Забравих да спомена че цялата публика бе облечена в черни дрехи-но самите дрехи не бяха  съвремени а може би от 16-17 век. 
« Последна редакция: Октомври 13, 2010, 21:09:56 от небесният ангел » Активен
kaloian1
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 76

  • Град: Плевен
  • WWW
    « Отговор #5 -: Февруари 22, 2011, 09:57:25 »

    Браво ,супер мн. готина кома,при мен беше мн по-идиотско.
    Вях на 19 в/ойник,в КЕЧ Плевен 1998г още имаше кеч,та понеже нямаше бани ,или не редовно и се къпехме в умивалното със студена вода.Разболях се , беше петък ,в стационара нямаше лекари само бацил/войник - медицинска сетра/.Аз лежах в спалното 1-2 дни и се влушавах ,пращах няколко да извикат лекар но никой не ми обръща внимание, всеки си гледа кефа .И така треска ,повръщане ,температура и изведнъж в неделя по4ти в безсъзнание запо4вам да се смалявам,събирам се в областа на слънчевия сплит,като вода в сифон.Смалявам се и усъзнавам 4е умирам,някак го знаех.Изведнъж изчезнах ,озовах се в едно тъмно ,спокойно пространство като кълбо и в същото време се усещам 4е това съм аз ,аз така както не съм се 4увствал никага ,моята истинска същност,висях във въздуха около мен спокойствие -неописуемо,удоволствие  аве кеф.
    След няколко секунди се осетих :
    -А умрях.Б
    Болката я нямаше,тялото го нямаше ,чувството е все едно да носиш 70-80 кг на гръб 20години и изведнъж да ги свалиш-лекота и кеф.
    Стоях си там във въздуха около 1 мин и си размишлявах,чувството беше най-приятното нещо което съм усещал някога,и ме хвана малко яд по едно време,казах си:
    -Цял живот съм се страхувал от смърта и съм си губил времето в глупости и простотии от страх,а то какво готино било.
    След което вси4ко из4езна все едно гасиш телевизор Опера всичко ми се събра в една точка в средата и се озовах в пак в тялото на път за военна болница.
    Мн мислих и още мисля върху случилото се ,е вече намерих отговори за почти всичко.
    Малко след този случай ми се отвориха сетвата за невидими неща,не от този свят ,но не е тук мястото.
    Активен
    Sita
    13
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 344

    « Отговор #6 -: Февруари 22, 2011, 12:19:37 »

    В кома не съм изпадал, но доста пъти съм бил на секунда от смъртта, дето се вика. Първо когато майка ми е била бременна, са и казали, че съм мъртъв плод, но тя не е повярвала и е решила да ме износи. Малко след раждането ми, проблеми със сърцето ме вкарват на легло, в много тежко състояние, където съм се разминал с малко. Няколко години след това, все още малко дете, се натравям с варени яйца, отново много тежко състояние, където едва ли не са ме отписвали. Преди 4-5 години, вярвах край един блок и една много масивна, много голяма буца лед падна на 3-4 сантиметра от дясното ми рамо. Същата година или може би една година по-късно, заради неправилно пресичане от моя страна, без малко да бъда сгазен от една кола, но се разминах само с леко побутване, благодарение на бързата реакция на шофьора.
    Веднъж мисля, че щях и да се удавя, но някак си успях да се измъкна. Общо взето е това.
    Активен
    небесният ангел
    Гост
    « Отговор #7 -: Февруари 23, 2011, 01:26:54 »

    Калояне темата за нещата които не са от този сват ми е твърде интересна и близка-намери си подходяща тема и сподели ако не намериш може да споделиш и на лични-Благодаря предварително!

    Сита теб ще те кръстим -"г-н Ловкост"! Усмивчица
    Активен
    Sita
    13
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 344

    « Отговор #8 -: Март 01, 2011, 19:08:44 »

    Калояне темата за нещата които не са от този сват ми е твърде интересна и близка-намери си подходяща тема и сподели ако не намериш може да споделиш и на лични-Благодаря предварително!

    Сита теб ще те кръстим -"г-н Ловкост"! Усмивчица
    Че съм ловък, ловък съм, но според мен се дължи или на късмета ми, който ме съпровожда цял живот(роден съм петък 13) или на това, че явно наистина имам да изпълнявам важна задача Усмивчица
    Активен
    jumba
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1

    « Отговор #9 -: Октомври 14, 2011, 20:29:34 »


    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=YOeLJCdHojU" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=YOeLJCdHojU</a>
    Активен
    kaloian1
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 76

  • Град: Плевен
  • WWW
    « Отговор #10 -: Ноември 14, 2011, 19:16:35 »

    Тук съм описал историята си,стига админите да нямат против че давам линк към др. сайт http://versailles-bg.eu/mag5/?p=969
    Активен
    един човек 7777
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 8

    « Отговор #11 -: Юни 20, 2012, 19:00:21 »

    Аз също съм имала подобен случай....Внезапно,така от нищото вдигам висока температура,преди да изпадна в това състояние,последното,което помня(от нашия си свят) е,че гледам кружката,където лежа и не виждам абсолютно нищо друго просто черно...а в средата-тя мъждукащата светлинка на кружката.Усещането е,че се смаляваш,смаляваш...до нивото на жичката...После си видях лежащото тяло на дивана-сякаш едно око те гледа...Нямаше светлини,тунели и подобие...Та се гледах от всички страни движейки се в кръг,усещането беше,че имах чувството,че тялото ми плаче за душата-все едно си че иска отново,кръговете които правех над тялото си започваха да се въртят все по-бързо и по-бързо.В един момент виждах отново кружката,която започва все по силно да свети и черното околу нея ставаше все по цветно и започнах да разпознавам стаята и предметите в нея.Ужасно ми се въртеше свят,имах чувството,че си поемам дълбоко въздух и всичко си е дошло на мястото...След това бях като в сън...просъница,нещо между сън и реалност...осъзнавах,че ме карат до болница.Точно три дни бях с температура,но не в такова състояние,на четвъртия ден...бях като нова,все едно не ми се е случвало такова нещо,можех да ставам,да ям,общо взето-всичко....само едно не можах да си обясня тогава-от какво ми стана така...дори и лекарите нямаха обяснение..с тази висока температура над 40...Не съм го разказвала на никой,тъй като все още мисля,че съм сънувала...
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Изживявания на прага на смъртта
    Духовни учения
    delfin 1 1214 Последна<br />публикация Юни 20, 2009, 09:50:07
    от delfin
    Смъртта « 1 2 ... 6 7 »
    Езотерика
    delfin 93 6486 Последна<br />публикация Март 22, 2013, 07:49:08
    от вожда
    Сънуването е едно от най-странните и интересни преживявания в живота ни
    Любопитни факти
    7dc 2 2647 Последна<br />публикация Ноември 12, 2010, 15:21:59
    от nia.boneva6
    Преживявания на 11.11.11
    Великият преход
    i.am.eternal 6 1423 Последна<br />публикация Ноември 13, 2011, 20:21:36
    от Sita
    Необичайни преживявания
    Необичайни преживявания
    aleksandar 3 1550 Последна<br />публикация Май 08, 2012, 17:18:16
    от stargate

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright