Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Науката на оцеляването  (Прочетена 1384 пъти)
DArkAngel
Гост
« -: Октомври 12, 2010, 22:35:04 »

От много години насам човешкото тяло е изумявало учени, лекари и философи с уникалната си способност да издържа на различни екстремни въздействия. Според болшинството учени антрополози и привърженици на теорията на еволюцията това е и основната причина за бързия биологически прогрес на човешкия вид. Изключителното устройство на човешкото тяло гарантира неговата висока приспособимост към всякакви естремни условия на околната среда и по този начин е осигурило възможността за повсеместното разпространение на човечеството на територията на Земята днес. Но всъщност малко хора в наши дни се замислят по колко изумителен начин работи човешката машина вътре в нас. В презадоволения свят, в който живеят повечето цивилизовани хора рядко ни се налага да се излагаме на опасностите. с които нашите прадеди са се сблъсквали ежедневно преди няколко десетки хиляди години. Но макар и рядко дори на нас ни се налага да поставяме на изпитание тялото и живота си. Балансът на процесите протичащи в организма на всеки един от нас осигурява нашето нормално функциониране, но всъщност динамичността им и възможността им да се изменят рязко в пряка зависимост от условията осигуряват на телата ни изключителна устойчивост и ни позволяват да оцелеем в навид безнадеждни ситуации.

Загубен в снега

Бившият олимпийски хокеист Eric LeMarque карал сноуборд сам в Сиера Невада през 2003 г., когато гъста мъгла се спуснала около него, ограничавайки видимостта му до само няколко метра. Скоро той се загубил в заснежената пустош без храна и с изтощен клетъчен телефон. Той скитал из 3 метровите снежни преспи при вледеняващи темепратури в продължение на седем дни преди спасителите от Националната гвардия да го открият.

 

Когато е изложено на силен студ, тялото ни започва да трепери, като това неволево движение създава топлина по същия начин, както такава се генерира при натоварване. Ако останеш на студа и температурата на тялото ти продължи да спада, треперенето ще престане, в момента в който мускулите вече нямат достатъчно енергия, за да се движат, твърди David Richard, професор по биология в Susquehanna University, Pennsylvania. Той води курс по “Натоварване и екстремна физиология” и е експерт по процесите, които поддържат живота при екстремни условия и какво точно се случва когато, човешкото тяло е подложено на повече отколкото може да понесе.

Richard твърди, че при продължително излагане на силен студ химическите реакции в тялото ни се забавят, докато достигнат такова ниво, при което доставят прекалено малко енергия на мускулитe, за да работят. Чрез внимателно регулиране кръвния поток, тялото ни се стреми да защити основните органи, докато до крайниците достига все по-малко кръв. В студа кръвта се насочва основно към сърцевината на тялото и протича само частично до крайниците, носейки малко кислород за клетките там. След продължително излагане на студ кръвта достига само до най-основните части от тялото – мозъка и сърцето. При настъпването на тежка хипотермия тези органи може да са единствените останали да функционират в цялото тяло.

В статия от 2000 година в The Lancet, екип от норвежки лекари описали реанимирането на жена, която била в ледена вода за около 40 минути и чиято вътрешна температура била паднала до 14˚C. Това е доста необичайно тъй като повечето хора не оцеляват при вътрешна температура по-ниска от 21˚C. И все пак при намирането на жертвата спасителите не правят предположения (“Те не са умрели, докато не са топли и умрели” – гласи техен популярен израз). В такава ситуация можеш да дишаш толкова незабележимо, че да изглеждаш като мъртъв, но все пак можеш да оцелееш ако парамедик или спасител те стопли и реанимира.

Замръзване настъпва, когато температурата в тъканите ти падне до един или два градуса под точката на замръзване. Докато водата в тъканите те се превръща в лед, солите в клетките и телесните ти течности стават по-концентрирани, повреждайки белтъците дотолкова, че клетките умират. В същото време, острите връхчета на микроскопичните ледени кристалчета могат да накъсат и наранят клетъчните мембрани. Не търкайте и не чешайте кожата пострадала от замръзване – силата на търкането може да разкъса вече повредените участъци.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #1 -: Октомври 12, 2010, 22:38:46 »

Падане от самолет

През 1942 г. съветския пилот на име И.М.Чисов пада от около 5500 метра височина без парашут, след като скочил от своя бомбардировач Илюшин 4. Германски пилоти атакували самолета на Чисов, а той не отворил парашута си, защото го било страх, че това ще позволи на нападателите му да го открият. Той се приземил върху покрит със сняг скат и се претърколил по нанадолнището, зле ранен и в безсъзнание, но жив.

Според експерти по аеродинамика, скачач без парашут достига максимална скорост от около 190 км. в час след падане около 150 м. Това всъщност не е много по-бързо от скоростта, която ще достигнеш падайки от една средно висока сграда. “Но не падането те убива, ами спирането,” се твърди в хумористичните поговорки. Рязкото повишаване на налягането при удара разрушава основни кръвоносни съдове като аортата, нанася поражения на вътрешните органи и изпотрошава костите.

Най-лошото нещо, което може да се случи е да паднеш върху твърда повърхност, която те спира почти мигновено. Ако се приземиш върху сняг (като Чисов) или удариш нещо, което може да подаде като покрив например (както се случило на Alan Magee, сержант от авиацията на САЩ, който оцелял при падане от 6000 метра върху влакова гара във Франция през 1943 г.) ще претърпиш по-малко поражения. При такава ситуация, способността на костите на черепа и гръбначния стълб да издържат на удар би могло потенциално да ти спаси живота, според доклад съставен от Федералната Авиационна Администрация.

Ударен от мълния

Roy Cleveland Sullivan, който работи като горски във Вирджиния е удрян от гръмотевица седем пъти през своите 71 години. Вероятността да те порази мълния е много по-висока отколкото човек може да очаква – 1 на 5000 – но все пак се нуждаеш от доста лош късмет (или опасен начин на живот), за да бъдеш ударен повече от веднъж.

Около 80 % от хората, които са поразени не биват убити. Когато те удари мълния, по-малко от 1% от потока на енергията й преминава през тялото ти, според наскорошно изследване публикувано в Journal of Electrostatics. Останалото преминава по повърхността на кожата, която има по-ниско електрическо съпротивление. Гръмотевиците обикновено представляват 50 милиона-волтова високоволтова дъга, но са широки едва колкото молив. Те могат да причиняват изгаряния на кожата или да оставят белези подобни на перо наречени фигури на Lichtenberg. Те се образуват там, където електрическият заряд или образуваната в резултат на него шокова вълна в тялото пръска капилярите в кожата. Въпреки това обикновено изгарянията не са тежки.

Най-голямата опасност при такава ситуация е да ти спре сърцето, твърди Michael Cherington, бивш директор на Центъра за проучване на гръмотевиците в Колорадо. Напрежението от гръмотевицата може да наруши импулсите, които контролират сърдечния ритъм. В издание от 1998 г., Cherington представил доказателства, че по време на нормалния работен цикъл на свиване и отпускане на сърцето съществува малък времеви прозорец, докато камерите се пълнят с кръв и тогава сърцето е особено уязвимо на електричен разрив. Ако имаш нещастието мълнията да те порази точно в този момент, вероятността да умреш е много по-висока.

Ако все пак оцелееш, най-вероятно ще имаш тежки поражения на нервната система, каквито имат около 70% от оцелелите след удар от гръмотевица. “При MRI сканиране, изглежда почти като инсулт,” разказва Cherington “което прави ударите от гръмотевица много трудни за диагностициране”. (Хората много често изпадат в безсъзнание и не осъзнават, че се били ударени от мълния). Според доклад на National Oceanographic and Atmospheric Administration може да се получи и кървене и повишаване на налягането в мозъка, при което много неврони умират, а много нервни влакна са подложени на други типове поражения, което може да доведе до припадъци или частична парализа. Понякога се наблюдава загуба на късовременната памет или изменения в личността. Освен всичко това, може да получиш и катаракта (перде на окото), тъй като високото напрежение и топлината, която се отделя могат да превърнат белтъците в състава на лещата на окото в непрозрачни.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #2 -: Октомври 12, 2010, 22:39:51 »

Изгубен и носещ се в морето

За 76 дни през 1982 г., Steven Callahan преплавал 1800 мили сам в морето на борда на дълга 1,5 м. спасителна лодка, след като неговия кораб, Napoleon Solo потънал в Атлантическия океан. (Той успял да стигне почти до Гуадалупе и бил спасен от случайно минаващи рибари). Callahan е бивш морски архитект и опитен моряк. Той оцелял като хващал риба с импровизирано копие и пиел от соларните си дестилатори на борда на лодката – става дума за надуваеми найлонови платнища, които улавяли по около една халба (0,5 л.) сладка вода всеки ден от изпаренията над океана.

Дехидратирането би било сериозен проблем. Продължителността от време, през което можеш да оживееш без вода варира; в гореща пустиня човек трудно би изкарал толкова колкото в прохладна влажна гора например, твърди David Richard. Той обяснява, че докато съдържанието на вода в тялото постепенно намалява кръвта ти се концентрира толкова много на соли и съсирващи фактори, че ако случайно се порежеш с рибарското си копие раната може дори да не прокърви. Сърцето пък ще се натоварва значително, за да генерира достатъчно налягане, за да изпомпи сгъстената ти кръв. През това време кръвта се съсирва лесно и спонтанно образува съсиреци, които след време могат да причинят инфаркт.

Докато бъбреците ти отчаяно се мъчат да освободят тялото ти от излишните соли, урината ти потъмнява. Ако не намериш източник на вода скоро, повишените нива на Na и Mg внасят хаос в работата на нервните и мускулните ти клетки: техните протеини се разпадат на парчета, а клетъчните мембрани протичат. Песмейкърните клетки в сърцето ти скоро започват да се повреждат, като по този начин предизвикват неравномерен сърдечен ритъм и аритмии. Докато мозъчните ти клетки се разпадат ти изпадаш в делириум и безсъзнание. Ако се подадеш на изкушението да пиеш морска вода това още повече влошава положението. Морската вода е натоварена с толкова голямо количество соли, че тялото ти трябва да изразходва много повече вода чрез урината, за да ги екскретира, отколкото си изпил първоначално.

Изоставен в пустинята

Италианският бегач Mauro Prosperi преживял истинска трагедия по време на маратон (Marathon des Sables, продължаващо в продължение на една седмица 232 километрово състезание през Сахара). Жестока пясъчна буря го отделила далеч от маршрута, оставяйки го изгубен насред пустинята. Prosperi успял да улови няколко прилепа, с които се поддържал жив за деветте дни, през които скитал из пустия пейзаж, където температури от по над 45˚C са напълно обичайни. В крайна сметка група номади го открили и го извели на гърба на камила до алжирско селце.

В пустинята ефектите на силната жега създават риск от дехидратиране, твърди Richard. Ритъмът на сърцето ти постепенно се ускорява, докато тялото ти се загрява, с около 10 удара/мин. за всеки градус над нормалната телесна температура. Но сърцето има ограничение. Обикновено кръвоносните съдове, които носят кръв до сърцето изпълват неговите камери в периода между две контракции. Когато телесната температура се повишава сърцето ти започва да се свива толкова на често, че това не дава време на камерите да се напълнят, при което по-малко кръв излиза от сърцето с всеки негов удар. Когато сърцето доближи своят максимум удари в минута поради ужасната жега, то вече не може да изпомпва по-бързо, правейки физическата активност почти невъзможна. Много скоро почти не можеш да помръднеш от мястото си, което не е никак добра ситуация, когато си се загубил без вода в пустинята.

Докато стоиш в покой в сауна, можеш да преживееш много по-високи температури. Във Финландия се провежда ежегодно състезание, при което участниците се състезават кой ще издържи най-дълго на 110˚С в сауна (победителите обикновенно издържали около 12 минути). При още по-високи температури структурата на клетъчните мембрани и белтъци се разрушава и клетките в тялото се превръщат в гъста пихтия – представете си мекосварено яйце.

Подложен на вакуум

Инженерът James C. LeBlanc се изкачил до вакуум-камера в Johnson Space Center на NASA през 1965 г. за да извърши рутинен тест на космически костюм. Костюмът му обаче пропускал и в продължение на 14 ужасяващи секунди той бил подложен на почти пълен вакуум. LeBlanc по-късно разказва, че можел да почувства как вода изкипява от езика му. Малко след това той припаднал, а техници и инженери бързо възстановили налягането и въздухоподаването в камерата. LeBlanc оцелял без трайни увреждания.

Медицински изследователи към НАСА изчислили, че е възможно да се съживи някой подложен на вакуум за не повече от 30 секунди. При такива условия въздухът от дробовете на човек ще бъде изсмукан мигновено, а да се опиташ да задържиш дъха си би било безсмислено поради голямата разлика в налягането. Изследвания с животински модели показват, че във вакуум газовете и течностите в тялото се разширяват много бързо, но кожата и кръвоносните съдове запазват достатъчно налягане в тялото ни и неговите течности така че то да не се взриви мигновено – независимо какво сте виждали по Холивудските филмови продукции. Според анализите на НАСА, тъканите ще започнат бавно да се издуват, докато водата извира и газове като азотът например излизат от разтвореното си състояние, подлагайки на натиск мембраните на клетките, което ги разтяга и нанася поражения в различни органи.

Ако си напълно изложен на свобония космос силната ултравиолетова радиация от слънцето ще предизвика тежко изгаряне на тази страна от тялото, която е обърната към слънцето. В условията на вакуум обаче топлината не се губи лесно, поради което дори при температурата на космоса, която е –270˚С няма да замръзнеш моментално. Много скоро – след около 15 секунди – лишеният ти от кислород мозък ще се изключи. В този момент ще изпаднеш в безсъзнание, а най-вероятно до следващите минута-две ще настъпи и смъртта. Източник: http://bio.topvisia.net/index.php?option=com_content&view=article&id=150%3A2008-10-05-16-07-36&Itemid=91
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #3 -: Октомври 12, 2010, 22:52:00 »

Да се задържи дъхът за почти 20 минути или да не се спи 11 дни може би изглеждат свръхестествени рекорди, но какви са действителните лимити на човешките същества?
Храната, водата, сънят и дишането са основните неща за поддържането на всеки човешки живот. Но колко дълго може да оцелее човек в действителност без някой от тези животоподдържащи елементи? Какъв е пределът? Изглежда, че когато човек се опитва да намери абсолютно правило, открива изключение.

Бигу – живот без храна
Докато мнозина постят за известен период – било поради здравословни или религиозни причини, – този отказ от храна обикновено не продължава дълго време. Но когато хората наближат едномесечната граница без храна, тялото навлиза в състояние на изтощение. След около два месеца тялото започва да се самоизяжда и скоро настъпва смъртта. Липсата на вода може да бъде фатална за хората дори и за по-кратък период.
Независимо от това съществуват древни записки, които предполагат, че хората имат способността да преживяват без храна или вода много по-дълго, отколкото бихме могли да си представим. Според древни китайски методи за самоусъвършенстване, когато един монах решава да медитира в отдалечена планина или пещера, рано или късно той ще се изправи пред проблем – храната. Съгласно неписани традиции, за да разрешат ситуацията с прехраната, монасите практикували Бигу (буквално преведено “без зърно”). Откъснат от човешкия свят, монахът като по чудо изоставял биологичната си нужда от храна и вода, въпреки че можел да продължи практиката си десетилетия наред – нещо напълно невъзможно според съвременните биологични схващания.
Дали има някакво доказателство, че човешкото тяло може да притежава способността да избегне бремето на препитанието?

Известен е случай (непризнат от учените),
в който жена на име Тереза Нюман успява да преживее без храна 35 години (от 1926 г. до смъртта си). В по-близко време изследователи съобщават, че през 2005 г. млад непалски будист, Рам Бахадур Бомжон, седял в медитация под сянката на смокиня повече от осем месеца, без да консумира никаква храна или течности. Ограда разделяла стотиците последователи, които спирали, за да се помолят и да се възхитят на чудатия човек. Дори от Discovery Channel го заснемали ден и нощ в продължение на четири дни, за да докажат истинността на случая.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #4 -: Октомври 12, 2010, 22:53:16 »

Лишаване от сън
А какво можем да кажем за съня? Някои животински видове, като риби и щрауси, имат способността да спят само с едната хемисфера на мозъка, оставяйки другата полубудна, за да бди за хищници. По-късно те сменят хемисферите, оставяйки другата да си почине. При хората подобна способност липсва. Обикновено една цяла нощ без сън може да доведе до повишаване на стреса и да забави значително времето за реакции; две нощи без сън само засилват тези ефекти. Но какъв е “официалният” лимит на лишаване от сън?
През миналия век мнозина са се опитвали да издържат няколко вечери без сън. Понасяйки халюцинации и краткотрайни загуби на паметта, 17-годишният Ранди Гарднър успява да остане буден в продължение на 11 дни през 1963 г. и въпреки че Гинес вече не отбелязва рекорди по лишаване от сън, има такива, които са се опитвали да подобрят рекорда на Гарднър.
Тези безсънни промеждутъци от време обаче не могат да се сравняват с това на 66-годишния виетнамски фермер Нгок Тай. Повален от треска през 1973 г., Тай не е бил в състояние да заспи отново през последните 35 години, но не поради липса на опити от негова страна. Леченията, народната медицина и алкохолът изглежда не успяват да прекратят безсънното му съществувание.

Всеки дъх, който поемаме
За разлика от някои организми, като живеещите съвсем нормално в лишена от кислород среда анаеробни бактерии, хората не се справят така добре. Много са опитвали да задържат дъха си под вода – само след няколко минути се появява нуждата от въздух и сме принудени да се покажем над водата за така ценния кислород. По-рано тази година илюзионистът Дейвид Блейн порази публиката, когато счупи световния рекорд по задържане на дъха, като издържа над 17 минути без кислород. Но дали е стигнал той човешкия лимит?
Някои сведения показват, че индийските йоги са оставали заровени в земята или потопени във вода за дни, отправяйки предизвикателство към научните разбирания за молекулната оксигенация.
Когато някои изглежда да се освобождават от зависимостта към тези животоподдържащи фактори – отвъд добре тренирания салонен трик – ние сме принудени да се замислим: какво ли поддържа тялото им вместо тях?
Източник: http://www.blitz.bg/article/7473
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Седмата посока" от Жанет Орфану
Книги
Бунтарката 2 2316 Последна<br />публикация Декември 10, 2009, 17:46:37
от Инил
Появата на постчовешкия геоневрон, 2012
Великият преход
delfin 10 6168 Последна<br />публикация Февруари 08, 2010, 09:47:46
от otsawa
Гробницата на Бастет е в Странджа!
Древни цивилизации
Аэ съм 1 4288 Последна<br />публикация Юли 08, 2010, 15:35:01
от Аэ съм
"Писание за любовта" - Йогананда
Послания
nia.boneva6 1 1732 Последна<br />публикация Февруари 01, 2012, 04:33:12
от mirokiriakov
Най ценното.
Духовни учения
Leon7 14 738 Последна<br />публикация Ноември 01, 2010, 19:36:19
от Хristo

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright