Духовно развитие

          

Страници:  1 [2]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: ~ Хорхе Букай ~  (Прочетена 4282 пъти)
Selinna
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #15 -: Септември 18, 2011, 23:28:51 »

    "Ти май все още вярваш, че въпросът "защо" служи за нещо!

    Е, истината е, че все за нещо служи....
    Служи, за да давам обяснения...
    Да се оправдавам...
    Да не поемам отговорност за постъпките си...
    Да се крия зад думите...
    Да се извинявам...
    Да отричам чувствата си...
    Да сравнявам натоящето с миналото...
    Да не живея тук и сега...

    Има огромна разлика между защо? и по - конструктивните въпроси как? какво? кога?, с каква цел?!
    Понякога мисля, че защо? е най - сериозният порок на психоанализата. С безкрайното си връщане към миналото тя започва да наподобявана археологията, на въображаема колосална конструкция, основаваща се на предположения и "находки", които подхранват тези предположения.

    - Как така "предположения"? Историята не е измислица!
    - Добре, докажи ми че, 1492г. наистина е съществувала.
    - мога да ти покажа книги, които датират оттогава.
    - Това достоверно доказателство ли е?
    - Ами... не е точно доказателство.
    - Добре, да вземем период, който не е толкова отдалечен. Как би доказала, че преди сто години светът действително е съществувал?
    - Мога да ти покажа снимки, вестникарски изрезки, дрехи...
    - А как ще докажеш, че си живяла?
    - По същия начин, както и със спомените ми.
    - Добре. Сега си помисли за света, такъв какъвто го познаваш - с всичко, което притежава, включително руини, снимки, книги, дори собствените ти спомени...Този свят е истински, съществува тук и сега. Можеш ли да ми докажеш категорично, без най - малкото съмнение, че същият този свят не е бил създаден преди пет години?
    - (Смущение...) Може би няма да мога да го докажа категорично. Но все пак имам спомените си!
    Ницше има един афоризъм за паметта и гордостта, които спорели: паметта твърдяла, че нещо се било случило по определен начин, а гордостта настоявала, че в никакъв случай не било така. Спогледали се...и паметта се признала за победена!
    В края на краищата дори собственото ни минало е предположение, фантазия, обяснение за това как фактите са се превърнали в това, което са днес.
    Освен това спомените ти съществуват тук и сега. Не там и тогава.
    Спомените са полезни - това е вярно. Полезни са понякога.
    Но не и когато животът ми се крепи на тях.
    Не и когато завися от тях.
    Когато казвам: "Мен така са ме учили..."
    "Винаги съм го правил така..."
    "Вкъщи беше така..."

    Томас Харис дава следния пример:


    ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ


    В дома на младото семейство. Жената е поднесла вечеря за съпруга си - великолепен свински бут на фурна, какъвто приготвя за първи път.

    Той (опитва). Много е вкусно. Защо си отрязала връхчето?
    Тя. Свинсикят бут се приготвя така.
    Той. Не е вярно. И друг път съм ял печен бут и е бил цял.
    Тя. Възможно е, но като се отреже връхчето, става по - вкусен.
    Той. Глупости! Защо?
    Тя (колебливо) Мама така ме е учила...
    Той. Хайде да идем у майка ти.


    ВТОРО ДЕЙСТИЕ


    В дома на тъщата

    Тя. Мамо, как се приготвя свински бут на фурна?
    Майката. Бутът се подправя, отрязва се връхчето и се слага във фурната.
    Тя. (към него) Видя ли?
    Той. Госпожо, а защо се отрязва връхчето?
    Майката (колебливо) Ами...за да се подправи, да се опече...Майка ми така ме е учила!
    Той. Хайде да идем у баба ти!


    ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ


    В дома на бабата на момичето.

    Тя. Бабо, как се приготвя свински бут на фурна?
    Бабата. Подправям го хубавичко, оставям го да престои три часа, отрязвам му връхчето и го пека на бавен огън.
    Майката (към него) Видя ли?
    Тя (към него) Видя ли?
    Той (упорито) Бабо, с каква цел отрязвате връхчето?
    Бабата. Ами че отрязвам връхчето, за да може да влезе във фурната. Печката ми е много малка...


    ЗАВЕСАТА ПАДА


    "ПИСМА ДО КЛАУДИЯ", ХОРХЕ БУКАЙ

    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    ...
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 65

    « Отговор #16 -: Октомври 01, 2011, 17:33:18 »

    Допада ми като автор - книгите му са приятни и лесни за четене, заангажират съзнанието и пораждат известна доза размишления. Жалкото е, че и този автор, подобно Коелю, вече е на път да стане "най-най-любим" на всяка втора наша манИкенка и пИвица, като се басирам, че тия създания и две книги от него не са пипнали. Усмивчица
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #17 -: Октомври 01, 2011, 17:41:39 »

    Жалкото е, че и този автор, подобно Коелю, вече е на път да стане "най-най-любим" на всяка втора наша манИкенка и пИвица, като се басирам, че тия създания и две книги от него не са пипнали. Усмивчица

    Мислиш, че това може да отблъсне някого от него ли?

    От друга страна, може пък някой покрай тази "реклама" да бъде привлечен?
    Активен
    ...
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 65

    « Отговор #18 -: Октомври 01, 2011, 18:05:55 »

    Донякъде мисля така, Ich. Усмивчица Не че имам нещо против тези хора - всеки си има глава на раменете, всеки има право на собствен живот и избор. Просто не ми допада цялата дандания около творбите на тези прекрасни писатели, прекалената комерсиализация. Аз съм от типа хора, които ненавиждат да им навират нещо в очите - накъдето и да се обърнеш, все за това да се говори... И се почват едни истерии ли, истерии... И книгата някак... губи част от блясъка в моите очи... Губи ми се мистерията, въодушевлението от новото, известният страх от непознатото - да чакаш с нетърпение да си купиш четивото, знаейки, че това може да е липсващото парче от пъзела на твоя живот... Шумотевиците, излишните превземки от страна на някои хора... Това ми идва в повече. Но, знам ли, това съм просто аз. Винаги ме е отблъсквала пътеката на масата хора, техните разбирания, фанатични догми, заключващите духа ти прегръдки... Някак си... от много малка имам навика да търся своя собствен начин да живея - начинът ми на мислене, някои от идеите ми - струват се прекалено свободолюбиви на околните, прекалено различни. Може би затова съм развила този механизъм за известно дистанциране от стадото.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #19 -: Октомври 01, 2011, 18:40:45 »


    Винаги ме е отблъсквала пътеката на масата хора, техните разбирания, фанатични догми, заключващите духа ти прегръдки... Някак си... от много малка имам навика да търся своя собствен начин да живея - начинът ми на мислене, някои от идеите ми - струват се прекалено свободолюбиви на околните, прекалено различни. Може би затова съм развила този механизъм за известно дистанциране от стадото.


    Това е прекрасно, Кундалини!
    Търсенето на самостоятелен път на развитие е важно, за да може човек да остане незасегнат от влиянието на колективните форми на съзнание, върху които пък действат други същества, стремящи се да подчинят масите.

    Цитат

    Аз съм от типа хора, които ненавиждат да им навират нещо в очите - накъдето и да се обърнеш, все за това да се говори... И се почват едни истерии ли, истерии... И книгата някак... губи част от блясъка в моите очи... Губи ми се мистерията, въодушевлението от новото, известният страх от непознатото - да чакаш с нетърпение да си купиш четивото, знаейки, че това може да е липсващото парче от пъзела на твоя живот... Шумотевиците, излишните превземки от страна на някои хора... Това ми идва в повече. Но, знам ли, това съм просто аз.


    Да, това е напълно разбираемо.
    Не е лесно, човек да се абстрахира от външните обстоятелства, съпътстващи дадено явление. Но може би това е начинът то да бъде проучено подробно и обективно, което може да доведе понякога до важни резултати.

    Цитат

    Не че имам нещо против тези хора - всеки си има глава на раменете, всеки има право на собствен живот и избор. Просто не ми допада цялата дандания около творбите на тези прекрасни писатели, прекалената комерсиализация.


    Понякога това е въпрос на модни тенденции.
    А понякога може би самите автори да са заинтересовани в такава реклама.
    Активен
    Страници:  1 [2]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    "Приказки за размисъл"-Хорхе Букай
    Книги
    Isis 14 8613 Последна<br />публикация Януари 30, 2011, 00:41:56
    от georgi.tanev

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright