Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: ~ Хорхе Букай ~  (Прочетена 4149 пъти)
Amaranth
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 349


  • Град: Варна
  • Love is the Аnswer !

    WWW
    « -: Октомври 11, 2010, 07:26:21 »

    То вече има една такава тема,но тя е специално за едната му книга..а тук може да коментираме освен книгите му , а и самият автор..харесваме ли го или не ? И защо.. ? Какво (не) харесваме в него ?

    На мен лично много ми харесва като писател..много истини и поучителни неща пише..на един достъпен език..това ми харесва,че е лесно достъпно за всички.. Усмивчица и всичко е написано с точните думи и сложени на точното място..

    А ще постна нещо от " Нека ти разкажа... " :

      

    САМООТРИЧАНЕ


    Бях там от първия миг,
    в адреналина,
    който кръжеше във вените на родителите ти,
    когато се любеха и те зачеваха,
    а после във флуида,
    с който майка ти бомбардираше малкото
    ти сърчице,
    когато беше едно паразитче.

    Стигнах до теб още преди до проговориш,
    преди дори да започнеш да разбираш
    какво ти казват другите.
    Бях вече с теб,когато се мъчеше като пате
    да правиш първите крачки
    пред веселите,насмешливи погледи на всички.
    Когато беше беззащитен,в опасност,
    когато беше уязвим и имаше нужда.


    Появих се в живота ти,
    ръка за ръка с вълшебната мисъл,
    редом….
    със суеверията и клетвите,
    с фетишите и амулетите…
    с добрите обноски,навиците и традициите….
    с твоите учители,братя и приятели…

    Преди още да знаеш,че ме има,
    разделих душата ти за света на светлината и
    за този на мрака.
    Единият-на доброто,а другият-на това,
    което не е добро.

    Донесох ти чувството за срам,
    посочих ти всички твои недъзи,
    грозното,
    глупавото,
    неприятното.
    И когато ти прошепнах за пръв път,
    че нещо в теб не е наред,
    ти закачих етикета на „различен”.

    Има ме още преди съвестта,
    преди вината
    и морала,
    от дълбините на времето,
    откак Адам се засрами от тялото си,
    като видя,че е голо….
    и се покри!

    Аз съм нечаканият,
    нежеланият гост,
    но съм и този,
    който идва пръв и си тръгва последен.
    С времето набрах сили,
    слушайки съветите на близките ти
    как се успява в живота.

    Следвах догмите на твоята вяра,
    които ти казват какво трябва и
    не трябва да правиш,
    за да те приемат в лоното Божие.
    Изстрадах жестокия присмех
    на другарите ти в училище,
    които се подиграваха с теб в трудни моменти.
    Понасях униженията от шефовете ти.
    Гледах грозния ти образ в огледалото
    и после го сравнявах с лицата на „известните”,
    онези по телевизията.

    И сега ,най-сетне,
    от позицията на силата
    и просто защото
    си жена,
    негър,
    евреин,
    хомосексуалист,
    ориенталец,
    защото си некадърен,
    висок,нисичък или дебел…
    мога да те превърна
    в купчина смет,
    в шлака,
    в жертвен козел,
    във виновник за всички беди,
    в проклето ,
    мръсно
    копеле.

    Цели поколения мъже и жени
    ме подкрепят.
    Не можеш да избягаш от мен.

    Болката,която ти причинявам,е нетърпима
    и за да я понесеш,
    трябва да ме предадеш на децата си,
    а те-на своите,
    во веки веков.

    За да помогна на теб и на потомството ти,
    ще сложа маската на перфекционизма,
    на високите идеали,
    на самокритиката,
    на патриотизма,
    на морала,
    на добрите обноски
    и самоконтрола.

    Болката,която ти причинявам,
    е толкова силна,
    че ще искаш да се отречеш от мен
    и затова
    ще се мъчиш да ме скриеш
    зад измислени образи,
    зад дрогата,
    зад борбата за пари,
    зад неврозите ти,
    зад обърканата ти сексуалност.
    Но каквото и да правиш,
    където и да идеш,
    аз ще съм с теб,
    винаги с теб.
    Защото пътувам с теб
    и денем,и нощем,
    без отдих,
    без граници.

    Аз съм причина за всяка зависимост
    и за чувство за собственост,
    за усилията
    и за липсата на морал,
    за страха,
    за насилието,
    за престъпленията
    и за лудостта.

    Научих те да се страхуваш да не бъдеш
    отхвърлен
    и обрекох живота ти на този страх.
    От мен зависи да продължиш да бъдеш
    този търсен,желан,
    харесван,учтив и приятен човек,
    който си днес за другите.
    От мен зависи ,
    защото аз съм сандъкът,в който скри
    най-отвратителните,
    смехотворни и
    нежелани за теб неща.

    Благодарение на мен
    свикна да се примиряваш
    с всичко,което животът ти поднася,
    защото в крайна сметка
    всичко,което преживяваш,е повече
    от онова,което смяташ,че заслужаваш.

    Досети се,нали?

    Аз съм чувството ,което те кара да се
    отричаш от себе си.
    АЗ СЪМ ЧУВСТВОТО,КОЕТО ТЕ КАРА
    ДА СЕ ОТРИЧАШ ОТ СЕБЕ СИ.
    Спомни си нашата история…
    Всичко започна в онзи сив ден,
    когато ти престана да казваш гордо:
    АЗ СЪМ!
    Когато,засрамен и уплашен,
    сведе глава
    и замени думите и делата си
    с една мисъл:
    ЩЕ ТРЯБВА ДА БЪДА…

    ____________________
    Аз ли нещо...но не мога да схвана какво иска да каже с това..кое е това ЧУВСТВО..което ни съпътства през цялото време и онази друга наша част..оф..нещо се оплетох от тея " размисли "...  Засрамен Прегръдка
    Активен

    Всичко е Любов!И Любов е всичко!
    loop
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 157


  • Град: London, baby :P
  • WWW
    « Отговор #1 -: Октомври 11, 2010, 10:28:23 »

    Ето още един от любимите ми автори!


    "Аз съм аз. Ти си ти.
    Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти.
    И знам, че ти също не си на този свят,
    за да сбъднеш моите.
    Защото аз съм аз и ти си ти.
    И когато ти и аз се срещнем е прекрасно.
    И когато в срещата си се разминем,
    няма какво да се направи..."


    "Срещам те...
    Слушам те...
    Говоря ти...
    Прегръщам те...
    Целувам те...
    Притежавам те...
    Притискам те...
    Обсебвам те...
    Поглъщам те...
    Задушавам те...
    Обичам те?"
    Активен
    loop
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 157


  • Град: London, baby :P
  • WWW
    « Отговор #2 -: Октомври 11, 2010, 10:32:29 »

    А вие как обичате и кого търсите?

    http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/minutizacultura/story/545756345-Horhe_Bukay_Ne_tryabva_da_tarsim_svoyata_polovinka_a_drug_tsyal_chovek.html
    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #3 -: Октомври 11, 2010, 11:08:08 »


    Аз съм чувството ,което те кара да се
    отричаш от себе си.
    АЗ СЪМ ЧУВСТВОТО,КОЕТО ТЕ КАРА
    ДА СЕ ОТРИЧАШ ОТ СЕБЕ СИ.
    Спомни си нашата история…
    Всичко започна в онзи сив ден,
    когато ти престана да казваш гордо:
    АЗ СЪМ!
    Когато,засрамен и уплашен,
    сведе глава
    и замени думите и делата си
    с една мисъл:
    ЩЕ ТРЯБВА ДА БЪДА…


    Ще направя опит за летене!   Усмивчица
    Когато кажем АЗ СЪМ! в голяма степен се самоопределяме като статична и централна фигура в някаква представа или идея.
    Когато кажем ЩЕ ТРЯБВА ДА БЪДА… това вече е импулс за движение(развитие,промяна).
    Човека е човек,когато е на път...  - познато ви е нали?
    А чувството което те кара да се отричаш от себе си е порива на Духа в теб,това е порива за движение и неспирно развитие.
    И за да продължиш развитието си от един момент нататък -трябва да се отречеш от почти всичко което си смятал че е важно и определят състоянието - АЗ СЪМ!
    Тогава разбираш с ума си че няма значение кой си,че ти самия нямаш никакво значение и осъзнаваш че само заради усмивката на едно дете,искрата радост и надежда на случаен човек си струва да живееш.И усещаш че само тогава си наистина ЖИВ и КРЕАТИВЕН.
    Малко са истинските неща!
    Amaranth прощавай ако това те обърква още повече.
    Трудно е и за мен самия да опиша как усещам тези думи от Хорхе Букай.
    Но е написал Истински Слова с голямо майсторство.
    Защото е оставил свободния избор - без да внушава нищо конкретно.
    А това е много трудно..
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #4 -: Октомври 11, 2010, 14:40:30 »


    Аз не търся никого, но съм съгласна, че човек няма половинка. До него седи един друг човек, който си е абсолютно цял и няма да бъде вечно тук.
    Активен
    Amaranth
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 349


  • Град: Варна
  • Love is the Аnswer !

    WWW
    « Отговор #5 -: Октомври 11, 2010, 17:25:52 »

     Най- лошото от вярванията, които родителите втълпяват и повтарят на децата си, е,че трябва да търсят половинката си. Защо да не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволим с такъв, който е разделен наполовина !?!?! ~ Хорхе Букай - "Да се обичаме с отворени очи" ~
    Някой чел ли му е последната книга " Да се обичаме със затворени очи " ? Усмивчица
    Активен

    Всичко е Любов!И Любов е всичко!
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #6 -: Октомври 11, 2010, 22:33:54 »

    Хууу, имам късмет в това отношение Никога не са ми казвали, че трябва да търся половинката си   Веселяк Ама май щеше да ми се стори тъпо и да го кажеха, а? Ама не е в техен стил  Ухилен
    Активен
    loop
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 157


  • Град: London, baby :P
  • WWW
    « Отговор #7 -: Октомври 11, 2010, 22:53:00 »

    Според мен проблемът не е в родителите, че го казват. А в това, че целият свят ни го втълпява. Свети Валентин, романтични филми, песни, розови романчета... навсякъде се говори за половинки, които се търсят, докато се намерят; всякакви притчи, сълзливи истории... всички това ти втълпяват.

    И като се замисля май това доста дълго ми е пречело... имала съм периоди, в които съм се отъждествявала с човека до мен, с неговите грешки и недостатъци. Дълго време съм била с момчета/мъже, които съм смятала, че имат нужда от мен и съм се стараела да им помогна в някакво отношение да се променят, изградят.

    След известни загуби и щети на материално и физическо ниво, които претърпях, реших, че е най-важното аз да си оставам цяла и намерих себе си. От тогава съм щастлива, че съм аз. А пък другото... каквото - такова. Сега виждам, че тази концепция е много по-смислена. Защо са ни половинки, които да дърпаме на някъде и да водим за носа, като може да е цял изграден Човек, който да уважаваме и ценим, както и той да отвръща със същото.
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #8 -: Октомври 11, 2010, 23:30:34 »

    Та, като каза света, ми изникнаха гадните съпунки в главата... турски, латино-американски... български.. "Забранена любов" Ъъъ... страхотна любов, нема що..
    Активен
    loop
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 157


  • Град: London, baby :P
  • WWW
    « Отговор #9 -: Октомври 12, 2010, 09:35:01 »

    Добре че не съм ги гледала и не знам за какво става въпрос (:
    Активен
    Amaranth
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 349


  • Град: Варна
  • Love is the Аnswer !

    WWW
    « Отговор #10 -: Октомври 12, 2010, 10:00:05 »


                                         

    ~ Тъгата и Яростта ~


    В едно вълшебно царство, имало някога чудно красиво езеро. В прозрачните му и чисти води плували риби във всички цветове на дъгата. А на повърхността му се отразявали всички нюанси на зеленото...

    До тази приказно красива лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно. Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата. Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза) се изкъпала на бърза ръка - и тя не знаела защо бърза толкова - и още по-бързо излязла от водата...

    Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила. Не забелязала обаче, че роклята не била нейната, а на Тъгата. И така облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала...

    Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза - или по-точно, без да съзнава, че времето минава - излязла от езерото бавно и лениво. На брега установила, че дрехите й ги няма...

    Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата не обича, то е собствената й голота. Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта...

    Разказват, че оттогава насам, ние хората често се срещаме с Яростта - сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно рабираме, че Яростта която виждаме е само маска. И под дрехата й всъщност се крие Тъгата...

    Активен

    Всичко е Любов!И Любов е всичко!
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #11 -: Октомври 12, 2010, 14:28:05 »

    Добре че не съм ги гледала и не знам за какво става въпрос (:
    То и аз не съм ги гледала, ама си личи по заглавията..

    А и на село ми се тикат право в лицето, защото на единия телевизор дядо ми гледа "Листопад", пък на другия - баба ми някаква друга съпунка.. 
    Активен
    Amaranth
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 349


  • Град: Варна
  • Love is the Аnswer !

    WWW
    « Отговор #12 -: Октомври 18, 2010, 22:15:16 »

    Това  ми е едно от любимите :                                                                                                                                 

    Искам

    Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш .
    Искам мнението ти, не съвет.
    Искам да ми вярваш, без да изискваш.
    Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
    Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
    Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
    Искам прегръдката ти да не ме задушава.
    Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
    Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
    Искам да ме защитаваш без лъжи.
    Искам да си близо, без да ме завземаш .
    Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
    Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
    Искам да знаеш..., че днес можеш да разчиташ на мен... Безусловно !
    Активен

    Всичко е Любов!И Любов е всичко!
    Amaranth
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 349


  • Град: Варна
  • Love is the Аnswer !

    WWW
    « Отговор #13 -: Ноември 12, 2010, 20:42:47 »


    Нова книга от Хорхе Букай : " Трите въпроса " .





     Това е книга за съкровените пътища, които трябва да извървим в търсене на щастието. Някой може да си помисли, че съществува ЕДНА формула, ЕДИН път и ЕДИН начин да бъдем щастливи, и ще се разочарова, че няма да открие тук вълшебната формула. Книгата обаче е своеобразна карта, която ще ви помогне да следвате вярната посока, докато чертаете собствения си път към щастието. Достатъчно е само да си отговорите на три простички въпроса, в които се крие предизвикателството на целия ни живот:

    Кой съм?

    Накъде отивам?

    С кого?

    Важно е да открием отговорите:

    За да се предпазим от изкушението да позволим на човека до нас да определя пътя ни.

    За да не се подлъжем да се самоопределяме в зависимост от това кой ни придружава.

    За да не нагаждаме посоката в зависимост от пътя на човека до нас.

    За да не допускаме никой да решава кои сме въз основа на избраната от нас посока и още по-малко - да ни отъждествява с този участък от пътя, по който вървим в момента.

    Три предизвикателства, три пътя, три въпроса...

    Ще намерим ли смелост да им отговорим?
    Активен

    Всичко е Любов!И Любов е всичко!
    Selinna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #14 -: Септември 18, 2011, 22:42:15 »

    Из Писма до Клаудия (Хорхе Букай)

    невротикът е човек, който прекарва половината от живота си в това да поставя клопки, а другата половина да пада в тях.
    писмо 5.

    няма значение дали се съгласяваме един с друг. няма значение дали ще запомните това, което казвам. не ме изучавайте, не ме следвайте, не ми се подчинявайте. просто позволете нещо да премине между вас и мен. Кришнамурти
    писмо 9.

    щастието се състои в това да позволим на всички случки да се случат.
    писмо 11.

    когато ти и аз се срещнем, ще сме два свята, които се срещат, ще бъдем две приятелски вселени. ти си твоята вселена с твоя център, а аз - моята вселена с моя център. чудесно ще е, когато ти и аз се срещнем.
    писмо 17.

    почти винаги мога да избирам между количеството и качеството. мисля, че количеството е свързано с усилието, защото качеството е свързано с желанието.
    писмо 19.

    най-доброто от мен, което мога да ти дам, е това, което искам да ти дам. най-доброто от теб, което можеш да ми дадеш, е това, което искаш да ми дадеш, не искам нищо повече, искам най-доброто.
    писмо 19.

    лудостта е различен начин на поведение, мислене, възприятие, и защо не - усещане.
    писмо 22.

    всеки път, когато срещнем някого, чието отношение към света е по-различно от нашето, от моето, от твоето, решаваме, че е луд. ако не мисли, действа и вярва като всички, очевадно е луд. луд като Колумб, като Галилей, като Коперник, като Исус и - макар и дума да не може да става за сравнение с всички тях - като мен.
    писмо 22.

    почти винаги казвам, че не искам поради 6 причини: първата е, че не искам, а останалите 5, нима имат някакво значение.
    писмо 23.

    заблудата, че ако не обичам никого и нищо, няма да ме боли при загубата им. предупреждавам : няма ефект.
    писмо 26.

    повечето от нас се страхуват да се разделят с вещите, защото се опасяват, че утре ще имат нужда от тях.
    писмо 26.

    вярвам, че двойка не е съставена от 2 души, нито е едно цяло, а 3 различни индивида. той, тя и двойката.
    писмо 27.

    любовта не зависи от това какво прави, казва или притежава обектът. за любовта ми няма значение дали това, което обичам е до мен или ме е напуснало, когато обичам не се вкопчвам, не манипулирам, не оказвам натиск. любовта е приемане на другия.
    писмо 28.

    желанието е синоним на жажда и апетит.
    писмо 28.

    бих избрал възможността понякога да се влюбвам отново в човека, когото обичам.
    писмо 28.

    единственото истинско нещо е онова, което чувстваш ти. запитай се по-скоро дали ти се чувстваш желана, нужна, обичана - и бъди вярна на това свое чувство.
    писмо 29.

    няма значение какви сме отвън. важно е какви сме отвътре.
    писмо 32.

    децата са като джуджета, възседнали раменете на великан.
    писмо 32.

    3 категории хора. в първата са влезли, които стане ли им студено, подаряват всичките си топли дрехи на някой друг. хората от втората група, почувстват ли студ, обличат топлите си дрехи. в третата група са онези, които ще запалят огън, за да стоплят себе си, както и всички останали, които искат да се сгреят. първият тип хора умират от студ, те са самоубийци. вторите са клетници, защото умират сами. третите са нормални човешки същества с присъщдата им зрялост и егоизъм (палят огън, защото не тях самите им е студено).
    писмо 35.

    хубавото на лошото е, че не е най-лошото.
    писмо 39.

    щастливец съм, защото ми плащат да върша нещо, което ми доставя удоволствие. щастливец съм, защото макар да не правя всичко, което искам никога не правя онова, което не искам.
    писмо 43.

    никога не бях си замисляла върху факта, че вдишвам и издишвам повече от 1500 пъти на ден.
    писмо 44.

    хората не са способни да приемат подобна радикална промяна у другия. може би, ако престанеш да се правиш на силен, ако позволиш другите да видят слабостта ти, но без да поставяш условия и да изискваш, ако дадеш време на околните, тогава вероятно ще стана така, че да можеш да разчиташ на тях.
    писмо 45

    първо давам, защото ми дават, после давам, за да ми дадат, после давам, за да може някой да получи онова, което давам, и накрая давам, за да доставя удоволствие на себе си.
    писмо 45

    когато човек няма очаквания, провалът не съществува.
    писмо 48.

    какво представлява общуването? общуването е установяване на връзка с другия. другият, който - поради факта, че е друг - е различен.

    да си представим, че ти и аз сме напълно еднакви.
    в такъв случай какво мога да ти кажа, което ти вече да не знаеш? какво можеш да ми дадеш ти, което все още да не съм виждал? как можеш да провокираш някакво мое израстване? каква различна идея за живота би ми донесла, ако ти и аз сме еднакви?
    писмо 53.

    духовното ни остаряване започва, когато спрем да растем, когато престанем да учим нови неща, да учим отново нещата, които сме забравили, и да се отучаваме от ненужните, когато престанем да живеем с новото, когато престанем да поемаме рискове.
    писмо 54.

    защото никога не се опитвам да съм това, което не съм.
    защото приемам да съм част, не цялост.
    защото съм много неща, не едно.
    защото не съм повече от това, което съм.
    нито по-малко.
    писмо 55.

    аз съм аз. ти си ти.
    не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти. и знам, че ти също не си на този свят, за да сбъднеш моите. защото аз съм аз и ти си ти. и когато ти и аз се срещнем, е прекрасно. и когато в срещата си се разминем, няма какво да се направи.
    епилог.

    аз с теб.
    ти с мен.
    аз със себе си.
    ти със себе си.
    ние със света
    П.С. Благодаря за супер темата Амарантче
    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    "Приказки за размисъл"-Хорхе Букай
    Книги
    Isis 14 8575 Последна<br />публикация Януари 30, 2011, 00:41:56
    от georgi.tanev

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright