Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Как Българите стават граждани на турция  (Прочетена 1066 пъти)
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« -: Октомври 07, 2010, 17:26:20 »

Планът "Баязид-2"


Как бъкгарите станаха турци
от Димитър В. Аврамов

Сред примитива на политическите нрави у нас особено потърпевшо се оказа красивото, но твърде злощастно в тукашните ширини понятие "демокрация ". Петнайсетгодишните усилия на нейните преторианци и гръмки защитници завършиха с блестящото й окарикатуряване. Докато флиртът между БСП, НДСВ и ДПС превръща демокрацията в бездарен фарс, терорът срещу българите в т.нар. смесени райони става все по-арогантен. Джамиите никнат като гъби, а децата на българо-мохамеданите сричат буквите на непонятен за тях и родителите им турски език и с неукрепнала ръчица вписват в тетрадките си поредната диктовка: "Моята родина е България, но най-обичам Турция!"... Цели области в страната, на юг и на север, стават заложници на пълзяща автономия и етнорелигиозно обособяване в угода на чужди великодържавни интереси.
Втренчени в своите лични и корпоративни интереси, псевдодемократи и посредствени политически комедианти обявиха, че връщане назад няма - Европа на колене иска ръката ни и поведоха просълзената публика към... Босфора. Други, встрастени в любимата си щраусова поза, забравиха, че никой народ не може да бъде заблуждавай вечно. И докато стоят с главата в пясъка, истината изтича като пясък - намира пролуки във всички посоки и механизмите на зле конструираната машина за манипулиране на обществото започват да блокират.

Днес у нас е в ход планът "Баязид-2" -
второто потурчване на България
Зад името на печално известния у нас османски завоевател се крие десетилетна многопосочна стратегия за разгром на българската държава и откъсване на големи части от бившия Дунавски вилает в полза на югоизточната ни съседка. Основите на тази стратегия поставя създателят на светска Турция - Мустафа Кемал, по-известен с прозвището Ататюрк (баща на турците).Политическата му кариера е стремителна. През 1912/13 г. той е военен аташе в България. След края на Първата световна война е пряк участник в освобождаването на турски територии от окупационните части на победилите държави. Помагат му значителни по численост кюрдски отряди. Следва Севърският договор (1920 г.), който признава на кюрдския народ правото на автономия и възможност да създаде своя държава.
На 29 октомври 1923 г. Меджлисът избира Мустафа Кемал за първи президент на републиканска Турция. Същата година, след задкулисни игри на великите сили и Анкара, е сключен Лозанският договор, който анулира клаузите на Севърския и кюрдският вулкан избухва. Серия въстания разтърсват републиката, която ще се окаже по-безмилостна от империята. През 1925 г. британският военен аташе - Армстронг, пише ужасен до своето правителство в Лондон: " Страданията на българи и гърци по време на османското владичество бледнеят пред зверствата на турската армия в кюрдските региони"...
Това е армията на обожествявания в Турция реформатор Мустафа Кемал! Той налага господстващата и до днес в страната агресивна спрямо съседните страни доктрина кемализмът, чийто основен принцип е турският национализъм. Тази идеология е пряко свързана с постулатите, обявени от бащата на пантюркизма Зия Гьокалп: една държава - един народ - една нация. В тон с тях Ататюрк ще каже: "Нужно е да заявим на нашите съотечественици - християни и евреи: нашата партия счита и тези граждани без съмнение за турци"... През1924 г. е създадена и първата републиканска конституция. Нейният член 88 е категоричен - всеки гражданин на Турция е турчин. По-късно (1934 г.) ще бъдат приети и т.нар. СС-закони. Названието им идва от първите букви на две понятия: сюргюн (депортиране) и сойкъръм (геноцид). По силата им инородното население се прогонва от родните места и се заселва сред компактни турски маси, за да бъде асимилирано. Същата година се променя и именната система - фамилните имена стават турски, без разлика на етноса. Така умишлено се заличават именните системи на всички нетурски народности. Основен метод за прилагането и на този закон е насилието.
Преди няколко години доморасли туркофили лансираха идеята да построим у нас паметник на Ататюрк - навярно умилени от сантименталната му връзка с една българка в София. Но забравиха, или не знаеха, че като военен аташе той не си е губил времето да се захласва само по красивите очи на българката, а е шпионирал държавата ни тотално. По-късно ще използва опита си от секретната мисия, за да създаде "Нова разузнавателна програма", директно насочена срещу България. Разработката му се прилага и до днес, тя ляга в основите на
стратегията, наречена със събирателното име "Баязид-2"

Ще се появи и доктрината за т.нар. "външни турци" - също част от експанзията срещу бившия Дунавски вилает. В ход влиза и теорията за турско-ислямския синтез - опасна симбиоза между имперския националшовинизъм и исляма. Етносът се идентифицира с религията, целта е помаците да се откъснат от българския им корен, а турскоезичното население да се превърне в пета колона на Анкара. Първата задача на кемалистите е да преиначат истината за неговия произход. Историческите факти трябва да се заличат, а изследванията на десетки наши и чужди учени, дипломати и експерти по балканската проблематика - изпратени в забвение. Масирана дезинформация залива общественото мнение у нас и в Европа, пропагандната машина на Анкара настойчиво проповядва фалшивата теза за "турска колонизация" на завладените български земи.
Срещу нея в различни периоди се изправят видни имена на европейската наука: проф. д'Отрив, Емануел фон Рьослер, В. Пресел, д-р Алард, П.Гейсман, Ф.Курганов. Мюсюлманите в България, твърдят те, "нямат турски произход, те са част от ислямизирано местно население". През 1840 г. изтъкнатият френски учен Ами Буе ще каже: "Мюсюлманите в Европейска Турция са почти винаги славяни или албанци". По-късно Иречек ще го допълни: "Хората в Североизточна България по начало са българи, потурнаци по вяра и език".
До същите изводи ще стигне в доклада си и Международната комисия за разследване причините за балканските войни, известна като Карнегиевата анкета. В други времена насилствената ислямизация на българите ще признае и турският историк Шефкет Айдемир. "Тази идея, пише той, възниква в резултат на политиката на османската върхушка за претопяване на населението от поробените земи. Още от 1362 година с приемането на закона "Пенджик" ислямизацията придобива характер на държавна политика". Други изследователи ще докажат, че мюсюлманите в Лудогорието са хора "калъч-качкън". Т.е., за да се спасят от ятагана на завоевателя, приемат исляма.
Сред многото свидетелства има и един уникален документ статията "Турция, минало, настояще и бъдеще", чийто автор е бившият управител на Дунавския вилает, а после велик везир Мидхад паша. Тя е публикувана на 8 юни 1878 г. във френското научно списание "Журнал д'Ориан", по-късно е преведена на английски за лондонското издание "Деветнадесети век". Ето какво пише високообразованият Мидхад паша: " След като управлявах много години Дунавския вилает, ще изкажа някои съображения за Румелия и България. Най-напред трябва да се има предвид, че между българите, към които се проявява толкова жив интерес, има повече от един милион мюсюлмани. Те не са дошли от Азия, за да се установят в България, както се вярва обикновено.

Това са потомци на тези българи, обърнати към ислямизма
по време на завладяването и в следващите години. Това са деца на същата страна, от същата раса, от същия корен. Има между тях такива, които говорят само български"...
Мустафа Кемал знае това и е наясно, че стратегията за разложение на българската държава налага нова политика. Негови са думите: "Тези земи са били наши и пак ще бъдат наши. Дедите ни са стигнали до там със силата на оръжието, а ние ще стигнем със силата на културата и напредъка". Ататюрк е наясно също, че един от механизмите за дестабилизиране на нашата страна е турцизирането на българо-мохамеданите. Сред тях, обаче текат опасни за експанзионистичната политика на Анкара процеси.
През 1912 г. започва масовото им покръстване. Доброволно, неинспирирано от властите възраждане, връщане към християнството и родовия корен. Невероятен изблик на българщината, истинско народно движение, което обхваща Родопите, селищата в Ксантийско, Неврокопско, Разложко, Дойранско, Горна Джумая и др. За около половин година 200 хиляди българо-мохамедани приемат наново вярата на дедите си. Както основателно отбелязват редица изследователи това е "велик национален акт". Уви, само след няколко години е погребан от късогледата и безотговорна политика на д-р Васил Радославов и ръководената от него Либерална партия. Заради конюктурни политически сметки и гласовете на неколцина турскоезични депутати, той анулира покръстването и възстановява турско-арабските имена на помаците. Безумието на Радославов, в друга форма, ще повторят и българските политици след 1989 г.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #1 -: Октомври 07, 2010, 17:28:15 »

Планът “Баязид-2”


Атлантическият избор срива националните икономики и самобитност
Димитър В.Аврамов

(Продължение от миналия брой)

Години наред емисарите на Анкара от ДПС и българските им съучастници рекламират до втръсване т.нар. етнически модел у нас. Въпреки очевидния му провал и несъмнени "заслуги" за ерозиране на собствената ни държавност. Неотдавна лидерът на етническата партия - Ахмед Доган, доразви схващанията си за него в една почти апокрифна брошура. Българската нация била "еклектичен сбор от разнородни, обособени и несъвместими помежду си малцинства". Статусът им индиректно подкрепял "стратегията за прекрояване на политическите граници на регионите"... И по-нататък: "Условията за интегриране на България в европейските структури предполагат и преформулиране на разбирането ни за национална държава в мултиетническа - като функция на правата на малцинствата"...
Тези съждения са чист сепаратизъм - също отминат с мълчание от институциите. По това време сподвижникът на Доган - Юнал Лютви правеше смехотворни опити да замени в политическата лексика понятието "робство" с "турско присъствие". Но не е оригинален. Смяната на понятията бе наложена още през 1982 г. със специално указание на Управлението за психологическа отбрана към турската разузнавателна централа МИТ. По-късно Съветът за национална сигурност и Генералният щаб приеха решение за тотална експанзия срещу нашата страна, обсъдено и на закрито заседание на Меджлиса.
В резултат се появи и сборникът "Турското присъствие в България", изпъстрен с преиначени факти и безумни съждения. Смайващо откритие направиха и в университета "Хаджеттепе" в Анкара. Според тамошните корифеи "турското присъствие" ни спасило от погърчване. Многобройни симпозиуми, конференции и изложби трябваше да внушат на довчерашната рая, че османците били носители на висока култура. Такава цел преследваха и симпозиумите в София и Шумен в последните години, придружени с изложба на различни издания на корана в народната библиотека "Кирил и Методий". Ето част от докладите, изнесени там: доц. Зейнен Зафир - "Турската култура и Йордан Йовков"; доц. Халил Чал - "Турската архитектура в България" (Авторът навярно има предвид джамиите, построени върху основите на опожарените от завоевателя християнски църкви)... Проф. Рючкан Арък -
"Балканско-анадолско
единство
в процеса на сближаване със западното изкуство". И т.н. В повечето случаи организатор на тези форуми е пантюркисткия културен център "Ататюрк", подкрепен с ибрикчийско усърдие от нашия Център по малцинствени проблеми и обгрижван бащински от бившия президент Желю Желев.
Някои упорито искат да забравим миналото си, да размият и преиначат историята и да ни отродят. Българската история пак стана предмет на спекулации и политически сметки. Нови амбиции и стари мераци отново се прицелиха в светая светих на собствената ни душевност и паметта на нацията. Поредният им изблик бе инфантилната (но целенасочена) идея да вдигнем паметник на Сюлейман паша и загиналите 14 000 турски войници на Шипка. След като вождовете на ДПС, под благосклонният поглед на управляващите, построиха паметник-чешма на терористи и убийци на жени и деца край Буново, защо да не направим същото и за Сюлейман. Неговите орди подлагаха на сеч всичко живо по пътя си - без разлика на пол и възраст...
Авторите на идеята: някои си Здравко Зафиров, зам.кмет на Пловдив и шеф на Комитета за войнишките паметници и секретарят на същата организация Йордан Маринов. Двамата засипаха ефира със скудоумните си прозрения. Последният, незнайно като какъв и от кого упълномощен, в слугинското си престараване отведе турски официален представител (военният аташе Кочкун) в местността Косматица край Шейново. Там трябвало да се издигне импозантния паметник. После с арогантно невежество обяви пред телевизията, че "не сме дорасли, не сме толерантни" и с царедворско угодничество добави: "Както каза премиерът!"... Намекът бе за поредното обругаване на българския народ от бившия министър-председател Сакскобурготски. При многобройните си воаяжи в чужбина той не пропускаше с аристократично високомерие да ни квалифицира като "интелектуално неподготвени" за стандартите на Европейския съюз. Другаде пък заяви, че сме имали "сгрешен чип в главата си". Последният му "комплимент" към "близкия до сърцето му български народ" бе пред италианския вестник "Кориере де ла сера".
Неотдавна някои електронни медии разпространиха изявление на президента Желю Желев пред международна младежка конференция в София - един от кохортата рушители на съвременна България, трагикомично недоразумение в българската политика. Уви, не единствено. Издигането му бе плод на сделка между БСП и СДС - на принципа: от вас президента, от нас - вицето. На конференцията Желев заявил, че той е повикал НАТО да нападне Сърбия, за да спре етническия конфликт. Навярно в собствените си очи той се изживява като световен лидер, на когото алиансът не може да откаже. За Желев и подобните нему изглежда бе непосилно да проумеят, че агресията на НАТО е само част от стратегията за раздробяване на страните от региона и тяхното военно-политическо и икономическо подчиняване. Затова вълните от изтребители Ф-16 сриваха сръбската икономика, горяха промишлени предприятия, училища, болници, жилищни квартали, Белградската телевизия, рухнаха мостовете над Дунав. На корабоплаването в крайдунавските държави бяха нанесени огромни щети, естествено неовъзмездени от Вашингтон и компания.
Сръбските майки
молеха нашия общ
православен Бог
да опази децата им и изгаряха живи заедно с тях под ракетните удари на високотехнологичните убийци. Цинизмът на натовските лидери стигна дотам, че забраниха информацията за това чия ескадрила е смазала поредния жилищен квартал. За да не се настройвало общественото мнение срещу съответната столица...
След войната истината за геноцида над съседния нам славянски народ бе отразена в издадената от сръбското посолство  в София Бяла книга - в два тома. А мотивът за агресията най-ясно изрази американският президент Бил Клинтън в своето нецензурирано обръщение към косовските албанци през 1999 г. По това време Държавният департамент на САЩ хвърли доста усилия, за да скрие документа от медиите. Обръщението е "блестящо" продължение на турския план "Баязид-2" за разгрома на съвременна България. Ето го:
"През 1998 г., казва Клинтън, използвахме всички средства за разрешаване на кризата в Косово - планове за физическо ликвидиране на Милошевич, тайно въоръжаване на Армията за освобождение на Косово, прехвърляне през границата на терористи за саботажни действия, убийства на цивилни и полицаи и предизвикване на масово изселване на албанското население. Нашата въздушна кампания е разрушила или повредила една трета от сръбските бронетранспортьори и артилерията в Косово, по-голямата част от капацитета на сърбите за производство на оръжие и гориво, нанесла е огромни щети и на други сектори на сръбската икономика. Както в Северна Корея, Виетнам и Ирак ние ще осъществим докрай политиката си на изпепелената земя, докато не остане нито един жив сръбски войник, докато не заставим и последния сърбин да приеме нашия цивилизационен избор. Нашата военна кампания ще продължи, защото се ръководим от стратегията за окончателно и безвъзвратно премахване на православно-славянската хегемония на Балканите и в Централна Европа. Деструкцията на Сърбия и трайното присъединяване на Албания, Македония и България към мюсюлманските ценности ще създадат нова обстановка на Балканите и в Европа.
ЕС и САЩ трябва да
унищожат докрай т.нар.
национални икономики
на държавите от региона, за да станат те неделима част от новия световен ред. Стимулирането на националното развитие, на националната самобитност трябва да отстъпят място на атлантическите критерии и ограничаване на националния суверенитет в бившите социалистически страни. Балканите трябва да станат център на атлантическия ден, на взривени болници, детски домове, църкви и манастири, радиотелевизии, на срутени за десетилетия мостове, на опожарени рафинерии и химически заводи, които да превърнат в екологическа пустиня всяка страна, отказала да приеме нашия нов цивилизационен избор. Ние и нашите съюзници трябва да следваме стратегията, която да гарантира превеса на силите, обединяващи Югоизточна Европа, за да влезе тя в новия световен ред, в който няма и не ще има място за православно високомерие и славянско упорство и превъзходство".
По силата на всички хуманитарни и юридически норми и споразумения Клинтън и съмишлениците му са военнопрестъпници. Но в случая действаше едно уродливо изобретение в международните отношения - двойният стандарт: силата на правото се превръща в право на силата. По-късно у нас американският президент бе посрещнат от българските политици като месия, с добре тренирано раболепие. Редовете от обръщението му към косовските албанци едва ли биха смутили доброто им настроение след поредния коктейл, увлечени в безпринципни битки за надмощие и лично преуспяване, все така заигравайки със съмнителни "балансьори" в парламента. И за кой ли път изваяха смешно-тъжната, гротескна фигура на новоизлюпените радетели на свободата в нова България: в едната ръка носят знамето на демокрацията, в другата - ибрика.
Петдесетгодишнината на Ахмед Доган пък бе повод за шумни салтанати в негова чест. И за поредно тиражиране на фалшивата теза, че ДПС било гарант за мира в страната и на прехваления от местните туркофили етнически модел. На лидерът на етническата партия присъдиха дори най-високият орден: "Стара планина" - първа степен. На церемонията по награждаването Доган не пропусна възможността да унизи България, заявявайки, че не желае ордена, защото това не било в неговия стил. Срамното му поведение бе и своеобразен реверанс към пребиваващият тогава у нас турски премиер Реджеп Ердоган. А с отличието президентът Георги Първанов отне правото на Анкара първа да окичи с орден своето протеже - за изключителните му заслуги за разгрома на националната сигурност и ерозирането на българската държава.
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
За или против членството на Турция в ЕС,и въобще за и против Турция и културата
Анкети
Аэ съм 12 1738 Последна<br />публикация Февруари 21, 2011, 02:21:31
от sleepindreams
Учителят за българите, славянството и Шестата раса « 1 2 »
Духовни учения
Georgio 15 1949 Последна<br />публикация Ноември 30, 2011, 23:14:15
от meander
ТУРЦИЯ – ПОКОЛЕНИЕТО ТАКСИМ – филм на Иван Кулеков
Филми
yyy 0 471 Последна<br />публикация Юни 18, 2013, 01:31:37
от yyy

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright