Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Митология  (Прочетена 2613 пъти)
DArkAngel
Гост
« -: Октомври 04, 2010, 16:46:24 »

Митологичното съзнание на човека формира представи за сътворението на света. В тях битува най-древното знание за боговете, по чиято воля сред необяснимите тайнствени сили на природата се появява и човешкият род. Той присъства в земния свят с неразгаданата тайна за себе си и своето място, сред всичко заобикалящо го. За тези търсения на човешкото съзнание разказват митовете. Примитивни по съдържание и форма в своя първоначален етап на развитие, тези кратки разкази за търсената от човека истина за собственото сътворение и място в живота оформят първите логически съждения за връзката между предмета, вещта или явлението и словото, което ги назовава. Затова и първото смислово значение на понятието мит е свързано слово. Той разказва чрез свързани в смислово отношение слова (първоначално в устна форма) за произхода на предмети и явления. Ясна логическа причинно-следствена връзка в разказаното от мита не може да се открие. Той е недействителен и нереален по съдържание, формира представи на твърде примитивно ниво за божествения произход на света. Усетите, емоциите и преживяванията на човека при наблюдаването на необяснимото и непознатото оставят трайна диря в митологичния разказ. На природните явления и материалния свят се приписват човешки настроения. Предметите оживяват. Стихиите в природата са одухотворени. Изразяват хаоса в душата на човека. Материален и духовен свят, природа и човек намират художествен еквивалент на съответствие в разказаното от мита. Неговите образи са чудновати. Съчетават несъвместими елементи, взети от растителния, животински и човешки свят. Появяват се летящи коне, еднооки чудовища, говорещи дървета и растения. Всичко е насочено към разгадаване тайните на природата и скритото в човешкото съзнание. Нетипичният художествен синтез между елементи от животинския и човешкия свят води до създаване на зооантропоморфни образи. Такъв е например кентавърът в старогръцката митология. Човекът постепенно осъзнава индивидуалността на своята природа и различието си от животинския и растителен свят. Образите на мита отразяват степента на човешка осъзнатост Стават антропоморфни, т.е. изцяло наситени с човешко съдържание.

Митовете разказват за сложната еволюция на човешкото съзнание, успяла да разграничи интелектуалния ход на мисълта от естествения порядък на живота в природата. Поредицата от митологични разкази е най-древната приказка за човека и неговия живот, наречена митология. Една от най-красивите поредици, разказваща за произхода на света и връзката на човека с него, е митологията на древните гърци. Нейното формиране е пряко свързано с критската и микенската култура, които оформят два различни етапа от образното и художествено развитие на старогръцката митология.

Митовете, създадени през ХХ - ХVI в. пр. Хр., се отнасят към художественото наследство на критската култура. В тях човекът засвидетелства особена религиозна почит към три божества: Великата богиня - майка, наречена богинята със змиите, върховен бог - символизиращ божествената власт на жреца или вожда на племето, и млад бог -покровител на ловците. Елементи на критска култура се откриват в митовете за раждането на Зевс, за лабиринта, цар Минос и Минотавъра, както и в описанията на критските дворци и начина на живот в тях.

В периода ХVI - ХII в. пр. Хр. се създават митове, свързани с особеностите на микенската култура. Водените войни между отделните микенски племена намират своето художествено отражение в митовете чрез идеала за героизма и красивата трагична смърт на героя. Той умира, обезсмъртил името си и прославил рода. Създава се поредица от митове за герои-воини, прославили своите племенно-родови общини. Така се формира митологичният пантеон на микенското войнско безсмъртие, чийто първообраз е светът на олимпийските богове.

Критската и микенската култура, отразени в старогръцката митология, определят и особеностите на нейната тематична и сюжетна структура. Състои се от три цикъла: космотеогоничен, олимпийски и героичен.

Космотеогоничният цикъл от митове разказва за примитивната, все още неосъзната връзка между човека и света до олимпийското поколение богове.

Олимпийската митология е цикъл от разкази за живота на боговете на Олимп, като основни митологични персонажи са Зевс - върховен бог, Хера -съпруга на Зевс, богиня на брака и семейството, Посейдон - бог на морето, Деметра - богиня на плодородието, Хестия - богиня на семейното огнище, Аполон - бог на изкуствата и светлината, Артемида - богиня на лова и раждането, Атина - богиня на мъдростта, изкуствата, занаятите и войната, Афродита - богиня на любовта, Хефест - бог на огъня и коваческото изкуство, Арес -бог на войната, и Хермес - бог на търговията и вестител на боговете.

Героическата митология включва цикли от героични разкази за подвизите на аргонавтите, Херакъл, Тезей и други прославили се митологични герои.

Митовете, отразили културните ценности на критско-микенската епоха, се съотнасят към т.нар. първичен етап от развитието на старогръцката митология. Той продължава до XII в. пр. Хр. От Х до V в. пр. Хр. се създават митовете, определили същинската художествена стойност на старогръцката митология, позната като културно наследство от Античността и до днес. Това е всъщност новият, вторичен етап от развитието на старогръцката митология. Сюжети, образи и мотиви от първичните митове се обогатяват и използват в контекста на новата културно-историческа епоха.

Старогръцката митология от първичния етап отхвърля идеята за последователното движение на времето като хронология от събития, не приема времето като символ на промяната и развитието. В тези първични митове времето е вечно и сакрално, с абсолютно непроменящи се стойности. То е в неизменен покой, не може да има циклична повторяемост и вътрешен ритъм на движение. Поради своята статичност времето не създава представа за последователно протичащи събития, очертаващи движението на човешкия живот от минало към бъдеще.

Старогръцките митове от вторичния етап, създадени в периода Х-V в. пр. Хр., имат нова художествена представа за време. То е дълготрайно настояще. Идеята за бъдеще време и бъдеща епоха не се отхвърля. времето, през което отделните вождове и царе управляват племето, определя етапите от съществуването на колектива. Броят на подвизите на прославил се с героизма си воин формира представа за неговото героично време. Митовете от по-късния, вторичен етап определят миналото като свещено, велико време, а настоящето - като обикновено време за живеене. Древногръцкият мит започва да разграничава идеализираното минало на предците от човешкото настояще и все още неизвестното, пълно със загадки бъдеще.

Разказът за човека и света в древногръцката митология получава конкретен смисъл единствено в контекста на културноисторическата епоха, Която отразява. Извън нея той има универсално съдържание и условна метафорична форма на словесен изказ. Старогръцката митология е безспорен принос на Античността за цялостното развитие на човешката култура и цивилизация.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #1 -: Октомври 04, 2010, 16:49:52 »

Аполон, • богът на светлината и изкуствата
32
на в страна нещастната страдалка йо, докарана до лудост от мъки. Нигде не намирала тя покой. В бесен бяг се носела тя все по-далеч и по-далеч, а стършелът летял подир нея и всеки миг забивал своето жило в тялото й. Жилото на стършела горяло Йо като нажежено желязо.- Къде ли не бягала Йо, в какви ли не Страни ходила! Най-после след дълги скитания стигнала в страната на скитите, в Крайния Север, до скалата, на която бил прикован титанът Прометей. Той предсказал на нещастницата, че само в Египет ще се избави тя от мъките си. Гонена от стършела, Йо продължила да бяга. Много мъки изтърпяла тя, много опасности изпитала, преди да стигне до Египет. Там, на бреговете на благодатния Нил, Зевс й върнал предишния образ и тя родила син, Епаф. Той бил първият цар на Египет и родоначалник на великото поколение герои, към което спадал и най-големият герой на^ Гърция, Херкулес.
АПОЛОН
РАЖДАНЕТО НА АПОЛОН. Богът на светлината зла-токъдрият Аполон, е роден на остров Делос. Майка му, Латона, подложена на гонение поради гнева на богиня Хера, никъде не можела да си намери убежище. Преследвана от змея (дракона) Питон, изпратен от Хера, тя се скитала по целия свят и най-после се укрила на

остров Делос, който през ония времена се бил носел по вълните на бурното море. Едва стъпила Латона на Делос, и из морската бездна се издигнали два грамадни стълба, които подпрели и спрели тоя пустинен остров. Той застанал непоклатимо на същото място, дето стои и сега. Около Делос шумяло морето. Унило стърчали делоските скали, голи, без каквато и да било растителност. Само морските чайки намирали подслон на тия скали и ги огласяли със своя тъа":ен крясък. Но ето че се родил богът на светлината Аполон и навсякъде се разлели потоци ярка светлина. Като със злато залели те скалите на Делос. Всичко наоколо зацъфтяло, светнало: и крайбрежните скали, и планината Кинт, и долината, и морето. Шумно чествували новородения бог стеклите се на Делос богини, поднасяйки му амброзия и нектар. Цялата околна природа ликувала заедно с богините.
БОРБАТА НА АПОЛОН С ПИТОН И ОСНОВАВАНЕТО НА ДЕЛФИЙСКОТО СВЕТИЛИЩЕ С ОРАКУЛ.
Младият, лъчезарен Аполон се понесъл по лазурното небе с китара (лира) в ръце, със сребърен лък през рамо; златни стрели силно звънтели в стрелника му. Горд, ликуващ се носел Аполон над земята, като заплашвал да унищожч всяко зло, всичко, породено от мрака. .Той се устремил към мястото, дето живеел страшният Питон, който някога преследвал'майка му Латона; искал да му отмъсти за всичкото зло, което й бил причинил.
Бързо стигнал Аполон до тъмната клисура, където било леговището на Питон^ Високо до небето се издигали наоколо скали. Мрак царял над клисурата. По дъното й буйно течал разпенен белогрив планински поток, а над потока се виели мъгли. Страшният Питон излязъл от леговището си. Грамадното му тяло, покрито с люспи, се навивало между скалите на безброй обръчи. Скали и планини тръпнели и се поддавали под тежестта на тялото му. Яростният Питон опустошавал всичко и сеел смърт на всички страни. В ужас се разбягвали нимфите и всичко живо. Надигнал се Питон, могъщ, яростен, разтворил страшната си паст и вече се готвел да погълне златокъдрия Аполон. Но в този миг се чул звук от тетивата на сребърния лък и като искра блеснала във въздуха безпогрешна златна стрела, след нея - втора, трета; стрели като дъжд се изсипали върху Питон и той паднал мъртъв на земята. Бодро за-

Изложено според поемата на Овидий "Метаморфози"
звучала тържествената победна песен (пеанът) на зла-токъдрия Аполон, победителя на Питон, със съпровод от златните струни на лирата му. Аполон заровил в земята тялото на Питон на мястото, дето по-късно се издигнал свещеният град Делфи, и основал там светилище с оракул, за да разкрива в него на хората волята на баща си Зевс.
От високия бряг Аполон съзрял далеч в морето кораб на критски моряци. Преобразен на делфин, той се хвърлил в синьото море, настигнал кораба и катб лъчезарна звезда литнал по морските вълни и .застанал на кърмата на кораба. Аполон откарал кораба до кея на пристанището Криза и свирейки на лира, повел моряците през една плодородна долина за Делфи. Тях направил той първи жреци в своето светилище.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #2 -: Октомври 04, 2010, 17:05:40 »

Фениксът- древногръцка митология

Фениксът е митологична огнена птица, която за древните египтяни била свещена. За него се казва, че живее 500, 1461 или 12594 години. Той е мъжка птица с красиви златни и червени пера. В края на своя живот фениксът се вгражда в гнездо от канелено-кафеви клонки, които после той запалва. Птицата и гнездото горят пламенно, а после стават на пепел, от която се ражда новия феникс. Той балсамира пепелта на стария феникс в яйце от смирна и го занася в Хелиополис (на гръцки градът на Слънцето), намиращ се в Египет.

Фениксът присъства като образ и в други митологии; въпреки, че той е представен по различен начин, той става популярен в раннохристиянското изкуство и литература като символ на прераждането, на безсмъртността и на задгробния живот.

Фениксът се свързва със слънцето и боговете на слънцето, като например древноегипетския бог Ра и древногръцкия бог Аполон.

Гърците твърдят, че фениксът живее в Арабия, близо до един кладенец. Сутринта той се окъпва в кладенеца, а богът на слънцето Аполон спира своята колесница (слънцето), за да го слуша.
За древните египтяни образът на феникса е близък до този на чаплата, но древните гърци и римляни го оприличават на паун или орел.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #3 -: Октомври 04, 2010, 17:14:51 »

САМОДИВИТЕ





    В народните представи САМОДИВИТЕ или САМОВИЛИТЕ са ефирно прелестни девици с разпуснати руси коси, понякога и с крила. Те са облечени с риза, рокля, зелен пояс и елече. Дрехите им са украсени с пера, с които летят като птици.

    Тези загадъчни същества са повелителки на водите и могат да предизвикват суша. Подпомагани от кръстати орли, те се разпореждат и със стихиите на ветровете, затова и появата им е често съпроводена с вихрушка. Някои от тях приличат (може би не съвсем случайно) на антични амазонки - въоръжени с лъкове и стрели, те яздят грациозно сиви расови елени с юзди от преплетени змии.



    Самодивите обитават тъмните лесове и дивите планински усои. Те живеят под грамадни стари дървета, в изоставени колиби или в тъмни като пъкъла пещери. Появяват се най-често през пролетта и лятото. Излизат навън само нощем и се скриват отново с пропяването на петлите. При мръкване самодивите отиват край водите - езера, вирове, извори, кладенци - събличат се голи, къпят се, перат сенките (или дрехите) си и ги простират да съхнат на месечина, пазейки зорко да не ги открадне някой. Както ще се види по-нататък, тази бдителност си има повече от уважителни причини. След къпането прекрасните блондинки се събират на зелени морави, където пеят, свирят, лудуват и играят своите неистови хора. Те обичат музиката, особено мелодиите на кавала, затова често отвличат овчари, като ги карат да им свирят. Освен това тези езически хубавици почитат... християнските празници, особено Великден, и похищават и ослепяват или убиват хората, които не ги спазват.

    Самодивите пазят ревниво своите обиталища и свърталища - онзи, който наруши владенията им изчезва безследно или се разболява от неизлечима болест. Затова хората не дръзват да пристъпят в такива места нощем и не смеят да косят тревата по "самодивските" морави, дори и те да се намират сред собствените им имоти. В съвременна България има стотици местни названия от типа Самодивска поляна, Самодивско кладенче, Самодивско хоро и т.н.

    Магическата сила на самодивата е в дрехите (или в сянката й). Ето защо ако някой човек успее да ги открадне, а най-сгодният миг за това е къпането, тя се превръща в обикновена жена и му се покорява. Такава самодива минава през венчило, ражда деца, но не става добра майка и домакиня, а използва всяка възможност да избяга на воля. Понякога самодиви се разделят с девството си по собствено желание - носителки на буйна сърдечна страст, те се влюбват безпаметно в този или онзи левент, обсебват го без остатък и го измъчват с огнените си прищевки до смърт. В други случаи, измамени от сладострастни хитреци, самодиви губят целомъдрието си, раждат невинни бебета и като кърмачки имат гърди с такива исполински размери, че се налага да ги премятат през раменете си.

    Самодивите не са неизбежно неприязнени и опасни за хората. Когато някой им направи добрина, те се побратимяват с него, стават негови покровителки и дори откърмят от него деца, от които израстват славни юнаци. Във фолклора такива самодиви са често неанонимни, индивидуализирани - Гюрга, Дена, Стана, Мита, Магда, а техните романтични силуети обрастват в цели гроздове вълшебни приказки и песни.

    Първите писмени сведения за самодиви датират от XIII в. Смята се, че тяхната митология се е развила на балканска основа, като специалистите откриват в нея и следи от славянската древност. Думите САМОДИВА и САМОВИЛА отвеждат към прастари, индоевропейски корени със значение "божество", "демон", "лудувам", "вилнея".
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #4 -: Октомври 04, 2010, 17:40:48 »

Американска Митология
МАИТЕ - В доколумбовската епоха маите обитавали обширна територия, заемаща площ, съставена от сегашните мексикански щати Кинтана, Кампече, Юкатан, Табаско, цялата Гватемала, Белиз и западните части на Хондурас и Салвадор. Колкото и странно да е, величествените градове, построени от маите били открити едва през 1836 г. когато мексиканският полковник Гарлиндо, пътувайки по служба, се натъкнал в девствените гори на невероятно стари развалини, покрити с барелефи. Три години след това рапортът му попаднал в ръцете на нюйоркския адвокат Джон Лойд Стивънс, чиято страст била археологията. За отправна точка на експедицията си той избрал Хондурас, основавайки се на съобщение, че през 1700 г. в Хондурас до град Копан, е бил видян огромен комплекс постройки и пирамиди. Със Стивънс потеглил и приятелят му - художникът Фредерик Кедърууд. Няколко дни след началото, експедицията се натъкнала на могъща стена, изградена от издялани, плътно прилепващи един към друг каменни блокове. Стъпалата на стръмна, обгърната от растенията стълба, водели някъде нагоре. Промъквайки се с труд, Стивънс и Кедърууд се заизкачвали по стълбата и когато стигнали върха на пирамидата, пред очите им се открила поразяваща гледка. Измежду развихрената зеленина се виждали руините на множество пирамиди, дворци, каменни постройки, идоли. Стилът и характерът на скулптурите бил необикновен и вдъхващ страх, а майсторството и прецизността на изпълнение - поразителни. Кедърууд се опитал старателно да копира това, което виждал, но композициите го затруднявали със сложността си. През останалите дни двамата изследвали множество руини на цели градове и били напълно уверени, че са открили останките на неизвестна древна цивилизация, населявана от могъщ народ, надарен с невероятен творчески гений. През 1842 г. Стивънс издал книга, описваща откритието му, която предизвикала истинска сензация. Скоро след това историците, изследвайки стари испански документи, достигнали до заключение, че великолепните строители на скритите в джунглата градове, са маите. В последствие, там били открити руините на повече от сто големи и малки градове. Имената им: Майапан, Копан, Тикал, Ушмал и разбира се, Паленке и Чичен-Ица, разпалват въображението с тайнственото си звучене. И до днес обаче, твърде много моменти от историята на този удивителен народ, изградил в дълбока древност смайваща цивилизация, остават неразгадани. Когато Европа била още дива и тънела в мрак, маите вече строели величествените си градове. Те не били само перфектни строители, но обладавали също така и изумителни познания в областта на математиката и астрономията, далече преди другите, високоразвити цивилизации. Без да притежават мощни съвременни уреди, можели да изчислят изключително точно движението на планетите и звездите. Нивото на знания, достигнато от тази древна цивилизация, и до сега впечатлява учените, които вероятно биха могли да разгадаят тайните й, ако имаха достъп до писмени документи. За жалост, по-голямата част от тези толкова ценни материали, били изгорени от фанатизирания мисионер Диего де Ланда.

Източник: http://www.tribak2007.com/mythology/amerika-history.htm
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #5 -: Октомври 04, 2010, 17:41:58 »

Смайващи знания и умения
И до днес например е загадка, защо маите са напуснали градовете си? Каква е причината за гибелта на цивилизацията им? От къде са дошли и чии потомци са? Какво точно гласи предсказанието на мъдреците им, относно 23 декември 2012 година? Как да се обяснят поразителните свойства на кристалния череп, намерен на едно от най-ранните места, които са обитавали? Само в един от най-големите градове - Чичен-Ица има толкова впечатляващи обекти, за които съвременната наука няма обяснение. Там например, древните строители използвали при построяването на всяка пострийка особен акустичен ефект, усилващ и най-тихите звуци. Двама души, единият от които е застанал в Северния храм, а другият - в Южния, намиращ се на 150 метра от него, могат да беседват съвсем спокойно, без да напрягат глас. При това никой друг, освен ако не е застанал до тях, не може да чуе разговора им. Главна забележителност на Чичен-Ица е пирамидата "Кукулкан" с височина 25 метра. Към храма на върха й водят четири широки стълби, всяка с 91 стъпала. Общият брой на стъпалата плюс платформата на на върха е 365 - т.е. броя на дните в годината. Това не е случайно съвпадение. Пирамидата е строго ориентирана спрямо четирите посоки на света. В резултат на тази изключителна точност на ориентация и особената й форма, два пъти в годината тайнствено явление смайва света. В дните на пролетното и есенното равноденствие, в определен час, засечен сякаш с хрономентър, на стъпалата на северната стълба се появява изображение на гигантската "Свещенна Змия", образувано от триъгълни светлини и сенки, което започва да пълзи бавно към основите на пирамидата. Това изумително зрелища продължава 3 часа и 22 минути. Ако пирамидата била обърната само на един градус в страни, тази удивителна игра на светлина и сенки, не би се появила никога. А това показва какви топогравски и астрономически знания са обладавали маите. В световните музеи са събрани множество скулптурни изображения на човешки черепи, изготвени от кварц. Произходът им е неизвестен, но всички са намерени в Мексико, Централна и Южна Америка т.е. там, където са процъфтявали древните цивилизации на ацтеки, маи и инки. Най-загадъчният екземпляр е черепът, намерен от Фредерик Мичел-Хеджис. Това е идеално копие на череп в естествена големина, тежащ 5 кг., 190 гр., изработен от цял къс планински кристал. Истинско чудо е, че до сега черепът не се е пръснал на парчета поради вътршните дефекти (множество жилки и мехурчета), които даже не са се отразили на повърхността - тя е идеално гладка. През 1970 год. черепа бил подложен на прецизен анализ в кристалофизическата лаборатория на фирмата "Hewlett-Packard". Изследванията показали, че е бил изработен, без да се отчита молекулярната симетрия на кристала и необикновенната му крехкост. Следователно направата му не би могла да се осъществи даже с лазер, без да бъде разтрошен. Освен това, на повърхността му не била открита каквато и да е, даже микроскопична следа от инструмента, с който е бил направен. Учените заявили, че нито една съвременна технология, не може да създаде подобен предмет. Един от тях даже казал изумен: "Този дяволски череп, просто не би трябвало да съществува!" С този череп са свързани и други загадки. Твърди се, че притежава огромна магическа сила. Много хора твърдят, че при съприкосновение с него, усещат дълбоко въздействие върху съзнанието и имат видения. Освен това, той има и поразителни оптически свойства. В черепа и в очните кухини са поставени майсторски изработени лещи и призми. Ицамна - един от главните богове на маитеСкулите действат като съвременни оптични влакна и провеждат светлина от основата на черепа към очните кухини, където са разположени лещите. Ако бъде осветен, очите започват да светят ярко, а ако се насочи лъч светлина към основата на носа, целият череп започва да сияе, сякаш е обграден от ореол. Маите достигнали недостижими висини в абстрактното математическо мислене. Използвали двадесетична бройна система, въвели знака "нула" много столетия преди Европа, използвали позиционна система за записване на цифрите, за което се досетили хиляда години преди това да бъде направено в Индия, а след това и в Европа. При тези знания, те оперирали с безкрайно големи величини. Интересно е, че в един техен текст е записана началната дата на появяване на човешкия род - 5041738 г. пр. Хр. В градовете Тикал, Копан, Паленке, Чичен_Ица, както и в други градове маите провеждали астрономически наблюдения от каменните си обсерватории. Разчетите, които правели жреците от тези обсерватории, били поразителни. Календарът на маите, независимо от древния си произход, бил изключително точен. По съвременни изчисления, годината има 365,2422 дни. Според маите е имала 365,2420 дни. Разликата е две десетохилядни! При това изчислението е направено преди хиляди години, без съвременни уреди. Според учените, за да се направи толкова точен календар, трябва да се наблюдава и записва движението на планетите в продължение на около 10000 години! Според хронологията на маите, съвременната епоха е започнала на 12 август 3114 г. пр. Хр. и ще завърши на 23 декември 2012 г. и тогава трябва да настъпи обновление на света - новото му раждане.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #6 -: Октомври 04, 2010, 17:57:00 »

Как бил сътворен света?

Между двете планински вериги, простиращи се покрай нилските брегове, под благите лъчи на слънцето, лежи страната Та-Камет - "Черната земя", както я наричали древните египтяни. Наричали я така, защото земята била "черна" - жива, плодородна. "Червената земя" простирала жарките си пясъци от другата страна на планинските хребети. Там била пустинята, царството на злия бог Сет. Там властвала смъртта. А тук, в зелените долини на "черната" земя властвал животът. Добрият речен бог Хапи, господарят на Нил и повелител на наводненията, заставял реката да се разлива всяка година. Когато водите се прибирали, оставяли след себе си дебел слой плодородна тиня. Това правело земята на Та-Камет черна и жива. Богатите жители на Та-Камет издигнали на земите си белокаменни градове, разкошни дворци и величествени храмове. Навсякъде кипял живот. Хамбарите били препълнени със зърно, стадата били охранени, а плодовете превивали клоните на дърветата. Благодарните египтяни славели щедрия бог Хапи, пеели хвалебствени химни и принасяли жертви.

Боговете Нут и ГебНо не винаги било така. Отдавна, много отдавна - преди милиони години, на мястото на цветущата земя царствал Хаосът - безкрайният и бездънен океан, наречен Нун. Мрачно зрелище бил този океан. Студените води на Нун били неподвижни. Нямало въздух, нямало топлина, нито светлина - всичко било обгърнато от мрак и царяла тишина. Минавали хилядолетия, а Нун оставал неподвижен. Но веднаж станало чудо. Изведнаж водата се раздвижила, разплискала се и на повърхността се появил великият бог Атум. "Аз съществувам!" - възкликнал той и Вселената потръпнала от гърмовния му глас, възвестяващ началото на живота. "Ще създам света! Ще го направя, защото могъществото ми е толкова голямо, че съумях да създам себе си от водите на океана. Аз нямам баща и майка, аз съм първият бог във Всемира и ще създам други богове!" С неимоверни усилия Атум се откъснал от опитващите се да го погълнат води на Нун, възвисил се над бездната и издигайки ръце, произнесъл вълшебно заклинание. В този миг се чул оглушителен грохот и от дълбините, всред гигантски водовъртеж и белоснежна пяна израстнал хълмът Бен-Бен. Атум стъпил на него и потънал в дълбок размисъл. Не след много време сътворил първата божествена двойка - бога на вятъра Шу и богинята Тефнут - жена с глава на свирепа лъвица. Но ето, че се случило нещастие. В непрогледния мрак на Хаоса, Атум изгубил децата си. Колкото и да викал, колкото и да ги търсил, навсякъде срещал безмълвие. В отчаянието си Атум извадил окото си и го изпратил да ги търси. Окото се отправило към океана, а Атум седнал на върха на хълма Бен-Бен и започнал да чака. Бавно минавало времето - минали столетия и накрая богът възкликнал: "О, мъка! Какво да правя? Не стига, че изгубих сина си Шу и дъщеря си Тефнут, но се лиших и от око!" Тогава той създал ново око и го сложил на мястото на изгубеното. Веднага след това обаче, чул шум, в който различил гласовете на изгубените си деца. Щастливият баща заплакал от радост, а сълзите му рукнали като дъжд над земята. Хвърлил се Атум да прегърне децата си, но разгневеното му око го спряло с думите: "Нали по твоя воля се отправих в океана Нун и върнах децата ти. Служех ти вярно, а ти за благодарност си създал ново око и си го сложил там, където е моето място!" Атум му отвърнал: "Не се гневи! Ще те поставя на челото си и от Богът на слънцето Ратам ще се любуваш на света, който ще създам, съзерцавайки красотата му." Но оскърбеното око не искало да слуша оправдания и желаейки да отмъсти на бога се превърнало в змия - кобра. Със страховито съскане тя раздула шията си, оголила страшните си зъбите и се хвърлила към Атум. Но богът спокойно взел змията и я поставил на челото си. От тогава тя украсява короните на боговете и фараоните. Щастливият Атум не можел да се нарадва на децата си. В това време от водите на океана Нун разцъфнал бял лотос. От него излетял богът-слънце Ра, увенчан със златен диск. Разпръснал се вечният мрак. Светът се изпълнил с живителна светлина. Виждайки Атум и неговите деца, Ра се разплакал от радост. Сълзите му паднали на земята и се превърнали в хора. Шу се оженил за Тефнут и скоро се родила втората божествена двойка - богът на земята Геб и богинята на небето Нут. Те се обичали толкова много, че се появили здраво прегърнати. Затова в началото небето и земята били едно цяло. Но веднаж Нут и Геб се скарали. Геб Боговете Шу и Тефнутупреквал Нут, че всяка сутрин изяждала децата си - звездите. Тогава слънчевият бог Ра заповядал на Шу: "Отиди да ги разделиш! Щом не могат да живеят заедно, нека бъдат разделени." Богът на вятъра трябвало да изпълни заповедта на Ра. Той размахал ръце и произнесъл заклинание. В миг по цялата Вселена се извил страшен ураган. Колкото и да се съпротивлявали, вятърът разкъсал прегръдката на Нут и Геб. Небето се отделило от земята, а в океана се появили острови и континенти. Издигнали се високи планини. От тях потекли буйни реки и хората, родени от сълзите на Ра, напуснали хълма Бен-Бен и се разпръснали из зелените долини. На хълма Бен-Бен израстнал градът Иуну, а в него издигнали храм-светилище на бога Ра. Настъпил Златният век - време, през което хора и богове живеели заедно на земята. Древните гърци нарекли града Иуну Хелиополис, което означава Град на Слънцето. Там се покланяли на слънцето и той станал главен култов център на слънчевите богове Ра и Атум.
Източник: http://www.tribak2007.com/mythology/egypt-mythology2.htm
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #7 -: Октомври 08, 2010, 17:49:14 »

Зевс е господарят на Олимп. Като най-силен бог може да разбие вражески армии, устремени към твоя град. Подчиненият му оракул предсказва бъдещето. Ако Гръмовержеца се разсърди, може да изпрати страшен циклоп за наказание. 
 Посейдон е богът на моретата. Под негово покровителство се намират рибарите, събирачите на морски таралежи и конюшните. Оказва помощ при глад в града, носейки морски дарове. Чудовището Кракен действа по негова заповед.
 
 

 Богът на подземния свят Хадес се грижи за финансите на града в добива на руда. Изпаднеш ли в дългове, може да очакваш помощ от него. При нападение ще отведе със себе си всички хора по улиците. Триглавото куче Цербер му се подчинява за всичко. 
 Съпругата на Зевс - Хера, е патрон на дома и семейството. Благославя овощарите и насърчава раждаемостта. Пази града ти от гнева на Зевс. Зарежда агорите с нови стоки при недостиг в градските запаси. Страшният Сфинкс е наказанието за обида на великата богиня.
 
 Деметра е покровителка на селското стопанство. С нейната благословия земеделците и животновъдите увеличават производителността си. Цел на нападенията й са стопанските сгради. При глад доставя храна. Горгоната Медуза се намира под нейна власт. 
 Аполон е богът на изкуствата и медицината. Повишава шансовете на състезателите в общогръцките игри. Може да прекрати бушуваща епидемия или да призове ужасната Сцила в градските води. Справя се дори и с някои чудовища.
 
 Артемида е богинята на лова и горите. Дивечово месо ще бъде доставено в изпразнените хранилища и могъщи жени-воини ще се притекат на помощ на твоя град, ако тя е благоразположена. Страшилището, наречено Калидонски глиган, й се подчинява за всичко. 
 Богът на войната Арес повишава бойните умения на армиите ти. Гвардия спарти се бие в негова помощ. При добро настроение ще придружи войниците ти зад граница, а при лошо - ще нападне военни обекти в града. Богът командва и чудовището Дракон.
 
 Афродита е покровителка на любовта. Може да настани нови жители в свободните домове. Когато е раздразнена, тя прехвърля настроението си на гражданите и те напускат масово. Хектор - великият троянски воин, изпълнява нейните заповеди. 
 Богът на търговията Хермес кара разносвачите да вървят по-бързо. Доставка за друг град може да бъде изпълнена от него. Като покровител на крадците може да отмъкне пари от хазната ти. Човекът-бик  Минотавър действа по негова заповед.
 
 Атина е богиня на занаятите и мъдростта. Особено много се грижи за маслиновите градини. Може да защитава града и докарва зехтин, ако нямаш. Лернейската хидра е подчиненото й чудовище.   
 Хефест е небесният ковач и бог на огъня. Запазва града ти от пожари и покровителства оръжейните работници. Когато е в лошо насторение, идва при теб, опожарявайки цели квартали. Железният човек Талос е негов подчинен и може да защитава града ти.
 
 Атлас е носачът на земното кълбо. Ускорява строителството, дърводобива, каменоделството и добива на руди. Помага при големите строежи, ако нямате необходимите материали. Страшната Химера е негова подчинена. 
 Дионис е бог на веселието и виното. Благославя лозарите и винарите. В покровителствания от него град никога няма престъпления. Все пак може да нападне и да убеди жителите да не работят или да изпрати полуделите менади. При липса снабдява града с вино.
 
 Сатирите са горски същества от свитата на Дионис. Много приличат на кози, имат рога и копита. Те са помощници на бога на виното в доставките на ценното питие и при нападенията му в града.
   

Герои

 
 

 Аталанта е отгледана от група ловци и усвоява техния занаят. Улавя огромните животни за менажерията на Артемида и намира липсващата част на оръжието на атлантите за Арес. Харпиите и Сфинкс са безпомощни пред лъка на аркадийската ловджийка. 
 Ахил - синът на Пелей и Тетида, е основен участник в Троянската война до смъртта си. Изпълнява поръчението на Хефест да намери Херкулесовите стрели, на Хермес - да открадне орихалка на атлантите и на Аполон - да намери плочата на договора. Полуделите менади и Хектор са лесни противници за него.
 
 Белерофонт е внукът на Сизиф, наказан от боговете да изкачва тежък камък по по планински склон. Изпълнява поръката на Афродита да намери Извора на младостта, на Атина - да донесе златното седло и на Хера да  - се изкачи на върха на Олимп. Ехидна и дъщеря й Химера са жертви на героя. 
 Одисей е царят на Итака, странствал десет години, преди да се върне вкъщи от Троя. Задачите на Посейдон да се открадне паладиумът на Троя, на Хефест да се саботира атлантското оръжие и на Зевс - да използва тайното оръжие срещу атлантите са леки за сина на Лаерт. Циклопите и Сцила са жертви на великия герой. 
 Персей е син на Зевс и Даная. Поръченията на Хермес да се намерят крилатите сандали,  на Атина - да се намери егидата й, на Хадес - да се намери шлема за невидимост и на Дионис - да се възползва от опиянението на жителите на Ликсус и да ги унищожи са изпълнени от героя. Горгоната Медуза и Кракен загиват в бой с него. 
 Тезей е владетелят на Атина, бил е в подземното царство и в Лабиринта на цар Минос. Изпълнява задачата на Дионис да донесе рога на козата Амалтея, на Посейдон - да намери крайъгълния камък и на Хадес - да открадне амброзия. Калидонският глиган и Минотавър падат в схватка с него. 
 Херкулес е най-големият от героите в Елада. Синът на Зевс извършва много поръчения: на Деметра - да улови Герионовите крави, на Аполон - да върне Тезей от подземния свят, на Афродита - да вземе ябълките на Хесперидите, на Артемида - да донесе колана на Хиполита, на Арес - да хване конете на Диомед, на Атлас - да разшири пролива Гибралтар и да поноси Земята. Убива Цербер и хидрата. 
 Царят на Йолк Язон изпълнява задачите на Зевс да намери златното руно, на Деметра - да открадне сребърната царевица и на Хера - да изплете интриги между нея и Гръмовержеца. Дракон и Талос са жертви на великия аргонавт. 
   

Чудовища

 
 
 Дракон е чудовището на Арес. То може да напада или да защитава града ти. Язон има най-големи шансове да срази тази страшна опасност за хората.
Ехидна е полужена-полузмия и не се подчинява на никого от боговете, а действа винаги по свое желание. Тя е майка на много от древните чудовища: Хидра, Сфинкс, Химера. Белерофонт излиза победител от сблъсъка си с нея. 
 Калидонският глиган е под властта на Артемида. Много герои се опитвали да го премахнат, но това се удало само на Тезей.
Ужасното чудовище на Посейдон Кракен унищожава всичко в моретата, но също така и вражески кораби, целящи опустошението на твоя град. Персей се справя с него с лекота. 
 Лернейската хидра е деветоглаво страшилище, чието тяло съдържа най-силната отрова в света. Подчинява се на Атина. След като я сразява, Херкулес напоява стрелите си с нейната кръв.
Горгоната Медуза е любимка на Деметра. Вкаменява всеки, който се осмели да застане срещу нея. Героят Персей успява да я унищожи. 
 Менадите са полудели жени от свитата на бог Дионис, които причиняват големи разрушения в твоя град. Винаги готовият за бой Ахил ги убива без особени трудности.
Минотавърът е човек-бик в Лабиринта на двореца в Кносос. Великият герой Тезей е бил отреден за жертва на Хермесовия любимец, но успява да го убие с помощта на девойката Ариадна. 
 Сфинксът е съществото, което стои пред вратите на Тива по заповед на Хера и задава загадката си на минаващите. Великата ловджийка Аталанта може да спаси хората от него.
Сцила е морско чудовище, погубващо корабите около себе си. Аполон е неин господар. При връщането си към Итака Одисей се справя с нея. 
 Талос е бронзовият човек - приятел на Хефест. Защитава или напада града ти. Язон е победител в битката между двамата.
Харпиите са  летящи същества с глави на жени. Никой бог не може да ги укроти. Единствено Аталанта е способна да се справи с тях. 
 Хектор е троянският военначалник и опората на града си по време на войната с гърците. Афродита е негова покровителка. В двубой с Ахил пада смъртно ранен.
Химера има глава на лъв и тяло на дракон. Много хора се опитвали да убият чудовището на Атлас, но единствено Белерофонт успял. 
 Церберът е триглаво куче, което пази входа към подземното царство на господаря си Хадес. Героят Херкулес го убива по пътя си към отвлечения Тезей.
Циклопите са наказанието на самия Зевс. Еднооките великани са опасност за всеки, нарушил волята на Гръмовержеца. Одисей обаче се справя с тях. 

Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Промени в еволюцията
Всичко относно индиготата
delfin 2 1633 Последна<br />публикация Август 29, 2009, 16:48:46
от Бунтарката
Съновниците??? Можем ли да им вярваме???
Анкети
giti 8 3694 Последна<br />публикация Ноември 10, 2010, 23:16:26
от nre
Появата на постчовешкия геоневрон, 2012
Великият преход
delfin 10 6168 Последна<br />публикация Февруари 08, 2010, 09:47:46
от otsawa

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright