Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Невероятният свят на дивата природа  (Прочетена 5019 пъти)
DArkAngel
Гост
« -: Септември 28, 2010, 19:22:26 »

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=P297Pq_OiEY" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=P297Pq_OiEY</a>
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #1 -: Септември 28, 2010, 19:31:36 »

Белият сибирски тигър

Белият сибирски тигър е най-големият и най-редкият член на семейство котки. Той е най-голямата котка в света и тежи повече от 300 кг. Белият сибирски тигър е красиво, тихо и мощно създание. За съжаление обаче, днес съществуват само 50 сибирски тигри в Китай.

Белият сибирски тигър живее в студените и снежни смърчови гори в Източна Русия, а също и във всички зоологически градини по света. Той също живее и в тресавища и джунгли. Белият сибирски тигър ловува хора само в случаи, ако не може да улови друга плячка от природата.

Белият сибирски тигър е със сини или зелени очи. Той има уникална украска на гърба, която помага да бъде идентифициран. Ивиците, разположени по гърба му, служат за маскировка както през нощта, така и през деня. Тигрите притежават също и най-големите кучешки зъби в сравнение с всички останали ловуващи животни. Те имат мустаци, които са много чувствителни и по този начин им помагат да избягват сблъсъка със скали и дървета. Подобно на хората, тигрите са топлокръвни животни.

Храната на белите сибирски тигри се съставлява главно от елени, антилопи, диви животни, диви свине, маймуни и пауни. Обикновено белите сибирски тигри уловят едно от двадесет животни, които преследват. Те предимно ловуват през нощта, но ако се случи да ловуват през деня, пропълзяват изотзад на жертвата и след това я нападат със скок. След като уловят жертвата си, те прегризват нервната връзка на гръбначния й стълб, което води до безболезнена смърт на плячката.

Белите сибирски тигри напускат малките си, когато те станат на възраст от 18 месеца до 2 години. Те маркират своята територия чрез пръскане на урина и чесане в храсти и дървета. Ако в джунглата стане прекалено горещо, те се разхлаждат с плуване в язовири и водни дупки. Бялите сибирски тигри спят много кратко време. За езиците им е характерно, че имат малки шипове по тях. Тези шипове им помагат да сдъвчат своята плячка, не само месото, но и костите, зъбите и лапите на жертвата. Комуникацията на белите сибирски тигри помежду им, а и с други животни се осъществява чрез плюене, ръмжене, мъркане и озъбване.

Хората са най-големите врагове на белия сибирски тигър. Те ловуват тези животни за ценната им кожа, телесни части, а също и главата. Главата на тигъра е използвана като трофей или стенна закачалка, а частите от тялото са използвани в медицината.
Белият сибирски тигър

Бялата сибирска тигрица носи бебетата си в продължение на 3 месеца и половина, тя дори ги придържа като ги захапва по врата, но това не е болезнено за тях, защото майката захапва само част от козината им.

За съжаление, белите сибирски тигри са застрашен животински вид както поради загубата на местообитанията си, така и поради факта, че са ловувани по различни причини.


* tiger-couple.jpg (155 KB, 640x480 - видяно 744 пъти.)

* tigar-234x300.jpg (30.24 KB, 234x300 - видяно 585 пъти.)

* images.jpeg (9.52 KB, 275x183 - видяно 847 пъти.)

* 020260006864.jpg (92.59 KB, 590x443 - видяно 355 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #2 -: Септември 28, 2010, 19:39:46 »

Белите лъвове на Африка

Тази рядка форма на цветна мутация важи само за вида Кругер (Panthera leo krugeri), забелязан наскоро в резерват в Южна Африка.

Създадени чрез изкуствено оплождане, белите лъвове не са друг вид нито албиноси. Белотата им идва от рецесивен ген на чинчила, подобен и при белите тигри, като варира от рус до чисто бял.

За пръв път се вижда през 1970 г. в книгата “Белите лъвове на Тимбавати”, днес популацията им е над 30. По-голямата част от тях са по зоологическите градини, тъй като в дивото те имат един огромен минус – виждат се ясно, отдалеч.

За съжаление се размножават изкуствено в клетки в Южна Африка, за да радват ловците като трофеи .
Източник: http://grandoman.com/uncategorized/belite-lavove-na-afrika/


* grandoman_whitelions_4.jpg (22.14 KB, 550x355 - видяно 804 пъти.)

* grandoman_whitelions_5.jpg (34.02 KB, 500x334 - видяно 652 пъти.)

* grandoman_whitelions_6.jpg (12.52 KB, 313x320 - видяно 1070 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #3 -: Септември 28, 2010, 19:51:06 »

Снежните Леопарди
Наричат го снежен леопард, снежен барс или ирбис. Според мнозина това е може би най-красивата дива котка на планетата. Но и най-рядко срещаната. Не толкова защото е на границата на изчезването си като далекоизточния леопард, а по-скоро защото нейното най-голямо царство е на средна надморска височина около 4000 метра в Хималаите – там, където човекът, за щастие, е твърде безпомощен, за да може да навреди на другите живи същества.
За да си представите по-добре къде точно живее тази снежна котка,
ще добавим, че тя се движи общо взето по местата, където най-често се разполагат алпинистките базови лагери 1 и 2 – там, откъдето пред очите ви са смъртоносните върхове на Хималаите като Лхоце, К2 и самият Еверест. Това е основният ареал на разпространението на снежния барс. Освен Хималаите, ареалът му обхваща още Южен Сибир и Алтай в Русия, както и планините на Монголия. Днес територията на този леопард попада в границите на 12 държави: Китай, Бутан, Непал, Индия, Пакистан, Афганистан, Таджикистан, Узбекистан, Кизгизия, Казахстан, Русия и Монголия, а нейната „столица” е Тибет. Според различни оценки става въпрос за площ между 1.5 и 3 милиона км2!



В повечето райони през лятото снежният леопард живее около линията на вечните снегове на 3660—3970 м надморска височина, но са документирани много случаи, когато се изкачва и до 5 500 м. През зимата може да се спусне и до 1800 м. В Монголия, обаче, се задържа и на височина 600-1200 м. в пояси с горска и храстова растителност, а в Гоби се спуска дори по-ниско до скални оазиси. Като цяло местообитанията на снежните леопарди съвпадат с тези на копитните животни, които представляват основната им храна.



Снежният леопард е прочут с необикновената окраска на козината си – опушено-сива с жълтеникав нюанс и тъмно-сиви петна, образуващи отворени розетки. На този преливащо сиво-жълтеникав фон са разположени черни петна в характерни форми, които са най-важния ключ към идентификацията на отделните представители на този толкова интересен вид дива котка. Освен това необичайната окраска на козината на снежния леопард е наистина перфектен камуфлаж сред скалите и вечните снегове, на който съвременните ловци могат само и дълго да завиждат!



Необикновено големите способности за адаптация на тези леопарди (дори и в сравнение с другите диви котки) им позволяват с лекота са живеят в екстремен климат. Забележителната им опашка им помага да балансират по тесните скални ръбове подобно на опушения леопард (Neofelis nebulosa), без да достигат до неговите крайности и в същото време да запазват телесната си топлина по време на отдих на замръзналата земя. (Разнообразна информация за опушения леопард можете данамерите в секциите "Видове диви котки" и "Новини").
Приликата с опушения леопард може да се види и в структурата на тялото на снежния му събрат: той има издължено тяло с добре развит гръден кош, къси предни крайници с доста големи лапи и относително по-дълги задни крайници, които от хилядолетия са превърнали способностите му за скокове в част от местните легенди. Част от най-популярните митове заснежния леопард можете да прочетете в секция "Любопитно".
Козината му е с дълъг и много гъст подкосъм, който му осигурява допълнителна защита срещу студовете. Както и котката на Палас (Otocolobus manul), снежните леопарди увиват около тялото си като маншон своите големи и здрави, обилно покрити с козина опашки.

Снежният леопард не би ви впечатлил с ръста си: с височина около 60 см при раменете и дължина на тялото до основата на опашката между 100 и 130 см и почти толкова дълга опашка, той е далеч от огромните размери на усурийския тигър. В дивата природа теглото на леопарда Uncia uncia е между 25 и 45 кг.
Той има прекрасни зеленикави очи, които напомнят за обработен нефрит или оникс. Ако искате да видите цвят, подобен очите на снежния леопард, вижте каменните лъвове в храма „Александър Невски” в София  и ще добиете много точна представа.
Снежните диви котки са заклети индивидуалисти. За леговища им служат пещери и процепи в скалите на трудно достъпни места. Снежният леопард е активен предимно на смрачаване и през нощта, но при облачно време може да ловува и през деня. Основната му храна са различни видове копитни животни – планински кози, овни и сърни. Освен тях ловува на зайци, мармоти и други дребни животни.
Снежните леопарди правят изключение и се срещат само по време на размножителния период от януари до март/април или когато майката все още се придружава от малките си. Интересното е, че в периода на размножаване тези леопарди надават силни писъци, които се разнасят надалеч в студения въздух с глас, който притеснително много напомня човешкия.
Бременността при тези диви котки трае около 90 дни. Малките снежни леопардчета се раждат от май до август, най-често през юни. Те са между 2 и 5 в котило, рядко достигат до 7. Остават с майка си, докато не навършат 18-22 месеца. Понякога се случва роднини да останат за кратко заедно, но в група от не повече от 5 леопарда.



ИЗУЧАВАНЕТО на снежния леопард
В изучаването и съхранението на тази дива котка са съсредоточени огромни усилия и средства. Всички държави, на чиято територия се срещат снежните леопарди, участват в програмите на различните прородозащитни организации. Рядко срещано единомислие и единодействие по отношение на дивата природа.
Снежният леопард в РУСИЯ
Снежният барс или ирбисът се среща в Русия само по високите хребети на планинската система Алтай – Саян. По преценки на Световния фонд за защита на дивата природа (WWF) днес на руска територия има само между 150 и 200 барса. По тази причина фондът отделя специално внимание за програмата за защита на снежната дива котка като е разработил и национална стратегия за опазването на снежните леопарди. Те са вписани в Червената книга още от времето на Съветския съюз, но човекът така и не престава да заплашва съществуването им. За щастие, в трудно достъпните райони на разпространението им бракониерството е прекалено сложна задача въпреки, че по данните на WWF годишно около 20 барса загиват от ръката на бракониерите. А най-добрата защита за тези леопарди е разположението на местообитанията им, които могат да бъдат достигнати само с хеликоптер или със специално обучени коне, които могат да се придвижват по високопланинските сипеи и стръмни пътеки.
Снежният леопард в ТИБЕТ
В Хималаите се провеждат най-успешните проучвания на този вид дива котка с помощта на фото камери (включително инфрачервени) и радиотелеметрия. Камерите се разполагат на местата в близост до  основните маршрути на придвижване на снежните леопарди. Най-актуалната информация за снежните леопарди днес е от проучванията на Родни Джаксън, извършени от неговия екип на два етапа от 2001 до 2005 г. в Хималаите на територията на Непал с активната подкрепа на тибетското население.
Да се преброят и идентифицират такива неуловими големи диви котки като тигъра (Panthera tigris) или снежния леопард (Uncia uncia) е изключително трудно. Индиректните методи дават противоречива информация и не могат да отразят многообразието от фактори, определящи модела на поведението на снежния леопард. Освен това с трудните условия и терен в местообитанията му дивата природа съвсем не улеснява учените в проучванията им. За целите на своя проект Р. Джаксън адаптира техниките при използването на фото камери за проследяване на д-р Юлас Карант, които той използва за изучаването на бенгалските тигри и снежните леопарди във високопланинския национален парк „Хемис” в Ладах, Индия. Този резерват е избран специално не само защото там се срещат и двата вида диви котки, а и заради редките прояви на бракониерство и стабилната хранителна база. Освен това през националния парк „Хемис” преминават няколко ясно изразени коридора на миграция на тигри и снежни леопарди, а това е чудесна възможност за ефективна работа на проследяващите фото камери. През 2003 и 2004 г. д-р Карант прави истинска колекция от над 200 отлични снимки на снежни леопарди от 20 проследяващи камери. Всъщност това е първият учен, който използва техниките на проследяването с фото камери още от 1995 г. насам. Източник: http://www.catbg.net/divi/index.php?sta=58&catid=2


* хйхйх.jpeg (9.44 KB, 262x192 - видяно 252 пъти.)

* snejen-leopard-1.jpg (183.17 KB, 1280x720 - видяно 2408 пъти.)

* 13_snow_leopard.jpg (87.93 KB, 796x793 - видяно 824 пъти.)

* 11_snow_leo.jpg (245.85 KB, 521x800 - видяно 318 пъти.)

* 7_snow_leopard.jpg (255.71 KB, 840x630 - видяно 331 пъти.)

* 4_snow_leopard_baby.jpg (411.51 KB, 840x556 - видяно 318 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #4 -: Септември 28, 2010, 20:14:15 »

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=cjEP1YJ7-x0" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=cjEP1YJ7-x0</a>
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #5 -: Септември 28, 2010, 20:21:55 »

Опушеният леопард
Време е да се запознаете е един от най-странните и най-опасните представители на семейство "Котки".
Опушеният леопард - този хищник с екстравагантна окраска и рисунък на козината - няма нищо общо с вида леопарди Panthera Pardus и неговите 26 подвида. В голямото семейство на котките опушеният леопард е в отделен род Neofelis от подсемейство Pantherinae и има 4 подвида. Любопитното е, че макар и да е малка котка, опушеният леопард е генетично по-близък до големите диви котки – лъвове, тигри, леопарди, ягуари и снежни леопарди (също образуващи отделен род и вид Uncia uncia). А неговата козина има неповторима и много странна окраска и рисунък – като на змия. Според англичаните фигурите напомнят за облаци, а самият леопард винаги сякаш е замъглен. Този ефект се дължи на особения сивкав оттенък на козината му. Макар, че за цвета на козината му голямо значение има и при каква светлина го виждате.
Все още се знае малко за поведението на опушените леопарди в естествената им среда, защото те водят наистина много потаен живот в недостъпните райони на Южен Китай, Бирма и Непал, както и в Индонезия, Тайланд и Борнео. Предпочитат дъждовните джунгли на Азия на малка надморска височина, но се срещат и в по-сухи земи с
по-редки гори, както и в Хималаите на надморска височина до 3 000 м ...



Опушеният леопард е един от най-добрите катерачи в семейството на котките. Той не само владее до съвършенство изкуството да се катери по дърветата, но и умее да виси надолу с главата като се държи за клона със задните си крака! Природата го е надарила с особености на тялото, които му дават възможност да притежава тези удивителни умения. Има къси и здрави крайници, които му осигуряват отличното предимство при катерене да има по-нисък център на гравитация.
Големите лапи с остри нокти му помагат здраво да се държи за кората на дърветата докато се катери.
Опашката на този необикновен леопард може да бъде до 90 см на дължина (колкото е дълго тялото му) и е изключително важна за балансирането му.
Задните му крайници има гъвкави глезени, които позволяват завъртане около оста им над 100 градуса. Тази особеност на тялото на опушения леопард му позволява да слиза от дървото като катерица – надолу с главата!
Друга отличителна и не особено приятна черта на тази странна дива котка са нейните дълги кучешки зъби. Опушеният леопард има най-дългите зъби (пропорционално спрямо тялото) сред всички представители на дивите котки!

Като всички си събратя опушеният леопард е месояден хищник. Той се храни с птици, катерици, маймуни, елени и диви прасета. Макар, че не пропуска случай да ловува и когато се катери по дървета, леопардът ловува предимно на земята. Дърветата са по-скоро място за отдих през деня.
Не знаем нищо за социалното поведение на опушените леопарди. Предполага се, че като повечето диви котки и те са индивидуалисти и се събират само по време на размножителния период и докато израстнат малките. Не е ясно дори дали тези леопарди водят нощен или дневен начин на живот – има наблюдения, че ловуват предимно през нощта, но има и достоверни сведения за обратното. Изобщо повечето познания, които учените са натрупали за обичащия тайнствеността леопард, са резултат от наблюдението и внимателното (и успешно) развъждане на тези диви котки в плен т.е. в зоологическите градини и паркове.



При тази не особено голяма дива котка има значителна разлика в размерите на хищниците от двата пола - мъжките достигат тегло до около 50 кг, а женските – само до 17 кг. Опушените леопарди достигат полова зрялост на около 2 години. Въпреки, че няма определен размножителен период през годината, това най-често са месеците между декември и март. Тези леопарди са истинска размножителна загадка и предизвикателство. Поради силно агресивното поведение на представителите и на двата пола женската много често загива. Този
факт прави опушеният леопард една от най-трудните за развъждане в плен диви котки. Но учените и зоолозите са постигнали голям напредък. Най-подходяща се е оказала практиката леопардите, подбрани да съставят двойка, да се запознаят още преди да са навършили една година. Така те постепенно свикват един с друг и нивото на агресията значително се снижава въпреки, че изобщо не може да се говори за преодоляване на този проблем. Той е все така изключително сериозен... Смъртността сега е „само” около 64%.



Женската може да ражда всяка година. Бременността й трае между 85 и 93 дена. В плен тя много често има  нужда от помощ. Раждат се между 1 и 5 малки - те са съвсем мънички, слепи и безпомощни (тежат не повече от 180 гр.). Родените в зоопарковете леопардчета веднага преминават на изкуствено хранене като млякото им е със специфичен състав, разработен специално за отглеждани в плен диви котки. Малките проглеждат след около 2 седмици.
Източник: http://www.catbg.net/divi/index.php?sta=28&catid=2


* хф.JPG (22.19 KB, 350x203 - видяно 1320 пъти.)

* Neofelis Diardi.jpg (68.84 KB, 586x442 - видяно 301 пъти.)

* Neofelis Nebulosa.jpg (211.04 KB, 1024x768 - видяно 435 пъти.)

* clouded-leopard_img01-l.jpg (95.87 KB, 600x450 - видяно 689 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #6 -: Септември 29, 2010, 18:10:46 »

Птицечовката    
отровна, снасяща яйца и с човка, тя е смятана за един от най-странните видове бозайници!!!
Птицечовката  е малък плаващ бозайник. Обитава територията на Австралия, като се среща само в източната част на континента. Те са единствените бозайници, които дават потомство като снасят яйца.
Теглото й варира значително от 0,7 до 2,4 кг (1,5 до 5,3 кг), като мъжките са по-големи, отколкото женските: мъжките са средно 50 -60 cm обща дължина, докато женските средно 43 cm. Има значителни различия в средния размер на птицечовките от един регион и тези в друг.

     Гъстата кафява космена покривка е водонепропусклива и обхваща почти цялото тяло без човката и краката. Тя им помага да издържат на ниската температура на водата. Човката не е като на птиците,а е сравнително мека и чувствителна. От тези 60 см около 14 см се падат на лопатовидната опашка.Въпреки еднаквата дължина, мъжките са два пъти по-тежки от женските. Има по пет пръста на всеки крак, които са свързани с плавателна ципа.
 
 

При плуване може да използва предните си ципести крака за гребане, а със задните си ципести крака и с опашката да насочва тялото си в желаната посока. Опашката служи и за изграждането на жилище. На опашката се натрупват и резервни мазнини. Те се усвояват по време на мътене и при намалено количество храна (напр. при засушаване). Когато опашката е пълничка, това е знак за добро здравословно състояние. Птицечовката притежава шип на задните крака, като при мъжките индивиди този шип става отровен по време на размножителния период. Това прави птицечовката единствения отровен бозайник.

Те са единствените, които притежават рецептори за електостатично поле
Птицечовките са единствените бозайници, за които е известно, че имат рецептори за електростатично поле. Те откриват   плячка та си като улавят електрически полета генерирани от мускулни контракции.

Птицечовката обитава реките на Източна Австралия. Тя плува бойко и енергично, кръстосва водата надлъж и нашир, като гребе с ципестите си предни лапи, а управлява със задните. Когато се гмурка, тя покрива ушите и очите си с малки кожни капачета, снабдени с мускули. Лишена от зрение под водата, тя търси по дъното пресноводни рачета, червеи и други дребни животинки с помощта на човката си, която е богато снабдена с нервни окончания и е много чувствителна. Освен че плува превъзходно, птицечовката умее настойчиво и усърдно да рови земята и да прокопава в речните брегове тунели, дълги до 18 метра. За тази цел тя прибира назад към дланта ципите на предните си лапи и оголва ноктите. В тунелите женската строи подземното си гнездо от трева и водорасли. Когато хората за първи път попаднали на такова гнездо, станал известен още един сензационен факт: птицечовката снася яйца.
   
 
Обитават речните крайбрежия в планините. Жилището е разположено в стръмните брегове, а главният вход се намира под водата.
 
Птицечовката обитава леденостудените планински потоци. Много добър плувец, във водата тя се движи с ловкост, присъща на бобъра и патиците потапници. Храни се с дребни безгръбначни, които открива по дъното с помощта на чувствителната си човка, на която има около 850 000 рецептора. Те са ѝ нужни, понеже когато е под вода, тя си затваря очите и прибира плътно ушите и ноздрите си. Телесната температура е 32°С. Еритроцитите могат да пренесат по-големи количества хемоглобин от който и да е друг бозайник. Това им дава възможност да се потапят във вода за периоди, дълги над 5 минути, за да търсят храна. Тогава ударите на сърцето в минута се забавят и те могат да стигнат до почти 0 удара/минута. Преди да изплува на повърхността, тя събира храната в торбички на бузите си.
Източник: http://www.otkrivateli.com/content/na_schnabeltier


* platypus.jpg (117.28 KB, 320x308 - видяно 274 пъти.)

* platapus.jpg (19.49 KB, 500x336 - видяно 535 пъти.)

* platygeo.jpg (70.55 KB, 463x354 - видяно 373 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #7 -: Септември 29, 2010, 18:42:52 »

Стъклокрила пеперуда
Пеперудите от вида Greta Oto често са наричани прозрачнокрили или стъклокрили. За разлика от останалите видове пеперуди и молци, при тях липсва оцветяване на част от крилете. Ако изтъркате крилете на обикновена пеперуда, резултатът много ще прилича на пеперудата Greta Oto.
Стъклокрилите пеперуди могат да се открият от Мексико до Панама и имат размах на крилете между 5.6 и 6.1см.


* 474940586_52f3509e1b.jpg (119.87 KB, 500x375 - видяно 1171 пъти.)

* 1118423784_8de1f73361.jpg (131.42 KB, 500x375 - видяно 1786 пъти.)

* 2347499105_10bddacb2f.jpg (178 KB, 500x375 - видяно 298 пъти.)

* 3090215000_28370d6d47_b.jpg (231.96 KB, 490x721 - видяно 282 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #8 -: Октомври 03, 2010, 20:18:21 »

http://www.mb7.org/video/163944/%D1%85%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%B2-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D1%81%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0-1-2
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #9 -: Октомври 03, 2010, 20:25:29 »

http://www.vbox7.com/play:39b85adc
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #10 -: Октомври 04, 2010, 19:55:21 »

Впечатляващата картина, представяща разнообразието в природатата по прекрасен начин, е пред очите ви. Това е рибата с прозрачна глава – красива и учудващо странна. Кръстена на своите „обемисти” очи, тя е позната на хората още от далечната 1939, когато за пръв път рибари откриват подобен екземпляр във водите на Атлантическия океан.

Макар оттогава да са изминали повече от 70 години, рибата е останала „чужда“ за естествоизпиатели и изследователи. Все пак живее на повече от 600 метра под повърхността в Атлантическия, Индийския и Тихия океан, където водата е почти мастилена и затруднява всеки опит за детайлен анализ.

Днес, благодарение на отличната техника и достиженията на науката, можем да надникнем в тялото на рибата – една наистин налудничава гледка. На пръв поглед очите са си на мястото, но анализът в лаборатория доказва, че това всъщност са центровете за обоняние. Очите са на съвсем различна позиция, под зелените овали, които филтрират светлината. Зрителните органи могат да се движат и, най-общо казано, сочат като „бинокли“ в зададената посока, а статичната им позиция е нагоре.

Казано с няколко думи – едно наистина уникално зрелище за всички любопитни почитатели на разнообразието в природата.


* timthumb.jpg (11.69 KB, 423x271 - видяно 281 пъти.)
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #11 -: Октомври 04, 2010, 20:33:31 »

Леопардите от вида Panthera Pardus са сред  най-красивите представители на дивите котки - те са с гъвкаво, изящно и същевременно необикновено силно тяло, кръгла глава, дълга опашка и стройни, много силни крайници.
Леопардът е най-разпространената дива котка на планетата.
Той населява голяма част от Африка (без пустинята Сахара) и южната половина на Азия. Като цяло е доста по-малък от своите роднини тигрите - дължината на тялото му е между 91 и 190 см, опашката от 75 до 110 см, а теглото му е между  30 и 90 кг.
Козината му в тропическите страни е гъста, но не пухкава и с много ярка жълто-златиста окраска с най-различни оттенъци, които са един от признаците за определяне на подвидовете леопарди. На този фон по цялото им тяло, опашката и крайниците са разпръснати ясно очертани черни петна във формата на кръгчета.
Учените различават между 24 и 26 подвида на вида Panthera Pardus!


Леопардът е по-мълчалив от повечето си събратя сред дивите котки. Единствено при битките в периода на размножаването той си позволява да вдига такъв шум.
Бременността при женските трае около 3 месеца. Раждат се между 1 и 4 малки. Младите леопардчета растат далеч по-бързо от тигърчетата – на 2 години те вече са изцяло развити и полово зрели като женските завършват растежа си по-рано от мъжките. Средната продължителност на живота на леопардите е между 12 и 17 години.

Леопардът е нощен ловец и обича за ловува от засада. Той прекрасно се катери по дървета, често устройва по тях засади, но и намира убежише за отдих през деня. Храни се с по-дребни видове антилопи, елени, сърни и други копитни животни. При липсата им ги заменя с гризачи, маймуни или птици. Някои леопарди се специализират в лова на кучета и домашни животни.
И сред леопардите (макар и по-рядко от тигри и лъвове) се появяват човекоядци. Но по дързост на нападенията те значително превъзхождат по-едрите си роднини.
Причините леопардите да се превръщат в човекоядци са съвсем различни от тези при тигрите - най-често гладът ги подтиква към това превъплъщение защото при липса на достатъчно храна леопардите се хранят с мърша.

Черните леопарди, познати ни като черни пантери, са особено характерни за о. Ява. Черните леопардчета често се раждат сред братя и сестри със стандартна окраска.

Далекоизточният леопард Panthera pardus orientalis е най-рядката дива котка в света. Той е известен и като амурски леопард. По оценки на различни зоолози в момента в дивата природа има около само около 30 такива леопарда и малко над 100 в различни зоологически градини по света. Царството на далекоизточния леопард е в Русия - в резервата „Кедровая падь”. 
Повече за него можете да прочетете в секция „Резервати”.



* leopard3[1].jpg (17.28 KB, 504x326 - видяно 368 пъти.)

* leopard6[1].jpg (49.9 KB, 300x412 - видяно 241 пъти.)

* leopard-amur-baby[1].jpg (28.09 KB, 350x350 - видяно 407 пъти.)

* leopard_014[1].jpg (136.37 KB, 650x379 - видяно 431 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #12 -: Октомври 17, 2010, 16:50:43 »

Гледката наистина е невероятна! Сякаш се намирате по средата на Млечния път и наблюдавате невероятните космически пейзажи и чужди галактики. Всъщност причината е съвсем обикновена. Това не са звезди, които са толкова близо, че ти се иска да докоснеш, а... специален вид светещи червеи. Новозеландският „светещ червей" всъщност представлява необикновен вид насекомо, което обитава пещери.
Пещерите Уайтомо се намират в Нова Зеландия и светят с най-различни светлини. Уникалната гледка обаче се наблюдава единствено в пещерите разположени на Северния остров.
Писателят Джордж Бърнард Шоу нарича това място "осмото чудо на света".
Източник: http://www.chudesa.net/top-5-na-nai-neveroyatnite-peizaji-na-planetata/


* 03aw.jpg (642.28 KB, 586x887 - видяно 247 пъти.)
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Нашата невероятно красива природа « 1 2 ... 5 6 »
Снимки
Админ 87 13914 Последна<br />публикация Юли 25, 2013, 12:46:32
от Ru Alfa
Живеем в дуалистичен свят
Обща тематика
Spirit 8 1487 Последна<br />публикация Март 07, 2010, 18:12:13
от pdd
Аналогии и символи в Живата Природа
Любопитни факти
Evolution 0 1475 Последна<br />публикация Септември 25, 2010, 11:15:16
от Evolution
Великолепната българска природа!
За България
Аэ съм 1 1110 Последна<br />публикация Февруари 24, 2012, 03:45:17
от sianna
Германски научнопопулярен филм за българската природа- много е красив.
Видео клипове
Eona Lightholder 2 1039 Последна<br />публикация Март 26, 2012, 11:32:57
от sharga

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright