Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Сомнамбулизъм  (Прочетена 3304 пъти)
DArkAngel
Гост
« -: Септември 27, 2010, 19:23:17 »

До неотдавна сомнамбулите са били смятани едва ли не за дяволски изчадия, а след това – за странни създания, които обикалят по покривите нощем. Но какво всъщност кара хората да правят тези безсмислени разходки нощем?

Това явление е свързано с много легенди. Сред учените, които се занимават сериозно с този проблем, е известен един класически случай. Има писмени медицински свидетелства за сомнамбул, който в сънно състояние влязъл в дома на съседката си и й направил бебе.

От латински думата сомнамбулизъм се превежда буквално – разходки по време на сън. Медицината е на мнение, че ходенето насън е нарушение на съня, което е свързано с непълно събуждане.

Причина за него могат да бъдат различни неврофизиологични процеси. Но на кой етап на съня сомнамбулът става и започва да ходи? Здравият човек веднага след като заспи изпада във фазата на така наречения бавен сън.

Тя продължава от 60 до 90 минути. През това време сънят преминава през четири стадия на развитие – от повърхностен до най-дълбок. Тонусът на мускулите се запазва, човек често сменя позата на тялото си и не сънува.
Какво прави хората сомнамбули?

За фазата на бързия сън, която следва след бавния, е характерно отпуснато състояние на всички мускули на тялото с изключение на някои очни мускули и мускулите на носоглътката.

Точно в тези моменти сънуваме. Пристъпът на сомнамбулизъм може да се случи в момент на дълбок бавен сън. Първоначалните хипотези, че сомнамбулът възпроизвежда действията, които прави и насън, се оказали погрешни.

Краткият пристъп се характеризира с това, че сомнамбулът рязко се изправя до седнало положение, казва няколко думи и заспива отново. При сомнамбула всички органи на чувствата са „включени”.

Очите му са отворени, той чува всичко, поддържа равновесие на тялото по-добро, отколкото в будно състояние. С това се обяснява легендарната ловкост на сомнамбулите, които се катерлят по високи парапети и покриви.

Чувството им за опасност е напълно притъпено. След събуждането те не помнят за разходките. Учените твърдят, че понякога сомнамбулизмът е реакция на организъм, изживял внезапен стрес.

Най-често сомнамбули стават деца и тийнейджъри. Пристъпът на сомнамбулизъм може да се предизвика изкуствено, ако по време на бавния сън внимателно изправите детето на крака.

Но ако детето ви само става и ходи насън, веднага потърсете невролог или психиатър, това може да е свързано с начало на епилепсия. Известни са случаи, в които сомнамбули са се пребивали, защото са сядали нощем зад волана. Така че крийте ключа от колата от порасналия си тийнейджър-сомнамбул.

В по-драматични случаи на прозорците се слагат решетки и сомнамбулът се връзва за леглото преди сън. Друг вариант е поставянето на корито с вода до леглото, за да разсъни спящия. Това обаче не винаги помага, защото често сомнамбулите успяват да се отвържат с лекота и да заобиколят коритото с вода.
« Последна редакция: Септември 27, 2010, 20:35:51 от indigo » Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #1 -: Септември 27, 2010, 19:44:58 »

Да наблюдавате човек в момент на сомнамбулизъм може да се окаже доста страшничко – той се движи и изглежда като буден, може просто да се изправи и да седне в леглото с празен поглед, втренчен напред, а може и да върши дейности, които са обичайни за ежедневието му, включително да излезе от дома си и да се опита да шофира. Но при всички случаи човек в състояние на сомнамбулизъм е изпаднал в дълбок сън, който не трябва да бъде рязко прекъсван. Ходенето на сън обикновено продължава много кратко и не оставя спомени в съзнанието, а само дезориентация и объркване в случай, че човекът  бъде събуден.

Характеристика на сомнамбулизъм (ходене на сън)

Терминът „сомнамбулизъм” произлиза от латинските думи за „спане” (somnus) и „вървене” (ambulus). Най-често хората отъждествяват понятията „сомнамбулизъм” и „ходене на сън”. Истината обаче е, че макар и по-рядко проявени, говоренето на сън, смях и плач в съня и красноречивото жестикулиране също се определят като проява на сомнамбулизъм. А един отличен пример за сомнамбулизъм може да бъде намерен в шедьовъра на Шекспир „Макбет” (пето действие, първа сцена), което показва, че обществото се е сблъскало с този проблем още преди векове.

Сомнамбулизъм - ходене на сънСпоред медицинските проучвания ходенето на сън има пряка връзка с мозъка, който излъчва електромагнитни вълни към различни точки в главата. Въз основа на тези вълни е установено, че сънят има 5 етапа, които заедно оформят един цикъл.

При последния етап сънят е най-дълбок и именно тогава възниква сомнамбулизмът. Този етап е познат още като „движение на бързото око” - характеризира се с трептене на клепачите, породено от ярки сънища, а събуждането става много трудно.

Всеки сънен цикъл продължава около 90 – 100 мин. и се повтаря няколко пъти през нощта. Така до сутринта човек преживява около 4 – 5 пълни цикъла.

Проявата на сомнамбулизъм се случва обикновено в края на първия или втория сънен цикъл, което означава скоро след заспиването. Понякога обаче е възможно да се наблюдава ходене на сън и в сутрешните часове, по време на „движението на бързото око”.

Проява на сомнамбулизъм (ходене на сън)

Сомнамбулизъм може да се наблюдава при хора на всякаква възраст, но най-често се проявява при децата, особено при момчетата. Обикновено се изразява в ставане от леглото, некоординирани движения из стаята и отново лягане. По-рядко ходенето на сън включва по-широк диапазон от действия като обличане, разместване на предмети, говорене и опит за излизане от дома. Възможно е в такива моменти човекът-сомнамбул да се нарани или да причини вреди около себе си. Той не действа абсолютно несъзнателно, но все пак не осъзнава постъпките си до такова ниво, че да може да си ги спомни, когато се събуди.

При сомнамбулизъм, човек почти винаги е под въздействие на някакъв сън. Ето защо той действа така, както в съня си и общува с образите, които сънува. А любопитното е, че ако този процес бъде прекъснат, при следващата проява на сомнамбулизъм, спящият ще продължи от там, където е спрял. Сомнамбулът може да бъде както с отворени, така и със затворени очи, понякога може да чува и вижда какво се случва около него, както и да отговаря на отправени към него реплики. Но той в действителност спи. Сомнамбулизъм - ходене на сън

Причини за сомнамбулизъм (ходене на сън)

Макар конкретни причини за проявата на сомнамбулизъм още да не са открити, учените са стигнали до някои възможни заключения, направени въз основа както на физиологически, така и на психологически изследвания. Те са разпределили вероятните причини в няколко категории.

    * Генетични – по-често сомнамбулизъм се наблюдава при еднояйчните близнаци. Освен това, ако пряк роднина в семейството е сомнамбул, то шансът и детето да го наследи е 10 пъти по-голям.


    * Общи – липса на сън, нерегулярен сън, треска, стрес, липса на магнезий в организма, алкохолно отравяне, наркотици, силни медикаменти и стимуланти.


    * Физиологически – дължината и дълбочината на отделните етапи на съня, който при децата са по-развити. Освен това при жените бременността и месечният цикъл увеличават възможността за проява на сомнамбулизъм.


Сомнамбулизъм - ходене на сънСимптоми на сомнамбулизъм (ходене на сън)

Обикновено очите са отворени, погледът е втренчен и „стъклен”, походката тромава и тиха. Но при ходене на сън човек не се движи с изпънати напред ръце, както е грешно популяризиран този образ.

    * При задаване на въпрос отговаря бавно и просто, с безсмислени фрази, или изобщо не отговаря.


    * Ако се върне в леглото, без да бъде събуден, не помни нищо за случката.


    * По-големите деца, които по-лесно могат да бъдат събудени при сомнамбулизъм, се наблюдава смущение и срам от собственото им поведение.


    * Събуждането на сомнамбула става много трудно и обикновено е съпътствано от объркване и неадекватност.


    * Липса на спомени за цялостното му поведение по време на епизода.
Активен
Bloody_Sue
Кърватата Сю
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 5


« Отговор #2 -: Ноември 30, 2010, 22:48:12 »

Оу, аз съм много грозна картинка - обръщам си очите/ вижда ми се само бялото/ и правя някакви глупости. Беше ми се случило едно лято да сънувам, че съм на една приказна полянка със най- свежия и прекрасен въздух и имаше на полянката едно много голямо и широко паднало дърво и аз се качвам на дървото и започвам да ходя по него, като въжеиграчка, и си припявам някаква песничка. Обаче реално аз съм се качила на парапета на балкона, да подчертая живея на петия етаж, и си пея песничка с обърнати очи. Брат ми се буди от певческият ми талант и ме дърпа от парапета, аз се будя и почвам да му се карам, че пак ме е извел на балкона. 
Активен
...
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 65

« Отговор #3 -: Декември 11, 2010, 20:33:05 »

Избирам първото ми мнение в този форум да бъде именно в тази тема, понеже съм доста на Ти със сомнамбулизма. Ухилен Или би било по-точно, ако кажа "бях".
Като по-малка, може би от 4-5, та чак до около 8-9 години съм имала доста проблеми, свързани с нощните ми похождения. Пренасяла съм завивки от една стая в друга, влизала съм в спалнята на нашите, святкайки лампата и после просто съм стояла тихо, наблюдавайки ги с празен поглед - дори съм слизала от втория етаж на улицата, вървейки в тъмното с напълно затворени очи.
Това, изглежда, не ми е попречвало да отключвам вратите от първия път. Естествено на сутринта единствените, които имат спомен за моите среднощни разходки са родителите и сестра ми.
Но това беше преди доста години. Доколкото съм осведомена, сега най-много 1-2 пъти на година да измънкам нещо насън - очевидно вече ме мързи да си правя разходки. Ухилен
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #4 -: Декември 12, 2010, 22:28:51 »

Като бях три-четири годишна, за пръв път чух това "сомнамбулизъм" и питах какво е, ама не ми го обясниха хубаво.. Тогава си затворих очите и почнах да правя кръгчета в стаята. После попитах "това сомна...ъъ, сомнамбу..лизъм ли беше" Ухилен И тогава вече ми го обясниха хубаво. Веселяк
Активен
malkata_stz
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 17


« Отговор #5 -: Януари 24, 2011, 01:39:25 »

до колкото знам не съм била сомнамбул.. но много пъти съм говорила на сън... не ми се е разбирало много, защото съм говорила тихо и съм казвала малко неща
Активен

Всичко е свързано с любовта!
samominavam
Гост
« Отговор #6 -: Февруари 06, 2011, 20:18:43 »

Ami kak da kaja i az sam bila sumnambul, ne e gadno, na men mi beshe dosta zabavno zashtoto kato se sabudeh mi razkazvaha kakvo sam pravila prez noshta, no se stigna do moment v koito spqh tolkova dobre, a  prez noshta sam vikala. Eto zashto vzehme merki i veche ne hodq na san, samo govorq ot vreme na vreme, no tova e normalno

Ами как да кажа и аз съм била сомнамбул, не е гадно, на мен ми беше доста забавно защото като се събудех ми разказваха какво сам правила през нощта, но се стигна до момент в който спях толкова добре, а  през нощта съм викала. Ето защо взехме мерки и вече не ходя на сън, само говоря от време на време, но това е нормално
 

Моля, спазвайте Правилата на форума и пишете на КИРИЛИЦА.
« Последна редакция: Февруари 07, 2011, 00:49:02 от Модератор » Активен
i.am.eternal
Nazara
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 46


  • Град: Varna
  • We are eternal, all this pain is an illusion

    « Отговор #7 -: Април 09, 2011, 20:51:00 »

    Като бях 2ри клас бях болна и сестра ми трябваше да ми дава лекарствата в 2 през ноща... Едната сутрин ставам- тя ми е сърдита, питам я защо, тя ми казва че съм я ритала и удряла като идвала да ми дава лекарството. Същата вечер както си спя и сестра ми като е дошла аз съм станала със затворени очи и съм започнала да я ритам и блъскам.... и най странното е как в следващия момент се събуждам и чувам как сестра ми ми крещи да спра  - тогава си помислих 'Омг Какво правя?'   обърнах се и пак си легнах и чак след това мислих над 'сумнамбулизма си '
    Активен

    iLLimiTabLe*sTroNg*MiNd
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright