Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Пирамидите  (Прочетена 2934 пъти)
bars_i
Гост
« -: Септември 26, 2010, 02:09:38 »

Eзерото Рок, което се намира до град Медисън в щата Уисконсин, САЩ, е прочуто с пирамидата, която е на дъното му.

Дължината на езерото е осем километра, а широчината – около четири. В средата му се намира каменна пирамида, но върхът й е плосък, а не остър като на египетските.

 Тя е открита от Натаниъл Хеър и е наречена от него Атцалан. Предположенията на учените са, че постройката е на хиляди години.

Смята се, че това е най-древната пирамида на територията на САЩ. От тях се заинтересували археолози, които решили да прочетат какво пише върху стените им.

По техни твърдения пирамидата най-вероятно е построена от ацтеки, но те са живеели много далече от Уисконсин. Покривът на пирамидата е 6 на 12 метра, което е доста по-скромно от египетските й посестрими.

Учените смятат, че от покрива на пирамидата жреци са наблюдавали движенията на небесните светила. Учудващото е, че подводната постройка е ориентирана към север.

Има и учени, които твърдят, че пирамидата не може да е на дъното на езерото, защото е невъзможно да се намира точно там. Освен нея има още 12 по-малки пирамиди, и по последните анализи те са строени преди 12 хиляди години.

Подводни постройки съществуват и на други места на планетата – на бреговете на Япония, на дъното на боливийското езеро Титикака, до остров Малта, на френското крайбрежие.

Преди няколко години недалеч от устието на река Рона са били открити подводни пещери, чиито стени са украсени с първобитни рисунки на тюлени, котки и бизони.

Съновник           
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #1 -: Септември 26, 2010, 02:32:39 »

Най-величествените постройки от древноста са безспорно пирамидите. Има ги навсякъде: от Египет до Китай, от Южна до Северна Америка. И всичките са удивителни, уникални. Почти вълшебни. Прав е арабският пътешественик, който е казал: "Всичко се бои от времето, но времето се бои от пирамидите.".
Най-известни са пирамидите в Египет, разбира се. Тях всеки е чувал. Но най-голямата пирамида е в Китай. Тя не е строена като египетските или американските (маи, инки, ацтеки). Представлява "одялан", "обработен" хълм, който в крайна сметка добива форма на пирамида, но с огромни размери. Колкото до пирамидите, строени от хора, най-висока е Хеопсовата (150м.), но пирамидата в Чолула, Мексико (висока само 54м.) е с по-голяма основа - едната й страна е дълга 439м., почти двойно тази на Хепсовата. Също много внушителна е Пирамидата на Слънцето в Теотиуакан, висока 72м. и с основа 240 на 255м. Но размерите са само част от нещата, с които ни впечатляват тези огромни, странни постройки. Нека се спрем по-подробно на нещата.
Египетските пирамиди са построени в един сравнително кратък период - 2800-2500г.пр.н.е. Почти всички от тридесет и петте значими египетски пирамиди се намират западно от Нил, в района на покрайнините на Либийската пустиня, на юг до Файрум. Строени са на групи - най-много са в Сахара, 12 пирамиди, но най-голямата е в Гиза. Те са служили като гробници на фараоните, макар че повечето са намирани празни.
Най-големите и най-известните пирамиди се намират в Египет и Мексико. За сега няма две мнения само по това, което се вижда с просто око: пирамидите са монументални каменни постройки на четириъгълна основа, с четири триъгълни страни, които се издигат под наклон и се събират в една точка, на определна височина. Това се отнася с пълна сила за египетските, но не и за мексиканските. Тяхната форма е, като цяло, малко по-друга: при тях върха е като отрязан, тоест - най-отгоре завършват с площадка, на която има храм или светилище, а на една от страните на пирамидата има стълбище, водещо до това светилище. Освен това страните на американските пирамиди рядко са гладки като тези на египетските. В повечето случаи те са със съвсем друга направа, което съответства и на коренно различна форма. Например, някои пирамиди са с откровено стъпаловидни стени, като например пирамидата на Кукулкан в Чичен-Ица (която е най-известната такава) или храмовете в древния Тикал. Тях дори може и да не ги определите като пирамиди - по-скоро приличат на три монолитни блока, поставени един върху друг (най-долния е най-голям, най-горния - най-малък), като върху третия е самото светилище. То самото е високо колкото трите блока, взети заедно. Все пак, като видите нещо такова, първата ви асоциация е именно такава - пирамида. Други представляват направо пресечен конус. Най-известната такава е Пирамидата на вълшебника в Ушмал - тя представлява два пресечени конуса, поставени един върху друг, като на върха на втория е светилището. Както се досещате - това е пирамида с "кръгло" тяло. Като изключим стълбището до върха, естествено.
Храм IV, Тикалзието от форми е изключително голямо; срещат се всякакви варианти. Например - пирамидата на Кукулкан в Чичен-Ица е с четири стълбища, по-едно от всяка страна. (На северното стълбище се получава прочутото явление "Кукулкан слиза от небето", при което слънцето така огрява стълбището, че се получава уникалната илюзия като че самият бог слиза по него.) При други светилището на върха е съборено от испанските "мисионери", а на тяхно място са издигнати католически катедрали. Такъв е случаят със споменатата пирамида от Чолула.
Американските пирамиди са строени в разстояние на много векове - най-древните са в Тикал, а най-късните - в Майапан и Чичен-Ица. Това обхваща практически цялата история на маите - над 3000 години. Пръснати са много по-голяма територия от египетските, и то без да броим ацтекските на север и инкските на юг. (Пирамиди са намирани и в бразилия, но значително по-малки.)
Всички египетски пирамиди са гробници. Тъй като мексиканските са имали (само някои от тях все още имат) светилища на върховете си - учените до скоро са ги считали само като храмове. По стените си светилищата нямат надписи. Дори олтарите са рядкост - те са само в храмовете на "кръвожадните" богове, и то по-скоро появили се под ацтекско влияние. При тях на върха на пирамидата има олтар, и след като на жертвата било изваждано сърцето жрецът просто я търкулвал по стълбището надолу, към тълпата
В Паленке обаче има една пирамида, не много голяма - висока е около петнадесет метра, многостепенна, с десет тераси. На пръв поглед тя не е нещо кой-знае какво - просто още една от безбройните пирамиди, пръснати на тази огромна територия. Само едно нещо направило впечатление на историците - по вътрешноста на храма има надписи. Може би оттам идва и името на пирамидата - Храмът с надписите. Никъде другаде не са намирани надписи по вътрешноста на някоя сграда, а още по-малко на светилище на върха на пирамида - те нямат надписи. Всички намерени надписи по сгради са все по стълбища или по външни стени, но никъде вътре, в помещение. Сериозно се заел да изследва този храм един учен, Алберто Рус, като решил, че тук се крие някаква тайна. За разлика от другите паметници Храмът с надписите бил застлан с добре обработени каменни блокове. Един от тях, с шест вдлъбнатини по ръба, с които се прикрепял за съседния блок, леко се подавал над другите. Рус помислил че този блок или прикрива нещо, или нещо му пречи да легне като другите. Заповядал на работниците да го повдигнат и пред него се открил отворът на засипана до върха шахта. Това било началото на стълбище към вътрешноста на пирамидата, а годината била 1949.
Цели две години отнело разчистването на стълбището. Работело се в ужасни условия, въздухът не достигал, помещенията били изключително тесни. В крайна сметка се стигнало (дълбочината вече била шестнадесет метра - тоест под основата на пирамидата) до стена от камъни и хоросан. Следвал четириметров каменен блок. Когато и това препятствие било преодоляно - на 15 юни 1952г. - Алберто Рус влязъл в широка сведоста зала, над 9м. дълга и повече от 3м. широка, като било почти седем метра висока (?!?!). По стените имало 9 релефни фигури, наредени като че са на процесия, която обикаля цялата зала. Те изглеждали като охрана на масивен каменен блок в центъра на залата, леко подаващ се от пода. До него намерили две каменни глави, смятани за едни от най-съвършените художествените произведения в изкуството на маите.
И така - оказало се че това била гробница. Първото неопровержимо доказателство, при това великолепно доказателство, че някои пирамиди са имали и погребални функции. (Преди това в някои пирамиди са намирани погребални следи, но всичко се въртяло в сферата на догадките.) Саркофагът бил покрит с каменна плоча с размери 2,2/3,8 метра, с дебелина 25 см. Плочата тежала повече от 5 тона, а на нея имало - и все още го има - барелеф, в центъра на който се виждал маъж в необичайна поза - приведен напред, сякаш прави вещо с ръцете си. Левият му крак е бос, изтеглен назад, а около човека - знаци на земята, смъртта, властта, много йероглифи, като била изсечена и датата - 633г. от н.е. Разчетената част от йероглифите позволява да се определят годините на живота му - 655-694г. от н.е. Какво означава 633г. обаче никой не знае. Ръстът на човекът вътре е 1,73м., което е значително повече от средния ръст на маите.
Авторите на фантастични хипотези, като например Александър Казанцев и Ерих фон Деникен, не виждат никакъв проблем в това. Например - 633г. "каца" (или катастрофира) космически кораб, като "оцеляват" (или просто на него са) само 2 "същества". Погребаният е роден в 655г. от някое от спасилите се същества, после умира в 694г., и тъй като е направил много за тогавашното майанско общество, те решават да го погребат. В барелефа тези автори виждат космонавт в космически кораб, който лети. Според Деникен така жреците са могли да опишат това, което са видели. В барелефа те откриват отделни елементи от кораба, като например антената, турбокомпресора, двигателя и соплата. Обяснението? Някой от извънземните е нарисувал на някой от жреците в общи линии устройството на кораба. Колкото и да е странно, точно този вариант на фантастичната хипотези има "косвени доказателства": намерени са 2 каменни глави, на които носът започва от над веждите (родителите на съществото ?!?!), а до погребания била намерена маска от нефрит, която изобразявала също такова лице - с нос, започващ от над веждите. А това определено не е майанско лице, и не е известно на Земята да има такива хора.

интернет     

Активен
bars_i
Гост
« Отговор #2 -: Септември 27, 2010, 17:32:52 »

Според всякакви стандарти некрополът в Гиза, където са разположени Сфинскът и трите прочути пирамиди, е една изключителна архитектурна и археологическа загадка. Въпреки въпросите, които тези паметници и днес мълчаливо задават, египтолозите смятат, че са разгадали (почти) всичките им тайни и заключенията им по темата са включени в учебници, туристически проспекти и научни трудове. В последните десетилетия обаче по-разкрепостени учени и изследователи непрекъснато вадят на светло нови и неизвестни досега данни, които предизвикват шумни научни спорове. И тъй като в спора се ражда истината, навярно не е далеч времето, когато действителното послание, оставено ни от древните строители, ще бъде разшифровано. Защото този уникален комплекс наиастина съдържа послание, изразено чрез езика на математиката, прецесионната астрономия и инжинерно-техническия гений на неговите творци. Законите на природата са еднакви навсякъде и по всяко време и затова този език е общовалиден и не се влияе от времето и пространството.
Официално се смята, че всеки един от архитектурните паметници е строен от различен владетел. Широко разпространено е становището, че трите пирамиди са построени от фараони от четвъртата династия, около 2 500 години пр. н. е. - Хуфу (Хеопс), Менкаура и Хафра. Освен тях комплексът включва: Големия сфинкс, три погребални храма и шест малки пирамиди, по-късно наречени “сателитни”. Три от тях са разположени пред източната стена на Хеопсовата пирамида, другите три - пред южната стена на пирамидата на Менкаура. Към всяка от големите пирамиди, под специфичен ъгъл, води по една наклонена рампа.
Ако разгледа внимателно и аналитично картата на целия комплекс, дори и непосветения наблюдател би забелязал хармонията и взаимовръзката между съставящите го части. Но да се спрем по-по подробно на голямата пирамида, упорито наричана от египтолозите - Хеопсова. Официално и повсеместно е разпространено мнението им, че нейното построяване е предшествано от не дотам сполучливи опити да се изгради подобно съоръжение. Става дума за Скосената и Червената пирамида в Дашур и за стъпаловидната пирамида на Джохер в Сакара. Но последните изследвания на органични съставки в хоросана на Голямата пирамида с радиоактивен въглерод показват, че тя е по-стара, с което се налага промяна в хронологията, яростно оспорвана от официалната египтология.
Да започнем с географското разположение. Целият комплекс (неслучайно) е построен на западния бряг на река Нил. И сега, внимание - Хеопсовата пирамида е разположена на 1/3 от разстоянието между Екватора и Северния полюс и в центъра на обитаемите земни маси. Да им се чудиш на “примитивните” строители, как ли са могли да извършат прецизните си изчисления, векове преди официално да открием, че земята е кръгла и да се научим да определяме географските дължина и ширина. Ориентацията й спрямо географските посоки е умопомрачително точна, с минимални отклонения, които са трудно достижими дори и за съвременните строители. За да се ориентира по този начин една съвременна постройка ще са необходими: лазерен теодолит, топографска карта и голям екип специалисти. По подобен начин стои въпроса и за правите ъгли на основата, както и за разликата в размерите на четирите й стени - отклонението е 0,1%. За да може да бъде построена точно на посочените координати, пирамидата е разположена върху естествено скално възвишение, което от една страна й е придало сеизмична устойчивост, а от друга се предполага, че е създало затруднения на строителите й. Но това “затруднение” е преодоляно по блестящ начин - целият масив с височина на двуетажна къща, майсторски е вграден в долните редове на зидарията й.
Първоначалната височина на Голямата пирамида е била 146,73 м. (сега е 137,16), а основата е 230,12 м. Тези размери се съотнасят към радиуса и обиколката на Земята в мащаб 1 : 43 200. Ако си припомним, че продължителността на един прецесионен месец, който за по-лесно наричаме епоха (на Овен, Риби, Водолей и т. н.) е 2 160 години, лесно можем да забележим, че числото изразява два прецесионни месеца. А ако към него прибавим още нули се получава друго число. Но, за това друг път.
Едва през IX в. от н. е. арабите успяват да проникнат в пирамидата, пробивайки голям дупка в северната стена - няколко реда по-ниско от действителния, умело замаскиран вход. Днес вече е добре известно вътрешното разпределение на пирамидата, състоящо се от сложна и заплетена система от проходи и галерии - всички обаче под един и същи наклон - 26 градуса, една подземна и две надземни камери, и четири загадъчни наклонени шахти, със сечение 20 х 20 см. и ориентирани към северната и южната стена. Две от тях водят началото си от Камерата на царицата, другите две - от Камерата на фараона. Всяка от тях е изкусно вградена, под специфичен ъгъл, в масивните каменни блокове на зидарията. И както ще видим по-късно, и четирите сочат точното разположение на конкретни звезди и съзвездия. Там, където са се намирали на нощния небосклон хилядолетия преди Новата ера.                                     

 
До този момент официалното становище на египтолозите е, че Хеопсовата пирамида е построена като гробница на фараона Хеопс - владетел от IV-та династия (около. 2 500 г. пр. н. е.). Кой знае защо, те упорито пренебрегват съдържащите се в древни херметични, гръцки и арабски летописи сведения, че паметниците в Гиза са грандиозен мемориал на много напреднала цивилизация отпреди Потопа. Легендите разказват, че някъде там - под Сфинкса или в самата Голяма пирамида е скрита “Зала на летописите”, в която са запазени знанията и мъдростта на наследниците на изчезналата цивилизация на Атлантида. В редица древноегипетски надписи и папируси също са открити сведения за скрити камери. А в коптски легенди се споменава, че “Съществува подземна камера под Сфинкса, от която има входове към трите пирамиди. Всеки вход се пази от статуя с удивителни способности”. Тези идеи и днес се поддържат от доктрините на масонството и учението на езотеричните школи на Розенкройцерите (Калифорния) и Теософското дружество (Лондон и Мадрас).
Фондация “Кейси”, създадена от наследниците на знаменития ясновидец Едгар Кейси, изхождайки от неговите твърдения, че под лапата на Сфинкса се намира Тайна камера, финансира проучването на района. С помощта на скъпо струващи сеизмични и други изследвания действително се локализира такава кухина, точно на посоченото от Спящия пророк място. Но точно тогава египетските власти, под различни предлози, забраняват по-нататъшните проучвания.
В Голямата пирамида, която и до ден днешен все още се смята за гробница, не са открити никакви следи от погребения. Липсва мумия, както и така характерните за погребалните фараонски камери надписи, украси или рисунки. Вътрешното й разположение е много сложно, със заплетена система от проходи, спускащи и издигащи се все под наклон от 26 градуса и три главни камери. Едната от тях е разположена под земната повърхност. Другите две са наречени Камерата на царицата и Камерата на фараона. Последната е намерена съвсем празна - без мумия, съкровища, надписи или рисунки. В центъра й е разположен голям каменен саркофаг - също празен. Действителното й съдържание обаче е оценено при обстойното й измерване и проучване. Защото в нейните размери се съдържат числото 3,14, Златното число и други математически  и астрономически данни за Земята. Огромната тежест на каменните блокове, от които е изградена пирамидата над тази камера, е компенсирана по гениален начин, (което би затруднило дори съвременните строители), посредством няколко “облекчителни” камери, които поемат голяма част от тази тежест.
Има обаче още една необичайна особеност на Хеопсовата пирамида, която е уникална в древноегипетската архитектура. Това са четири тесни наклонени шахти (20 х 20 см), по две за всяка камера, които излизат от северната и южната им страна. Изградени са едновременно със строежа на пирамидата (т. е. не са пробити по-късно през каменните блокове), и свидетелстват за използването на много сложни инженерни и нивелационни техники. Когато са били открити, първоначално се смятало, че са вентилационни шахти. Да, но двете от тях - тези, които водят началото си от Камерата на царицата, не достигат до външните стени. А началото им в самата камера е било грижливо замаскирано.
След тяхното откриване изследователите правят многократни опити - кой от кой по изобретателен, да проникнат в тясната им вътрешност и да ги проучат. С помощта на малка видеокамера успяват да заснемат загадъчните проходи и в единия от тях с удивление откриват . . . парче дървесина, което въпреки многократните си опити не успяват да измъкнат от там. Учените хранят надежда, че ако тази находка бъде извадена, ще може да се подложи на анализ с радиоактивен въглерод - този метод на датиране е най-прецизният до този момент, но е приложим само спрямо органична материя. Ако това стане, най-после ще се сложи край на споровете, свързани с определяне времето на построяване на Хеопсовата пирамида.
През 1993 г. немският инженер Рудолф Гантенбринк създава миниатюрна камера-робот за изследване на наклонените шахти, и в края на южната шахта в Камерата на царицата, насочена към Сириус, открива . . . малка падаща вратичка с медни дръжки. След това откритие, за пореден път, египетските власти забраняват по-нататъшното проучване.
Ако в началото на април се загледаме в звездното небе, на южния небосклон ще забележим гигантско съзвездие, наподобяващо неправилен многоъгълник - това е Орион. Югоизточно от него сияе най-ярката звезда в този район - Сириус. Съществуват много легенди от различни географски райони, които разказват за Мъдреците от Сириус, предали на земните жители знанието и мъдростта на своята цивилизация. В легендите за Атлантида се твърди, че Великите Посветени от онова далечно време са дошли от тази сияйна звезда и мъдро са наставлявали младото човечество, подготвяйки най-напредналите му представители да поемат водачеството след тях. В преданията на примитивното африканско племе догони се казвало, че Сириус е двойна звезда. Факт, който съвременната астрономия потвърждава едва в първата половина на нашия век.
В предишните постинги от тази поредица стана дума, че некрополът в Гиза следва да се разглежда цялостно и тогава може да бъде разчетено посланието, оставено ни от древните му строители. Трите пирамиди, които той включва, са подредени почти по диагонал, като третата е леко изместена на изток. Тази им подредба не е случайна и точно съответства на трите звезди от съзвездието Орион, наричани Поясът на Орион. Едва в близките години, благодарение на компютърните технологии и усъвършенстваните програми за звездно картиране, стана възможно да се възпроизведе картина на небето над Гиза във всяка епоха през изминалите 30 000 години. По този начин вече може да се пресъздаде небесната карта от времето, когато са работили строителите на пирамидите.
Четирите наклонени шахти в двете надземни камери на Хеопсовата пирамида са точно ориентирани на север и юг. Според направените наскоро проучвания е доказано, че всяка от тях е насочена към определено съзвездие. Преди 2 500 години двете южни шахти са сочели местоположението на Зета Орионис - най-ярката звезда от пояса на Орион, и към Сириус. Северните шахти са насочени към Кохаб - от съзвездието Малка мечка и към древната Полярна звезда от съзвездието Дракон. Компютърната симулация на звездното небе показва, че тази ориентация е преходна и важи само за период от около 100 години, в резултат на прецесията на земната ос. Скоростта на прецесионните промени е постоянна и предсказуема и може да се изчисли както назад, така и напред във времето, за цялото звездно пространство.
Ориентацията на четирите меридианни шахти очевидно са имали ритуално значение, свързано с “Цикъла на Озирис” на древните египтяни. По този начин те служат като точен индикатор, по който (теоретично) веднъж завинаги би могла да се определи епохата на строителството на последното оцеляло чудо на древния свят. Има и още едно впечатляващо съответствие - между Млечния път и река Нил. Звездите от Пояса на Орион са разположени на запад от Млечния път и като че ли са обърнати към бреговете на небесната река. Точно така са разположени и трите пирамиди спрямо западния бряг на Нил.

Едва когато са забелязали и този многозначителен ориентир, съвременните изследователи са осъзнали, че нещо им убягва. Чрез компютърна симулация на небесната схема над Гиза и лекото й завъртане те успели да пресъздадат идеалното местоположение на звездите, което точно да съответства както на разположението на паметниците на некропола, така и на Нил. Но това идеално съответствие би се получило през 10 500 г. пр. Хр. - т. е. 8 000 г. преди “Епохата на пирамидите”. Тази небесна схема, запечатана чрез архитектурното разположение на пирамидите, бележи много особен момент от прецесионния цикъл, дълъг 25 920 г. - а именно най-ниската точка от плъзгането на звездата Алнитак от пояса на Орион нагоре-надолу по меридиана. Тя никога няма да слезе по-ниско от тези 90201 над хоризонта. Включвайки в датирането и 2 000 г. от н. е. получаваме приблизително 13 000 г. - което е половината от прецесионния цикъл - вечен и непроменяем във времето.
Подобен поглед върху мемориала дава възможност не само за точно датиране на строителството му, което ще обърне с главата надолу доста от наложилите се представи за човешката история, за културните епохи и предшестващите цивилизации. Вниквайки задълбочено в древното послание на предците ни, ние смиряваме гордостта и високомерието си. Разбираме, че техническите ни постижения, които смятаме за уникални, не са единствения критерий за величието на съвремието ни.
А какво точно са искали да ни предадат чрез внушителния комплекс в Гиза  древните ни предшественици? Отговорите на този въпрос тепърва ще се появяват. А може би те вече идват и ще идват благодарение на същите души, живеещи в телата на наши съвременници? Кой знае . . .

Автор: anahata     
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #3 -: Септември 29, 2010, 00:27:19 »

                                                   Пирамидите на маите

Най-величествените постройки от древноста са безспорно пирамидите. Има ги навсякъде: от Египет до Китай, от Южна до Северна Америка. И всичките са удивителни, уникални. Почти вълшебни. Прав е арабският пътешественик, който е казал: "Всичко се бои от времето, но времето се бои от пирамидите.".
Най-известни са пирамидите в Египет, разбира се. Тях всеки е чувал. Но най-голямата пирамида е в Китай. Тя не е строена като египетските или американските (маи, инки, ацтеки). Представлява "одялан", "обработен" хълм, който в крайна сметка добива форма на пирамида, но с огромни размери. Колкото до пирамидите, строени от хора, най-висока е Хеопсовата (150м.), но пирамидата в Чолула, Мексико (висока само 54м.) е с по-голяма основа - едната й страна е дълга 439м., почти двойно тази на Хепсовата. Също много внушителна е Пирамидата на Слънцето в Теотиуакан, висока 72м. и с основа 240 на 255м. Но размерите са само част от нещата, с които ни впечатляват тези огромни, странни постройки. Нека се спрем по-подробно на нещата.

Египетските пирамиди са построени в един сравнително кратък период - 2800-2500г.пр.н.е. Почти всички от тридесет и петте значими египетски пирамиди се намират западно от Нил, в района на покрайнините на Либийската пустиня, на юг до Файрум. Строени са на групи - най-много са в Сахара, 12 пирамиди, но най-голямата е в Гиза. Те са служили като гробници на фараоните, макар че повечето са намирани празни.
Най-големите и най-известните пирамиди се намират в Египет и Мексико. За сега няма две мнения само по това, което се вижда с просто око: пирамидите са монументални каменни постройки на четириъгълна основа, с четири триъгълни страни, които се издигат под наклон и се събират в една точка, на определна височина. Това се отнася с пълна сила за египетските, но не и за мексиканските. Тяхната форма е, като цяло, малко по-друга: при тях върха е като отрязан, тоест - най-отгоре завършват с площадка, на която има храм или светилище, а на една от страните на пирамидата има стълбище, водещо до това светилище. Освен това страните на американските пирамиди рядко са гладки като тези на египетските. В повечето случаи те са със съвсем друга направа, което съответства и на коренно различна форма. Например, някои пирамиди са с откровено стъпаловидни стени, като например пирамидата на Кукулкан в Чичен-Ица (която е най-известната такава) или храмовете в древния Тикал. Тях дори може и да не ги определите като пирамиди - по-скоро приличат на три монолитни блока, поставени един върху друг (най-долния е най-голям, най-горния - най-малък), като върху третия е самото светилище. То самото е високо колкото трите блока, взети заедно. Все пак, като видите нещо такова, първата ви асоциация е именно такава - пирамида. Други представляват направо пресечен конус. Най-известната такава е Пирамидата на вълшебника в Ушмал - тя представлява два пресечени конуса, поставени един върху друг, като на върха на втория е светилището. Както се досещате - това е пирамида с "кръгло" тяло. Като изключим стълбището до върха, естествено.Разнообразието от форми е изключително голямо; срещат се всякакви варианти. Например - пирамидата на Кукулкан в Чичен-Ица е с четири стълбища, по-едно от всяка страна. (На северното стълбище се получава прочутото явление "Кукулкан слиза от небето", при което слънцето така огрява стълбището, че се получава уникалната илюзия като че самият бог слиза по него.) При други светилището на върха е съборено от испанските "мисионери", а на тяхно място са издигнати католически катедрали. Такъв е случаят със споменатата пирамида от Чолула.
Американските пирамиди са строени в разстояние на много векове - най-древните са в Тикал, а най-късните - в Майапан и Чичен-Ица. Това обхваща практически цялата история на маите - над 3000 години. Пръснати са много по-голяма територия от египетските, и то без да броим ацтекските на север и инкските на юг. (Пирамиди са намирани и в бразилия, но значително по-малки.)

Всички египетски пирамиди са гробници. Тъй като мексиканските са имали (само някои от тях все още имат) светилища на върховете си - учените до скоро са ги считали само като храмове. По стените си светилищата нямат надписи. Дори олтарите са рядкост - те са само в храмовете на "кръвожадните" богове, и то по-скоро появили се под ацтекско влияние. При тях на върха на пирамидата има олтар, и след като на жертвата било изваждано сърцето жрецът просто я търкулвал по стълбището надолу, към тълпата.В Паленке обаче има една пирамида, не много голяма - висока е около петнадесет метра, многостепенна, с десет тераси. На пръв поглед тя не е нещо кой-знае какво - просто още една от безбройните пирамиди, пръснати на тази огромна територия. Само едно нещо направило впечатление на историците - по вътрешноста на храма има надписи. Може би оттам идва и името на пирамидата - Храмът с надписите. Никъде другаде не са намирани надписи по вътрешноста на някоя сграда, а още по-малко на светилище на върха на пирамида - те нямат надписи. Всички намерени надписи по сгради са все по стълбища или по външни стени, но никъде вътре, в помещение. Сериозно се заел да изследва този храм един учен, Алберто Рус, като решил, че тук се крие някаква тайна. За разлика от другите паметници Храмът с надписите бил застлан с добре обработени каменни блокове. Един от тях, с шест вдлъбнатини по ръба, с които се прикрепял за съседния блок, леко се подавал над другите. Рус помислил че този блок или прикрива нещо, или нещо му пречи да легне като другите. Заповядал на работниците да го повдигнат и пред него се открил отворът на засипана до върха шахта. Това било началото на стълбище към вътрешноста на пирамидата, а годината била 1949.
Цели две години отнело разчистването на стълбището. Работело се в ужасни условия, въздухът не достигал, помещенията били изключително тесни. В крайна сметка се стигнало (дълбочината вече била шестнадесет метра - тоест под основата на пирамидата) до стена от камъни и хоросан. Следвал четириметров каменен блок. Когато и това препятствие било преодоляно - на 15 юни 1952г. - Алберто Рус влязъл в широка сведоста зала, над 9м. дълга и повече от 3м. широка, като било почти седем метра висока (?!?!). По стените имало 9 релефни фигури, наредени като че са на процесия, която обикаля цялата зала. Те изглеждали като охрана на масивен каменен блок в центъра на залата, леко подаващ се от пода. До него намерили две каменни глави, смятани за едни от най-съвършените художествените произведения в изкуството на маите.
И така - оказало се че това била гробница. Първото неопровержимо доказателство, при това великолепно доказателство, че някои пирамиди са имали и погребални функции. (Преди това в някои пирамиди са намирани погребални следи, но всичко се въртяло в сферата на догадките.) Саркофагът бил покрит с каменна плоча с размери 2,2/3,8 метра, с дебелина 25 см. Плочата тежала повече от 5 тона, а на нея имало - и все още го има - барелеф, в центъра на който се виждал маъж в необичайна поза - приведен напред, сякаш прави вещо с ръцете си. Левият му крак е бос, изтеглен назад, а около човека - знаци на земята, смъртта, властта, много йероглифи, като била изсечена и датата - 633г. от н.е. Разчетената част от йероглифите позволява да се определят годините на живота му - 655-694г. от н.е. Какво означава 633г. обаче никой не знае. Ръстът на човекът вътре е 1,73м., което е значително повече от средния ръст на маите.
Авторите на фантастични хипотези, като например Александър Казанцев и Ерих фон Деникен, не виждат никакъв проблем в това. Например - 633г. "каца" (или катастрофира) космически кораб, като "оцеляват" (или просто на него са) само 2 "същества". Погребаният е роден в 655г. от някое от спасилите се същества, после умира в 694г., и тъй като е направил много за тогавашното майанско общество, те решават да го погребат. В барелефа тези автори виждат космонавт в космически кораб, който лети. Според Деникен така жреците са могли да опишат това, което са видели. В барелефа те откриват отделни елементи от кораба, като например антената, турбокомпресора, двигателя и соплата. Обяснението? Някой от извънземните е нарисувал на някой от жреците в общи линии устройството на кораба. Колкото и да е странно, точно този вариант на фантастичната хипотези има "косвени доказателства": намерени са 2 каменни глави, на които носът започва от над веждите (родителите на съществото ?!?!), а до погребания била намерена маска от нефрит, която изобразявала също такова лице - с нос, започващ от над веждите. А това определено не е майанско лице, и не е известно на Земята да има такива хора.
Един от критиците на Деникен - Клифърд Уилсън - посочва иронично че едва ли космонавтът ще лети бос в космоса. Неговото обяснение е - кралска особа, седнала на трон, носен от мъже. Гордън Уитъкър, който е специалист по цивилизацията на ацтеките, казва, че това е знатен майа на трон, поставен върху черепа на бога на земята, който се готви да откъсне плод от Дървото на живота, с птицата кецал на върха му. В крайна сметка мнението си за фантастичните хипотези е дал и самият Алберто Рус: "Създателите им, макар и по най-различни причини са напълно еднакви в своето развинтено въображение, в неограничената гонитба на сензации и в извращаването на научните данни."










* Coba_piramide[1].jpg (93.96 KB, 466x625 - видяно 449 пъти.)

* Tikal[1].jpg (26.15 KB, 350x230 - видяно 436 пъти.)

* Palenke[1].jpg (30.89 KB, 350x235 - видяно 376 пъти.)

* Lica[1].jpg (65.79 KB, 719x475 - видяно 360 пъти.)

* Sarkofag[1].jpg (113.57 KB, 425x672 - видяно 338 пъти.)
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Енергията на пирамидите « 1 2 »
Енергийни учения
Админ 15 10703 Последна<br />публикация Октомври 04, 2012, 11:08:34
от Pelin
Пирамидите - космически фарове ?
Любопитни факти
нео нула 1 879 Последна<br />публикация Юли 28, 2011, 17:31:12
от нео нула

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright