"Shirinan"

Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 21:00ч.)


Книги:

         

Страници:  1 ... 3 4 [5] 6   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Необикновени места в света  (Прочетена 11008 пъти)
DArkAngel
Гост
« Отговор #60 -: Октомври 01, 2010, 18:17:11 »

Любопитното е, че на територията на Русия има няколко водоема, с наименование „Бездънно”.
Не винаги тези названия имат основание да са такива, защото някои от езерата са доста плитки. Но има и истински феномени!

Например в Бурятия, в Еравнински район, се намира тайнственото езеро Соболхо, което местните жители наричат „обител на страха”. Оказва се, че неговото название се превежда от старомонголски като „бездънно” или „проточно”.

И до сега дълбочината на езеро Соболхо не е точно известна. В района на това неголямо езеро понякога изчезват хора и домашни животни. Най- удивителното било, че животните, изчезнали в него, не рядко са били намирани в други водоеми.... Този факт може да говори само за едно: в този район много от водоемите са свързани помежду си с подводни протоци. Сибирските учени смятат района на езеро Соболхо за геопатогенна зона.

Неотдавна езерото съвсем сериозно е заинтересувало учените. Организирана била научна експедиция за изучаването на езерото и ъчените рещоло. Че 20-метров кабел ще е напълно достатъчен за измерване дълбочината на езеро Соболхо. На орактика въобще не успели да установят дълбочината му. По тяхно мнение в дълбочина езерото може да се съединява с мрежа от карстови пещери и тунели, които на свой ред водят към съседните водоеми.

Има и версия, че в глъбините на езерото може да има и разлом на земната кора под формата на кратер, стигащ до дълбочина няколко километра.
Съществуването на картсови пещери и тунели в влъбините на езерото, сякаш е потвърдено от любители-водолази от Иркутск през 1995 година. Един от водолазите едва не се удавил, влизайки в дълъг подводен тунел. Когато, в крайна сметка, с почти свършил кислород, успял да изплува, се оказал в съседно езеро!
Източник: http://zaneizvestnoto.blogspot.com/2010/05/blog-post_13.html


* о294.jpg (11.4 KB, 400x270 - видяно 135 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #61 -: Октомври 01, 2010, 18:31:23 »

Пълзящите камъни в Долината на смъртта
Пистов плаж се нарича една равнинна област в Долината на смъртта, върху която няколко дузини камъни се придвижват сами по мистериозен начин върху пясъка, оставяйки следи върху него. Понякога тези следи представляват идеална права линия, а понякога са лъкатушещи. Интересното е, че на никой досега не се е отдало да наблюдава или фотографира това преместване въпреки че феноменът е забелязан преди повече от век. Теглото на някои от камъните достига 300 кг. Една от теориите за това явление посочва като причина за прместването дъждовете, които правят пясъка хлъзгав и след това силни ветрове успяват с по-малко сила да променят позицията им. Друга теория е, че е възможно да е свързано с магнитното поле и минераложкия състав на камъните. Източник: http://smile-bg.com/snimki/drugi/1042-palzqshti-kamani-dolinata-na-smartta.html


* kamyni9.jpg (206.22 KB, 500x748 - видяно 133 пъти.)

* kamyni13.jpg (156.18 KB, 500x387 - видяно 131 пъти.)

* kamyni15.jpg (123.48 KB, 500x332 - видяно 135 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #62 -: Октомври 01, 2010, 18:48:16 »

Камъните Моераки
Природните чудеса, които ни напомнят за многообразието на планетата ни, всеки път ни изненадват приятно. Красиви и причудливи, сферичните камъни Моераки са пример за това многообразие и са считани за туристическа атракция в Нова Зенландия. Скулптурите от седиментен камък са се формирали в продължение на дълги години, процесът е сходен до този на създаването на перлите, а гледката би приковала вниманието на всеки запален любител на природата.
Самото название „Моераки“ се превежда на езика на маорите като „сънливо небе”. Има и други места със същото название и всички те са свързани с историята на тази раса с корени в Полинезия, мястото свързано с раждането на тату-изкуството. Според маорската легенда тези камъни произлизат от първите им предци – гиганти, които пристигат с огромното кану Arai-te-uru, за нещастие потопено от три големи вълни в близост до Матакаеа. Останките му се превърнали в камъните Моераки, а оцелелите хора – в разположената наблизо планина.
Днес тези природни форми са разположени по плажната ивица Коекохе на Южния остров в Нова Зеландия в близост до градовете Мореаки и Хампдън. Започнали са своята формация още преди 60 милиона години по морското дъно чрез наслояване на различни минерали върху сърцевина от черупки на изкопаеми, кости или парчета дърво. В последствие процесът на ерозия ги отделя от скалите и разпръсква по пясъчната плажна ивица и сред океана.
Учените вече са установили, че в центъра на тези камъни има перфектно запазени скелети от костенурки, морски червеи и вече изчезнали видове като плезиозаври. На вид те са доста едри, разнообразни, причудливи и най-вече в перфектна сферична форма от половин метър до 3 метра в диаметър. По-големите от тях вече са разградени от пукнатини, запълнени с жълт калцит. Това им придава визията на черупки на костенурки. По-големите от тях – от 2 до 3 метра в диаметър, са били формирани за период от 4 до 5,5 милиона години.
След като W.B.D. Mantell за първи път ги скицира през 1848 година, камъните Моераки се превръщат в обект на множество публикации и изследвания и въпреки че съществуват и други такива обекти на природна красота, те са запазили своята идентичност. По същия начин, както Хебридите и Белоградчишките скали са били символ на вдъхновение за мнозина.
publicworld.bg


* Moeraki-boulders-2.jpg (140.02 KB, 600x475 - видяно 120 пъти.)

* Moeraki-boulders-4.jpg (147.03 KB, 600x480 - видяно 128 пъти.)

* Moeraki-boulders.jpg (107.38 KB, 571x384 - видяно 122 пъти.)

* Moeraki-boulders-1.jpg (87.2 KB, 600x470 - видяно 130 пъти.)
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #63 -: Октомври 01, 2010, 20:44:45 »

Катедралата Лас Лахас се намира в Южна Колумбия. Построена е през 1916-та година на мястото на друг храм в каньона на река Гайтара. Едната й половина представлява преминаващ през пропастта мост, а другата е "подпряна" на скала.

А иначе историята за това свято място започва през далечната 1745г. В градчето Потоси живеела индианката Мария Муесес де Киньонес. Тя имала глухоняма дъщеря - Роза. Мария често ходела с дъщеря си до близкия град, като пътят и преминавал покрай една пещера. Един ден жената се уморила и спряла до пещерата да си почине. Докато си почивала, дъщеря и Роза влязла в пещерата и извикала, че вижда жена с дете в ръце. Не е ясно как станало това чудо и момичето проговорило, но майка и не обърнала внимание на думите и за жената и детето.
След няколко дни момичето изчезнало и никой не успял да я открие. Тогава майка и решила да отиде до пещерата и я намерила там, застанала до изображение на Дева Мария с Исус в ръце, сякаш нарисувано на стената. От тогава Мария и Роза започнали постоянно да носят цветя и свещи в пещерата, и да се молят пред изображението, но без да казват на никого.
Тук легендата не приключва – с Роза се случило нещастие, тежко се разболяла и починала. Сломената от скръб майка отнесла тялото на дъщеря си в пещерата, и започнала да се моли на Дева Мария да и върнете детето. Чудото станало и дъщеря и оживяла. Това не останало скрито от населението и историята за пещерата и чудотворният образ на Дева Мария се разчула. Така пещерата станала средище на поклонници.
В катедралата, изградена през 1916г. основната светиня е изображението на скалата. Към първоначалното изображение на Дева Мария и младенеца са добавени корони, а в ляво и дясно от тях – изображения на свети Доминик и свети Франциск.
Извършени са изследвания на цветовете по скалната икона, но тези изследвания не намерили боя или пигменти по скалата – вместо това, когато била взета проба от вътешността, се установило, че цветовете са внедрени на дълбочина от няколко метра.
Няма как да знаем дали има истина в тази легенда, но мястото е свято, и винаги има хора, дошли с надежда - надежда за изцеление.

 didona     


* 27350231[1].jpg (89.41 KB, 400x289 - видяно 131 пъти.)

* lasb[1].jpg (62.78 KB, 400x267 - видяно 148 пъти.)

* 71436774[1].jpg (15.75 KB, 300x225 - видяно 117 пъти.)

* insidey[1].jpg (24.44 KB, 240x320 - видяно 139 пъти.)
« Последна редакция: Октомври 01, 2010, 20:51:57 от bars_i » Активен
bars_i
Гост
« Отговор #64 -: Октомври 01, 2010, 20:51:05 »

Буквално вграден в скалите, на около 350м височина над равнището на долината Алтъндере, близо до Трабзон, североизточна Турция, се намира най-важният в областта византийски манастир – Сумела, създаден в чест на Дева Мария.
Сумела е построен на мястото на раннохристиянско светилище от преди 386 г. Както при повечето свети обители, така и тук историята за създаването му е свързана с легенда. Според легендата през 386г. двама атински монаси - Варнава и Софроний открили икона на Дева Мария в една от пещерите. Пак според легендата иконата била рисувана от Св.Лука. Монасите решили да останат и да съградят на това място храм. Всъщност, въпреки, че това е легенда, тази дата се смята за основополагаща за манастира.
Мястото става едно от най-често посещаваните от поклонници. Постепенно се доизгражда манастира, който в сегашния си вид е съграден през периода XIII-XIV в. През цялото си съществуване обителта се е ползвала с особено внимание и привилегии по време на управлението на поколенията византийски императори – император Алексей II дори е бил коронясан тук, свидетелство за което са фреските в главната зала, изобразяващи коронацията. В издълбаната в скалите пещерна църква фреските са навсякъде – всеки сантиметър от стените е изрисуван, като на някои места дори се разграничават по няколко пласта един върху друг, в различни стилове.
През 1923 г. манастирът е изоставен вследствие решението на правителствата на Гърция и Турция за изселване на малцинственото население. Изселвайки се, гръцките монаси от Сумела изнасят всички събирани през вековете в манастира ценности и икони. Чак през 1996г. турските власти започват реставрацията му.
И въпреки многото поражения, нанесени върху фреските от времето и най-вече от хората, все пак обителта остава доста запазена. Многобройните, сравнително запазени фрески изобразяват Исус Христос и Дева Мария в различни библейски сцени, Сътворението, Адам и Ева и много, много други библейски сцени.
Всичко това, съчетано с уникалната гледка, разкриваща се от манастира, оставя в посетителите едно невероятно впечатление.


 didona   


* s11[1].jpg (94.18 KB, 298x448 - видяно 119 пъти.)

* s14a[1].jpg (86.35 KB, 450x338 - видяно 130 пъти.)

* 0s1[1].jpg (85.45 KB, 458x333 - видяно 138 пъти.)
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #65 -: Октомври 03, 2010, 16:16:22 »

След завладяването на Перу от испанците, бунтовният инка Манко Капак II тайно се измъква от Кузко и се установява северозападно от Олантайтамбо в дълбините на джунглата, където основава град наречен Вилкабамба.

След дълги години сражения с инките, през 1572 г. испанците атакуват Вилкабамба и връщат последния инка Тупак Амаро (наследник и половина брат на Манко) в Кузко, където го екзекутират.
С времето, местоположението на изоставения град Вилкабамба бива забравено. За него се споменава само в някои не съвсем точни карти и испански хроники.

Хирам Бингам, доктор по философия и история в Университета Йейл, остава очарован от инките, археологията и историите за изгубени градове след първото си посещение в Перу през 1909 г.

През 1911 г. той се завръща с експедиция, която се отправя към джунглата в посока на долината Урубамба в търсене на изгубени градове. Възоснова на прочетените испански ръкописи в Лима, Бингам е бил убеден, че изгубените градове, руините на инките и евентуално несметните им съкровища се намират някъде в тази част на Перу. Почти веднага групата открива едно от значимите за инките места, което те наименуват Паталакта.

Изоставен от по-голямата част от групата си, Бингам изкачва стръмна планина, където среща двама местни, които го отвеждат до древно място. Бингам вярва, че е попаднал на последната крепост на бунтовните инки и че Вилкабамба е най-после откит. Това "откритие" остава неоспорено за следващите 50 години, докато грешката на Бингам, не е потвърдена от Джин Савой през 1964 г., когато открива това, за което повечето хора са съгласни, че са истинските руини на Вилкабамба в Еспирито Пампа, след 4 или 5 дни дълго и мъчително пътуване още навътре в джунглата.
Но да се върнем към Бингам, който на следващата година се връща в откритото от него място, а именно Мачу Пикчу (Machu Picchu), за да започне разчистването на руините от растителност - работа, която продължила 3 години. През това време биват открити множество керамични изделия, каменни предмети и кости. През 1981 г. една площ от около 325 кв.км около Мачу Пикчу е обявена за исторически паметник от перуанското правителство и е даден статут на световно наследство от ЮНЕСКО през 1983 г.

Загадката обаче остава - ако Мачу Пикчу не е изгубеният град Вилкабамба, то кой е той тогава? Единственото убедително обяснение е, че Мачу Пикчу е бил изоставен преди инвазията на испанците и че по времето на испанското завоевание инките също не са знаели за неговото съществуване.

Археолозите се съгласяват, че стила на сградите в Мачу Пикчу е "късно имперски", какъвто е бил популярен по време на царуването на Пачакутек. И ако наистина градът е бил изоставен преди испанската инвазия, то това означава че основаването, застрояването и изоставянето му се развива за период от около 100 години.
Едно по-ново виждане е, че вместо да се разглежда изолирано, Мачу Пикчу може би формира церемониален, а вероятно и административен център на голям и гъсто населен район. Последните данни, представени от археологът Дж. Роу свидетелстват, че Мачу Пикчу е построен като "царски имот" за Пачакутек и е населен от неговите семейни кланове. Мястото вероятно е избрано поради уникалното си разположение, градът е заобиколен от джунглата и планините Салкантай, Помасило и Вероника, и с изглед към река Вилканота, позиция, която в религията на инките е била считана за свещена.

Построяването на Мачу Пикчу би могло да се свърже и с няколко вторични цели едновременно - като наблюдателен пост на пътя към Кузко от Антисио или Aмазонския басейн или като защитен източник на кока, използвана във всички аспекти на религията на инките, включително при жертвоприношения, чародейства и в медицината.

Данните сочат, че Мачу Пикчу е бил застроен с 200 сгради и е имал постоянно население от около 1000 души.

Изоставянето на Мачу Пикчу може просто да се обясни със смъртта на Пачакутек и строеж на нови "царски имоти" за следващия властващ инка, както е бил обичаят.


* machu_picchu_peru[2].jpg (42.45 KB, 468x213 - видяно 128 пъти.)

* machu_picchu_nebel[1].jpg (40.63 KB, 468x213 - видяно 138 пъти.)

* machu_pikchu[1].jpg (34.99 KB, 250x250 - видяно 141 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #66 -: Октомври 04, 2010, 18:18:21 »

пещера Дяволско гърло

Пещерата се намира в най-южните части на Централни Родопи и представлява един от феномените на Триградското ждрело. По изкопан тунел (150 м.) се стига до впечатляваща с размерите си зала, от която по виеща се стълба се стига до естествения вход на пещерата. В пещерата може да се видят множество подземни водопади, включително и вторият по-големина в света такъв (42 м.). Легендата говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес.

Дяволското гърло е известна и с обитателите си – най-големата колония от дългокрили прилепи която зимува в Балканкия регион.


* photo_view_sights.jpg (120.74 KB, 800x600 - видяно 121 пъти.)

* nokmjol.jpg (71.78 KB, 800x600 - видяно 117 пъти.)

* iuuuhno.jpg (95.71 KB, 800x600 - видяно 118 пъти.)

* iohoh.jpg (120.74 KB, 800x600 - видяно 113 пъти.)

* guhoi.jpg (136.78 KB, 800x600 - видяно 112 пъти.)

* kjnhols.jpg (61.83 KB, 800x600 - видяно 126 пъти.)
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #67 -: Октомври 04, 2010, 18:27:12 »

пещера Дяволско гърло

Тази пещера, не знам защо, много я обичам - от край време, още от като чух за нея.. Усмивчица
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #68 -: Октомври 04, 2010, 18:49:00 »

Пещера Леденика е една от най-интересните български пещери.

Пещера Леденика се намира в Стара планина (северозападния край - Стрешерски дял на Врачанската планина). Входът й е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830м. Температурата в пещерата варира от -7° C до 15° C, при стабилни 8° С във вътрешността. В най-ниската част на пещерата се намира “Предверието”- през зимата и пролетта тази зала очарова с ледено кристалната си украса, дала името "Леденика" на пещерата. Няколко метра човек трябва да се движи наведен през прохода “Плъзнята”, за да стигне до малката зала с кръгла форма, а след още едно стеснение се озовава в “Концертната зала” (наричана така поради удивителната си акустика).

В пещера Леденика могат да се наблюдават Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа и много др. От тази зала се преминава през “Малката” и “Голямата пропаст”, през коридора “Завеските”, за да се стигне до “Бялата зала”, където се извисяват Свекървенският език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка се нарича “Седмото небе”. Единствено в  пещера Леденика може да се види насекомото “Леденикус” или “Светломразец”. До пещерата могат да се извършват туристически екскурзии през всички сезони на годината. Екскурзиите могат да бъдат както еднодневни , така и двудневни , с преспиване в хотел във Враца и посещение в Увеселителния Парк "Приказката". Комбинираните туристически пакети  - "Пещера,хотел , атракции в Парка " предлагат на туристите големи намаления в цените.


* 20070902112413.jpg (15.45 KB, 363x484 - видяно 95 пъти.)

* 211.jpg (83.49 KB, 500x667 - видяно 117 пъти.)

* 3_4.jpg (87.94 KB, 640x480 - видяно 111 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #69 -: Октомври 04, 2010, 19:09:12 »

Легендата за любовната лековита вода на Побитите камъни, край гр. Варна гласи, че преди много векове, когато морето е достигало до тези земи, то се охранявало от титани, подчинени на бога на морето. Близо до това място имало малко селце, в което живеел млад мъж. Един ден Бог му разкрил своето име, с което го обрекъл завинаги да пази тази велика тайна. Затова той му дарил безсмъртие, но го предупредил, че ако се изкуши и разкрие името му, той отново ще стане простосмъртен.
Една ранна сутрин, докато мъжът се разхождал по морския бряг, съзрял невероятно красива местна девойка. Те се влюбили от пръв поглед. Но когато мъжът се върнал в селото и разпитал местните първенци за нея, те му казали, че тази девойка била отредена да стане жена на предводителя на морските титани. Заради любовта той се престрашил и отишъл при титаните. След като поговорили, той им обещал, че ако му преотстъпят момичето, е готов да изпълни едно тяхно желание. След кратък размисъл те се обърнали към него и му заявили, че девойката ще бъде негова съпруга, само ако се съгласи да им разкрие името на Бога. Той поискал един ден за размисъл и се уговорил с пазителите на морето да се срещнат на другия ден преди слънцето да е изгряло.
На следващата сутрин, преди изгрева, те се срещнали на морския бряг. Младият мъж избрал да жертва безсмъртието си в името на любовта и им заявил, че е готов да им разкрие името на бога. След което мъжът започнал да подрежда титаните по морския бряг. Когато титаните били подредени той им казал: "Аз току що изписах името на Бога с вашите тела".
Бог от високо наблюдавал всичко и останал поразен от тази невероятна постъпка в името на любовта. Тогава той решил да накаже титаните, затова, че посегнали на най-скъпото на младия човек - неговото безсмъртие.
Когато първите слънчеви лъчи озарили морския бряг, морските пазители мигом се превърнали в каменни колони, застанали по начина, по който човекът ги бил подредил. Скоро след това мъжът тръгнал по брега да намери отново своята любима.
В мига, в който се срещнали и се прегърнали, из под краката им бликнал извор с чудодейна лековита вода.


* 53Pobitite_kamani_Varna.jpg (19.57 KB, 400x300 - видяно 114 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #70 -: Октомври 06, 2010, 23:47:55 »


Чихуахуа, Мексико
1930

Имало едно време, преди почти 1000 години, едно момче. То не било като другите, странно било. Вършело разни неща ... чудни неща и страшни неща....
Страхували се от него. Не го приемали или не го разбирали. И една нощ, когато гръмотевиците били по-силни от нормалния човешки вик, го прокудили от селото. Задено с майка му, понеже баща си нямало. Казват - демон бил... Детето гледало хората с кръглите си очи, светкавиците озарявали тъмните зеници, и то разбирало всичко, но хората били много и уплахата силна... и детето не оказало съпротива. Съсекли ги и двамата. Заровили ги в една стара мина, първо момчето, а върху него и майка му....

Черепът на Змездното момче

Открили костите така - едни върху други. Черепът на детето е наполовина запазен. Липсват зъбите и долната челюст. Оказва се, че е на 4-5 годишно момче. Две независими експертизи оценяват възрастта на черепа на около 900 години. Той е с около 200 куб.см по-голяма черепна кухина от нормалните, очните орбити са по-плитки и липсват синуси. Наскоро откриха в него две структурни аномалии, които почти сигурно доказват, че черепът не е човешки - така наречените "фибри", които не се срещат в костите на планетата и особен вид "утайка". Анализът на ДНК доказва, че майката на детето е човек, но не може да се потвърди точният произход на бащата.

Анфас, поглед отгоре и профил на черепа на Звездното момче

Една от най-смелите теории за черепа е, че е на извънземно създание или опит за древен генетичен експеримент.

И макар че, приказката в началото е просто плод на фантазията, все пак докато я разказвах си мислех.... обичал ли е някой това дете, дали дори собствената му майка го е имала за свое.... Добро ли е било или зло? Имало ли е и други като него? И какво се е случило с тях?

А ще се върнат ли бащите им един ден, за да ги потърсят... И какво ще правим, ако влязат в домовете ни, дори без да позвънят и ни поискат сметка, без да чакат обяснение?


* the_starchild_skull_1.jpg (19.07 KB, 300x307 - видяно 110 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #71 -: Октомври 17, 2010, 16:21:27 »

Петнистото езеро
Едно езеро, за което може да се каже, че винаги е различно без значение кога ще го видите.

Петнистото езеро или на индиански Осойоос е езеро намиращо се в Британска Колумбия в Канада.

Собственост е на местното индианско племе и може да бъде видяно само от близката магистрала, а за по – близка среща с него трябва да получите специално разрешение от вожда на племето.

Езерото е с различен цвят в различните моменти от година и затова е красиво и дори изненадващо да го гледате през различните сезони.

Езерото е богато на различни соли плюс калций и дори в него могат да бъдат намерени сребро и титан. Като през втората световна война дори е било използвано за добиване на различи съединения.

Всъщност това езеро се намира в един от най – топлите региони на Канада, с температура през лятото стигаща до 38 градуса.

Всъщност водата спада до толкова че да се появят тези пътечки в самото езеро в няколкото месеца между Юни и Септември, през останалото време езерото е сравнително пълно.
Източник: http://neshtoto.com/?p=5784


* Spotted-lake1.jpg (21.43 KB, 460x287 - видяно 119 пъти.)

* Spotted-lake2.jpg (50.36 KB, 600x398 - видяно 126 пъти.)

* Spotted-lake11.jpg (50.38 KB, 575x385 - видяно 127 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #72 -: Октомври 17, 2010, 16:57:04 »

Това не е пустинен пейзаж на някоя далечна планета или декор от фантастичен филм!
Това са пясъчните дюни на природния резерват Маранйенсес в щата Мараняо-Бразилия и представлява 300 кв.км. бели пясъчни дюни и сини лагуни. Макар да изглежда като пустиня – не е. Намирайки се близо до река Амазонка, в региона настъпва дъждовния сезон в началото на годината. Дъждовете предизвикват специфичен феномен – сладката вода се събира между пясъчните дюни и образува сини и зелени лагуни, които са най-пълноводни през Юли и Септември.
В тях дори може да се лови няколко различни видове риба!Това е една от най-живописните туристически атракции в Бразилия.
Източник: http://www.snews.bg/bg/statiya/nay-neveroyatnite-peyzazhi-na-planetata:1167


* LencoisNP.jpg (56.93 KB, 611x404 - видяно 136 пъти.)
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #73 -: Ноември 26, 2010, 22:00:43 »

Убари (Либия) е град оазис в Югозападна Либия в долината Тагра. Намира се между платото Месак Сатафат и пясъчните дюни и езера Идан Убари. Съседни на него са селата Герма и Гаран. Водата е солена, подобна на тази в Червено море, а и доста замърсена и идеята да се плува в него не е много добра.





* uuba[1].jpg (50.75 KB, 500x356 - видяно 114 пъти.)

* ubari_02[1].jpg (50 KB, 580x435 - видяно 110 пъти.)

* uba[1].jpg (60.28 KB, 580x390 - видяно 108 пъти.)
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #74 -: Ноември 26, 2010, 22:04:22 »

                                                                 Хуакачина (Перу)



Трептящата под изгарящото слънце  перуанска пустиня е наистина необичайна гледка - малко селище, украсено  с лагуна, палмови дървета, рожкови, храсти и грижливо поддържани ливади са дом на не повече от 100 човека. През вековете Хуакачина е била известна като "оазиса на Америка" -единственото късче зеленина, скрито дълбоко в безкрайната пустош. Хуакачина е нещо като курортно селище за жителите на близкия град Ика, а и любимо място на туристите, които са почитатели на сендбоурда по пясъчните дюни, които достигат височина от няколкостотин фута.





* Huacachina[1].jpg (16.93 KB, 450x286 - видяно 142 пъти.)

* huacachina-2[1].jpg (28.64 KB, 400x300 - видяно 126 пъти.)

* Huacachina%20Oasis[1].jpg (52.13 KB, 580x362 - видяно 119 пъти.)
Активен
Страници:  1 ... 3 4 [5] 6   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Промяна в света
Анкети
nia.boneva6 9 1375 Последна<br />публикация Ноември 29, 2011, 17:01:31
от ИВЕВЕ
Полиглотите на света
Любопитни факти
delfin 3 1140 Последна<br />публикация Януари 08, 2011, 00:20:44
от Georgio
Лозунг към света.
Послания
The One 11 776 Последна<br />публикация Януари 21, 2011, 19:31:52
от Amaranth
Свещенните места в България
За България
Selinna 12 1561 Последна<br />публикация Ноември 01, 2011, 12:02:10
от Selinna
Приятните места които посетих или смятам да посетя.
Природосъобразен начин на живот
Иван 2 1230 Последна<br />публикация Април 12, 2013, 02:15:37
от Иван
Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Изработка на сайт | Психолог  © Copyright