Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3 ... 6   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Необикновени места в света  (Прочетена 12676 пъти)
DArkAngel
Гост
« -: Септември 25, 2010, 19:05:43 »

Град Петра,Йордания
Петра е древен каменен град в сегашна Йордания, той е разположен в укрепената по естествен начин планинска долина Вади Муса („Долината на Мойсей“) на източния склон на Уади Араба, в която се пресичат пътищата къмГаза на запад, Бостра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята.

През 1812 г. швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт преоткрива Петра за западния свят. След кръстоносците през 12 век той е първият известен европеец, посетил тези земи.

Най-старите археологични находки са датирани около 6 век пр.н.е. Няма сведения за семитското име на града, а през елинистичния период той става известен с гръцкото име Петра („скала“).

Според библейските текстове областта на Петра е населена от хоритите, предшественици на идумеите, но не е сигурно, дали самият град се споменава в Стария завет.

Едомитите (според Библията потомци на Исав) населявали Петра 1000 г. пр.н.е. до побеждаването им от юдейския цар Амасия. Смята се, че на хълма над Петра се намира гробницата на Аарон, брата на Мойсей.

Набатеите на свой ред населили територията около Петра през 4 век пр.н.е.. Благоприятното местоположение на града – кръстопът на два главни търговски маршрута бързо го обособяват във важен търговски център.

Първоначално овчари, набатеите стават пазачи на кервани и търговци, а таксите които събират от преминаващите превръщат Петра в столица на богатство и разкош. Въпреки сухия район в който се намира, Петра се снабдява с прясна изворна вода от многобройните канали и тръбопроводи около града. Много от фасадите на сградите са изсечени през този период. С упадъка на държавите на Птолемеите и Селевкидите в края на 2 век пр.н.е. държавата на набатеите възвръща самостоятелността си.

При Аретас III Филелин (ок. 85 пр.н.е. - 60 пр.н.е.) те секат свои монети, а столицата Петра се превръща в голям елинистичен център. Периодът на разцвет продължава и при Аретас IV Филопатър (9 пр.н.е. - 40).

През 106 римският управител на Сирия завладява държавата на набатеите, която е превърната в римската провинция Арабия, но Петра продължава да процъфтява като важен център в региона. От 1 век в Петра прониква ихристиянството, а Атанасий споменава за епископ на Петра на име Астерий. През 131 градът е посетен от император Адриан. В края на 2 век Петра започва да губи значението си, след като центърът на арабската търговия се измества към Палмира.

По времето на император Александър Север сеченето на монети и строителството на монументални обществени сгради е прекратено. Част от Източната Римска империя, около 630 Петра е завладяна отмюсюлманите. По време на Йерусалимското кралство остатъците от града са завзети от крал Балдуин I и остава под контрола на кръстоносците до 1189.

В Петра легендите са повече от истината. Древният град в Йордания бе обявен за едно от новите седем чудеса на света. Той се споменава още в Библията. Тук е мястото, където Мойсей удря с тоягата си една скала и от нея потича вода. Тук е погребана неговата сестра Мириам. Всичко това става в Долината на Мойсей. Когато Балдуин I завладява Ерусалим, той напада и Петра.

И си дава титлата барон на Долината на Мойсей. Петра е и градът, където е скрит Свещеният Граал. Това е така поне за милиони киномани по света, които са запленени от „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“. В скалите Инди откри свещения съд, който дава вечна младост. Самият каменен град с неговите невероятни паметници е издълбан в VI в. преди Христа, но човешка дейност е кипяла много преди това. Той е столицата на набатеите. Векове наред е властвал над търговията в Близкия изток. Упадъкът му започва с възхода на Палмира – древния град в Сирия, покровителстван от Римската империя.

След като разгневените от предателството на царицата на Палмира римляни я унищожават с града й, Петра отново се въздига. Но никога вече няма да е онзи цветущ оазис в сърцето на пустинята в Йордания. В най-древните свитъци е известен като Рекем. Според някои изследователи в този град се е зародила приказката за Али Баба и 40-те разбойници.

Входът за Петра е през тясна пукнатина в скалата. От нея се открива гледка към най-известната сграда – Казнех, или Съкровищницата. По-скоро това е бил храм на древни богове или гробница, а най-вероятно съчетание между двете. Успеха си Петра дължи не само на стратегическото място, а най-вече на водата. В канарите са прокопани огромни цистерни. Дори и най-жестоките засушавания в пустинята не са могли да унищожат огромните запаси от най-скъпоценната течност. Сред най-популярните туристически атракции са Кралските гробници, издялани в канарите. Там са погребани знатни особи. Сред тях е римският управник на града Секстий Флорентин. Римляните допринасят за днешния облик на града. Те правят паваж на основния площад и главните улици. Изграждат и амфитеатър. Друга популярна атракция е Замъкът на дъщерята на фараона.

Но отново става въпрос за храм. Ел Деир или Манастирът е от най-посещаваните забележителности. Предполага се, че по време на византийското владичество той наистина е бил убежище за монаси. Днес няколко български фирми включват Петра в различни екскурзии из Близкия изток, като цените тръгват от 600 евро на човек.


* 26594.jpg (66.1 KB, 450x600 - видяно 355 пъти.)

* 26596.jpg (51.74 KB, 403x600 - видяно 295 пъти.)

* 26597.jpg (131.5 KB, 500x375 - видяно 327 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #1 -: Септември 25, 2010, 19:13:23 »

Висящите градини на Вавилон
Второто чудо на света ни води в една местност между две реки, където според Библията бил земният рай. Води ни в нейната столица Вавилон, която била най-големия град в древния свят и "най-забележителното царство сред царствата", което се заличило от лицето на земята, когато се поставяли основите на Рим и после отново се възродило в цялото си великолепие, за да се превърне най-сетне в свърталище на пустинните кукумявки, изследвано само от археолозите. Ще отидем в тази страна и в този град, за да търсим висящите градини на легендарната Семирамида. В древността и днес най-голямото Вавилонско чудо си остават те - Висящите градини на Семирамида. Не укрепленията, които били само гигантски, не кулата, която била само колосална, не Мардуковият път, който бил само монументален, а творбата, която имала право да се кичи с всички тези епитети, а освен това, както пише Филон, била "прелест и радост за очите".

[ВИСЯЩИТЕ ГРАДИНИ НА СЕМИРАМИДА]

Но през новата ера, до началото на нашия век тези градини били считани за пълна измислица, а Семирамида за приказно същество. Но все пак Семирамида е историческо лице. Няма много реалистична версия за нейният живот, но тези които са останали са доста увлекателни.
Немският архитект Колдуей, едва в края на двадесети век извадил от приказния свят в реалноста висящите градини на Семирамида. Колдуей пристига във Вавилон в края на деветнадесети век, прави множество разкопки и един ден той се натъква на някакви сводове. Били под почти пет метров нанос от глина и камъни на хълма Касър, който скривал останките на "Южната крепост" и царския дворец. Колдуей предполагал, че под тях има изба, въпреки, че се чудел защо избата трябва да се намира под стрехите на околните постройки. Но не намерил никакви странични стени. Лопатите на работниците открили само стълбовете, върху които се крепели сводовете. На вид те били само обикновени колони, но за археолога Колдуей, представлявали изключителен интерес, защото били от камък, а в Месопотамската архитектура камъкът бил най-редкият и най-малко употребяваният строителен материал (дотогава бил открит само на едно единствено място в този огромен град - на северната крепостна стена в Касър).

[ВИСЯЩИТЕ ГРАДИНИ НА СЕМИРАМИДА] По късно Колдуей намерил следи от дълбок зидан кладенец. Разбира се, това можело да се окаже и висока кръгла кула. В края на краищата било установено, че все пак е кладенец и то с тройна спираловидна шахта. Колдуей измъкнал разчетените стари клинописни текстове на древните вавилонци и ги препрочел. Те потвърдили предположението му, че камъка наистина бил употребяван само в две постройки в целия Вавилон - в северното укрепление на Касър, което вече било разкопано, и във "висящите градини ". Препрочел и описанията от Страбон и Филон.

[ВИСЯЩИТЕ ГРАДИНИ НА СЕМИРАМИДА] Страбон пише: " Градината е във вид на квадрат и всяка нейна страна е дълга четири плетри…"(т.е. приблизително 120 метра). "…Държи се от сводове, които се опират в подставки от каменни блокове, наредени един върху друг, като кубове. Каменните подставки са напълнени с пръст, така че в тях могат да растат дори най-високите дървета. Направени са от печени тухли, споени с асфалт, с асфалт са залепени и сводовете и подпорните стълбове от каменни блокове. Най-отгоре има стъпаловидни тераси, където се намират спиралните помпи. С помпите работници непрекъснато докарват вода от Ефрат . Тази река тече по средата на града, а до реката е градината."

[ВИСЯЩИТЕ ГРАДИНИ НА СЕМИРАМИДА]

Флабон ни е оставил следното описание: " Висяща се нарича градината, в която растенията са високо над земята и която сякаш виси във въздуха… Ето как бихме могли да я опишем. Преди всичко тук има каменни стълбове, които носят тежестта на цялата постройка; техните украсени долни части образуват под постройката зала или колонада. Върху тях са наредени палмови греди, отделени една от друга със съвсем тясна празнина, това дърво е единствено, което не набъбва, ако се намокри, а като изсъхне отново се изправя… Върху гредите е насипан голям, дебел пласт земя, а в пръстта са посадени широколистни и други дървета, каквито обикновено се отглеждат в градините, както и най-различни видове цветя, с други думи - всичко, което е радост за очите и наслада за небцето. Преди да се засади, цялата площ се преорава няколко пъти… Ето така с рало се оре нивата над главите на тези, които се разхождат долу под колоните… А водните струи или текат свободно от кладенците, разположени на високо, или се докарват по тръбите на водното съоръжение, като се изпомпват под налягане посредством въртящи се спирали, задвижени от съответен механизъм. По този начин пръстта се поддържа влажна и в нея растат вечно зелени растения и широколистни дървета с мощни корени в естествена големина и развитие."

[ВИСЯЩИТЕ ГРАДИНИ НА СЕМИРАМИДА]

Колдуей прави следното описание: "Приблизително така е изглеждала колонадата, която започвала от стените на "Южната крепост" и крепяла стъпаловидните тераси с палмовата горичка и кипарисите, където в градината ромолели водоскоци и лъщели сребърни вази с лалета и анемоний. Бихме могли да си представим в средата една беседка, облицована с черни, оранжеви, сини, златни, бели и зелени плочици. "Къща на радостта и очарованието", където в песните на флейтистите и стиховете на поетите се вслушва самата Семирамида, облечена в копринена дреха, обсипана със скъпоценни камъни; около нея роби от Етиопия, черни като абанос размахват безшумно пера от щраусови пера."
И така имаме три описания на висящите градини на Семирамида: описанията на Колдуел, на Страбон и на Филон; от тях ни става ясно, защо в древността висящите градини на Семирамида са били считани за чудо на света. И, въпреки че другите постройки са ги надминавали по големина и вложени средства, те се отличават от тях и ги превъзхождат; първо, със своята оригиналност, с изключителната идея, която ги е породила; второ със смелото техническо решение на постройката; остроумно водно помпено съоръжение; и трето с красотата си. Поставихме красотата на трето място, но древните гърци обикновено са я поставяли на първо.
През 1964г. Иракският институт за исторически паметници, започва да реконструира Висящите градини на Семирамида във Вавилон. Но след като основите бяха построени, работата спряла поради липса на средства. Сега зависи само от нашето въображение, за да дообрисуваме картината на това чудо на света.
Оставаме смаяни пред културата и изкуството на древните вавилонци и техните предшественици в Месопотамия. Европа смятала, че произходът на цялата култура и основите на цивилизацията трябва да се дирят в древните гърци и римляни, и неочаквано открила, че зад тях стоят много по-древни народи, много по- древни култури и цивилизации, като в самото начало са вавилонците. Според някои авторитети в науката, като Хуго Винклер и Фридрих Делич всичко ценно на този свят произхожда от Месопотамия и Вавилония.
Източник: http://www.e-psylon.net/dot/index.php?action=view&article_id=174&item=article


* hanginggardens1.jpg (52.58 KB, 522x379 - видяно 395 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #2 -: Септември 25, 2010, 19:29:34 »

Стоунхендж
Наричат Стоунхендж осмото чудо на света. Руините на това уникално съоръжение се намират на 130 км от Лондон.

Изследван е от десетки учени, но съвместните им усилия не са довели до отговор как, кога и от кой е бил построен каменният исполин в равнината Солсбъри.
Стоунхендж - 8то чудо на света

Без отговор останал и въпросът "защо". Върху древните камъни няма никакви надписи, абсолютно нищо, което би могло да разкаже за техния произход или поне да даде някаква насока за последващи проучвания.

Стоунхендж е толкова стар, че още в античната епоха неговата истинска история вече е била забравена. Но преди 5000 години, строителите му са били по-запознати с геометрията, отколкото се считаше по-рано.

До този извод достигнал археологът от Оксфорд Антъни Джонсън след 5-годишни изследвания.

Досега се смяташе, че комплексът от каменни блокове е служил за обсерватория.

Съоръжението е строено на три етапа, но много изследователи смятаха, че разположението на каменните блокове се подчинява на прост план, а строителите са имали доста примитивни познания по геометрия.

Джонсън предполага, че това мнение не е вярно и древните архитекти са били добре запознати със законите на геометрията.

За доказателство на теорията си той използвал компютърно моделиране.

Най-трудно при конструирането на Стоунхендж било създаването на външния пояс с диаметър 78 метра. Той бил направен от ями, които отговарят на върховете на многоъгълник с 56 страни.

Археологът предполага, че древните архитекти първо очертали кръг, използвайки връв. След това поставили по кръга четирите върха на квадрат. После поставили върховете на втори квадрат, като по този начин вписали в кръга осмоъгълник.

Върховете му са използвани за опора за очертаването на дъги, пресичащи контурите на кръга, с чиято помощ са набелязани страните на бъдещия многоъгълник.

С работата си Джонсън демонстрира, че многоъгълникът с 56 страни е най-сложната фигура, която може да се начертае въз основа на законите за построяване на фигура от окръжност и квадрат чрез кълбо връв.

Ученият предполага, че именно това ограничение е определило броя на страните на външния многоъгълник. Според него 56-ъгълник едва ли би могъл да се разпространи като религиозен символ именно по геометрични причини.
Стоунхендж - 8то чудо на света

Джонсън твърди, че изследването му позволява да се отхвърли традиционната представа за Стоунхендж като място за провеждане на астрономически наблюдения.

Той смята, че по-вероятно комплексът е бил предназначен за изучаване на геометрията, тъй като според него знанията, необходими за конструирането му, са придобити по опитен път.

Това показва, че строителите на Стоунхендж са имали познания за геометрията на Питагор 2000 години преди раждането му, твърди Джонсън
Източник:
http://sanovnik.bg/n4-4257-%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%83%D0%BD%D1%85%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B6_-_8%D1%82%D0%BE_%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0


* stonehenge.jpg (40.81 KB, 560x383 - видяно 280 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #3 -: Септември 25, 2010, 19:35:20 »

Чичен Итца, Мексико
Чичен Итца е политически и културен център на маите в северната част на п-в Юкатан,
Мексико.  Областта е равнинна,гореща и много суха с изкючение на малките езера.Близо до три от безценните водоизточници народът итца от групата на маите се заселил и основали града Чичен Итца през 7век.
   През средата на 11 век имало нашествия на толтеки и те превърнали града в  столица на толтекската държава. През 1178 г. е разгромен от обединените войски на трите града -държави Майяпал,Ушмал и Ицман, управлявани от Хунак Кел.През 16 век е в развалини от испанските завоевания и останали само руини.
    Руините могат да се видат и днес. В областта са разположени дворци,храмове, пирамиди, олтари, тронове, изваяни с надписи,пазари,бани и статуи на боговете. Масивният Храм на воините на границата с джунглата е заобиколен от 60 колони. На каменните барелефи са изобразени толтекски воини с пробити носове, с украшения от пера на главата, готови да влязат в бой. На източната тераса на двора за игра с топка са изобразени змии и черепи. Внушаващата страх Стена на черепите някога била мястото, където набучвали отрязаните по време на човешките жертвопринушения глави.
    Древните народи на Мексико разглеждали човешките жертвопринушения на боговете като огромна чест за жертвите. Цивилизации като тези на маите не познавали металните сечива или колелото, но създали великолепни сгради, бижута, украшения от пера, грънчарски изделия, тъкани и стенни рисунки. Изобретили календари и писменост, изучавали звездите. Испанските войници завладяват Мексико през 1519г., като плячкосват и опустошават много от чудесата, които откриват там. Въпреки това и днес потомците на маите населяват огромни територии в Мексико и Централна Америка.
    Пирамидата има девет "стъпала", които символизират деветте подземни свята, и се издига на височина 24 метра. 91 стъпала водят към храма, посветен на Кукуклан. Това не само е предполагаемото име на толтека-нашественик, но също и на бога, наричан "Пернатата земя" или Кетцалкоатл. Испанците нарекли тази пирамида Кастило (замък).
Източник: http://milena619.web.officelive.com/654.aspx


* chiceniza.jpg (36.86 KB, 512x343 - видяно 281 пъти.)

* Ancient Mayan Ruins, Chichen Itza, Mexico.jpg (410.3 KB, 1600x1200 - видяно 305 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #4 -: Септември 25, 2010, 19:42:29 »

Тадж Махал, Индия
Тадж Махал (Taj Mahal) е един от най-красивите шедьоври на архитектурното изкуство в цял свят. Обявен за паметник на световното историческо наследство на Юнеско, дворецът е определен в текстовете на организацията като „перлата на мюсюлманското изкуство в Индия”. Разположен близо до югозападния бряг на река Ямуна, на около 200 км в южна посока от столицата Делхи.
Taj Mahal

Изящният архитектурен паметник се намира в щата Агра. Построен е от императора Шах Джахан за любимата му жена Мумтаз Махал като доказателство за огромната му любов. Мемориалният дворец е известен именно поради тази причина като Храмът на вечната любов.

Произходът на името "Тадж Махал" не е ясен, както не е ясен и архитектът на постройката.
Тадж Махал

За такъв често се спряга името на индиецът от персийски произход Устад Ахмад Лахори. Самото строителство на Тадж Махал започва през 1630 г. и бил завършен след 22 години. 20 000 души са били наети да работят на строежа. Възможно е работата да е била координирана и от италиански художник. За изграждането на изящният паметник са привикани само отбрани и видни майстори, занаятчии, скулптури и краснописци от цяла Европа, Персия и Османската империя.

Особено впечатляващи тук са мраморният под на черни и бели квадрати, 40-метровите минарета на ъглите на пиедестала на двореца, както и мащабният му централен купол. Фасадата на Тадж Махал се отличава с изписани по арките на входовете думи от Корана изглеждат с еднаква големина от всички ъгли. Външните конструкции са изработени в техниката пиетра дура. Инкарнирани са елементи от цветя, растения, геометрични фигури.
Тадж Махал (Taj Mahal)

За хората по света Тадж Махал - мавзолея на Мумтаз Махал жената на Мугалския император Шах Дажахан се олицетворява със самата Индия. Неговите извити и красиво изградени куполи и големите четвъртити основи около тях са позната картина от стотици туристически брошури и картички.

Прославен с величествена архитектура, изящество, Тадж Махал се причислява към на гордите постижения на човечеството и е неземна част от списъка на най-големите чудеса на света. Като гробницата, тя няма аналог в света, където никаде другаде тленни останики не са били приютявани в такъв неповторим разкож.
Източник: http://zamaci.pochivka.com/n22-5521-%D0%A2%D0%B0%D0%B4%D0%B6_%D0%9C%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BB_(Taj_Mahal)


* taj.jpg (71.78 KB, 699x600 - видяно 298 пъти.)

* 3228_812.JPG (59.51 KB, 576x385 - видяно 270 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #5 -: Септември 25, 2010, 19:55:14 »

Замъкът Нойшванщайн - Германия
  Сред най-красивите приказки е тази на каменния лебед Нойшванщайн. Издигнат на 1100 м надморска височина в германските Алпи, недалеч от град Швангау, отстоящ на 90 км от Мюнхен, замъкът Нойшванщайн е несъмнено сред най-известните дворци в света и подобно на човека, който поръчва изграждането му - най-мистериозният. Той съчетава в себе си контрасти, ирония и красота. По време на строежа замъкът не е бил известен като Нойшванщайн. Баварският крал Лудвиг П писал на своя приятел Рихард Вагнер: Искам да построя замък върху старите руини на Хохеншвангау край клисурата на река Пьолат. Той трябва да бъде в автентичния стил на укрепление на старите германски рицари. Проектът му бил известен под името „Новият замък Хохеншвангау".
  Едва по-късно, когато замъкът бил отворен за обществеността на 1 август 1886 г. - само седем седмици след смъртта на краля, зданието станало известно като Нойшванщайн („новият лебедов камък"). Кралят прекарал детството си в замъка Хохеншвангау, който бил изрисуван със сцени от средновековни легенди, включително за рицаря лебед Лоенгрин. Като дете Лудвиг се идентифицирал с Лоенгрин, за когото Вагнер написал опера през 1850 г. Една от големите иронии около замъка е, че той е построен да бъде лично убежище, свещено и недосегаемо, а се превръща в място, посещавано от над 1 млн. туристи всяка година.
  Друг парадокс е това, че по принцип е бил изграден като сцена за произведенията на Вагнер („достоен замък за божествения приятел Вагнер", както е писал Лудвиг II), но композиторът никога не го е посещавал. За да изпълни своя проект мечта, кралят наел театрален сценограф за архитект. Повече от декор, Замъкът, който Кристиан Янк проектира, предизвиква страхопочитание и изненада у посетителите си до ден днешен. Това отчасти се дължи и на факта, че компанията Дисни го използва като модел за изграждането на 12 свои замъка, включително Замъка на спящата красавица, както и на замъка на прочутата си продукция „Красавицата и Звяра". Уникалното местоположение на замъка, комбинирано с „фантазията в камъни", създава специфична магия благодарение усилията на редица инженери и архитекти.
Източник: http://www.sibir.bg/blog/gabzi_to/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=25039


* neuschwanstein1.jpg (40.63 KB, 370x483 - видяно 272 пъти.)

* neuschwanstein_1_modifie.jpg (81.55 KB, 580x425 - видяно 299 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #6 -: Септември 25, 2010, 20:05:51 »

Ангелските водопади-Венецуела

Ангелският водопад (Angel Falls) е навярно най-величествената природна забележителност в цял свят. Ангелският водопад е най-големият, който може да се види на нашата планета, като достига близо еднокилометрова височина. Той е разположен на територията на южноамериканската страна Венецуела, като е нейната главна туристическа атракция и, разбира се, повод за национална гордост. Ангелският водопад локално е известен с името Kerepakupai Meru, което в буквален превод означава „водопад на най-дълбокото място”.
Ангелския водопад във Венецуела

Ангелският водопад е част от национален парк Canaima National Park, който се намира във венесуелаския щат Боливар (Bolívar State). Природният феномен се стича от плоската планина Auyantepuy, която е една от най-големите подобни планини, завършващи с равнинен връх и плоски високи стени. Тя е разположена в западната част на парка, а наоколо има само гъста тропическа гора.

Ангелският водопад се е образувал във венесуелския район Gran Sabana, като днес той е включен в списъка на ЮНЕСКО със световното културно наследство. Ангелският водопад пада на мястото, което тукашните наричат Дяволския каньон (Devil's canyon), навярно заради огромната мощ с която водите се стичат от еднокилометровата височина.

Ангелският водопад е измерен на точно 979 височина цялостна височина, а най-високата точка, от която се стичат грандиозно водите достига до 807 метра. В действителност едно огромно разстояние, което кара падащата вода доста преди да достигне до повърхността да се разпръсне на милиарди малки капки, изпарявайки се и образувайки фина мъгла, която сякаш се разнася от силен вятър.

Всичко това се получава на повече от 300 метра, преди водната маса да достигне долната цел. След като водите на Ангелския водопад достигнат до долния басейн, те потичат и се влизават в река Кийрип (Kerep River), която от своя страна продължава в Churun River, приток на Carrao River.

Макар, че местните наричат най-големия водопад в света Kerepakupai-merú, той е известен като Ангелския водопад. Името му идва от неговия първи чуждестранен откривател І Джими Ейнджъл (Jimmy Angel). Г-н Ейнджъл бил пилот и страстен златотърсач и като такъв, обикаляйки из непристъпните тропически гори на Венецуела, случайно се натъкнал на най-грандиозното водно творение на планетата през 1937 година.
Angel Falls

Днес има няколко варианта да видите Ангелския водопад – чрез пешеходен поход, или като си наемете частен самолет или вертолет. Последният вариант ви дава възможност да се насладите на грандиозното природно творение единствено от въздуха, като няма гаранция, че времето и небето ще са чисти, безоблачни и ще осигуряват добра видимост на туристите. Другият вариант е преходът, който е продължителен и нелек.

Първоначално ви предстои преход по реките Carrao River и Churun River, след което едночасово прекосяване на дивната джунгла, което ще ви отведе в самата основа на Ангелския водопад. В самата основа на водопада силата на водната маса е огромна, милиардите капки са навсякъде, а шумът на стичащите се тонове кубични сантиметри вода създават оглушителен шум. Необходимо е голямо внимание в тази част на Ангелския водопад, защото опастността за живота тук е реална.
Източник: http://vodopadi.pochivka.com/n74-10537-%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B4_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D1%83%D0%B5%D0%BB%D0%B0


* 11934.jpg (77.13 KB, 324x484 - видяно 840 пъти.)

* 11932.jpg (75.2 KB, 459x730 - видяно 941 пъти.)

* 11931.jpg (170.04 KB, 683x1024 - видяно 747 пъти.)

* 11930.jpg (131.07 KB, 600x600 - видяно 793 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #7 -: Септември 25, 2010, 20:18:31 »

« Последна редакция: Септември 25, 2010, 20:42:25 от Black_Pearl » Активен
bars_i
Гост
« Отговор #8 -: Септември 25, 2010, 20:33:37 »

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=BVR5CvekD7s" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=BVR5CvekD7s</a>
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #9 -: Септември 25, 2010, 20:45:33 »

Аламбра - Гранада, Испания

Алхамбра (Alhambra Castle) е един от най-старите дворцови комплекси в Испания. Той представлява нещо като върхово архитектурно постижение на мавританската култура и стил. Замъкът се намира в град Гранада, който е заключен на три сравнително невисоки хълма, а около тях се извисява планината Сиера Невада. Това е южната част на страната, а областта е Андалусия (Andalucia).
Алхамбра

Точно над самия град е локализиран и дворецът Алхамбра, който е една от най-честите туристически дестинации в Испания. Името АлХамбра буквално се превежда от арабски “червена крепост”. Той датира от 1238 г, а по това време на Пиренейския полуостров завършва многовековната борба на християните за отвоюване на испанските земи от арабите, известна в историята под името Реконкиста. Тук владетелят на Гранада открива нещо като вечното спокойствие и хармония.

Различните части на замъка Алхамбра са строени през различни векове, но повечето, които днес са се запазили, датират от и след 14 в. Централният вход на архитектурния комплекс днес е Вратата на правосъдието, над която се издига Кулата на правосъдието. Построена е от Юсуф I през 1348 година, за което свидетелстват надписите по стените.
Alhambra Spain

Голямата подковообразна арка е един от основните строителни елементи на кулата. Върху неправилен мраморен четириъгълник е издълбана ръка. Според някои изследователи нейното предназначение е свързано с местните суеверия - предпазва крепостта от лоши духове и зли очи.

Въпреки, че ислямът забранява изобразяването на човешки и животински фигури, комплекса е украсен богато с геометрични елементи, растителни мотиви и класическа арабска калиграфия. Удивителное е, че на фасадата на кулата има вдлъбнатина, в която е поставена статуя на Дева Мария с Младенеца. Със своите 45 метра кулата Комарес е най-високата в Алхамбра. Цялото вътрешно пространство е заето от Тронната зала, наричана още “Зала на посланиците”.

Точно срещу входа на този великолепен салон бил разположен трона на повелителите на Гранада. Навсякъде из двореца могат да се видят фонтани и басейни. В т. нар. Двор на Мъчениците е разположен уникален образец на басейн, който е типичен пример за мавърската архитектура. Навсякъде около него има красиви колони и сводове.
Alhambra

Трябва да знаете, че дневно посещенията в Алхамбра са ограничени като брой. Билетите за вход, които се продават са малко и затова е добре да си резервирате предварително.
Източник: http://zamaci.pochivka.com/n22-6380-%D0%90%D0%BB%D1%85%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D1%80%D0%B0_(Alhambra)



* alhambra_granada.jpg (70.97 KB, 500x332 - видяно 230 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #10 -: Септември 25, 2010, 20:55:15 »

ПАМУККАЛЕ

Памуккале е известен турски курортен град във вилаета Денизли, но също така и удивителен природен феномен. Намира се на 30 км северно от град Денизли. В превод от турски  Памуккале означава Замък от памук. Водни струи от древния град Хиераполис, богати на минерални соли, падайки от голяма височина, създават причудливи, вкаменени, ослепително бели каскади. В това живописно място действието на горещите извори, съдържащи калциев оксид, довежда до образуването на варовикови отлагания върху скалистите тераси. Горещите извори Памуккале извират от недрата на планината Кал Даъ вЗападен Андол, Турция. Водата с температура 37 C излиза, клокочейки изпод земята и в изумителни каскади се спуска надолу по поредица от около сто тераси. Водните струи са издълбали терасите и във вдлъбнатините са образували топли водни басейни. Повечето имат ослепително бял цвят, но някои са жълтеникави или кафяви. За съжаление, замърсяването на околната среда се отразява върху свежестта на цветовете. До платото на Хиераполис се стига по долината на река Меандър.

 

Близо до Памуккале се намират развалините на Хиераполис, основан през 190 пр.н.е. Градът бил популярен сред римляните, страдащите от кожни болести и ревматизъм. Водата на един от горещите извори, който извира от пещера, отделя зловонни, дразнещи очите газове. Древногръцкият историк и географ Страбон, пише, че за броени мигове, те биха убили дори бик. Местните жители вярвали, че газовете са диханието на зли духове. Отдалече тази белоснежна маса създава илюзията за огромна памукова плантация или за замръзнал водопад

 

Каквито и разкази да сте слушали, колкото и снимки на Памуккале да сте разглеждали, оставате абсолютно неподготвен за гледката, която се изправя пред очите ви. Гледка, предлагаща снежна белота открай докрай и меки, изливащи се в ниското скални образувания. Памуковата крепост е всъщност масив, по който тече силно варовита минерална вода. От стичането й по склона са се образували различни по големина естествени вани. Някои са плитки, други с дълбочина до 1,5 м. Пълни са с вода, която прелива, образувайки ефектни сталактити и нежни каскади. Човек има усещането, че планината е покрита с пухкав сняг. Самата вода е приятно топла. Казват, че поддържа постоянна температура от 35 градуса през цялата година.

 

Всъщност именно на тази вода дължи славата си Памуккале. Още в древността знатните люде оценили качествата й и я използвали за лечебни и разкрасяващи процедури. Според легендата във варовиковите вани се е къпала и поддържала хубост самата Клеопатра. Специалисти са изследвали водата и открили редица ценни елементи в нея. Точният химически състав е доста дълъг, но представлява уникална комбинация от магнезий, натрий, калий, желязо, алуминий, хлор, нитрати, сулфати, фосфати, бикарбонати и т.н. Водата на Памуккале има естествено Ph 6 и е с радиоактивност 9,25, което не само че не е опасно за здравето, а именно на нея се дължи лечебният ефект при доста заболявания.

Местните твърдят, че термалните извори оказват изключителен ефект върху мъжката потентност, помагат при кожни и сърдечни заболявания, при проблеми с кръвообращението, бъбреците, нервите, при ревматизъм и парализа. Историята показва, че още от древни времена мястото се е си лечебна вода. И тогава, както и сега, мнозина са идвали най-вече за да се изцерят. Лекари са изследвали състава на водата и ефекта от баните и потвърждават народните легенди. Е, все още нито един парализиран не е проходил, след като се е топил в басейните на Памуккале. Но мнозина са се излекували или поне облекчили проблемите си. Медиците са категорични: водите на Памуковия замък оказват изключително благотворен ефект при гореспоменатите заболявания.

Ако постоите само минута-две във водата, ще забележите, че по кожата ви са се натрупали мехурчета въздух. Именно те засилват кръвообращението. След няколко минути кожата приятно порозовява. При пиене пък водата оказва терапевтичен ефект при бъбречни заболявания. Но се пригответе за особен вкус: невъобразима комбинация от солено, сладко и кисело. Всъщност голяма част от туристическите агенции предварително предупреждават, че водата не е вкусна. В повечето случаи се консумира бутилирана минерална вода, а местната се използва само за лечебни цели.

Между другото, с водите на Памуккале ще си имате и проблеми: не стават за миене на коса. Може да звучи странно, но е факт. В повечето хотели от крановете тече именно въпросната минерална вода. От нея косата става сплъстена и никакви балсами и чудеса на съвременната козметика не са в състояние да я приведат в ред. Така че забравете сложните прически, докато сте на почивка там.
Източник: http://tripi.bg/articles/show/12
 


* pamukkale2.jpg (53.28 KB, 450x332 - видяно 265 пъти.)

* pamukkale_new.jpg (55.26 KB, 640x427 - видяно 285 пъти.)

* 12260599024914307e2a1ef6.21438783.jpg (262.13 KB, 1162x778 - видяно 363 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #11 -: Септември 25, 2010, 21:37:11 »

Белоградчишките скали


Белоградчишки скали
Скалите в Белоградчик
Белоградчишките скали се разпростират на приблизително 30 км дължина, 3 до 5 км ширина и до 200 м височина. Най-величествените скали обграждат Белоградчик : Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът. На 4 км от града около пещерата Лепеница има друга голяма скална група, където най-внушителната фигура е на Динозавърът. Около с.Боровица са Боров камък и Пчелен камък. От терасата на прочутия Мислен камък може да се наблюдава безкрайната панорама от зъбери, скали, пропасти, тучни поляни и прохладни долчинки с бистри ручеи, а далеч в синевата са спокойните очертания на Стара планина. Пред тази гледка човек онемява. Наименованията на всяка скална фигура са плод на народното въображение. Флората около скалите включва много ендемити специфични за Балканите и записани в Червената книга на България. Животинският свят е представен от скален орел, бухал, малък лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна, сънливец и други. От Белоградчик тръгват няколко пътеки, виещи се край Белоградчишките скали, подходящи за разходки с велосипед.
скалите в Белоградчик скалите в Белоградчик скална фигура гъбите
Още снимки от Белоградчишките скали
Образуване на Скалите в Белоградчик
В края на Палеозоя, преди около 230 млн.г., в този район се наслоили песьчливо-мергелни скали. По-кьсно те били заляти от море, на дъното на което се отлагали пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. Като резултат на младоалпийския тектонски цикъл комплексът се нагънал и се показал на сушата, като районът на Белоградчик попаднал в центъра на една голяма пукнатина. Под влияние на водата, ветровете и колебанията на температурата варовиците от тези части се разрушили и разкрили силно напуканите конгломерати. Така в продължение на милиони години природата е изваяла от безформения камък скулптури на митични същества, хора, животни и птици. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експоатиран от древни времена.
Белоградчишки скали Белоградчишки скали
Още снимки от Белоградчишките скали
Легенди за Белоградчишките скали
Тук всеки камък има история и легенда, пълна със страдание и героизъм, които да обяснят невероятната вкаменена хубост. Преди векове между скалите имало девически манастир. Рано всяка сутрин манастирските камбани приканвали за молитва обречените на Бога монахини. Най-младата сред тях, послушницата Витиния, не могла да скрие под расото своята красота. Мълвата за красотата на сестра Вита се разнесла навред из Римската империя. На един Петровден, когато хората имали право да посещават манастирите, съдбата срещнала Вита с римлянина Антонио. Те дълго криели любовта си от монахините. Но след година плодът на тяхната любов се показал на бял свят. Детски плач огласил килиите на манастира. Вита била разобличена и изправена пред строгия съд на монасите. Те решили да я прокълнат и изгонят от манастира заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон, умоляващ монахините да оставят Вита. И станало чудо. Изведнъж над скалите се извила буря, паднал гръм, земята се разтресла. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило - Конникът, Монасите и Витиния, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце.


* skali.jpg (776.28 KB, 1024x766 - видяно 294 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #12 -: Септември 25, 2010, 21:47:09 »

Гигантските скулптури на остров Пасха

Остров Пасха (Рапа-Нуи) е едно от най-уединените обитаеми места в света. Намира се в Тихия океан. Отдалечен е на 3700 километра от Южна Америка (най-близкия континент) и на 2600 километра от Питкейрн (най-близкия остров). Цялата историята на Остров Пасха е забулена в тайни.


Вероятно всеки ще се запита - с какво всъщност привлича вниманието този остров? Отговорът е в това, че по крайбрежието му, разположени на масивни постаменти, се издигат около 200 гигантски каменни изваяния - "моаи". Още не по-малко от 700 скулптури били изоставени в различна степен на готвност. Били изоставени в каменоломните или по древните пътища. Сякаш древните майстори прекратили внезапно работата си.

Гигантските скулптури били изработвани на склона на вулкана Рано-Рараку, намиращ се в източната част на острова. Готовите статуи "моаи" били спускани по склона към крайбрежието, отстоящо на 10 километра от кариерите. Материала от който били изработвани е пемза, а височината им варирала от 5 до 7 метра.

По-късните образци достигали до 10-12 метра. Тежали до 20 тона. Единици, достигат тегло повече от 90 тона и имат изключително големи размери. Представляват фигури с много големи глави, с тежки изпъкнали брадички, големи уши и масивни тела, без крака. Някои имат шапки на главата, изработени от червен камък и се предполага, че са вождове, обожествени след смъртта си.

Каменните постаменти, върху които били поставяни, достигали до 150 метра дължина, а височината им била около 3 метра. Тежали по 10 тона. Адмирал Рогевеен, откривателят на Остров Пасха, не можел да проумее, как при липсата на дървета и съответно без дървени ролки, без здрави въжета, без колела и впрегатен добитък, можело да бъде извършена такава дейност. Как било възможно единствено със силата на собствените си мускули, островитяните да придвижат и издигнат гигантските каменни монументи? Според древните легенди, статуите се движели сами(! ).

Сега съществуват множество хипотези, опитващи се да обяснят загадката. Някои от тях, даже се потвърждават от експерименти, но всичко това доказва само едно - това е възможно по принцип. Но защо е правено всичко това? На този въпрос няма отговор. Удивително е, че изправените великани били видяни за последен път през 1830 година от пристигналата френска ескадра. След това, никой не видял повече оригиналните статуи, издигнати от местните жители(! ). Това, което се вижда днес, било възстановено през ХХ-ти век. Последната реставрация на 15 "моаи" била осъществена през 1992-1995 година от японски специалисти.


Въпроси без отговор

Възстановката била направена, но въпросите остават. Защо са били създавани гигантските статуи "моаи"? Зщо създателите им са прекратили внезапно работата си? Явно е, че не тези 2000 души, които видял адмирал Рогевеен, са създали монументите. Явно е, че обществото на създателите би трябвало да е добре организирано.

Но какво се е случило с тях? Изследователите били изключително затруднени, защото историята на остров Пасха се изграждала чрез устни предания. Единствените оскъдни писмени източници - знаменитите таблички "ронго-ронго", не са разчетени до сега. Наистина, голяма част от тях били унищожени от мисионерите, но дори и малкото, достигнали до нас, сигурно биха хвърлили светлина върху загадките. Стига да бъдат разчетени!


* Velikdenski.jpg (15.55 KB, 300x298 - видяно 416 пъти.)

* statuite(1).jpg (40.76 KB, 480x360 - видяно 241 пъти.)

* IMG_8385.jpg (146.96 KB, 800x533 - видяно 234 пъти.)
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #13 -: Септември 25, 2010, 22:03:12 »

Анкор

Когато заговорим за Анкор няма как в съзнанието ни да не изплува миналото величие на една древна цивилизация. Този древен град е един от най-големите исторически паметници в цяла Азия и въобще най-големият храмов комплекс в цял свят. Разположен в югоизточната част на Азия, на територията на днешното Кралство Камбоджа, тези фундаментални за човешкото минало археологически обекти се намират в близост до Сием Реап (на 64 км), на около 309 км от Пном Пен.

Известен още като „Изгубеният град” Анкор е открит едва през 1860 г., а от 1992 г. е част от световното историческо наследство на Юнеско, която го включи и в програмите си за опазване на района.

Древният град е разположен на площ от 400 кв. км, която включва и голяма залесена местност. Тук са успели да се съхранят до голяма степен древните останки на няколко кхмерски империи в продължение на периода от 9 до 15 в. Най-бележитите археологически паметници са храмовете Анкор Ват /Angkor Wat/, Анкор Том и храмът на Байон.
Angkor Wat

Тези кхмерски храмове са разположени в две групи. Първата е в местността Ролуос, което е на около 16 км. в посока изток от Сием Реап. Тук могат да се видят някои от най-ранните религиозни постройки, защото районът е бил първата кхмерска столица на Анкор. През 9 в. столицата е изместена в самия Анкор от владетеля Ясоварман l.

Храмовете в Ангкор са над хиляда, като варират от невзрачни купчини тухли и отломки, разпръснати из оризовите полета, до величествения Ангкор Ват, за който се твърди, че е най-големият религиозен момумент в света. Изграден изцяло от каменни блокове този дворец датира от 12 в., като е построен по заповед на Суряварман ll.
Анкор Ват (Angkor Wat)

Най-главният храм на селището в Баконг, който е построен в края на 9 в. Той представлява гигантска пирамидообразна постройка, която в основата си е дълга 55 м.


* Angkor Wat.jpg (106.36 KB, 700x539 - видяно 311 пъти.)

* 63583784.jpg (95.76 KB, 468x381 - видяно 290 пъти.)
Активен
Gayatri
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 614


  • Град: София
  • « Отговор #14 -: Септември 25, 2010, 22:07:49 »

    Дарки, прекрасна тема. Всички тези места са толкова красиви, величествени и необикновени, че си заслужава да бъдат посетени.

    Ангелските водопади във Венецуела е едно от местата, които много бих искала да видя с очите си.

    А ето малко красиви местенца и от мен.

    Мачу Пикчу

    Мачу Пикчу се намира в Перу на 2300 метра над морското равнище и на 112 км от Куско в подножието на Свещената долина на инките. Смята се, че Мачу Пикчу е бил част от много голям комплекс от крепости, които инките използвали за защита от набезите на индианците, обитаващи джунглата. Градът е условно разделен на четири части. Северозападната е разположена в района, който вероятно се е използвал за религиозни цели. Именно там се намират и т.нар. Свещен площад, както и храмът на "Трите прозореца", "Свещеният храм", "Имението на свещениците". Там е и слънчевата лаборатория, която позволявала на инките да определят годишните сезони и часа по сенките, хвърляни от слънцето върху камъните. Предполага се, че най-големите жилищни сгради са изградени в североизточната част на комплекса. Наблюдателната кула заедно с други сгради са били разположени в югозападната част. На югоизток от комплекса са били най-малките и скромни сгради, издигнати покрай тесни улички, близо до многобройните тераси. В най-долната част на терасите е гробницата, в която по време на разкопки, са били намерени 135 скелета и 109 от тях са били идентифицирани като женски. Това дава основание на учените да смятат, че жителите на Мачу Пикчу са били предимно жени, които инките си избирали и скривали в града, неизвестен за испанските завоеватели. Древната крепост на инките е открита случайно през 1911 г. и оттогава е обект на исторически и археологически тълкувания. Тя продължава да възбужда любопитството на учените. Американският археолог Хирам Бингъм открива древния град по време на експедиция, организирана от престижния университет Йейл. Съществуват различни хипотези за основните функции на града и начините, по които инките са го построили, тъй като районът е трудно достъпен. Голяма част от предположенията са направени от откривателя на града Бингъм. Според него Мачу Пикчу е било най-сигурното убежище на инките. Тук победеният инка Манко и неговите хора избягали след обсадата на столицата Куско през 1536 г. след проваленото въстание на инките срещу испанските завоеватели. Стратегическата позиция на Мачу Пикчу обаче е послужила за основа и на друга, доста популярна хипотеза. Според нея "крепостта" служила за стражева охрана и била използвана от инките като символ на доминиращата им позиция в района на Амазонка, близо до Куско. Това обяснява до голяма степен сцените, изобразяващи сблъсъците между войниците на инките и обикновените войници, наричани "чунчос" - обитателите на джунглата. Тези сцени са изобразени върху лакирани дървени чаши, изработени от инките. За някои обаче Мачу Пикчу е бил важен религиозен център. Доказателство за това са олтарите, както и неговата непристъпност. Именно там инките можели да бъдат най-близо до боговете си и дори да се докоснат до тях. Дори и днес никой не може да разгадае мистерията как строителите и архитектите са успели да транспортират до върха на планината огромните блокове от варовик, необходими за издигането на града.


    * Machu Picchu 1.jpg (8.58 KB, 259x194 - видяно 231 пъти.)

    * machupikchu2.jpg (49.93 KB, 360x480 - видяно 231 пъти.)

    * Machu Pichu 3.jpg (10.1 KB, 259x194 - видяно 209 пъти.)
    Активен
    Страници:  [1] 2 3 ... 6   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Промяна в света
    Анкети
    nia.boneva6 9 2016 Последна<br />публикация Ноември 29, 2011, 17:01:31
    от ИВЕВЕ
    Полиглотите на света
    Любопитни факти
    delfin 3 1400 Последна<br />публикация Януари 08, 2011, 00:20:44
    от Georgio
    Лозунг към света.
    Послания
    The One 11 986 Последна<br />публикация Януари 21, 2011, 19:31:52
    от Amaranth
    Свещенните места в България
    За България
    Selinna 12 1996 Последна<br />публикация Ноември 01, 2011, 12:02:10
    от Selinna
    Приятните места които посетих или смятам да посетя.
    Природосъобразен начин на живот
    Иван 2 1977 Последна<br />публикация Април 12, 2013, 02:15:37
    от Иван

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright