Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Чудовището от водопада Хоуик  (Прочетена 1213 пъти)
Evolution
Гост
« -: Септември 25, 2010, 11:21:04 »

В различни части на света се разказват легенди за странни същества, оцелели от времето, преди появата на първите хора. Сред тях е и историята за “инканямба” – гигантската змия, която древните бушмени почитали като “дух на дъжда”.

Водопадът Хоуик, или както го наричат местните зулуси “Ква-ногаца”, е загадъчно и мрачно място. Разположен в южноафриканската провинция Натал, той се смята от тукашните “сангома” (зулуски шамани) за свещен и излъчващ особена енергия. Според тях, в голямото езеро под 90-метровия водопад обитават едновременно великият бог Инкулункулу, духовете на предците на местните жители и, разбира се,“Инканямба”.

Дълго време езерото е било място за жертвоприношения, а и до днес мнозина са убедени, че единствено местните магьосници могат да се доближат до него, без да рискуват отмъщението на странното създание, плуващо във водите му. Впрочем, водопадът се ползва с лоша слава не само сред чернокожите, но и сред малцината бели обитатели на градчето Хоуик, разположено недалеч от него. Вероятно защото през последните няколко десетилетия в бурните води на езерото са загинали повече от 40 души, много от тях при твърде странни обстоятелства. Обикновено труповете на удавниците изплуват едва след няколко дни, често разчленени, сякаш от челюстите на огромно животно. Според полицията, причината са многобройните змиорки и крабове обитаващи езерото под водопада, според местните жители обаче това е свързано с тайнственото същество живеещо от незапомнени времена в неговите води.Особено странно е че във водите под водопада не живеят крокодили,за разлика от други водни басейни в Африка.
Старите легенди за гигантската змия от водопада Хоуик, внезапно придобиха ново измерение преди няколко години, когато ирландецът Боб Тийни, собственик на един от местните ресторанти, заяви, че лично е видял чудовището. През един мъглив септемврийски ден на 1995 Тийни се изкачил върху платформата за наблюдение на водопада за да постави там рекламно пано на ресторанта си. Внезапно от кипящите води на езерото под него се показала дълга люспеста шия, увенчана с огромна змиеобразна глава. Според ирландеца, дължината на шията на чудовището била поне десет метра. “Инканямба” се задържала около половин минута над повърхността, след което се потопила обратно във водата. Истерията, породена от съобщението, докарва на брега на езерото десетки търсачи на силни усещания от различни страни. Двама от тях дори успяват да запечатат на фотографска лента очертанията на тайнствен звяр, а снимките им обикалят световната преса. Според някои , на тях ясно се вижда същество, много наподобяващо живелия преди милиони години гигантски диплодок, според учени обаче, става въпрос, за създание, напълно неизвестно на науката.

Впрочем, местните хора смятат, че “инканямба” обитава не само езерото на водопада Хоуик, но и съседния язовир Мидмар (с площ около 150 кв.км.), както и река Мкомази, на около 70 км южно от Хоуик. Те го описват като месоядно и много злобно създание плуващо лениво от единия до другия бряг на съответния водоем и изчезващо за дълги периоди от време, обикновено през зимата. Чудовището ставало особено агресивно, когато се налага да брани територията си от друго, подобно на него, когато нивото на водата в езерото спадне особено драстично, поради силна суша, или….когато си търси женска. Оттам нататък обаче, разказите за нрава на “инканямба” преминават окончателно в сферата на фантазията. Според зулуските магьосници например, тайнственото създание можело да лети в небето и, нещо повече, било способно да предизвиква дъжд или дори урагани. За това, доколко подобни вярвания са дълбоко вкоренени в съзнанието на местното население, говори и фактът, че торнадото, поразило района около водопада, през 1998 и лишило от покрив повече от 4000 души, моментално бе обявено от зулусите за отмъщение на “инканямба” срещу дръзналите да нарушат покоя му.

Именно подобни фантастични истории караха доскоро повечето сериозни учени да гледат с недоверие на съобщенията за чудовището от водопада Хоуик. Откритията на няколко експедиции, изследващи пещерите на древните бушмени – коренното население на Южна Африка, обитавало тези земи още по време на Каменната ера, доказаха, че легендата за “инканямба” не само е много стара, но и че появата и съвпада със заселването на първите хора в южната част на Черния континент.

Рисунките на бушмените – коренното население на Южна Африка, днес почти изтребено от дошлите значително по-късно зулуси, могат да се открият по стените на стотици пещери в планините на днешната провинция Натал. Точно там бе заснето и изображението на странно животно с огромни размери, змийско тяло и глава приличаща на конска. Очевидно е, че древните бушмени са го свързвали по някакъв начин с дъжда. Наскалните изображения на този “дух на дъжда” обаче, силно наподобяват описанията на “инканямба”, която днешните зулуси обитаващи земите около водопада Хоуик, също смятат за способно да предизвика дъжд или урагани. Учените все още се затрудняват да определят що за същество е било изобразено преди хилядолетия върху стените на южноафриканските пещери. Ясно е, във всеки случай, че легендата за “инканямба” е съществувала от незапомнени времена сред местното население. Доколко обаче може да се смята, че тя е породена от реално съществуващо създание, а не е просто спомен за древен религиозен култ?

Впрочем за хората, живеещи и днес край водопада Хоуик, място за съмнение в съществуването на “инканямба” очевидно няма. Не на последно място, защото много от тях неведнъж са имали възможност да зърнат странното създание във водите на езерото под водопада. Така, според пазача на местния къмпинг Йоханес Хлонгване, на два пъти – през 1974 и 1981, той успял да види чудовището, което изплувало недалеч от брега. Въпреки, че и в двата случая времето било мъгливо, Хлонгване ясно различил дългата змийска шия и характерната “конска” глава на “инканямба”, която според него била увенчана “с нещо като грива от блестящи люспи”. Почти идентично е описанието, дадено от рейнджъра на Службата за охрана на природните резервати на ЮАР Бутелези, който се сблъскал с подобно чудовище, докато плувал по река Умгени, недалеч от водопада Хоуик.

Южноафриканските учени съвсем не са единодушни в мнението си за тайнственото същество, известно като “инканямба”. Макар повечето от тях да приемат, че в езерото, около водопада Хоуик, както вероятно и в околните водоеми действително обитава някакво странно животно, малцина разполагат с ясна хипотеза за, това, какво би могло да бъде то.Според някои, става въпрос за гигантска змиорка, други обаче смятат, че макар и добре известно на местното население, “инканямба” е съвършено непознат на науката животински тип. Трети пък са убедени, че чудовището от водопада е оцелял от друга геологична епоха представител на фауната, който постепенно е еволюирал и поради това трудно може да бъде идентифициран от учените.

Впрочем, самият факт, че легенди, подобни на тази за “инканямба” се разказват в най-различни райони на Африка и в света вече столетия наред, навеждат на мисълта, че в основата им все пак се крие нещо реално.

Места където от векове разказват за чудовища приличащи на змия:
Езерата Бело (Чили), Вайторек (Австралия) ,Тянчи (Китай), Глендари (Гленлок Ирландия), Стуршен (Швеция), Сельорд (Норвегия), Илиамна (Аляска), Ван (Турция), Хиргис-Нур (Монголия), Пейет ( Айдахо САЩ), Манипого (Канада), Кок-Кол (Джамбулска област, Казахстан), без да пропускам Лох Нес (Шотландия), река Умзимхлава (Африка), Мбиелу-мбиелу (Ликуала Конго), Мокеле-мбембе (Заир,Конго), Конгамато (Замбия), Койе-я-мениа (Ангола), "сукурия гиганте" (Амазонка), Оранг-бати (Индонезия, Микронезия и Полинезия) и на мн. други места.
Активен
Evolution
Гост
« Отговор #1 -: Септември 25, 2010, 11:21:49 »

Учените твърдят ,че последните динозаври са измрели преди 65 млн. години ,но отвреме на време и с постоянно упорство се появяват съобщения за срещи със същества напомнящи на динозаври.Африка е континента, с най-много места, където са видени такива същества.


Огромната глава

В района на езерото Виктория сред местните жители битува легенда за тайнствено животно, което те неведнъж са виждали в езерото. Голяма сладководна твар, която са нарекли Луквата. Тя преследвала пирогите и се опитвала да ги преобърне. Колонисти също са го виждали - същество с огромна глава. Тя била закръглена и тъмна на цвят.


Нокти като на влечуго

На река Гори, падаща в езерото Виктория, местен ловец разказал на американския пътешественик Бронсън история, която американеца впоследствие описал в книгата си "Из забранените земи". Ловецът срещнал странно животно с дължина приблизително 4.5 метра. То имало голяма петниста глава, две големи глиги излизали от горната част на челюстите. Гърба бил широк и с нещо като грива (също петниста). Опашката била дебела и дълга, а следите, които оставило животното, били като на влечуго с такива нокти. Местните наричали това същество Дингонек.


Силни крясъци -Лау...

В местността, където извира Нил английския натуралист Джон Милс, чул от водачите си за огромна рептилия, която издавала силни крясъци - лау. Местните така и я наричали - Лау. Тя живеела в големите блата по долината на Нил - от Малкал до Реджаф. Били намирани и трупове на Лау с дължина между 12-30 метра, с тъмно жълт или кафяв цвят. На главата имали два израстъка. Сред местните битувало поверието, че ако човек види жив Лау, то той веднага ще умре, без да казват дали Лау ще го убие или човек сам ще умре.


Навяващи ужас вегетарианци.


В дебрите на блатата Ликуала (Централна Африка) местните жители изпитват ужас от същества, които те са нарекли Мокеле-мбембе. Те нападали лодките на рибари, убивали ги, но не ги ядяли. Тези същества достигали до големина 9 метра и живеели в блатата, които са големи колкото е площта на Великобритания, тези блата са заобиколени от Дъждовна гора. Излизали да се хранят денем и били вегетарианци. Мокеле-мбембе бил ръждиво-кафяв на цвят, с масивно тяло с размер на слон, къси дебели крака, дълги тесни шии с малка глава и дълга опашка. Оставяли след себе си полоса от смачкани растения и местните жители, виждайки тази следа не стъпвали в този район от страх. Описанието на това същество много прилича на апатозавър (бронтозавър) или диплодок. Британския учен Уилям Гибънс предоставил на местните илюстрации на различни динозаври и те без колебание посочили диплодока.

Две британски експедиции - "Операция Конго" /1986/ и "Операция Конго-2" /1992/ се опитали да намерят тайнствения звяр, но видели само следи. Американският изследовател Рой П. Макал също предвождал експедиция през 1980 г., която издирвала Мокеле-мбембе. Плавайки в канута и пробивайки си път между блатната растителност, изследователите навлезли дълбоко в блатата Ликуала до места, където не бил стъпвал крак на човек и където животните не изпитвали страх от хората. Веднъж в спокойните води на блатото налетяли на голяма вълна, сякаш огромно животно е бухнало и е предизвикало вълнението. Това би могло да бъде предизвикано и от слонове и хипопотами, но в тези блата не живеят хипопотами, а слоновете не се гмуркат във водите, а крокодилите не предизвикват такова вълнение. Очевидно това бил някакъв друг звяр, но кой, не успели да видят. Водачите туземци обаче изпаднали в паника. През останалото време на експедицията не се случило нищо друго тревожно.

Разкази за подобно на Мокеле-мбембе същество има и в Габон, ЮАР, Зимбабве и Намибия. Там го наричат "бадигуи", "амали" и "нюамала".


Любопитно:
Изображение на същество приличащо на Мокеле-мбембе има сред мозаечните фигури на вратата на Ищар, намирала се във Вавилон.


Съществото във водата

Заирския правителствен чиновник по въпросите на зоологията - Марселин Аняня през април 1983 г. се отправил в експедиция в блатата Ликуала. Няколкодневното търсене не дало резултат, но после станало нещо - учения и спътниците му плавали на канута и изведнъж от водата се вдигнало някакво същество. То било със широк гръб, дълга шия и малка глава. Срещата била толкова близка и неочаквана, че всички, включително и учения, изпаднали в паника и не се сетили да заснемат съществото.


Летящата рептилия

Известния писател, етнограф и антрополог Франк Меланд , автор на книгата "Омагьосаната Африка"събрал сведения за странно животно на име Конгамато, което живеело в блатата, намиращи се в северозападна Замбия и по границите на Заир и Ангола.

Това животно било летящо ,приличало на рептилия с крила с размах от метър до повече от два метра. Според местните то нямало клюн, а уста със зъби. Меланд показал на африканците илюстрация на птерозавър, те веднага познали изображението и го назвали само с една дума - Конгамато! Изглежда такова летящо същество било виждано и в Ангола, в планините на Кения, в Заир, Танзания и в Зимбабве, само названията му са различни, но навсякъде африканците го описват по един и същ начин.


Крилатото чудовище

В Камерун в гористата местност Асамбо, местните жители изпадат в ужас от крилато същество на име Олитау.

През 1932-33 година зоолозите Джералд Ръсел и Айвън Сендерсън видяли странно същество в долината на малка река в тази местност. То прелетяло над тях. Независимо от уплахата, те успели да го разгледат - то било подобно на прилеп с черен цвят, глава приличаща на маймунска и размах на крилата приблизително 3.5 метра.


Живее ли в Африка голяма рептилия!?

Могло ли да оживее такова същество в Централна Африка?

Криптозоолозите считат, че ако има място, където такава твар би могла да оживее и да просперира, то е точно Централна Африка. На какво е основано това твърдение? Динозаврите и другите големи рептилии са измрели преди около 60 млн. г. Големите находища на вкаменени динозаври в Тендагуру - Източна Африка показват, че и на този континент е имало масово измиране на гигански рептилии. Но дали рептилиите със средна величина са постигнати от тази участ? По целия свят през последните 60 милиона години са се случили всевъзможни геологически изменения. Потъвали райони, други се идигали, тектоничните плочи предизвиквали гигантски земетресения, изригали са вулкани. Но Централна Африка се оказва истински геологически оазис на стабилност: сушата там е точно такава, както 60 милиона години назад.

И също така в този район не е имало ледников период. Екваториална Африка не е подлагана на геологически катаклизми и климатичните изменения са незначителни. Така че, ако има нещо оцеляло от ерата на динозаврите, то би могло да живее точно там - в Централна Африка. Още повече, че тези райони са покрити или с непроходими блата, ,или с джунгла и хората, които живеят там са много малко.
Активен
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #2 -: Септември 25, 2010, 15:01:03 »

Ето го водопадчето


* howik fall.jpeg (139.15 KB, 500x331 - видяно 199 пъти.)
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Разсекретиха документи за чудовището от Лох Нес
Любопитни факти
Аэ съм 1 752 Последна<br />публикация Май 06, 2010, 00:14:47
от akela

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright