Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Рай  (Прочетена 730 пъти)
bars_i
Гост
« -: Септември 24, 2010, 20:07:23 »

Рай
Всеки има собствена представа за отвъдното. Често е комбинация от всички религиозни представи, но може да бъде и просто едно недефинирано по-добро място.

Според източноправославните, католическите и протестантите, след второто пришествие на Иисус Христос, възкресението и Страшния съд, в Рая ще бъдат заселени с новите си тела хората, чиито грехове са простени от Господ Бог и изкупени от Христос.

Ето една интересна интерпретация на това що е Едем?

Според някои духовни традиции, на Земята съществуват четири образа на Рая. Можем да ги намерим в регионите, където човечеството в процеса на историята се е учело да поддържа връзка с духовните същества. Това са били места, където хора са се подготвяли да посрещнат Учител. Историята на тези четири области може да ни позволи да видим от друг ъгъл света.
Раят обикновено е описван като оградена градина, където хората директно общуват с Бога. Книгата „Битие" описва два рая на Сътворението: най-напред човек е сътворен на космическо ниво, по Божи образ и подобие, като „мъж и жена" . След това той е сътворен и на земен план, когато в земния рай са създадени Адам и Ева.

В своето развитие човечеството преминава през определени етапи. Известни са седем такива епохи, започващи с Полярната епоха, по време на която човечеството все още не е въплътено. По време на втория етап – епохата на Хиперборея, човечеството живее в етерни тела. Едва в Третата – Лемурийската епоха хората слизат в плътни, физически тела. Тук намираме градината на Едем, където се извършва грехопадението. Четвъртата епоха от човешката история е времето на Атлантида. Сега живеем в Петата, постатлантската епоха и след развитието на още две култури – славянската и американската – ще започне Шестата епоха. Последната епоха ще доведе до завършек земната еволюция на човека.

Духовните познания не разказват много за Полярната епоха. По известна е Хиперборея. Древните гърци са наричали така страната, откъдето идвал северният вятър – бореят. Те са я локализирали някъде далеч, в Северната част на Европа – в Северна Скандинавия и Северна Русия. Според гръцката митология слънчевият бог Аполон прекарвал там зимата. В ранната история на Земята това вероятно е било територия, където силите на Слънцето са били особено мощни. Така слънчевите качества, присъщи на тази земна област, са я превърнали в малък рай за човечество , което все още живеело в единство с духовните същества. И досега все още там се чувства това силно излъчване, особено през летните месеци, когато Слънцето се скрива само за няколко часа или изобщо не залязва. Руснаците знаят, че езерата и горите на Севера, където са живели толкова отшелници, притежават особена етерна чистота. В тези области намираме първия образ на все още космичния рай.

След развитието на Втората епоха на север, човечеството преминава в Третата епоха – на юг, в Лемурия, изчезналия континент между Африка, Индия и Австралия. Това е било време на силна вулканична активност. В северните части на Лемурия човечеството е получило физическото си тяло. В книгата „Битие" се разказва за Градината на Едем, където човек се разхождал и говорел с Бога. От тази градина изтичала река, която се разклонявала на четири реки.

По време на Лемурийския период Луната се отделя от Земята, като съответно настъпва и разделение на половете, след което вече са налице мъжът и жената.

Вторият рай в Лемурия е големият земен рай и негови умалени копия са оазисите и задимите на Средния и Близкия Изток. Подобни малки земни коти на рая намираме в Йерусалим, Галилея и Дамаск. С красотата и етерното си излъчване те дават представа за първоначалното великолепие на Градината на Едем.

След разрушението на Лемурия човечеството обитава Атлантида – континента, намирал се между Европа. Африка и Северна Америка Развитието на човеците е ръководено от светилища – оракули, посветени на всяка от седемте планети (включително Слънцето и Луната). Там жреците общували с боговете. Преди края на Атлантида предводителят на слънчевите мистерии Ману събрал своите ученици за да ги подготви за настоящата епоха. Той ги завел недалеч от днешна Ирландия, учениците му са развивали първите си способности за мислене. В Атлантида хората са притежавали ясновиждане.

В по-късни времена духовни посветени били изпращани в Централна Азия. Месопотамия, Египет и Европа, за да задвижат новия цикъл от седем култури, които заедно образуват Петата епоха. Във всяка от тези страни те са основавали мистични центрове с изобилие от растителност – дървета, градини, извори, оградени със стена – малки копия на Рая.

Накрая обаче почти всяко учение или религия говори за доброто в сърцето. А доброто е градината, в която душата ни се чувства спокойна и щастлива.


„Ако раят не е в теб самият, то ти никога не ще влезеш в него.“

Ангелус Силезиус



Активен
bars_i
Гост
« Отговор #1 -: Септември 24, 2010, 20:16:42 »

Раят и адът са най-вече в ума ни. Ако подхранвате една добра мисъл, тогава вие създавате Рай. Ако плачете на Бог за светлина, тогава получавате добро изживяване, просветляващо изживяване, а то не е нищо друго освен Рай. Ако обаче подхранвате някоя лоша мисъл, тогава вие създавате ад. Раят и адът могат да бъдат изживявани всеки ден.

Когато умът стане жертва на тревоги, притеснения и други небожествени сили, когато умът е смутен, развълнуван и измъчван от грозни, нечисти и небожествени мисли, ние се чувстваме като в ада. Но когато красотата, светлината и божествеността на сърцето излязат на преден план и се опитаме да ги разкрием и проявим в стремящия се свят, тогава усещаме, че сме в Рая.

Не трябва да чакаме смъртта, за да намерим ада или рая. И двете са вътре в нас, в нашия всекидневен живот, в нашето всекидневно поведение. Ако сме винаги имаме одухотворени и отдадени, ние сме в състояние да останем завинаги в Рая още в този живот на земята.

Всеки път, когато се радвам
на чиста мисъл,
аз чувствам, че живея
в моя собствен, домашно приготвен Рай.

Тъй като още не сме изпитали Безкрайното, Безсмъртното и Вечното, ние чувстваме, че противоположното – крайното – е адът. Но робството, което понасяме всеки ден, е само преходна фаза. То е като облачен ден. Слънцето може да не грее няколко часа, но накрая се показва. Всеки човек има свое вътрешно слънце. Това вътрешно слънце сега е покрито от страх, съмнение, тревоги, притеснения, несъвършенства и ограничения. Но ще дойде ден, когато ще можем да прогоним тези облаци и тогава вътрешното слънце ще засвети ярко.

Ако вярваме в ада, то ние просто омаловажаваме собствения си вътрешен капацитет. Ние всички сме деца на Бог. За нас не съществува ад; има само светлина. Но ако не виждаме истината по начина, по който тя трябва да бъде видяна, тогава присъства вътрешна болка. Тази болка със сигурност ще се появява във всеки ден от нашия живот. Истината си е там, но ние трябва да я съзрем по правилния начин. Само тогава ще видим, че животът има свой истински смисъл.

Да откриеш Рая на земята
не е трудна задача.
Твоето благодарно сърце
може да ти покаже
къде е Раят.

Ние можем да имаме усещане за Рая всеки ден. Рай означава безкраен мир, светлина и блаженство. Когато един търсач се моли и медитира, той влиза в Рая. Когато умът му е умиротворен и тих, когато умът му е поток от спокойствие, неговото сърце става всеотдайно, а животът му става божествена реалност. Раят не е място – той е състояние на ума. Когато освободим ума си от мрежите на невежеството, когато освободим съществуването си от калта на земята, ние виждаме, чувстваме и израстваме в Рая.

Красота след красота
се спуска от Небесата,
когато сърцето ми стане възприемчиво
за сияйната неподвижност.

Каква е духовната стойност на земята?

Тези, които приемат живота, тези, които приемат Майката Земя като нещо истинско, чувстват, че трябва да изпълнят тук определен дълг. Този дълг не е нищо друго освен осъзнаване на Бог. Несъзнателно знание за Бог има всеки. Ако някой не е атеист, ако вярва в Бог, тогава той ще има знание или поне несъзнателно знание за Бог. Но търсещият е съзнателен за Божието присъствие. Той медитира върху Бог и постепенно, постепенно неговото собствено съзнание развива такава широта, че той започва да чувства Божието Присъствие постоянно, навсякъде. Търсещият усеща, че е негов неотменим дълг да разкрие Божието Присъствие, което чувства и вижда със собственото си сърце и собствените си очи. А накрая той чувства, че трябва да прояви своето осъзнаване на най-висшата Истина. Осъзнаването и проявата на крайната Истина трябва да станат тук на земята и никъде другаде.

Искреният търсач е божествен герой. Той се бори срещу заобикалящата тъмнина, за да изпълни Божията Воля тук на земята. В противен случай винаги ще има зееща бездна между земята и Небесата. Нашата земя трябва да бъде преобразена в Рай, в място за радост, мир, блаженство и наслада.

Бъди готово да летиш, тяло мое.
Ще ти хареса да летиш
като твоя по-голям брат, душата,
в безмълвната визия на Рая.

Бъди готова да вървиш, моя душа.
Ще ти хареса да вървиш
като твоя по-малък брат, тялото,
в звучната реалност на земята.

Когато казвате, че земята лесно може да бъде преобразена в Рай, имате ли предвид също и физически?

Трябва да знаете какво имаме предвид под Рай. Раят не е място с големи къщи, големи дворци или имения. Не! Раят е в нашия ум. Когато се радваме на божествени мисли, ние сме в Рая. Когато храним небожествени мисли, ние сме в ада. Раят и адът са състояния на съзнанието.

Всяко човешко същество притежава съзнание. Чрез съзнанието ние виждаме реалността. Когато се стремим, нашето ограничено съзнание става безкрайно. Това е Раят. Наистина е вярно, че всички ние ще имаме божествен живот, но това не означава непременно физически безсмъртен живот. Съзнанието на Рая е безсмъртно. Но ако чувстваме, че физическото ще остане безсмъртно така, както Раят е безсмъртен, ние грешим. Това физическо тяло ще живее шестдесет, осемдесет, сто, може би дори двеста години и после ще си отиде.

Самата представа за Рая е нещо ярко, лъчисто, даващо наслада и в същото време безсмъртно. Но ние трябва да знаем кое е безсмъртното в нас. Това е стремящото се съзнание. Когато казваме, че земята ще бъде превърната в Рай, това означава, че всичко в нас или в света, който сега е несъвършен, тъмен или нестремящ се, накрая ще бъде преобразено в съвършенство.

Къде е съюзът
между Рая и ада?

Съюзът между Рая и ада
е в сухата пустиня на ума
и в любящото гнездо на сърцето.
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Рай или забвение?
Филми
kapitana 4 604 Последна<br />публикация Юли 26, 2013, 20:49:17
от kapitana

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright