Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Необяснените способности на животните  (Прочетена 2208 пъти)
DArkAngel
Гост
« -: Септември 22, 2010, 17:58:18 »

 Много собственици на домашни любимци вярват, че животните им понякога се свързват телепатично с тях

От много години дресьори, собственици на домашни любимци и натуралисти съобщават за различни видове възприемчивост у животните, което предполага съществуването на психически способности. Учудващо е, че са правени малко изследвания за този феномен…

Биолозите са ограничени от табуто срещу „паранормалното” и изследователите по психология и парапсихолозите (с няколко изключения) са ограничили вниманието си върху човешките същества.

Според различни проучвания, проведени в домакинствата на Англия и САЩ, много собственици на домашни любимци вярват, че животните им понякога се свързват телепатично с тях. Средно 48% от притежателите на кучета и 33% от притежателите на котки казват, че домашните им любимци отговарят на мислите им или на тихи команди. Много дресьори на коне и ездачи вярват, че конете им могат да разберат намеренията им телепатично.

Някои животни дори изглежда са способни да покажат, че конкретен човек звъни по телефона, още преди получателя на обаждането да вдигне слушалката. Например, когато телефонът в домакинството на известен професор от Университета в Баркли, Калифорния, звъннел, жена му знаела, че звъни съпругът й, защото Уискинс, тяхната сива котка, се втурвала към телефона и докосвала с лапата си слушалката.

„Много пъти той успява да отвори и започва да мяука и това е ясно доловимо от съпруга ми”, каза тя. „Ако звъни някой друг, Уискинс не обръща внимание.” Котката реагирала, дори когато той се обаждал до вкъщи от Африка или Южна Америка.

От 1994 г. с помощта на стотици дресьори, пастири, слепи хора с куче водач, ветеринарни лекари и собственици на домашни любимци, изследвам някои от тези необяснени способности на животните. Има три главни категории на привидно мистериозна възприемчивост: телепатия, усещане за посока и предусещане.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #1 -: Септември 22, 2010, 17:59:01 »

 Телепатия

Най-честите видове телепатични реакции са предусещането на кучетата и котките, че стопаните им се прибират вкъщи; предусещането, че стопаните излизат; предусещането, че ще бъдат нахранени; изчезването на котките, когато собствениците им възнамеряват да ги заведат на ветеринар; усещането на кучетата, че стопаните им ще ги извеждат на разходка; и вълнението на животните, когато стопаните им звънят по телефона, още преди обаждането да бъде прието.

Скептиците с право отбелязват, че някои от тези реакции биха могли да се обяснят от гледна точка на рутинни очаквания, недоловими сензорни знаци и избирателна памет или пък са следствие от въображението на сляпо привързаните собственици на домашни любимци. Това са основателни хипотези, но те не би трябвало да се приемат при отсъствието на доказателства. За да се тестват тези вероятности, е необходимо да се направят експерименти.

Колегите ми и аз се концентрирахме върху феномена, при който кучетата знаят, когато стопанинът им се прибира вкъщи. Много собственици са забелязали, че техните животни сякаш очакват пристигането на член от домакинството, често 10 минути преди това или дори по-рано.

Животните обикновено чакат до врата, прозорец или вход. В различни изследвания на домакинства от Англия и САЩ, средно 51% от притежателите на кучета и 30% от притежателите на котки казват, че са забелязали подобно поведение на очакване.

Кучето, с което направих детайлни изследвания, беше териер, на име Джейти, и принадлежеше на Пам Смарт (Pam Smart) от Рамсботъм, близо до Манчестър, Англия. Пам осиновила Джейти от кучешкия приют в Манчестър през 1989 г., когато още бил малко кученце. Не след дълго тя създала силна връзка с него.

През 1991 г., когато Пам работила като секретарка в училище в Манчестър, тя оставила Джейти с родителите си. Те забелязали, че кучето отива до френския прозорец почти всеки ден в около 16:30 часа, точно, когато Пам се приготвя да си тръгва от работа. То чака там, докато Пам се прибере 45 минути по-късно. Тя работила в обичайното работно време, затова семейството смятало, че поведението на Джейти и свързано с някакво усещане за времето.

Пам била освободена от работа през 1993 г. и като безработна не била обвързана с никакви регулярни дейности. Обикновено нейните родители не знаели кога ще се прибере, но Джейти все още предусещал нейното завръщане.

През 1994 г., Пам прочела статия за моето изследване и дойде да участва като доброволец. В повече от 100 експеримента, заснехме мястото до прозореца, където Джейти чака докато Пам я няма. Това ни осигури продължителен и часово дефиниран запис на неговото поведение. От гледна точка на трети човек, незапознат с подробности за експериментите, резултатите не биха били от значение.

За да проверим дали Джейти не реагира на звука от колата на Пам, или на други подобни превозни средства, проучихме дали все още ще очаква пристигането й, когато тя използва необичайни средства: колело, влак, такси. Той я очакваше.

Проведохме и експерименти, в които Пам отсъстваше от къщи за произволни периоди от време, като комуникирахме с нея чрез пейджър. В тези експерименти, Джейти отново започваше да чака на прозореца по времето, когато Пам тръгваше за вкъщи. Освен това никой друг в къщата не знаеше кога ще се прибере Пам.

Вероятността това да не е случайност беше повече от 100 000 към 1. Джейти се държеше по подобен начин, когато бе тестван продължително от скептици, силно желаещи да опровергаят способностите му.

Доказателствата показват, че Джейти реагираше на намерението на Пам да се прибере, дори когато тя беше много далече. Телепатията изглежда единствената хипотеза, която може да обясни фактите. Всички публикувани трудове за Джейти и още едно куче, което предусеща завръщането на стопанина си, Кейн, могат да бъдат открити на уеб страницата ми.

Понастоящем, Алекс Цакирис (Alex Tsakiris) повтаря изследването с кучета от САЩ. Подробности за неговото изследване можете да намерите на www.skeptiko.com.

Други видове телепатия у животните също може да бъде проучена експериментално. Например, очевидната способност на кучетата да знаят кога ще бъдат изведени на разходка. В тези експерименти кучетата са държани в отделни стаи или извън сградата и непрекъснато са записвани. Междувременно техните собственици, в произволно избрано време, си мислят да ги изведат на разходка и отиват след 5 минути.

Нашите предварителни експерименти показаха кучета, проявяващи очевидно вълнение, когато техните стопани си мислят да ги изведат навън. Въпреки че те няма как да са разбрали това чрез нормални сетивни средства. Те не показваха такова вълнение през другото време.

Най-забележителният случай на телепатия, който срещнах, бе с африкански сив папагал, Н’киси, който знае най-много думи от всяко животно в света – понастоящем повече от 1 400 думи. Н’киси говори смислено и използва изречения.


Неговата собственичка, Ейми Моргана (Aimee Morgana), бе главно загрижена да изследва неговите езикови възможности. Но забелязала, че той често отговаря на това, което тя мисли, като казва на глас мислите й. Ейми и аз проведохме контролирани тестове с произволни снимки в запечатани пликове. В серия от заснети опити, Ейми отваряше плик и тихо гледаше снимката за 2 минути. През това време Н’киси беше заснеман в друга стая, на друг етаж

В много от опитите той каза думи, отговарящи на изображението, което Ейми гледаше. Този резултат се получаваше често.

Има много потенциал за по-нататъшно изследване на телепатията на животните. А ако домашни животни имат телепатична връзка с техните собственици, то е много вероятно, че животните използват телепатия помежду си и това може да играе голяма роля в дивия свят. Някои натуралисти вече са предположили, че координацията на ятата и стадата, както и комуникацията в глутница вълци, могат да включват нещо като телепатия.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #2 -: Септември 22, 2010, 17:59:58 »

 Усещане за посока

Прелетните гълъби могат да открият пътя си до техния гълъбарник през хиляди километри от непознат терен. Мигриращите европейски лястовици пътуват хиляди километри до Африка и пролетта се връщат по родните си места, дори в същата сграда, където са гнездели преди. Някои кучета, котки, коне и други опитомени животни също имат добро чувство за ориентация и могат да се приберат вкъщи от отдалечени непознати места.

Повечето изследвания за навигация на животните са провеждани с прелетни гълъби. От много години тези изследвания задълбочват проблема с разбирането на способността на животните да намерят посоката. Навигацията е насочена към резултата и се изразява в това животните да знаят къде е домът им, дори когато са на непознати места и трябва да преминат непознат терен.

Гълъбите на знаят пътя до дома, защото са запомнили завоите по пътя на отиване. Птици, откарани в затворени фургони по различни маршрути, намират пътя за дома си без проблем. Същото се отнася и за упоени на отиване птици или такива, транспортирани във въртящи барабани. Те не се ориентират по слънцето, защото гълъбите могат да се прибират вкъщи в облачни дни, дори могат да бъдат обучени да се ориентират през нощта. Въпреки това, могат да използват слънцето като компас, за да разбират местоположението си.

Въпреки че използват знаци за ориентиране при познати терени, те могат да се приберат от непознати места на хиляди километри от дома им, където не се виждат никакви познати знаци. Те не могат да помиришат дома си от хиляди километри, особено, когато летят по посока на вятъра. Въпреки това миризмата може да изиграе роля в способността им да се приберат, когато са близо до познати територии. Гълъби, лишени от обонянието си от изследователи, пак са могли да открият дома си.

Някои биолози се надяват, че прибирането на гълъбите може да се окаже обяснимо от гледна точка на магнетично усещане. Но дори гълъбите да имат такова усещане, това не може да обясни способността им за ориентация. Ако ви откарат със завързани очи до непознато място и ви дадат компас, ще знаете къде е север, но няма да знаете посоката към къщи.

Провалът на конвенционалните опити да се обясни прибирането на гълъбите и много други видове ориентация на животните се дължи на съществуването на усещане за ориентация, което все още не е признато от институционалната наука. Това може да допринесе много в разбирането на миграциите на животните и ще хвърли светлина върху усещането за посока при хората, което е много по-добре развито при народи като бушмените от Калахари или полинезийците, отколкото при модерните урбанизирани хора.

Предусещане

Много малко изследвания са правени върху предусещането при животните, дори и в случаи на земетресения и цунами, където такива предупреждения могат да са много полезни.

Някои предчувствия биха могли да се обяснят чрез физически следи като електрически промени преди земетресения и бури. Други предусещания са по-мистериозни като в случая на животни, които предусетили въздушни атаки по време на Втората световна война много преди да могат да чуят приближаващи се вражески самолети, или животни, които се вълнуват при непредвидими инциденти. Тук предварителното знание или предусещането могат да се дължат или на влияние от отиване назад във времето, или на размиване на разликата между бъдеще, настояще и минало.

И трите вида на възприятие – телепатия, усещане за посока и предусещане – изглежда са по-добре развити във видове като кучетата, отколкото при хората. Имаме много да учим от животните си за природата им, а и за себе си.

Източник: The Rhine Online
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #3 -: Септември 22, 2010, 18:04:25 »

За това, че някои хора имат телепатични способности, е известно отдавна, но че подобна дарба могат да имат животните, учените доказаха едва в последно време.

Неотдавна, в Калифорния, се случи нещо удивително. Глухонемият Линк Хил пресичал през брод бурна река. Нямало мост, но местните жители били опънали въже от бряг до бряг. Хем да отбележат брода, хем да се държат за него при преминаване на реката.

В едната си ръка Линк носел товар – малко варелче с бензин. С другата решил да се държи за въжето. На средата на реката се подхлъзнал и изпуснал въжето. Водата веднага го съборила и Линк си ударил главата в в подводен камък.

След това всичко се развило като в страшен сън. Силното течение го понесло към водопад с височина 3 метра, а оттам – в силен водовъртеж. Не можел нито да се измъкне сам от бурната река, нито, горкият, да извика за помощ. Но явно някой много се е молил за него.

За това какво се случило по-нататък разказва Лили Мак'Дермот, стопанка на великолепния Буу, 140-фунтово (повече от 65 кг) куче, порода нюфаундленд. В този ден Лили разхождала своя красавец покрай реката. Песът бил на дълъг повод. Изведнъж Буу се спрял, внимателно загледал в реката, а след това погледнал към Лили.

“Аз, - разказва Лили, - огледах реката, но не видях нищо необичайно. Само че Буу беше много разтревожен. Той се дърпаше към реката и се обръщаше към мен все едно се опитваше нещо да ми каже. Аз още веднъж погледнах към бурната река и отново никого и нищо не видях. А имам прекрасно зрение. За всеки случай, реших да откача повода и Буу се втурна като стрела по посока на водата. Хвърли се в реката, но попадна на водовъртеж. На няколко пъти главата му изчезваше под водата и тъкмо мислех, че се е удавил, когато пак изплуваше.

Буу изчезвал на три пъти под водата. "Когато изплува за четвърти път видях, че теглеше давещ се за ръката. Водата ги носеше и двамата надолу по течението, сред пяна и водовъртежи. И през цялото време песът се стремеше да държи главата на човека над водата. “

В края на краищата песът се добрал до брега. Той дишал тежко, а редом до него лежал спасеният. Когато стопанката дотичала при тях (на около повече от 100 метра), видяла, че човекът е жив. Той се опитвал да се освободи от нагълтаната вода и с нежност гледал към могъщия си спасител.

Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #4 -: Септември 22, 2010, 18:06:21 »

Покрай любовта и привързаността на човека към домашните животни, между тях и човека съществува друга, по-дълбока и тайнствена връзка. Кучетата, котките и даже птиците използват така нареченото шесто чувство за получаване на информация, която, понякога в случай на опасност, се опитват да ни предадат.

Има страшно много свидетелства за това, че домашните животни определено знаят, че някой от членовете на семейството ще си дойде. Понякога появата на този човек не се очаква от домашните, но котката или кучето възбудено обикалят около вратата и като че ли чакат някой да дойде.

В едно английско семейство териерът се покатервал на перваза на прозореца веднага след като стопанката му си тръгвала от работа или от гости с намерение да се прибира у дома. Роднините и познатите на стопанката били свидетели на множество такива случаи, които напълно ги убедили. Те със седмици проверявали шестото чувство на кученцето.

Собственичката на териера не казвала на никого къде отива и кога ще се върне, но всеки път кучето безпогрешно познавало кога тя се е запътила към къщи. Териерът заемал своя пост приблизително около половин час преди идването на стопанката – време, което и било необходимо за път към дома.

Телепатични възможности имат не само кучетата. Още през миналите векове сред моряците на търговските кораби битувало мнението, че корабните котки-мишелови определят абсолютно точно времето на отплаване на кораба. Благодарение на телепатичните си възможности те получават тази информация от ....самите моряци.

Освен това се смята, че някои котки непрекъснато държат връзка със своите стопани, независимо къде се намират те. И ако с тях нещо се случва, животните силно го преживяват. Широко известен е например случаят, в който, през 20-те години на миналия век, в авиационна катастрофа, загива един от членовете на френското правителство. Буквално след няколко часа, в страшни мъки, в Париж, умира и неговата любима котка. По молба на роднините на загиналия министър била направена аутопсия на котката. Не били открити никакви заболявания, които биха могли да бъдат причина за смъртта й.

Или друг, по-близък по време случай. Докато работела в градината Керъл Фаулер силно наранила ръката си на един гвоздей. От раната бликнала струя кръв. Като направила няколко крачки, жената паднала безчувствена на земята.

В това време котаракът Таби играел в къщата. Примерно в момента, в който стопанката му паднала на земята, котаракът се хвърлил към вратата и задраскал за да излезе навън.

Синът на Керъл, без да подозира нищо лошо, му отворил вратата и Тоби се спуснал навън, а момчето се върнало към своите си занимания. През това време Таби изтичал в градината, на мястото, където била паднала стопанката му и започнал да я ближе по лицето. Като разбрал, че това няма да помогне, прескочил оградата и се втурнал към съседската къща където яростно започнал да драска по вратата.

На съседите не им се наложило да мислят кой знае колко над това какво става: щом като успял да ги накара да му отворят, Тоби се втурнал вътре в къщата, седнал върху телефона и започнал силно и досадно да мяука. "Явно нещо се е случило с мисис Фаулер!" – досетили се съседите и за всеки случай се обадили на Бърза помощ. Едва в болницата мисис Фаулер разбрала кой й спасил живота.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #5 -: Септември 22, 2010, 18:10:45 »

Всеки път след големи природни бедствия, от цунами до земетресения, медиите са пълни с материали за това как преди произшествията домашните животни започват да се вълнуват.

Във връзка с това много се говори за паранормалното "шесто чувство", която позволява на птици, риби и животни, предварително да се предпазят от опасността.

Учените нееднократно са се опитвали да използват способностите на животните. Особено много изследвания в тази посока са правени в японски научни организации, които са изучавали чувствителността на животните към земетресения и цунами. По едно време в Страната на изгряващото слънце дори съществуваше мода за отглеждане на животни, на които се приписва сеизмичен нюх.

Един от най-шокиращите примери за необичайната чувствителност на котки и кучета, е от преди пет години. Появиха се материали, че по време на вълните-цунами в Индийския океан на 26 декември 2004 г., при които загинаха 230 хиляди души, не е било погубено нито едно домашно животно. Всички те няколко часа преди бедствието, изоставили своите стопани и къщите си и се преместили на хълмист терен, далеч от брега.

И най-задълбочените проучвания не са кетегорични относно паранормални способности на животинския свят. Много учени обаче считат, че способността да предусещат стихийни бедствия е вследствие на обикновените сетива, които животните владеят до съвършенство.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #6 -: Септември 22, 2010, 18:12:22 »

Науката все още не може да си обясни как домашни любимци се връщат при стопаните си, прекосявайки големи разстояния. Този феномен най-често се наблюдава когато хората се преместват от едно място на друго и биват последвани от любимите си животинки.

Как те се ориентират в пространството, в съвършено непознатия път, как го налучкват? Дали животните имат шесто чувство, притежават ли паранормални способности?

През 1951 година в семейство Уудс от Калифорния оставило котката си на съседите, след като се наложило да се преместят в Оклахома, на стотици километри. След една година и два месеца котката измяукала на прага на новия дом на стопаните си.

По време на пътуване до къмпинг в Аризона през 1979 година Дъг Симпсън загубил вярното си куче. Две седмици Дъг напразно търсил любимата си немска овчарка, накрая се отказал и върнал отчаян в дома си в щата Пенсилвания. Четири месеца по-късно овчарката се върнала в дома си.

Кучето преминава пустинята Аризона, Големия каньон, Скалистите планини. Овчарката се свлякла от изтощение на мястото, където господарят й обикновено паркирал колата си.

Но възможността да се ориентират на дълги разстояния не е единственият талант на животните. Стара поговорка казва, че плъховете напускат потъващия кораб и това е вярно. Някои домашни любимци имат предчувствие на земетресение, дълго преди най-ранните му прояви.

Старши-геологът от окръг Санта Клара в Калифорния Джим Беркланд смята, че ако изведнъж домашните животни започнат да изчезват безследно, това е знак за хората, че трябва да очакват земетресения. Той направил това заключение, след като собствената му котка избягала от дома няколко дни преди земетръс.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #7 -: Септември 22, 2010, 18:28:16 »

.. и последните часове от живота му прекарва в леглото му, съобщиха Ройтерс и в. "Дейли телеграф".

Петгодишният Оскар рядко греши и през последните 5 години е предусетил смъртта на 50 души.

Четириногото е било осиновено от приют за животни и отгледано като лечебна котка. Сега живее в рехабилитационния център "Стийр" в Провидънс, Роуд айлънд, където се полагат грижи за пациенти с тежка деменция.


Сивкаво-белият котарак ходи из стаите и рядко проявява интерес към пациентите, освен към тези, на които остават часове живот.

Ако бъде оставен пред стая, в която има умиращ пациент, Оскар драска по вратата и се опитва да влезе.

Гериатърът Дейвид Доуза от университета "Браун" е съобщил за свръхестествените способности на котарака в статия, публикувана в "Ню Инглънд джърнъл ъв медисин" през 2007 г.

Наскоро той е издал книгата "Making Rounds With Oscar: The Extraordinary Gift of an Ordinary Cat", в която прави опит да обясни способностите на животинчето с шесто чувство.

Проф. Доуза пише, че Оскар проявява способностите си от 6-месечна възраст.

Лекарят пише, че няма научни доказателства, които обясняват феноменалните способности на котарака, но смята, че Оскар може да реагира на феромон или миризма, която изпускат умиращите клетки, но която хората не долавят.

В центъра се отглеждат пет други котки, но никоя от тях досега не е показала такива способности.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #8 -: Септември 23, 2010, 15:09:09 »

Една от книгите на писателя Сергиус Головин е "Заедно в райските градини". Тя е посветена на магията и мистиката на домашните животни. В нея се обяснява въпроса защо хората непрекъснато изпитват желание да живеят с животни.

Головин освен писател, е също митолог и събирач на легенди. Роден е в Прага, но от тригодишен живее в Берн.

Възоснова на повече от 500 истории, поговорки и обичаи, той убедено твърди, че нашите домашни животни упражняват магическа притегателна сила върху човека. Головин стига до заключението, че близостта с животните е абсолютно необходима за добруването на много хора.

Предлагаме ви кратка характеристика на някои от домашните ни питомци:
Магическата сила на животните
 

Крава: дарява топлина, енергия и жизнерадост

В миналото лечителите в планинските райони изпращали слаби и болнави хора при кравите в обора. Някои селяни отивали в обора и разказвали на кравите за своите грижи. По време на паша пастирите свирели, за да бъдат кравите доволни.

Патица: радост от безгрижното съжествуване

За весели хора се казва: "Той е като патица. Ако трябва да се гмурне във водата, само разтърсва перушината си и се освобождава от грижите". Който си мечтае за патици, значи се намира в притеснено положение. Дори ако ни застрашава отчаяние, патиците ни показват как да не се удавим и отново невредими да изплуваме.

Магаре: покорно, своенравно и обладано от полов нагон

Италианците казват, че своенравните магарета се интересували само от секс: "Когато магаре види магарица, то става неудържимо". Погрешно е да окачествяваме някого като "глупав като магаре". Наистина магаретата са с едностранциви интереси, но са много умни животни. В Библията магарето е единственото животно, което може да говори.
Магическата сила на животните
 

Лебед: предчувствие и безсмъртие

Аристотел е бил убеден, че след смъртта си поети и певци продължават да живеят като лебеди. Гръцкият филосох Платон е казал: "Лебедите пеят само когато почувстват приближаването на смъртта. Те се радват, че ще отидат при своя Бог".

Котка: нежна, страстна, самостоятелна
Магическата сила на животните
 

Котките са своенравни и обичат независимостта. Поради това никога не могат да бъдат манипулирани. Дори онзи, който се чувства отхвърлен от хората, никога на се разочарова от своята котка. Който вземе любимата си котка в скута и я гали, след кратко време се чувства освежен от главата до петите.

Свиня: щастие и здраве от сметта

Да имаш прасе означава да имаш късмет. Циганска сватба без свинско печено, символ за успешно начинание, е немислима. На картички с пожелания много често са изрисувани прасенца. Веднъж един мюсюлманин казал на Головин: "Вгледа ли човек във вашите новогодишни честитки, би могъл да си помисли, че боготворите свинете".
Магическата сила на животните
 

Заек: малък крал на земните богатства

Според народното предание заекът знае къде какви богатства са скрити под земята, защото рови в земята там, където заровените съкровища излъчват особена притегателна сила. На старомексикански паметници зайчето носи назъбена корона, в Германия се нарича Кралски заек, а при славяните – малък цар.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #9 -: Септември 23, 2010, 15:14:24 »

Как кучетата възприемат времето
Повечето кучета никога не закъсняват за ядене – знаят точно къде да бъдат по едно и също време всеки ден. Знаят, също и кога да очакват собственика им да се върне и да чакат кротко пред вратата. Когато станете свидетели на това поведение, смятате, че кучетата имат сложно разбиране за времето. Но какво наистина е времето за едно куче?

Казват, че една човешка година се равнява на седем кучешки. Но какво ни казва тази теория за това как кучетата възприемат времето? Всъщност много малко. Идеята за „кучешките години” идва от разликата в продължителността на живота при кучетата, сравнена с тази на хората. Няма да е вярно, ако приложим това и при въпроса с възприемането на времето.

 

За да разберем как кучетата възприемат времето, първо трябва да разберем как хората го правят. Всеки човек усеща времето по различен начин всеки път. Алберт Айнщайн веднъж е обяснил теорията на относителността казвайки: „Когато човек е с хубаво момиче за един час, това му се струва като минута. Но когато го оставим върху горещ котлон за минута – това е повече от всеки час. Това е относителността”.

 

Въпреки че усещането за времето е относително за всеки един, всички хора мислят за времето по сходен начин. Например, спомените ни са сложно свързани с това как разбираме изминалото време. Способността ни да помним събития в определен ред играе голяма роля във възприятието ни за време. Способни сме дори да предвиждаме неща. Не твърдим, че всички сме медиуми, но всеки от нас разчита на дадени събития в бъдеще – дори прости като очакването, че слънцето ще изгрее на сутринта. Тези способности играят важна роля – например, паметта и предвиждането ни позволяват да имаме чувство за непрекъснатост, лична история и самосъзнание.

 

Дали кучетата и другите животни имат същите способности? Дали ако влезете в съзнанието на кучето няма да видите спомените за това как е яло кокал тази сутрин?
Как работи паметта на кучетата?

Проучванията за това как кучетата възприемат времето са ограничени. Но можем да научим повече за това когато разгледаме проучвания, правени на други животни, като гризачи, птици и примати.  При тези опити, изследователят на животинския ум, Уилиям Робъртс, прави някои забележителни заключения относно животинските спомени, предчувствия и още. Той казва, че животните са „заседнали във времето”. С това той има предвид, че без вродените способности за преценка на времето – като истински спомени – животните живеят единствено в настоящето. Робъртс смята, че животните са „заседнали във времето” защото не мога умствено да „пътуват назад и напред във времето”. Хората могат съзнателно и несъзнателно да се връщат към определени спомени и желани събития. Животните не могат това.

 

За много хора това изглежда като грешна теория. В крайна сметка, не можем ли да дресираме животните? И това дресиране не зависи ли от собствените спомени на животното?

 

Не е задължително – поне не по начин, по който обикновено мислим за спомените, казва Робъртс. Животните могат да бъдат обучени да правят разни неща, по същия начин както малко дете го прави. Според изследванията на децата, до четири годишна възраст, те научават много неща – пълзене, вървене – но без умствената способност да си спомнят къде или как са се научили. С други думи, те нямат епизодична памет или способността да си спомнят отделни събития от миналото. Едно куче може да знае как да реагира на командата „седни” без да има спомен за определеното събитие, когато е научило командата.

 

Вътрешните биологични ритми също играят важна роля, според Робъртс. Учените са открили при експерименти с гълъби, че „вътрешния часовник” им позволява да се научат кога и къде има храна. По подобен начин, кучетата могат да използват вибрации, ставащи веднъж на ден – колебание в хормоните, температурата на тялото и нервна активност – за да знаят кога ще има храна или кога собственика ще се прибере, вместо да помнят колко време е минало между храненето или по кое време се дава храната.

 

Ако кучетата нямат спомени като хората, могат ли да си правят планове за бъдещето?
Могат ли животните да се учат и да мислят без представа за времето?

Хората имат две важни способности, които ни помагат да разбираме времето: Способни сме да запомним последователност от събития и можем да очакваме бъдещи нужди или събития. Изследванията показват, че животните може би имат тези способности, но не толкова развити.

 

Учените са тествали краткосрочната и дългосрочната памет на животните за да проверят колко добре могат да си спомнят серия от събития. При тестовете на краткосрочната памет, гълъби и примати трябва да запомнят последователността много добре за да я повторят в същия ред за да получат награда. Животните се справили доста добре при тези задачи, но спомените им избледняват бързо. Робъртс смята, че вероятно са се учили като са преминавали от най-слаб спомен до най-силен, а не са „научавали” или „запомняли” наистина последователността.

 

Други учени са открили, че гълъбите и маймуните се справят добре с тестовете на дългосрочната памет, в които трябвало да си спомнят последователността след пауза между ученето и тестовете. Но е трябвало много време за да научат животните на тези последователности. От тези опити изглежда, че животните възприемат времето по различен начин от хората, които имат относително надеждни и сложни спомени за последователности от събития.

 

В допълнение, животните не изглежда да предвиждат бъдещи нужди или награди много добре, след като според учените нямат изградена представа за бъдещето. Например когато им е даден избор, гълъбите и мишките избират по-малката и бърза награда пред по-голямата бъдеща. При един опит, учените оставят приматите да избират между един банан и два банана. Разбираемо те избират винаги двата банана. Когато количеството се увеличи, те започват да стават по-малко претенциозни – не са чак толкова гладни да изядат 10 банана, за това избират пет при половината опити. Робърт заключава от експеримента, че тези животни гледат да задоволят глада си и не мислят, че пак ще огладнеят.

 

Ами катериците и другите животни, които складират храна за зимните месеци? Това поведение говори, че животните мислят за бъдещето. Всъщност, може би не е така. Проучванията показват, че животните не спират да трупат храна, дори когато запасите им изчезнат. Това може да значи, че животните не разбират защо се запасяват с храна, защо ще им е нужна в бъдеще и дори какво е бъдещето. Правят го просто по инстикт.

 

Ако животните са „заседнали във времето”, както предполага Робъртс, това може да означава, че разбирането на времето е уникално и основно човешко качество.

Активен
небесният ангел
Гост
« Отговор #10 -: Септември 23, 2010, 16:01:16 »

Кой е източника от който цитираш?
Дарки ти имаш ли домашни любимци?
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #11 -: Септември 23, 2010, 16:08:26 »

Имам котка и 2 хамстера,а ти освен кученцата нещо друго имаш ли?
Активен
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #12 -: Септември 28, 2010, 19:12:07 »

    Телепатия

    Най-честите видове телепатични реакции са предусещането на кучетата и котките, че стопаните им се прибират вкъщи; предусещането, че стопаните излизат; предусещането, че ще бъдат нахранени; изчезването на котките, когато собствениците им възнамеряват да ги заведат на ветеринар; усещането на кучетата, че стопаните им ще ги извеждат на разходка; и вълнението на животните, когато стопаните им звънят по телефона, още преди обаждането да бъде прието.


    За телепатия при животните трудно може да се говори.
    Защото това би означавало, че те могат да уловят и разберат човешка мисъл, а следователно и че самите те могат да мислят.
    Засега обаче животните не са в състояние да мислят.

    Вярно е, че те имат други странни способности, които ние не притежаваме като някакви предчувствия, прекрасно обоняние и т.н., които са развили в процеса на еволюцията, за да могат да оцеляват по-добре.

    Човекът от своя страна е насочил еволюцията си към развитието на своя Аз, на своето мислене и т.н. Това е станало възможно благодарение на това, че eтeрното тяло на човека се е "прибрало" в неговото физическо тяло, докато при животните то се намира разпростряно извън него. Така животното може да "опипва", "подушва" света далеч около себе си, но не може да се концентрира в себе си, както може човекът.

    Р. Щайнер описва тази разлика по следния начин:


    За ясновидеца тази разлика между човека и животното не подлежи на съмнение. Да предположим, че пред ясновидеца застават един кон и един човек. Тогава той констатира, че освен физическата конска глава, удължена до най-крайната извивка на муцуната, е налице и една етерна прибавка, така че ясновидецът си казва:

    Тази етерна глава далеч надхвърля по размери физическата глава на коня и е много по-мощно организирана.

    При коня тези две глави не се покриват. При днешния човек ясновидецът открива, че по форма и големина етерната глава съвпада почти напълно с физическата глава. За ясновидеца особено гротескна гледка представлява слонът, чиято етерна глава е забележително голяма; така че за ясновидеца слонът е едно гротескно животно.

    Обаче при днешния човек физическата и етерната глава се покриват; по форма и големина те са почти еднакви.

    Но това не винаги е било така. Покриването на двете глави започва едва през последната третина на Атлантската епоха. Етерната глава на древния атлантец израства високо над физическата глава. Впоследствие двете глави все повече се сливат и през последната третина на Атлантската епоха те почти напълно се покриват. В мозъка - близо до очите - има една точка, която днес се покрива с точно определена точка от етерната глава. В миналото тези две точки бяха разделени. Етерната точка се намираше извън мозъка. Постепенно тези две точки се покриха и когато се сляха в една, човекът за пръв път можа да назове себе си "Аз"; тогава възникна и това, което вчера нарекохме Съзнаваща Душа. Чрез това сливане между етерната и физическата глава с последната настъпиха значителни промени. Защото при древния атлантец физическата глава изглеждаше съвсем различно от тази на днешния човек.

    Р. Щайнер: Евангелието на Йоан
    Активен
    Хristo
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 482


    Бъди себе си и отвори сърцето си за света! :)

    « Отговор #13 -: Септември 28, 2010, 19:37:41 »

     Аз мисля, че не е нужно някой да ти казва какво могат или не могат животните. Те са от дълго време сред нас, животът ни е неразривно свързан с тях. Всеки може да прецени сам за себе си какви са животните и как се осъществява връзката човек-животно. Има и не малко случаи свидетелстващи за спобоностите, които притежават. Може да не разбират нашата реч, но те разбират в известна степен нашите мисли.
    Активен
    DArkAngel
    Гост
    « Отговор #14 -: Септември 28, 2010, 19:54:03 »

    Цитат
    Може да не разбират нашата реч, но те разбират в известна степен нашите мисли.
    Много вярно.Животните чустват,обичат и ни разбират много повече отколкото ние самите се разбираме.
    Активен
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright