Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: За децата в "Селестинското пророчество" на Джеймс Редфийлд  (Прочетена 2093 пъти)
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« -: Септември 21, 2010, 00:28:14 »

                ................................

- На колко години е Марета? - попита тя.
Карла малко се притесни, после помоли внимателно:
- Ако обичате, не говорете за нея така, сякаш не е тук. Нали ако беше голяма, щяхте нея да попитате.
- О, простете ми. - каза Марджъри.
- На пет години съм - отвърна гордо Марета,
- Познавате ли Осмото откровение? - попита Карла.
- Не - отвърна Марджъри. - Само Третото съм виждала.
- Аз съм стигнал до Осмото - казах аз. - Нямате ли копие от него?
- Не - отвърна Карла. - Всички копия бяха иззети от военните.
- Дали в Осмото откровение се говори нещо за това как трябва да се отнасяме към децата?
- Да, Разглеждат се бъдещите отношения между хо¬рата и много въпроси като например как да предаваме енергия на другите и да не изпадаме в привързаност.
Пак същото предупреждение. Тъкмо щях да попи¬там Карла какво означава това, когато се обади Марджъри.
- Кажи ни нещо за Осмото откровение.
- То разглежда как да използваме енергията по нов начин във взаимоотношенията си с хората, но в начало¬то се говори за отношението към децата.
- И какво би трябвало да бъде то? - попитах аз.
- Децата трябва да се приемат като нова степен в еволюцията, която ни води напред. Но за своето развитие, те се нуждаят от нашата енергия постоянно и безусловно. Най-лошото нещо по отношение на де¬цата е да им отнемаме постоянно енергия като се опит¬ваме да ги коригираме. Това, както знаете вече, по¬ражда у тях властна драма. Това манипулативно от¬ношение обаче може да се избегне, ако възрастните им дават цялата енергия, която им е необходима, не¬зависимо от ситуацията. Затова те трябва винаги да бъдат включвани в разговорите, особено когато се от¬насят до тях самите. И не бива да се поема отговор¬ност за повече деца, отколкото човек може да обкръ¬жи с внимание.
- Значи Ръкописът разглежда всички тези проблеми? - попитах аз.
- Да- отвърна тя. - И въпросът с броя на децата е особено подчертан. Това леко ме смути.
- Защо броят на децата да е толкова важен? Тя бегло ме погледна, както шофираше.
- Защото възрастният може да отдели внимание са¬мо на едно дете в даден момент. Ако има твърде много деца спрямо броя на възрастните, възрастните се изто¬щават и не могат да им посветят достатъчно енергия. Децата започват да си съперничат за времето на възрастните.
- Братска ревност - уточних аз.
- Да, но в Ръкописа се изтъква, че този проблем е по-важен, отколкото се мисли. Често се възхваляват го¬лемите семейства с деца, които растат заедно. Но деца¬та имат нужда да опознават света от възрастните, а не от другите деца. В много културни региони децата се събират на групи. Ръкописът казва, че хората трябва пос¬тепенно да разберат, че не бива да създават деца, когато няма поне един възрастен, способен да посвети цялото си внимание през цялото време на всяко едно от тях.
- Почакай малко - казах аз. - В много случаи и два¬мата родители се налага да работят, за да издържат семейството. Това ги лишава от правото да имат деца.
- Не непременно - отвърна тя. - В Ръкописа се казва, че семейството ще се разширява отвъд родствените връзки. Децата биха могли да получават внимание и от страна на други хора. Не е задължително пялата енер¬гия да идва само от родителите. Дори е по-добре да не бъде така. Но който и да се грижи за децата, трябва да им посвещава цялото си внимание.
- Така е - казах аз. - Ти си успяла да постигнеш това. Марета изглежда изключително зряла за възрастта си. Карла се намръщи и каза:
- Не го казвай на мен, кажи го на нея.
- О, да - обърнах се аз към момиченцето. - Ти се държиш .като голяма, Марета.
Тя засрамено погледна встрани, а после отвърна:
- Благодаря.
Карла топло я прегърна и ме погледна гордо.
- От две години насам се опитвах да се отнасям към Марета според духовното ръководство на Ръкописа, на¬ли така, Марета?
Детето се усмихна и кимна с глава.
- Винаги съм се опитвала да й посвещавам енергия и да й казвам истината за всяка ситуация на достъпен език. Отнасям се сериозно към детските й въпроси и из¬бягвам да й давам измислени отговори, които служат главно за забавление на възрастните.
Усмихнах се.
- Сигурно имаш предвид измислици от рода на „щър¬келите носят бебетата" и други подобни?
- Да, но когато са влезли в културата, тези изрази не са така опасни. Децата лесно ги разбират, защото са едни и същи. По-лоши са онези извращения, които въз¬растните си позволяват само за да се позабавляват и за¬щото истината им се струва твърде сложна, за да я раз¬бере едно дете. А това не е вярно. Истината винаги мо¬же да се изрази на нивото на детското разбиране. Трябва само да се помисли как.
- Какво казва Ръкописът по този въпрос?
- Казва, че винаги можем да намерим начин да ка¬жем на едно дете истината.
Донякъде не можех да приема тази идея. Аз самият обичах да залъгвам децата.
- Нима децата не могат да разберат, когато възрас¬тните просто се шегуват? - попитах аз. - Това може да ги направи преждевременно зрели и да ги лиши от ра¬достите на детството.
Тя критично ме изгледа.
- Марета блика от радост. Ние се гоним, въргаляме се и играем всякакви детски игри. Разликата е, че кога¬то просто фантазираме, тя знае, че фантазираме.
Кимнах с глава. Права беше, разбира се.
- Марета вярва на себе си - продължи Карла - за¬щото аз винаги съм откликвала на нейните потребности. Обръщала съм й специално внимание винаги, когато се нуждае. А когато аз не мога, сестра ми, която живее в съседния вход, ме замества. До нея винаги е имало въз¬растен човек, който да отговаря на въпросите й. Тя ня¬ма нужда да се самоизтъква, защото винаги е получава¬ла искрено внимание, винаги е могла и знае, че винаги ще може да разчита на достатъчно енергия и така при нея безболезнено ще може да се осъществи прехода от получаване енергия от възрастните към получаване на енергия от вселената - към което всички се стремим.
          ...............................................
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #1 -: Септември 21, 2010, 00:33:43 »

    ...............................................................

- Проблемът според Рино се крие в нашето ранно семейство. Борбата за енергия не ни е позволила да за¬вършим един съществен психологически процес - да ин¬тегрираме в себе си обратната страна на нашия пол.
- Каква страна?
- В моя случай - поясни тя - аз не съм успяла да интегрирам моята мъжка страна. В твоя случаи ти не си успял да интегрираш твоята женска страна. Ние се при¬вързваме към човек от другия пол, защото имаме пот¬ребност от противоположната полова енергия. Разбираш ли, мистичната енергия, която можем да отключим ка¬то наш вътрешен източник е едновременно мъжка и женска. Тя може да ни стане достъпна, но в началото трябва да бъдем много предпазливи. Ако преждевремен¬но се свържем с човек, от когото да черпим нашата мъжка, респективно женска енергия, блокираме прито¬ка си на енергия от вселената.
Казах, че не разбирам.
- Помисли как би трябвало да се осъществи интег¬рацията на мъжката и женската страна у детето в едно идеално семейство и тогава сигурно ще разбереш какво имам предвид - поясни тя. - Детето първоначално по¬лучава енергия от възрастните. Обикновено на него му е по-лесно да се идентифицира и да получава енергия от родителя от същия пол. По-трудно е да получава енер¬гия от другия родител, поради различието на половете. Да вземем за пример едно момиченце. То се опитва да интегрира в себе си мъжката си страна, което го прави изключително привързано към баща му. Момиченцето желае баща му изцяло да му принадлежи. В Ръкописа се обяснява, че това се дължи на нуждата й от мъжка енергия, която да допълни нейната женска природа. Тази мъжка енергия й помага да се чувства уверена в себе си и цялостна. Но тя неоснователно мисли, че може да се чувства така само ако непрестанно е край баща си. Тя чувства, че тази енергия й принадлежи и трябва да раз¬полага с нея както желае, поради което се стреми да обсеби баща си. Вярва, че той е съвършен и незаменим и е длъжен да удовлетвори всяка нейна прищявка. В ед¬но по-несъвършено семейство това създава борба за над¬мощие между момиченцето и бащата. Драмите се формират, когато тя се научи да се налага и да манипу¬лира баща си, за да получава енергията, която желае. В идеалното семейство обаче бащата не би се поддал на тази борба за енергия. Той ще продължи да се отнася честно към нея и да й отдава безусловно достатъчно енергия, дори ако не прави всичко, което тя иска от него. Тук е важно да се знае, че в идеалния случай, бащата ще си остане открит и готов за общуване. Тя го смята за идеален и незаменим, но ако той честно й обясни кой е, с какво се занимава и защо, момиченцето може да ин¬тегрира неговия специфичен стил и способности и ще преодолее нереалистичното си отношение към баща си. Накрая ще започне да гледа на него просто като на човек, с неговите способности и недостатъци. Когато се осъ¬ществи такова реално отношение, детето лесно ще се научи да черпи мъжката си енергия не от бащата, а от всеобщата енергия, съществуваща във вселената.
- Проблемът е - продължи тя - че повечето родите¬ли все още се конкурират за енергия със собствените си деца и това се отразява на всички нас. Поради това съ¬перничество никой от нас не е разрешил докрай пробле¬мите си с противоположния пол. Ние всички все още търсим енергията на противоположния пол вън от себе си, в човека, мъж или жена, когото смятаме идеален и незаменим и можем да притежаваме сексуално. Виждаш ли какъв е проблемът?
- Струва ми се, че да - отвърнах аз.
- За да еволюираме съзнателно - продължи тя - ние трябва да преодолеем една критична ситуация. Както вече споменах, в Осмото откровение се говори, че кога¬то станем част от еволюционния процес, ние автома¬тично започваме да получаваме едновременно женска и мъжка енергия. Тя се влива в нас по естествен път от вселенската енергия. Но трябва да бъдем бдителни, за¬щото ако се привържем към човек, от когото можем пряко да получаваме енергията на противоположния пол, бихме прекъснали връзката си с истинския източник..-.Което би ни върнало назад в развитието ни - и тя се позасмя, сякаш на себе си.
- На какво се смееш? - попитах аз.
- Веднъж Рино направи следната аналогия - отвър¬на тя. - Каза, че докато не се научим да избягваме по¬добни ситуации, ние вървим по полуокръжност, нещо като буквата С. Много лесно сме склонни да се поддадем на човек от противоположния пол - друга полу¬окръжност, която да се свърже с нашата, за да затвори кръга и да ни създаде чувство за пълнота и цялостност, каквото се получава, когато напълно се свържем с Все¬лената. А всъщност само сме се свързали с друг човек, който също търси другата си половина навън. Според Рино това е класическа връзка на взаимна зависимост и тя крие потенциални проблеми, които започват веднага да се проявяват.
Тя се подвоуми, сякаш очакваше какво ще кажа, но аз само кимнах с глава.
- Двамата си мислят, че са създали един завършен човек, едно цяло О, но то е изградено от двама души. Единият отдава мъжка енергия, другият женска. Този цялостен човек следователно има две глави или два аз-а. И двамата искат да владеят този цял човек, който са създали и както през детството, и двамата искат да ко¬мандват другия, сякаш той им принадлежи. Този вид илюзия за завършеност винаги се превръща в борба за надмощие. В края на краищата всеки от двамата започ¬ва да си позволява твърде много спрямо другия и дори въобще да не го зачита, за да направлява този цялостен аз в посоката, която на него му харесва. Но това, разби¬ра се, не може да продължава дълго. Поне в наше време. Може би в миналото единият от партньорите е бил го¬тов да се подчини на другия - обикновено жената, поня¬кога мъжът. Но сега сме се отърсили от това съзнание. Вече никой не иска да бъде подчинен на друг.
Спомних си как Първото откровение разкриваше борбата за надмощие в интимните взаимоотношения и гневното избухване на онази жена в ресторанта с Чарлийн.
- Значи, край на любовните истории - казах аз.
- О, ние можем да имаме своите любовни връзки - отвърна Карла. - Но преди това трябва да завършим кръга самостоятелно. Трябва да установим трайна връз¬ка с енергиите на вселената. За това е нужно време, но когато го постигнем, продължаваме да бъдем отворени за любовта и бихме могли да постигнем онова, което в Ръкописа се нарича духовна любов. Когато ни свързват чувства с друг човек, който е цялостен като нас, ние съз¬даваме един свръх-аз. Но това никога не ни отклонява от пътя на нашата индивидуална еволюция.
- Докато ние с Марджъри в момента се отклонява¬ме от нашия път, така ли мислиш?
-Да.
- И как да се избягват подобни връзки? - попитах аз.
- Като не бързаме да се отдадем на „любовта от пръв поглед", като се научим да имаме платонични връзки с хора от другия пол. Като се отдаваме на интимни отно¬шения само с човек, готов да ни се открие напълно, да ни каже всичко за себе си - което в идеалния случай се очаква от нашия баща или майка през детството. Когато опознаем вътрешния живот на нашия любим човек, ние се освобождаваме от своите фантазии проекции относ¬но другия пол и това ни позволява да съхраним своята връзка с вселената. Но не бива да забравяме, че това съвсем не е лесно. Особено ако се налага да прекратим една вече съществуваща привързаност. Това е истинско разкъсване на енергиите и то боли. И все пак е неизбежно. Взаимната зависимост не е някаква нова болест, засегнала само някои измежду нас. Ние всички сме зависими и всички трябва да се освободим от тази зависимост сега. Целта е да можем да изпитваме щас¬тие и озарение, каквито човек преживява в началото на една любовна връзка и тогава, когато сме сами. Човек трябва да се научи да интегрира мъжкото, рес¬пективно женското начало вътре в себе си. Тогава той се издига на по-високо стъпало на еволюцията и може да намери онази единствена любовна връзка, която на¬истина му подхожда. Ти замълча.

           .....................................................
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
vihrogonche
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 14

« Отговор #2 -: Октомври 10, 2010, 01:12:04 »

Напълно съм съгласна!
Но е толкова трудно осъществимо всичко според мен...
Наскоро препрочетох "Селестинското пророчество" - много обичам тази книга.
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  



Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright