Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: ОМНОЛОГИЯ И ЕДИННА ТАО-РЕЯ на Всесъществуващото - ЕТВ  (Прочетена 1030 пъти)
Kery
Гост
« -: Септември 20, 2010, 21:34:08 »

Раздел Първи

Въведение в ЕТВ

Постановки и дефиниции

Интер-теоретичният фундамент на ЕТВ произхожда естествено от множество актуални научни теории, хипотези и концепции, както и от огромният фактологичен материал съпътстващ емпириката на човешката цивилизация от най-дълбока древност до наши дни.
В настоящия уводен раздел Ви представяме проблемната сфера включена във възможностите на Първо Разрешително Ниво на теорията, като същевременно се въвеждат и основните структуро-определящи тези и концепции.

Още тук се въвеждат множество нови термини и понятия създадени за нуждите на Новата Научна Парадигма.

По определение, ЕТВ най-общо представлява методическо ръководство - набор от принципи, критерии, подходи и методи, чрез които може адекватно на опита и в съответствие с челните евристични позиции да се създаде съвременен гносеологичен фундамент, предоставящ възможност на научното мислене по-безболезнено да роди своята нова, по-актуална и всеобемаща научна парадигма, при това парадигма от качествено по-висока степен.

Пределно разбираемо е, че в тази теоретична студия, на този първи етап от нейното развитие не бива да търсим готов отговор на актуалната научна проблематика… въпреки, че такива отговори има, това не е предназначението на това експозе.

Основното предназначение на ЕТВ е да засее семената за развитие на непозната досега, нова по съдържание, форма и характер сборна Наука под името ОМНОЛОГИЯ (от лат. Omnis – все, всичко, и logos – слово, мисъл, наука).
Явявайки се инструмент на Омнологията, ЕТВ влиза в ролята на изключително многостранно и мобилно средство за създаване на диалектически единна гносеологична платформа, даваща понятие на изучаващият Природата Разум за относителното му „място” всред Време-Пространствеността и Време-Процесуалността.

Омнологията е наука за Все-Съществуващото, наука която и с помощта на повечето от фундаменталните научни дисциплини – биология, физика, химия, математика, философия (и техните безчетни производни) – ще изучава Формите и Явленията в процеса на непрекъснатото им променяне.
На пръв поглед, това звучи познато, но… само на пръв поглед.

Всъщност Омнологията, съвместно с теоретичния си инструментариум – ЕТВ, изобщо не може да се нарече дисциплина, пък била тя и научна. Дисциплината внася и изисква РЕД, КАНОНИ, ЗАКОНИ… а Омнологията се дистанцира от тях, и не само ги пренебрегва, но и ги отрича като инструментариум, особено когато се отнася до глобалният поглед към Всесъществуващото!
Сходен е примерът с Йога и Тантра – Йога е Пътят на Дисциплината и е наричана Наука. Тантра е Пътят на СПОНТАННОСТТА и е повече Артистизъм, отколкото всички изкуства взети заедно! – точно такава е и Омнологията - спонтанна!

Основна и характерна черта на Омнологията се явява предопределяната мобилност на участие на приблизително адекватен с предмета на изследване, СВОБОДЕН набор от научно-дисциплинарни креации, чрез които в ДВИЖЕНИЕ, в процеса на непрекъсната изменчивост на реалността, се извежда от ОПИТА и теоретичния фронт ПРИНЦИПНО НОВОТО, ХАРАКТЕРНОТО И ОТНОСИТЕЛНО ИСТИННОТО, НЕОБВЪРЗАНОТО С НАБЛЮДЕНИЕТО И ВРЕМЕТО „СЪСТОЯНИЕ” НА ЕНЕРГЕТИЧНО-СТРУКТУРНИТЕ НИВА – ЕСН.

Новото, което носи ЕТВ като инструмент на Омнологията е новият подход, отказващ се категорично от: абсолютностите, абстрактностите, крайностите (и като граничности, и като завършености), еднаквостите, идеалните случаи и условия, затворените системи, вечностите, непроменливостите, празното пространство, вакуума (като празност, или Нищо), покоя, успоредностите, еталоните, отрицателните величини и … още много други скрупульозни наслоения идващи от разни времена.
Този нов гносеологичен подход предлага гъвкавост на концепциите, широкият и всеобхватен поглед като процес, полиморфност на принципите, подвижност на методичните вариации и най-вече Отвореност на критериите и теоретичните постановки към Изменчивостите.
Повече от ясно е, че тази отвореност в движение на научен подход се противопоставя автоматично на само-зазиждащият се вариант на повечето от настоящите и класическите теории и инструментариум, произлизащи в болшинството си от няколко много стари, инертни и абстрактни „научни” модели.

С предлаганият на Вашето внимание набор от постулати се представя по същество основата на Новата Научна Парадигма, чрез която може, и се изследва Естеството на Всесъществуващото, неговата актуална към момента на наблюдение структура и мобилност, както и явленията, формите и тенденциите съществуващи като непрекъснати променливи и по отношение на необвързано с времетраенето наблюдение.


Раздел Втори

Постулати на ЕТВ


Същността на ЕТВ най-добре се конспектира чрез сравнително кратките формулировки на Основните и Производни Постулати.

В категорията на основните те са пет и осмислянето им препоръчваме да се извършва само в предложената последователност, тъй като в друг ред губят връзките си и стават най-обикновени фрази.

Основни постулати:

1. Всичко е Навсякъде!
2. Всичко си Взаимодейства!
3. Всичко се Променя!
4. Всичко е Обусловено!
5. Нищото на Съществува!

Производните на тези пет основни постулата създават възможностите за анализ и синтез от Първо Разрешително Ниво на ЕТВ.

Производни постулати:

1. Това всичко е материално, що се отнася до Носителя. Разбира се, тук визираме единствено Наблюдаемото… защото има и Ненаблюдаемо, а за него не можем да твърдим въобще нищо. Можем само да предполагаме… до следващия експеримент. Когато всичко може да се обърне наопаки.

2. Структурата на Всесъществуващото се изявява като всеобща свързаност на Енергетично-Структурните Нива „нагоре” и „надолу” и има следните три основни конфигурации:
а/ Едно във друго само по едно.
б/ Едно във друго и едно до друго.
в/ Спирални витки („струни”) от всевъзможни последователности на т.т. а/ и б/ - наподобяващи ДНК веригата, но струните във веригите не се ограничават само до две и при това са в непрекъснато разширение или свиване, включително и на комплексната спирала.
Всяко ЕСН представлява неотделим модул от веригата, намиращ се в непрекъснато взаимодействие „чрез другите с всичките”. Позицията на едно ЕСН по “веригата” може да променя мястото и актуалните си връзки и ресурс.

3. Всеединната същност на Всесъществуващото се „изразява” чрез непрестанни енергетични преходи на/между всички нива във всевъзможни форми и комбинации.
Това „изразяване” наричаме Движение. То се парадира от съответни на ЕСН материални носители и представлява овеществен „израз” на всевъзможните енергетични преходи.

Фундаменталните форми на движение са три:
А/ Преместване плюс въртене.
Б/ Преместване плюс свиване.
В/ Преместване плюс разширение.

Безкрайното многообразие от форми и взаимодействия в Природата, (също и като поредица от „състояния” = процесуалност), е следствие на посочените три основни форми, които се обуславят принципиално от:
а/ Междинната Маса (преминаваща между обектите).
б/ Собственият Енергус (Потенцията на даден обект).
в/ Фазата на Взаимодействие на материалните носители с Медиума (Средата,Посредието и Посредника) – в общи линии, това е сборът и неравновесието между „структуриращи” и „деструктуриращи” в съотносителност към Зоната на Контакт.

Така, Материалните носители се „проявяват” чрез своя Енергус обусловен от Междинната Маса и Фазата на Взаимодействие. Самото „проявяване”, както и възможностите за „проявяване” наричаме съответно кинетични и потенциални Сили (или Енергии).
Енергусът съответно се „проявява” чрез своите материални носители също обусловени от Междинната си Маса и Фазите на взаимодействие на тези носители с Медиума. „Проявяването” на Енергуса има много названия, но в крайна сметка всичко се свежда до „Информация” под различна форма, от различен клас и на различно ниво.

4. Основна в природата на Всесъществуващото е Склонността към Удобство, изразяваща се в променливи от следните три аксиоматични склонности към взаимодействие (също и като вид „състояния”):
а/ По най-краткото направление.
б/ Чрез най-малък брой взаимодействия.
в/ Чрез най-малък разход на Енергус.
В зоните на преход всяко от тези „най” могат да се проявят и в друг, дори противоположен аспект, поради което полиморфието на изява на тези склонности трябва да се приема априори.
Като първо следствие тук, можем да заявим, че Вселената общо взето е много ленива, или казано по друг начин – мързелива, инертна, но не и в зоните си на Фазови преходи – там бушуват невъобразими космически вихри и урагани. Фазови преходи съществуват на всички ЕСН, между всички форми и явления.

5. Резки граници, начала или крайности няма.
Граничностите и/или Крайностите на „конкретно определени” системи, форми или явления могат да се приемат като реални перцепции само и изключително в зависимост от предопределена „конкретна” – отправна, мерна или еталонна система (включваща и Наблюдателя), само за предопределен „отрязък от време”.

Граничностите и/или Крайностите всред безкрайното многообразие от форми и явления са привидни за Наблюдателя поради „времевия” характер на наблюдаването и наблюдаваното. „Времевият” (също и „временният”) характер на привидностите ги определя като строго локални явления. Безкрайното множество от различни привидности е обусловено от поливариативността на фазовите преходи всред безкрайното множество от ЕСН.
(И днес, източните философи и някои окултисти наричат привидностите – Майа, или Илюзия, но според нас те са само формално прави! – защото според тях, Майа в крайна сметка НЕ съществува, а Привидностите, напротив – Съществуват!)

Между различаваните форми и явления (и/или привидности) съществуват плавни преходи, като степента на плавност е в зависимост от предопределената отправна мерна система.
Преходът между две взаимодействащи си ЕСН е ненаблюдаем, когато Наблюдателят се намира в едното от тях.
Невъзможно е да се наблюдават „най-голямо, най-малко, най-бързо, най-бавно, най-топло, най-студено” и пр.”най” поради навлизането им в зоните на фазов преход между взаимодействащите си ЕСН, форми и/или явления. Естеството на тези „най” може само хипотетично да се предполага - до следващия експеримент).

6. Абсолютности не съществуват.
Празно, дупки, вакуум, покой и еднаквости са невъзможни. Понятието "време" е фикс идея на Разума. В Природата „без” Разум „време” не съществува, СЪЩЕСТВУВАТ ПРОЦЕСИ, които никога не са еднакви и никога не са фиксирано последователни!
За да осмисли, Разумът прави абстракции, но за да разбере трябва да надскочи абстракциите. В този смисъл Разумът измисля времето, за да може да осмисли!!! – иначе не става!!! (или поне е изключително трудно), НО за да РАЗБЕРЕ, трябва да забрави за „времето”!!!

7. Всяко „измерване” представлява само едно приблизително сравняване на обекта или явлението с незабележимо - Но! - променлив еталон. Приближението е в зависимост от „еталонността” на отправната система.
Въвеждането в успоредност е абстракция.
В този смисъл, относителната успоредност:
- на „пространствата” - определяме като „вакуум”,
- на „времената” - като „покой”, и
- на материалните форми - като „еднаквост”.

8. Всезапълнеността е всеобщо явление. Няма пораждане от Нищото, защото то не съществува, както няма и преминаване в Нищото. Понятията „материя” и „пространство” са тъждествени помежду си и представляват аналог на Всезапълнеността.
Съвсем друг е въпросът за вибрациите, количествата и качествата, сходните наличности в даден обем и пр.

9. Съществуват безкрайно множество различни отношения (като форми и фази на взаимодействие) между ЕСН, формите и явленията.
Подмножеството от поддаващи се на абстрактни операции различни отношения наричаме зависимости.
Подмножество от горното подмножество зависимости, също поддаващо се на абстрактни операции наричаме закони.
Законът като „постоянна, необходима връзка” между наблюдаеми явления от действителността, която се проявява в „определен ред” няма нищо общо с безкрайното множество реално различаващи се отношения между ЕСН, формите и явленията.
Всеки закон определен като такъв, без значение какво узаконява, има своите валидност и приложения само „временно” и само в пространствено-процесуалната ниша в която е „открит”. В този смисъл „законите” са локални и „временни” абстракции, които не се откриват, а само се „о-предел-ят” (или дефинират) за дадени наблюдавани форми, явления и/или привидности.

10. Всичко е плод на свръх-случайни и същевременно обусловени съвпадения.
В това твърдение няма противоречие, защото то не се отнася до „уж, приблизителната повторимост” на абстрактно отъждествявани групи или множества от форми или проявления. Тук става въпрос за Все-променящото се Естество!
Спокойно можем да твърдим, че Светът в Безкрайностите на своето Многообразие е ПРЕДВИДИМ, но само в Локалностите на своите приблизителни Повторимости.

11. Преминаването (или преместването) от едно ЕСН в друго ЕСН е възможно и в двете посоки, като не е необходимо двете ЕСН да са „съседни”.
Всичко непрекъснато преминава – от една форма в друга, от една фаза (или „състояние”) в друга, от едно ЕСН в друго ЕСН. Всяко преминаване е в задължителна причинно-следствена (и обратна) връзка с Всевзаимодействието.

12. Във всяко ЕСН има екологични ниши, в които могат да се „породят” типично обусловени прояви на живот на едно, две или и на трите нива на съподчинено съществуване– физическо, ментално и духовно. Тази съподчиненост детерминира изявата на всяко едно от „трите” чрез другите две.
Подмножества от ЕСН могат също да се структурират и в ЕСН на Наблюдателя, без да е необходимо същите да са от един клас – подобна е ситуацията представена чрез модела на фракталните кластери.
Разумът, като междинна (медиумна, опосредстваща) биологична материална формация, система и/или крупна асоциация не се поражда и не загива, само преминава от едно ЕСН в друго ЕСН – от една Форма в друга Форма.
Единственото от което се нуждае Разумът е – Носител и Поле (Ареал, Пространство) за Взаимодействие и Изява, а... такива винаги и навсякъде ИМА!


Източник, както и допълнително инфо и интересни размисли: http://art-omnology-yoga.blogspot.com/p/blog-page_6637.html


Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright