Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Тъгата на древен Египет  (Прочетена 854 пъти)
Kery
Гост
« -: Септември 20, 2010, 15:53:10 »

Тъгата на древен Египет
Превод и коментар – Димитър Димитров
Йероглифен текст – Любомира Одаджийска

Въведение
Това издание има за цел да представи на вниманието на читателя първите в историята текстове, описващи период на криза и упадък в човешкото общество.
Около 2100 г. пр. Хр. древноегипетската цивилизация се намира в своя така наречен Първи преходен период.
Като спомен от славните владетели на Старото царство са останали само издигнатите от тях храмове и пирамиди.
Рухването на централната власт води до безредици в страната. Управлението си разпределят множество местни големци.
Поради промяна в климата нивото на Нил е невиждано ниско, което води до гладни години...
Бог е напуснал Египет...

* Egypt_Book.pdf (583.78 KB - свалено 129 пъти.)
Активен
Kery
Гост
« Отговор #1 -: Септември 20, 2010, 16:05:57 »

Трима египетски мъдреци разказват за тези времена:

Хахехеперрасенеб


Колекция от думи, отбрани изказвания,
слова издирени в търсене на сърцето,
направени от жреца на Хелиопол и син на Сени,
Хахеперрасенеб, наречен още Анху.

Говори той:

„Ето притежавам аз слова непознати,
изрази необикновени.
Думи, които са съвсем нови, непреминали и неповторени.
Няма сред тях нито една фраза от познатата реч,
изговорена от предците.

Изцеждам тялото си заради туй що е в него,
освобождавайки това, което говоря.

Веднъж казаното неизбежно бива повтаряно,
и изречено веднъж, то остава да говори.
 Няма нищо повече от думите на предците,
намерени наготово от следващите поколения.

Не говори обаче говорилият,
а говори този, който тепърва ще говори.
И други ще намерят това, което той ще каже.

Но ето, че няма нови слова след онези,
сътворени от тях в миналото.
Няма думи, които могат да бъдат
замислени и произнесени.
Това е напразно търсене, измама е това.
Не ще се помни от другите името на човек, вършещ подобно дело.

Казах това, така както го видях.

От Първата раса до тези, които идват след това –
всички отминават.

Но знам аз непознатото за други,
което не е просто повторение.

Аз казвам всичко това, за да ми отговори моето сърце.
Обяснявам му своето страдание.
Доверявам на него товара,
който е върху гърба ми,
словата, от които страдам.
Разкривам му своята болка, която е и негова,
за да мога най-накрая да въздъхна с облекчение.

Аз вниквам в случващото се –
явленията, които възникват по Земята.
Формите се променят и
нищо не е както миналата година,
а всяка година е по-тежка от другата.

Объркана е земята,
превърнала се в разрушена за мен.

Изхвърлена е Правдата навън,
а злото се намира дори в залата на двореца.

Объркани са плановете на боговете,
подминават се делата им.

Земята е в бедствие.
Скръбта е навсякъде,
градовете и областите са във вопли.

Всички са обзети от злодеянието,
на уважението е обърнат гръб.

(Нощем са) обезпокоени мъртвите,
а още щом зазори, лицето се отвръща от това, което се случва.

Аз въздигам глас за всичко това.

Натежали са крайниците ми.

Страдам аз заради моето сърце –
боли го, когато мълча за това.

Друго сърце би се сломило,
но сърце смело в трудността –
другар е то за своя господар.

Щом имам сърце, познаващо болката,
ще се осланям аз на него,
ще му възложа словата на мъка,
ще отблъсна за него моето (нашето общо) страдание.

Говори той на своето сърце:

Ела, сърце мое, за да ти говоря.
Отговори ми с мои думи.
Обясни ми това, което спохожда земята.

Онези, които светят са отхвърлени.

Аз вниквам в случващото се.

Мъката се влива в днешния ден,
не е преминала от времето на предците.
Всички са смълчани заради нея.

Земята до предела ѝ е в това състояние.
Никой не е празен от зло и всички си подражават да го вършат. Сърцата им са тъжни.

Този, който се е разпореждал – нему разпореждат,
като в сърцата си и двете страни са доволни.

Ежедневно се будят с тези неща
и съзнанието не ги отхвърля.

Положението днес е както вчера, заради това, че го подминават мнозина, заради жестокостта.

Няма мъдрец да разбере това и
няма ядосан да нададе глас.

Хората се будят сутрин, за да страдат, и така всеки ден.

Продължително и тежко е и моето страдание.

Няма сили злочестият да предпази себе си
от по-властния от него.

Да се мълчи за чутото е болест.
Да обясняваш на неведомия е мъчение.

Отблъскването на думите поражда враждебност.
Не прегръща сърцето Правдата.

Отговорът на думите не бива търпян,
всеки е влюбен в собствените си изказвания.
Всеки се основава на преиначеното,
изоставена е прецизността на думите.

Говоря аз на теб, сърце мое, отговори ми!
Не мълчи сърце докоснато.

Еднакви са нуждите на слугата (сърцето) и господаря (човека).

Много тегло има върху теб!



НеНеферти


Апокалиптичната визия, която според ръкописа жреца Неферти предсказва на фараона Снофру:

– – –

Трогни се, сърце мое!
Оплачи земята, от която си произлезло.

Мълчанието се е разпростряло навред.

Виж, това, за което трябва да се говори, e недостъпно.
Виж, големецът е принизен до там, откъдето и ти тръгна.

Не се сломявай, виждайки какво имаш насреща.
Изправи се срещу това, което е пред теб.

Не участват вече Великите
в плановете на земята.

Сътвореното е разрушено.
Започва Ре да полага нови основи.

Земята е цялата разрушена.
Няма нищо оцеляло,
и черното на нокътя (от труда) не е пощадено.

Страда земята, а никой не го е грижа за нея.
Никой нищо не казва, никой не я оплаква:
„Как издържа тази земя“?
Слънчевият диск е покрит и не блести, за да виждат хората.
Не се живее, когато е покрит с облаци.
Всички са наказани от неговото отсъствие.

Ще ти кажа аз какво е пред мен,
не ти гадая това, което няма да дойде.

Пресъхнала е Реката на Египет
и хората я прекосяват ходейки.

Човек търси вода, за да плава с кораб,
но водния път се е превърнал в сух бряг.

Има вода по брега,
но там, където беше водата, сега е като бряг.

Южният вятър се е опълчил срещу северния
и няма в небето ни един вятър.

Странни птици се плодят
в блатата на Делтата.
Свиват гнезда край човеците,
а те ги оставят да приближат заради глада.

Изчезна всичко хубаво.

Езерата с риба
са пълни с хора, които я кормят,
а и птиците я отмъкват.
Щастието си отиде.


Обзета е земята от мизерия
заради тези гладници –
 чуждите племена, които я нападат.

Врагове се появяват от Изток,
азиатците се спускат към Египет.

Опразнена е крепостта – друг я доближава.
Няма кой да чуе, че я рушат.
Промъкната е стълба в нощта
и ето влизат в крепостта,
прескачат задремалия,
а спящият се оправдава: „Аз бдя“!

Пустинни стада пият от Реката на Египет
и се разхлаждат край бреговете ѝ,
защото нямат респект.

Тази земя я грабят и отнасят.
Не са познати тайните процеси, които ще се появят.
Скрити са те както следва, когато
зрението и слуха изчезват
а немият е начело.

Показвам ти земята в бедствено състояние.
Това, което не трябваше да се случва, се случи.

Хората сграбчват оръжието за битка
и земята живее в безредици.

Правят си медни стрели,
възжелават окървавен хляб.
Присмиват се на болката,
никой не оплаква мъртвеца.
Не постят за мъртвите –
всеки мисли само за себе си.

Не сплитат кичури днес –
сърцето на човек си е само за него.

Човек поглежда през рамо,
докато зад гърба му става убийство.

Показвам ти какво е синът да е враг,
братът – злосторник, и човек да убие баща си.

Всяка уста е пълна с:“Искам“!
Всяко щастие си отиде.

Чезне земята.
Предопределени са за нея законите.
Опустошена е откъм продукти и с унищожени посеви.

Направеното е развалено.

Отнети са нещата на човек,
за да бъдат дадени на чужденеца.

Давам ти да видиш какво е господарят да е в нищета,
докато пришълецът е доволен.

Този, който не върши нищо, има всичко,
а съзидателният – нищо.

Хората дават само с омраза,
и то за да запушат устата, която говори.

В отговор на изказването ръката взима пръчка,
и така общувайки се избиват.

Думите попадат върху сърцето като огън.
Непоносимо е онова, което излиза от устата.

Намалява земята, а се множат управителите ѝ.
Опразнена е тя, а са големи таксите ѝ.

Малко е зърното, а големи теглилките,
с които го претеглят до безкрай.

Ето, Слънцебогът се оттегля от човечеството,
макар да изгрява навреме.

Никой не знае кога ще дойде обяд,
тъй като не измерват сянката му.

Не е заслепено лицето, което го гледа,
не се пречистват очите с вода.

Той е в небето както луната,
не е объркано времето му за заник.

Лъчите му са по лицата,
както е от времето на предците.

Показвам ти земята в бедствие:

Слабият стана силен.
Възхвалят този, който сам хвалеше.

Показвам ти как долното отива горе.

Това, което преобръща земята,
извращава и хората,
и живеят те дори в некропола.

Ето бедняците ще направят богатство,
а големецът ще граби, за да съществува.
Колкото до нищите – ядат те хляб,
а слугите празнуват.

Не съществува Хелиополският ном на земята –
родното място на всеки бог.
...
 
Активен
Kery
Гост
« Отговор #2 -: Септември 20, 2010, 16:12:55 »

Ипусер



...пазачите на вратите казват:“Да вървим даграбим“! Сладкарите...
Хич и не мисли перачът да носи своя товар.
/Ловците/ на птици изпънаха бойни отряди.
/Обитателите/ на Делтата са снабдени с щитове.
Пивоварите...са тъжни.

Човек гледа на сина си като на враг. Сбъркан е сина за своя баща.

...към другия: „Ела на военен поход“.

... за вас във времето на Хор в епохата на Енеадата.

...Ето върви достойният в скръб поради това, което се случва на земята.
Чужденците се превърнаха в египтяни навсякъде.

Наистина, лицето е бледо...
...предреченото от Предците дойде.

/Хората/ на земята са под властта на различни обединители.
Отива човек да използва ралото като свой щит.

Кроткият говори същото /което и разгневения/.
/Човекът със забулено/ лице е в качеството на просветлен.


Лицето е пребледняло.
Стрелецът е готов. Нарушителят е навсякъде.
Няма човек на традициите.

Грабителят...навсякъде.
Слугата отмъква каквото намери.

Нил се разлива, а няма кой да оре на него.
Всички казват: „Не ни е познато това, което се случва по земята“.

Жените са безплодни, не зачеват.
Не оформя Хнум в това състояние на земята.

Просяците станаха владетели на скъпоценности.
Този, който не можеше да направи за себе си сандали –
 притежава задгробни дарове.

Хората, които служат – сърцата им са тъжни.
Не споделят господарите със своите хора радостните възгласи.

Сърцето е изпълнено с насилие, сякаш мор минава по земята. Кръвта е навсякъде.
Смъртта е в изобилие, а платовете за мумификация не се използват вече.

Множество мъртъвци са погребани в реката.
Каналът е като гробница,
а помещението за мумифициране се превърна в канал.


Благородните скърбят, а просяците се радват от това, че във всеки град се
говори: „Дайте да отхвърлим способните сред нас“.

Хората са като черни ибиси.
Мръсотия цари навред и няма светли дрехи в тези времена.

Земята се върти наопаки подобно на грънчарско колело.
Обирджията притежава благосъстояние,
а /богатият/ се е превърнал в крадец.

Тези, на които можеше да се разчита, са като...
/Оплаква се/ бедняка, колко е жестоко: „Що да сторя?“

Реката е кръв, а пият от нея
захвърлилите човешкото в себе си, жадни за вода.

Портите, колоните и стените постоянно са в пламъци
и само залата на царския дворец, „да е жив, успешен и здрав“, е устойчива и здрава.

Потопена е ладията на хората от Юга,
разрушени са градовете,
и Горен Египет се превърна в пустош.

Крокодилите са заситени от уловените риби аджу,
а хората отиват при тях по собствено желание.
Унищожително е /да не сe предупреждават/,
казвайки: „Не ходи натам – има капан“
и виж лутат се като риби.
Не може да проумее това уплашеният човек, обхванат от жестокостта.
Истинските хора (египтяните) намаляват.
Погребващият своя брат е често срещана гледка,
а словото на заклинателя се изпарява завчас.

Синът на човек не бива разпознат,
случва се роденият от неговата съпруга
да стане син на слугинята му.

Пустинята превзе земята, номите са разрушени,
чужди племена дойдоха в Египет.

Ето приближават ...,
няма истински египтяни навред.

Златото, лазурита, среброто, тюркоаза, карнелианът
аметистът, камъкът „ибехет“ са отскубнати
от вратовете на прислужниците.

Благородните жени скитат по земята,
а господарките на домовете казват:
„Дайте да ядем!“

...благородните дами – телата им са унили в дрипите,
сърцата им са немощни за поздрав.

Строшени са кутиите от абанос,
скъпоценното акациево дърво е отсечено...

Строителите на гробници се превърнаха във военачалници,
а онези, които са били в ладията на Бога, сега са впрегнати (в нея).


Никой не плава на север към Библос днес –
какво ще правим за кедрите за мумиите ни?

Погребвани са пречистените като тяхно съдържание,
и обвивани са благородниците в кедрова смола чак до Крит.

Те пък (критяни) не идват вече, защото изчезна златото,
и няма материали за нито един занаят.

Смъкнато е всичко принадлежащо на царския дворец, а
жителите на Оазиса прииждат с непочистените си празнични дарове и със свежи, но отровни растения...

Елефантина се разпорежда в Горен Египет,
но не внася данък заради гражданските вълнения.

Няма зърно, дървени въглища, плодове „иртиу“
и различни видове дървесина.

Продуктът на занаятчиите /не е събран/ в Двореца,
а в съкровищницата отсъства нейното съдържание.

Щастливо е сърцето на царя, когато идва за него Правдата,
а сега идват от всяка чужда земя и казват:
„Това е нашата вода! Това е нашето щастие!“
Що да сторим ние за това? Всичко е разрушено!

Смехът изчезна, не го използват вече хората.
Скърбенето е това, което спохожда земята,
препълнена с вопли.


Мъртвите изглеждат точно като тези,
които продължават да съществуват.

Онези, които живееха като египтяни, се превърнаха в
прости работници, изхвърлени на пътя.

Косите падат от главите на всички,
не е ценен законородения повече от този без баща.

Ето ... заради гласа.
Няма прецизен глас в годините на многото говорене
и нямат край празните приказки.

И големците, и дребните хора казват: „Искам да умра“,
а малките деца: „Не биваше да ми дават живот“.

Децата на велможите са бити до стените,
и децата, носени на врата са захвърлени.

Онези от постройката за балсамиране са пръснати по височините.
Тайната на балсаматорите е захвърлена.

Това, което изчезна, бе видимо довчера. Земята е оставена на своята немощ, подобна на прекършен лен.

Делтата до предела ѝ не е прикрита –
доволен е Долен Египет, опасан от безчет опасни пътища.

Какво да направи човек?
Не се случва ... никъде.

Хората обсъждат свободно Тайното място.
Виж, то е достъпно за тези, които не го знаят
толкова, колкото и за тези, които имат познание за него.

Чужденците са умели в занаятите на Делтата.

Гражданите са принудени да мелят зърно върху камъните,
облечените в скъпи дрехи са бити с пръчки.

Невиждалите дневна светлина излизат безпрепятствено.

За онези жени, които са били в брачните си ложета,
казват: „Дайте ги да спят в товарните лодки“.
И ако някоя от тях каже: „Твърде тежък е за мен този товар смирна“ – натоварват я с буркани, пълни с ...

Не познава вече тя носилката,
и икономът го няма.
Помагат само съответните лекарства –
страдат благородните дами като робините.

Певиците са в стаите сред помещенията за тъкане,
а песните им към богинята Мерет са скръбни.
Разказвачите са върху камъните за мелене.

Слугините до една са дръзки в речта си.
А когато господарките им заговорят – тегоба е това за тях.

Дърветата ги няма, клоните са откъснати –
отделен е слугата от дома си.


Хората казват, когато чуят това:
„Унищожени са дажбите за повечето от децата“.

Няма храна ...
Подобно е на вкусване на зло това, което е на разположение днес.

Велможите са гладни и чезнат.
Слугува се на придворните ... заради скърбенето.

Разгорещеният казва:
„Ако знаех къде е бог, тогава бих му служил!“

Правдата е по земята само като дума.
Поради това всичко, що вършат хората, е зло.

Докато някой тича да воюва за доброто на хората,
обрани и отмъкнати са всички негови неща.

Ето всички животни – сърцата им плачат.
Добитъкът е унил поради състоянието на земята.

Клането убива.
Уплашеният казва: „Опълчете се срещу враговете си!“

Чезнат формите
... успешно за този, който е незначителен.

Безсмислено е преследването на крокодила и неговото съсичане.
Безсмислено е убийството на лъв и изгарянето му в жертва.
Безсмислено е възлиянието за Птах, което после е отмъкнато...

... което давате на него за това.
Не го достига.
Нищожно е това, което давате за него.

... по земята.
Силният се разпорежда с хората.

Посяга човек на своя брат.
О, какво е сторено!

Пътищата са завардени.
Дебнат хора в храстите, докато дойде някой замръкнал,
за да отмъкнат товара му.

И така, отнесено е това, което е върху него,
усетил е замаха на пръчката,
и е съсечен греховно.

Обикновените хора напускат домовете си и изчезват.
Това е залезът на хората –
няма зачеване и няма раждане.
Замлъкна земята, няма вече врява.

Хората се хранят с растения, които мият във вода,
така че не се намират зърно и растения за гъските.
Отнет е /фуража/ от устата на свинете.

Няма лице, което можеш да направиш да ми хареса
заради гладуването.
Зърното изчезна навсякъде.

Ограбвани са дори дрехите и помадите от хората.
Всички говорят: „Няма нищо“! Складът е празен,
а пазачът му, проснат на земята.

Не е туй добро дело за сърцето ми.
Ето аз достигам предела.
Издигнах своя глас в този момент,
за да ме отдалечи той от присъствието на страданието ми, породено от всичко това.

Отнесени са записките на Залата на отсъждането.
Разбулено е Тайнственото място.

Eто магическите заклинания са разкрити.
Заклинанията „шем“ и „сехен“ са изопачени,
поради това, че ги помнят хората.

Отворени са гражданските служби,
откраднати са документите им,
и се превърнаха слугите в притежаващи слуги.

/Служителите/ са убити,
отмъкнати са писанията им.
О, колко е лоша за мен мъката на подобно време.

Унищожени са записките на
онези, които описват земеделието
и живее (!) зърното на Египет като всеобщо притежание.

Разпоредбите на съдебната зала са изхвърлени,
тъпчат ги по кварталите,
бедняците ги разкъсват по средата на улиците.

Простолюдието се приближава до обиталището на Енеадата,
разкрита е процедурата на Дома на Тридесетте.

Залата на старейшините е общодостъпна.
Бедняците свободно си влизат и излизат във Великите зали.

Децата на велможите са изхвърлени на улиците.

Когато знаещият казва „да“ – глупакът казва „не“,
а за този, който не знае всичко това –
красиво е то за взора му.

Вижте, огънят се разпростира до височините,
възлиза горенето му срещу враговете на земята.

Сторени са неща, неслучвали се досега –
отвлечен е царят от бедняците.

Погребаният сокол е в носилка,
и тайната на пирамидата стана празна откъм съдържание.

Стигна се дотам, че отнеха от земята царската власт
незначителни хора, непознаващи Предначертанията.

Появиха се дори бунтовници срещу Урея,
… на Ре, който умиротворява Двете земи.

Тайната на „Земята, чийто предели са неизвестни“е разкрита.
Столицата е срината завчас.


Египет стигна дотам да хаби вода. Разхищаващият водата отпраща този с крепка ръка в мизерия.

Измъкнат е духът-пазител от неговата обител.
Разбулени са мистериите на царете на Горен и Долен Египет.

Столицата е в паника поради липсите.
Всички се стремят да предизвикат вълнения
и няма кой да им противостои.

Земята е обвързана под властта на различни обединители.
И смелият и страхливият са принудени да спасяват имуществото си.

Духът-пазител ... мъртвите,
а този, който не можеше да си позволи саркофаг –
сега е собственик на цяла гробница.

Притежателите на гробници са изхвърлени по височините,
а този, който не бе способен да си направи ковчег,
сега владее съкровища.

Вижте, това се случи с хората –
този, който не можеше да си изгради и едно помещение,
сега разполага с множество стени.

Законодателите на земята са принудени да скитат по нея
...е изхвърлен от царските помещения.

Благородните дами са по саловете, велможите са в склада за провизии, а този, който не е спал дори по оградите,
сега притежава легло.
Заможният спи жаден,
а просещият залък хляб е с препълнена паница.

Носещите одежди сега са в дрипи,
а онзи, който никога не е тъкал за себе си,
сега разполага със скъпи платове.

Човек, който не е строил за себе си кораб,
сега е господар на цял флот,
а този, който е имал такъв, го търси с поглед,
но той вече не е негов.

Активен
Kery
Гост
« Отговор #3 -: Септември 20, 2010, 16:18:27 »

Продължение...

Този, за когото не е правена сянка,
сега има сянка в изобилие,
а онези, които са си почивали на сянка,
са изложени на бурни ветрове.

Този, който не бе и чувал за лира,
сега се е сдобил с арфа,
а човек, никога не издигал глас във възхвала,
сега превъзнася богинята Мерет.

За имащите навремето бронзови масички за дарове
сега дори не са опаковани даровете.

Прекарващият нощите без съпруга поради нищета
сега си намира скъпоценности,
а този, който не вижда – стоварва върху нея теглото.

Нямащият собственост се е замогнал,
а велможата го възхвалява.

Бедният откъм земя се е превърнал в богаташ,
а богатият – в такъв, който си няма нищо.

... се превърнаха в господари с прислужници.
Изпълняващият длъжността вестител сега изпраща друг.

Този, който нямаше и едно хлебче,
сега има цял хамбар,
а складът му е снабден с чужда собственост.

Плешивият, който не ползваше балсами,
сега разполага с множество съдове с уханна смирна.

Жената, която нямаше кутия за дрехи, сега има сандък,
а тази, която оглеждаше лицето си във водата,
си има огледало.

Радва се човек, че има какво да яде:
„Консумирай каквото имаш в радост –
нямаш пречка за това.
Полезно е за човек да яде храната си.
Разпоредил е това Бог за своя възхвала“.

Този, който не познава своя бог,
дарява за него чужд тамян.

Благородничките, великите дами,
господарките заможни
дават децата си за легла.
Човек, /който взима/ благородна жена за съпруга,
защитава го баща ѝ,
а този, който няма (такава) – лесно го убиват.

Децата на законодателите са престъпници.
.. . дават телетата на кравите си на крадците.

Отговарящите за жертвоприношенията
съсичат добитъка на бедните.

Този, който не бе клал за жертвоприношение,
сега коли кози. Незнаещият вижда ...

Отговарящите за жертвоприношенията съсичат гъски.
Давани са те на боговете вместо волове.

Слугините ... поднасят гъски,
а благородните дами ...

Благородните дами бягат.
Управителите на ...
/децата/ им са отхвърлени поради страх от смъртно наказание.

Оцелелите бягат,
няма ... за тях поради липсите.

Онези, които разполагаха с легла, са на земята,
а прекарващия нощта в нищета сега спи, постлал за себе си кожа.
Благородните дами гладуват,
а онези, които отговарят за жертвоприношенията,
сядат да се хранят с това, което са съсекли.
Всяка една длъжност не си е на мястото,
подобно на стадо, лутащо се без пастир.

Стадата са в поход
и няма кой да ги сбере.
Всеки отмъква за себе си жигосаните с неговото име животни.

Убит е човек, докато е до брат си,
а той се спуска да отърве своята кожа.

Човек, който нямаше и впряг волове, сега притежава стадо,
а онзи, който не можеше да си намери вол за оран,
сега разполага с много добитък.

Такъв, който нямаше зърно, сега е собственик на хамбар,
а носещият за себе си зърно „чабет“, сега го раздава.

Нямащият подчинени сега разполага с такива,
а който бе големец, си изпълнява сам заръките.

Всички занаятчии не работят,
защото враговете на земята си присвоиха нейните занаяти.

Този, който /се грижеше за/ реколтата,
сега не знае как,
а който не бе орал за себе си ...


... се случва, но не докладват за това.
Писарят ... /бездействат/ ръцете му в неговата стая.
Унищожено е ... в такива времена.
Човек гледа ... като на свой враг.
Малодушният внася спокойствие там ...
Не е светла земята заради това.
Разрушени са ... храната им от тях /е отнета/… страха от терора му.

Моли бедняка ... пратеник, не е ... навреме...

Заловен е той, натоварен с нещата му. Отнесени са ...
...преминали вратата му…

... отвън стените на помещенията на соколите ...

… Колкото до бедняка, ако е бдителен той от ранна утрин,
няма да бъде нападнат.

Бягат през глава, пристегнати в неподходящи дрехи и покривала из града.
Правят си заслони, подобно на скитащите племена.

Разрушено е стореното, поради което те са изпратени
от шемсу по поръчение на господарите им.
Не са насилници те. Виж те са петима и повтарят:
„Вървете си по познатия път –
ето ние приближаваме!“

Плаче Долен Египет.


Царският склад e достъпен за всички,
а царският дворец – „да е жив, процъфтяващ и здрав“,
целият е опразнен от служителите му.

А в него има зърно, гъски, риби,
бели платове, отбрани тъкани, медни съдове и помади.
килими, рогозки и всякакви ценни продукти.

Унищожи враговете на свещената столица,
безценна със своите съветници. Пътува градският началник, а няма ескорт за него.

Унищожи враговете на свещената столица,
безценна с ...

Унищожи враговете на свещената столица,
изобилстваща със закони.

Унищожи враговете на свещената столица ...

 Унищожи враговете на свещената столица ...
... Няма изправен ...

Унищожи враговете на свещената столица
с множество длъжности.

Помни въвличането ...
... страдащите заради болката в тялото му.

Помни ... да кадиш тамян,
и да даряваш вода от съда в ранна утрин.

Помни да носиш охранени гъски „ро“,
гъски „торпу“,гъски „сет“,
и да полагаш дарове за боговете.

Помни да дъвчиш сода
и да приготвяш бял хляб.
Това е дневното пречистване на човек.

Помни да издигаш стълбове за знамена
и да изсичаш камъни за приношения,

/Помни/ жреца, пречистващ храмовете,
Дома на бога, измазан в бяло като мляко.

/Помни/ да подслаждаш аромата на Ахета,
да утвърждаваш приношенията на хляб.

Помни да съблюдаваш традициите
и да отбелязваш празничните дати.

/Помни/ да отблъскваш този, който разхищава ритуалната чистота,
за да съгреши телом.
Подобно дело е неправилно –
то е като да разрушиш сърцето.

Помни да колиш волове.

Помни спускането /на бога/, призован от вас,
когато са дадени гъските върху огъня.


Вижте го (Слънцебога) – търси да оформя хората,
без да ги дели на плахи и смели.

Той носи прохлада в жегата.

Казано е: “Пастир е той на всички хора“.
Няма зло в сърцето му, макар и да е малобройно стадото му.

Сътворил е той деня, за да се грижи за него.
Има огън в сърцата им.

Да бе прозрял той тяхната същност още в Първата раса.
Тогава щеше да премахне нередностите,
да простре ръка срещу това,
да затрие подобно нечисто семе и цeлия им род.

Тъй като постоянно желаят да се възпроизвеждат,
тъгата се появи, алчността е навсякъде.

Така е било и няма да премине,
докато съществуват боговете сред това.

Ще излиза семето от човешките жени и
няма да могат да го открият никъде.

Битката започна
и този, който наказваше престъпленията, сега ги извършва.

Няма водач в този час.
Къде ли е точно днес,
да не би да спи?
Не се виждат проявите му.
Колкото до това, че сме оплаквани –
не те откривам,
но не си ме призовал напразно.

Словото, Творящата Визия и Правдата са с теб
но бъркотия е това, което въздаваш по земята,
заедно с глъчката на безредиците.

Хората се нараняват един-друг,
подминават заповяданото от теб.

Когато вървящите трима по пътя намерят двама,
по-многобройните убиват малцинството.
Да не би да има странник, който да желае смъртта –
тогава ти би разпоредил подобно дело.

Това е подмяна на любовта,
хората се мразят един друг.

Това е намаляване на формите им навред.

Ти ли сътвори появата на това? Произнесе ли лъжа?
Земята е като растение, което унищожава хората.
Не предполагат те, че ще живеят.

Тези дълги години са изпълнени с насилие.
Убит е човек върху собствената му къща.
Ето той пази във външното си помещение,
и ако е достатъчно смел, за да спаси себе си –
тогава ще живее.


Изпратен е слуга при простолюдието,
Върви той по пътищата, докато види разлива /60/,
но пътят там е преграден.
Стои той уплашен, докато отмъкнат всичко по него.
Усеща замаха на тоягата
и е убит в нарушение на закона.

Ако си вкусил ти една малка част от тези скърби,
тогава би казал ......

Хубаво е, когато корабите плуват на юг.

Хубаво е, когато ...
Хубаво е, когато опъната е мрежата
и птиците са уловени.
Хубаво е, когато ...
... пътищата са проправяни за вървене.

Хубаво е, когато ръцете на хората строят гробници,
когато се прокопават канали
и се правят лехи с дървета за боговете.
Хубаво е, когато хората са опиянени –
пият те „миит“ и сърцата им са щастливи.
Хубаво е, когато виковете от щастие са в устите.
Ето областните управители се изправят,
за да видят глъчката от домовете си,
облечени в отбрани дрехи, с чиста осанка,
крепки отвътре.
Хубаво е, когато леглата са оправяни и
възглавниците на принцовете се съхраняват добре.


Нуждата на всеки човек е изпълнена с една постеля на сянка.
Вратата е залостена пред този, който е спял в храстите.

Хубаво е, когато красиви тъкани се разстилат в Новогодишния ден.

… извити подобно на азиатците.
Не намират никой за защита.
Бие се всеки за сестра си и
защитава собствената си плът.

Има ли нубийци? Тогава ще се защитаваме.
Умножени са бойците, за да отблъснат чуждите племена.
Ако е дело на либийците, тогава ще им го върнем.
Меджаите се чувстват добре в Египет.
Но ето че в същото време всеки човек убива собствения си брат.
Отрядите, които строихме за нас, се превърнаха в чужденци.
и се спуснаха да рушат.

От това произтече, че бе дадено да узнаят
азиатците тайния облик на земята.
А наистина всички чуждоземци се страхуват от него.

Но усещането на населението е такова, че то казва:
„Няма да бъде даден Египет на пясъка,
ще е силен докрай“…
... ще говорят за вас след години...

… Говори това Ипусер в отговор на
въплъщението на Господаря на Всемира ...
... да не знаеш за всичко това е блаженство за сърцето.
Ето ти направи това, което е добро за сърцата им,
съживи ти хората в тях.
Но ето че покриват те лица поради страх от утрешния ден.

Това е като един възрастен човек, на който е време да умре,
а синът му е млад, но няма познание...

...

Краят на текста е изгубен



Копирах само преводите, коментарите са в книгата Усмивчица
Активен
Kery
Гост
« Отговор #4 -: Септември 20, 2010, 16:45:34 »

Та всъщност, търсех неща свързани с това и така намерих книгата:

Кратка хроника на Деволюцията


Множество митове от цял свят, различни религиозни и философски системи описват развитието на живота в Космоса след неговото сътворение като процес на деволюиране, „слизане“ в материята и постепенно откъсване от божественото.
Според космологията на даоизма Върховният бог Ю Хуанг Шанг Ти, който е и баща на всички останали богове, обитава най-високото от всички небеса, намиращо се в близост до Полярната звезда. Това небе е източник на целия живот и на енергиите, захранващи по-ниските нива от космическата йерархия. То е място на мир и хармония, за разлика от света на хората, из пълнен с необмислени действия.
Магнетичното за мнозина антрополози японско племе айну разказва за бога Айойна, спуснал се на Земята, за да създаде хората, чието завръщане на небесата било проблематично поради вонящата за боговете човешка обвивка, от която той пропуснал да се отърве.
В традиционната корейска митология Върховният бог Хананим е изцяло отделен от познатия ни свят, населен с низши духове и демони.
Великият дух на ленапе Гиселемукаонг живее на най-далечното дванайсето небе, докато с нашия свят се занимават останалите богове „мани товук“. Според тези индианци, известни и като делауери, човешкият дух, на когото тялото е само дреха, трябва да се изкачи до небето, за да бъде допуснат в дома на създателя. Тялото като дреха за душата е описано и в Багаватгита.
В своята поема „Дела и дни“ Хезиод разказва за Петте световни епохи, в течение на които човечеството се изражда все повече и повече.
Във времето на Златния век и царуването на Кронос, първият човешки род съществувал в безметежно щастие, а боговете често слизали да се съветват с хората. Животът бил като вечно празненство, нямало болести, а след смъртта си хората от Златния век били превърнати от Зевс в духове-покровители на следващите поколения.
В Сребърния век картината вече не била същата. Поради своето неразумие хората често страдали и животът им бил доста по-кратък отпреди. Те си позволявали да се бунтуват срещу боговете, изоставили жертвоприношенията и в крайна сметка разгневеният Зевс ги затрил от лицето на Земята.
Продължавайки да експериментира обаче, Зевс създал следващия Меден век, а хората в него той сътворил от дръжката на копието си. Поради това те се оказали изпълнени с разрушителна гордост и гибелно увлечение по извратеното изкуство на войната, носещо скърби и печал. Унищожението този човешки род си докарал само– хората се избили един-друг.
Четвъртия век Зевс заселил с полубогове и герои, които, след славни битки като тази при Троянапример, се оттеглили на Острова на блажените.
Според гръцкия автор ние обитаваме Железния век– естествено най-трагичен от всички дотук:
„Нощ и ден скръб и изтощителен труд непрестанно погубват хората... злото надделява, то цари навсякъде. Децата не почитат родителите си; приятелят не остава верен на приятеля си; гостът не среща гостоприемство; между братята няма любов. Хората не спазват дадената клетва, не ценят правдата и доброто. Те разрушават едни на други градовете си. Навсякъде владее насилието. Ценят се само гордостта и силата“. На почит са престъпникът и злодеят. Богините Свян и Съвест обвили в бели одежди своите тела и се възнесли при боговете, а на земята останали за хората само най-ужасните бедствия.

Платон обяснява интересно периодите на възход и упадък на Вселената. Според него те отговарят на действията на Бог, който завърта Вселената в правилната посока, а когато тя придобие необходимата ритмичност, той я изоставя и тя сама поема точно в обратната посока. Така след космически катаклизми, при които малцина оцеляват, се стига и до възраждане, до Ерата на Кронос и расата на „Рожбите на Земята“, които се явяват наши предци, съществували в блаженство.
Маздейската свещена традиция също познава подобни периоди в историята на Космоса. Тя говори за четири епохи – златна, сребърна, желязна и такава на „многото метали“ или за клоните на едно космично дърво, които са отново в низходяща по отношение на благородните метали прогресия.
Периодът на залеза на човечеството вавилонски текстове описват със следните познати от съвремието действия:
„Когато това стане на Небето, тогава всичко прозрачно ще стане мътно и всичко, което е чисто, ще стане мръсно, народите ще се смесят, няма да се чуват повече молитви, всички гадания ще бъдат неблагоприятни... Под това царуване хората ще се разкъсват едни други, ще продават децата си за пари, мъжът ще изостави жена си и съпругата ще избяга от своя съпруг, и майката ще затвори врати за дъщеря си“.
Маите знаели за 26 868-годишния цикъл на прецесия на равноденствията и го разделили на пет периода. Те изчислили, че точка¬та на зимното слънцестоене ще сочи към центъра на нашата Галак¬тика около 2012 г. Напоследък много се спекулира с календара на маите и неговата „последна“ дата – 21 декември 2012 г. Това оба¬че не е някакъв точно фиксиран край, а по-скоро изпълването на един 5 125-годишен цикъл (1/5 от прецесионния цикъл или т.нар. Дълго броене), който е започнал на 12 август 3114 г. пр. Хр.
Интересно е съвпадението с хронологията на цикличното битие, описано в индийските Пурани, според която епохата, в която живеем – Кали юга14 е започнала на 18 февруари 3102 г. пр. Хр. Изглежда, че около тази дата са настъпили драматични промени в човешкото общество в различни точки на планетата. Край Нил по това време е царувал първият цар от династиите на човеците – Менес, а в Двуречието се появяват градът като стопанска и обществена единица, монументалната архитектура, все по-често ка¬менна, както и писмеността.
В Пураните Битието е описано като живот на Върховната същност – Брама. Периодът от неговото сътворение до пълното му унищожение е 311 трилиона години. Един ден от живота на Брахма – т.нар. калпа, е с продължителност 4.32 милиарда години и е последван от частично унищожение – Нощта на Брама. Този ден калпа от своя страна се състои от 14 манвантари от по 306.72 милиона години и 15 периода на частично унищожение. Има и още. Всяка манвантара има 71 големи юги – Дивя юги от по 4.32 милиона години, а техните четири „под-юги“ се наричат Сатя (1.728 млн.г.), Трета (1.296 млн.г.), Двапара (864.000 г.) и „нашата“ (но по-скоро ние сме нейни) Кали юга от 432 000 години.
Според същия текст ние живеем в 28-ия юга цикъл от седмата манвантара на настоящия ден на Брама. Това дава на живота на Земята „стаж“ от 2.3 милиарда години. Най-древните микроор¬ганизми, открити досега на Земята, са приблизително на същата възраст.
Преди нашия юга-цикъл в сегашния Ден на Брама са се „случили“ 453 такива. Всеки един юга-цикъл е регресионен процес, в който от златна епоха на непорочност, разумност, блаженство, дълголетие, мир и духовно развитие се стига до последна епоха на насилие и духовна деградация – Кали юга.
В Кали юга, както сами можем да се убедим от света около нас, на власт е Материята. Човешките същества са изгубили познанието за своята духовна същност, не знаят откъде идват и къде ще отидат след смъртта на физическото си тяло.
Един от героите на индийския епос Рамаяна – Какбхушунди разказва следното за Кали юга в Туласи Рамаяна:
„В Кали юга, епохата на греха, мъжете и жените са до един изцяло затънали в неправдата и действат в нарушение на Ведите... всяка добродетел е погълната от греховете на Кали юга; всички мъдри книги са изчезнали, измамници разпространяват множество вероучения, които сами са си измислили. Хората до един са паднали в жертва на заблудата и всички благочестиви действия са погълнати от алчността“

В Махабхарата (Санти Парва), Юдхиштир твърди:
„... законите на Ведите изчезват постепенно с всяка следваща епоха … моралният дълг в епохата на Кали юга е изкривен до неузнаваемост. Изглежда че затова законите за всяка епоха са спускани според силите на човешките същества в конкретната епоха...“, а по-късно мъдрецът Вйаса допълва картината: „В Кали юга правилата на приетия ред изчезват и хората са измъчвани от несправедливостта.“
Добрата новина е, че с края на всяка една Кали юга Земята е практически обезлюдявана.
Будистката традиция също отбелязва упадъка на човечеството, като го свързва и с намаляването на човешкия живот. По времето на първия Буда например човешкия живот траел 80 000 години, при втория – с 10 000 години по-малко; когато Гаутама идва, хората живеят едва по сто години и т.н.
Различни гностични секти от II-III век приписват създаването на този свят на низш по отношение на божествената йерархия творец, който обикновено дори не подозира съществуването на Върховния бог. Подобни космогонии се съхраняват в т.нар. херметически трактати и в дуалистичните ереси на Средновековна Европа.


Изобретяването на писмеността според древните култури е акт божествен, но и действие, едновременно причинител и следствие на намаляването на умствените възможности на човеците. Някои от тези култури, които се „сдобили“ или „достигнали“ до писмеността, съхранили с нейна помощ хронологията на божествената власт на Земята. Същата тази власт, която по-късно с деградацията на човешкото общество преминала в „царска от бога“, а оттам и до министър-председателска…
Царските списъци на древните цивилизации, които включват богове, полубогове или просто царе с необичайно дълго по днешните стандарти царуване са определяни от съвременната наука като „митологични“. Това придава на древните хронисти, боравили със сериозни дори за днешния академик цифри, един неблагоприятен облик на предтечи на Айзък Азимов.
Царските списъци от Месопотамия са известни от петнайсетина плочки, предимно от архива на Нипур, както и от няколко акадски преписки на шумерските имена от аморейските династии на Исин (1900 пр. Хр.) и Ларса (1800 пр. Хр.). Най-пълният текст, който се съхранява в Националната библиотека на Норвегия, гласи следното:

1.   А-лулим, управлявал в Ериду 28.800 години – от 222 600 до 193 800 г. пр. Потопа
2.   Алалгар, управлявал в Ериду 43.200 години – от 193 800 до 150 600 г. пр. Потопа
3.    Ен-мен-лу-Анна, управлявал в Бад-тибира 36.000 г. – от 150 600 до 114 600 г. пр. Потопа
4.   Ен-мен-гал-Анна, управлявал в Бад-тибира 28.800 г. – от 114 600 до 85 800 г. пр. Потопа
5.   Думу-зи, управлявал в Бад-тибира 28.800 г. – от 85 800 до 57 000 г. пр. Потопа
6.   Ен-сипа-зи-Анна, управлявал в Ларак 13.800 г. – от 57 000 до 43 200 г. пр. Потопа
7.   Ен-мен-дур-Анна, управлявал в Сипар 7.200 г. – от 43 200 до 36 000 г. пр. Потопа
8.   Убар-туту, управлявал в Шурупак 36.000 г. – 36 000 г. пр. Потопа до Потопа

Друга версия за управлението на „митичните“ царе на Месопотамия представя елинизираният халдейски философ от III век пр. Хр. Берос в своята Babyloniaca (II.1). Неговият списък включва 10 царе от 4 града, управлявали 120 периода от общо 432 000 години. Тяхното царуване обхваща периода от появяването на Уана (гр. Оанес) – човекътриба, донесъл писмеността, науката, законите и градоустройството в Шумер, до Всемирния Потоп.

Институтът за библейски и научни изследвания (IBSS) работи върху теория, според която първият от тези царе Алулим, управлявал близо 65 000 години (според списъците от Нипур и двойно по-малко според Берос), всъщност е единосъщ с Адам; писарят на осмия цар преди потопа Енмендурана – Утуабзу, който бил седмият и последен писар, възнесъл се на небето, разбира се е Енох; а последният цар преди Потопа – Зиусудра няма кой друг да е освен самия Ной!
Библията говори за първоначалното безсмъртие, предопределено от Бог за хората и за причината за неговото прекрат
« Последна редакция: Септември 20, 2010, 16:53:27 от Kery » Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Разшифрованият Египет
Видео клипове
delfin 0 1052 Последна<br />публикация Ноември 01, 2009, 19:09:54
от delfin
Будизъм, Християнство и Зороастризъм « 1 2 3 4 »
Духовни учения
Ich 55 3122 Последна<br />публикация Март 20, 2011, 13:03:05
от Ich

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright