Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: За децата в книгите на Мегре за Анастасия  (Прочетена 1614 пъти)
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« -: Септември 20, 2010, 00:47:38 »

Помощник и възпитател на вашето дете

Като зададох на Анастасия въпроса, по какъв начин поземления участък с насаждения, дори и посадени по специален начин и намиращи се в контакт с човека, може да помогне за възпитанието на децата, аз очаквах да чуя от нея отговор от рода на това, че е необходимо децата да се приучват на любов към природата. Но сгреших. Казаното от нея ме потресе с простотата на аргументацията и в същото време с дълбочината на философския си смисъл.
-Природата, Разумът на Вселената са направили така, че всеки нов човек се ражда като властелин, цар. Той е подобен на ангел- чист и непорочен. Още отвореното теменце, приема огромен поток от вселенска информация: способностите на всяко новородено му позволяват да стане най-мъдро същество във Вселената, Богоподобно. Съвсем малко време му трябва да надари родителите си със щастие и благодат. Времето , в което той осъзнава същността на мирозданието, смисълът на човешкото съществуване, е само 9 години, и всичко, което му е необходимо за това, вече съществува. Родителите просто не трябва да изкривяват реалното естествено мироздание, но технократския свят не им позволява да направят това. Какво вижда младенеца с първия си осмислен поглед- тавана, края на креватчето, някакви парцалчета, стени, атрибути и ценности на изкуствено създадения  от технократското общество свят. И в този свят е неговата майка, нейната гръд. “Навярно, така и трябва”,- мисли той. Неговите усмихващи се родители, като скъпоценност, му поднасят пищящи и тракащи предмети-играчки. Защо? Той дълго ще пищи и трака, осмисляйки това с подсъзнанието си. После същите тези усмихващи се родители ще го връзват с някакви парцалчета- на него ще му е неудобно. Той ще се опитва да се освободи, но напразно, и единствения начин на протест е неговия вик, вик на протест, възмущение, молба за помощ. От този момент ангелът и властелинът става просяк, роб, молещ за подаяние. На детето, един след друг му поднасят атрибутите на изкуствения свят. Като благо- нова играчка, нова дрешка, фъфлят насреща му, и с всичко това се отнасят към него, като към несъвършено същество, и даже в тези заведения, където, както вие мислите, че се извършва обучение, на него пак му говорят за достойнствата на изкуствения свят.  Едва към деветата му година, някак между другото му споменават за съществуването на природата, като приложение към нещо друго, главно, подразбирайки при това ръкотворното. И мнозинството хора до края на дните си не са в състояние да осъзнаят истината. Привидно простият въпрос:”В какво е смисълът на живота?”- така и остава неразрешен.
А той- смисълът на живота - е в истината, радостта и любовта. Деветгодишното дете, възпитано от естествения свят, има повече възможности за осъзнаване на мирозданието, от научните учреждения на вашия свят.
-Спри, Анастасия. Ти, сигурно имаш предвид познанието на природата, ако животът му ще преминава така, както твоя. Тук мога да се съглася с теб. Но нали съвременния човек е принуден, за добро или за зло- това е друг въпрос, но той е принуден да живее именно в нашия технократски свят, както ти го наричаш. Природата той ще познава, ще я чувства, а в другото ще се окаже пълен профан. Има и такива науки като физика, математика, химия, необходимо е просто познание за живота, за неговите обществени явления.
-Всичко това за позналия навреме същността на мирозданието, са просто дреболии. Ако той поиска, или счете за нужно да се прояви в някоя от областите на тези науки, то с лекота ще надмине всички останали.
-Откъде пък това изведнъж?
-Човекът от технократския свят не е изобретил още нищо такова, която да го няма в Природата.
-Добре, така да е, но ти нали обеща да разкажеш, как може да се възпитава детето в нашите условия, да се развият неговите способности. Само говори за това разбираемо, дай конкретни примери.
-Ще се постарая,- отговори Анастасия, - аз вече моделирах такива ситуации и се опитах да подскажа на едно семейство, какво е нужно да се направи, само че те никак не могат да осъзнаят ключовият момент и да зададат на своето дете въпрос...Родителите идват с тригодишното си дете на своя участък и носят със себе си любимите му играчки. Да се прави това не е нужно. То може да бъде ангажирано и увлечено от друга, по-интересна работа, отколкото с безсмисленото и даже вредно общуване с ръкотворните предмети. Преди всичко го помолете да ви помогне, само че го правете напълно сериозно, без всякакво там фъфлене, още повече, че то наистина ще ви окаже помощ. Ако садите, помолете го да подържи подготвените за посев семена, или да разрови лехите, или самото то да сложи в подготвената ямка семенцето. При това му разказвайте, какво вие правите, например така:
“Ние ще сложим семенцето в земята и ще го засипем с пръст. Когато слънчицето грее и стопля земята, и на семенцето ще му стане топло, и ще започне да расте, ще поиска да погледне слънчището и ще излезе от земята зелено кълнче, ето такова.” Покажете му някаква тревичка. “Ако на кълнчето му хареса, то ще става все по- голямо и по-голямо и може да се превърне в такова дърво или пък по-малко. Иска ми се то да ни даде вкусни плодове, и ти ще ги ядеш, ако ти харесат.”
Всеки път, когато идвате с детето на своя участък, или когато то се събужда сутрин, първата работа е да му предложите да погледне, дали не се е появило кълнче. Ако вие видите кълнче, зарадвайте му се. Когато садите не семена, а разсад, необходимо е също да се обясни на детето, какво правите. Ако садите доматен разсад, то нека то ви носи по едно стръкче. Ако счупи някое неволно, вземете в ръце счупеното стръкче и кажете:”Мисля, че този няма да живее и няма да ни донесе плод, той се счупи, но хайде да опитаме”. И посадете наред с другите поне един счупен разсад. След няколко дни, когато отново отидете с него при лехата, с вече укрепналите стъбълца на доматите, покажете счупеният увяхнал стрък и напомнете на детето за това, че е бил счупен при посаждането. При това не говорете с детето с назидателен тон. С него трябва да се говори като с равен на вас човек. Във вашето съзнание трябва да се наложи, че в някои отношения то дори ви превъзхожда, например по чистота на помислите. То е ангел. Ако разберете това- вие ще можете да действате по-нататък вече интуитивно и действително с вас ще бъде човек, който ще ви направи щастливи.
Когато спите под звездното небе, вземете със себе си и детето, сложете го до себе си, нека и то погледа звездното небе, но в никакъв случай не му обяснявайте нито названията на планетите, нито това как разбирате произхода и предназначението им, тъй като и сами не го знаете, и догмите съществуващи във вашия мозък, само ще отклоняват детето от истината. Неговото подсъзнание знае истината, и тя ще премине в съзнанието му сама. Вие само можете да му кажете, че ви харесва да гледате светещите звезди, и да попитате детето, коя от звездите му харесва повече от другите. Въобще много е важно да умеете да задавате на детето въпроси. На следващата година на детето трябва да се предложи собствена леха, да я украси, да му се даде възможност да прави там всичко, което поиска. В никакъв случай да не се заставя да прави нещо насила или да се оправя направеното от него. Може да се пита какво иска. Може да му се помогне, само след като му поискате разрешение да поработите заедно с него. Когато започнете да засявате зърнени култури, дайте му да хвърли в лехата със своята ръка зърна.
-Добре, - отбелязах аз, - действително, така детето ще прояви интерес към растителния свят и ще може да стане добър агроном, но откъде все пак ще се появяват у него знания и в другите области?
-Как откъде? Работата не е само в това, какво той ще знае и чувства как и какво расте. Главното е, че ще започне да мисли, да анализира, и неговия мозък ще се събудят клетчиците, които ще работят вече през целия му живот. Те ще го направят по-умен, по-талантлив в сравнение с тези, при които тези клетки спят. Що се касае до вашето битие, това, което вие наричате прогрес, той може да се окаже ненадминат във всяка област, а по-голямата, отколкото у другите, чистота на помислите му, ще го направи най-щастлив. Установеният контакт със своите планети ще му позволи постоянно да приема все нова и нова информация, и да обменя информация. Всичко това ще се приема от неговото подсъзнание и ще се предава на съзнанието във вид на нови и нови мисли и открития. Външно той ще бъде обикновен човек, но вътрешно... Такива вие ги наричате гении.
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #1 -: Септември 20, 2010, 00:48:28 »

Горска гимназия

-Кажи, Анастасия, теб така ли те възпитаваха родителите ти?
Тя отговори, след кратка пауза, през която вероятно си спомни своето детство.
-Аз почти не помня моите майка и татко. Възпитавали са ме дядо и прадядо примерно така, както сега ти разказвах, но работата е там, че природата и заобикалящият ме животински свят, аз някак сама чувствах добре, може би не осъзнавайки до край целият механизъм, но това не е най-главното, когато чувстваш. Дядо и прадядо от време на време идваха при мен и ми задаваха въпроси, молеха ме да им отговоря. У нас по-възрастното поколение се отнася към младенеца и малкото дете като към божество и чрез отговорите на детето проверява своята чистота.
Помолих Анастасия да си спомни някакъв конкретен въпрос и неговият отговор. Тя се усмихна и разказа:
-Веднъж си играех с едно змийче. Обръщам се, а те стоят, усмихват се. Много се зарадвах, защото с тях е интересно. Само те можеха да задават въпроси, и сърцата им бият в същия ритъм като моето, а при животните- по-различно. Изтичах към тях, прадядо ми се поклони, а дядо ме взе на коленете си. Слушах как бие сърцето му, и разглеждах косъмчетата на брадата му. Всички мълчим. Мислим, и така ни е добре. После дядо ме пита:
-Кажи, Анастасия, защо косите растат тук ? - и показва главата си и брадата си.- А тук не растат?- и показва челото и носа си.
Докоснах челото и носа му, но отговорът не идваше, а да говоря необмислено не мога, нужно ми е да разбера. Когато те дойдоха другият път, дядо пак ми казва:
-Ето че продължавам да мисля, защо коса ми расте тук, а там не расте.- И отново показва челото и носа си. Прадядо ме гледа внимателно и сериозно.
Тогава си помислих: може пък наистина това да е най-сериозния му проблем и попитах:
-Дядо, а на тебе, какво, много ли ти се иска, те навсякъде да растат: и на челцето и на нослето?
Прадядо се замисли, а дядо отговаря:
-Не, не ми се иска.
-Ами затова и не растат, защото на теб не ти се иска така.
Той замислено, сякаш питаше сам себе си, поглаждаше брадата си:
-А тук растат, значи, защото на мен така ми се иска?
Аз потвърдих:
-Разбира се , дядо, и на теб, и на мен, и на този, който те е измислил.
Тук прадядо някак възбудено ме попита:
-А кой, кой го е измислил?
-Този, който всичко е измислил.- отговорих аз.
-Но къде е той, покажи?- пита прадядо и ми се покланя.
Аз не можах веднага да им отговоря, но този въпрос остана в мен, и аз започнах да мисля за него често.
-А после отговори ли?
Отговорих след около година и нови въпроси получих, а докато не отговорих, те не ми задаваха нови, а аз го преживявах много силно.
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #2 -: Септември 20, 2010, 00:51:14 »

Внимание към човека

Попитах Анастасия, кой я е научил да говори, щом почти не помни майка си и баща си, а дядо й и прадядо й са общували рядко с нея. Получените отговори ме поразиха и изискват осмислянето от специалисти, затова ще се постарая възможно най-пълно да ги възпроизведа. За мен смисълът им започна да се прояснява постепенно. Отначало, след моя въпрос тя попита:
-Имаш предвид умението да се говори на езиците на различни хора?
-Какво значи “различни”, ти какво, да не би да можеш да говориш на различни езици?
-Да, - отговори Анастасия.
-И на немски, и на френски, английски, японски, китайски?
-Да,-повтори тя и добави:- Нали виждаш, че говоря на твоя език.
-Искаш да кажеш - на руски.
-Е, това е твърде обобщено. Аз говоря, или поне се старая да говоря, с тези обороти и думи, които именно ти употребяваш в речта си. Това ми беше малко трудничко в началото, тъй като ти имаш малък речников запас и повтарящи се обороти на речта. Чувствата са също слабо изразени. С такъв език е трудно да се изложи достатъчно точно всичко което би ми се искало.
-Почакай, Анастасия, сега ще те питам нещо на чужд език, а ти ще ми отговориш.
Казах и “здравейте” на английски, после на френски. Тя тутакси ми отговори.
За съжаление, аз не владея чужди езици. В училище учех немски и то за тройка. На немски си спомних цяла фраза, която ние със съучениците ми бяхме заучили добре. Нея казах на Анастасия:
-Их либе дих, унд гибт мир дайн ханд.
Тя ми протегна ръка и отговори на немски:
-Давам ти ръката си.
Поразен от чутото, още не вярвайки на ушите си, аз попитах:
-И какво, всеки ли човек може да се научи на всички езици? - Интуитивно чувствах, че на това необичайно явление трябва да има някакво просто обяснение, и аз съм длъжен да го осъзная и да го доведа до хората.- Анастасия, хайде разказвай с моя език и се постарай с примери, и да бъде разбираемо, - помолих аз малко развълнувано.
-Добре, добре, само се успокой, отпусни се, иначе няма да разбереш. Хайде отначало да те науча да пишеш.
-Мога аз да пиша, ти за езиковото обучение разказвай.
-Не просто да пишеш, аз писател да бъдеш ще те науча, и то талантлив. Ти ще напишеш книга.
-Това е невъзможно.
-Възможно е, това е просто.
Анастасия взе пръчица, начерта на земята цялата руска азбука с препинателните знаци и попита колко букви има тук.
-Тридесет и три,- отговорих аз.
-Ето виждаш ли буквите съвсем не са много. Можеш ли да наречеш, това което начертах книга?
-Не, - отговорих аз, това е обикновена азбука и толкова. Обикновени букви.
-Но нали всички рускоезични книги се състоят от тези обикновени букви,- отбеляза Анастасия,- ти си съгласен с това? Виждаш ли колко е просто.
-Да, но в книгите те са разпределени по друг начин.
-Правилно, всички книги се състоят от много комбинации от тези букви, човек ги разпределя автоматично, ръководейки се при това от чувствата. От това следва, че отначало се ражда не комбинацията от букви и звуци, а чувствата, предизвикани от неговото въображение. У този, който ще чете, възникват примерно същите чувства, и те се запомнят за дълго.Ти можеш ли да си спомниш някакви образи, ситуации от прочетените от теб книги?
-Мога, - след като помислих , отговорих аз.
Припомних си не знам защо “Герой на нашето време” на Лермонтов, и започнах да разказвам на Анастасия.Тя ме прекъсна.
-Ето виждаш ли, ти можеш да обрисуваш героите на тази книга, да разказваш какво те са чувствали, а от момента, в който ти си я прочел, е минало немалко време. А ако аз те бях помолила да разкажеш в каква последователност са подредени в нея 33-те букви, какви комбинации са построени от тях, би ли могъл да го възпроизведеш?
-Не. Това  е невъзможно.
-Това действително е много трудно. Значи, чувствата на един човек са се предали на друг с помощта на всевъзможни комбинации на 33 букви. Ти си гледал тези комбинации и тутакси си ги забравил, а чувствата, образите са останали и са се запомнили задълго...Ето как се получава, ако душевните чувства се свържат направо с тези знаци, без да се мисли за всякакви условности, душата заставя тези знаци да застанат в такава последователност, редувайки комбинации от тях, че четящият впоследствие ще почувства душата на писалия. И ако в душата на пишещия...
-Почакай Анастасия. Кажи по-просто, по-разбираемо, по-конкретно с някакъв пример покажи езиковото обучение. Писател после ще ме правиш. Разкажи кой и как те научи на разбираш различни езици?
-Прадядо, - отговори Анастасия.
-Дай пример, - помолих аз, желаейки да разбера всичко бързо.
-Добре, но ти не се вълнувай, аз все едно ще намеря начин да ти стане ясно, и ако за теб това е така важно, ще опитам да те науча на всички езици, та това е просто.
-За нас това е невероятно ,Анастасия, затова се постарай да обясниш. И кажи за какъв срок от време би могла да ме научиш?
Тя се замисли гледайки ме, и после каза:
-Паметта ти вече не е твърде добра, имаш битови проблеми...За теб ще е нужно много време.
-Колко?- нямах търпение да чуя отговора.
-За битово разбиране, от типа на “здравей’-“довиждане” и т.н., мисля, че не по- малко от четири, а може и шест месеца, - отговори Анастасия.
-Край, Анастасия, разказвай как го е правил прадядо ти.
-Той играеше с мен.
-Как играеше, разказвай.
-Успокой се де, отпусни се. Никак не мога да разбера защо се вълнуваш?- И тя продължи спокойно:- Прадядо играеше с мен, като на шега, Когато идваше при мен сам, без дядо, винаги приближаваше, покланяше се до кръста, протягаше ми ръка, а аз на него моята. Той отначало ми стисваше ръката, после заставаше на коляно, целуваше я и казваше:”Здравей Анастасия”. Веднъж той дойде, всичко направи, и очите му, както винаги ме гледат ласкаво, а устните му произнасят някаква абра-кадабра. Гледам го удивена, а той пак нещо глупаво говори, съвсем несвързано. Не издържах и попитах:
-Ти какво сега, забрави, какво да кажеш ли?
-Забравих, - отговори прадядо, отдалечи се от мен на няколко крачки, отново се приближи, ръка протегна, аз на него моята. Той се отпуска на коляно, целува ми ръка. Погледът му ласкав, устните му мърдат, но въобще нищо не казва. Даже се изплаших. Тогава му и подсказах:
-Здравей, Анастасия
-Правилно,- потвърди прадядо и аз разбрах, че това е игра, и ние с него често играехме така. Отначало не беше сложно, после играта се усложни, но стана и по-интересна. Тя започва на тригодишна възраст и завършва на единадесет години, когато човек като че ли се явява на изпит, заключаващ се в това, внимателно гледайки събеседника, да го разбираш без думи, на какъвто и език да говори. Такъв диалог е много по-съвършен от речевия, и много по-скоростен.Вие наричате това предаване на мисли на разстояние, смятате го за необичайно, от областта на фантастиката явление, а това е просто внимателно отношение към човека, развито въображение и добра памет. Зад това се крие не просто по- съвършен способ за обмен на информация, но и познание на човешката душа, растителния и животински свят, на мирозданието изобщо.
-Анастасия, каква е връзката с растящите на участъка растения?
-Как каква е връзката? Едновременно детето опознава светът на растенията като частичка от механизма на Вселената, влиза в контакт със своите планети, с тяхна помощ и с помощта на родителите си бързо, много бързо опознава истината и интензивно се развива в областта на психологията, философията, естествознанието- вашите науки. Ако такава игра се проведе и за пример се използва някаква ръкотворна вещ от изкуствения свят- то ще се обърка. Няма да му помагат силите на Природата, Космоса...
-Аз вече ти казах Анастасия, детето в крайна сметка може да стане агроном. А в другите области от къде ще му дойдат знания?
Но Анастасия започна да ме убеждава, че у човек, възпитан по този начин, ще се появяват способности към бързи познания във всяка област на нашите науки.
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #3 -: Септември 20, 2010, 00:56:33 »

Кой ще възпитава сина ни?

По пътя, когато Анастасия ме изпращаше към катера, ние седнахме да отдъхнем на това място, където Анастасия беше оставила връхните си дрехи, и аз я попитах:
-Анастасия, как ще възпитаваме нашия син?
-Постарай се, Владимир, да осъзнаеш,- ти засега още не можеш да го възпитаваш. И когато очите му за пръв път осмислено погледнат света, ти не бива да си наблизо.
Хванах я за раменете и я разтърсих:
-Ти какво приказваш, какво си позволяваш? Не ми е ясно, откъде са ти тези своеобразни умозаключения. Изобщо самият факт на съществуването ти е невероятен, но това не ти дава право да решаваш всичко сама в нарушение на законите на логиката.
-Успокой се Владимир, моля те. Не знам каква логика имаш предвид, но се опитай спокойно да осмислиш всичко.
-Какво трябва да осмислям? Детето не е само твое, но и мое, аз искам то да има баща, искам да бъде с всичко обезпечено, да може да получи образование.
-Разбери, никакви материални блага както ги разбираш ти, не са му нужни. Той ще има всичко изначално. Още в младенчеството си ще получи и осмисли толкова информация, че обучението, пак както го разбираш ти, е просто смешно. Все едно да изпратиш велик математик в първи клас. У тебе възниква желание да донесеш на малкия някаква безсмислена дрънкулка, но тя съвършено не му е нужна. Тя е нужна на тебе за собствено удовлетворение: колко съм добър, грижлив. Ако смяташ, че ще сътвориш благо като осигуриш на сина си кола или още нещо там, което у вас се смята за благо, то, ако пожелае, той и сам ще може всичко да получи. Помисли спокойно, какво конкретно можеш да кажеш на своя син, на какво да го научиш, какво си направил в живота си, с което да си му интересен?
Тя продължаваше да говори с мек, спокоен глас, но думите й предизвикваха тръпки.
-Разбери, когато той започне да осмисля мирозданието, ти редом с него ще изглеждаш недоразвито същество. Нима ти се иска, синът ти да вижда в своя баща един малоумен? Единственото, което може да ви сближи- това е степента на чистота на помислите, но тази чистота във вашия свят е достижима за малцина.
Разбрах, че да се спори с нея е абсолютно безполезно и извиках в отчаяние:
-Значи, той никога няма да узнае за мен?!
-Аз ще му разкажа за тебе, за вашия свят, когато бъде способен всичко осмислено да разбира и да взема решения. Какво ще направи- не зная.
Отчаяние, болка, обида и страшна догадка се смесваха в мен Прииска ми се да ударя с все сила това красиво интелектуално-отшелническо лице. Всичко разбрах. И дъхът ми секна от това което разбрах.
-Всичко е ясно! Сега всичко е ясно! Ама ти...Нямало е с кого да се треснеш тук за да се сдобиеш с дете. Чупеше се още отначало- интригантка. За монахиня се представи. Дете ти е било нужно. Ти си ходила в Москва. Гъбките си и ягодките си продала. Да беше отишла там на тротоара. Ватенката си, забрадката да беше снела. Веднага щяха да клъвнат.Нямаше да плетеш паяжината си, да ме заплиташ мен.
Разбира се.Разбира се! Нужен ти е човек мечтаещ за син. И си постигна своето. За детето помисли ли? За сина? На когото предварително е предначертано да живее като отшелник. Да живее така както ти смяташ за нужно. Че и за Истината се разпростираше. С много нещо се наемаш, отшелнице. Ти ли си Истината от последна инстанция? А за мен помисли ли? Да! Аз мечтаех за син! Мечтаех да му предам работата си. Да го науча на бизнес. Да го обичам исках. А сега как да живея? Да живея и да знам, че мъничкият ми син в глухата тайга някъде пълзи беззащитен?Без бъдеще. Без баща. Че от това сърцето ми ще се пръсне. Ти не можеш да разбереш това, горска самка.
-Може сърцето ти да стане осмислено и всичко да бъде наред? Такава болка душата ще изчисти, ще ускори мисълта, ще призове...- тихо произнесе Анастасия.
А в мен такава ярост бушуваше, такава злоба... Вече не се владеех. Хванах пръчка. Отдалечих се на бегом от Анастасия и започнах с всички сили да удрям с пръчката по малко дърво, докато тя се счупи.
После се обърнах към Анастасия и...като я видях...Невероятно ,но злобата ми започна да преминава. Помислих си:”Ама какво пак загубих контрол над себе си, разбушувах се. Както и предния път когато я ругах.”
Тя стоеше притисната към дърво, с вдигната нагоре ръка, наведена напред глава, сякаш противостоеше на ураганен вятър. Вече съвсем без злоба, аз се приближих и я заразглеждах. Сега ръцете й бяха притиснати към гърдите, тялото й леко трепереше, тя мълчеше, и само добрите, предишните добри очи, ласкаво ме гледаха. Така стояхме ние известно време, разглеждайки се един друг. Аз размишлявах. Несъмнено тя не е в състояние да каже неистина. Та нали можеше да не ми казва нищо, а тя...Знае, че ще й бъде зле, но говори. Разбира се това също е крайност. Невъзможно е да се преживее, ако човек през цялото време говори само истината, само това което мисли. Но какво да се прави щом тя е такава и не може да бъде друга.Случи се това ,което се случи. Сега тя ще бъде майка на сина ми. Ще стане майка, щом го каза. Разбира се странна майка ще бъде. Начина й на живот...Мисленето...Но нищо не може да се направи с нея. Затова пък е физически много силна. Добра. Природата добре познава, животните. И е умна. Макар и да е своеобразен умът й. Все пак тя знае много за възпитанието на децата. През цялото време искаше да разказва за децата. Тя ще отгледа сина ни. Такава ще го отгледа.  През студ ще мине и през виелици. Нищо са те за нея. И ще отгледа. И ще възпита. Трябва някак да се приспособя към ситуацията. Ще идвам при тях през лятото, като на почивка. През зимата е невъзможно. Не е за издържане.А през лятото ще играя със сина си. Като порасне ще му разкажа за хората от големите градове.
Трябва все пак да й се извиня този път,  и аз казах:
-Извини ме Анастасия, отново се разнервничих.
Тя веднага заговори:
-Ти не си виновен. Само не се ругай. Не преживявай. Ти за сина си се безпокоеше. Преживяваше, че лошо ще му бъде. Че майката на твоя син, е като обикновена самка. Да обича не умее с истинска любов, човешка. Ти само не преживявай. Не се разстройвай. Ти така каза, защото не знаеше, нищо не знаеше за любовта ми, мой любими.
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Здравето на децата индиго
Децата индиго
giti 3 4439 Последна<br />публикация Юли 13, 2009, 19:58:53
от giti
Децата на новото хилядолетие. Как децата медиуми променят света
Книги
lotus 2 2356 Последна<br />публикация Юни 18, 2009, 22:10:15
от lotus
Децата и страхът
За родителите
delfin 0 2445 Последна<br />публикация Януари 14, 2010, 15:23:59
от delfin
СЪТВОРЕНИЕ - ТРИ МОЛИТВИ от АНАСТАСИЯ
Великият преход
ЕМИЛИЯН :) 0 1435 Последна<br />публикация Февруари 22, 2011, 23:20:49
от ЕМИЛИЯН :)
Резюме на книгите на Вадим Зеланд
Книги
mamagaya 2 5914 Последна<br />публикация Май 22, 2011, 22:24:47
от mamagaya

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright