Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Наивност  (Прочетена 2374 пъти)
Kery
Гост
« -: Септември 19, 2010, 16:27:36 »

Правя тази тема за да обсъдим къде е границата между добротата и наивността.
До колко ви помага интуицията, когато е необходимо да прецените дадена ситуация или човек.
След като някой е загубил доверието ви давате ли му втори шанс и дали това е било добро решение или след време отново ви е излъгал?
До колко позволявате другите да влияят на преценката и подвеждали ли са ви?
Успявате ли да прецените ситуацията, макар да не ви засяга лично или точно тогава я преценяте най-добре?
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #1 -: Септември 19, 2010, 19:20:51 »

Ако някой "приятел" примерно прави гадости, и ти от добро чувство да си траеш, това за мене е наивно. Примерно Намигване
Инак няколко думи на място (ако може пак с добро чувство, ама с по-остър тон..) не са излишни в такива случаи. Примерно Намигване
Активен
protoplasma
Гост
« Отговор #2 -: Юли 02, 2012, 16:18:17 »

Помощта не е – да направиш нещо, вместо някой, а да му помогнеш сам да го направи.
Имах един приятел, на име Яким. Всъщност, той още ми е приятел, просто не съм го виждал от 7 години, както всички, с които по някакъв начин съм се сближавал.
Та този Яким, беше 2 метра, 140кг., добродушен до безобразие. Погледа му беше много дълбок и сякаш всеки момент ще се разплаче, а беше вечно усмихнат. Следваше химия в химичския факултет. Не помня по каква линия се присъедини към нас, но... това са подробности. Идваше, сядаше и не обелваше дума. Когато някой го попиташе нещо, отговаряше кратко и ясно. Ние вилнеехме, пиехме, а бе... купон, а той все така седеше някъде и все едно ни се радваше като на деца. Не пиеше, а и не пушеше до едно време.
Яким беше природно ... свръхинтелигентен. Ползвахме го буквално като гугъл (тогава нямаше интернет).
След като ви го описах, горе-долу, ще ви разкажа една история, която е по темата.
Никой не е виждал Яким да учи или да чете. Майка му и баща му го смятаха за глупав неудачник, който от нищо не се интересува.
Взимаше изпитите си без да чете. В химията, както се досещате, не е както в... историята или литературата, да речем. Там има много математика, периодични системи, мулекулни и атомни маси, емпирични формули и т.н. и т.н. Няма как без четене. Е... Яким, никой не го беше виждал да чете.
Седеше, гледаше и се усмихваше, а в тях правеше същото, по думи на майка му, баща му и брат му.
В неговия курс, колегите му го правеха ...буквално на маймуна. Подиграваха му се, пращаха го за цигари и за кафе, обиждаха го по всевъзможни начини. По време на изпит, го изцеждаха буквално. Той взимаше изпитите на който смогне, помагаше им да преписват, пишеше вместо тях, даже се е явявал вместо свои колеги. Който каквото искаше от него, той просто го правеше, абсолютно безвъзмездно. Толкова се раздаваше, че не можеше сам да смогне, да напише своя впрос по изпита и обикновено се явяваше отделно, след това.
Той не говори. Тези неща не ги знам от него, а от една негова колежка, която беше в неговия курс и е свидетелка на всичко това. Аз тогава... по онова време... бях малко по-...буен да кажем и дори се бях надъхал да ходя да ги строявам. Реално, той беше като мечка и може преспокойно да стисне трима човека, в приятелска прегръдка и да изхрупат като вафли. Никога, обаче, през живота си, той не беше посягал на човек.
Този същя, Яким... на 27 години, техните го изгониха от тях. Защо? Защото брат му се женил и няма място за него. Просто така! Живя в нас... известно време, а един ден, просто изчезна. По паркове съм го засичал, градинки (зимата), но каквото и както да говоря с него, той просто седеше и се усмихваше. Понякога, когато започвах да се ядосвам, повтаряше “Всичко е наред, Лази, аз съм добре”.  Да, през последните моменти от нашето другаруване, говореше повече от преди. Това момче знаеше неща, за планети, съзвездия, природни елементи и процеси, които просто не разбирах от къде ги научава. Когато го питах, да ми препоръча книга, литература... нещо, от където го знае той, все казваше “Няма книги, Лази. Това са елементарни неща”. Е... явно за него бяха елементарни.
Защо ви разказах за Яким? Защото той им вредеше на тези свои колеги и на всички, които го мислеха за наивен балък, много повече, отколкото ако ги беше хванал да ги набие. Замислете се и сами ще достигнете до този извод. Не искам да ви отнемам това удоволствие.
Та ето и отговорите ми на зададения въпрос.
 
Цитат на: Kery
къде е границата между добротата и наивността.
Там, където започваш да ощетяваш и да вредиш себе си, в името на чуждо добруване.
Там, където добрите резултати са очевидно непостижими и дори вредим, вместо да помагаме.
Там, където ...същността ти подсказва, че това, което правиш не е правилно (за тези, които имат интуиция).
Цитат на: Kery

До колко ви помага интуицията, когато е необходимо да прецените дадена ситуация или човек.
Интуицията е особено изострена при хора, които нямат други защити и им куца линеарното мислене (причина-следствие/факт-извод)

Цитат на: Kery
След като някой е загубил доверието ви давате ли му втори шанс и дали това е било добро решение?
Доверието/любовта/прошката, тези неща не са зависими от обстоятелства и факти.
Един... сравнително осъзнат човек избягва да очаква дадено поведение или реакция от който и да било, избягва да се ангажира с намерения и планове, избягва да налага критерии и изисквания. Съответно – няма как да бъде излъган или разочарован.
Той просто прави това, което усеща като правилно, а усета на тези хора е безпогрешен. Когато, обаче, спре да се вслушва в него, той губи този усет и това може да доведе до необратими щети, вътре в него, които да се проявят и извън него, което обикновено е очевидно, отчитайки ефекта и влиянието, което оказва на света и хората около себе си.
Цитат на: Kery
До колко позволявате другите да влияят на преценката и подвеждали ли са ви?
Когато един човек няма очаквания, доста нелепо и абсурдни би било да следва чужди такива. Това са т.нар. – донори. Никой не може дълго да издържи на тази система. Яким някак си успяваше, но той... някак си ...нямаше нищо за губене. Не искаше нищо за себе си от живота, не искаше да създава семейство, да се жени или задомява. При него, всички желания и всички мечти, бяха перманентно сбъднати.
Цитат на: Kery
Успявате ли да прецените ситуацията, макар да не ви засяга лично или точно тогава я преценяте най-добре?
Някои хора, също на ...поне средно ниво на осъзнатост, успяват, тъй като имат дарбата да виждат една ситуация от различни гледни точки. За тях няма лични и чужди проблеми, а просто проблеми. За тях няма лична и чужда радост и мъка, а просто радост и мъка, към които всички трябва да са съпричастни, тъй като са едно цяло.
Активен
nikcvet
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 90


« Отговор #3 -: Юли 02, 2012, 16:28:36 »


Забелязал съм, че някои хора са си наивни и толкова - нищо не помага.
Добротата и наивността сякаш обикновенно си вървят заедно.

Струва ми се, че обратното на наивността трябва да е мъдростта.
А мъдростта е нещо специално - не е равна на ум, знания, даже опит,
а е нещо принципно над тях.
Активен
Sue
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #4 -: Юли 02, 2012, 17:20:55 »

    Санги, къде е Яким сега ?
    Би трябвало след толкова много години четене да си разбрал, че Яким е лекувал. .. И че е бил на ниво, на което тези "използвания" от другите са били наистина маловажни за него. За Бога, та той е имал в главата си цялата Вселена! Какво значение има някакво си отиване за кафе? То е като да отидеш на магазин с дете и да му вземеш гумени бонбончета, за да се позабавлява.
    Те не са полезни за неговото тяло, но радостта му да ги има е изпълваща.
    Хммммм... Мисля, че не ми стигат думите, за да предам как се виждат нещата от страна на човек като Яким.
    Бог да го благослови, че е бил сред вас!

    Вярвам, че ако е преценял, че това което го карат ще застраши някои физически или нарани, Яким не би го направил. Били сте просто деца за него
    Активен
    never give up
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 18


  • Град: Асеновград
  • « Отговор #5 -: Юли 02, 2012, 18:34:16 »

    Сега осъзнавам нещо което трябваше да осъзная преди доста време, мислех си, че преди бях добър, но не, бил съм супер наивен, не знам защо, но някакси ми идваше отвътре, още буквално откакто се бях научил да говоря и да ходя, аз изпълнявах услуги на всеки от всякакъв вид и знаете ли какво ми даваха всички срещу тези услуги, те ми даваха обиди, омраза и само такива лоши неща, не бях чувал нито една добра дума от човек на който съм помагал, мразех това качество в себе си, всъщност още го мразя, но в момента го подтискам по собствени си начини, но понякога, макар и рядко, пак си пробива път .
    Активен

    ...and the vision finally added: "Go and find the answers in yourself; and always remember: 'You're already living.' Don't let them scare you on your quest for answers and for salvation - for real salvation...
    Sania
    Гост
    « Отговор #6 -: Юли 02, 2012, 21:33:47 »

         Ухилен Never give up , да не те хване параноя , че те преследвам във всички теми ... Ухилен .

    Относно темата за наивността да споделя и аз моето мнение , тъй като и аз съм една от нейните жертви. Изводите до които аз съм достигнала и които не твърдя да са верни са следните :
     
    1. Наивният човек , който се оставя да бъде използван , най -вероятно лекува някоя травма от чувство за вина. Вина към някой , която се оптива за замаже с разни добрини към този някой или към всички останали. Човек , който според неговите убеждения или според наложените му такива е направил нещо лошо и после дълго време , да не кажа цял живот, се опитва да изкупи грешката си правейки добро на хората , убеждавайки самия себе си колко добър човек е .
    2. Човек , който е живял в проблемно семейство , а родителите често са казвали че стоят и търпят само заради децата и за това не се развеждат. При  такива ситуации децата обикновено израстват с чувството за вина , че те са виновни за нещастието на родителите си и за това че те страдат . При което започват да правят всичко за да угодят на тях , за да ги направят поне малко по-щастливи , като изпълняват всяко тяхно желение искайки да ги зарадват с нещо.Това е човек , който се чувства отговорен за чуждото щастие.
    3.Човек , който не се чувства достатъчно обичан и с добрините които прави , с наивността си и с това че се оставя да бъде използван , се опитва да си купи поне малко любов. Мисли си , че като направи добро на някой този някой ще го обича или уважава повече. А не разбира , че точно така губи уважението на другите , като се оставя да бъде кукла на конци.


    Активен
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #7 -: Юли 03, 2012, 03:54:21 »

    Някога, когато бях 4-5 клас, имах една учителка, която помня и до днес, сякаш е пред очите ми. Тя от първи ни преподаваше, в различни периоди... Понякога я нямаше цял срок, после пак ни се падне... не помня конкретните мотиви. Всъщност тя ни преподаваше по какво ли не. Просто я биваше с децата. Отнасяше се с всички ни, като към нейни деца. Мога да я нарисувам по памет и със сигурност ще я познае всеки, който я е виждал някога, а да не говорим за тези, на които е преподавала, когато са били малки. Името й обаче не помня. ...Другарката (по комунистически тертип)... сега, може би щеше да се казва – Госпожата Ухилен
    Беше красива жена, в истинския смисъл.
    Един ден, обаче й се разсърдих.
    Правихме някакъв... преразказ по картинка или... нещо такова. Всъщност беше разказ, за двама глупчовци. Вървели си тези глупчовци покрай една река и нещете ли – видяли една върба. Плачеща върба. Станало им жал, като видели как била приведена и сякаш с клоните си се опитвала да достигне водата в реката, за да отпие от нея. Глупчовците решили да й помогнат, като се провесят на нея. Провесили се, единя се хванал за другия, който се държал за клон от върбата, който се счупил накрая и цопнали в реката.
    Тъй като ...”анализа” върху тази история беше за домашно, някои бяха се подготвили прилежно. Общото между всички анализи беше – присмеха над глупостта на тези двама глупчовци, понеже не знаели, че на върбата клоните са виснали надолу, защото е такъв вид дърво, за това я наричат “плачеща” и също така, не били наясно, че дърветата пият вода от корените, а не от клоните. Да, явно родителската намеса си е казала думата, но не това е важното.
    Аз, разбира се, бях без домашно. Да, но другарката ме изправи (за щастие тя не ни изкарваше на дъската, а само изправяше този, който говори) и ми каза, че щом не съм написал нищо и съответно няма какво да прочета, да опитам да кажа нещо с мои думи. Мразех когато прави това.
    Казах, общо взето това, което през цялото време си мислех и някак си не ми харесваше, че им се присмиват така на двамата глупчовци. Не помня с точност, но идеята беше такава, че тези двамцата, макар и глупави са добри хора, защото са искали да помогнат – намеренията им са били добри и ако единя е бил поне малко по-умен щяха да постигнат много.
    Станах малко за смях, така да се каже, а и другарката не се сдържа, което най-много ме засегна, защото определено я приемах като голям авторитет и дори я обичах, може да се каже.
    Един Сашо имаше, с който иначе си бяхме приятели, но все се биехме, хвърли химикалката си по мен и обикновено и аз хвърлях нещо, но тогава момента беше деликатен, та отидох и го ударих два-три пъти и тя ме изгони.  Помня, че много ме терзаеше тази случка. От тогава, някак си, другарката ми стана някак сива. Имахме много часове и след това при нея, но аз тотално изключвах, както и в другите часове, при другите даскали. Имах някакъв талант, когато не ми харесва мястото, на което се намирам или някой човек, тотално да изключвам и изобщо не бях там. Това ми докарваше много проблеми. Най-показателен беше един случай, при една много зла даскалица, когато пак така се бях отвял, при което ...от някъде чувам някакъв крясък “ЛАЗАРЕ КЪДЕ ЗАСТРЕЛВАТ ХРИСТО БОТЕВ?! СТАНИ!”. Стреснах се! Станах, а всички се издуваха да не се засмеят, защото тази по история си беше цербер. Когато станах, започнах ясно да се оформя образ пред мен. Две изцъклени стъклено сини очи, с някакви странни неща, като червени вени в тях, ме гледаха иззад големи лупи, Странна гледка. Странен ми беше и начина, по който бузите и гушата й се тресяха, когато казва “БОТЕВ”.  Въпроса беше повторен, в двойно по-креслив вариант. “ЛАЗАРЕ, КЪДЕ ЗАСТРЕЛВАТ ХРРРИСТО БОТЕЕВ?!” ... Единственото, което успях да измънкам, беше “в челото, другарко”. Е... да, вече не се сдържаха и избухнаха, а аз едва докосвайки земята с крака и ухо, здраво пристегнато между пръстите й се носех към изхода. Между другото, малко след това половината клас сподели същата съдба. И все ни ловеше за лявото ухо! Сигурно не е случайно.  След нейните часове, половината бяхме с червено ляво ухо.
    Както и да е, да не се отплесвам.
    Та ...бях много разочарован от другарката, която също се разсмя на това, което според мен трябваше да е най-важното.
    И известно време “ме нямаше” в часовете й. Един ден, обаче, в голямото междучасие, когато всичко летеше към лафката, освен мен, защото до последно отказвах да ям в училище, бях седнал на стълбите нещо. Тогава... иневиделица, тази другарка, същата... красивата, се появи отнякъде и седеше до мен, също на стълбите. Очудих се, че седна така. Обикновено възрастните пищят, когато видят някое лапе да седи на стълбите. Докато се чудех, мълчахме, а тя ме гледаше, пак с онази нейна перманентна усмивка. Търсеше думи. Тях вече ги помня дословно.
    - Представи си, Лазаре, че върбата можеше да говори! Какво смяташ би казала тя, ако я попитаме нея за мнението й по този разказ?
    Очудих се, че помни този случай изобщо и че... някак си знаеше какво ме мъчи... кога изгубих връзката.
    Нищо не казах... но си представях как върбата говори и какво казва. Тя, горе-долу го каза същото:
    - Ама че идиоти! Кой изобщо ги е молил за помощ?
    Да, точно така каза...”идиоти”. Каза го така, за да ме разсмее.
    Помълча няколко секунди, че да асимилирам и добави само:
    - Върбата също щеше да се разсмее, ако беше те чула.
    Пак нищо не казах и се взирах в нея. Много красива жена и винаги миришеше много хубаво... на някакъв крем май.  Стана и тръгна.
    Е, не пропусна да отбележи, че не е добра идея да се заседявам на стълбите, че може да настина. И... добави нещо от сорта на:
    - Все пак сега повечето знаят от къде пият вода дърветата и какво е плачеща върба, а това е идеята на този разказ Усмивчица
    От тогава отново греех в часовете й...
    ...
    Мисля, че нататък няма нужда да продължавам и става ясно какво искам да кажа с този разказ.
    Накратко - правете разлика между добродушие, наивност и глупост.
    Мъдрите хора, винаги ще намерят начин да достигнат до теб, до същността ти и да ти извадят "жилото", което те мъчи, дори и без да си го поискал от тях. Неразумните хора, водени от глупостта си, могат само да ти навредят, водени от добрите си намерения. 

    Цитат на: Sue
    Санги, къде е Яким сега ?

    Никой не знае, Сю. Телефона му не е същия, никакви актуални кординати му нямам.
    Цитат на: Sue
    Би трябвало след толкова много години четене да си разбрал, че Яким е лекувал...
    Не е до четене, Сю. И нищо да не бях прочел, няма как да отрека влиянието на този човек над мен и над всеки, който стоеше по-дълго покрай него и не го избягваше.
    Да, пропуснах да кажа, че много хора го избягваха като компания, тъй като, според стандартите, това беше един много голям особняк. Някои дори се страхуваха от него.
    Цитат на: Sue
    Вярвам, че ако е преценял, че това което го карат ще застраши някои физически или нарани, Яким не би го направил. Били сте просто деца за него
    Да, определено беше много против всякакъв вид насилие. Не ми се разказва сега, но има 1-2 показателни случки, които помня.
    Цитат на: never give up
    Сега осъзнавам нещо което трябваше да осъзная преди доста време, мислех си, че преди бях добър, но не, бил съм супер наивен
    Ами сега какъв си? Усмивчица Кое те навежда на мисълта, че си бил наивен?
    Цитат на: never give up
    знаете ли какво ми даваха всички срещу тези услуги, те ми даваха обиди, омраза
    Това говори лошо за тях, а не за теб. Реално ти не си ощетен с нищо, а ако си – то доброволно си се самоощетил, а не са те, които са те ощетили.

    Sania, искам да обърна внимание на третия ти пример, тъй като по този параграф и аз имам известен опит, макар и малък и доста скромен.
    Цитат на: Sania
    3.Човек , който не се чувства достатъчно обичан и с добрините които прави , с наивността си и с това че се оставя да бъде използван , се опитва да си купи поне малко любов. Мисли си , че като направи добро на някой този някой ще го обича или уважава повече. А не разбира , че точно така губи уважението на другите , като се оставя да бъде кукла на конци.
    Само две изречения:
    Човек не се чувства достатъчно обичан тогава, когато не се обича достатъчно.
    Човек губи уважението на другите, когато изгуби самоуважението си.
    « Последна редакция: Юли 03, 2012, 04:09:28 от sanguinary » Активен
    never give up
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 18


  • Град: Асеновград
  • « Отговор #8 -: Юли 03, 2012, 11:19:25 »

    Цитат на: never give up
    Сега осъзнавам нещо което трябваше да осъзная преди доста време, мислех си, че преди бях добър, но не, бил съм супер наивен
    Ами сега какъв си? Усмивчица Кое те навежда на мисълта, че си бил наивен?
    Сега мисля, че просто не съм наивен .
    На мисълта, че съм бил наивен ме навежда това, че още от малък, знаех, че като направя добро/услуга на някой, този някой ще ме третира като кукличка на конци и въпреки това го правех .
    Активен

    ...and the vision finally added: "Go and find the answers in yourself; and always remember: 'You're already living.' Don't let them scare you on your quest for answers and for salvation - for real salvation...
    Щуродино
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 257

    « Отговор #9 -: Юли 03, 2012, 20:54:47 »

    за интуицията.Преди се ядосвах на себе си,че все търча да помагам,ама отдавна спрях.Обичам се и се уважавам такава,каквато съм-приех се.На някои това е същността ни-все някой ни оценява.
    Активен

    Омръзна ми да се обяснявам-47 годишна
    Sania
    Гост
    « Отговор #10 -: Юли 03, 2012, 22:59:45 »

    На мисълта, че съм бил наивен ме навежда това, че още от малък, знаех, че като направя добро/услуга на някой, този някой ще ме третира като кукличка на конци и въпреки това го правех .

     Може би едно от най-важните неща за наивните хора е да се научат да казват НЕ. Да се научат , че когато ги помолят за услуга първо трябва да преценят дали това , което другите искат от тях  е добре и за двете страни и дали е правилно според собственото им виждане за нещата. Т.е наивния човек дори и да смята нещо за неправилно пак го прави , само за да не откаже . Или пък той е ощетен по-някакъв начин от това което прави , но пак си мълчи , за да угоди на другите. Но така не прави добро нито на тях, нито на себе си , а даже вреди на всички.
      Ако наивният се осмели да започне да отказва понякога , когато прецени че е нужно така поне ще разбере кои са истинските му приятели , кои са тези които го уважават заради него самия и кои заради услугите които им прави.
    Активен
    Житара
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 419

    « Отговор #11 -: Юли 03, 2012, 23:21:04 »

    Правя тази тема за да обсъдим къде е границата между добротата и наивността.
    До колко ви помага интуицията, когато е необходимо да прецените дадена ситуация или човек.
    След като някой е загубил доверието ви давате ли му втори шанс и дали това е било добро решение или след време отново ви е излъгал?
    До колко позволявате другите да влияят на преценката и подвеждали ли са ви?
    Успявате ли да прецените ситуацията, макар да не ви засяга лично или точно тогава я преценяте най-добре?

        Преди човек да се облече в дрехите на добродетелите ще е хубаво да си знае мярката.
    Активен

    ☺ ∞♥ oNe レo√乇
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #12 -: Юли 04, 2012, 18:57:20 »

    Цитат на: never give up
    Сега мисля, че просто не съм наивен .
    Наивно е да смяташ, че не си наивен.
    Цитат на: Щуродино
    Преди се ядосвах на себе си, че все търча да помагам ,ама отдавна спрях.
    Защо търчеше? А защо спря?
    Един от основните проблеми, довели до разболяването на обществото е  – липсата на   ясно осъзната идея в действията на човек.
    Сляпото и механично действие, както и сляпото и механично бездействие, няма начин да доведат до добри резултати за никой.  Синоним на наивност е – слепота. Това, че има недовиждащи и наивни хора не е толкова тъжно като факт.  Тъжното е, че има такива, които никак не са слепи,  но си затварят очите,  опитвайки се да си самовнушат, че оставяйки се да бъдат подведени – постъпват правилно и помагат.  
    В един обичаен, съвременен сценарий,  хората изпитват болка и гняв, когато бъдат излъгани. Гняв към този, който ги е излъгал и болка от загубата на количеството материя, с което са се разделили (примерно пари). Това е пример за един напълно обикновен, често срещан вариант, отнасящ се до хората, които са свързани само и единствено с материята.  Много са тези, които, когато дават – винаги изпитват болка... и винаги се чувстват подведени. Убедени са, че са заобиколени от себеподобни, които по цял ден се чудят как да ги излъжат нещо. Съответно живеят в състояние на перманентен страх. Колкото повече имат, толкова по-голям е страха в който живеят.  
    Съществува един друг тип хора. Доста по-рядко срещани.
    Те не се притесняват да бъдат подведени и това често бива разглеждано като липса на себеуважение. Винаги около тези хора, има такива, които да ги използват.
    Но тези, рядко срещани хора, не ги боли толкова от това че са подведени,  колкото от това, че се оставят да бъдат подведени съзнателно.
    А сега искам да се опитам да ви опиша и третия тип хора. Изключително редки единици.
    Те са същите като рядко срещаните хора, с тази разлика, че когато биват подведени, тяхната болка е друга. Боли ги... не за себе си и за това, че са дали, жертвали или изгубили нещо, кой знае колко ценно...  боли ги за този, който смята, че ги е подвел. Защото тези хора виждат и ясно осъзнават, че не те, ...а той е наивния и излъгания.
    Да се върнем на проблема – липсата на ясно осъзната идея в действията на човек.
    Малко са нещата, които правим и имаме ясна представа защо ги правим. Под “ние/нас” имам предвид хората.
    Ще ви споделя един метод, по който можете да си “сверявате часовниците”.
    Когато правите нещо, питайте се “защо?”. Когато си отговорите на защото, на отговора поставете пак “защо?”.  Например:
    1. Паля цигара – защо? Защото съм пристрастен (примерно) – защо? Защото нямам воля да спра – защо? Защото не се уважавам – защо? Защото имам еди какъв си проблем... и т.н. и т.н.
    Накрая, крайния отговор го сложете на първия въпрос. Паля цигара – защо? Защото имам проблем. Съответно излиза, че всъщност, вие следвате съветите и робувате на един проблем, поради липса на самоуважение.
    Ако успеете на поне 5 защо да си отговорите, когато правите нещо и все още го смятате за правилно, то значи със сигурност е. Изцяло на интуицията и съвестта ви, оставете да ви показват – дали сте искрени в отговорите си или си ги надробявате както ви падне.
    Предполагам, не е нужно да ви казвам, също така, че отговори от сорта на "защото така ми е кеф" са несериозни. Не лъжете себе си, защото може и да си повярвате.
    Цитат на: Щуродино
    Обичам се и се уважавам такава,каквато съм.
    Докато това е така, никога, никой няма да може да те подведе или да те използва, по никакъв начин. Може да подведе и ощети само себе си. Да се ощети, не заради друго, а защото, определено може да имамного полза от срещата с такъв човек, а той пропуска това, за сметка на “жълтите стотинки”.
    Активен
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #13 -: Юли 07, 2012, 14:05:42 »

    Цитат на: Evigilatus
    подвеждания и използвания не съществуват - само заблуди и от двете страни.
    Точно така, евиджи. Радвам се да разбера, че не всички са спали около огъня, когато вожда говори.  Ухилен
    Цитат на: Evigilatus
    "Използваният" се е приел за такъв, като се затруднява (/не иска) да схване, че за да бъде в това положение, има причини (може да са нещо от миналото, но повечето пъти май са в огледалото), които далеч не са в "използвача". Вторият също си е в своята заблуда, мислейки си, че е възможно да се прави на тарикат, теоретично уж използвайки някого. Само че тези роли са достатъчно неустойчиви и нетрайни, че да се сменят редовно, като в омагьосан кръг, докато хората не склонят (волно или неволно) да разберат, че в случая това не е никаква карма, а две страни на една монета (илюзия).
    Много добре! Но искам да обърна внимание и на един друг момент. Един илюзионист, например... или дори обикновен киноартист ни лъже, че е някой друг, играейки роля. Колкото по-добре успява да ни излъже, толкова повече го харесваме.
    Всеки знае, че това е артист, но съзнателно се оставя да бъде излъган и дори... не са малко хората, които отъждествяват един артист с ролите му, а не с личността му зад тях. Същото е и в реалността. Винаги бих оценил, ако някой ме излъже качествено. Знам, че го прави, но ако има талант и виждам, че се старае и преценя, че цената си заслужава (както билета за хубав филм в киното), с радост бих се оставил да бъда излъган. Това, което отличава добрите лъжци от не толкова добрите е, че те успяват да излъжат първо себе си, а след това да ни убеждават нас да се хванем. Когато човек сам не си вярва, няма как да излъже никой, който има средно добро зрение и малко разсъдък. Тези хора, които не лъжат, всъщност са именно такива, които са излъгали себе си достатъчно добре. На практика – няма такива хора, които да не лъжат. Всички лъжем, постоянно и непрекъснато, освен, когато става дума за факти. Кафявата мечка е кафява – вярвате ми, нали?
    В природата животните също лъжат, особено по време на размножителния период. Лъжата е нещо прекрасно, в самата си същност. Част от играта, която всичко в кръговрата на живота играе постоянно.
    Лично аз, съм склонен искрено да съжалявам човек, който никога не е бил лъган. Парадоксално, но най-трудно е да се излъже глупав човек. Той си знае неговото и каквото и да му говорите, в каквото и да го убеждавате, все тая.
    Ако му кажете, че кафявата мечка е зелена, директно ще ви подмине с присмех, макар че той никога не е виждал кафява мечка. При умния човек има две състояния, които са много ценни – допуска всяка лъжа и се съмнява във всяка истина.
    Ще потърси нещо за кафявата мечка, ще провери... и дори и когато види, в зоопарка, например, истинска кафява мечка, която отвсякъде си е кафява, ще се загледа и ще потърси зелен отенък.
    А сега ще ви кажа истината. Кафявата мечка не е кафява, а козината на кафявата мечка е кафява.
    Цитат на: Evigilatus
    Кармичните последствия са други, неизбежни, разбира се, но не задължително лоши.
    Разбира се, че не е задължително. Елементарен ангажимент... незавършеност.
    Ако сте започнали да се карате с някой, но не сте си довършили караницата, нормално е да не е много приятно.
    Но пък може и да сте почнали да разменяте ласки и да не сте ги довършили.  
    Цитат на: Evigilatus
    Всъщност, като всичко друго са, въпрос на гледна точка. По-съвременната е негативната - да бъдем неудовлетворени, нещастни и послушни (но нали сме модерни, имаме си и ню ейдж еквивалент, където основен мотив е позитивно-щраусовият начин на мислене).
    От къде се пръкна, бе, Евиджи?! Браво! Според моите предстви, наистина изумително трезво и точно наблюдение имаш върху действителността.
    Пишеш грамотно, стараеш се, а и разсъжденията ти са подредени и лесносмилаеми.
    Хора, предлагам да я баннем, тя не е за тук.
    Цитат на: Evigilatus
    няма как човек, който е убеден, че е използван, да мисли позитивно.
    Както и човек, който е убеден, че се възползва или подвежда някой. Не за друго, ами просто – разбиранията за позитивно и градивно, на използващите хора с уклон към паразитизъм, стигат до там, до където се простира тяхната изгода и удовлетворение. Проблема на използваните е такъв, че техния поглед е в съвсем друга повърхнина, по-високо от тази на чисто материалната и емоционална удовлетвореност. Е... не винаги, но поне в повечето случаи.
    Цитат на: Evigilatus
    Просто няма как - подписът на вожда обяснява защо.

    От както го сложих, тайно се надявам някой да ме поправи и да каже “А бе, вожде, всъщност... като се замисля... и двете са невъзможни, а не само второто.”
    Да речем, че току що го направи, макар и непряко, с някои свои виждания, които сподели с нас.
    Цитат на: Evigilatus
    Цитат на: Sania
    Може би едно от най-важните неща за наивните хора е да се научат да казват НЕ.
    Не. Усмивчица
    С казване нищо не става.
    Вожда излиза във ваканция.
    Цитат на: Evigilatus
    Възможно е да съм пропуснала, но май никъде в темата не се изяснява какво е точно наивност.
    За мен има разлика между наивност и неосъзнатост, въпреки че са свързани.
     
    Да, има разлика и според мен.
    Наивността може да се тълкува като неопитност, наистина, но неопитността може да се приеме за невинност донякъде, естествена и непресторена. [/quote]
    Ами тука има една деликатна тънкост. Неосъзнатия и неопитния не е наивен, а неосъзнат и неопитен.
    Например – караш куче да сяда и да става, да подава лапа, да ти се подчинява, като по този начин ти се чувстваш като велик диктатор, който налага волята си над природата. Кучето не е наивно, а неосъзнато. Замисли се, обаче и допусни, че кучето е много по-осъзнато от човека, който го командва. То буквално му се подиграва. Тогава този човек, спокойно можем да го начислим към наивните. Наивността е по-обвързана със самозаблудата, отколкото с осъзнатостта. Тогава как да наречем хората, които съзнателно се оставят да бъдат подведени и манипулирани (по примера с кучето)?

    Цитат на: Evigilatus
    Цитат на: never give up
    Сега мисля, че просто не съм наивен .
    На мисълта, че съм бил наивен ме навежда това, че още от малък, знаех, че като направя добро/услуга на някой,
    Оу, странна работа.
    Или пък не е странна... А типично човешка, материалистична и лековерна.
    Да приемеш, че помагаш на някого, и още повече - че това те уязвява теб.
    Хем сам си помагаш, хем решаваш, че си наивен по тая причина.
    Бинго!
    Цитат на: Evigilatus
    П.С. Това с въпросчетата "защо" е наистина много полезно като идея и ефективно, ако се прилага. Усмивчица
    Моите (поредни) поздравления за хубавите неща, които Санг е написал (пак)!  Сърце
     
    Радвам се, че някой го е забелязал и оценил. Още по-голяма радост би било за мен, ако е полезно за някой. Благодаря ти за добрите думи и поздравленията.
    Приемам ги, защото са обосновани, а не са просто поздравления и някакви там... въздушни хвалебвствия.
    И за тези, които все се чудят защо не приемам добрите им оценки или критики. Ето така се прави. По същия начин поднесени, бих приел и критики и обвинения.
    До скоро  Сърце
    « Последна редакция: Юли 07, 2012, 15:20:35 от sanguinary » Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright