Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Призраците  (Прочетена 3820 пъти)
DArkAngel
Гост
« -: Септември 10, 2010, 19:21:43 »

Таласъми и призраци - същества, които се появяват неочаквано посред нощ. Те преследват нашето въображение още откакто се помним.

В легенди и ритуали, в монументи и предания смъртта винаги присъства. Но дали наистина е възможно нещо да се върне от оня свят? Дори и днес представата за това ни изпълва с ужас. Дали те съществуват, или науката ще открие друг отговор за това, което си мислим, че виждаме и чуваме.

Призраците смразяват, плашат и ни изпълват с ужас. Те ли се опитват да се свържат с нас, или ние ги извикваме за живот?

Всяка култура в историята има своите свръхестествени вярвания. Някои духове са гневни, други искат да ни предупредят. А някои дори се появяват върху камък. Но дали има истински доказателства за тяхното съществуване? Науката се опитва да разкрие това. Имаш усещането, че някой ти диша във врата, обръщаш се и виждаш, че там няма никого. Могат ли призраците да убягнат от погледа на сложната апаратура, с която разполага съвременната наука?

Великобритания е удачно място за отправна точка. Според някои това е най-населената с духове страна в света. 2000-годишна история, изпълнена с войнстващи крале и кралици, замъци и бойни полета. Съществуват над 300 места, обитавани от духове, и всякакви видове призраци - от конници без глави, до привидения от гробищата. Във Великобритания може да се намери всичко.

Над 5000 групи се занимават с паранормалното. Това е цяла индустрия, посветена на лова на духове.

Професор Ричард Уайзман е психолог от Харвардския университет. Специалист е в областта на паранормалните явления. Какво е според него мястото на свръхестественото в науката?

"Като учен, работещ в тази доста необичайна област, за мен най-важно е да намерим и изследваме най-добрите случаи. Тъй че ако хората казват, че в дадена сграда има духове, и ако тази сграда се посещава от много хора и всички са имали странни преживявания на определени места, необясними от научна гледна точка, значи този случай е за нас."

И така, може ли той да ни даде научно обяснение за случващото се в една от най-населената с духове сграда?

Замъкът Хемптън Корт в предградията на Лондон е построен от кардинал, заграбен от един, превърнал се в затвор за друг. В продължение на 500 години тук са се случили едни от най-драматичните събития в британската история. Може би тези събития са оставили своя спомен върху древните камъни. Но това не е основната причина туристите да се тълпят тук. Хората са впечатлени. Когато дойдат тук, първият им въпрос е къде могат да открият призраците. Да видиш призрак в Хемптън Корт несъмнено е вълнуващо изживяване. Често срещано е чувството на паника или страх или пък усещането, че някой те бута или дори рита - такива неща тук са често явление.

През 16-ти век Хенри VIII избира този замък за свой дом. Той става свидетел на колоритния му и объркан личен живот. Носи се легендата, че духовете на някои от шестте му жени все още се разхождат из коридорите. Има преживявания, които е много трудно да се опишат. Изглеждат действителни. Сякаш наистина се случва нещо. Един от духовете е особено известен.

През 1542 г. Катрин Хауърд - петата съпруга на Хенри, била затворена тук. Обвинена в изневяра и осъдена на смърт. Нощта преди екзекуцията тя чукала по вратите на кралските покои, молейки се да я пощади. Молбите й били безполезни, според историята стражите я сграбчили и я върнали в стаята й с ритници. Кралят отказал да я чуе. На следващия ден тя била обезглавена.

500 години по-късно според някои духът й все още броди из галериите, а туристите, желаещи да я зърнат, понякога получават повече от това, което са очаквали. Замъкът крие някаква загадка, защото при обиколките из замъка някои посетители споменават за много странни преживявания на определени места в замъка и искат да разберат какво ги предизвиква.

Не си го обясняват с наличието или отсъствието на духове, те искат лишено от предразсъдъци научно проучване. Време е Ричард Уайзман да се заеме със случая. Заедно с екип от изследователи на паранормалното и 500 доброволци, неговото проучване е най-мащабното, провеждано някога. Не е лесно призраците да бъдат засечени. Доброволците трябва да се разходят из замъка и да отбелязват всяко странно усещане, което усетят. Целта е да се установят паранормалните места в замъка. Психологът Кириано Кийв е участвал в проекта. "Имаше няколко души, които казаха, че наистина са видели нещо, което би могло да е призрак, но не можеха да го потвърдят със сигурност."

Приблизително около 50 % от хората съобщават за нещо необичайно. Казват, че имат странното усещане за нечие присъствие, или че има нещо зад ъгъла и изведнъж са почувствали хлад, или че са усетили сякаш нещо изгаря ръката им. И не само това - около 25 % от хората приписват тези преживявания на духове. Така, че явно нещо се случва.

Най-често отбелязваното място се оказва галерията на Катрин Хауърд. Би ли могло това да е страдащият дух на младата кралица, или отговорът е друг? Инфрачервени камери, разположени из замъка, следят измененията в обкръжаващата среда и помагат за разкриването на някои любопитни резултати. Любопитното в този експеримент бе мястото, в което повечето хора имаха странни преживявания.

Интересното е, че на същото място са измерени много необичайни магнитни полета. Следва да се установи дали по някакъв начин тези полета не предизвикват такива странни преживявания.
Отговорът може би се крие на 2000 мили. В Канада професор Майкъл Пърсингър се опитва да разбере как реагира човешкият мозък на магнитните полета. Изследванията му могат да помогнат да се намери обяснение за случващото се в Хемптън Корт. Ако приложим полетата в определена последователност, можем да предизвикаме преживяване на чувство за нечие присъствие, т.е. човек да има усещането сякаш нещо стои до него, да получи представата, че някой се намира край него.

Предполагаме, че същото преживяване, със същото усещане за реалност и чувство за нечие присъствие, за нещо, което преминава покрай теб, се получава в три часа през нощта, когато човек е сам в спалнята си.

Това, което се знае със сигурност, е, че преживяванията, които наричаме мистични, се пораждат от мозъка. Знае се също, че можем да ги имитираме експериментално, или поне част от тях, в лабораторни условия.

Дали призраците не са просто реакция на мозъка под въздействието на магнитните полета, плодове на собственото ни въображение?
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #1 -: Септември 10, 2010, 19:26:07 »

Има един много хубав филм – “Шесто чувство”. Освен, че е наситен с напрежение, ни кара да се замислим колко процента от мозъка си използваме. Има ли наистина призраци и кои са хората, които твърдят, че ги виждат – психично болни или пък надарени с възможността да използват по-голям капацитет от мозъка си?

Каква част от филма е истина, и изобщо има ли някаква истина в него? Не може да не сте се питали поне веднъж какво се случва с човек след неговата смърт. Всички религии ни предоставят два варианта след смъртта – ад или рай. Има и един трети, междинен вариант, според който душите на умрелите “засядат” между двата свята – на живите и умрелите, и така се появяват призраците. Това се случва, ако човека приживе не е успял да свърши важна задача, от която зависи бъдещето или живота на негов близък или приятел. В друг случаи става въпрос за отмъщение. Това казват повечето религии, но не и християнството, според което призраците са чеда на Дявола.

Хората, пък които не вярват в това твърдение казват, че това, което упорито различни езически вярвания още от древността са ни насаждали като явяване на хора след смъртта, може да се тълкува или като прекалено много енергия, струпана на едно място, получавайки визуален израз, или пък просто съвпадение, игра на светлината и други логични обяснения. Като внушение например. И все пак историята изобилства от случки на “явяване” на духове, които не е лесно да бъдат обяснени или заклеймени като измама. И в миналото, преди появата на фотографската техника хората са чувствали присъствие, но откакто човекът може да прави фотографии – малки изображения на себе си, вече присъствието може да бъде и видяно. Или поне загатнато в някои случаи, както ще видим в следващите снимки.

Повечето фотографии са правени със стара техника, така че е почти изключено да става въпрос за фалшификации, посредством напреднала компютърна и графична техника.
Дали това наистина са душите, които са се завърнали с някаква цел на това място, дали е игра на светлината, която апарата е заснел под някаква форма, която човешките очи възприемат като фигура или пък просто “отпечатък” на човешката форма, който някои смятат се получава от човешкото силово поле, никой не може да каже още сигурност.

Духовете са една от загадките, които съвременния човек така и не може да разгадае. Въпреки ширещия се скептицизъм понякога се случват неща, които ни карат да се замислим – истина или измислица са духовете?
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #2 -: Септември 10, 2010, 19:30:24 »

Легендарен влак-призрак тормози вече 120 години жителите на американското градче Стейтсвил в Северна Каролина. Зловещата случка става в 2 часа през нощта на 27-ми август 1891-а година, когато влакът паднал от мост на 2 км. от градчето. 25 души загинали и много били ранени при разбиването на вагоните в каньона. Мястото било оглушено от тътен и писъците на невинните жертви.

Случката с влака става една от най-ужасяващите живи легенди на Америка, която твърди, че всяка година по това време той се появява на същото място и взима нов кръвен данък. Тази година всичко се подклади отново със смъртта на 29-годишен младеж, убит на същата дата и на същото място.

Кристофър Кайзър и няколко негови приятели се качили на линията, за да посрещнат призрачното видение. Всичко било подсилено и със солидно количество алкохол. В 2 часа през нощта влак се появил, но не някакъв мистичен обект, а напълно редовен, който си пътувал по маршрута. Всички младежи успели да скочат от линията, с изключение на Кристофър. Той бил хвърлен от „железния кон” директно в каньона, както това се случило с онези нещастници преди 120 години.

Въпреки смъртта му и предупрежденията на властите, всяка година има групи младежи, които предизвикват съдбата и устройват посрещане на легендарния влак. Полицията дори праща специални патрули, но и те не могат да се справят с напористите търсачи на силни усещания.

Случката с Кристофър пък дава още един коз на вярващите в мистерии. Те твърдят, че неговата смърт е поредното доказателство, че влакът-призрак се завръща всяка година.
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #3 -: Септември 10, 2010, 19:32:35 »

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=EVE0mY68SbM" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=EVE0mY68SbM</a>
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #4 -: Септември 10, 2010, 19:45:38 »

Всъщност, какво представлява призракът?

Някои го наричат тяло фантом – призрак, който според теософската терминология съдържа в себе си етерно, астрално, ментално и причинно тяло.

Фантомът не ходел, а се плъзгал и можел да минава през стени. Същността на човека: усещането, чувството, мисълта и волята се съдържали във фантома, а не в неговото физическо тяло. Те не говорели, защото за това са нужни физически органи.

Призраците обикновено не оставят следа от съществуването си в реалния свят. По време на странстванията си те са нематериални – нямат мирис и с малки изключения, не могат да местят предмети. Дори и образа и звуците, които призраците издават, изглеждат като илюзия или халюцинация. Присъствието им може да бъде открито по нежното преместване на въздуха, когато минават наблизо. Някои хора могат да усещат духовете на психическо ниво. Понякога призракът може да бъде видян от някой хора от една група, но не и от другите.

Скептиците дават няколко различни обяснения за така наречените призраци, които хората виждат. Например, учените Лорд и Ричард Уайзмън обясняват, че звуковите вълни с честота под 20 херца обикновено не могат да бъдат чути, но могат да причинят усещането за чуждо присъствие или нервност и страх. Отравяне с въглероден моноксид също се посочва като причина за появата „къщи на духовете” още от 1921 г., защото може да предизвика халюцинации, гадене и чувство на страх.

Има и диагноза, парейдолия, която обозначава състояние, в което виждаме човешки лица или тела в произволни предмети или форми. Това е нещо като да виждаш каквото се надяваш да видиш.

Дали съществуват или не, това всеки сам може да прецени, факт, обаче, е наличието на необясними човешки фигури, чийто действия нямат научно обяснение.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #5 -: Септември 10, 2010, 19:52:50 »

На лов за призраци

Съществуването на безплътните видения е обект на ожесточени спорове, в които се привеждат аргументи и контрааргументи от квантовата физика
-----------------------
Захласнато разглеждате старинен замък или кротко си сърбате питието в новозакупения ви дом, когато пред очите ви започва да се мержелее нещо. Потърквате ги невярващо, но нещото не ще да си отиде. Бинго! Вие сте поредната жертва на призрак. Ако сте достатъчно хладнокръвен, решавате да си кротувате и да си продължите заниманието. Ако ли не, се втурвате да пищите, че сте видели призрак. Никой обаче не ви вярва. Въпреки хилядите истории за призраци, разказвани из всички краища на света, модерният хомо сапиенс не е склонен да се доверява на безплътни създания. Поне докато не се увери сам с очите си.
-----------------------------------------
Призраците са започнали да тормозят човечеството още от прастари времена, поне доколкото може да се вярва на древните. Според китайската митология безплътните създания излизали през седмия месец на годината, когато се отварят вратата на ада. Тогава душите на самоубийците и хората, загинали при инциденти, плъзвали по земята, за да търсят души, които да ги заместят в пъклото. За да прогонят духовете, китайците потапяли фенери във водата и оставяли купи с плодове и монети, които да ги омилостивят.

С призраци изобилства и историята на древен Рим

Аналите разказват как Брут - военен генерал и убиец на Юлий Цезар, бил "посетен" малко след убийството от огромен фантом, който му заявил, че е неговият зъл гений. Брут приел това като лошо предзнаменование за предстоящата на другия ден битка. Така или иначе Брут загубил битката и се самоубил.
От призраци се плашели не само генералите, но и простолюдието на древен Рим. Те гледали да избягват лемурите - душите на хора, водили лош живот, и тези на бедните и изоставени приживе хора. Римляните вярвали, че в задгробния си живот те обикаляли около къщите и отмъквали каквото си намерят. За да прогони тези духове, древен Рим организирал специални фестивали и ритуали през май, известни под името Лемурия, на които се събирали огромни количества храна, за да бъдат нахранени призраците и те да си отидат доброволно.
В началото на XXI век призраците са отново на мода. Хиляди страници в Интернет са посветени на известните места, за които се вярва, че са обитавани от призраци. Стотици хора и организации са посветили цялото си време да преследват безплътните души. В лова на призраци се включват

дигитални камери, термодетектори, лазерни аларми

Като доказателство за съществуването на призраци се привеждат всевъзможни теории, включително и най-модерните разработки в областта на квантовата физика.
Ловците на призраците предлагат три основни обяснения за същността на бродещите по земята души. Една от най-баналните теории е тази за освободената енергия от тялото на мъртвия. Последователите на тази идея разглеждат призрака като своеобразна аура на починалия.
Далеч по-подходяща за скепсиса на XXI век е теорията, която обяснява съществуването на призраците с вече съществуващи закони от областта на естествените науки. Особено ако на помощ се притичва самият Айнщайн и прословутият му първи закон на термодинамиката - "Енергията не се създава, нито се унищожава, а просто мени формата си".
Привържениците на Айнщайн разглеждат тялото като контейнер, съдържащ два типа енергия - едната, функционираща приживе, и другата, освобождаваща се едва след смъртта на тялото. Тази вторична енергия е независима и се подчинява единствено на сили от собствения й спектър. Според изследователите тя става видима само тогава, когато успее да извлече допълнителна енергия от околната среда. "При силно геомагнитно поле

определени скрити спектри стават видими,

именно такъв е и случаят с призраците", убеден е Дейв Остър, един от създателите на Международното общество на ловци на духове в Орегон. Според него необходимостта от допълнителна енергия е причината за наблюдавания рязък спад на температурата при евентуалната поява на призрак.
Още по-екзотично звучат обясненията за връзка между призраците и паралелните вселени на квантовата физика. Според тази наука всички частици се състоят на субатомно ниво от кварки, които имат вълнов характер. Тези вълни имат различни характеристики - честота, поляризация, амплитуда.
Конвенционалната квантова физика използва няколко модела, за да опише поведението на материята на субатомно ниво. Един от тези модели е теорията за паралелните светове. Тя обяснява голяма част от парадоксите на субатомно ниво, но част от учените я намират за прекалено разхвърляна, за да може да бъде използвана. Според теорията за паралелните светове различните материи с еднакъв вълнови спектър са свързани помежду си и формират вселена. Материята с различни вълнови характеристики съществува сама за себе си. Така на едно място теоретично могат да съществуват безброй паралелни вселени. Призраците са материя с различни вълнови характеристики, убедени са част от любителите на духовете.
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #6 -: Септември 10, 2010, 19:56:56 »

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=deoJUBW9CI8" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=deoJUBW9CI8</a>
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #7 -: Септември 10, 2010, 23:55:34 »

 Призраците излизат на Хелоуин
        

Келтите се страхували от духовете и ги прогонвали с маски на вампири 

***

 Хелоуин, или Деня на Вси светии, честваме през нощта на 31 октомври срещу 1 ноември. Празникът се отбелязва по целия свят, но е изключително популярен в Америка, Великобритания и Ирландия. Тържествата датират още от дълбока древност, като се смята, че празникът е измислен от келтите. Те вярвали, че в тази нощ идват духовете на мъртвите и се вселяват в телата на живите. Келтите слагали страшни маски и облекла, вдигали голям шум, за да изгонят нежеланите гости.

***
Празникът Хелоуин има дълга и интересна история. Първите, които го празнуват, били келтите. Те отбелязвали Нова година на 31 октомври, тъй като тогава лятото свършвало официално и започвала зимата, която те свързвали със смъртта. Този празник наричали Самхейн. Келтите вярвали, че на този ден духовете на умрелите през отиващата си година отново се завръщат на Земята, за да се вселят в телата на живите. За да не позволят на призраците да се вселят в телата им, вечерта на 31 октомври хората загасяли огньовете пред домовете си, за да изглеждат къщите студени и неуютни. Преобличали се като вампири, боядисвали лицата си със сажди и с викове обикаляли по домовете на съседите си, за да изплашат излезлите от гробовете призраци. Освен това пред входната врата на къщите си оставяли храна, с която духовете да се нахранят и да не влизат в дома.
След шумното обикаляне на съседите келтите се събирали около големи огньове, запалени от друидите - жреците, които били едновременно духовни вождове, учени и поети. Било прието да се принасят в жертва животни, а понякога и хора, в които смятали, че са се вселили духове. Всяко семейство трябвало да вземе от свещения пламък, за да запали огнището в дома си.
След като римляните превземат териториите, населявани от келтите, местните традиции и обичаи се смесват с тези на завоевателите. Заедно с честването на келтската Нова година се отбелязвал и римският празник Фералия, на който се отдавала почит на мъртвите. След като християнството се превръща в главна религия по земите, където по-рано друидите правели своите обреди, през VII век папа Бонифаций IV утвърждава 1 ноември като ден на Вси светии, или ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Така католическата църква се опитала да премахне съществуващите до този момент езически празници. Хората обаче продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхейн и празника Фералия.
Десетилетия по-късно 2 ноември е обявен за Ден на всички души - All Souls Day, в който трябвало да се поменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за трите празника се преплели и слели в един, който нарекли Хелоуин.
Обичаят бил пренесен в Съединените щати през 1840 г. от ирландски емигранти, търсещи убежище от глада в родината си. Американците, също като ирландците и англичаните, започнали да се преобличат в страшни костюми, да обикалят съседите. Постепенно се появява и обичаят, известен като trick-or-treat (почерпи, за да не ти напакостя) и тогава започват да се раздават различни лакомства.
В края на ХIХ век Хелоуин се превръща във всенароден празник в Америка, свързан с веселия и маскаради. Започнали да се организират вечерни партита с игри и почерпки, а децата се маскирали в страшни костюми.
През ХХ век Хелоуин в Америка започва да се празнува в училищата и така всяко дете се включвало в тържествата. Оттогава и обикалят домовете деца с маскарадни костюми, а домакините задължително им дават бонбони и сладкиши.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #8 -: Септември 11, 2010, 00:01:56 »

Някой пише с моята ръка и ми изпраща странни послания

От незапомнени времена човечеството се сблъсква с едно явление, което сега наричаме психография, а по своята същност е автоматично писане, в смисъл някой пише с твоята ръка. Хората, които притежават такава способност, я прилагат в състояние на транс, а понякога и в напълно нормално психическо състояние. Те умеят да пишат на някакъв съвсем неразбран език, и то за неща, които им са изцяло непознати. Сред тези „ръкописи” представете си, съществуват послания и от този свят, не само от отвъдния…

През октомври 2001 година в дома на Виктор и Нина от Пловдив започнало да се случва нещо необяснимо и невъобразимо. Всичко започнало с това – Виктор взел назаем голяма сума пари, а нямало как да ги върне. След изтичане на всички срокове, които кредиторите му отпуснали, те накрая се появили на вратата му и поискали да си продаде апартамента, за да се разплати.

Когато те си тръгнали, Виктор и Нина започнали да мислят как да решат проблема и да се спасят от тази грозна ситуация. За това, че трябва да се разделят с жилището си, те не искали и да помислят. Просто нямало как да останат на улицата. Единственото, което им дошло на ум, било да се затворят вкъщи и да не дават никакви признаци на живот. Все едно няма никой. Мислели, че по този начин нещата пак ще се разминат, поне за известно време. Така и направили: заключили вратите, изключили осветлението и телефона и направили всичко друго необходимо, за да демонстрират, че в този дом няма никой.

Но една сутрин се събудили и били не само учудени и уплашени, направо изпаднали в ужас от това, което видели. Върху стената на стаята с черен молив било написано: „Да не сте посмели да ни излъжете!” И не само това – имало редица още нецензурни изрази и думи…
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #9 -: Септември 11, 2010, 22:53:24 »

Най-страшният дух убиец от всички времена е чудовището от "Бъркли Скуеър" №50, който вилнее още от 19в. Никой не може даго опише точно, защото хората, преживели злокобната си среща с него, дават доста неясни обяснения.
Една от първите му жертви е сър Робърт уарбойс. Приятелите му предложили да прекара една нощ в прословутата къща и той приел със смях. Собственикът настоявал да вземе предпазни мерки - сър Робърт да си вземе пушката или ако не успее да я употреби, трябвало само да дръпне шнура на звънеца за долния етаж. През нощта точно в полунощ се разнесли силни позвънявания. Докато тичали нагоре, чули изстрели. Но докато влезли в стаята, Робърт бил вече мъртъв. Неговите изцъкнали очи и изражението на лицето му ясно говорели за преживян ужас.
Няколко години по-късно двама моряци минавали по "Бъркли Скуеър" и видяли табелката с надпис "продава се". Двамата приятели Блъндън и Мартин не знаели каква зловеща тайна крие тази къща. Решили че това е удобен момент да пренощуват безплатно. Обиколили запустелите стаи, докато намерили една на горния етаж. Мартин заспал веднага, но Блъндън бил доста нервен. Точно в полунощ той чул провлачени стъпки, които идвали откъм коридора и се насочвали към тяхната врата. Събудил приятеля си и те видели бавно да се отваря вратата и в рамката й някаква масивна и призрачна фигура. Призракът се навел над Блъндън и го сграбчил. Мартин в ужас и подкосени крака все пак могъл да избяга, за да потърси помощ. останал без дъх, той успял да разкаже случката на един полицай и двамата хукнали към къщата, но когато стигнали, вече било твърде късно. Смазаното тяло на Блъндън лежало на стълбището до избата със счупен врат, а лицето му било изкривено в ужасна гримаса.
Убийствата на "Бъркли Скуеър" продължили и до наши дни, а един от оцелелите след срещата си с призрака, Самюел Лигълтън, описал най-страшната нощ в живота си. Романтик по природа, ловец и човек, който години наред е слушал потресаващите истории за призрака убиец, той решил да подложи на изпитание смелостта си. взел и двете си пушки, едната напълнил със сачми, а другата с дребни монети с по 6 пени (според вярванията) - магическо средство за предпазване от лоши духове. през нощта той видял да влиза огромният дух, но този път направо през стената и изстрелял сребърните монети срещу призрака, който го нападнал. По всяка вероятност магическото средство подействало и призракът се изпарил. Според Литълтън няма никакво съмнение, че тази стара къща по свръхестествен начин носи смърт и че е обитавана от призрака на лорд емпсиъкт, живял в началото на миналия век и убит по особено жесток начин, витае и търси възмездие.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #10 -: Септември 11, 2010, 22:54:09 »

Сънят на Елизабет бе прекъснат от някакъв тъп удър. Неспокойно се
размърда в леглото, но не стана веднага, защото си помисли че се е
сепнала от някой кошмар. Тропотът обаче се повтори... и потрети.
-Мел?-извърна се на ляво тя.
Приятелят и само безпристрастно измънка и се обърна на другата страна в съня си.
Елизабет се изправи. Обу пухкавите си розови чехли и се заметна с пенюара си. Бавно тръгна надолу по стълбите.
Кухнята
бе спокойна. На столовете седеше единствено мрачната, нощна самота,
която бе обвила целия град в момента. Жената въздъхна и потърка очи.
Реши, че просто все още е в съня от който бе избягала, и нямаше нищо
против да се върне там. Обърна се, и тогава сякаш се затвори врата.
Лизи бавно се извъртя, а в очите й се четеше страх, мнителност и... любопитство.
„Проклето любопитство!”-изруга на ум тя и тръгна бавно към хола.
На
пръсти мина по дървения под и се озова в обширния хол. Големият кожен
диван спокойно стоеше недокоснат, а дистанционното на телевизора
поставен на дървената, черна поставка отпред стоеше недокоснато.
Камината в края на стаята, бе вече огаснала, а снимките над нея
спокойно припомняха миналите дни.
Лек и влажен ветрец погали кафявите коса на Елизабет и тя се обърна... входната врата зееше отворена, като че я бяха забравили.
-Мел!-прошепна ядосано тя.
Излезе
на верандата и се огледа. Улицата бе притихнала, а картонените скелети
поставени за утре настъпващия Хелоуин, се вееха леко. Тиквите,
направени като различни човешки глави отрано, бяха потънали в мрак...
Елизабет
хлопна вратата и се извъртя към хола...и дъхът й спря. Тя присви очи.
Затвори ги и отново ги отвори, но нещото не изчезваше.
На камината бе подпрян голям, дървен ковчег който излъчваше страх, безнадеждност и сковаващ студ.
Изведнъж,
ковчега започна да се отваря...бавно...бавно...бавно. Лекото скърцане
дразнеше ушите на момичето и караше капки пот да избиват по нежното й
чело.
Искаше да избяга, но не можеше да помръдне. Искаше да извика, но гласът й бе изчезнал заедно с куража й.
Капака
на ковчега вече не пречеше на това, което бе вътре. То приличаше на
жена... Кожата по ръцете й, бе грозно обгорена, както й дрехите й от
който се показваше дори месото под човешкото плът. Миришеше на въглен,
а бялата й коса на места бе овъглена. Офицялната черна рокля, която
служеше за облекло обаче...бе непокътната. Трупът се размърда. Помръдна
палеца на дясната си ръка, които бе обгорен до коста и тръгна напред.
Косата все още закриваше лицето й.
Елизабет не можеше да помръдне...не можеше дори да припадне, че да не усети болката от това което щеше да последва.
-Здравей мила...-изсъска зловещо нещото.
Вратата се отвори с трясък и силен вятър ръздели косите на полумъртвата.
-ЕЛИЗАБЕТ!
Мел се опитваше да осмири, събудилата се от кошмара жена, която размяташе стиснати юмруци на всички страни.
-Успокой се, успокой се, всичко е наред-най-после надделя над нея той.
Момичето бе обляно в пот. Очите й бяха широко отворени, а косата й, неземно рошава.
-Какво...какво стана?
-Сънува кошмар-погали бузата й той.-Още си разстроена от загубата на баща си, нормално е...
Елизабет успокой малко дишането си и изведнъж в съзнанието й изплува истината.
-Не баща ми-зашептя тя-сънувах майка ми.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #11 -: Септември 11, 2010, 22:54:50 »

дин мъж и една жена страшно много се обичали и решили да се
оженят, въпреки че били млади. Имали страшно красива градина с бели и
червени рози, за която и двамата се грижели постоянно. След време жената
забременяла и били много радостни,че ще си имат дете. Но при раждането,
майката умряла. Последните й думи към мъжа й и прислужницата били,че тя
винаги ще е с тях, като бял гълъб, който ще се появява над розовите
храсти, когато цъфтят. А ако мъжът й си намери нова жена и я доведе в
тяхната градина, това ще убие белия гълъб (т.е. душата й) и тя завинаги
ще си отиде от тях.
Но след много години мъжът решил пак да се ожени. Той не вярвал на
думите на жена си за белия гълъб, въпреки че прислужницата се кълняла,че
го е виждала всяка сутрин над розовите храсти. И завел новата си жена в
стария си дом. На следващата сутрин се чули силни писъци, всички
излезли и видели един бял гълъб, летящ на белите храсти, с голямо
червено петно на гърдите и малко капки кръв падали върху розите. След
като прелетял няколко пъти над мъжа, гълъбът паднал на земята мъртъв. А
на другата сутрин, новата съпруга на мъжа била намереня умряла, с голямо
червено петно на гърдите, точно там, където е сърцето й.

Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #12 -: Септември 11, 2010, 23:04:17 »

Леле... Усмивчица
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #13 -: Септември 13, 2010, 20:18:27 »

    *  Във Фарго в парк Тролууд има безброй сведения за призраци. Най-често срещаното явление било на жена, танцуваща около една върба. Тя е виждана докато студенти са пеели или танцували. Появявала се е в сиво-синя рокля от 19в. Чуван е и глас на стар фермер, викащ на хората да се разкарат от земята му. Други пък твърдят, че са имали чувството, че някой ги следи; виждали са хора, ходещи до тях, които после изчезвали; чували са гласове, които ги викали и имали чувството, че някой ги докосва.
    * Преди около 40 години на хълма Блек Тонг, намиращ се на около 15 мили южно от Форт Йетс, е имало жена, която е живяла там и един ден е била блъсната от кола. От тогава хората твърдят, че нощно време я виждат тичаща към техните коли и взираща се в прозорците им, носейки дълга черна рокля и шал.
    * В ресторантите Georgia’s и Owl в Амидън са станали инциденти, свързани с паранормални явления. Видян е призрак на малко момче, тичащо около ресторанта и блъскащо се в хората. От време на време се чувала музика и гласове, а на сутринта са били намирани разпиляни по пода опаковки от чипс. Местните изследователи предприемат серия от разследвания и записват някакви странни мърморещи гласове.
    * Преди години, там където минават влаковете през Фарго и Муурхед, става инцидент с жена, която опитвайки се да се качи във вагона, но не успява и е влачена от мотрисата през целия път в града. Когато са намерили тялото й, от него не било останало много. Група бездомници, спящи по спирките, твърдят че виждат женатa с пламтящи очи.
    * В болница Altru в Гранд Форкс нощно време асансъорът започнал да прави по няколко курса, често празен. Персоналът твърди, че качвайки се на техния етаж, в асансьора се е появявал странен силует. Видяни са необичайни, необясними сянки, които включвали алармите на вратите на психиатричното отделение. На камерите те се появявали, като минавали под вратите и после излизали от другата им страна, но пак отдолу.
    * В Кроиз Хол в Джеймстаун преди време е живял студент, който е имал натрапчива мания по редене на кубчето Рубик. Той седял в стаята си номер D15 и редял постоянно това кубче. Неговият съквартирант обаче се опитал да му го открадне, но бил нападнат, а нападателят му пратен в болница. Когато накрая се самоубил, той се върнал в стаята с номер D15, от където и до ден днешен се чува превъртането на рубиковото кубче.
    * В Лирой се намира улица Бялата лейди. Преди много години един пътуващ търговец се влюбил в дъщерята на фермер. Поканил я на разходка и я завел на един отдалечен път. Стигайки до един мост той я убил, тъй като тя не откликнала на чувствата му. И днес хората, минаващи покрай този път, виждат девойка, облечена в бяло, която се взира в техните коли и търси своя убиец. Група хора, които карали с много висока скорост, са успели да я блъснат, но след няколко мили отново са я виждали, а тя оглеждала всеки един от тях, докато се убеди, че убиецът й не е там. Това продължава от години и има мнозина твърдят, че са я виждали.
    * В покрайнините на Мандън по крайбрежната пътека на Кастър Хаус се появяват привиденията на жените на войниците, убити при битката на Литъл Биг Хорн. Чува се ужасно стенене и плач, които са последвани от подобна на буен вятър енергия, която излиза от земята. Нощно време в прозорците на къщата се вижда светлина.
    * Във висшето учебно заведение Стендинг Рок когато започват аплодисментите преди игра, се вижда и се чува малко момче, което тича към публиката. Веднъж даже то изгасило лампите и е тряснало вратата. В коридора при шкафчетата с номер 220-221 е видян силует, а в отделението на момчетата, където има огледало, хората виждат в отражението му малко момче, застанало зад тях.
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #14 -: Септември 13, 2010, 20:28:23 »

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=tZJobq-3V3s" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=tZJobq-3V3s</a>
Активен
Страници:  [1] 2 3   Нагоре
Отиди на:  


Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright