Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 2 3 [4]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Дежа Вю  (Прочетена 5626 пъти)
Amaranth
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 349


  • Град: Варна
  • Love is the Аnswer !

    WWW
    « Отговор #45 -: Февруари 03, 2011, 10:30:34 »

    Аз наскоро разбрах,че когато получим дежа вю..то това означава,че сме на правилното място..с правилните хора..и вървим в правилната посока.Та аз като се замисля ,когато съм получавала доста силно дежа вю..определено е било в много , много важни етапи от развитието ми  Усмивчица.  
    Активен

    Всичко е Любов!И Любов е всичко!
    Paladin60
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 95

    « Отговор #46 -: Февруари 15, 2011, 12:16:01 »

     Помни Дарджилинг!


    Стените на стаята, в която се намирахме, бяха направени от дебели дървени трупи, боядисани в различни цветове- тъмнозелено, златистожълто, турско синьо, керемиденочервено и охра.
    От прозореца можеха да се видят заснежените върхове на планините, които спираха дъха със своята величествена осанка.

    Къде се намирахме? Обърнах се и видях своята Учителка, облечена в дебела като габардин роба със същите цветове. Якичката на дрехата и ръкавите бяха украсени със златисти мотиви. Тя ми се усмихна окуражително и поднесе към наредената маса един чайник от порцелан, украсен с рози.
    На масата беше седнал икономът на манастира- мъж на средна възраст, с керемиденочервена роба и черна коса, прибрана на плитка.
    Вече два дни очаквахме един важен гост-свят човек, лама. Какво ли щеше да ни каже при тази визита?
    Най-после лама Дордже се появи. Той излъчваше мъдрост и мир. Изглеждаше внушително с особената си шапка, подобна на папска тиара. Робата му беше лилава. Икономът стана и почтително го настани на централното място.
    Последен седнах и аз, а Учителката ми разля чая в китайски чаши без дръжки- много стари и навярно- изваждани само при специални случаи. В знак на уважение към церемонията, чашата трябваше да се вземе с две ръце и да се отпие по реда на старейшинството.
    Почувствах се неудобно от настъпилата тишина и заговорих колко уважаваме тибетската култура и древни традиции на духовност.
    Изслушаха ме без прекъсване, докато свърша ненужната тирада.
    - Ти имаш Божиите думи в гърдите си!- внезапно каза лама Дордже.- Пиши!
    Смутено потръпнах от проницателността на този свят човек. Само минути му бяха нужни, за да усети същината ми. Думите, които идеха от ослепителнобялата гореща колона Светлина- Светия Дух. Те горяха в мен и зовяха да бъдат написани, та макар и на тибетски....
    Тогава си спомних, че сме били с Учителката ми в манастира не два дни, а цяла седмица, живеейки на таванския етаж. Спомних си наклоненото писалище, при което се пише изправен, оловната мастилница с червено мастило, пергаментите.
    Спомних си как мислех на български, а изпод ръката ми излизаха тибетски букви, които не можех да разчета.
    Спомних си болката при писането в дясната си длан от изтичащата енергия на Святото Слово, впечатваща се в папируса...
    Неусетно стана време за раздяла. Лама Дордже си беше тръгнал. Бях
    неспокоен- толкова неща се случиха- как да ги запомня?
    - Няма нищо!- каза успокоително икономът- Запомни чая!

    * * *
    Сутрешното звънене на будилника ме изтръгна от видението.
    Какво беше това? Толкова жив и цветен сън или пътешествие на Духа до Светая светих- Тибет?
    Къде може да е било? Втурнах се към компютъра и написах чай и Тибет. Излезе прочутият тибетски чай Дарджилинг.
    Господи! Там ли съм бил? Трескаво затърсих фотоси на града и околностите и разпознах манастира.
    снимка
    Същият като през нощта! Спомних си и онези ритуални цилиндри от дясно на входа. Обичах да ги завъртам, макар да не знаех религиозния смисъл.
    Потърсих и разпознах и лама Дордже.
    снимка
    Същата странна тиара! Тибетските ръкописи посочваха, че лама Дордже е преродения Буда Майтрея.
    Защо бяхме поканени там, макар и духом?
    Случайно ли беше, че се срещнахме точно в манастира, където се пазеше статуята на Живия Буда?
    Беше ли Шамбала Небесното царство, за което говори Исус?
    Беше ли срещата мост между религиите, за да покаже, че Бог е един и Светия Дух е един? Пленителната идея, че зад всички религии стоят действително съществуващи феномени, отвъд човешкото разбиране?
    Толкова много въпроси, бликащи от снежнобялата мъдрост на Хималаите!
    Отговорите чакат в дълбините на душите ни като зрънца, посеяни от Отца, за да разцъфнат...
    Помни Дарджилинг!
    Активен
    zvezdichka
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


    Нека бъде вечна светлина!

    « Отговор #47 -: Март 18, 2011, 17:43:07 »


    А дали , Дежа Вю не е погледа на Бог през нашите очи.Среща с Бога в нас.
    Активен
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2409


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #48 -: Март 19, 2011, 12:09:43 »


    А дали , Дежа Вю не е погледа на Бог през нашите очи.Среща с Бога в нас.

     Хмм... интересно... По-скоро на нашите висши същности, които не живеят затворени във време и пространство... някакъв контакт между нас, искрица свобода...
    Активен
    Sirius_999
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 42


  • Град: ***
  • « Отговор #49 -: Юли 18, 2011, 20:30:51 »

    Ние водим многоизмерно съществуване, така че е възможно да имаме Де жа вю моменти. Нещо като отваряне на съзнанието, преплитане на реалност с минало.
    Активен
    dalia88
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1

    « Отговор #50 -: Август 29, 2011, 00:11:16 »

    Според мен всичко се касае до моментно объркване на съзнанието знаеш кой какво ще каже понеже толкова добре го познаваш че го анализираш какво ще му е следващото движение или постъпка.А относно местата на които си за първи път а смяташ 4е си бил там мисля 4е се дължи на преплитане на информация и объркване  дължаща се на преумора, недоспиване прекалена възбуда и т.н.
    И на мен също ми се е случвало и винаги съм си го обяснявала така
    Активен
    luba
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 5


  • Град: София
  • « Отговор #51 -: Ноември 11, 2011, 00:25:09 »

    Ще ви разкажа интересно нещо за мен,срещнах един клиент(виждала съм стотици)и гръм ме удари.Мисля ,че и при него беше така.Не става въпрос за връзка или нещо друго,ние сме различни хора,със различен статус .Сигурна бях че се познаваме ,бях го сънувала много пъти. Не разбрах какво трябваше да разбера от тази среща.
    Активен

    Ти си в идеалната точка от своето идеално пътуване. Ти си точно там, където трябва да бъдеш, защото сам си го решил. Истината е, че не би могъл да си по-съвършен, отколкото си в момента.
    leopardess55
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1

    « Отговор #52 -: Април 27, 2012, 11:01:26 »

    Здравейте!
    На мен ми се случват дежавюта често..аз мисля,че те показват,че съм на правилен път..или нещо важно, незнам..но имам странно дежавю откакто се помня..появявя се всеки път,когато държа в ръцете си тубичка и я изтисквам..паста за зъби или боя за коса..не ми се случва всяка сутрин,когато си мия зъбите.. Усмивчица но често..всеки път вече знам,че долу килима трябва да е червен..с много шарки..светло трябва да е..и много предмети наоколо..странно е,по различно е от обикновеното дежавю..на някой случва ли му се същото?
    Активен
    lymist
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 22

    « Отговор #53 -: Май 14, 2012, 01:57:40 »

    Paladin60
    Мисля, че е по-възможно да си "пътувал" на сън. Според моя опит и преживявания, ти си отишъл на място, което ти е скъпо и е важно за теб. И просто си спомняш... Страхотно е, отдай се на преживяването и отиди пак!!!
    Активен
    Житара
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 422

    « Отговор #54 -: Септември 11, 2012, 14:12:40 »

        Много хора преживяват дежа ву - на това не мога да гледам с обезспокоително чувство, по-скоро като на знак или в моят случай, съвкупност от знаци. Мога да го опиша като краткотрайно преживяване, идва и си отива доста бързо, и никога не се навърта на около продължително.

    Не зная как да го нарека, може би психолозите ще помогна с названието, преживявам своята версия на нещо като хронично дежа ву, от около година, в дните когато бях късметлия Ухилен, имах по 5-6 най-много, задържаха се от секунда до две, три.

    Странно ми изглежда не само дежа ву-то, а и онова приятно чувство, че не мога да го отрека по никакъв начин или да се усъмня в него, нещо като чистата истина... Идва и няма как да я отречеш, просто се съгласяваш, друг избор няма.

    Все пак ми отне много време, да свикна с дежа ву-то, защото да си призная, идваха във всякакви моменти и по-някога ме смущаваха.

    Някой психолози твърдят, че дежа-ву е проява на психическо разстройство, което ми изглежда смешно.
    Активен

    ☺ ∞♥ oNe レo√乇
    Страници:  1 2 3 [4]   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright