Духовно развитие

          

Страници:  1 2 [3] 4 5 ... 19   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Любовни притчи и приказки  (Прочетена 28676 пъти)
Kery
Гост
« Отговор #30 -: Септември 02, 2010, 00:05:05 »

Ето същата история, но с котки...  Сълзи Незнам любима ли му е или просто приятел, но е просто...  Сълзи

http://vbox7.com/play:64176876
Активен
Amaranth
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 349


  • Град: Варна
  • Love is the Аnswer !

    WWW
    « Отговор #31 -: Септември 02, 2010, 00:39:08 »

    Страхотна тема,поздравления !!! Ще я следя с интерес !!! УсмивчицаУсмивчицаУсмивчица
    А ето още едно подобно клипче на горното,но само,че с кученца.. http://vbox7.com/play:94cf2713 Имам чувството,че животните са много по-състрадателни от хората...  Сълзи Сълзи Тъжен Защо и ние не сме като тях..
    Активен

    Всичко е Любов!И Любов е всичко!
    sanguinary
    Гост
    « Отговор #32 -: Септември 02, 2010, 04:12:34 »

    Изумително правилно сте се насочили.
    Да, за любовта може да се говори, само и единствено в минало време - демек легенди и приказки, за отминали времена, а единствения начин да се види любов, днес е - при животните... и изобщо в природата.

    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=JE-Nyt4Bmi8" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=JE-Nyt4Bmi8</a>
    Активен
    Еруин
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 417


  • Град: Варна
  • « Отговор #33 -: Септември 02, 2010, 08:59:13 »

    Изумително правилно сте се насочили.
    Да, за любовта може да се говори, само и единствено в минало време - демек легенди и приказки, за отминали времена, а единствения начин да се види любов, днес е - при животните... и изобщо в природата.

    Аз я виждам и в хората, значи можеш и ти - стига да поискаш!  Усмивчица   Не бях аз

    Темата е прекрасна! Браво!
    Активен

    I told you
    That we could fly
    'Cause we all have wings
    But some of us don't know why
    небесният ангел
    Гост
    « Отговор #34 -: Септември 02, 2010, 09:02:27 »

    Санги от сърце ти Благодаря за клипчето!!!
    Активен
    DArkAngel
    Гост
    « Отговор #35 -: Септември 02, 2010, 09:06:31 »

    Аз също ви блгагодаря за клипчетата страхотни са.
    Активен
    DArkAngel
    Гост
    « Отговор #36 -: Септември 02, 2010, 09:07:08 »

    Ден след ден, от град на град вървял един странник. Него не го привличал блясъкът и шумът за разкош и богатства. Той все търсил домът, в който да намери топлина и покой.

    И ето, мръквало се вече, когато пристигнал в малкото градче и взел да търси място, където да пренощува. Тръгнал по една широка улица, спрял пред един дом. Отвътре долитала весела музика, пред огромния прозорец се мяркали силуети на красиви жени, чувал се весел смях. Опитал се да отвори и влезе, но върху него се нахвърлили два огромни песа, озъбени и зли, и той побързал да се отдалечи.

    Стигнал до друг дом, но когато влязъл, лъхнало го на спарен, неприятен застоял въздух, навсякъде било мръсно и неоправено. Стопанката, навъсена и разрошена, го стрелнала със студените си очи и сякаш го попитала: “Само ти ми липсваш сега!” и той побързал да си излезе.

    Така стигнал до края на града и спрял пред малка портичка, пътеката от която водела към бяла, спретната къща, чийто прозорец светел. Странникът се решил и влязъл. Когато в пролетната вечер той вървял, отстрани на пътеката сякаш го поздравявали с росните си капчици цъфналите зюмбюли, лалета и нарциси. Наоколо ухаело на цъфнали люляци. Прозорецът бил открехнат и пролетния ветрец полюшвал бялото перденце. Вътре топлите лъчи на камината огрявали лицето на млада жена и нейното дете, които вечеряли. Наоколо всичко било чисто и подредено с много вкус. Това била самотна жена – вдовица, която живеела тук със своето сираче.

    Решил се скитникът и похлопал на вратата. Тя пъргаво скочила, отворила и видяла, че на прага стои ТОЙ. Тогава погледите им се срещнали, нещо в гърдите му припарило и той разбрал, че това е ТЯ. Със силните си мъжки ръце обгърнал нежното й тяло, а тя вдигнала белите си ръце и обвила шията му – толкова отдавна го е чакала...

    Малкият й син притиснал телцето си о дългата, прашна дреха на странника и усетил, че този чичко е много добър човек!

    А навън луната, която видяла всичко това, се усмихнала и срамежливо се скрила зад един облак. Звездите замигали още по-ярко – небето, Космосът затаили дъх, времето спряло пред тази прекрасна картина! В този щастлив час ТОЙ и ТЯ били щастливи, защото най-после душите им намерили щастието в своя дом!
    Активен
    DArkAngel
    Гост
    « Отговор #37 -: Септември 02, 2010, 09:09:25 »

    Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие... Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно. И така било, докато не се наложило един ден Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:

    - Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз – рекла Любовта и тръгнала...

    - Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието. – Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз...

    Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но... Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече...

    Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си:
    - Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите.
    Активен
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 728

    « Отговор #38 -: Септември 02, 2010, 11:01:51 »

    Една стара легенда как е възникнало съзвездието Орион:

    Било по време на война. Градът бил под обсада и никъде нямало вода. Едно момиченце живеело там с майка си, а тя била болна. Един ден момиченцето излязло да търси вода. Случило се така, че намерило. Напълнило купата и тръгнало да се прибира.
    Било страшна жега. Край пътя под едно дърво, седяла стара бабичка. Като видяла детето с купата, извикала му:
      - Дай ми малко да пийна...
    Детето казало:
      - Нося тази вода за мама, която е болна. Ще ти кажа откъде я нося, да идеш да си налееш.
      - Много съм стара, не ме държат краката. Няма да стигна в тоя пек...дай ми да пийна...

    Детето и подало купата с вода, бабичката се напила и детето продължило пътя си. По-нататък видяло едно куче, и то било жадно и помолило за вода. Детето дало и на него. След това - едно коте. И то помолило за вода...Детето си помислило: "Дадох на бабичката, на кучето, как да не дам и на него?"... Дало и на него.
    Когато стигнало до вкъщи, детето се спряло пред входната врата .То самото също било жадно, надигнало купата, но си помислило: Ако пия и аз, за мама нищо няма да остане.
    Влязло в стаята, където майка му лежала на леглото, и и подало купата:
      - Ето, донесох вода.
    Майката видяла, че в купата има съвсем малко вода...
      - Няма да стигне и за двете...пий по-добре ти...
      - Изпий водата,мамо. Открих къде има, ще отида да налея.
      - Къде ще ходиш, навън се стреля, опасно е. Пий!
    Тогава детето взело купата и я хвърлило на земята.Водата се разплискала, и в този момент на небето се появило съзвездието Орион. А то било майката, детето, и разляната купа с вода.
    Активен
    Amaranth
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 349


  • Град: Варна
  • Love is the Аnswer !

    WWW
    « Отговор #39 -: Септември 02, 2010, 11:56:14 »

    Ето и от мен една приказка: Усмивчица

    Имало едно време един момък, който стоял насред града, на един площад пълен с хора и твърдял, че има най-хубавото сърце на света. Всички го гледали и се възхищавали,наистина било идеално, нямало никакви дефекти!Всички били съгласни, че това е най-хубавото сърце, което са виждали някога през живота си и колкото повече говорели за това, толкова повече момъка се хвалел с прекрасното си сърце.Изведнъж, сякаш от нищото, се появил старец и казал: „Всъщност… истината е, че моето сърце е по-хубаво от твоето!”Когато го показал, всички втренчили очи в сърцето му. Да, то биело силно, но било пълно с белези. Имало места, от които липсвали парчета и били покрити с други, но не съвпадали добре, затова сърцето изглеждало като наръфано, било осеяно и с огромни дупки, зеещи празни.Всички наблюдавали стареца удивени, питайки се, как може да твърди, че сърцето му е по-красиво.Погледнал момъка на какво приличал старецът и избухнал в смях:„Сигурно се шегуваш! Сравни моето сърце с твоето. Моето е идеално, а твоето е покрито с рани и сълзи!”„Вярно е!” – съгласил се старецът. „Твоето изглежда идеално, но не бих го сменил за моето. Виждаш ли, всяка рана представлява някой човек,който съм обичал и на когото съм дарил любовта си, на когото съм дал парче от сърцето си и често другият ми е дал в замяна от неговото, за да запълня празнината в моето. Но разбира се, това което даваш никога не е съвсем същото като това, което получаваш и затова има някоя идруга гънка, но аз ги обичам. Всяка една ми напомня за споделената любов. Понякога съм давал парчета от сърцето си на хора, които на са отвръщали на любовта ми, това означават дупките. Да обичаш е рисковано,но колкото и да са болезнени тези отвори в сърцето ми, те ми напомнят за любовта, която съм изпитал към тези хора… и кой знае? Може би някой ден, ще се върнат и ще запълнят мястото, което съм запазил за тях.Разбираш ли сега, какво означава истинската любов?”След като го изслушал, момъкът погледнал сърцето си, което вече не било„най-хубавото сърце на света”, но му се струвало по-прекрасно отвсякога, защото сега любовта на стареца била в него.
    Активен

    Всичко е Любов!И Любов е всичко!
    gorgon4e
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 92


    « Отговор #40 -: Септември 02, 2010, 14:05:01 »

    Добре, че и сенгуинари не пусна някое тъжно клипче с умрели животинки, че ми свършиха носните кърпички.
    Между другото, съгласна съм, че в човешките взаимоотношеноя, любовта е мит. Основна движеща сила, при хората, днес  са интересите, страстта, навика... дори зависимостта понякога, но любов
    Единствено в някои родниниски отношения що годе се е запазила,
    някаква чистота. Имам предвид неща от сорта на майка-дете, баба-внуче, брат-сестра... но и това е рядкост, а още по-рядко е двустранно.


    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #41 -: Септември 02, 2010, 19:39:39 »

    Горгонче, права си по принцип... но предполагам, че някакви единици хора са се научили да обичат, поне... ? Или не?
    Активен
    DArkAngel
    Гост
    « Отговор #42 -: Септември 02, 2010, 20:13:56 »

    Горгонче семействата не са билогични мила и повярвайте ми има такива хора който са сбособни на любов.Най-добрият ми приятел е повече от 10 години и бихме направили ВСИЧКО един за друг и се обичаме приятелски(чуствам го).Така че не се предавайте още любов има и в хората.
    « Последна редакция: Септември 02, 2010, 20:33:18 от DаrkAngel » Активен
    DArkAngel
    Гост
    « Отговор #43 -: Септември 02, 2010, 20:56:05 »

    Днес ти ме попита
    дали те обичам,
    дали ще те искам,
    дали ти се вричам.

    Запитай звездите
    и те ще потрепнат.
    Запитай листата
    и те ще прошепнат,

    че аз те мечтая,
    във нощ те сънувам,
    в реалност желая,
    и в сън теб бълнувам.
    Активен
    DArkAngel
    Гост
    « Отговор #44 -: Септември 02, 2010, 20:58:55 »

    Макар,че вече осъзнах ,че те изгубих,че онази раздяла бе последната,и че повече няма да се върнеш...понякога адски много ми липсваш.
    Понякога изпитвам силна нужда да ти се обадя,да те видя,да поговоря с теб и дори...да поплача...в прегръдките ти,както преди...
    Понякога адски много се нуждая от ласките ти,когато ми е трудно,когато ме боли,защото ти ме разбираше.
    Знаеше как да ме накараш да се усмихна  и неведнъж изтри сълзите ми.Истината е,че  не мога да се науча да губя!
    Чувствам се ужасно,когато някой ми обърне гръб и не ме последва.Може би това  означава,че не съм достатъчно силна,за да продължа сама...но преди ти харесваше това в мен,защото винаги беше до мен,за да ми помогнеш...така двамата   ставахме по-силни и компенсирахме слабостите си...
    Аз бях твоето момиче,твоята мечта,твоето диво цвете.Тогава ти изпитваше нуждата да ме виждаш всеки ден,да ти се усмихвам...но сега вече е много по-различно...имаш си друго момиче,различни мечти,и друга усмивка за която копнееш...аз вече не съм ти нужна.
    Ти знаеш,че аз съм различна от нея и може би точно това те плашеше...Знаеш ли..аз вярвах!
    Вярвах,че можем да бъдем щастливи заедно.Може би през цялото онова време съм чувствала обич...толкова се страхувах самата аз да не те нараня...,ти също се страхуваше...
    Затова предпочете да ми обърнеш гръб...на мен и на мечтите си.
    Страхувах се от думите ти ,защото те означаваха много за мен..а сега дори не вярвам в тях...
    Ако знаеш колко ми се иска да изкрещя в лицето ти колко ме нараняваш с думите и привидното ти щастие...
    Може и да греша,но мисля че никой човек не е истински щастлив,когато го нараняват..
    Сега,когато мина толкова време ,след като ти направи своят избор и поиска от мен да те забравя..все още си лягам с мисълта "къде сгреших?Защо избра нея?" Вървя по пътя си,но отново понякога се обръщам назад...виждам пряката в която ти спря да ме обичаш и търсиш.Онзи кръстопът на който ме  остави сама-безмълвна и наранена...
    Може би не е имало толкова сив и мрачен ден в живота ми.Денят в който видях как си тръгваш от мен...завинаги...
    Не можех и да те спра...
    Дни наред живях в надежда и безумен гняв..
    Сега вече зная,че ти няма да се върнеш,дори нямам право да те виня,след цялата болка,която ти причиних...още усещам горчилката на вината...Ти тръгна по своят път,затова е време и аз да поема по  моя...
    Но не съжалявам,че те срещнах,не съжалявам за времето прекарано с теб.Ти бе един от малкото истински хора в живота ми.Обичах те по мой собствен начин...държах на теб,страхувах се,плачех,възхищавах ти се,критикувах те и те жадувах...Ще запазя всики прекрасни спомени за теб,за нас,за любовта и приятелството...Убедена съм ,че и ти няма да забравиш...че помниш нашите песни...
    Ти ми даде много и аз го пазя дълбоко в себе си...
    Искам тази нощ да е различна..искам в тази нощ да умре гневът,надеждата и всичко да свърши...завинаги..
    Активен
    Страници:  1 2 [3] 4 5 ... 19   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Притчи и приказки « 1 2 ... 8 9 »
    Книги
    delfin 120 14397 Последна<br />публикация Април 11, 2013, 15:12:56
    от Ru Alfa
    Приказки за Боговете
    Книги
    Инил 2 2063 Последна<br />публикация Май 10, 2011, 13:39:23
    от kuan
    Приказки за боговете
    Книги
    chitta 0 1043 Последна<br />публикация Май 06, 2010, 16:45:52
    от chitta
    Любими приказки (книжни и не само)
    Книги
    elisa 3 3010 Последна<br />публикация Март 07, 2013, 15:42:08
    от Ru Alfa
    Седем притчи за любовта - Вера Гюлгелиева « 1 2 3 »
    Книги
    Ich 33 3281 Последна<br />публикация Декември 25, 2012, 13:07:39
    от Ich

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright