Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3 ... 19   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Любовни притчи и приказки  (Прочетена 27666 пъти)
DArkAngel
Гост
« -: Септември 01, 2010, 19:57:39 »

Ами..какво да кажа хрумна ми идеята за такава тема(предварително се извинявам ако има вече такава).Да пускаме по някоя приказка или притча харесват ми и малко ще се разведрим.
Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал:
— Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!
Рамануджа внимателно го погледнал и попитал:
— Кажи ми най-напред, ти обичал ли си някого?
Мъжът му отвърнал:
— Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!
— Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг?
— Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.
Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:
 — Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински.Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #1 -: Септември 01, 2010, 19:59:10 »

Приказка за морската звезда

Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.

Беше се замислил за нещо свое, може би  много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.

Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:

- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!

Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:

- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #2 -: Септември 01, 2010, 19:59:55 »


Събрали се души на съвещание преди въплъщението си на Земята. И Бог попитал една от тях:

-Защо искаш да се  въплътиш?

-Искам да се науча да прощавам.

-На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите какви са чистички, светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш.

Натъжила се Душата, но повторила:

-Аз така искам да се науча да прощавам!

Тогава до нея се приближила друга Душа и й казала:

-Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш.

Приближила се друга Душа и казала:

-Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш.

Още една Душа се приближила и казала:

-Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям към теб грубо и несправедливо, така че да изпиташ какво е да се прощава.

Друга една Душа предложила да й бъде най-добрата приятелка и да я предаде, друга да й бъде злата и несправедлива свекърва и т. н. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на Земята и се въплътили.

Но се оказало, че да си спомнят за Себе си е сложно и трудно и те всички забравили своя договор. Повечето приели на сериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят един на друг, забравяйки че сами са си съставили този сценарий и забравяйки най-важното – че те всички се обичат един друг!
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #3 -: Септември 01, 2010, 20:00:41 »

Живял монах, който бил много набожен и един път дяволът се заял с него. Той му казал: „Хайде да се хванем на бас, че аз ще вляза в твоята килия на всяка цена.” Монахът отговорил: „Не! Аз няма никога да те пусна.”

Един ден монахът отворил вратата на килията си и видял на прага врана със счупено крило. Когато я занесъл в килията си, тя се превърнала в дявол и той казал: „Ето, видя ли, аз спечелих баса. Сега си избери наказание. Имаш три варианта. Първия вариант – да се напиеш. Втория – да прелюбодействаш с омъжени жени и третия – да убиеш човек”.

Замислил се монахът. Ако убие човек, ще погуби две души. Ако прелюбодейства – също. А ако се напие, ще погуби само една душа – своята. Така и решил. Взел, че се напил. Но, когато се напил, започнал да прелюбодейства, а когато влязъл съпругът на жената, в пиянска свада го убил. Така малкият на пръв поглед грях се превърнал в голяма трагеди
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #4 -: Септември 01, 2010, 20:04:44 »

Притча за любовта.
Живеела на света Любов. И имала, както се полага, Предмет на Любовта.
Било им добре заедно. Предметът гледал Любовта с влюбени очи и и казвал:"Обичам те!" Тя разцъфвала от тези думи и била за своя Предмет най-въплътената Любов.
Но времето минавало и Предметът все по-рядко гледал Любовта така, както преди. Сега и се налагало сама да пита:"Обичаш ли ме?"
"Какво?-отвръщал Предметът.-А, ти за това ... Разбира се. Не вярваш ли?"
Любовта разбира се вярвала. И доверчиво притискала бузата си до рамото на своя Предмет.
Така Любовта станала Вяра.
Тя вярвала безогледно на своя Предмет, даже когато той започнал да се появява все по-рядко вкъщи, даже когато от него започнал да се носи аромат на чужди парфюми.
А след това Предметът съвсем изчезнал и не останало на кого да вярва.
От Предмета останали някакви дреболии: зъбна четка, износени пантофи, пукната халба. Вярата нищо не изхвърляла.
"Това, разбира се, е глупаво-мислела тя.-Безсмислено е даже да се надявам ... Но може би той все пак ще се върне?"
Вярата, разбира се, не може да съществува без Предмет на Вярата. Така Вярата станала Надежда. Надеждата е безпредметна.
Тя живее и чака. Живее и се надява. Тя умира последна и не умира напълно.
Тя не бива да умира, защото след нея идва Ненавистта. Надеждата трябва да се държи до последно.

Както дъб огромен в жълъда таи се,
Както чудна перла в мидата гради се,
Така на грозотата под грубата кора
Блести във сърцевината най-нежната душ
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #5 -: Септември 01, 2010, 20:05:45 »

Е пускайте и вие по някоя.Сигурна съм че ще стане хубава тема. Плезещ се
Активен
Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 362


AЗ ВЯРВАМ

« Отговор #6 -: Септември 01, 2010, 20:12:09 »

Ами..какво да кажа хрумна ми идеята за такава тема(предварително се извинявам ако има вече такава).Да пускаме по някоя приказка или притча харесват ми и малко ще се разведрим.
Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал:
— Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!
Рамануджа внимателно го погледнал и попитал:
— Кажи ми най-напред, ти обичал ли си някого?
Мъжът му отвърнал:
— Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!
— Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг?
— Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.
Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:
 — Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински.Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!
Много е хубаво!
Активен

There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
DArkAngel
Гост
« Отговор #7 -: Септември 01, 2010, 20:15:21 »

Една Семейна Приказка или Как да запазим Любовта

Те бяха съвсем младо семейство, женени едва от няколко месеца...
Но дори това кратко време им беше достатъчно, за да осъзнаят, че бракът съвсем не е това, което си бяха представяли по-рано...

Всъщност, не че не се обичаха вече. Напротив, все още изпитваха достатъчно силни чувства един към друг. Но вече все по-рядко си го казваха.

А преди... само до преди няколко месеца те сякаш се надпреварваха кой ще каже първи заветното "Обичам те!". Или кой ще го изрече повече пъти за един ден. Или кой ще го докаже по по-интересен и оригинален начин... И всичко това не им тежеше, не им омръзваше. Правеха го искрено и с желание, доставяше им неимоверно удоволствие да демонстрират чувствата си един на друг...

Но в един миг сякаш всичко коренно се промени. Дотолкова се бяха изнервили в последно време, че дори и най-малката случка или най-безобидната дума бяха достатъчен повод, за да се скарат сериозно или да се нагрубят и наранят взаимно...

Вече съвсем отчаяни и изтощени от ситуацията, една вечер решиха най-после да седнат и да обсъдят това положение. И ако могат, с общи усилия да се опитат да намерят някакво решение, задоволяващо и двамата.

Нито единият от тях не искаше да се развеждат, но и същевременно разбираха, че е невъзможно да продължават да живеят по този начин. Разбираха го, но не намираха нужните думи, за да го изкажат. Дълго стояха така мълчаливо един срещу друг, разкъсвани от противоречиви чувства и мисли, питайки се безмълвно, кое е ПРАВИЛНОТО решение за тях...

И тогава мъжът изведнъж се оживи:

- Хрумна ми нещо! - каза той с неприкрито вълнение в гласа. - Хайде да засадим едно дръвче в градината и това да бъде "нашето дръвче". Ако през следващите 3 месеца това дръвче изсъхне - да се разведем. Но ако се хване и започне да расте и да се развива - никога повече няма да допускаме дори мисълта за раздяла. А през това време двамата можем да спим в отделни стаи... Какво ще кажеш, съгласна ли си? - попита я той несигурно и впери в нея поглед, изпълнен с очакване.

В първия момент на жената и се стори странна, дори налудничава тази идея - бъдещето на брака им да зависи от някакво дърво... Но след като поразмисли малко, дори и стана весело. И прие...

На следващия ден двамата отидоха заедно до близкия разсадник и си купиха от там едно овощно дръвче. Прибраха се в къщи, избраха подходящо място за него в градината и помагайки си взаимно, го засадиха...

Мина се около месец от този ден.
Една нощ двамата се сблъскаха в тъмната градина. В погледите им първо се четеше учудване, изненада, които после преминаха в... радостен блясък.

И двамата носеха в ръцете си по една туба с вода.
Отиваха да полеят дръвчето...
Хрумна ми че има и хубави любовни историй.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #8 -: Септември 01, 2010, 20:20:52 »

Какво сънува снощи,ще ми кажеш ли?Усети ли милувката,която ти изпратих?Целувах те насън,докосвах те...А после..те догонвах в мислите.Протегнах се в съня си,странно...нали уж беше някъде до мен....!?Тогава се събудих-затърсих те с поглед,но...те нямаше,било е само сън,от който не исках да се събуждам..!

Не,не гледай в моите очи,там за тебе истината крия!Там ще видиш моите сълзи,всичко,всичко ще разкриеш!Не,не гледай в моите очи и със поглед ти не ги разпитвай!Знаеш,че от истината най-боли, и повярвай,там ще я откриеш!Не,не гледай в моите очи!Много болка там е скрита!Там ,във тях са моите мечти,там надеждата е още жива!Не,не гледай в моите очи-там за тебе истината крия!!

Поисках да те имам до сърцето ,от устните ти сладкото да пия!Поисках те,поисках да си с мене,да те усещам всеки ден и час!Поисках болката ми да отнемеш,да няма тайни между нас!Да вярвам ли на думите,да вярвам ли на всеки поглед,нежно галещ ме...?!Да вярвам ли,че във съня си тайно любиш ме?Да вярвам ли-не зная вече,не искам пак да ме боли?!!!!Да вярвам ли,кажи да зная,дали ще спре да ми горчи?!!!

Понякога и щастието страда, понякога и любовта скърби, понякога сълзите са преграда между две близки души, понякога и мъката е радост, понякога мълчанието е зов, понякога сълзите са молитва за искрена и истинска любов. Понякога е болка да обичаш, понякога е мъка да простиш, понякога е трудно да повярваш, че в любовта си с някого грешиш.

Не винаги под слънцето се скиташ, не винаги живота ти е песен, но винаги е нужно да се питаш: Живот ли щеше да е, ако беше лесен. Не винаги преглъща се вината, не винаги времето лекува, но винаги заплаща се цената и винаги безумно много струва!

Ще извикам луната,гласът ми ще бъде задавен от мъка,но ще и кажа че не мога без теб!Ще погледна към слънцето,очите ми тъжни ще блеснат в лъчите му и то ще узнае,че не мога без теб!Ще изкрещя пред звездите,те ще се стреснат от моята болка и ще усетят,че не мога без теб!Ще докосна морето,мойте горчиви сълзи ще се слеят с водите му и то ще познае,че не мога без теб!Ще викам,ще плача,ще крещя пред вселената и тя ще узнае,че не мога без теб!Не мога!
Активен
shining_star
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730

« Отговор #9 -: Септември 01, 2010, 20:28:22 »

Ето една:
Един ден Мойсей влязал в синагогата, и там имало един беден обущар, който се молел. Мойсей се приближил до него и се заслушал:
  - ...ако само можех да се приближа до тебе Боже. Аз съм обущар, правя хубави обувки. Ще ти направя едни обувки. Мога и да готвя, ще ти готвя. А ако се разболееш, ден и нощ ще стоя до тебе, Боже, и ще се грижа за тебе. Само ако ми позволиш да се приближа до тебе...
 Мойсей много се учудил. Помислил си: "Но какво говори той?!"
Отишъл при човека и го попитал:
  - Кой ти каза така да се молиш?
  - Никой...аз съм много беден, не ходя на църква. Кажи ми как да се моля.
Мойсей му казал:
  - Слушай, така не трябва да се молиш. Ще ти кажа една молитва... И му казал.
 Човека казал на Мойсей:
  - Благодаря ти, че ме научи. Аз съм прост човек, не знаех...вече така ще се моля.
Мойсей излязал от синагогата, много доволен от себе си.Погледнал към небето, да види Бог какво мисли по въпроса. Бог бил много ядосан, и му казал:
  - Изпратих те там да приближаваш хората към мене, а ти какво? Отдалечаваш ги... Сега този човек ще бъде перфектен изпълнител на закона, но никога няма да може да се приближи към мене, никога вече.
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #10 -: Септември 01, 2010, 20:31:56 »

Много е красива.
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #11 -: Септември 01, 2010, 20:43:22 »

Цитат
Е пускайте и вие по някоя.Сигурна съм че ще стане хубава тема.
. Като темата за индиготата ли? Да се надяваме ,че ще си вземат поуки и няма да се опорочават хубавите теми. Надявам се че тука са само умни, а не .....умни.
Активен
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #12 -: Септември 01, 2010, 20:57:45 »

много са хубави .Искам още!!!
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
nia.boneva6
Гост
« Отговор #13 -: Септември 01, 2010, 21:00:32 »

Цитат
Е пускайте и вие по някоя.Сигурна съм че ще стане хубава тема.
. Като темата за индиготата ли? Да се надяваме ,че ще си вземат поуки и няма да се опорочават хубавите теми. Надявам се че тука са само умни, а не .....умни.
Барси Това е темичка за притчи и приказки, не за дискусии... е, който иска може да коментира и посланията, които носят; но просто няма нужда.
Активен
небесният ангел
Гост
« Отговор #14 -: Септември 01, 2010, 21:01:19 »

Ео палучаваш я веднага!

                  Притча за любовта
Едно време, на далечен остров, живели всички чувства: Щастието, Тъгата, Знанието и останалите. И разбира се – Любовта. Един ден всички те разбрали, че островът е на път да потъне, така че решили да построят кораб и да го напуснат. Всички без Любовта.

Любовта била единствената, която останала. Тя толкова обичала този остров, че искала да бъде там, с него до края му, до последния възможен момент.

Когато островът почти потънал, Любовта решила, че е време да потърси помощ.

Богатството минало покрай Любовта в огромен, луксозен кораб. Любовта попитала: “Богатство, ще ме вземеш ли с теб?”.

Богатството отговорило: “Не, не мога. Имам толкова много злато и сребро на кораба, че на него просто няма место за теб”.

Любовта решила да пита Суетата, която също минавала наоколо в голям кораб. “Суета, моля те, помогни ми!”

“Не мога да ти помогна, Любов. Ти си мокра цялата, ще изпоцапаш новият ми кораб, ще стане целият в петна.”

Тъгата била наблизо и тя. “Тъга, нека дойда с теб”, помолила Любовта.

“Ох, Любов, толкова съм тъжна, че имам нужда да бъда насаме”

Щастието минало покрай Любовта, но то било толкова щастливо, че въобще не чуло, че Любовта го вика.

Изведнъв Любовта чула глас: “Ела с мен, Любов, аз ще те взема”. Гласът бил на един старец. Любовта била толкова доволна от спасението си, че въобще забравила да пита кой е нейния спасител. Когато пристигнали в новата земя, старецът се обърнал и се изгубил в далечината. Осъзнавайки колко е задължена на спасителя си, Любовта попитала Познанието, един друг такъв старец “Кой беше този, който ме спаси?”

“Това беше Време”, отговорило Познанието.

“Време? Но защо точно Времето ми помогна?”, попитала отново Любовта.

Познанието се усмихнало с усмивка, зад която личала дълбоката му мъдрост. “Защото единствено Време знае каква е цената на любовта”.

1. Никога не чакайте нещата просто да се случат – борете се за това. Не очаквайте нещо да ви се даде наготово, създавайте го, търсете го, бъдете активни.

2. Ако капка вода падне в езерото, губи идентичността си и изчезва. Но ако тя падне върху лист от лотос, тя ще блести като перла. Винаги има начин и вие да заблестите.

3. Когато паднеш, все още не си победен. Истински победен си тогава, когато откажеш да станеш и да пробваш отново.

4. Закотвен в пристанището, корабът е на най-сигурното възможно место… но неговото предназначение не е той да стои там.

5. Когато имате успех, имате много доброжелатели. Когато обаче го загубите, тогава наистина разбирате кои са вашите доброжелателите.

6. Иска се много доверие, за да споделиш недостатъците си с приятел. Иска се обаче много повече, за да споделиш неговите.

Никога не приемайте някой просто за даденост. Прегърнете го близко до сърцето си, защото може да дойде момент, в който да разберете, че сте загубиил диамант, докато сте били твърде заети да колекционирате камъни.
Активен
Страници:  [1] 2 3 ... 19   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Притчи и приказки « 1 2 ... 8 9 »
Книги
delfin 120 13594 Последна<br />публикация Април 11, 2013, 15:12:56
от Ru Alfa
Приказки за Боговете
Книги
Инил 2 1968 Последна<br />публикация Май 10, 2011, 13:39:23
от kuan
Приказки за боговете
Книги
chitta 0 879 Последна<br />публикация Май 06, 2010, 16:45:52
от chitta
Любими приказки (книжни и не само)
Книги
elisa 3 2821 Последна<br />публикация Март 07, 2013, 15:42:08
от Ru Alfa
Седем притчи за любовта - Вера Гюлгелиева « 1 2 3 »
Книги
Ich 33 2851 Последна<br />публикация Декември 25, 2012, 13:07:39
от Ich

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright