Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Притча за блудния син  (Прочетена 3105 пъти)
delfin
Гост
« -: Юни 21, 2009, 16:59:38 »

 
Някога, някога, когато мракът на несътвореното пространство и време обгръщал и изпълвал Нищото, Космическото яйце на живота висяло самотно, макар че как може да се определи какво е правило ТО В НИЩОТО?
     
Нямало минало, нямало сега, нямало бъдеще. Докато една извечна Сила разтърсила яйцето, пропукала обвивката му и от него избликнали потоци Живот, Енергия и Светлина, които обагрили Нищото в цвят и форма, и му вдъхнали живеца ДА Е СЕГА И ВИНАГИ!
     
Енергията на сътворения живот се разпръснала като буен поток, който набирал скорост но въртене около невидимата вселенска ос, разширявайки спираловидно заселените пространства.
     
Всяка искрица или капка от сътворената творяща и пораждаща форма и съдържание смес давала начало на плеяда звезди, тела и мислеща енергия.
     
Пустотата се взривила, а Мракът отстъпвал пред потоците от Светлина.
     
После се породили разумните същества, които започнали да моделират мислещата вечна смес в и за сътворената реалност. Някои поели след потоците на Сътворението, за да видят докъде ще стигнат Животът и Разумът. Други усетили тласък за творчество и моделирали тела и форми, които оживявали и поемали по своя автономен цикъл на живот.
     
Редом с тях експериментирал, създавал живот и форми един от най-древните породени. Избрал си издължена и изящна форма. Имал способност да дарява живот, светлина и мисъл. Ваял планети, проправял пътя на галактики, разсипвал фойерверки от разноцветни огнени искрици живот. После разпръсквал над тях Семената на живота и на оживяващия вечен Дух...
     
Земята, тази малка, но прекрасна с щедрата си и разнообразна повърхност планета, била звезда от млада система от няколко тела някъде в покрайнините на Вселената. Според Сеячите на живота и разума това й гарантирало автономно развитие и защита от Агресивните, които понякога всявали хаос в някои съзвездия и части на Вселената. Сеячите поверили наблюдението на младите светове и разумните им същества на своите умни помощници - машините. Някои наподобявали звезди, други се въртели около планетите като луни или спътници.
     
На Земята заселили човека. Създали го безполов, но с относително дълъг жизнен цикъл, за да премине през карантинен срок, в който да се адаптира към планетата и тя към него. Съществото било сътворено според представите им за разумно творение с всичко най-съвършено, което имали и те, жителите на звездите. Самите те някога били създадени от друг Мъдър и Любящ, когото всички наричали Създател.
     
Човекът бил надарен със способността да чува с духовните си уши и да разбира езика на растенията, животните, водите, ветровете и огъня. Тогава по Земята живеели само няколко подобни същества, разпръснати на отдалечени територии, разделени от суша и дълбоки води.
     
Единственият приятел на човека били нещата, от които бил заобиколен. Заспивал, а огънят му говорел да не се страхува от мрака. Водата в потока му пеела, че ако я използва разумно, ще живее дълго. Земята му казвала къде да си избере място за подслон и как да върне живота на откъснатите плодове или използваните дървета. Тревите и растенията му позсказвали кое от тях ще утоли глада му, кое ще отнеме болката или горещината на тялото му, кое става за багрило и кое не бива да се къса, защото е отровно. Дърветата му говорели и го учели по-често да се катери по върховете им, за да види простора и красотата на небето  над тях. Вятърът винаги го предупреждавал да си намери място и да изчака, докато раздвижи пластовете и смени посоките на въздушните потоци. Птиците и животните също били доверчиви и споделяли с човека своите скърби, радости и открития за далечните земи... Това бил хармоничният живот на човека в Праначалото. Съществата от звездите останали доволни от сътвореното и отлетели към родните светове. И кой знае какво е щяло да бъде предопределеното бъдеще на сътворения човек, ако от дълбините на Космоса не долетял светещ диск, който увиснал в пространството над планетата.
     
Пришълецът бил тяло, което се движело между звездите. С него пътувал един от тези, които можели да обикалят из световете и можели сами да ги сътворяват с енергията, дарена им от Древния Единствен Създател. Той обитавал планета, която пазела тайните на сътворените светове и породения живот и разум.
     
Пътешественикът между звездите от доста сътворени светове таял обида и огорчение, че Единственият като че ли недооценявал деянията му и вече не го викал, за да му дава от оживяващата смес и специалния разтвор на разума и дълголетието, с който ставала спойката между моделираната материя и оживяващите я дух и мисъл.
     
Звездният жител решил да погледне какво са сътворили пратениците на Вечния в младия свят, който се въртял под него в пространството.
     
Оценил качеството на материята, вложена в планините и водите. Възхитил се от багрите и многообразието на растенията и животните. Срещнал и човека, едно младо и неопитно дете на Небето. Доверчивото същество без познание за добро и зло изкушило звездния пътешественик, който решил да покаже на Онзи от висините кой е истинският владетел на сътвореното.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Юни 21, 2009, 17:00:48 »

Най-напред ловко, уж погалвайки човека по главата, затворил сетивата му за околния свят и към Небето. Напразно се опитвали да предпазят човека гласовете на водите, дърветата и тревите, тревожните крясъци на птиците и отчаяните викове на животните. Човекът не ги чувал.
     
Звездният пътешественик заключил мисълта му, чрез която общувал, а отключил говора с гърлени звуци. Тогава човекът попитал:
     
- Какво си ти? - защото нямал понятие за другост. А звездният глас му отговорил:
     
- Аз съм твоят Творец. Създадох те от ей тази пръст, която забърках с вода.За да не ти е скучно, ще те даря с нещо, което ще ти носи наслада.
     
И пришълецът извадил последната скътана смес на живота и оформил едно същество, което приличало на човека, но имало и някои различия. С последната капка оживяваща смес вдъхнал живот и разум на новото същество. Нарукъл я жена, защото в Космоса на много светове имало положителна и отрицателна енергия, женско и мъжко начало, ин и ян потоци, от които се моделирали форми, светове и живот. После пришълецът приспал двете същества. Пратил им сън-програма за живот, който кодирал дълбоко в паметта им. Когато съществата се пробудили, били същите, но и много различни. В тях било посято неверието, съмнението, гордостта и суетата, които не могли да изтласкат заложеното от Сеячите, но изплували над него. То останало под пластовете на съзнанието и в паметта на безсмъртната им частица, до която нямал достъп пришълеца.
     
Доволен от сътвореното, той оставил двете същества, на които възлагал големи надежди, и отлетял за планетата си, за да изчисли по нишките на времето и звездните карти следващите си ходове. Защото той вече се бил отказал от Създателя си. Имал свои светове и творения, които рано или късно щели да бъдат мощна енергия, която моделирана от него, отцепника, можела да бъде насочена срещу Вечния и мощта му.
     
Сътвореното от него и това, че имал власт над породените създания, го накарали да се почувства могъщ, вечен и независим от своя Създател, който не се намесвал в играта на енергиите, в танца на потоците частици, във вихрите на полетата, в амалгамата от вещества, атоми, молекули и късчета първична материя от Космическото яйце на живота.
     
Дори в покрайнините на породените нови светове се заговорило, че никога не е имало Някой, който е дал тласъка, че Той е мит, а дори и да го е имало, енергията и мощта Му са изчерпани от акта на Сътворението на това, което нарекъл Вселена, Разум и Живот.
     
Носителят на светлината, сам създател на безброй нови и млади светове и галактики, решил, че през незнаещите и новопородените същества той може да бъде този, който създава или унищожава живота, а те - да го слушат, да се подчиняват и да го следват, защото няма как да научат каква е било Някога. Опиянен от своето могъщество, той уведомил най-близките пространства, населени със звезди и сътворени същества, че той е Луцифер и ще ги води, защото те са негови творения. Забранил да слушат други притчи и дори затворил тези сетива, чрез които по безсловесен път съществата улавяли мислите на други себеподобни през отдалечените празноти на Вселената.
       
Съществата станали зависими от сетивата си, чрез които след намесата на Луцифер можели да възприемат само светлина и мрак, топло и студено, сладко и горчиво, високо и ниско, далече и близко, приятно и неприятно, но само и единствено в близкото до тях триизмерно пространство на техния свят и планета.
       
Тогава от центъра на сътворената Голяма първична Вселена долетял Пратеник с огнен свитък. Луцифер дори не го приел, а свитъка заключил в специална енергийна капсула и я изстрелял н тъмния и ненаселен Космос.
       
След известен период, в който Луцифер вече приемал своите васални повелители на отделните планети и съзвездия, пак се появил Пратеник. И този път Посланието, което носел от Създателя, било скрито и изхвърлено в пустошта.
       
Третия път при Луцифер пристигнел самият Той, Онзи когото никой от сътворените не бил виждал. Единици пробудени били чували за Него от древните предания, че Е Началото, Даряващият Живота, Формата, Разума и Безсмъртният оживяващ Дух. Той излъчвал ослепителна бяла светлина, а тя била покой, усещане за съвършенство и порядък. Бил и не Бил Форма. Бил и не Бил Енергия, Бил и не Бил в плътно състояние. Но Луцифер Го усетил и Го видял...
Активен
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Юни 21, 2009, 17:02:28 »

 
И пак не смирил гордостта си, а поискал права над сътвореното от него и над съществата, населяващи звездите в него.
     
Тогава се извил вихър и една огромна огнена стрела обвила самозабравилия се син Божий и то запратила в Мрака на нищото...
     
Бащата на това неблагодарно и горделиво творение решил, че пълзейки през плътната материя, лишен от способностите на богоравен, непокорният сам трябва да ги постигне и заслужи, като изпита на гърба си съзидание и унищожение, светлина и мрак, живот и смърт, обич и омраза, покой и хаос, топлина и студ, слепота и зрящност, глухота и усещане за живот, създаване на потомство и самота без рожба...

Докато горделивостта и надменността се пречистят през огъня на трудностите, изпитанията и паданията, докато сълзите от безсилието и тъгата измият чернилката на безсърдечието и жестокостта, докато сърцето и духът осъзнаят ценността  и смисъла дори и на една тревичка или камъче, които без причина не бива да бъдат разпилявани и унищожавани...
     
Според Книгата на вечността с това били наказани и потомците на Луцифер, създадени от него по времето, когато бил помощник на Твореца... И пак там, в Скрижалите на вечността, е записано, че когато  поне 700 негови потомци през времето и пространството по едно и също време, дори и в различни измерения и реалности, се помолят на Създателя за него с обич и поискат прошка, защото са осъзнали смисъла да даваш Живот, Светлина, Разум и Вечност, и ако той, Луцифер, в този момент отправи такава мисъл към Отец си, пелената на гордастта и самозаблудата ще падне, разтопена от енергията на Любовта и Светлината, а блудният син отново ще се върне в лоното на Първичната Вселена, за да получи нови опитности и отново да работи за Баща си...



Нина Ничева
Активен
delfin
Гост
« Отговор #3 -: Юни 21, 2009, 17:03:08 »

 
Не ми допадна само това, че и творенията, които са били невинни също са били наказани заедно с Луцифер. Не виждам смисъла от такава "любяща жестокост". Това е моят бунтовен постоянен въпрос. Защо след като Творящото Начало е давано винаги така Добро, Любящо и Мъдро ни е наказало и нас? С какво пък ние сме били виновни спрямо Него? С това ли, че невинни Луцифер ни е отнел способностите и ни е затворил в триизмерния свят, без да чуваме и виждаме нищо друго освен плътната материя или е трябвало да не бъде сам в наказанието и ние сме му само придатък за компания? По този начин не сме ли ние наказани без да имаме вина за чуждата гордост и бунтовност. И така е спряно нашето развитие!
     
Или чисто и просто сме искрици, малки частици от по-голям Създател, той от своя страна е пък частица от по-голям Създател и т.н.  в Безкрая, докато се достигне до Непознаваемия Вечен Творец, който се учи и набира опит от нас - дребните искрици, частици от него и правещи го по-могъщ и по-опитен.
Активен
giti
Гост
« Отговор #4 -: Октомври 08, 2009, 21:23:13 »

Излиза,че сме творения на Луцифер Тъжен Може би заради това да сме наказани и ние...Нещо обаче не ми вдъхва доверие тази притча. Аз съм склонна да вярвам,че преди да дойде Луцифер ни е било дадено правото на избор и ние сме избрали Луцито......Не знам...
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #5 -: Юни 28, 2010, 22:16:06 »

"Земята, тази малка, но прекрасна с щедрата си и разнообразна повърхност планета, била звезда..."  Хора, как земята е хем планета, хем-звезда?
Активен
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #6 -: Юни 29, 2010, 09:23:16 »

    "Земята, тази малка, но прекрасна с щедрата си и разнообразна повърхност планета, била звезда..."  Хора, как земята е хем планета, хем-звезда?

    Земята още не е станала звезда.

    Да стане една планета звезда означава тя да може да излъчва топлина и светлина. Засега Земята не може да прави това.
    Тя може само да получава.

    Хубава аналогия е следната.

    Да си представим един човек, който иска да бъде обичан и един друг, който обича. Първият иска (може) (само) да получава, а вторият не иска да получава, а да дава.

    Кога Земята ще се превърне в Звезда?

    Това ще стане тогава, когато ние хората се научим да обичаме, да даваме, да излъчваме от себе си, без да искаме да получаваме нещо в замяна на това. При условие, че успеем да го постигнем.

    Това всъщност е и Мисията на Земята - да се превърне в Космос на Любовта.
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #7 -: Юни 29, 2010, 11:39:42 »

    Ама това нали не е в буквален смисъл Усмивчица
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #8 -: Юни 29, 2010, 17:23:36 »

    Ама това нали не е в буквален смисъл Усмивчица

    А защо не и в буквален?
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #9 -: Юни 30, 2010, 12:43:11 »

    Аз казвам за звездата, че не в буквален смисъл...
    "Да стане една планета звезда означава тя да може да излъчва топлина и светлина." Говорех за това- в буквален смисъл ли да стане звезда, или в преносен, и пак планетата да си излъчва светлина и топлина..? Ама не в буквален явно... ако се има пред вид обяснението на астрономите за това какво е звезда? ... това и имах пред вид, или... де да знам Усмивчица
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #10 -: Юни 30, 2010, 18:39:22 »

    Аз казвам за звездата, че не в буквален смисъл...
    "Да стане една планета звезда означава тя да може да излъчва топлина и светлина." Говорех за това- в буквален смисъл ли да стане звезда, или в преносен, и пак планетата да си излъчва светлина и топлина..? Ама не в буквален явно... ако се има пред вид обяснението на астрономите за това какво е звезда? ... това и имах пред вид, или... де да знам Усмивчица

    Астрономите не знаят всичко:
    например, не знаят защо (как) се появява звезда,
    макар и да се опитват да правят научни предположения.

    Земята ще претърпи сериозни промени в бъдеще.
    Една от тези промени ще бъде вероятно след т.нар. Апокалипсис,
    който наистина ще се случи, но това няма да бъде Краят на всичко,
    според някои предвиждания.

    Тези промени донякъде ще зависят и от нас,
    както от нас ще зависи и бъдещата ни съдба.

    Нас също ни чакат големи промени.
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Космическа притча
    Космогенезис
    Administrator 0 1295 Последна<br />публикация Юни 16, 2009, 19:43:25
    от Administrator

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright