[DArkAngel]

Транссърфингът е метод за управление на реалността, плъзгане през пространството на варианти или трансформиране на потенциално възможния вариант в реалност. С този уникален метод ни запознава руският квантов физик - Вадим Зеланд в поредицата си книги „Транссърфинг на реалността". Думата „транссърфинг" се запечатва в съзнанието му след един сън. След поредица сънища Зеланд започва да получава знания „сякаш от никъде" и въз основа на тях създава книгите си.

Най-важното прозрение, до което достига е, че не бива да се борим за място под слънцето. Всеки човек може да се сдобие с правото да избира, каквото поиска. Каквото избираме - това получаваме.

Многостранността на нашия свят е най-важното му фундаментално качество. А всяка теория е просто един аспект от проявата на тази реалност. Така че какъвто и светоглед да изберем, изборът ни ще се реализира.

Зеланд разглежда света като съществуващ в две форми - физическата реалност, която можем да докоснем, и метафизичното Пространство на варианти - информационно поле, което съдържа всички варианти на това, което е било, е, и ще бъде. То е нещо като шаблон, матрица. За по-лесно разбиране, Зеланд разделя условно това пространство на сектори с декори и сценарии, като декорите са формата, външният вид на даден вариант, а сценарият е пътят , по който се движи материята, т. е. начинът, по който се случват нещата, съвкупността от обстоятелства и събития, които довеждат до реализиране на варианта.

В близките сектори декорите и сценариите си приличат, а в отдалечените са доста различни. Но в Пространството на варианти има всичко. Всичко, което можем да си представим и да „го видим" може да се реализира в живота ни.

* Как?

Всяка мисъл, както и сектор на пространството имат определени параметри. Като „осветява" съответния сектор, мисловното излъчване реализира неговия вариант. Така мислите посредством закона за привличането оказват влияние върху хода на събитията. Материалната реализация се движи в пространството и времето, а вариантите си остават на едно място и съществуват вечно.

За да управляваш своята реалност, първо трябва да си осъзнат. Какво е да си осъзнат?

Сънували ли сте някога осъзнато - да сънуваш и да осъзнаваш, че сънуваш? Знаете ли, че при осъзнатия сън вие може да сте режисьор на действието? Ако например сънувате, че ви гони някакво чудовище, докато си мислите, че всичко е реално и просто си спите, вие ще бягате и ще се опитвате да се спасите. Но ако осъзнаете, че всичко е сън, ако се събудите в съня си, може просто с мисълта си да накарате нападателя да изчезне, да се смали, да избяга, да се превърне в мишка или каквото пожелаете. В осъзнатия сън можете дори да летите, да си правите каквото поискате. Аз лично съм го правила и усещането е невероятно... Само си създаваш намерение и го правиш.

Така става и в реалността(разбира се, всичко става доста по-бавно отколкото в съня) - ако си осъзнат, ако се събудиш, ти можеш да режисираш своя живот. Създаваш си намерение и постигаш това, което искаш. Всъщност главната движеща сила в транссърфинга е НАМЕРЕНИЕТО. Намерението е желание, необвързано с резултата, желание, освободено от страх, съмнение, нетърпение. За намерението писах в темата - Закони на Вселената за благополучие. Зеланд най-кратко го описва като решимост да имаш и да действаш. Но да действаш не като настояваш, не като се бориш, молиш или изискваш, а спокойно да осъзнаваш, че нещата ще се случат. Намерението се характеризира с „празна и безгрижна решимост". При желанието ние искаме и искаме на всяка цена, нетърпеливи сме, прокрадват се съмнения... А намерението преполага, че всичко вече е решено, че нещата, които искаме са ни „в кърпа вързани". Както Зеланд описва намерението, усещането трябва да е такова, сякаш отиваме да си купим вестник. Вървим си към РЕП-а спокойно и безгрижно. Просто отиваме да си го вземем. То е вече наше. Не се притесняваме, не настояваме, не сме нетърпеливи, не сме отчаяни. Дори можем по пътя да спрем да побъбрим с приятели, защото знаем, че това, което искаме ни чака и ще си го вземем. Намерението е постигане на единство между душата и разума. Това е състояние, когато чувствата на душата се сливат с мислите. Когато човек е обзет от вдъхновение, „душата му пее, а разумът доволно потрива ръце." Тогава човек е в състояние да твори.

Не трябва да се притесняваме за начина, по който ще се рализира намерението, как точно ще се случи. Ние просто правим своята поръчка до Вселената и се доверяваме, че нещата ще се развият по най-добрия за нас начин. Ако се съсредоточим върху целта, сякаш вече е постигната, ще ни се разкрият пътища, ще се появят и средства за реализирането и. Много ми харесва в това отношение сравнението на Луиз Хей за нашите намерения с поръчка в Космическата кухня. Нашето намерение трябва да е все едно си поръчваме ястие в ресторант. Заявяваме точно какво искаме и спокойно чакаме да ни сервират желаното. Междувременно си пием аперитива и се веселим с приятели. Не мислим как точно ще го приготвят и какво ли прави сега сервитьора, а безгрижно чакаме, убедени че ей сега ще ни поднесат поръчаното.

Давам ви тези сравнения, за да почувствате точно какво трябва да бъде усещането при намерението. Не че не трябва нищо да не правите, но просто се отпуснете, отслабете примката и си вземете своето. Такова намерение има безкрайна организираща сила. То кара обстоятелствата да се стекат така, че да получите желаното, често по най-неочакван начин.

При трансформирането на желанието в намерение възникват въпроси:

* Как да повярвам?

Зеланд отговаря: „Истинската вяра е знание. Изхвърлете думата"вярвам" и я заменете с думата „знам". Позволете си да знаете, че вашето желание ще се изпълни. Остава още мъничко - да получите това знание. За тази цел трябва да свикнете с него, да го приемете. Вашата цел е не да се уговаряте, а от време на време да си напомняте, че знаете, че целта ви ще бъде постигната."

* Как да не очаквам и да овладея нетърпението?

Зеланд отговаря : Действайте! Не мислете за резултата, а се съсредоточете върху действието. Действието разпръсква напрежението, нетърпението, съмнението.

* Как да не желая? Как да не съм обвързан с резултата?

Зеланд отговаря: Примирете се с предпологаемото поражение и действайте. Ключов момент при реализирането на намерението е намаляването на важността. Когато придаваме прекомерно голяма важност на нещо или някого, задействаме равновесните сили и се случва нещо, което да ни попречи. Законът за равновесието се стреми да уравновеси разликите в енергиите, създадени от излишните потенциали. Нищо не е чак толкова важно! Важността ни се внушава от махалата(мисъл-формите). Тя им е необходима, за да се хранят с енергията ни.

За да се доближим до целта най-голяма роля играе създаването на слайдове - Визуализацията. За визуализацията вече писах в тази тема. Действа се по посочения там начин.

Друг ключов момент при транссърфинга е координацията. Тя е когато посрещаме всяко събитие като позитивно. Така нашите емоции и мисли ни пренасят към по-благоприятни жизнени линии. Координацията е най-ефикасният начин да се плъзгаме по течението на варианти, да попадаме в благоприятни сектори и да срещаме вълната на успеха. За да координирате намерението си, трябва да следвате следният принцип:

„Ако решите да разглеждате привидно негативната промяна в сценария като позитивна, така и ще бъде."

Можете да научите повече неща в детайли за транссърфинга от книгите на Вадим Зеланд. Той е посветил цели 7 книги на това. Но главното е:

Бъдете осъзнати

Определете точно какво искате и си създайте намерение.

Визуализирайте, действайте.

[DArkAngel]

Предлагам тази тема защото е много полезна в тези негови книги има конкретни техники,а не само сухи теорий и приказки.Прекрасна настолна книжка.Ще публикувам някой неща тук за да видите за какво става дума целувки.

[DArkAngel]

Ето една от извадките(по важна според мен).Взех я от друг форум,но това можах да намеря.Група хора, мислещи в една насока, създават енергоинформационни структури-махала. Те започват да се развиват самостоятелно и да подчиняват хората на своите закони. Хората не си дават сметка, че неволно действат в интерес на махалото. Как да се отърсим от тази магия?
Отдайте се под аренда.
ДЕСТРУКТИВНИТЕ МАХАЛА
От деца са ни учили да се подчиняваме на чужда воля, да изпълняваме задълженията си, да служим на родината, на семейството, политическата партия, фирмата, държавата, на идеята… На всички други, но на себе си - най-накрая. Всеки в една или друга степен има чувство за задължения, отговорност, необходимост, вина. Всеки човек така или иначе „служи” в различни групи и организации: семейство, клуб, учебно заведение, предприятие, политическа партия, държава и т.н. Всички тези структури се раждат и се развиват, когато отделна група хора започне да мисли и да действа в една насока. После се присъединяват и други хора и структурата нараства, набира сила, принуждава членовете си да следват установени правила и в крайна сметка може да подчини големи слоеве от обществото.
На ниво материална реализация структурата се състои от хора, обединени от общи цели, и от материални предмети като сгради, съоръжения, мебели, оборудване, техника и т.н. Но какво стои зад всичко това на енергийно ниво?
Структура възниква, когато мислите на хората са насочени в едно направление и следователно параметрите на мислената енергия са идентични. Мислената енергия на отделните хора се обединява в един поток. При този случай в океана от енергия се създава отделна независима енергоинформационна структура — енергийно махало. Тя заживява свой живот и подчинява на законите си хората, включени в създаването й. Защо точно махало?
Защото се люлее толкова по-силно, колкото повече хора - привърженици — го хранят с енергията си. Всяко махало има характерна честота на колебанията. Например можете да разлюлеете една люлка само прилагайки усилия с определена честота. Тя се нарича резонансна. Ако броят на привържениците на махалото намалява, колебанията му затихват. А когато изобщо изчезнат, то спира и умира като същност.
Ето няколко примера за махала, които са спрели: древните езически религии, каменните оръдия на труда, древните видове оръжие, старите модни течения, виниловите грамофонни плочи - с други думи, всичко, което е било преди и вече не се използва.
Навярно се чудите - нима всичко това са махала? Да, всички структури със собствени атрибути, създадени от мислената енергия на хората, са махала. И всички живи същества, способни да излъчват енергия в една посока, рано или късно създават енергийни махала. Ето няколко примера от живата природа: колониите от бактерии, популацията на живите същества, стадата от животни, горските масиви, прериите, мравуняците - всички повече или по-малко подредени и еднородни структури от живи организми.
Всеки отделен жив организъм сам по себе си е елементарно махало, тъй като представлява енергийна единица. Когато група единични махала се залюляват в унисон, създават групово махало. То стои над привържениците си като надстройка, съществува като отделна независима структура и установява правила за привържениците си, за да ги задържи заедно и да се сдобива с нови. Подобна структура е независима, в смисъл че се развива самостоятелно, по свои собствени закони. Привържениците не осъзнават, че действат по законите на махалото, а не по собствена воля.
Например бюрократичният апарат се развива като самостоятелна структура независимо от волята на отделния чиновник. Разбира се, един влиятелен чиновник може да взема самостоятелни решения, но те не бива да са в разрез със законите на системата, иначе той ще бъде отхвърлен. Дори човекът в единствено число, също представляващ махало, не винаги си дава сметка за мотивите си. Например енергийният вампир.
Всяко махало по своята природа е деструктивно, тъй като отнема енергия от привържениците си и установява своята власт над тях. Деструктивността му се проявява в това, че то не се интересува от съдбата на отделния привърженик. Махалото има една-единствена цел - да получава енергия от него, а дали това ще е от полза за самия привърженик, няма значение. Попаднал под влияние на системата, човек е принуден да гради живота си съобразно с нейните закони, иначе тя ще го сдъвче и изплюе. Под влияние на деструктивното махало можеш лесно да провалиш живота си. И обикновено е много трудно да се измъкнеш без загуби.
Ако на човек му потръгне, намира своето място в системата и се чувства там като риба във вода. Като привърженик той дава енергия на махалото, а то на свой ред му осигурява среда за съществуване. Щом привърженикът започне да нарушава законите на структурата, честотата на излъчването му вече не съвпада с резонансната честота на махалото. Като не получава енергия, то изхвърля или унищожава непокорния привърженик.
А ако човек се е отдалечил от благоприятните за него линии, тогава животът му в структурата на чуждото махало се превръща в концлагер или просто в унило съществуване. Подобно махало става чисто деструктивно за привърженика си. Попаднал под влиянието му, човек губи свободата си. Принуден е да живее по натрапени му закони и да бъде винтче в големия механизъм - независимо дали му харесва или не.
Човек може да попадне под покровителството на махалото и да постигне забележителни резултати. Наполеон, Хитлер, Сталин и подобните им са фаворити на деструктивните махала. Но при всички случаи махалото изобщо не се грижи за благополучието на привържениците си, а само ги използва за своите цели. Когато попитали Наполеон дали някога е бил истински щастлив, той изброил едва няколко дни от живота си.
Махалото използва изтънчени методи за привличане на нови привърженици — като нощни пеперуди около лампа. Често пъти хората, подмамени от рекламните му номера, се отдалечават от щастието си, което е било съвсем до тях! Например - отиват в армията и загиват. Или постъпват в учебно заведение и напусто усвояват професия, която не ги интересува. Намират си чужда на същността им, но уж престижна работа и потъват в блатото на проблемите. Свързват живота си с нелюбим човек и после страдат.
Дейността на махалото често става причина привържениците му да съсипят съдбата си, макар че то се опитва да скрие мотивите си под различни добродетелни маски. Главната опасност за поддалия се на влиянието му е, че то отдалечава жертвата си от линиите на живота, където човек би могъл да намери щастието си.
Нека да отбележим отличителните му признаци: - Махалото се храни с енергията на привържениците си и така увеличава колебанията си.
- Махалото се стреми да привлече колкото се може повече привърженици, за да получи повече енергия.
- Махалото противопоставя групата от свои привърженици на всички останали групи. (Ние сме добри, а те са лоши.)
- Махалото агресивно обвинява всеки, непоискал да стане привърженик, и се опитва или да го привлече на своя страна, или да го неутрализира и отстрани.
- Махалото използва благообразни привлекателни маски, скрива се зад високи цели, възползва се от чувствата на хората, за да оправдае действията си и да завоюва колкото се може повече привърженици.
Всъщност махалото е егрегор, но това далеч не е всичко. Понятието „егрегор” не отразява целия комплекс от нюанси на взаимодействието на човека с енергоинформационните същности. Махалата играят неизмеримо по-голяма роля в човешкия живот, отколкото е прието да се смята.
Ето ви един пример как махалото поглъща енергията на привържениците си. Представете си отговорен футболен мач, стадионът е претъпкан, страстите са нагорещени, запалянковците бурно реагират. Един играч допуска непростима грешка, водеща до загуба на отбора. Върху него се стоварва буря от негодуване, запалянковците са готови да го разкъсат. Представяте ли си каква отрицателна енергия се изсипва върху главата на нещастника? От такъв чудовищен удар той би трябвало просто да умре на място. Но това не става, играчът си е жив и здрав, макар и потиснат от чувство за вина. А къде се дяна отрицателната енергия, насочена към него? Глътнало я е махалото. Ако не беше така, обектът на омраза от страна на тълпата щеше да загива, а кумирът - просто да излита във въздуха.
Не се наемам да съдя дали махалото е живо същество или само енергийна форма. Но това няма никакво значение за техниката на транссърфинга. Най-важното е да се познае махалото и да не се приема играта му без полза за себе си.
Да се познае деструктивното махало е много лесно по един отличителен признак. То винаги си съперничи със себеподобните си в борбата за хората. Целта му е само една - да завладее колкото се може повече привърженици, за да получи колкото се може повече енергия. Колкото по-деструктивно действа то в борбата за привърженици, толкова по-деструктивно е, т.е. представлява опасност за съдбата на отделния човек.
Може би ще възразите: нали съществуват благотворителни организации, дружества за защита на природата, животните и други? Какво деструктивно има в тях? За вас лично деструктивното е в това, че както и да го извъртате, те се хранят с вашата енергия и не се интересуват от щастието и благополучието ви. Призовават ви да бъдете милосърдни към другите, оставайки равнодушни към вас. Ако това ви устройва и наистина се чувствате щастливи, занимавайки се с тази работа. Дори можете да смятате, че сте намерили своето махало. Но трябва да бъдете честни със себе си: дали не носите маската на благодетел? Действително ли искрено давате енергията и парите си за благото на другите или си играете на благотворителност? За да изглеждате по-добър?
Деструктивните махала отучиха хората да избират съдбата си. Защото ако човек е свободен да избира, той ще стане независим. Тогава махалото няма да го привлече за свой привърженик. Нашето съзнание е свикнало, че съдбата е предопределена, и наистина е много трудно да се повярва във възможността просто да избереш съдбата, която повече ти харесва. На махалата е изгодно да държат привържениците си под контрол, ето защо изобретяват всевъзможни начини, за да манипулират слугите си. По-нататък ще ви стане ясно как го правят.
Транссърфингът също може да стане махало, ако направим от него култ, движение или школа. Разбира се, различните махала са деструктивни в различна степен. Дори в най-лошия случай обаче транссърфингът ще бъде най-слабо деструктивен, защото служи не на някаква обща странична цел, а изключително за благото на всеки отделен индивид. Ето защо такова махало ще бъде много необичайно - някакво общество от индивидуалисти, заети изключително със своята съдба. Впрочем, ето ви задача за домашно: кои махала можем да наречем конструктивни?
Защо обаче ви разказвам всичко това?
За да ви обясня какво означава да избереш съдбата си и как да го направиш. Въоръжи се с търпение, драги читателю, нещата не са толкова прости, но постепенно картината ще започне да се прояснява.

[DArkAngel]

Както казахме по-горе, махалата получават енергия както от привържениците, така и от противниците си. Но загубата на енергия е половин беда. Ако махалото е достатъчно деструктивно, то накърнява благополучието и съдбата на човека.
Всеки от нас от време на време се сблъсква с негативна информация или нежелани събития. Това са провокации на махалата. Човек не иска подобни неща да се случват в живота му, но реагира винаги по един от двата начина: ако информацията не го засяга особено, той я пропуска покрай ушите си и бързо я забравя. Но ако провокационната информация го дразни или плаши, т.е. пуска корени в душата му, тогава мислената му енергия е уловена от капана на махалото и човек се настройва на неговата резонансна честота.
По-нататък събитията се развиват по известния ви сценарий. Човек се ядосва, негодува, тревожи се, страхува се, бурно изразява недоволството си, с една дума, активно излъчва енергия на честотата на деструктивното махало. Тази енергия не постъпва единствено в махалото. Според параметрите на мислената енергия човек се прехвърля върху такава жизнена линия, където онова, което иска да избегне, се намира в излишък. Както помните, ако излъчването на мислена енергия се фиксира на определена честота, човек се прехвърля върху съответната жизнена линия. Деструктивната роля на махалото тук се изразява във фиксиране на честотата с помощта на капан.
Да допуснем, че пропускате покрай ушите си информациите за катастрофи и стихийни бедствия. Защото щом това не ви засяга, за какво да се тревожите излишно? В този случай някъде става катастрофа, но лично вие се намирате на такава жизнена линия, където не сте жертва, а наблюдател. А онази, където сте жертва, е останала настрани. И обратно, ако пускате в себе си информациите за катастрофи и нещастия, ако охкате и ги обсъждате с познатите си, напълно е възможно скоро да се прехвърлите върху линия, където самите вие ще сте жертва.
Излиза, че колкото по-силно е желанието ви да избегнете нещо, толкова по-голяма вероятност има да го получите.
Да се борите активно с онова, което не искате, значи да полагате всички усилия то да дойде в живота ви.
За да се прехвърлите върху нежелани жизнени линии, дори не е задължително да предприемате някакви действия. Напълно достатъчни са отрицателните мисли, подправени с емоции. Например не искате времето да е лошо и си мислите колко мразите дъжда. Шумните съседи ви пречат и вие постоянно се карате с тях или тихичко ги мразите. Страхувате се от нещо си и то много ви тревожи. Работата ви е омръзнала и вие предъвквате отвращението си към нея.
Навсякъде ви преследва онова, което активно не искате, т.е. страхувате се от него, мразите го и го презирате. От друга страна, съществуват много неща, които също бихте искали да избегнете, но в настоящия момент това не ви вълнува особено. В такъв случай те не се и случват. Но щом пуснете в себе си нежеланото, изпълните се с неприязън и започнете да кътате това чувство, то непременно ще се реализира във вашия живот.
Единственият начин да премахнете нежеланото от живота си е да се освободите от влиянието на махалото, обсебило мислената ви енергия. И занапред да не се поддавате на провокациите му и да не се включвате в играта. Човек може да се измъкне от влиянието на деструктивното махало по два начина: да го провали или да го спре.

   

[DArkAngel]

ПРОБУЖДАНЕ В СЪНЯ
В тази глава вече се приближаваме до разгадаването на гатанката на Надзирателя: защо можем да избираме всичко, което поискаме, и как да го правим. Един от ключовете към отгатването е в явлението, което наричаме сънуване. Човек прекарва в сън една трета от живота си. Случващото се с него в това гранично състояние и досега е забулено в тайна. За съжаление научните изследвания в тази област обясняват твърде малко. Философските тълкувания също се хвърлят от една крайност в друга.
Едни казват, че сънищата са илюзии, а други - че самият живот е сън. Все пак кои са прави? В рамките на модела на транссърфинга - нито едните, нито другите.
Нека обаче да караме поред.
Когато си спомнят сънищата, възрастните си дават сметка, че в действителност нищо подобно не се е случило. Разумът ги тълкува като собствени фантазии, които някак си съществуват, докато той си почива. Известно е, че децата до четиригодишна възраст не правят разлика между сън и бодърстване. За тях сънищата се случват в същия свят, в който и останалият живот. На тази възраст, когато се събужда от страх по време на кошмари, детето мисли, че чудовищата са в стаята. И всички родителски уверения, че това е само сън, нямат необходимия ефект. Постепенно обаче успяват да накарат разума на детето да свикне с мисълта, че всичко това не е реално.
Вече обсъждахме как разумът разполага всички нови данни по рафтчетата на абстрактните обозначения. И го прави много бързо и с удоволствие. Представете си, че за да бъде убеден в нереалността на съня, са му били необходими четири години. Това е единственото, с което той по никакъв начин не е могъл да се съгласи. Не помним какво се е случвало с нас до четиригодишната ни възраст и затова не можем да бъдем свидетели в какво недоумение е бил разумът ни, след като се събудим.
И сега, когато разумът ни се изключва, всеки ден наивно попада в един и същ капан. Докато спим, не ни идва в главата критично да погледнем ставащото. Дори когато се събуждаме, се чудим колко реален е бил сънят ни, защото докато сънуваме, виртуалната реалност се моделира невероятно естествено. Независимо че там често се случват чудати събития, възприемаме ги като нещо обикновено.
Подобна способност е основана на навика на разума да намира обяснение за всичко. Ако ни се наложи да забележим или да преживеем нещо необичайно, във всеки момент сме способни да го рационализираме. А и в съзнателно състояние не сме свикнали да подлагаме на съмнение реалността на ставащото. Затова и когато сънуваме, по инерция възприемаме всичко като нещо очевидно. Разумът е свикнал да контролира ситуациите. Има обаче един въпрос, който винаги преминава през контрола без проверка: „Дали това наистина се случва?”. Точно затова разумът постоянно попада в капана на сънищата.
Понякога, ако ни провърви, се случва чудото и осъзнаваме, че спим. Най-често това става, когато сънуваме нещо съвсем невероятно или пък прекалено ни досажда някакъв кошмар. Тогава разумът възстановява контрола си и ние преценяваме какво да правим по-нататък. В такъв случай безсъзнателният сън се превръща в осъзнато сънуване. Тогава човек участва във виртуалната игра и разбира, че това е само сън.
Ако подобно нещо не ви се е случвало никога и го чувате за пръв път, не се съмнявайте - то не е фантазия. На осъзнатото сънуване са посветени много книги и в света има любители, които постоянно го практикуват.
Не искате ли да опитате? Осъзнатото сънуване действително може да бъде предизвикано целенасочено. За целта е необходимо да научите разума си да си задава въпроса: „Дали това наистина се случва?”. Не е трудно да се направи, ако действително го искате. Процедурата на обучение на разума е проста, но изисква целенасочено внимание. През деня трябва най-малко десет пъти да си задавате този въпрос. За това ще ви помогне вашият вътрешен Надзирател. Поръчайте му постоянно да ви ръчка - спите ли или не? Трябва да отговаряте максимално осъзнато, за да бъде това действително контрол, а не рутинна процедура. Отърсете се, огледайте се, преценете ситуацията - действително ли всичко върви нормално или се случва нещо подозрително? Ако бъдете достатъчно упорити, скоро ще се събудите в сънуването си.
Предстои ви да се убедите, че да си зададете въпроса поне десет пъти през деня е доста трудно. Просто ще забравите. За да се получи, наистина трябва много да го желаете. В зависимост от силата на намерението ви може да преживеете осъзнатото сънуване след няколко дена или след няколко месеца.
Ако вкъщи имате часовник, който бие, той може да ви помогне. Всеки път, когато бие, включвайте своя Надзирател, за да ви попита спите ли или не. Биенето на часовника ще се превърне в котва, в повод за осъзнатостта. След като го чуете насън, по навик ще разбутате Надзирателя си, а той ще събуди разума ви. Вероятно ще намерите и други поводи, при условие че можете да ги чуете насън. Но не си струва да свързвате въпроса със сигнали, които не ще можете да чуете насън. Например ако го свързвате с телефонния звън, няма да си зададете въпроса, докато не ви се присъни този звън.
Общо взето, принципът е да си създадете навика постоянно да си задавате въпроса за реалността на ставащото. Отговорът не бива да е машинален, а осъзнат. За мнозина тълкуватели на сънищата факторът, пробуждащ осъзнатосттта, е разпознаването в съня на аномалии, несъответствия и странности. В повечето случаи тези неща не се забелязват и се възприемат от спящия като напълно нормално явление. Точно затова трябва да се научите критично да оценявате ситуацията и да отговаряте добросъвестно на въпроса.
Защо? Ами най-малкото е интересно и весело, когато сънят не просто „се случва”, а самите вие осъзнато играете в неговата виртуална игра. Това не е фантастика. Никаква компютърна игра не може да се сравни с това, което можете да правите в осъзнатото сънуване. А е възможно всичко, което ви хрумне.
Когато насън възниква нежелана ситуация, тя лесно може да бъде променена с неголямо усилие на волята. Да допуснем, че сънувате кошмар - някой ви преследва и по никакъв начин не можете да се отървете от него. Ако ви се струва, че всичко се случва наистина, трудно ще се отървете от преследвача. Ала осъзнаете ли, че това е само сън, най-вероятно ще се опитате да се събудите, което обикновено е трудно, но все пак става. Има обаче много по-ефикасен и интересен начин. Ако сте осъзнали, че това е сън, достатъчно е да погледнете преследвача и само да си помислите: „Пръждосай се!” (изчезни, пропадни, изпари се). Той веднага ще изчезне. Дори мислено можете да го вдигнете във въздуха и да го накарате да се преобръща.
Насън човек е в състояние напълно да контролира всичко, което се случва, ако изпълни две прости условия. Първо, трябва да осъзнае, че това е сън. Второ, трябва да знае, че „тук” може да прави всичко, което пожелае. Например събудили сте се в съня си и сте поискали да летите. Няма нищо по-лесно, достатъчно е само намерението. В случая много точно се проявява разликата между желанието и намерението. Само желанието за издигане във въздуха няма да доведе до нищо както наяве, така и насън. Да вземем например желанието да си вдигнете ръката. Казвате си, че искате да я вдигнете, но все още не го правите. А ето че решавате и просто го осъществявате. Желанието се е трансформирало в действие. Така е и насън: вдигнете се във въздуха само с намерението си и летете накъдето искате.
Нека да се върнем към кошмара с преследвача.
Трябва да сте наясно, че само с желание да се отървете от него няма да го постигнете. Когато са във властта на страха, мислите бързо разиграват всевъзможни варианти на събитията, които веднага се осъществяват. Въвлечени сте в игра, чиито правила са определени от някой друг или от нещо друго. Дори да сте осъзнали, че това е само сън, нищо не можете да направите, докато не поемете контрола в свои ръце. Докато играете роля на пасивна жертва, вие сте във властта на играта. Няма значение, че тя е родена в собственото ви въображение. В дадения момент сте роб на въображението си, страхувате се и бягате, защото сам сте избрали тази роля. Ако спрете и поискате да си смените ролите с преследвача, той с желание ще се съгласи и ще бяга от вас. Представяте ли си колко комично е положението?
На всеки въпрос, започващ с „А мога ли насън…?”, отговорът ще бъде утвърдителен. Можете да общувате с всякакви хора (живи и мъртви), да правите с участниците и предметите в съня си абсолютно всичко, да летите на други планети, да решавате проблеми, да съчинявате музика, да пътешествате и т.н. В сравнение с всичко това силните наркотици са просто детска щуротия. А и няма никаква вреда за здравето. От сънищата е разрешено да се изнася всякаква информация. Само едно не е възможно - да се изнесе материален предмет в реалността. Във всеки случай поне на мен нищо не ми е известно за подобни явления.
Ако не помните какво ви се е присънило, определете в каква посока лежите. Най-добре е да се спи с глава на север. На запад не бива да се спи, вредно е за здравето. Не мога да обясня смислено защо е така. Свързано е с магнитното поле на Земята. Опитайте се да легнете с глава на север и ще се убедите, че сънищата ви са станали по-интересни и цветисти.
Ако нямате осъзнати сънища или изобщо нямате желание да се занимавате с това, не се безпокойте. Осъзнатите сънища играят определена роля в техниката на транссърфинга, но напълно можете да минете и без тях. Още повече че те съдържат и скрита заплаха. Ще кажете, че отначало съм ви заинтересувал, а сега се опитвам да ви изплаша. Няма обаче друг изход. Осъзнатите сънища са тайнствена врата към неведомото. От моя страна би било безотговорно да не ви предпазя от опасността, която може да се крие зад тази врата. Скоро ще разберете в какво се състои опасността.
 

[DArkAngel]

Непознатата реалност
От незапомнени времена хората са обръщали внимание на това,че светът се държи сякаш двояко.От една страна ,всичко,което се случва на материално ниво,е повече или по-малко разбираемо и обяснимо чрез законите на естествознанието.Но от друга страна,когато протичат сблъсъци с явления на тънък план,тези закони престават да работят.Защо никак не се получава да се обединят различните проявления на реалността в една система от знания?
Получава се странна картина:светът сякаш си играе с човека,като не желае да разкрие своята дълбока същност.Тъкмо учените откриват закон,който обяснява едно явление и възниква друго,което не се вмества в рамките на този закон.И тази гонитба на истината ,която се изплъзва като сянка продължава до безкрайност.Но какво е интересно.Светът не просто скрива своето истинско лице,а  приема такъв образ,какъвто му приписват. Това се случва във всички области на естествознанието.Например,ако си представим обект от микросвета във вид на частица,обезателно ще се случи експеримент ,който потвърждава това.Но ако предположим,че това не е частица ,а електромагнитна вълна,светът не спори с нас,а охотно се проявява в този образ.
Със същия успех можем да зададем въпроса:от какво се състои света,от масивна материя?И той ще ни тоговори-да.А може би,все пак от енергия?И отново отговорът ще е положителен.Във вакуума,както е известно,протича непрекъснат процес на раждане и анихилация на микрочастици.Енергия се превръща в материя и обратно.Не си струва отново да питаме света за това,кое е първично-материята или съзнанието.Той коварно ще сменя маските си,обръщайки към нас тази страна,която ние искаме да видим.Представителите на различни учения се карат и спорят ,доказвайки противоположни гледни точки.Всъщност всички те са прави..Излиза,че светът не само се изплъзва,но и се съгласява,с други думи,държи се като огледало.В него буквално се отразяват всички наши представи за действителността,каквито и да са те.
Но какво се получава тогава.Нима всички опити да се обясни природата на реалността са безплодни?Нима светът винаги ще се съгласява с това,което мислим за него и в същото време постоянно ще бяга от конкретен отговор?
Всичко е много просто.Не е нужно да търсим абсолютната истина в отделните проявления на многостранната реалност.Необходимо е само да приемем факта,че реалността ,подобно на огледало,има две страни:физическа ,която може да се види и пипне с ръце и метафизична,която е извън нашите възприятия,но е не по-малко обективна.
В наше време науката си има работа с това,което се отразява в огледалото,а езотериката се опитва да погледне от другата му страна.От тук идва и целият им спор.И все пак,какво се има от другата страна на огледалото?
Транссърфингът като езотерично учение дава един от възможните отговори на този въпрос.От другата страна на огледалото се намира пространството на варианти-информационна структура,в която се съхраняват сценарии на всички възможни събития.Те са безкрайно много,както са безкрайно много точките на координатната система.Там е записано всичко,което е било,е и ще бъде.
Това означава,че достъпът до пространството на варианти,разкрива и възможности за ясновидство.Проблемът е в това,че вариантите ,които съществуват са безкрайно много и ясновидците могат да видят събития,които няма да се реализират.Именно по тази причина ясновидците допускат грешки в своите прогнози,тъй като е възможно да видят това,което никога не е било и това,което никога няма да се случи.
В това отношение можете да бъдете спокойни.Вашето бъдеще не е известно на никого,тъй като никой не е в състояние да определи,кой вариант от пространството на варианити ще се реализира.По същата причина няма никаква гаранция,че на сън сте видели именно този сектор,който ще се реализира в действителността.
Колко вълнуващо.Щом бъдещето не е предопределено,значи винаги има надежда за по-добро.Задачата на Транссърфинга не е в това да се оглеждате със съжаление в миналото си и да очаквате с опасения бъдещето,а да формирате своя желана реалност.

[DArkAngel]

Преди да публикувам още нещо трябва да уточня какво точно е важността.Това е когато на един предмет на вaшето внимание придавате голямо значение.Независимо дали в положителна или отрицателна посока това се отразява на енергийно ниво и равновесието се нарушава оттам на главата ви се стоварват различни проблеми.

Понижаване на важността.

Декларация.

Всички неравновесни чувства и реакции: негодование, недоволство, раздразнение, безпокойство, вълнение, подтистнатост, паника, отчаяние, страх, жалост, привързаност, въждeление, умиление, идеализация, преклонение, възторг, разочарование, гордост, важничене, презрение, отвращение, обида и т.н. са следствие от завишаване на важността на нещата. Махалата ви хващат за тези нишки и ви превръщат в марионетка. Да понижавате важността не означава да се борите със своите чувства и да се опитвате да ги подтиснете. Следва да отстранявате причината, т.е. отношението. Необходимо е да осъзнаете, че важността няма да донесе със себе си нищо, освен проблеми и затова е необходимо съзнателно да я понижите.

Обяснение.

Проблемите, като такива не съществуват - има само изкуствено завишена важност на нещата. Когато човек осъзнае тази илюзорност на проблемите, той може осъзнато да понижи важността на всичко, което не го оставя на мира. Обърнете внимание: не да принизите значението, а да снижите значимостта. Да погледнете на играта от страни, трезво и безпристрастно. Понижавайки важността, вие ще влезете в равновесно състояние, а махалата няма да могат да установяват контрол над вас, защото празнотата няма за какво да бъде хваната. Това не означава, че трябва да се превърнете в безчувствена статуя. Емоциите се пораждат от отношението, ето защо следва да промениете отношението си. Чувствата и емоциите са просто само следствия. Причината е само в едно - важността. Да допуснем, че мой близък се е родил, умрял или се жени, или се случва някакво друго важно събитие. Важно ли е това за мен? Не. Безразлично ли ми е? Също не. Улавяте ли разликата? Просто не създавам от това проблем и не безпокоя по този повод себе си и околните. Силното отклонение по посока на външата важност поражда фанатици, отклонението по посока на вътрешната важност - кретени.

В. Зеланд.

[DArkAngel]

Когато се намирате в хармонично равновесие с окол­ния свят, животът ви протича леко и приятно. Достигате целите си без особен труд. Но ако изграждате стена на из-лишни потенциали, животът се превръща в борба с равновесните сили. Когато се сблъскате с проблемна ситуация, постарайте се да определите къде прекалявате, в какво сте зациклили, на какво придавате излишно значение.
Определете важността си, а сетне се откажете от нея. Стената ще рухне, препятствието само ще изчезне, проблемът ще се реши от само себе си. Не преодолявайте пре­пятствията - намалявайте важността.

Тълкуване
В света всичко се стреми към равновесие. Там, където се появява излишен енергиен потенциал, възникват равно­весни сили, насочени към неговото премахване. Като при­давате на нещо излишно голямо значение, получавате ре­зултат, точно обратен на намерението ви.
Например когато сте недоволни от себе си, вие влизате в конфликт с душата си, равновесните сили ви карат да се борите със своите недостатъци и да се опитвате да ги скри­ете, вследствие на което те излизат още повече наяве. Ако сте недоволни от света, влизате в конфронтация с много махала. Действието на равновесните сили ще бъде насоче­но да ви дръпне юздите и да ви напъха някъде по-далеч.
Когато намалявате важността, също не прекалявайте. Намаляването на външната важност няма нищо общо с пре­небрежението и подценяването. Трябва да се отнасяте по-простичко към живота. Не го пренебрегвайте, но и не го украсявайте. Приемайте света такъв, какъвто е. Намаля­ването на вътрешната важност няма нищо общо със сми­рението и унижаването. Не превъзнасяйте и не принизя­вайте качествата и недостатъците си. Позволете си лукса да бъдете себе си.

[DArkAngel]

В какво се крие тайната на чаровните личности? Те са изхвърлили от главите си негативните слайдове и са поста­вили там позитивни. Обаянието е взаимна любов на душата и разума. Чаровната личност е в състояние на празник на душата, наслаждава се на живота и се къпе в любовта си, без намек на самовлюбеност. Околните чувстват точно това усещане за празник. Такива хора са много малко, но вие можете да влезете в числото им. За това е необходимо да се обърнете към душата си, да обикнете себе си и да поемете по пътя към своята цел. Ще се променят не само личните ви качества, дори тялото ви ще стане по-привлекателно, лице­то - по-симпатично, а усмивката - чаровна.
Тълкуване
Тайната на привлекателността се състои в единството между душата и разума. Когато човек е доволен от себе си, когато обича себе си и се занимава с любима работа, от него като че ли струи вътрешна светлина - той живее съ­образно със своето кредо. Точно това не достига на хора­та, ето защо са привлечени от подобна личност като нощ­ни пеперуди към лампа.
На енергиен план обаянието се проявява като чисто излъчване на единството между душата и разума. Като тренирате енергетиката си, вие развивате у себе си нео­бичайни способности да влияете на хората и да предиз­виквате симпатията им. Личността с излишък от свобод­на енергия ражда интереса и благоразположението на околните.
Ако все още ви е трудно да се обичате безусловно, правете енергийна гимнастика, като същевременно твър­дите мисъл-формата: „Преизпълвам се с енергия. Имам мощна енергетика и тя с всеки ден става по-мощна. Све­тя с енергията на любов и обаяние. Аз съм чист енергиен извор. Хората усещат моята енергетика и изпитват сим­патия към мен."
Когато видите, че хората наистина ви симпатизират, не забравяйте да констатирате мислено, че техниката действи­телно работи.
Тази констатация е необходима на разума, защото той вечно се съмнява: „Нима съм способен на това?"

[DArkAngel]

Както е казано отдавна и неведнъж: „Според вярата ви ще ви бъде въздадено". И действително е така.
Но как да повярвате?
Да се уговаряте и убеждавате е безполезно. Заемете се с конкретна работа: управляване на реалността според принципите на транссърфинга и визуализиране на целевия слайд. Прилагайте принципите в практиката и ще видите какво ще стане. Външното намерение ще ви отвори врати­те към свят, където невъзможното става възможно. Ако разумът се изправи пред факта, той ще пусне невероятно­то в шаблона на своето възприемане на света и ще позво­ли на чудото да се случи. Когато видите, че транссърфин-гът работи, няма да имате нужда от вяра - ще имате Зна­ние.
Тълкуване
Транссърфингът ви дава карта на местността и правила­та на играта. А какво ще правите с тях - решавате вие. Вие сте крал (кралица) на своя свят. Не се поддавайте на чуждо влияние. Вярвайте в себе си. Не се доверявайте на чужди решения. Вие знаете и умеете всичко. Но дори сега, когато имате Знанието, не сте застраховани от грешки. Истински­ят успех израства върху руините на вашите неуспехи.
Повечето известни личности са преминали през много мъчнотии. Просто тази страна от живота им не се афиши­ра. Така че ако имате неуспех, радвайте се - вие сте на пътя към успеха. Понякога ще ви се струва, че обстоятелствата са против вас. Но откъде знаете точно кой път води към вашата цел? Пазителите на древното Знание са ви разкри­ли транссърфинга не за да ви накарат да повярвате в реал­ността на метафизиката, а за да ви вдъхнат надежда. Там, където има вяра, ще се намери място и за съмнение. А надеждата е необходима, за да започнете да действате.
Започнете да действате и ще видите как онова, което ви се е струвало невероятно, се реализира. Когато надеж­дата свърши своето, на нейно място ще дойде осъзнаване­то. Точно тогава ще си кажете: не искам, не вярвам и не се надявам - аз имам намерение и зная.

[DArkAngel]

16. Вяра
Декларация 
Както е казано отдавна и неведнъж: „Според вярата ви ще ви бъде въздадено". И действително е така.
Но как да повярвате?
Да се уговаряте и убеждавате е безполезно. Заемете се с конкретна работа: управляване на реалността според принципите на транссърфинга и визуализиране на целевия слайд. Прилагайте принципите в практиката и ще видите какво ще стане. Външното намерение ще ви отвори врати­те към свят, където невъзможното става възможно. Ако разумът се изправи пред факта, той ще пусне невероятно­то в шаблона на своето възприемане на света и ще позво­ли на чудото да се случи. Когато видите, че транссърфин-гът работи, няма да имате нужда от вяра - ще имате Зна­ние.
Тълкуване
Транссърфингът ви дава карта на местността и правила­та на играта. А какво ще правите с тях - решавате вие. Вие сте крал (кралица) на своя свят. Не се поддавайте на чуждо влияние. Вярвайте в себе си. Не се доверявайте на чужди решения. Вие знаете и умеете всичко. Но дори сега, когато имате Знанието, не сте застраховани от грешки. Истински­ят успех израства върху руините на вашите неуспехи.
Повечето известни личности са преминали през много мъчнотии. Просто тази страна от живота им не се афиши­ра. Така че ако имате неуспех, радвайте се - вие сте на пътя към успеха. Понякога ще ви се струва, че обстоятелствата са против вас. Но откъде знаете точно кой път води към вашата цел? Пазителите на древното Знание са ви разкри­ли транссърфинга не за да ви накарат да повярвате в реал­ността на метафизиката, а за да ви вдъхнат надежда. Там, където има вяра, ще се намери място и за съмнение. А надеждата е необходима, за да започнете да действате.
Започнете да действате и ще видите как онова, което ви се е струвало невероятно, се реализира. Когато надеж­дата свърши своето, на нейно място ще дойде осъзнаване­то. Точно тогава ще си кажете: не искам, не вярвам и не се надявам - аз имам намерение и зная.

17. Чувството за вина
Декларация
Чувството за вина непременно ражда сценария за нака-зание, и то без съзнанието ви да знае. Така е устроен шаблонът на човешкото светоусещане: простъпката трябва да бъде последвана от наказание.
Щом забележите у себе си и най-малката проява на чув­ство за вина, бързичко се отървете от този боклук, за да не си вгорчите живота. Живейте съобразно със своето кредо и няма да имате никаква вина. Никой няма да посмее да ви осъжда, ако не се смятате за виновен. Освободен от чувст­вото за вина, никога няма да попаднете в ситуация, в която някой ще ви заплашва с насилие. Няма вина - следовател­но няма и наказание.
Тълкуване
Ако не успявате да се освободите от комплекса за ви­на, необходимо е да спрете да се оправдавате. Тук се на­тъкваме на особения случай, когато лечението на болест­та като следствие отстранява причината й. Просто наблю­давайте обичайните си действия, за което ще ви е необхо­дима осъзнатост.
Ако преди сте имали навика да се извинявате за щяло и нещяло, сега си създайте друг навик: обяснявайте постъп­ките си само в случай че това действително е необходимо. Не е нужно да се убеждавате, че не сте длъжни никому за нищо. Нека чувството ви за дълг си остане, но външно не бива да го показвате. Като не получават от вас предишни­те облаги, манипулаторите постепенно ще ви оставят на мира. Същевременно душата и разумът малко по малко ще свикнат с новото усещане - не се оправдавате, значи така трябва, следователно вината ви просто не съществу­ва. Вследствие на това ще се появяват все по-малко пово­ди за „изкупление".
Ето тъй, по веригата на обратната връзка, външната форма малко по малко ще приведе в ред вътрешното съ­държание - чувството за вина ще изчезне, а след него и съответните проблеми.

18. Чувството за значимост
Декларация
Когато човек, усещайки се непълноценен в някакво от­ношение и всячески се стреми да повиши значимостта си, всичко става наопаки. Тя толкова повече намалява, колко­то повече се мъчат да я подчертаят. И обратното - човек, който не се занимава със своята значимост, я притежа-ва безусловно.
Чувството за собствената важност е твърде коварен из­лишен потенциал. Равновесните сили ще правят всичко, за да ви свалят от пиедестала. А като се откажете от значителността си, вие ще я получите. Същевременно никога, в никакъв случай не накърнявайте чувството за значимост на другите.
Нека това стане табу за вас. По този начин ще избегне­те маса проблеми и неприятности, чиито причини не мо­жете да разберете.

Тълкуване
Стремежът да заздравите положението си, да подчерта­ете качествата си е илюзия, гонене на отражението по огле­далния кръг. Но как да се убедите, че струвате скъпо и няма нужда да го доказвате? Съществува веригата на обратната връзка, по която следствието премахва причината.
Необходимо е съзнателно да преориентирате намере­нието си: вместо да се мъчите да се покажете какъв сте, нужно е изобщо да прекратите всички опити да повишите значимостта си. Ако човек не прави това (а знаете, че го правят практически всички, всеки посвоему), околните ин­туитивно чувстват, че неговата значимост не се нуждае от потвърждение. А щом е така, към него започват да се от­насят с по-голяма симпатия и уважение.
Вследствие на това душата и разумът постепенно са завладени от убеждението, че „аз действително струвам нещо". В някакъв момент огледалният кръг спира, после завива и започва да се движи насреща. В резултат от това самооценката се повишава - и комплексът за непълноценност изчезва, сякаш не го е имало.

[DArkAngel]

19. Кредото на един Създател
Декларация
Винаги бъдете себе си, при никакви обстоятелства не изменяйте на себе си, живейте съобразно със своето кре­до. Нарушавайки го или още по-лошо - ако го нямате, вие се разрушавате като личност, заради което в живота ви всичко върви накриво. Когато образът е крив, и отражени­ето в огледалото е криво.
Необходимо е да приведете мислите и постъпките си към един знаменател - да не лъжете себе си. Тогава в ду­алното огледало няма да се появят никакви досадни изкри­вявания. Вие сте Създател на своята реалност и няма от какво да се срамувате и страхувате.
Помнете: не сте сами, с вас е Силата и вашият свят се грижи за вас.
Тълкуване
Когато живеете съобразно с кредото си, душата и ра­зумът се сливат в единство. Значи вие постъпвате така, както смятате за нужно, без да се съобразявате с общес­твеното мнение. В никакъв случай не бива да предавате себе си. Ако се налага да правите нещо, на което душата активно се противи, всичко отива по дяволите. И наопа­ки, когато живеете съобразно с кредото си, дори някои ваши постъпки да са в разрез със здравия смисъл, в край­на сметка всичко се нарежда.
Не е нужно да анализирате как точно кредото поправя реалността. Просто липсата на изкривявания в образа при­вежда отражението в норма. Единството между душата и разума формира ясен образ, който незабавно се материа­лизира от огледалото на света. Всичките ви истински же­лания ще бъдат изпълнени.
 Такъв е законът.

20. Собственият път
Декларация
Няма смисъл да поемате по път „без сърце". По него ще се получи пълно разминаване между душата и разума. Усе­щате вътрешен дискомфорт, неувереност и потиснатост. От една страна, ви се струва, че правите всичко правилно, а от друга, подсъзнанието ви казва, че това изобщо не е така.
А ако пътят „има сърце", веднага ще го почувствате. Когато вървите по него, у вас възниква несравнимо усе­щане: всичко ще бъде така, както искам - характерната спокойна увереност. Търсете своя път, на който душата ли­кува, а разумът доволно потрива ръце. Непременно ще го откриете, ако поискате.
Тълкуване
Когато започнеш да живееш за себе си и да правиш как­вото ти харесва, всичко останало в света се устремява към теб, за да ти съответства. Всичко е много просто: щом ду­шата и разумът са в единство, останалото се нарежда ав­томатично.
Но ако единството го няма, например когато душата моли, а разумът се страхува, трябва да се действа внима­телно и предпазливо. Слушайте сърцето си, но не забра­вяйте, че живеете в материален свят, който не може миг­новено да отговори на вашите желания. Разбира се, лесно е да напуснеш омразната си работа, ала ако се боите да останете без средства за съществуване, по-добре не раз­читайте на това.
Чрез техниката на слайдовете ще можете да си наме­рите каквато искате работа, в друг град или дори в друга страна, но без сигурна опора сега едва ли ще успеете спо­койно да прилагате тази техника. Никога не изгаряйте мос­товете след себе си.

21. Вердиктът на един Създател
Декларация
Цял живот са ви напътствали и продължават да ви поу­чават какви трябва да бъдете, как да постъпвате, какво да почитате, към какво да се стремите. А сега си вземете за­конното право да въвеждате собствени канони. Вие реша­вате какво е правилно и какво не е правилно за вас, тъй като вие самите формирате слоя на своя свят.
Имате правото да определите за правилно онова, което другите смятат за грешно, ако то не вреди на никого. Като използвате привилегията да установите свой вердикт, вие живеете съобразно със своето кредо. Правото да произне­сете вердикта на Създател е свобода от гнетящите обстоя­телства, от всичко, което помрачава живота ви и създава препятствия по пътя към целта ви. То ще ви помогне да се сдобиете със спокойна увереност.
Тълкуване
В нашия живот колкото хора - толкова мнения. Едни твърдят „черно", други - „бяло".
 На кого да вярвате?
Ами спомнете си - светът е огледало, той се съгласява с всекиго, който смее да произнесе своя вердикт. Но вие не сте огледало! Или сте онзи, който приема чуждите вердикти, или сте Създател, който произнася свои. Затова въпро­сът, каква истина да смятате за единствено вярната и на чия страна да преминете - към „черните" или към „бели­те", отпада.
Вече сами можете да определяте своята истина: така съм решил, защото аз съм Създател на своята реалност. И това ще действа, защото на ваше разположение е прост­ранството на варианти и дуалното огледало - всичко, кое­то е необходимо да реализирате заплануваното.
Има само едно условие - наистина трябва да имате ку­ража да се възползвате от своето право. Ако изпитвате съм­нения или угризения на съвестта, значи вердиктът ви губи сила и вие се превръщате от законотворец в подсъдим. Ка­то се съмнявате, при всички случаи ще действате непра­вилно. Работата не е там, доколко правилно мислите и пос­тъпвате, а доколко сте уверени в своята правота. Само не бива да допускате волята на Създател да се превърне в дик­тат на разума.
Вердиктът има сила само в случай че душата и разу­мът са единни.
Който не слуша гласа на сърцето си, той не създава, а прави грешки.

22. Деклариране на намерението
Декларация
За да управлявате ефикасно реалността, е нужно да се стремите да контролирате мислите си, да не ги пускате на самотек. Отначало това малко ще ви напряга, но после ще ви стане навик. Не правете нищо просто така, плувайки в аморфното желе на неуправляеми мисли.
Декларирайте намерението си - концентрирайте се вър­ху целта. Това не значи, че постоянно трябва да бъдете нащ­рек. Пускайте размислите си да дрейфуват на воля, но го правете целенасочено, на принципа - ако моят разум блуж­дае, то е само защото аз му го позволявам. И също тъй целенасочено се връщайте към състоянието на съсредото­чаване, когато е необходимо.
Тълкуване
Обикновено „мисленият миксер" работи самостоятел­но. Идеите се раждат и угасват безконтролно, мислите скачат от една тема на друга. Разумът „тропа с крачета" като малко дете.
 Но какъв е смисълът?
Ако искате да формирате своята реалност бързо и ефек­тивно, научете се през целия ден от време на време да си казвате мисъл-форми - ръководно начало за всичко, което искате да постигнете. (А за препоръчване е основната си цел винаги да държите в „задните си мисли", във фонов режим.) Произнасяйки декларацията, фиксирате вектора на намерението. Например струва си да си създадете навика да отделяте по няколко минути на ден за произнасяне на следната мисъл-форма:
„В мозъка ми е заложена програма за саморазвитие. Мозъкът ми се развива и усъвършенства. Създават се но­ви връзки между полукълбата. И двете ми полукълба ра­ботят точно, съгласувано, синхронно. Идват ми гениални идеи наум. Мисля нестандартно. Включват се в работа ре­зервите на мозъка ми. Мозъкът ми е активен деветдесет процента. Интелектът ми е мощен и става все по-мощен с всеки ден. С лекота решавам всякакви проблеми. Съзна­нието ми се прояснява. За мен всичко е прозрачно и прос­то. Всичко разбирам ясно и ясно го излагам."
Можете да си създадете няколко подобни декларации и да ги повтаряте в определено време - например след душ, гимнастика и т.н. Представете си - всичко това ще бъде реализирано!

[DArkAngel]

23. Решимостта да действате
Декларация
Ако ви е нужно нещо, не хабете енергия за колебание. Просто вървете и си вземете своето, сякаш сте получили съобщение за колет.
Не бива да размишлявате, а да имате намерение. Ако в дадения момент ви трябва автобус, място за паркиране, покупка, тапия, изпит, събеседване, среща - каквото и да е, - не мислете, а просто вървете и го получете. Откажете се от преживявания от рода на: възможно ли е, по какъв начин, откъде ще дойде и т.н. Отхвърлете безпокойството, желанието и надеждата, оставете само спокойната увере­ност. Усетете това състояние на намерение да получите своето, без всякакви условия и разсъждения.
Например аз не се замислям дали ще успея, ще дойде ли автобусът, колко ще се наложи да чакам... Просто оти­вам на спирката и зная, че автобусът ще дойде веднага. Нека това състояние ви съпровожда навсякъде.
Тълкуване
Обикновено когато възниква някакво внезапно жела­ние, в ума ви се включва анализатор: ще стане или не?
Необходимо е да се отървете от този вреден навик.
Желанията не се изпълняват, мечтите не се сбъдват -реализира се единствено чистото намерение. До реализа­ция довежда не самото желание, а устремеността към же-ланото. Намерението не е усърдие, а спокойна съсредото­ченост и решимост. Ако се съмнявате или се страхувате, светът ще отрази като огледало това ваше състояние и в резултат наистина няма да излезе нищо.
С каквото и да се занимавате - правете го уверено. Раз­бира се, винаги съществува вероятност за неуспех. Ала шансовете за успех нарастват многократно, ако липсва ко-лебание. Какво губите, отказвайки се от съмненията? Ако стане - добре, а не стане ли - не е голяма работа. Опора ще ви бъде координирането на намерението: ако гледате на изглеждащото негативно събитие като на позитивно, то­гава всичко ще стане именно така. Когато осъзнато конт­ролирате решимостта си да действате, смятайте, че управ­лявате успеха.

24. Решимостта да имате
Декларация
Когато в мислите ви няма и сянка на съмнение, жела­ние и страх, а само спокойна решимост да имате, тогава невъзможното става възможно.
Можете да се явите на изпит, без да знаете предмета, с лекота да преминете най-сложното събеседване, да склю­чите изключително изгодна сделка, да спечелите безнадеж­дно дело, да очаровате онези, за които дори не сте смеели да мечтаете. Откажете се от желанието да постигнете цел­та. Действайте безстрастно като самурай, който живее та­ка, сякаш вече е успял да умре. Предварително се прими­рете с поражението, но мислете така, като че ли целта вече ви е в джоба. Откажете се от надеждата, участ и спасение за слабите. Оставете си само готовността да получите зап­лануваното.
 Нали го искате?
 Тогава къде е проблемът - ще го имате!
Тълкуване
Желанието е концентриране на вниманието върху са­мата цел. Вътрешното намерение е концентриране на вни­манието върху процеса на движение към целта. Външното намерение е концентриране на вниманието върху това как целта се реализира сама.
С вътрешното намерение целта се постига във физи­ческия свят, а с външното се избира от пространството на варианти. Вътрешното намерение се опитва да въздейства пряко на околния свят, а външното позволява на целта да се реализира съобразно с намерението.
Безусловната, безрезервна вяра в успеха включва ме­ханизма на външното намерение. Обикновено разумът же­лае, а душата се съпротивява или душата се стреми, а разумът не дава, вследствие на това образът пред огледало­то на света става неясен и размазан. А когато душата и разумът са единни в стремежите си, се появява ясен образ, който огледалото незабавно материализира от пространс­твото на варианти.
Решете се да имате онова, което сте замислили, няма какво да губите. Възможностите ви са ограничени единст­вено от намерението ви.

[DArkAngel]

31. Реакцията на мидата
Декларация
Човек охотно изразява отношението си във вид на не­доволство, когато има повод, а всичко хубаво приема едва ли не равнодушно, като че ли така трябва да бъде. Прави го несъзнателно, реагирайки като мида, по навик.
А сега се издигнете на едно стъпало над мидата, събу­дете се и използвайте предимството си да изразявате от­ношението си съзнателно. Със своето намерение аз изби­рам цветовете на своята реалност. Независимо от обстоя­телствата се настройвам мажорно. Правя го съзнателно, а не като реагирам примитивно на външния дразнител. Като управлявате мислите си, вие управлявате реалността. В противен случай тя ви управлява.
Тълкуване
Склонността към негативизъм образува все нови неп­ривлекателни черти в огледалото. Индивидуалният слой на света се оцветява в мрачни тонове и се изпълва с непри­ятни за собственика му събития. Когато човек унива, съ­ответно в огледалото облаците се сгъстяват. А ако се нас­трои агресивно, в отговор светът веднага настръхва.
 Обърнете внимание: когато се скарате с някого или рязко изразите недоволството си, непременно ще последва и друга неприятност. И колкото повече се дразните, толкова по-упорито ви спохождат нови беди - всички наоколо за­почват да ви досаждат. Не е важно какво мислите, главно­то е за какво. Дали ви харесва отражението или не, все ед­но си мислите: „Я се махай!" или „Колко ми омръзна!". Има значение само съдържанието на мислите ви.
В отражението започва да преобладава всичко, което отговаря на съдържанието на образа. Но когато вземете под контрол чувствата, които ви привързват към отраже­нието, вие се освобождавате от огледалото. Не бива обаче да потискате емоциите си - те са само следствие от отно­шението. Нужно е да промените самото отношение - на­чина да реагирате и да възприемате действителността.
Като получите свобода, ще се сдобиете със способност да формирате нужното ви отражение.

32. Намерението на един Създател
Декларация
По своя воля вие обявявате всяко събитие или обстоя­телство за благоприятно и че ви е от полза. Това не е упование на добрата воля на света, който се грижи за вас, за­щото ви обича. Това не е увереност, която обстоятелства­та могат във всеки момент да разколебаят. Това не е самонадеяност, основана на сляпата вяра в успеха. И дори не е оптимизъм като черта на характера.
Това е намерението на Създател.
Самите вие формирате слоя на своя свят - творите сво­ята реалност. Вие сте Създател на реалността, ако умеете „да се движите", като предоставяте и на света свободата на движение.
Тълкуване
Създателят е не толкова активен деец, колкото наблю­дател. Не да подчини, а да позволи - с това се отличава намерението му. Гледайки се в огледалото, трябва да дви­жите не отражението, а самия образ - отношението и на­соката на мислите си. С други думи, „да движите себе си", а не да се опитвате да уловите отражението.
Ако си мислите, че намерението е решителна нагласа да поискате от света онова, което уж ви се полага, нищо няма да получите. И ако молите света да ви даде онова, което искате, пак няма да получите нищо. Всичко, което ви е нужно, е да направите поръчката си и да позволите на света да я изпълни. Защото вие просто не му давате да го направи, понеже искате, молите, страхувате се и се съмня­вате. В такъв случай светът също нещо иска, моли, стра­хува се и се съмнява, т.е. абсолютно безукорно отразява вашето отношение. Защото той е огледало.
Необходимо е да го почувствате. Пуснете света на во­ля, позволете му още сега да бъде комфортен за вас. Това е колебливо, мимолетно отношение, то бързо преминава, но вие трябва да го уловите. Представете си за миг нещо невероятно: враждебният, проблемен, труден и неудобен свят внезапно става за вас радостен и комфортен. Вие му го позволявате. Вие решавате. Тайната на силата се със­тои в това да отпуснете хватката си.

[DArkAngel]

37. Координиране на намерението
Декларация
Ако решите да гледате на негативното на пръв поглед събитие като на позитивно, тогава всичко ще бъде точно така. Помнете: колкото и зле да е сега, чака ви някакъв много приятен сюрприз, при условие че в този момент за­пазите координацията.
При всяко изпитание си кажете: ако стане - добре, а ако не стане - още по-добре. Защото знаете, че вашият свят се грижи за вас и ако нещо не стане, значи сте избег­нали други незнайни проблеми. С това леко настроение спокойно вървете на среща със съдбата, която творите вие самите.
Отсега нататък каквото и да се случва, всичко е както трябва!
Тълкуване
Човешкият живот, както и всяко друго движение на ма­терията, е верига от причини и следствия. В пространството на варианти следствието винаги е разположено близо до сво­ята причина. Както едното произтича от другото, така и близ­ко разположените сектори на пространството се подреждат в жизнена линия.
Всяко събитие върху жизнената линия има две разкло­нения - в благоприятна и в неблагоприятна посока. Сблъсквайки се с едно или друго събитие, всеки път вие правите избор как да се отнасяте към него.
Ако го разглеждате като позитивно, попадате върху бла­гоприятното разклонение на жизнената линия. Склонност­та към негативизъм обаче ви кара да недоволствате и да изберете неблагоприятното разклонение. Щом нещо ви раз­дразни, следва нова неприятност. Така че се потвърждава изразът „едно зло никога не идва само". Но поредицата от неприятности не следва самата беда, а вашето отношение към нея. Закономерността се създава от избора, който пра­вите на кръстопътя.
Принципът за координиране на намерението ви дава въз­можност винаги да попадате върху благоприятната жизне­на линия.

38. Светът се грижи
Декларация
Нека ваше ръководно начало бъде формулата: „Моят свят се грижи за мен." Повтаряйте я при всички, дори най-незначителните обстоятелства, каквото и да става - добро или лошо. Когато имате успех, не забравяйте да потвърди­те, че светът наистина се грижи за вас. Констатирайте това потвърждение при всяка дреболия.
Когато се сблъскате с досадни обстоятелства, въпреки всичко твърдете, че всичко е наред. Светът ви най-добре знае как да се грижи за вас. Както гледате в огледалото, така и ще бъде.
Тълкуване
Ако добавим злато в амалгамата на огледалото, както са правели венецианските майстори навремето, отражени­ето ще придобие по-топли оттенъци. Тъй като светът е огледало, можем да го настроим по същия начин - да създа­дем своя собствена амалгама. Например можете да избе­рете следната господстваща формула: „Моят свят се гри­жи за мен."
 Приемете я за аксиома.
Настройте целенасочено светоусещането си съобраз­но с доминантата и ще видите как ще реагира огледалото. Въпреки своята простота техниката на амалгамата прите­жава такава мощ, за която и не подозирате.
Ако ви стигне търпението да превърнете тази техника в навик, след известно време буквално ще бъдете смаяни колко реално е въздействието на мислите ви върху окол­ната действителност.

39. Срещу течението
Декларация
Поне за ден наблюдавайте как разумът ви се опитва да гребе срещу течението. Предлагат ви нещо, а вие отказва­те. Или искат да ви съобщят нещо, а вие не слушате. Ня­кой изразява своята гледна точка, а вие спорите. Някой пра­ви нещо посвоему, а вие го поучавате. Предлагат ви реше­ние, а вие възразявате. Очаквате едно, а получавате друго и недоволствате. Някой ви пречи и вие се ядосвате. Нещо е в разрез с вашия сценарий и вие се впускате с рогата нап­ред, за да насочите течението в нужната посока.
Сменете тактиката: пренесете центъра на тежестта от контрола върху наблюдението. Не бива да пляскате с ръце по водата. Не пречете на живота си да се движи по течени­ето и ще видите колко по-леко ще ви стане.
Тълкуване
 Човешкият разум работи като изчислителна машина, старае се да пресметне няколко хода напред и да направи свой план за действие. Но той рядко успява да намери оп­тималното решение, защото в задачата има твърде много неизвестни, освен това ситуацията непрекъснато се мени.
Разумът обаче упорито се държи за своя сценарий, с други думи, гребе срещу течението. Вследствие на това напразно се изразходва маса енергия, а проблемите и преч­ките се увеличават. Разумът се стреми не да управлява сво­ето движение по течението, а самото течение. Това е една от главните причини за възникването на всякакви пробле­ми и неприятности.
Стремете се повече да наблюдавате, а не да контроли­рате. Не бързайте да махвате с ръка, да възразявате, спо­рите, да доказвате своето, да се намесвате, управлявате и да критикувате. Дайте шанс на ситуацията да се оправи без активната ви намеса или противодействие. Като се от­кажете от контрола, ще получите по-голям контрол над си­туацията, отколкото преди. Единственият контрол, на кой­то трябва да обръщате внимание, е контролирането на вът­решната и външната важност.